Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

ИИ мания

ИИ МАНИЯ
Здравей, ИИ, и как си днес?
Ще имам правен интерес,
а от сегашни адвокати
откривам само тарикати. ...
214 1

Усещане за есен

Бавно, монотонно се изнизват дните -
капки от капчуци и прегърбени стрехи.
Есен златна посребрява ми косите.
Привечер се мяркат сенки в гъстите мъгли -
вечери без радост, обич животворна, ...
159 1 4

Есенно-зимна прегръдка

Събирам златото на тази есен
под стария вековен кестен.
Нанизвам го в блестяща огърлица
и бдя над времето като орлица.
Чакам те, за теб го нижа. ...
159 2 6

Учителят(Гуру)

Не всеки би понесъл бремето да е Учител.
Не всеки може да заслужи да е ученик.
Но до когато има на света Учители и ученици,
в застой духът човешки няма да заспи.
Дори и да не е те обучавал Йог ананда ...
154 1

Среднощен пристан

Танцуват бурно сънищата в мрака,
рисуват изгрев, после залез в ред.
И всеки спомен глух мечтата чака, заключена сред образи в портрет.
Нощта разплита нежно тънки нишки
и влива тишина във всеки кът ...
258 7 12

За да се стопля

Искам някъде да се изгубя,
но не знам къде ще бъде по-добре -
в град огромен и безкрайно шумен
или в някое затънтено селце.
Искам да изчезна, да се скрия ...
212 6 10

14+ “Милост”

Трафикант на наркотици:
петрички барон.
Доживотно във тъмница!
Всичко по закон.
А в затвора, под наркоза, ...
216 5 12

„Времето погребва всичко“

Времето не пита кой си бил, не помни нито болка, нито слава. То взема всичко, дето си обичал, и даже спомена забравя.
Дворците стават прах и тишина, любовта се превръща във далечност. И всяка някогашна светлина се губи в безграничната безвечност.
Тогава кажи ми има ли смисъл да градим светове от обе ...
159

Молитва към Божията Майка

О, Майко на Света, Владичице Небесна,
пред Твоя лик пречист прекланям се смирено,
в печал неспирна за съдбата ти нелесна
и в радост – да Те виждам в слава озарена.
Ти мост си над смъртта, Ти стълба си към Рая, ...
168 3

14+ Дявола в мен

Дявола във мен
нещо май се буди.
Трябваше му ден
в тебе да се влюби.
Има вкус, нали? ...
151

Дъжд

Как тихичко дъждът се сипе по листата
Как нежно мие напуканите клони.
В очите ми набиват се на хората лицата.
А вятърът ги брули непреклонен.
126

След нас ще дойде вятърът

След нас ще дойде вятърът
ще мине през вратите ни без име,
ще събере праха от стъпките
и ще го понесе нанякъде,
където никой няма да ни помни. ...
196 1

Да остане име

Повлияно от "Висши небеса"
на Jackie151(Антоанета Иванова),
по случай рождения ден на Franceska Di Blanco
---------------------------
Аз разбрах от стихотворението на Тони ...
204 3 6

14+ Калина

И тази лудост ще мине,
във яма ще я запратя.
Пораснах сама калина
на гъстия лес в средата.
Веднъж вихрушка пристигна, ...
175

Изправих се. Уж дребничка на ръст

Изправих се. Уж дребничка на ръст,
платих си честно. Сметката надписа,
животът ми и в алчността чевръст,
за рестото не питах, ни какви са,
уроците, но сила придобих, ...
214 4 14

Ти моя нощ безбрежна

Отново мрак поглъща мойта плът,
нощта ме сграбчва в своята прегръдка.
Но зная аз, това е дълъг път,
като пиянство, почващо със глътка.
Готов съм да говоря с тебе, Нощ, ...
330 4 6

Монолог с рибите

Откакто се помня
си говоря сам -
още от дете съм така.
Когато поотраснах
започнах да разбирам ...
164 2 4

Завръщане

ЗАВРЪЩАНЕ
Как ли къщите тук са строени
никой никога не обяснява.
Бог минавал от време на време,
ала кой го е мяркал тъдява? ...
201 6 7

Най-свидният къшей

Две протегнати малки ръчички към мене
и за пръв път прошепната думата „Мама“…Дъще, сякаш е бързей планински туй време–
как да свикна с това, че порасна голяма;
че не трябва при теб да присядам приспивно;
да прохождаме заедно в първите стъпки; ...
183 1 4

Притихва морската лагуна

В съня на тихата дъбрава
се свива утро от кристал,
и капчици роса остават
върху листо от цвят заспал.
Тъй тихо стъпваш във душата, ...
277 7 23

Desperatus

Философите вече са ненужни,
подвижните пясъци на мълчанието
засипват последните оазиси,
където живеят думите.
Комай са разчистени друмите ...
169

Върви! Каквото и да кажат!

