Стихове и поезия от съвременни български автори
Диви цветя
Сухи за дъжд, слепи за звезди,
Толкова сити, и все пак гладни
За посока отвъд света познат
Разделени в безброй бразди, ...
Без декор
корабът отплава в чужди дълбини.
Празен е салонът, падна и театърът,
останахме само аз... и морските вълни.
Няма вече балове, нито златни каляски, ...
Жажда
За ум крив, извратен!
За мозък шизофреничен, променен!
Сънувам! Мечтая за сродна душа!!
За мъж... или жена вдъхновени, епични! ...
Скитница
По път вървя сама, а всъщност е парад.
Обич давам, обич получавам.
Но защо жадна оставам?
Нима вовеки ще съм аз търсач? ...
Началото на края
и се прощава със света.
Навън е пролет и зелено,
играят толкова деца.
Все още дъх да си поеме, ...
Просека
псалми припяват с тамян ги кадят
До стара колона приседнал тихо старик
очите сълзят…, душата мълчи.
Под среброто коси, мисли тъжно кръжат. ...
Душата всички части си прибира
едни неясни, други пък кристални.
Минавам, търсейки лица,
но зървам силуети, нереални.
Всеки образ е парче от пъзел. ...
Когнитивност
Конструкция от много сложни понятия,
присъща само на търсещия човек,
разположена на Ума в замъците и палатите,
разкриваща най-фините тънки обекти, ...
Пролетен поздрав
зрънце пшеничено, зрей!
Вятърко южен, повей,
облаче, в свода се рей!
Ситен дъждец, струи лей, ...
Не си отивай
не ми отнемай лириката свидна!
Дари ми от копнежа светлина
и топлина блажена и завидна!
Не ме предавай, моя свобода, ...
Тъжно
Кога сърцето ще се научи, че любовта не е игра?
А истината винаги на челото излиза...
Не си безгрешен, грешник със лъжи.
Лакомник, заслужил фалш загнил. ...
Образът в огледалото.
сякаш виждам твоето лице.
Вече сили не намирам,
разкъсано е моето сърце...
Огледалото крещи, че ти си аз, ...
***
снежен връх и гориста пътека.
В мен се смесват безбройни следи
от човешката участ нелека.
Аз съм ято в небесната вис ...
Къща от памет
в отколешни, слепи дувари.
Като въглен под шепичка прах
той тлее от стари пожари.
В паяжина тънка паяк еднокрак - ...
Мои мантри
Мантрите са думи,
Избрани и установени,
Те спасение са, въже -
От земята - за и до - небето. ...
„В окото на безсмъртието“
ще акостира последно в окото на бурята.
Ще изплува от дъното белия флаг на безречие,
а след него - отломки и кратко затишие.
Ще се дави сред вълни на талази в безбрежие, ...
Възкръсват птиците, щом вятър ги обича
С невзрачна външност на човечец мил и стар.
с таксѝ откарал те до градския пазар.
Коя си знае без дори да те попита.
Съдбата ти, която вечно е сърдита. ...
В лоното на любовта
Фенерът уличен стои на страж.
Луната вечно влюбена и страстна
в прозореца наднича в звезден плащ.
Зорницата в сияйно наметало ...
Моето семейство
а аз само да бъда силен, като великан.
Татко казва, че не е добре да съм инат,
но аз не искам да ставам дипломат.
Батко мрънка, не иска футбол да играе ...
Гергьовден
стадата потеглиха с меден звънец.
Светът се измива от всяка злина,
природата кичи си цветен венец.
Земята трепна от тропот на конски копита, ...
Срок на (не)годност
дрехи фини – коприна. Червена.
Кърши флейтата звуци – тъга.
Тя се свлича – в сърцето ранена.
Дева с меч от звънтящо сребро, ...
Гладиатор
и цял живот такива сме били
Изправени стоим в арената
и с гордо вдигнати глави
очакваме поредният противник ...
Изпепелени лъжи
влага в стената сълзи угасили
мечти до покрив от мрежата паяк
тя все още лети и го вижда
сега чувствам под счупен наклона тече ...
Huntress
dear heart's passing a beat,
a deer along a mystical path,
haunted by lovers' spirits.
Там... не знам!?
на разума да дава път!?
И нощите така горчиви...
да спрат тормоза над съня.
А сънищата, Бога ми, не бих ги дал ...
Задъхване
Във живота си да тичаш след мечти,
да се вълнуваш даже и в съня.
През пропасти, да летиш
към грейнала пред тебе синева! ...
12+ Армагани
Историята, твърде прозаична,
касаеше съседа ни Стамат.
Бе в селото ни личност колоритна,
в акъла недостатъчно богат. ...
Ода за несподелената любов
Без време връхлита ме пак
любов несподелена и не зная как
с нея да се боря. Нямам сили
и на себе си говоря: ...
Не е рано
след размисли за избор,
следват дни на изпитания
и тестове различни.
В тишината разположени ...
На легло съм от настинка болен
За радост сладка е болест – любов.
Даже се чувствам без лек доволен,
Кога твой женски вика нежен зов!
Но тресе ме и тяло замръзва. ...
Белите стени
Стените са бели.
Скучни са.
Не са сладки.
Не са вълнуващи. ...