Стихове и поезия от съвременни български автори
258.8K резултата
Луната
В онази нощ небето се разцепи
и звездите се посипаха без звук.
Луната слезе ниско над града
толкова ниско, че можех да я докосна.
Но тя не светеше.За пръв път видях Луната без светлина ...
и звездите се посипаха без звук.
Луната слезе ниско над града
толкова ниско, че можех да я докосна.
Но тя не светеше.За пръв път видях Луната без светлина ...
198
1
Стъпките
СТЪПКИТЕ
Тихо стъпките ти оставят следа,
не усетих кога стъпка моята душа.
И не вярвах, че ще дойде ден,
в който ти ще си далече от мен. ...
Тихо стъпките ти оставят следа,
не усетих кога стъпка моята душа.
И не вярвах, че ще дойде ден,
в който ти ще си далече от мен. ...
185
Докато светът не спира
Докато светът не спира да се върти, а времето поглъща следи и съдби, човекът върви със мечти наранени, със хиляди въпроси, отговори сломени.
Небето мълчи. Ала кой ще попита защо във душата ни толкова скита онази тревога, която не спи дори когато всичко наоколо мълчи?
Нима сме родени, за да съществув ...
Небето мълчи. Ала кой ще попита защо във душата ни толкова скита онази тревога, която не спи дори когато всичко наоколо мълчи?
Нима сме родени, за да съществув ...
149
Крила
Не продавайте душите си, човеци,
не ги заменяйте за ефимерни нужди!
Не украсявайте със камъни крилете си –
ще станат тежки и ще станат чужди.
не ги заменяйте за ефимерни нужди!
Не украсявайте със камъни крилете си –
ще станат тежки и ще станат чужди.
162
Не исках
Не исках аз отново да те заболи.
Сърцето ти в скръб да се удави.
Сгреших, сега го виждам в твоите очи
и въпреки греха ми, ти не ме остави.
Боли! Повярвай, зная колко те боли. ...
Сърцето ти в скръб да се удави.
Сгреших, сега го виждам в твоите очи
и въпреки греха ми, ти не ме остави.
Боли! Повярвай, зная колко те боли. ...
172
1
Съвремие - Днес
Съвремие - Днес
Паркове красиви, улици красиви,
хората дрипливи, еле, еле живи,
е иди, че разбери,
за какво човек твори. ...
Паркове красиви, улици красиви,
хората дрипливи, еле, еле живи,
е иди, че разбери,
за какво човек твори. ...
159
Цвете Мое
ЦВЕТЕ МОЕ
Цвете мое, алено червено,
на осми март ми беше поверено.
Пъстро, свежо, с любов дарено,
тихичко стоиш на осветено. ...
Цвете мое, алено червено,
на осми март ми беше поверено.
Пъстро, свежо, с любов дарено,
тихичко стоиш на осветено. ...
216
Любов
Ако отвориш сърцето си изцяло,
рискуваш през сълзи да разбереш,
че то не ще остане вече цяло
и болката и любовта да прокълнеш.
Ще погледнеш през очите на слепец. ...
рискуваш през сълзи да разбереш,
че то не ще остане вече цяло
и болката и любовта да прокълнеш.
Ще погледнеш през очите на слепец. ...
164
Щастлив есенен дъжд
Дъждовно наесен,
дъждът си расте
и танцът му – лесен,
дъждът е дете,
което играе, ...
дъждът си расте
и танцът му – лесен,
дъждът е дете,
което играе, ...
152
14+ Яндекс
Гръмна Яндекс във Русия,
Киев взе че го взриви!
И във Фейса… Мама Миа!
Всичко се успокои.
Тролове… там няма вече, ...
Киев взе че го взриви!
И във Фейса… Мама Миа!
Всичко се успокои.
Тролове… там няма вече, ...
163
Мъгла
Есента е за онези,
които не се побират
вече в кожата си.
Готови да се разделят
с короната си, ...
които не се побират
вече в кожата си.
Готови да се разделят
с короната си, ...
156
1
До края на света
До края на света ще те обичам,
насън и мислено ще го изричам,
когато мракът тишина кове.
През сиви и през ледни светове
съдбата си на твоята обричам. ...
насън и мислено ще го изричам,
когато мракът тишина кове.
През сиви и през ледни светове
съдбата си на твоята обричам. ...
140
2
Полярната звезда
Усмивката ти незабравима е Полярната звезда
в нощната тъма на Ursa Minor.
Сълзите ти са тесните пътеки,
по които бавно криволича,
за да открия себе си, ...
в нощната тъма на Ursa Minor.
Сълзите ти са тесните пътеки,
по които бавно криволича,
за да открия себе си, ...
142
Сияние
Надиплих дрехите на времето
и в пъстротата им се взрях,
усетих на света жуженето
и стъклени очи съзрях.
Кристално сините им бисери ...
и в пъстротата им се взрях,
усетих на света жуженето
и стъклени очи съзрях.
Кристално сините им бисери ...
141
1
Танго под лунните лъчи
От някъде се чува застъргващ звук на грамофонна плоча,
морето сякаш гонеше се в своите вълни.
Една ужасно топла нощ е, а луната все тъй мълчаливо гледаше встрани.
И в музиката на танго останах в здрача — загледана в ритъма на парещи сълзи.
Очакваща да разбера и тангото, и луната, и времето в различн ...
морето сякаш гонеше се в своите вълни.
Една ужасно топла нощ е, а луната все тъй мълчаливо гледаше встрани.
