Поезия

253.4K резултата

Зооморфен:

Човек без хоризонт,
вчоплен в бита си.
163

Остава само ти да си простиш

Ти дойде в съня ми, прашен
от всичките си пагубни решения,
потърсил гара в пътя грешен,
и късни влакове със опрощения.
Не беше враг, а просто странник, ...
191 1 5

Врабче в джоба на зимата

На прозореца, зимата струпа
две дантели надраскани щрихи,
в джоба носи рецепта за супа,
ако някой я мисли и киха.
Сприхав облак съдра си маншета ...
348 7 19

Преди да дойдат дни успешни

Гнездо си свий от чувства нежни,
че идват бури неизбежни.
С любов сърцето си покрий,
от вярата в душата пий,
мечтите нека са надеждни. ...
226 2 2

Кураж за Достойнство

К У Р А Ж ЗА Д О С Т О Й Н С Т В О
Всички българи разбираме от футбол,
а сме Богове,когато става дума за политика,
но явно младите наистина се събудиха
и на съд Наглостта и Корупцията ще привикат. ...
197

Пред възкръсване

Една неостаряваща душа
очите си умива. На разсъмване.
И опипом да тръгна не греша,
сърцето води. Да е тъмно – тъмно е.
И в мен неугасима лудостта, ...
325 4 6

Етюд за кавал и овца

На замъка, в най-източната кула,
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Очите и, вторачени и двете, ...
567 6 24

До камъка на първия завой

ДО КАМЪКА НА ПЪРВИЯ ЗАВОЙ
Привикнахме да хвърляме вина
връз другия, когато е различен.
Но кой ще ме принуди да обичам
разбитата от присмехи луна? ...
273 1 6

На чаша вино

На чаша вино нека поговорим!
На чаша вино старо и пенливо.
Поне за час със тебе да не спорим!
На чаша вино сладко и горчиво!
Сгреших ли някъде до днес не зная. ...
259

C трън да въртиш – простак ще се закачи

Красива ни е, мъничка, рай китен
Родината, а пропаст – помежду ни.
Каквото да посеете в браздите,
изникват все безмозъчни кратуни.
Изчезващ вид – орлите, лъв наплашен, ...
242 2

Как съм станал таралеж

Казват че съм бил роде́н
в някакъв априлски ден.
Затова съм станал еж,
а пък после, таралеж!
За да скачам във Марица ...
225

Бързо беше

Бързо беше:
влюбихме се,
и обичахме се бързо.
И детето ни порасна бързо.
Аз не знам кога, ...
336 1 10

Три любови

Натрапчивите мисли надделяват,
не мога да ги спирам сам-сама.
Отнемат свободата ми – успяват…
досадно ми подхранват и страха.
,,Приятели” ме питат все за него – ...
233

На Николай

Какъв е празник всеки знай -
денят е днес на Николай.
Риба ще се хапва смело
в нашето красиво село.
Щом вино и ракия има, ...
239 1

Чуждо тяло

В окото ми попадна чуждо тяло.
Разтъках го и то ме заболя.
Сълза пророних, нямах огледало
и почнах да намигам за беля.
Блондинка млада срещу мен в метрото ...
891 6 14

Суета

Няма слънце! Няма сняг!
Сумрачно небе се въси!
Последен месец, 12-и знак,
с какво ли пак ще ни поръси?
След вихрения листопад ...
222

Далечен

Прелиствам с уморени пръсти дните.
Пропити с мисълта за него –
рицарят със броня от перо.
Пулсира бясно бягащото его.
Луната с мене уморено бди. ...
205 1

Арт-гатанка

Що е тя? – за очите – попивателна,
за ушите –приспивателно.
156

Как да живее човек?

