247 143 резултата
От всичките си безнадеждни случаи
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени ...
  145 
И се превърнах в есен изведнъж,
угасна лятото в очите уморени.
От тях наместо смях, потече дъжд
и плъзна хлад по тънките ми вени.
А златото на моите коси ...
  219 
ТИ СИ ПРОСТО ЖЕНА ЗА ПРЕД ГОСПОДА
… ще се върна за теб
от ръба на света – и над бездната,
дълги ветри във степ –
колко мои надежди изчезнаха? ...
  145 
ПАДЕЖ С ПРОСРОЧЕНА ДАТА
Засявам тишината с гръм,
с предчувствието за градушка.
Не помня съм, или не съм
афиш, от вятъра полюшван, ...
  132 
ПЪТЕКА КЪМ СНЕГА
... рижи вихърчета вият листопадите над мен,
през дълбоката кория хълтам в залеза червен,
ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,
бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така, ...
  117 
Тя дойде… безцеремонно!
Изведнъж се появи.
Настани се в нас, удобно!
Идеалите смени!
И е тук - във всички сфери: ...
  148  13 
ЖЕНА МИ СЕ РАЗХОЖДА ПО БРЕГА
Във въздуха се вдига дълго ято
и над града – незнайно докога? –
се спуска час за влюбени, когато
жена ми се разхожда по брега. ...
  204 
Тих полъх към вятър от друг свят
дошъл за да промени монотонност
в тоз град от лятото заспал
багри от нюанс във цветове
запазени, неотсечени дървета ...
  123 
Протегнах ръка към слънцето
и то се скри,
небето с черни облаци
цялото се покри,
и започна да пуска зловещи искри. ...
  97 
Заяц за столом сидел,
На бумажку он глядел.
В лапке карандаш держал,
Он сидел и стих писал.
Стишок этот был про птицу, ...
  60 
Блондинка тъжна - дойде есента.
Хербарий от цветя донесе.
Едно безсмъртниче запява песен
във вазата със име - Самота.
Сърцето - странна птица на перваза, ...
  202  12 
КУПУВАМ И ПРОДАВАМ ГЛАСОВЕ
Започнах да се нервя от зори
на есента, на зимата, на курвите,
познатите на всички маскари! –
пак ни подкарват сънени към урните. ...
  95 
Не искам друго
Не искам друго! Само да си с мен!
Очите ти със мойте да се будят
и слънцето да срещат всеки ден!
И всеки ден на ново да се влюбват! ...
  141 
Нежна целувка и топло дихание,
полет на птица, море, тишина.
Сърцето рисува докрай очертания-
нежна и плаха, добра светлина.
Когато обичаме тихо мечтаем, ...
  112 
КРИВА НИВА
... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,
и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,
и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,
и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва, ...
  108 
Напълнено със изсушена слама,
плашилото побито бе в бостана.
Погълнато в житейската си драма,
в сърцето му отворена бе рана.
Отдадени на празна суета, ...
  131 
По "Щурците"
Кълнем се никога да не те забравим!
О, не, не само две следи остави ти!
Веселина, Веселина, кой ще те люби сега?
И вървим след тебе тъжни сенки... ...
  176  19 
В съня ти, тайничко дойдох.
Нахлух в теб като неканен гост.
Притихнах в тишината ти.
Познах горчивината и,`
скрит в теб, скрит от мен ...
  113 
Клепачи натежават. С мъка гледам криво.
Небето осветено, ме привлича диво.
Към Воловар съм впила поглед. Търся А3.
Звездите смигат ми игриво. Казанът ври.
От дълбини далечни, зад пътища млечни ...
  80 
Дори телата си да съблекат до кости,
Голотата – до последната интимност,
остава си им Самотата –
девствено неприкосновена,
с безпрекословно произнесеното: ...
  81 
Щом се върнах у дома
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя, ...
  242  23 
Обичам
Обичам, когато се спуска нощта
и тъжно поглежда към мене.
Светът е изпълнен с безброй чудеса,
нощта е вълшебното време. ...
  99 
често
е „любезността“
прикритие на непочтеността
  64 
В Е Ч Н О Т О Д Е Т Е
То е безкрайната,красива заблуда
в безбройните изблици на любовта,
несъзнаваща,съществуването момента на трудности
на тази твърда,противоречива Земя. ...
  75 
Не стига, че си
долно ко*еле,
ами и трябва
да търча след теб.
Заявка за ...
  122 
Спете в леглата си без да се будите,
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
  131 
Старомодна съм. Книги чета, отпечатани
със мастило на тънка хартия,
и хартиени вестници, малко останали
във кварталната книжна сергия.
Старомодна съм. Още си пазя винилите, ...
  120 
АКО ИМА РАЙ
Вече не сънувам птици.
Нито пролетни треви.
В листопада по терлици
зимата към мен върви. ...
  127 
(Посветено на Николай Хайтов)
Там далече в България, в Родопа планина,
роди се един голям Човек и там живя.
Израсъл на село и от там му е любовта,
една любов към планината, гората и хората! ...
  91 
Роклята ти – от дантела,
а пред теб стои познат глупак.
Чудиш се какво ще поиска пак.
Комплимент прави ти,
захласнат от сиянието ти магнетично, ...
  74 
Тези светли прозорци -
като малки огнища в нощта,
а зад тях
и любов, и страст, и пороци,
самота, и тъга, вдъхновение, смях... ...
  98 
На рока ни ти си беше икона,
сред най-великите от певците!
Не може да спре на нас стона -
отиде си геният от "Щурците"!
Песните ти велики ни грабват, ...
  253 
Спиш до мен, а аз пък те сънувам!
Звездите се усмихват тихичко над нас,
над човешките ни дразги и проблеми,
смеят ни се тихо и на глас!
"О, човечета нещастни! ...
  133 
Пропуснатите изгреви ме парят,
какво изпуснах златото да търся?
Изгаряше ме лятото,
до болка ме изгаряше
и този миг, ...
  203 
Просто ставам онази, която
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости ...
  146 
Вече захладя,
ще се зазимя,
пуснах си коса,
нокти и брада.
Чувствам се гарсон, ...
  59 
Събудих се тази сутрин,
прегърната в теб, Любов.
Отворих очи и проумях,
че ти си силует.
Отзвук на странните нюанси ...
  124 
Дотам ли стигнаха тез мурафети?-
децата ни да заспиват
с залепнати на ушите таблети,
които и в съня слуха им убиват.
  102 
Петък е, кротко настъпва часа,
в който посяда човекът на прага,
тихо се вслушва и сякаш гласа
с обич рисува и вяра предлага.
Бавно търкулват се грижи и гняв ...
  109 
ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ
... сънувам те – понеже все те няма! – така поне си в мозъка ми сив,
и в тая простичка самоизмама натегнат съм до стон, до вик, до взрив,
и нощем – в два, с лъжица хлебна сода затъквам откачения си стих –
огромна Черна дупка в небосвода! – в чиито тайнства аз те посветих, ...
  117 
Предложения
: ??:??