Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Добри са - посвещавам на Евтим Евтимов

Добри са хората, много добри!
Ако забележат, че в нещо си пръв,
завист на парчета ще ги разчлени,
като акула, подушила кръв
те атакуват от всички страни. ...
197 1

На моя приятел

Колко те обичам, Братане...
Черните ти коси, Братане!
Техния аромат, Братане...
Жаркото ти сърце, Братане!
Кафявите очички ...
258 2

Вечерни мисли

Гледам в Луната и се взирам,
но твоята усмивка не намирам.
Всяка вечер мисля си за теб,
затова ти посвещавам този куплет.
Със сълзи пиша ти това, ...
217

Октомврийско лято (закачка)

Слънцето грее безметежно,
зеленината е още твърде свежа
и ако бях някой невежа,
щях да помисля, че лятото е вечно,
а то си остава скоротечно… ...
158

Има мигове такива

Има мигове възпяти от елейни слова.Не питам!
Има мигове въздигнати от кръста към звездите.
Има мигове за лаврови венци-заслуги и награди.
Има Орфей.Но и кафезни ищци на древна естрада.
Има много.Има и малко нежидани падения!Оттам ...
179 2 5

Всяка тъмнина започва от сърцето

Преди светът да потъне в мрак, преди небето да забрави своя цвят, един човек угасва бавно, пак и пак, а после обвинява целия си свят.
Не идва злото винаги със гръм, не носи белези, не тропа на вратата. Понякога започва като тих разлъм, когато в нас умира светлината.
Всяка тъмнина започва от сърцето ...
212

Между два удара на мрака

Мракът не пада той бавно се ражда
в цепнатините на всеки въпрос.
Нощта е часовник със счупена клада,
а времето сянка без тяло и глас.
Между два удара на мрака мълча. ...
416 6 6

Харманът на времето

И пак е есен… Въртят се сезоните
в хармана на времето. И животът
смалява се - тъничка сянка по пладне,
а пък везните бавно се изравняват.
На едната младостта се усмихва ...
301 4 22

Дъждовен джаз

Вали дъждът, изстива ми кафето,
вън вятър вие, сам съм у дома.
Стъклото гълта сълзи от небето,
а ти не идваш. Слиза пак тъма.
След всеки звън поглеждам към вратата, ...
345 4 12

***

Есенна съм, знаеш ли? Защото
не ми достига слънцето след теб.
Небето ми потъна в плътни облаци
и монотонни, сиви дъждове.
И учех се да будя бурен вятър, ...
201 1 2

Любов си ми и сили ще намеря

Денят дойде. Безсънната Зорница,
огрява стих за обич закопнял,
тъгата моя хидра многолица,
превръща се в за чудеса портал.
Часовникът тиктака тих и вял ...
229 3 4

14+ Това ми стига

Разтреперват ми се, с извинение, топузите,
гледайки поредното реалити.
Разбиват ми се единиците и нулите,
в пауни се превръщат гаргите,
живея само с пулса на ергените ...
144

Пирон в душата

Пирон забит в душата ми си ти,
и в мен ръждясва всяка дума,
без теб светът ми бавно се руши,
в съня си чувствам се изгубена.
Ти си пожарът в моите гърди, ...
243 2 14

Зов

Помощ! Спасете ме!
Аз съм малка и глупава, сама се вкарах в това.
В обич, без път назад, дори без поглед последен.
Как да избягам? Къде да се скрия?
Как в собственото си сърце нож да забия! ...
138

Събота по никое време

По ръбовете остри на прибоя,
по ниско окосената люцерна,
обичам те преди да бъдеш моя –
по жълта рокля и с пижама черна.
Разплел загадките на сто въпроса, ...
182 1 1

Когато свършиха легендите

Когато свършиха легендите,
когато и звездите се умориха
да гледат към земята,
остана един дракон.Не в приказка.
Не в песен. ...
181 1

14+ Съдбовна нощ

Бе нявга най-красивата в Гранада
чаровна дама – Исабела де Пилар.
Живееше сама, макар и млада,
в паласио разкошно под двореца стар.
Тя бе богата, с всякаква прислуга; ...
186 1

Гларуси

Залязващи гларуси самотни се скитат
и бродят бездомни в студената нощ.
Разперват крилете (но защо не отлитат) —
липсва им сила? Или кураж?
Смирени си спомнят за дните отминали, ...
189