И в музиката на танго останах в здрача — загледана в ритъма на парещи сълзи.
Очакваща да разбера и тангото, и луната, и времето в различн ...
240
Суета
Преминаваш-отминаваш,
покрай всеки, Суета.
И до гроба го даряваш
с безгранична нищета.
Към когото си жестока, ...
покрай всеки, Суета.
И до гроба го даряваш
с безгранична нищета.
Към когото си жестока, ...
143
,,Млъкни!"
,,Млъкни!" - Добре! Ще си говоря със дъжда,
а вятърът ще ме попита: ,,Откъде си?"
Устните ми вече хванаха ръжда,
животът във банална пустош ме отнесе!
Родена съм във слънчева страна, ...
а вятърът ще ме попита: ,,Откъде си?"
Устните ми вече хванаха ръжда,
животът във банална пустош ме отнесе!
Родена съм във слънчева страна, ...
136
1
В очакване на лятото
Веднъж ехидно ме запита мой приятел:
„Какво ли, всъщност, можеш ти?!”
„Да мисля, да обичам и да чакам…”
отвърнах му, а той се засрами.
Запомнил съм го този странен ден, ...
„Какво ли, всъщност, можеш ти?!”
„Да мисля, да обичам и да чакам…”
отвърнах му, а той се засрами.
Запомнил съм го този странен ден, ...
148
Душата не е алгоритъм
Не търси във мен закономерност, не съм уравнение със точен край. Във всяка моя тиха неизреченост живее цял един несвършващ рай.
Изчисли ли колко струва обичта, претегли ли болката във грамове? И кой алгоритъм ще разбере нощта, в която сам се губиш сред измами?
Светът чертае пътища по схема, подрежда ...
Изчисли ли колко струва обичта, претегли ли болката във грамове? И кой алгоритъм ще разбере нощта, в която сам се губиш сред измами?
Светът чертае пътища по схема, подрежда ...
158
Мечта до поискване
Отдавна те нося - мечта до поискване,
от някого чакана - за много неискана.
И моя, и чужда си - уморих се от скитане.
Кой ли днеска ще търси - мечти до поискване?
На някого беше - и в мене остана отдавна, ...
от някого чакана - за много неискана.
И моя, и чужда си - уморих се от скитане.
Кой ли днеска ще търси - мечти до поискване?
На някого беше - и в мене остана отдавна, ...
165
Кръвта на нощта
В прегръдките на нощта душата проговаря,
а мисълта като поток през тишината се разлива.
Изплуват истини, които денят прикрива,
и всяка скрита болка своя глас намира.
Зад маските, усмивките, зад делничния шум ...
а мисълта като поток през тишината се разлива.
Изплуват истини, които денят прикрива,
и всяка скрита болка своя глас намира.
Зад маските, усмивките, зад делничния шум ...
247
1
1
Загубена съм
Загубена съм. Загубена съм. Загубена съм.
В живота, в света, в ума ми, в сърцето ми...
Какво трябва да правя с пътя си?
Какво да уча? Къде да отида? Какво да правя?
Но освен това ме боли и от любовта. ...
В живота, в света, в ума ми, в сърцето ми...
Какво трябва да правя с пътя си?
Какво да уча? Къде да отида? Какво да правя?
Но освен това ме боли и от любовта. ...
207
Трябва да се живее
Трябва да се живее…и не просто така...
Разкрива ни времето хоризонт с много нива.
Мълчат историците озадачени в своята наука.
Ще дочакат ли утро, всичко да тръгне наслука.
Или да допуснем, че все нявга ще се пробудим ...
Разкрива ни времето хоризонт с много нива.
Мълчат историците озадачени в своята наука.
Ще дочакат ли утро, всичко да тръгне наслука.
Или да допуснем, че все нявга ще се пробудим ...
158
Старото вино
Старото вино,
просмукало слънце, земя, дървесина
и боси крака,
старото вино,
отмерило мрака и многото ...
просмукало слънце, земя, дървесина
и боси крака,
старото вино,
отмерило мрака и многото ...
148
2
4
Тайната на луната
Когато нощем градовете заспят,
а вятърът забрави своето име,
една сребриста врата се отваря
далеч отвъд човешките очи.
Там Луната не е само светлина ...
а вятърът забрави своето име,
една сребриста врата се отваря
далеч отвъд човешките очи.
Там Луната не е само светлина ...
139
Детските ми гумени ботуши още чакат на прага
Жилетката ми топло ме прегръща
сред жълтите танцуващи листа.
Октомври с тихи стъпки се завръща.
Погалва ме с ръката на баща.
Притискам обло кестенче в дланта си. ...
сред жълтите танцуващи листа.
Октомври с тихи стъпки се завръща.
Погалва ме с ръката на баща.
Притискам обло кестенче в дланта си. ...
246
5
18
Гладиатор
Светът е днес арена за тълпата,
крещим за хляб, а всеки диша страх.
Сенатът тук търгува със съдбата
и всеки блясък пак е дим и прах.
Свободни роби сме под небесата, ...
крещим за хляб, а всеки диша страх.
Сенатът тук търгува със съдбата
и всеки блясък пак е дим и прах.
Свободни роби сме под небесата, ...
244
3
8
Сенки в нощта
Нощта е толкова красива
сред светлините на града —
притихнала и мълчалива,
с отекващ смях на млади влюбени деца.
Нощта е мъдра, пресметлива, ...
сред светлините на града —
притихнала и мълчалива,
с отекващ смях на млади влюбени деца.
Нощта е мъдра, пресметлива, ...
265
