Стихове и поезия от съвременни български автори

256.2K резултата

Халтура наречена изкуство и култура

Саваната полюшва страстно свойта тревна маса
като бошуващи разпенени вълни
разбиващи се с грохот във съседската тераса
надвиснала над нашите глави....
Един поет събира горски кестени и жълъди ...
226 3

Март е Мама

Март.
И въздухът ми спря.
Неочаквано
и неразбираемо.
През март ...
148 2

Хиляда отражения

Не нося само едно лице.
Под кожата ми шепнат сезони,
хиляди сенки и хиляди изгреви,
родени от спомени, избори, болки.
В огледалото виждам познатия образ, ...
257

За силата на вярата

Силна си, плачеш безшумно
и да мълчиш ти е стил.
Стана кафето бездумно,
чисто, без ямб и дактил.
Бавно отпиваш нерадост, ...
205 3 2

Наивност детска...

От детството, сякаш вчера, спомен мил,
май, от три-годишна рецитирах...
Чичко ми, добряк - голям майтапчия,
на гости, понякога, идваше...
Двамата с татко се черпят с ракия, ...
193 2 7

Отвъдния свят

Отвъдния свят
2003
Отдавна още, във епохи най-отдалечени,
пророци праведни, отшелници и риши,
аскети строги, и монаси, и дервиши ...
83

С младост в очите

Петдесет свещички днес сияят,
но в очите ти е младостта.
Годините край теб нехаят,
щом срещнат чиста доброта.
По пътя с вяра и достойнство ...
195 4

Терзания

Когато затежи дълбоко в душата
и тя отсипва с пълни шепи от тъгата
с жлъчно недоверие към всички други,
ти излез напред и изпреварвай,
крещи на глас, замахвай с думи, ...
232

Една червеногръдка

Гледам една червеногръдка. Гледам я и не мога да мигна.
Докато миглите ми натежават - тя отлита. Отлита, за да се върне и да ми хване ръката.
Ще кажете, че е птица, като птица, но не е само това. Повече е - лакатушеща мисъл, творчески хаос, след който виждам пътека в бяло.
Има такива ръце - като бра ...
248 2 2

Сянка на душата

Една далечна тъга ме преследва,
като торнадо ме чупи отвътре,
с настръхнало дихание обсебва
и с пресипнал вик кара тялото ми да потръпне.
Една надежда бяла, вечна ...
210

Капан за болка

Две очи тази вечер празнуват
гордото шествие на любовта,
те по юношески се преструват,
че слепи остават в своята самота.
А треперещи ръце разпръскват ...
214

Пътеводна светлина

И слънцето веднъж за теб ще да залезе
и всяка болка в светлината му ще изгори
и ангел от небето си при теб ще слезе
за да може твоето сърце да претвори!
Твоята любов и всяка мъничка добрина ...
193 1 2

Силата да продължиш

Когато твоето небе се срине,
и киселинен дъжд в душата завали,
когато си изсъхнал стрък в пустиня,
и в черно-бял мираж животът се топи –
не спирай сред пещта на дните безпощадни! ...
421 6 23

Приижда

приижда лято
слънцезнойно - галещо
и любверойно -
с липов дъх споено и
в небе превъплътено
115

С усмивка ангелска

В градинката на спомена
стоеше
на люлката божествена
и в мах
раздаваше усмивка на безкрая, ...
205 10 9

Докато тепето скача

Времето от хълма спира
да се влачи през баира.
Докато Тепето скача.
И Балканът гледа мача!
Вятърът си тананика. ...
131 1

14+ Окрилена болка

България няма да забрави историята на момичето, което беше „изваяно” като скулптура от Съдбата с над 400 шева, няма да преглътне страданието ѝ, затова даде глас на мълчанието на това изстрадало дете, като се изправи в нейна подкрепа за истината.
На Дебора, момичето, което премина през ада, за да съб ...
194

Когато се смълча

Когато се смълча, във мен е тътен.
Без сълзи и без звук душата стене.
И цели планини над мен се срутват.
И вятър ме прерязва – леден.
Когато си кротувам, ...
208