16+ Само по чорапи

Следвам нова мода,
спестих бая заплати —
чисто гол на пода,
само по чорапи.
Вратата се отваря, ...
164

Без черни мисли

“Без черни мисля”
Повтаря майка ми до мен
“Без черни мисли! Обещай ми!”
Ще ме погледне тъжна, притесненаа
Няма да ме остави да заспя докато не ѝ обещая ...
262

Прегръдка

​Прегърнал си ме с двете си ръце,
все едно си хванал моите бесове.
Усещам топлина във краката
и лъча на душата ти до мен.
Прекрасен си, да знаеш – ...
227

Чуждо лице

През деня нося чуждо лице пред света
и се смея, макар че ми идва да плача.
Аз изглеждам корава, уверено крача
и през болка, през грим крия всяка черта.
Ала щом се простре над града вечерта ...
406 7 31

Nesrećna devetka 🌐

Biće, jednom, i srećnijih dana
I buknuće pozno miris žute dunje.
I pašće sa grane ta prokleta vrana
Što predskazanjem dozva ubitačne munje.
Ugledati ne mogu bademove oči ...
215 1 8

Когато ти е тъжно, говори ми

Тревожа се за теб. Вали навън.
Дели ни разстояние голямо.
Днес болката пробожда като трън
и гръб обръща щастието нямо.
Аз моля се да имаш вяра само, ...
263 5 2

Където думите докосват

Открай съм знаела своята присъда,
че в чужди бездни трябва да горя,
да търся смисъл в мъртвата им същност
и с думи да разравям пепелта.
Не с пръсти ще докосвам същината, ...
209 2

Напътствие

Когато сутрин рано се събудиш,
попивай светлината на деня
и не забравяй ти да се учудиш,
че толкова прекрасен е света!
Ако пък на душата ти е тясно ...
189 2

“Спомен”

Вече съм стара. Усетих товара,
който животът на раменете ми стовари –
както набързо на пустата гара
мъкнех сама онези куфари стари.
Цял един път, извървян в изпитания, ...
380 1 3

Любимецът на кралицата

(Куплет 1)
Кралският любимец, пиратът благороден,
Лондон го посреща с блясък и парад.
В открито море той напълно е свободен,
за испанските галеони — истински ад! ...
187

Рано е още за царския час

Ромоли часовникът среднощен –
времето тече, снове.
Кости отброяват или мощи
царските ни часове*?
Времето плебейски ни подхвърля ...
203

Измълчаване

/в памет на майка ми и баща ми/
Часове, дни, самотни недели -
тишината остава все същата.
Пази времето всички раздели
в измълчаните думи и пътища. ...
223

Над Созопол свистят ветровете

Позакърпил поредната мрежа,
остарял, но безумно щастлив.
Пак поглеждаш таляна с надежда,
че Нептун ще е днес милостив.
А морето пред теб се простира ...
201 2 4

Кройка за сънища

КРОЙКА ЗА СЪНИЩА
Мотрисите потеглят рано
и раздразнително дрънчат.
Зората бълва златна пяна
и удря на нощта печат. ...
263 3 4

Денят си тръгва сит, с корона увенчан

Октомври с песен тротоарите премита
и палав е – с перчем ту златен, ту пък риж,
по стъпките му все захласнат да вървиш,
или на пейка малка - сред чемшир прикрита,
да слушаш гълъбите... тяхната сюита ...
269 1 6

След полунощ душите са будни

След полунощ душите са будни,
а маските падат без звук.
Очите, през деня студени,
издават сърцето си тук.
Когато светът онемее, ...
335 2 1

Изцеление, или крах

Той:
На твоя поглед, който вкаменява,
не ще се подчиня аз в тъмна доба!
Сърцето ми любов е — разстопява
и лед, и камък, и метал, прокоба! ...
180 2 3

Само по скафандър

Въпреки че беше само по скафандър
Александър стана вчера саламандър.
Пусна си перчема чак до планината,
докато тепето падна във реката.
Каза, че ще стане утре на градушка, ...
147

Огнено момиче

Ти идваш като образ на екрана,
родена си от светлина и код,
и светваш – дива, чужда и желана –
над моя хладен, мътен небосвод.
Нощта ми е безкрайна и студена, ...
299 4 6

Котешка съдба

В очите ти чета тъга.
Сълза неволно припълзява.
А ти напук на всичко в този град,
крепиш в гърдите си душа корава!
Макар самотник и бездомник, ...
186 4