Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Между капките дъжд

Между капките дъжд се ражда песен
не чута никога от друг преди.
Тя идва тиха, но от обич кресва
и буди в нас забравени звезди.
Две сенки тръгват по мокрите улици, ...
138

18+ Стая в ада

Всеки ще ни кърти,
гони ни смъртта,
но даже да сме мъртви,
пак ще сме така:
с гадовете — гадни, ...
151

Епитафия по Остап Бендер

Все някой ден на мойте залези кармина ще привърши.
Животът пред смъртта конопения възел ще разхлаби
Последните остатъци човечност плуват сред камъша,
останало без жители – дълбокото развъжда жаби.
Когато ми осмивахте пиянството с усмивки мраморни – ...
184 1

Такава обич

С теб залъкът ми е сладък.
Изречената ти дума балсам.
С всяка фибра в мен се отваря
мигът, вкусил сърдечният плам.
Да бъда твоя слабост и вопъл, ...
153 2 2

Антидот

Влей ме - нека си остана там.
Все еднаква, съща, завещай се тебе сам.
Остави ни. Пък върви си, ний сме все такива, каквито сме били.
Ний сме музиканти, нас само пауза ни дели.
Влей ме, в пяната, в солта, облечи ме с клейки-водорасли. ...
211

Денят на Истината

Времето не пита кой си бил преди,
нито колко пъти падал си и ставал.
То измерва те по твоите следи
и какво оставил си след теб направено.
Когато силата и волята в едно се слеят ...
137

Оръжието на простака

"Мълчанието злато е", тъй казват
и още вярвам аз във тази мисъл.
Но днес животът друго ни показва,
за всичко нужен е неистов писък.
Мълча си, ала другите говорят, ...
176 1 2

Пеперудена душа

Душата ми е пеперуда в беж,
напръскана със синьо по крилцата.
Безкраен е човешкият копнеж,
щом чак в небитието ме запратят.
И търсят ме в гори и пещери, ...
209 4 3

Не заслужавам ли и аз любов?

​Не заслужавам ли и аз любов?
Любов, която си мечтая,
Любов като във рая,
любов, за която да живея и да дишам.
​Обичам да мечтая за любов такава, ...
131

Тъй тикаме живота

на поета,актьора и душата на българската лирика Т.Т.!
За него всяко време е изгода!
Върви замислен по площада.
Днес двуличието е нежна мода.
Но громи врага с ДС- пощада! ...
181 2 4

Зад предела

От бяла му брада се първи сняг отрони* –
потънал е светът в мъгла от млечнота,
оголени скърбят люлеещи се клони,
пълзи дъхът на скреж по утринни стъкла.
Мъждука в мрака свещ и хвърля синкав пламък ...
200 3 2

Обичта е нежната ми струна

Дрънчат като вериги капки страх,
под кожата тъгата ми се стича.
Дали защото неразумна бях,
избързах да призная, че обичам,
че в моето сърце гори пожар. ...
306 4 18

Есен в града

ЕСЕН В ГРАДА
Научила е кратката си роля
и роклица от листопад е шила.
Тя идва – без дори да ѝ се моля! –
в небрежни щрихи, драснати с мастило – ...
235 7 9

Отвъд прибоя

Душата ми не търси днес покоя,
тя бяга с устрема на ветровете,
разбива се с тътен от прибоя,
преди да се изгуби в световете.
Над морската безкрайна, чудна шир ...
164

Triste

На всички мои изгубени любови
По-кратка и от зимен ден
бе твоята любов към мен
и днес живея в свят студен,
изпълнен с болка и тъга! ...
153

Смесен сезон

Есен се понесе,
без да ми тежи,
с лятото се смеси
вътре и лежи,
пясъкът е пресен, ...
163

Правят се на глухонеми

Кораби край нас потъват
из крайбрежните води.
С дронове ни атакуват -
премиерът ни мълчи.
Всички знаем кой взривява ...
427 1 14

Викайки Ура

Викахме Ура за Демокрацията.
Ура, Ура и за Глобализацията.
Ура, Ура, Ура за Евроинтеграцията.
Със викове Ура посрещнахме и Девалвацията (на морала).
Със викове Ура започна Имиграцията. ...
207 2 2

