Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Вселенски ембрион

Понякога си мисля, че човекът
не е нищо повече от миг —
една прашинка светлина,
забравила за кратко, че е част от вечността.
Раждаме се с шепи, пълни с бъдеще, ...
234 2

Вселенското заченато в мен

Не днес, а в някой ноемврийски ден,
ще се обвия с двете си ръце.
Ще бъде сякаш съм попаднал в плен,
ала отвътре ще гори сърце.
Ще има свещ на масата до мен, ...
254 4 10

Е!?

Кому са нужни... думите ненужни!?
Кому е нужно да живееш във лъжа...
Къде изчезнаха...о, Боже, вяра и надежда!
Кога забравихме за любовта.
Къде са ин и ян...къде е грозното, ...
144 2

Загубих се

Загубих се по пътя и не знам
къде попаднах - в ад или във храм,
така се нещо в мене замота,
уж аз съм, а останах без ума.
И се съвзех. По милостта на Бога, ...
152 1 2

Доброто

отвикне ли се
от Доброто - нѐмощно
е и перото
привикне ли се
към Доброто - възсиява ...
143 1 1

Ти си моята вселена

Ти си фьон в моя живот —
стопляш всичко,
стопяваш в сърцето ми леда.
Вдъхваш ми надежда,
носиш почерка ...
149

Чиста любов

Слънцето изгря на небосклона,
а ангелче до мене още спи.
Така тихо, мило и невинно
трепкат нейните очи.
Грях ми е да я събудя — ...
145

Светлина за децата ни

Светлина по пътя на децата ни
В цветния Ви двор на „Мечо Пух“
играеха децата ни щастливи.
Обгърнати от грижа, обич и подкрепа,
прекараха години най-красиви. ...
145

Среща

И днес те видях отново –
сърцето ми лудо заби.
Червеният цвят на лицето ми
моите чувства разкри.
А ти, пак забързан, улисан ...
345 1 2

14+ Еталон за романтичен стих

Бедрата ти с могъща гравитация
привличат погледа (и друго) на мъжете,
а дупето ти е желана дестинация,
тъй както устните... вълшебно цвете...
И тези двете планини от страст, ...
179 6

Следа

Аз не търся пътеки към Вечния град –
има много посоки по белия свят.
Без компас ще се лутам. Ще търся земя,
ще утъпквам пътеките нови сама.
Нямам ген във кръвта, наследен от Колумб. ...
276 2 4

В Анар Хистан съм аз месия

Лекуващият психиатър
до мен приседна, тъжно рече:
" Отвън е полудял театър,
светът съвсем изперка вече!
Нормалното издуха вятър, ...
286 4 6

ГРАДЪТ

#Поезия #Любовна
прочити: 222
"АКО..." от maikal_georg21 декември 2010 г. в 22:23 ч.
Ако някога, първия мой стих бе прочела,
ако толкова някога - бях те срещнал на пътя, ...
131

Не заключвай вратата си

" Има глас, който не използва думи. Слушай ..."
Руми
Не заключвай вратата на стаята си,
но и не я отваряй за никого.
Нека прагът ти бъде границата, ...
151 2

По „Те ти, булка, Спасовден!“

Крадат едни, а
други плащат... Бульо, те
ти управѝя...
134

И все пак

И все пак
Поглеждам за секунда назад... развалини... страх.
Плахо поглеждам напред... огромна бездна...
Замръзвам...
Между нощета и деня... в нищото... в тъмнината ми — там няма Посоки, няма преди и след. Там съм сама, но достатъчна... ...
162

Взривът на една капка

ВЗРИВЪТ НА ЕДНА КАПКА
Светът ми стана подреден и видим,
а сетивата гали пищността.
Отдавна зная, че ще си отидеш –
но с мисълта да свикна не пощях. ...
205 5 5

Тишината на мисълта

Не всяка истина идва със глас. Някои се раждат в бездната на мълчанието, където думите свалят своите корони и човек остава сам пред собствената си вечност.
Там няма пътища. Има само въпроси, по-дълбоки от всички отговори. И времето не върви напред то диша бавно в пулса на едно сърце, което се учи да ...
181 1

Гласът на зелената тишина

Когато притихне градът, аз чувам гората,
как вятърът шепне през всяко листо.
Дори всяко цвете разказва в тишината
природата има сърце и душа.
Реката разказва за чисти води, ...
140

Тупти сърце

Тупти сърцето,
Но от любов не е
Да гушна мама,
Но тя не ще
Тупти сърце, тупти сърце... ...
140

Безкомпромисност

Безкомпромисност
Всички тайни дакрални, извечни
са скрити зад простички правила,
но ако за тях си все още недоизпечен,
не ги откриваш или изгаряш като Икар. ...
146

Болка

Болката превзема и пречиства.
Любовта лекува моята тъга.
Енергията слънчево-лъчиста
осветява нежно моята душа.
Живея с усмивка странна. ...
146

Сива като плачещо небе

Рано е, а вън вали.
Капките със миговете се надбягват -
ударите на сърцето заглушават,
а светът се е превърнал в тъжна локва -
сива като плачещо небе.
170 2 1

Лоша река

Вдъхновено от"Цигуларка в Париж"
на FrancЗsca (Francesca Di Blanco)
С уточнението, че стихотворението
на Франческа е посветено
на (Мария Панайотова) - pastirkanaswetulki ...
238 3 9

Да знаехме това преди

Не искам и да мисля даже
какво след мене би било.
Стихът ми нека ви разкаже,
за птицата с едно крило.
За вятъра – в сърцето скрит е, ...
387 4 10

Сълзи и болни спомени

Някои хора тука в сайта са решили...
Че са повече от Богомили!?
Че помазани са и решават
с другите да се подиграват, аман...
Да знаете, че вече писна ми ...
162 2 2

14+ Полет

Полет
Не затварям очи, дори почти не мигам... Не искам да заспя, защото ме е страх да се събудя... и отново да боли, да се чувствам уязвима, да усещам, да чувствам, да обичам и да имам нужда от нещо... от теб... да ми липсваш.
Пораждащите се мисли за теб и това колко много искам да видя очите ти бив ...
94

Просто порив

Живот- безспирно колело, което непрестанно се върти,
качи ли ни високо горе, пред нас отварят се безброй врати.
Възползваме се, губим се в охолство, понякога в нелеп разкош.
В такъв момент човекът жалък, забива с лекота в приятел нож.
Лицемери, разни деградати, кланят ти се до земя, ...
136

Следа

Животът немирен, търкулната топка
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с луната, ...
374 5 24

Циганката

​Като пита мед в небето черно,
дискът лунен кротко се разстла.
А в локала тих сред дим лежерен,
лепне пак житейската мъгла.
​Стон цигулков плаче там и моли, ...
605 12 28

Мирисът на смъртта 2

Ухае на увехнали рози,
на ръжда по бял порцелан
на дума,
която замръзва в гърлото
като камък, паднал. ...
128

Магия

Знаеш ли какво е магия -
растеш, растеш, а малкото дете
остава някъде из теб,
държи огромен сладолед
и пухкав захарен памук, ...
145 2 3

ДЪЖД

Вали дъждът. Малки капки, после - засилва се!
Тежки сълзи се стичат в поток.
Мие, чисти илюзии и страсти,
а отдолу лъсва порок, след порок.
Като паваж на градски пазар! ...
164

След мен

След мен
Думи с обич, изговорени,
които дават вяра в тъмнината.
Спомен мил от нежни думи,
останали дълбоко в душата. ...
214