Лежи в старата къща на одъра стара жена,
по набръчканото ѝ лице има само тъга!
Една стара жена отдавна останала сама,
мъжа ѝ и сина ѝ отне и ги за жалост смъртта!
Няма и роднини в старата селска махала, ...
Животът пъзел е. Щом наредиш го - зима.
С парченца от душата... Само стих на ден
създавам го, несръчно. Не е съвършен.
Но в него съм красива. И съм ти любима.
И всичко е, което в този леден климат, ...
Има думи - желязо нажежено,
прогарят душата ти до дъно,
оставят след себе си пепел студена,
белег дълбок и сърце овъглено.
Но има и думи – капчици мед, ...
Пада мрак над града и е време за сън,
ала нейде не много, далече
още детска игра се разгаря навън
и на всекиго ясно е вече
туй, че само след миг на прозореца с вик ...
Аз съм тук. И сега те прегръщам.
Днес и тук. В този миг. И сега.
Утре няма пак да има от същото.
Утре в нас ще вирее тъга.
Аз съм тук. Пак до теб. Не сънуваш. ...
В грешница превърна ме тази наша любов.
Завидяха ни всички за нея.
В очите им блеснала завист прозрях —
за такава отдавна копнееха.
И очерниха нас. И ни сочеха с пръст. ...
Капчукът захвана пак старата песен –
за снежната зимна тъга,
а вятърът слушаше в спомен унесен,
морето забули брега.
Стоях и го слушах как шепнеше тихо ...
Денят е остър нож, наточен за последно,
преди светът да блъсне с писък в мен
огромната, оранжева луна,
увиснала като хамак в нощта.
Денят е дилижанс, понесъл двеста диви коня без седла ...
И тази нощ отмина глуха, няма
за болката в сърцето ми голяма,
и тази нощ сънувах раят черен,
и ада, демона, и теб неверен!
И тази нощ премръзнала треперих, ...
И тази нощ отмина глуха, няма
за болката в сърцето ми голяма,
и тази нощ сънувах рая черен,
и ада, демона, и теб неверен!
И тази нощ премръзнала треперих, ...
Не спираш с думи да ме атакуваш,
а твоето избрано, променено второ Аз –
в ожесточена битка срещу любовта хортува
и сее тръни безпощадно, без компас.
Атаката с любов наново отрезвявам ...
Тя беше тогава осемнайсетгодишна,
почти като клонче от цъфнала вишна,
което ми пращаше сякаш сигнали –
додето Зората – тепето подпали…
Аз нищо не виждах. И нищо не чувах, ...
Не плача, сине, просто дъжд вали.
Облакът потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни,
превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...
В детската ми душа посадиха
празни надежди някога, преди,
с високопарни слова ме заблудиха
хора, рисуващи розови бъднини.
Скромното ми битие диктуваха ...
изкуството е лъжа
и отваря сложни сетива
и гледам те, блед си като платно
сякаш от восък си излят, сякаш нещо горяло е за теб
и се разпиляло по кожата ти бяла ...
В очите гледах винаги живота
без страх. И за секундичка не съм
се взела насериозно и Голгота
пред себе си не виждах – само хълм.
За скитници, лъжци, или поети ...
Природата играе с тайни гени.
Игра на покер с всекиго от нас.
Съдба от неочаквани промени.
И волята е сила от древен глас.
И дочуваш неотзвучалото ехо, ...
Кажете ми..., Кои от нас пресъздават звука на птичките?
Ето само това.., питам вас, Колеги... Вас... вас, всичките?!
Те са творци – красиви, нежни, естествени, божествени...
Запеят ли, спирам... или се събуждам... слушам мелодия,
знаете ли... нищо общо няма с нашата, тъжна "Рапсодия"!? ...
Навярно в някой древен „Гримоар“
ще се намери точната рецепта –
коктейлът трябва да е с кървав нар
и не смъртта, живот да е акцента.
Налей ми, барман, ще е за отскок – ...
Казват че живота бил като река
влачеща водите си на някъде...
към неизвестността...
Казват че извирала като бистро поточе
нейде високо, високо във планината ...
Помня всичко. Сякаш това се е случило вчера.
Сякаш не съм тук - а може би още съм там.
Помня всичко. Може би затова сега го споделям.
Помня. Защо ли? И аз самият още не знам.
Помня мъртвите. И смъртта - с ужасната ѝ усмивка. ...
В тъмата, когато животът замлъква,
и в стаята мрак те обгръща и стене,
когато присъствието е отсъствие,
и гласове пустотата надене,
тогава се раждат най-святите истини, ...