Стихове и поезия от съвременни български автори
258.8K резултата
Безоблачно стоене
Когато времето дъждовно е,
И в нас вали, но вече тихо.
Ръми. Не е пороен дъжд.
Не са сълзи,
които се стичат от очите скришом. ...
И в нас вали, но вече тихо.
Ръми. Не е пороен дъжд.
Не са сълзи,
които се стичат от очите скришом. ...
138
14+ Дама пика
Различно. Нека е различно.
Загадъчно и неприлично.
Връхлитащо така игриво.
Неукротимо, бясно, диво.
Както е при първа среща, ...
Загадъчно и неприлично.
Връхлитащо така игриво.
Неукротимо, бясно, диво.
Както е при първа среща, ...
152
1
2
Лунна сватба
Сънувах, че луната се зажени
в прекрасна нощ за морския прибой
и с арфи шестокрили серафими
засвириха в небесния покой.
В миг дочула ангелската музика ...
в прекрасна нощ за морския прибой
и с арфи шестокрили серафими
засвириха в небесния покой.
В миг дочула ангелската музика ...
188
Ябълката
Едно дете приседна на бордюра
под шарената сянка на листата.
Цветът на ябълката красота притуря
и леко гали (със поезия) Душата.
Ръка протегна към чудатите Мнозина, ...
под шарената сянка на листата.
Цветът на ябълката красота притуря
и леко гали (със поезия) Душата.
Ръка протегна към чудатите Мнозина, ...
159
1
Нощ
Навсякъде е тишина и зрак,
а от следзалезната какавида
нощта се ражда в непрогледен мрак
като прекрасна, черна пеперуда.
Светилото потъна без следа, ...
а от следзалезната какавида
нощта се ражда в непрогледен мрак
като прекрасна, черна пеперуда.
Светилото потъна без следа, ...
219
Звездочела нощ
Нощта звездочела обгръща земята
и мракът поглъща безлюдния брод.
Потънала в тайнство изплува луната,
изпълваща с прелест небесния свод.
Денят е оставил у всеки следата, ...
и мракът поглъща безлюдния брод.
Потънала в тайнство изплува луната,
изпълваща с прелест небесния свод.
Денят е оставил у всеки следата, ...
202
1
1
Трудно сбогуване
На Маги
Очите нейни - тъжни езера,
в които щях и аз да се удавя,
не виждайки спасителна земя,
където бих могъл да я забравя. ...
Очите нейни - тъжни езера,
в които щях и аз да се удавя,
не виждайки спасителна земя,
където бих могъл да я забравя. ...
145
Не съм дошъл
Не съм дошъл да бъда просто глас
сред тишината,
а да оставя следа,
която времето не заличава.
Защото истинският победител не е този, ...
сред тишината,
а да оставя следа,
която времето не заличава.
Защото истинският победител не е този, ...
153
Във вените на нощта
Във вените на нощта,
аз съм студена, сама.
Нещо ми липсва, нещо тежи,
нещо, за което сърцето тупти.
Дори кибрит сега да продавам, ...
аз съм студена, сама.
Нещо ми липсва, нещо тежи,
нещо, за което сърцето тупти.
Дори кибрит сега да продавам, ...
259
3
Витраж, ураган и гилотина
Твоята хубост, твоята прелест —
природен, вечен иконостас.
Твоята душевност, твоята нежност
будят у боговете завистта.
Очите твои — витраж готически, ...
природен, вечен иконостас.
Твоята душевност, твоята нежност
будят у боговете завистта.
Очите твои — витраж готически, ...
152
Секундарник за пясъчен часовник
Вълна подир вълна – любови –
каква нестихваща стихия!
Разкъсал нощните окови,
морето сутрин е тепсия.
В задруга с моя нрав копривен, ...
каква нестихваща стихия!
Разкъсал нощните окови,
морето сутрин е тепсия.
В задруга с моя нрав копривен, ...
195
1
С днешна дата
Понякога от нищо пада гръм…
така животът ти напомня с болка,
че връх ли е, съвсем не е на хълм
или на дъното на чаша с водка
… че често липсва и полезен ход – ...
така животът ти напомня с болка,
че връх ли е, съвсем не е на хълм
или на дъното на чаша с водка
… че често липсва и полезен ход – ...
