Стихове и поезия от съвременни български автори
Тиха буря
и няма кой да те чака там,
спомни си ти съня лъжовен,
как потапя те в далечния спомен
и в буря превръща ти душата, ...
Мъртви души
кафето ми на вкус е горчиво.
Всяка сутрин се усещам различна,
а денят и ежедневието сиво.
Липсваш ми много, безкрайно. ...
Смехът
имаш си приятел верен, скъп,
чудодейно носи той лекарство
и цери те от тъга и скръб.
И за миг те кара да забравиш ...
Жена съм
Жена съм.
Думите ми се отдават на лист –
твоето тяло.
Разтварят се в пространството, ...
Силуети
само силуети...
Двуизмерно тяло в триизмерен свят,
син фон и огнено оранжево,
греещо от старата ми свещ. ...
Прощавай, дядо
че до теб аз не бях,
знам, нося си го като грях.
Знам, живот не достига
да изкажа моята скръб, ...
На "Вайбър кафе" по пенсионерски
Хайде всички на кафето
Да затропа ни сърцето...
Мария Панайотова
На сладки чатове в ефира, ...
Хайкулинария
харесвани угнили,
мушмули мили?
Чорбица сива
от зелена коприва ...
Беличка вместо шегичка
– Батко, зная в минали години,
че белите свои ти си крил
зад шега – с надежда, че ще минат,
щом са в първа дата от април. ...
Прощаването на Славянката
Рай нарича се мойта земя.
И отново ще мрем за България
тази малка, но горда страна.
припев: ...
Българска работа
Всички се борят с Борисов и Пеевски,
компромати летят от всички страни
и не само по техен адрес,а към всички-
самите те проклинат самите себе си ...
Бях 2000
Не се вече чувствам излишен.
Но всичко ще кажа. Мълчах досега...
Ала продължавам да пиша.
Бях сякаш в отвъдното. Дълго бях там. ...
Ако бях жена на Хитлер...
Щях ли аз да съм добре
Ще ли той да ме обича
Дори и времето да спре
Дали ще иска да обгрижва ...
Via
вярвам, че си другото Крило.
Тъжно е... душата Мъченица –
броди със посърнало гребло.
Търси те във знаци, гласове, ...
Спомени в албуми...
винаги до мен си бил.
Толкова за мен си плакал,
сега си само спомен мил.
Научи ме да карам колело, ...
Когато - тогава
е сърцето,
а умът -
сърцат,
тогава рай е ...
Признание в любов
Като вятъра, който
с дърветата сякаш танцува,
като пролетно утро,
с песента си както вълнува, ...
14+ Ньива неорана
Нане музе у обора,
Пена клендза насред двора –
сгодна, уфатна и бела,
боб да сади се навела. ...
Интимистични хайку
порой градушка сълзи
цветята рани.
Мила се свила
о мен и ни покрила ...
Аз съм море
Аз съм море,
и когато съм щастлива,
слънцето играе с косите на вълните.
Аз съм море, ...
Прародителски корен
живееш в мен.
Вплела си корените си
разцъфваш в сърцето ми.
Когато погледна към небето — ...
Син си ми, но сам си ми, синко, сам си ми
"Син си ми, но сам си ми, синко, сам си ми."
Душа търси опора, път и посока,
"Сам за себе си всеки е, научи си урока!”
чува от устата на този, именно, дето, ...
Очакване
сянка свита на кравай е, хора много, люде – кът.
Моите очи са слепи за сергиите и за кича,
радост цветна – пълни шепи, песничка синигер срича...
Шарен свят, тълпа, гълчава, празнично окичен град, ...
Свободата, Санчо...
Мигел де Сервантес
Дон Кихот говори... Как да го поучи...
Белким Санчо нещо чисто да научи...
И дано да падне семето засято ...
Възраждане
отворила за пролетта врати.
С молитва тиха, кротка и покорна,
днес искам само обич да трепти.
Нека вятърът далеч отнесе ...
Вяра
В поезията, думите реди Интуицията,
чрез поета действа на съдбата ръката,
думите изникват направо от Нищото,
от дълбокото мазе на Подсъзнанието, ...
Лунната пътека
в началото със малко страх...
И стъпвам лееекичко...полека...лека
Аз никога не съм бил толкоз плах...
Не съм го правил никога преди ...
Отговори 2026
а по-смъртоносен, по-черен от ад.
Не ме питай ти - дали това стихове са.
А само попитай, дали ги четат.
Недей да мислиш, че се правя на важен. ...
Преди да се роди стихът
листът е бездна — бяла, глуха.
Мълчи, но в мълчанието
се крие цялата ми суша.
В ъгъла на мисълта ...
Два свята
Единият - изтънчен, на душата,
а другият - на сметки, часове,
изтекли в размисли със самотата.
Единият - мечтателен, красив, ...