Стихове и поезия от съвременни български автори

255.5K резултата

Какво е Той за мен

Той е момче от друго измерение,
някак си всичко предвижда.
Вижда в очите ми студ, съжаление,
пламък, а грях недовижда.
Прави от мен не жена, а момиче, ...
173 2

Диви цветя

Днес цветя под найлон растат,
Сухи за дъжд, слепи за звезди,
Толкова сити, и все пак гладни
За посока отвъд света познат
Разделени в безброй бразди, ...
378 2

Без декор

Приказката свърши. Принцът е самотен вятър,
корабът отплава в чужди дълбини.
Празен е салонът, падна и театърът,
останахме само аз... и морските вълни.
Няма вече балове, нито златни каляски, ...
199 3 9

Моите улици

Вървя по познатите улици,
запечатали моите стъпки
забързани, помнещи утрини
с пеещи птици и клони напъпили.
Но друго е всичко сега. Бетонът ...
277 1 10

Чакам те, лято

С дъх на череши и вкус на сълзи
Чакам те, лято, така те копнея...
Със сенки от дивите бели брези
И птици, които в небето се реят.
И крясък на чайка, и песен на славей ...
195 2 2

Жажда

Жадувам! Бленувам за сродна душа!
За ум крив, извратен!
За мозък шизофреничен, променен!
Сънувам! Мечтая за сродна душа!!
За мъж... или жена вдъхновени, епични! ...
183

Скитница

Скитница ли съм? Номад?
По път вървя сама, а всъщност е парад.
Обич давам, обич получавам.
Но защо жадна оставам?
Нима вовеки ще съм аз търсач? ...
177

Началото на края

Сърцето ми е вече уморено
и се прощава със света.
Навън е пролет и зелено,
играят толкова деца.
Все още дъх да си поеме, ...
181 2 3

Просека

В черквата правдиво канони редят,
псалми припяват с тамян ги кадят
До стара колона приседнал тихо старик
очите сълзят…, душата мълчи.
Под среброто коси, мисли тъжно кръжат. ...
237 2

Душата всички части си прибира

Светът е само куп огледала –
едни неясни, други пък кристални.
Минавам, търсейки лица,
но зървам силуети, нереални.
Всеки образ е парче от пъзел. ...
168 2

Когнитивност

Когнитивност
Конструкция от много сложни понятия,
присъща само на търсещия човек,
разположена на Ума в замъците и палатите,
разкриваща най-фините тънки обекти, ...
171

Пролетен поздрав

Слънчице златно, изгрей,
зрънце пшеничено, зрей!
Вятърко южен, повей,
облаче, в свода се рей!
Ситен дъждец, струи лей, ...
252 1 6

***

Защо ти пиша ли, Любов?
Защото искам всичко да ти кажа.
За слънчевото утро над града.
За хората с делнична умисленост.
За вятъра в косите разпилян. ...
298 2

Не си отивай

Не си отивай, моя тишина,
не ми отнемай лириката свидна!
Дари ми от копнежа светлина
и топлина блажена и завидна!
Не ме предавай, моя свобода, ...
161 1

Тъжно

Кога сълзите ще бъдат в тайна от очите!?
Кога сърцето ще се научи, че любовта не е игра?
А истината винаги на челото излиза...
Не си безгрешен, грешник със лъжи.
Лакомник, заслужил фалш загнил. ...
128 1

Образът в огледалото.

В огледалото се взирам,
сякаш виждам твоето лице.
Вече сили не намирам,
разкъсано е моето сърце...
Огледалото крещи, че ти си аз, ...
196 2

***

Аз съм слънце, луна и звезди,
снежен връх и гориста пътека.
В мен се смесват безбройни следи
от човешката участ нелека.
Аз съм ято в небесната вис ...
241 1 2

Къща от памет

Полази ме тихо отминал смях
в отколешни, слепи дувари.
Като въглен под шепичка прах
той тлее от стари пожари.
В паяжина тънка паяк еднокрак - ...
345 5 19