267
5
14
Вълнение
Дори най-малката надежда
изпълва всекидневието с блян.
Тъй както ранна утрин снежна
изпълва въздуха със свян
така когато е пред тебе ...
изпълва всекидневието с блян.
Тъй както ранна утрин снежна
изпълва въздуха със свян
така когато е пред тебе ...
139
Нощ
Светът изчезна сред мъгла,
луната се излюпва мътна,
подобно бъркани яйца
в случайна механа крайпътна.
И глухи вирове шумят, ...
луната се излюпва мътна,
подобно бъркани яйца
в случайна механа крайпътна.
И глухи вирове шумят, ...
218
Вълк
От ъгъла на моето мълчание
понякога се свивам в тъмен кръг.
Стои и ме брои от разстояние
един отдаден на луната вълк.
Гласът му към вселената се носи ...
понякога се свивам в тъмен кръг.
Стои и ме брои от разстояние
един отдаден на луната вълк.
Гласът му към вселената се носи ...
200
2
4
Звезда
Когато погледна там нагоре,
аз виждам по миналото блян.
Нима тръгна си и то не беше скоро,
но усещам в сърцето все още оня плам.
Все скитам и си спомням как щастливи бяха ...
аз виждам по миналото блян.
Нима тръгна си и то не беше скоро,
но усещам в сърцето все още оня плам.
Все скитам и си спомням как щастливи бяха ...
176
1
Без сбогом
Вървиш пред мен. Не те догонвам.
Зад теб остава пепел и мъгла.
И дума даже не отронвам.
Сърцето блъска – птица без крила.
Ти си луна, далечна, сива, ...
Зад теб остава пепел и мъгла.
И дума даже не отронвам.
Сърцето блъска – птица без крила.
Ти си луна, далечна, сива, ...
280
5
12
Нощите вътре в мен
Отново нощ безсънна преминава,
а таванът се взира в мен като враг.
Колко ли пъти още ще повтаря,
че умът ми пак не млъква в този мрак?
И чакам утрото да ме спаси, ...
а таванът се взира в мен като враг.
Колко ли пъти още ще повтаря,
че умът ми пак не млъква в този мрак?
И чакам утрото да ме спаси, ...
186
3
Защо
ЗАЩО
Защо са ни скъпи неща,
когато обичат се две сърца?
Защо са ни дълги почивки,
когато вечеряме с топли усмивки? ...
Защо са ни скъпи неща,
когато обичат се две сърца?
Защо са ни дълги почивки,
когато вечеряме с топли усмивки? ...
132
Морски звуци
Вълните идват връщат се безмълвни,
а брегът стои и чака своя знак.
В морето се оглеждат дни забравени,
а хоризонтът крие следващия ни праг.
Морето пита с глас от древни времена: ...
а брегът стои и чака своя знак.
В морето се оглеждат дни забравени,
а хоризонтът крие следващия ни праг.
Морето пита с глас от древни времена: ...
141
Сезоните на живота
В живота има няколко сезона
Готов ли си да ги опиташ,
да сложиш есенна корона,
да скриеш в клоните и птиче,
да бъдеш зима — тенджера да сложиш, ...
Готов ли си да ги опиташ,
да сложиш есенна корона,
да скриеш в клоните и птиче,
да бъдеш зима — тенджера да сложиш, ...
124
Надежда в един променящ се свят
Светът се буди в ново измерение,
където вчера е далечен бряг.
Човекът търси своето спасение
сред шум от истини и тихи страхове в мрак.
Дърветата сменят своите одежди, ...
където вчера е далечен бряг.
Човекът търси своето спасение
сред шум от истини и тихи страхове в мрак.
Дърветата сменят своите одежди, ...
143
Пет ни писаха „орлите“
Е, получихме петица
снощи в Разград – върволица
голове. И безутешна
аз съм, а на всички смешно
някак си дори им стана – ...
снощи в Разград – върволица
голове. И безутешна
аз съм, а на всички смешно
някак си дори им стана – ...
179
6
Без стреме
По изгрев... каква тишина!
От огнени облаци се спускат лъчи.
Мистично е... сноп светлина
морето сънено в дланта си държи.
И птици... на малки ята — ...
От огнени облаци се спускат лъчи.
