Поезия

252,9 резултата

Лошо предчувствие

Отвън замириса на есен, на мокро, на студ…
И още на нещо, което не смея да мисля.
Нали все ни казваха, че е далече оттук?
Но тътен от ада се чува и вече е близко!...
Един миротворец сред сто - с кръвожадни инстинкти. ...
198

Легенда за любовта

Легенда за любовта
Някога било е то, в зората на светът,
когато родила се легендата за любовта.
Някога когато болката не съществувала,
когато две души в една като огън и вода се слели. ...
522 2

... не обещавам, само ще загатна...

Дори ако за век не проговоря
(не се боя, та краят е известен)
по-беден е без птиците простора
светът е свит в черупчица от кестен.
И без това смали се и площадът ...
421 3 3

Кестенчето ...

Тази сутрин, тъй унила вървях,
тъжни с мен бяха в парка цветята
и изведнъж от дърво, познато -
хвръкна кестенче край главата ми,
но май - не по вина на вятъра ... ...
487 4 11

Сбогом каза тя

Есента постла в гората пъстролистия килим
и след туй поръси сълзи небосводът син.
Носи тя вълшебна радост, блика в топли цветове.
Носи и тъга стаена в бурни, тъмни ветрове.
Слънцето прибра позлата, дръпна облаците сиви ...
408 3 10

Писмо до моя ангел

Сам ли ме хареса и избра,
или те задължиха да си с мене?
На дните ми сред пъстрата везба
утеха да ми бъдеш неотменно.
Избрах ли те сред ангелския хор; ...
332 4 6

Пламенна любов

Обичам те без име, без посока,
като вятър, който знае своя път.
Ти си огън - тих, но разрушаващ,
в очите ми оставяш своя глад.
Когато мисълта ми те докосне, ...
421 1 4

Восъчно небе

Вятърът мънистата нанизва,
на тънка восъчна връвчица,
едно листо, да падне се опитва,
в гнездото на тъжна гургулица.
Прахът на есента се рони, ...
378 7 14

Кост в гърлото

КОСТ В ГЪРЛОТО
Реших косите си да срежа,
но твоята ръка ме спря.
Ще бъде трудно да съм нежна –
от тишините прегорях. ...
437 2 6

Дъждовно е

Дъждовно е. Като молитва
са капките, които ронят
красиви думи и изпитвам
любов и радост, като с броня
дъждът щастливо ме загръща ...
183 1

Мокро стихотворение

МОКРО СТИХОТВОРЕНИЕ
Хладни утрини. Хладни жени.
Булевардите – мокри, пустеят.
Върху плажа се стелват вълни.
И мъгла на фандъци по кея. ...
280 3 3

Жив

В четири стени Живота ме зазида!
Д. Дамянов
Хора, нима е нужно
да дойде чума, мор,
за да видим, че в Космоса ...
316 2

Шепа моменти

Шепа моменти
времето стиска –
на филмови ленти
човекът ги иска.
Начало и край ...
211

Taedium vitae

На пъстри ветрове съм днес обречен.
Наваксвам детството пропуснато до корен.
Откъртвам от студени клетки вечност
на дъното на колбите затворен.
Отхвърлям неудобните въпроси, ...
384 12 10

За България

Не съм запасал сабя ни пищови,
с перото си се боря от душа!
С гордост нося носия българска
и славя името й тук и по света!
За кътчето от Рая аз се боря, ...
375 2

Владетелите на небето... и душите ни

От гълъбите на мира
богът на войната
сготви си шкембе-чорба,
а със перата
написа кървави команди, ...
503 7

Доживяхме и това

Демагози… фараони,
пирамиди и лъжи.
С кремълските милиони
нова шайка се роди.
А от нея, Киро Брейка ...
197 7

Кълчища

К Ъ Л Ч И Щ А
Спомени,спомени,спомени
минали,настоящи и бъдещи,
шептящи,крещящи,говорещи
далеч ме захвърлят и ме превръщат ...
143

Раздялата

Раздялата не означава край!
Раздялата е смелостта да кажеш " Стоп"!
Да кажеш старт на новото и действай,
така че плана за теб да прекрои и Бог.
Раздялата дълбока рана болезнена е зная, ...
168