„В окото на безсмъртието“

Ще скъса времето платната на кораба
ще акостира последно в окото на бурята.
Ще изплува от дъното белия флаг на безречие,
а след него - отломки и кратко затишие.
Ще се дави сред вълни на талази в безбрежие, ...
212 1

Възкръсват птиците, щом вятър ги обича

Човещината ли? Тя вещо е прикрита.
С невзрачна външност на човечец мил и стар.
с таксѝ откарал те до градския пазар.
Коя си знае без дори да те попита.
Съдбата ти, която вечно е сърдита. ...
203

В лоното на любовта

Нощта в града е тиха и прекрасна.
Фенерът уличен стои на страж.
Луната вечно влюбена и страстна
в прозореца наднича в звезден плащ.
Зорницата в сияйно наметало ...
177 1

Неизмислено

Скалар детето се ражда,
криви го вектор средата.
Не е човечно сърце,
което мъчи дете.
Социалните мрежи ...
192

Моето семейство

Мама, все иска от мене да съм прибран,
а аз само да бъда силен, като великан.
Татко казва, че не е добре да съм инат,
но аз не искам да ставам дипломат.
Батко мрънка, не иска футбол да играе ...
307 2

Гергьовден

Разцъфна люлякът – лилава магия,
стадата потеглиха с меден звънец.
Светът се измива от всяка злина,
природата кичи си цветен венец.
Земята трепна от тропот на конски копита, ...
290 1 3

Срок на (не)годност

Островърхи обувки в снега,
дрехи фини – коприна. Червена.
Кърши флейтата звуци – тъга.
Тя се свлича – в сърцето ранена.
Дева с меч от звънтящо сребро, ...
211

Мечтите раснат с децата

Всяко малко дете си има мечта
космоса да обходи с ракета една,
тракторист в полето или смел капитан,
балерина на сцена или доктор отбран.
Подредените кукли слушат в захлас ...
344 5

Гладиатор

Корави гладиатори сме ние
и цял живот такива сме били
Изправени стоим в арената
и с гордо вдигнати глави
очакваме поредният противник ...
232

Изпепелени лъжи

До омраза зад ъгъл от сянката
влага в стената сълзи угасили
мечти до покрив от мрежата паяк
тя все още лети и го вижда
сега чувствам под счупен наклона тече ...
255

Там... не знам!?

Кога сърцето ще се научи...
на разума да дава път!?
И нощите така горчиви...
да спрат тормоза над съня.
А сънищата, Бога ми, не бих ги дал ...
198 2

Ухания...

Ухания...
В храма, какво ухание на святост,
вън - на пролет, Божия благодат...
Наоколо, тъй ухаят цветята,
люляков мирис, носи вятърът... ...
274 5 15

Задъхване

На Петинка
Във живота си да тичаш след мечти,
да се вълнуваш даже и в съня.
През пропасти, да летиш
към грейнала пред тебе синева! ...
181

12+ Армагани

(но не и на Армани)
Историята, твърде прозаична,
касаеше съседа ни Стамат.
Бе в селото ни личност колоритна,
в акъла недостатъчно богат. ...
279 2 6

Не е рано

След всичките терзания,
след размисли за избор,
следват дни на изпитания
и тестове различни.
В тишината разположени ...
199

Спомени и липси

Липсваш ми и те обличам в думи
Страхувам се да не забравя,
А времето да се превърне в гума
И спомените да ме изоставят.
Превръщам те отново в изречения, ...
213

На легло съм от настинка болен

На легло съм от настинка болен.
За радост сладка е болест – любов.
Даже се чувствам без лек доволен,
Кога твой женски вика нежен зов!
Но тресе ме и тяло замръзва. ...
179

Белите стени

Стаята има четири стени.
Стените са бели.
Скучни са.
Не са сладки.
Не са вълнуващи. ...
218 1

Психонавтика

„Имам една мечта“*,
тайна е мила тя:
на извънземна делегация
да заведа в паркинг виманите**.
Удоволствие е изпитано, ...
211