Как да живее човек?
Не леко и не много трудно,
Но насла́дно и щастливо
Мисля аз – да живее
Може-трябва земния човек. ...
336

Вървя към теб аз безотказно

Сърцето ми не е желязно,
а и металът се громи.
Без отклик чувствата напразно
понякога тъжат сами,
но пак проблясват сред тъми. ...
192 2

Финални субтитри

Довършвам пасажа.
Предсмъртно отричам,
събрала куража
да спра да обичам.
Дописвам финала, ...
284 2

Цвете на асфалта

Мирише на барут!
И на смърт ми мирише..
Земята, задавена с кръв,
все по-трудно диша.
Тоя свят ли е луд? ...
337 2 7

Детство, неподвластно на времето

Не се играе вече
на „Прескочѝ кобила!“
Но споменът за нея
не спира да окриля!
Не се играе вече ...
212

На Никулден

На Никулден Кума Лиса - с раничката на гърба - с Кумчо Вълчо се здрависа в заскрежената гора. Спря пред него и му рече:
- Абе, Вълчо, що така в тази декемврийска вечер ходиш гладен из снега? Искаш ли да хванем риба - едър сом или шаран? С теб, пред твоята колиба, да я пържа на тиган! Знам един голям ...
352 3 6

В съня ти тази нощ ще дойда аз...

В съня ти тази нощ ще дойда аз.
По Хермес първо стих ще ти изпратя,
а после яхнал белият Пегас
ще полетя към теб през небесата.
Ти вярваш ли, любима, в чудесата - ...
230 2 4

... парченце от звездичка – всеки стих...

Не казвам нищо вече от учтивост,
а маските? Напалих огън с тях.
Когато ми е криво – ми е криво,
щом весела съм – песен съм и смях.
Не знам какво са сън и мир, и леност, ...
176 1 2

Силното момче

Силното момче
(На моят племенник Григор)
Едно момче порасна сякаш изведнъж,
бе дете, младеж, а сега е млад мъж.
Върви по своя път с вяра и надежда, ...
414

Арт придобивки от демокрацията

Булгар-култ-култур-артикул
на демокрацията:
нон стоп бол
топ,
шок, ...
190

Една крачка към утре

Готова ли съм вече за промяна,
дали изхвърлих старите си рани?
Нали пораснах малко по-голяма,
с капка обич в прашните ми длани?
Останаха ли призраци във дрешника, ...
127 1 2

Мама

Липсваш ми
да ти кажа,
не защото не си до мен,
но няма да те лъжа,
липсваш ми, мамо ...
238 1

Нелюбовно стихотворение

Ако знаех къде ли се намираш сега,
бих пребродил аз смело не една планина.
Бих преплувал морето, бих изпил езера,
за да стигна до теб, но - някой ден, не сега.
Ти сега си далече, в своя приказен свят ...
199

От светлината лъчеслов

Бъди любов необорима,
опиваща, една, всезрима.
Изящно следвай нежен зов
от светлината лъчеслов,
нашепващ "Моя си любима..." . ...
230 3 1

Тихи улици

Тихи нощни улици:
стъпки отшумели -
жълти листи по паважа.
Аз вървя, запалвам си цигара -
къдравият дим обгръща ме, сияе: ...
321 1 3

Ти си

Ти си ритъмът и блусът,
на пианото ми пулсът.
Подарената корона
и страхът от микрофона.
Ти си истински арсеник - ...
359 2 3

Сведе ли се до голо оцеляване

И не живея никога сред спомени,
от минало и бъдно нямам страх.
Светулките – от зимата прогонени,
на топличко в душата си прибрах.
Обичам ги и черните и белите, ...
229 1

Зимен рефрен

Смълчано време. Време на обида.
И време за разпъване на кръст.
А някой пак пироните забива,
за да порасне след това. На ръст.
Душата му с размера на стафида ...
356 5 9

Кълвачът...

Напоследък, често ходя в парка,
от който - живи връщат се само...
На моя мъж цветя тъжни слагам,
на бор съседен, тъй чука кълвач...
Секунди мери - часовник, сякаш, ...
239 3 9

Вграден в сърдечния капчук

На безсмъртния Вапцаров
Безочливите хора между нас
приеха, че животът ти е стока.
„Борбата е безмилостно жестока!“ –
написа ти в предсмъртния си час. ...
324 1 8

Чудесен унес е и цялост

Да те чета е тиха радост,
поезия- екстаз в гръдта.
Прегръщам пъстрият ти патос
превръщащ искрено света
в безспорна философска святост. ...
205 1 3

Заспя ли в този град

Поредна нощ безсънна, нецелуната
виси луна над мократа ми стряха
и идва ми да тръгна след катуните,
те лятната си песен не допяха.
Запрегнали жребците запенените, ...
231 2