249 402 резултата
Изпей ми песен дето да боли,
изпей ми я и нека да разтърсва.
Очите ми да стори на реки
и дивото у мене да разкъса.
От воят му да се взривят скали ...
  336  12 
Тъмнеят кръстове поломени,
а "освободители"- все нови,
но в гените си носим спомени
за бунтове и скършени окови,
за черните забрадки, помени ...
  149  11 
Играем на зар със живота,
безмилостно харчим съдби.
Подхвърляме с дързост банкнота
и търсим потайни врати.
Наливаме голи надежди, ...
  105 
Не играйте с мен, когато не играя
и бяла котка помежду ни ще замърка...
Ако съм принудена, обаче да играя,
и Черното над мен ще се прекръсти.
Елате. Седнете на масата пред мен... ...
  146 
Край нас светът се срива
с ужасна бързина!
Към пропаст май отива
и нашата страна!
Щом, в устава на НАТО ...
  187  12 
Всеки ден е сцена театрална.
Всеки носи собствени декори,
и повлича в орис карнавална
набелязаните си актьори.
Слагаме си маски и орисани ...
  237  27 
Луната е облякла пак въздишка,
звездите са принцеси в карнавал.
Небето сиво, като остаряла мишка,
се оглежда в локви от печал.
Любовта в забравена подкова, ...
  172 
Не съм робот, нито пък машина.
Не съм родена гений с интелект.
Творец съм, па макар и наполовина,
за някой тъй известен нам поет.
Пиша си по простому. Наивно. ...
  401  47 
ВОЙНИКЪТ ОТ ГОСПОДНИЯ РЕЗЕРВ
... бавното прощаване с живота почва нейде подир шейсетте,
вече съм войник в резервна рота, не гърмя с пищовите чифте,
лъскам караулното с парцала, в кухнята по цял ден беля лук,
и треса по Рихтер – девет бала, младостта си в баката с боклук, ...
  170 
Лечителка
По професия доктор, по призвание лечителка,
лекува тя болестите на хората, тяхната душа.
С усмивка на уста и старо и младо от болката
и радва тя хората с човешката си доброта! ...
  138 
Душата моя носи на кобилица,
където ида все е в мене взрян
и силите ми неговите сили са,
на стария на вечния Балкан.
Това не го разбират чуждоземците, ...
  125 
Любовта с много думи наричаме -
някои нежни, други са парещи,
но винаги знаем как да обичаме.
За нея всички родени сме знаещи!
Понякога тя ни е толкова сладка, ...
  102 
Припламвайки угасва светлината
когато ме завари угнетен.
Загръща мрак умората във мен,
но сън не ми провожда за отплата.
Придвижва се стрелка по циферблата. ...
  119 
Сврака вряка в храсталака -
Зайо ужким бил видял,
Как изгубила в шубрака
Цяла пита с кашкавал!
Сврака вряка в храсталака, ...
  108 
В живота не постигнах много,
защото бях от тези, гдето
не търсят в храма досег с Бога,
а в дълбините на сърцето си.
Не бях залостен в парадигми ...
  96 
Да си разумен подвиг е днес,
във свят объркат, сред гняв и стрес.
Не се страхувай, честен бъди
и на доброто се посвети!
Че старомоден си казват ти те, ...
  67 
Почина Аркадий Стругацки.
Той беше писател-фантаст.
Бе Лермонтов. Айнщайн. И Чацки.
Бе нашият вътрешен глас.
И свещите гаснат над пулта. ...
  94 
Защо е съдбата такава
на нашата мила държава?
Какви грехове е сторила,
че днес е без Божа закрила?
Грях ли на Борис Покръстител, ...
  178 
България - завет, сърце, душа,
преминала и болка, и възход.
Завинаги запазила страстта
към бащиния непокорен брод.
България - и вяра, и поклон, ...
  60 
Защо си златна моя изтъняла?
И теб ли мъка някаква топѝ?
Едва, едва мъждукаш над квартала,
полягат сенки в старите липи.
Едва те виждам. Облачно си бледа, ...
  96 
Издайна мисъл тихичко пробяга,
звезда подплаши и се притаи...
Дали нощта угасна, че веднага
Луната зад прозореца се скри?
На бягство някак, много заприлича! ...
  97 
Ако ме търсиш в шепичката думи
и те се умориха. Като мен.
Светът ми – шарен, луд, несъвършен,
по котешки е легнал помежду ни.
Ако ме търсиш в тъжните ми песни, ...
  139 
Отново към мен тихо се промъква
една забравена, дълбоко скрита
изпепеляваща тъга,
към сърцето се отправя
обвита в бяла, снежна тишина. ...
  96 
На път за Кастелмаре
Животът е магаре,
което без да спира –
пердаши през баира!...
Където се надява – ...
  111 
Аз съм птичка дива,
в свобода родена.
Птичка жива
в кафез уловена.
Ти ме хвана, ...
  339  17 
БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –
когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,
по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем, ...
  124 
В музея на българската слава,
е съхранена пепел от битки.
Кой ще ни упрекне, че оттогава
на покруса все сме свикнали?
Кой ще тръгне да опровергава ...
  175  13 
Тя е на тате принцесата в розово.
На младежа – трепетът непознат.
На мъжете чувството пролетно,
внесло в есента им свеж аромат.
Тя е непокорство! И болка отляво! ...
  189  13 
Излъга я.
Тя не допусна прах
по този тъжен спомен да полепне.
Живееше в съмнения и страх.
Окапваха перата от крилете й. ...
  157 
Музата от мене отлетя,
нищо се не ражда в моята глава!
Аз дори не я видях
на север ли замина, или на юг!
Чух само кресливият ѝ смях. ...
  83 
Срам и позор!
На ненаситните,
вечно гладни за власт и пари,
мръсно "изпрани" от чуждия труд,
на честните " малки", ...
  43 
Из цикъла "Пиеса за четири ръце
и един български лев"
Стоим на опашка –
зареждали днес магазина.
На мен ми е страшно. ...
  180 
Опитай се да чуеш
звукът на тишината.
Опитай да откриеш
блясък в тъмнината.
Опитай да опитомиш ...
  88 
Здравей, любов от детството безгрижно,
аз толкова лета без теб живях,
вървях по път със радости и грижи
и носих те в душата си без страх!
Не те зачеркнах... Как ли да го сторя, ...
  150 
Овален кабинет
със стадо тръмпанари,
и с камери навред
в тълпата от “сватбари”.
Доналд Тръмп и Ванс ...
  256  22 
Январское утро, снежинки летят,
Гуси в избушке в оконце глядят.
Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,
Пень, что в грибах, ветерок в снег зарыл.
Утро красоты свои показало, ...
  94 
Пролетно ми е сърцето,
мартенски разцъфва, свети,
в ден усмихнат, ден учуден
щастието се събуди,
после всичко преобърна ...
  82 
Разпети петък - камбаните звънят във скръб.
Божият син - предаден и разпнат жестоко на кръст.
И ето ме - аз пак се намирам в малкия град.
Избягах от страшния, безжизнен, мрачен ад.
Навън е прохладно и ситно вали. ...
  94 
Животът диша в рими тихи,
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени, ...
  175  12 
Не от вчера, не от вчера,
чупя често Тъпомера,
и от доверие безкрайно
пращат ме в поредна майна.
Да разчиташ на коректност ...
  184  12 
Предложения
: ??:??