В мен си

В мен си
На купчинки малки трупат се
всички думи на тебе неказани.
Жадни погледи, чувствата глупави,
от страховете ми са премазани. ...
198 1 1

Шепот на прага

В мен ти си шепот, спрян на прага -
дума, която не посмях да изрека.
А колко бъдеща любов -
остана да чака зад една затворена врата.
И все още вярвам, ...
310 4

Не ходя по купони

Не ходя по купони.
Не пия метакса...
Но виждам как се раждат!
И стават чудеса!...
От щракане със пръсти. ...
166

Изтанцувани вини

Косите ми от мълнии са. Палави.
Кроя си шлейф от нощната тъма.
И идвам непоканена на бала ви,
звездици. Ще танцувам и сама.
От мислите ми непокорно рошави, ...
163

Открих те в светлината

Открих те в бяла светлина,
когато всичко се пробужда.
Не беше гръм, а тишина,
и нежност, дето в мен се гушва.
Не съм герой, но нося плам, ...
323 1 5

Нататък вече няма път

НАТАТЪК ВЕЧЕ НЯМА ПЪТ
Събирам мъртвите листа –
в опустошените градини.
И Август – както любовта,
от мен внезапно си замина. ...
360 7 9

Енигма

Не усещам вече момента
когато идваш
не усещам момента
когато оставаш
не усещам и момента ...
392 2 3

Чуваш ли как някой шепти...

Чуваш ли как някой шепти?
Тихо разказва древна история,
за това как се родила любовта
от една трептяща алегория.
За поглед, изпълнен с топлина. ...
177

Коприва

Не съм мило момиче.
Не съм бяло кокиче.
Не съм зайчето бяло.
Нито съм пиленце,което е пяло.
Аз съм сиротна,страшна коприва. ...
174

Мъж без адрес

МЪЖ БЕЗ АДРЕС
... толкова красиво си живея, че не ми се мисли за смъртта –
паля си в кандилцето елея – светлите молитви си чета,
някой лев на просяка пред храма пускам му в дълбокото чашле,
черпих попа с водка двеста грама – напоследък пее много зле, ...
378 5 3

Гладен съм за пуйетеси

Пуйетичен дзвер съм - хапвам пуйетеси -
Толкова са сочни, крехки вкусотии!...
Та за туй те питам, казвай ми къде си,
да ти погостувам; айде, не се крии...
С тебе ще вечерям, даже и закуска ...
177

Зад портата

Затварям портата на двора,
улицата ме потапя в свойта глъч,
забързани, вглъбени хора,
намръщени лица, пропити с злъч.
Очи блуждаещи, очи студени, ...
423 5 14

Отново

(поезия за четене в две посоки)
“Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно”
Сьорен Киркегор
А навън напук пак слънце да изгрява!
Лампата, която само подчертава ...
154

Ден

Денят започва без предназначение,
едва улавя скритите флуиди,
но чака свойто нежно вдъхновение,
готов е и с надежда ще го види.
Изкачва се нагоре и просторите ...
121

Дървото на живота

Както извън трите Измерения
нищо не може ,да съществува,
защото всички останали са вътре във тях,
така и човешката същност и намерения
извън дървото на живота само са прах. ...
146

Седем вечности дъжд

Замлъкнах аз, а онемя и ти.
Небето си подпирам и тежи ми,
побрах света си в шепичката рими,
за друг живот ли думите пестим?
И в тишината всеки звук разбит ...
383 2 2

За всяко "да" си има време

Погледни ме в очите без страх –
да препуснем в мъгливата степ.
От картините твои разбрах
колко липси познаваме с теб.
Непокорните багри горят, ...
375 6 4

Тихо е като в камбана

Светлинка трепти на небосвода,
тишината е открила дом,
дом, където всички са си свои,
"нося мамо, с думи ти дойдох..."
... ако някой ден и мен ме няма, ...
618 9 14

Приятелството

приятелството -
братовчед на любовта
немимолетна
приятелството -
благодат на любовта ...
125

Слънце пак ще грее

Цветята прецъфтяха с ухаен аромат.
В купа заспа тревата,
сънува пролет пак.
Ветрец люлее клони
със падащи листа. ...
330 2