Под шапка шарена на шут,
стои без дом, без род, предтеча,
поетът странен, малко луд,
не се покланя, че му пречат,
звънчета, или пък рога, ...
186 1 2

Надеждата...

Надеждата...
Дали от времето - тъй променчиво,
или пък от размирното време -
може би имам проблем, напоследък
все не ми стига вдъхновение... ...
187 2 10

Заглавията на живота

Мила Франси💖💕💖, ти завладя много бързо с таланта и прекрасните си творби сърцата на всички в нашия сайт, включително и моето! 💐🫂💋❤️🌈💐🙏Това стихотворение е създадено по заглавията на твоите произведения. Исках да ти поднеса тази малка изненада и да те зарадвам с нея за рождения ти ден!
Да ти е честит ...
323 2 20

Сгушен

Когато вечерта потъне в забвение
и есенното небе загуби звездите...
А ти малка искра, надежда ли търсиш,
сгушен в завивка удобна... и плачеш?!
Самотен, неразбран, но... все още ...
144 2 4

14+ Пръф пуйет си, Жоре

Нали четат ме пуйетеси и пуйети,
(така да кажем - от експерт, нагоре)
и аплодират моите куплети,
си казах гордо - Пръф пуйет си, Жоре!
И ми порасна пуйетичното достойнство ...
169

Аз те чаках

Аз те чаках
А ти си бил до мен.
Плаках, плаках всеки божи ден.
Че те нямам и те искам
повече от всичко на света, ...
176 1 2

След нас не ще останат стъпките

След нас не ще останат стъпките
дъждът ще ги превърне във земя.
Не ще останат думите
ще ги преглътне тишината.
Дори лицата ни, изписани във нечия памет, ...
156

„Човекът, който търсеше себе си“

Вървях през себе си без път, със хиляди лица в душата. И всяко мое „аз“ бе чужд, забравен спомен от тъмата.
Попитах времето: „Кой съм аз?“ То се усмихна и отмина. Попитах Бога в късния си час, но ехото отвърна със година.
Разбрах, че търсенето е капан, че истината няма очертания. Че всеки отговор е ...
155

Пропуснати празници

Пуста е залата,
достатъчно пуста и тиха..
Речи, аплаузи -
всичко привърши.
По стените навсякъде ...
202 3 7

С думи те рисувам

Утихва бавно, гасне този късен ден,
когато слънцето зад хълма се предава,
аз в своя блян ще виждам твоя лик пред мен
и в здрача пламъче от тебе ще остава.
Ще чакам тук в дъжда да чуя твоя глас ...
279 5 12

Висши Небеса

Да е честит деня ти, във който си родена,
да носи дъх на есен, на тиха светлина!
Животът се разгръща на чудо вдъхновено,
а в дните има само любов и топлина.
Желая ти и здраве – най-силното и вечно, ...
293 5 24

Равносметка

Всичко е приключило отдавна.
Споменът е вече избледнял.
Последна се сълза прокрадва,
напомня, че си жив, а не умрял.
Последната сълза измива, ...
160 1

Луда, несъмнено

Душата моя есен е, а тя,
дори и под сланата крие жива,
защото знае колко ѝ отива,
усмивката на сетните цветя.
Тъгата ѝ все в песен се прелива, ...
188

Уроците, които не пише в учебниците

В учебниците пише за света голям,
за битки, победи и някогашен срам.
Но никой не учи ни как да простим,
ни как след предателство пак да продължим.
Приятелството е подадена ръка, ...
162 1

Листа в дъжда

Есента е сезонът на сбогуванията по красив начин.
Бавно, тихо и неотстъпчиво. Като някаква задържана въздишка,
като окапващи листа, като тъга по стар приятел, като загубена мечта.
Не се оставяй дълго,
загледан в простора, ...
146

Енигма

Във тази странна зимна нощ
светът не е добър, ни лош,
след ежедневната борба…
Под тайнствената месечина
не търся вече аз причина ...
134