НАСЛЕДСТВО

"Има само две трайни наследства, които можем да дадем на децата си – корени и криле." Ходинг Картър
Един баща повел е дъщеря си
със нежност за ръка
и дава ѝ най-простичкото щастие,
че е стабилност сред лъжовността. ...
111

Не можеш да контролираш всичко, което ти се случва, но можеш да контролираш как реагираш

Не можеш да спреш бурята,
когато небето разкъса своята тишина.
Не можеш да върнеш времето,
нито да вържеш реката за брега.
Ще дойдат дни, ...
197

Не можеш да загубиш

Не са близки очите,
които виждат повече.
Не са пълни стъпките
с пропасти.
Не са свои ръцете, ...
110

Налягане

Не мога на платното да изляза,
автомобили вървят постоянно.
В камерата на пътната вена
кръвното налягане е грамадно.
Хората тръгнаха гневно ...
152

Tрохички

Присвивам уморените крила,
не ме помни посърнал образ блед и,
обръгнал воин с пирови победи,
или пък храм с протрити стъпала.
Не съм триумф, или безславен крах, ...
105 1

Отпечатъците на стената.

Нашата къща от моето детство -
Е прегърната с тръни бодливи.
Спомените на моето семейство -
Когато всички бяхме щастливи.
Потопихме си ръцете в боя́ - ...
432 2 11

Шестимата пожарникари (от бъдещата моя стихосбирка "Чернобил. Сонети")

Първи напред. Никога назад!
Ващук, Кибенок, Титенко,
Правик, Тишура, Игнатенко.
Пожарна команда на Припят.
Не сте атомен пожарен отряд, ...
215 1

Тунел и азот (от бъдещата моя стихосбирка "Чернобил. Сонети")

Реакторът бушува, всичко гори,
дори долу земята под краката.
Недълбоко са подземните води,
границата между двата свята.
Появява се нова важна цел – ...
199

Камък за края

Не притежавам изящна словесност,
нито съм къдрав, героичен и строг
представител на класическия барок,
който се радва на голяма известност.
Не ме докосват думите на демагог, ...
213

Горе

Видях охлюв нагоре да пълзи
върху висока каменна стена.
Слънцето се вдига. Ще го изгори.
Взех и го преместих на височина.
Тогава вместо да ми благодари ...
210

Краят на улицата

Пак стигнах до края на улицата и не знам накъде да продължа.
Сърцето и умът ми този път не си противоречат.
Мълчат.
Мълчат така,сякаш всеки път би се оказал грешният.
Душата ми реши да не тръгва на път. ...
221

Ще тръгне ли влака

Влакът потрива космати ръце,
готов да скочи като расов бик.
Няма ли кой да покаже червено
на този фанатичен болшевик?
Горе малко ли дебнещи облаци ...
145

Чест и дълг

С чест най-честно полагаме труд,
когато е нужен-не толко тежи,
но някъде гръмва финансов надут
мехур-пълен с боклук и лъжи.
И честно,бързо изпадаме в криза, ...
103

Платноходката на времето

Затворихме кутия- точка, минало!
В бъдещето водим платноходките...
По моста крачи времето изстинало,
унесло се навярно от разходките?!
Препускаме със вятър през вълните, ...
112

14+ Сатен за грешници

​Нощта облича черната си рокля –
сатен, ушит за грешници и за крадци,
и всеки, преклонил се пред нагона,
готов е да раздава евтини лъжи.
​Върти се дансингът от празни обещания, ...
141

Едем

Кой ме изпрати в Едемската градина?
Кой и защо така нищожно ме проклина?
Научи ме да живея в напрежение и в страх,
да не извърша някой нов, егоцентричен грях.
Мечтите имат вкус на забранения плод, ...
274 3 4

Животът

любов не се ли
уважава - в нелюбов
преизбуява
и безжизнен - сив и сух -
животът запустява
138 1

Истинската сила е да останеш спокоен, когато е лесно да избухнеш

Не е сила юмрукът, свит до болка,
нито гласът, разтърсил тишината.
Не е сила бурята над полето,
а коренът, останал под земята.
Когато гневът като огън се надига ...
194

Минават дни и месеци, години...

Минават дни и месеци, години,
а споменът за теб във мен гори!
И няма сила, която да ми забрани,
за теб сърцето мое да твори!
Загубих светлината в своя ден, ...
207 1 2