Мистично е... сноп светлина
морето сънено в дланта си държи.
И птици... на малки ята — ...
203
2
3
Пробуждане
Ето, аз се окопитвам
Смивам тъгата
Прегръщам съдбата
Старите комплекси сритвам
Вече не се опитвам ...
Смивам тъгата
Прегръщам съдбата
Старите комплекси сритвам
Вече не се опитвам ...
154
2
Родина - на Цветан Начев
Роден съм под небето ти синьо.
За първи път съм изправил глава
в деня на твоята пролет, родино,
когато избухват първи цветя.
Има в мен нещо вечно живо, ...
За първи път съм изправил глава
в деня на твоята пролет, родино,
когато избухват първи цветя.
Има в мен нещо вечно живо, ...
150
Отблясъци
Е, пак вали. Вали, вали, не спира...
Дъждът... отдавна той е лично мой,
когато взрян в безспирния порой,
и мене виждам, вдишвам и всемира.
Как капките блестят в асфалта… Светят ...
Дъждът... отдавна той е лично мой,
когато взрян в безспирния порой,
и мене виждам, вдишвам и всемира.
Как капките блестят в асфалта… Светят ...
222
4
Одър
Когато денят си отиде безмълвен,
а мракът положи ръка на света,
човекът остава със себе си равен
пред тихия съд на една самота.
И ляга на одъра уморен от години, ...
а мракът положи ръка на света,
човекът остава със себе си равен
пред тихия съд на една самота.
И ляга на одъра уморен от години, ...
181
Нощта е отворена рана
В полунощ небето се разтвори
не като книга, а като плът.
Луната с бели пръсти проговори
на всички мъртви спомени отвъд.
И тръгна нощта по моите вени ...
не като книга, а като плът.
Луната с бели пръсти проговори
на всички мъртви спомени отвъд.
И тръгна нощта по моите вени ...
311
1
1
Хайкулминация
Грух-грух или пух –
съществува разен дух –
тоз глух, онзи кух.
съществува разен дух –
тоз глух, онзи кух.
172
Все ергене
Все ергене вино пилe и се веселилe,
па девойке закачале и се надлагале.
Кой от кой е все по-арен, умен и работен.
Кой от кой е по-юначен и е баш имотен.
Кой от кой е дваж по-убав с новата кошуля, ...
па девойке закачале и се надлагале.
Кой от кой е все по-арен, умен и работен.
Кой от кой е по-юначен и е баш имотен.
Кой от кой е дваж по-убав с новата кошуля, ...
215
1
2
Мило момиче
Къде отиде, мило момиче?
В кой град се изгуби?
Какво ще правя сега без теб?
По цели нощи будувам,
виждам как те целувам, ...
В кой град се изгуби?
Какво ще правя сега без теб?
По цели нощи будувам,
виждам как те целувам, ...
184
"Просто Приятели"
Ти си птица в небе, ти носиш крилете на приятел...
Ти - дълбоко море – оглеждат се в теб лъчите ми всякак...
Ти си цвете сред поле, ти даже оазис си за някой...
Ти, ти носиш в ръце, вода от пустинята за свой Приятел...
Ти бе сама... но двама ... двама... ...
Ти - дълбоко море – оглеждат се в теб лъчите ми всякак...
Ти си цвете сред поле, ти даже оазис си за някой...
Ти, ти носиш в ръце, вода от пустинята за свой Приятел...
Ти бе сама... но двама ... двама... ...
163
В син саван от кадифе
В памет на загиналите моряци при атаката с дронове на търговски кораби в изключителната икономическа зона на България в Черно море
Размърдаха се ветровете в мен
и разлюляха се вълни.
Лъч слънчев парна ме за миг, смутен,
прогони нощните луни. ...
Размърдаха се ветровете в мен
и разлюляха се вълни.
Лъч слънчев парна ме за миг, смутен,
прогони нощните луни. ...
175
Октомврийска сюита
Килим от кестени под мокри клони,
земята бавно стъпките брои,
листата като стадо вятър гони,
а слънцето във локвите стои.
Душата пие мрака, тих и вечен, ...
земята бавно стъпките брои,
листата като стадо вятър гони,
а слънцето във локвите стои.
Душата пие мрака, тих и вечен, ...
300
6
12