Любовта на самодивата

[Мъжки вокал]
За тебе изворите питам жадно,
в горите искам аз да те намеря.
И в пещерите търся непрестанно,
по планините стръмни се катеря. ...
190 2 1

"А"

Понякога ми липсваш повече.
Свикнала съм да не си до мене, да не си те спомням даже.
Но понякога ми липсваш малко повече.
Щом стигна до морето, и ме гъделичкат песъчники по нозете.
Щом пия си кафето, и се сетя ,сетя се за тебе, без знак, ти идваш пак при мене. ...
155

12+ Селска епопея

Мили Боже,тая моя съдба
никой не може я разбра.
Мама някога ми викаше:
„Дъще,вземи си момък от селата,
благословена да ти е софрата. ...
143

Безмислени мисли

Приятели имах... и то много!?
Със тях споделях любови и чувства.
Бяха моменти, щастливи, но уви.
Някак си всичко в миг се стопи!?
Тъжно е...не искам ,похвали... ...
162 1 4

18+ Спаринг

Упражнения правим
по спортен екип.
Двама се палим
като кибрит.
Така се разтягаш... ...
179

Пулсът на безкрая

Във мрака Бог си спомня светлина,
а вечността забравено начало.
Душата търси своята вина
във всичко, дето някога е знаела.
Светът е миг между две тишини, ...
154

Сърце сред дигитални сенки

Сред свят от пиксели, екрани и мълчание, където всеки миг е вече отпечатан, човекът търси своето призвание да бъде жив, а не просто разпознат.
Светът ни свети ала кой ни вижда? Хиляди очи ни гледат през стъкло. Душата ни към другите се приближава, но сякаш между нас расте стена от зло.
Сърцата ни въ ...
124

Обич нулева

Дали са ме обичали от нулата?
Разбира се – когато съм се раждала,
когато съм поела глътка въздух
и първи път съм се разплакала.
Тогава две очи със мен са плакали ...
169

Пловдив

ПЛОВДИВ
Луната блести, докато седя си в самолета.
Седя и мисля за Пловдив, седемте тепета!
От скука ли и аз не знам, поисках нещо да ви дам.
И ето... ...
145

Нощта е спряла дъха си над морето.

Нощта е спряла дъха си над морето.
Единствено вълните не мълчат.
Те идват отдалеч
от място без начало,
и се разбиват в мен ...
161

Есенен сюжет

Октомврийското слънце е просто късмет
скрито зад плътни, дъждовни завеси.
Уединена в своя мисловен сюжет,
шаря по друм с предизвестени адреси.
Под нозете ми в кехлибарен килим ...
140 1 2

Cъдба

Черна кухина замести сърцето ми
От твоята липса адски ме боли
Бяхме веднъж като едно
Остави ми сърцето
На хиляда парченца от стъкло ...
119

Химн на деня

От спуканите вени на нощта
изливат свойта карма дъждовете.
И светят в мрака хиляди неща -
свещички и душици, и комети.
Летят във зрака няколко пера - ...
308 3 5

И грешница бях, и светица

И грешница бях. И светица. И рана.
Животът ме учеше с огън и лед.
А ти ме погледна така – без измама,
с копнеж във душата - развилняла се буря.
Не ме докосваше само с ръцете си – ...
160

Преди да порасне светът

Понякога ми липсва онова утро,
чийто мирис помня, но не и самото утро.
Мирисът на сън по възглавницата,
на прохлада, пропита с роса,
на нощ, която пазеше тайни ...
272 3 2

Послеписът на художника

Полъх на любов и летен бриз,
в нощта морето се вълнува,
а на пясъка – забравен послепис
свенливо – влюбени бленува.
​ ...
169 2 2

Свечеряване

Свечеряване
Бавно си отива слънчевия ден,
както топлината появила в мен,
пъстрите преливки залива сива кал,
сменят се усмивки отново със печал. ...
131

В морето и луната му

В многозначността на липсващите
и налични думи - може би мълчания;
в сричките на идващото лято -
раздробено на съставните си части,
които ...
139

Тиха, лятна нощ

Красива, топла лятна нощ,
с лунната соната над морето.
Вълни търкалят сребърния грош
и блясък пръскат над градчето.
По плажа двойки влюбени вървят, ...
615 7 30