Стихове и поезия от съвременни български автори

256.2K резултата

Пясъкът, залезът и човекът

Колко клетви за вечност, до гроб,
е изтрило морето от пясъка,
колко думи вълните в галоп
са отнесли далече след залеза...
А след него е само забравата ...
132 2 2

Към теб пролуки вече аз не търся...

Към теб пролуки вече аз не търся,
че тих капан е всяка тясна ниша.
От бързането си ще се отърся
и търпеливо любовта ще диша.
След дъждовете сам нагазил в киша ...
244 3 3

Видяна

И може би усещат ме студена,
и може би изглеждам променена.
И някак ледена на тях им се явявам,
а огън в себе си все още съхранявам.
А толкова копнея за дълбоко, ...
258

Всеки ден от тях ми се повдига

Един агент на руския сатрап:
доносник наш от времето на Тато,
отново ни се прави на ербап,
пак плюва по Европа и по НАТО.
Дочуе ли го някой ще реши, ...
202 1 6

Човекът между звездите

Между звездите стои човекът сам,
не цар на вечността, не прашен храм,
а миг от светлина върху безкрая,
въпрос, който дори небето не познава.
Той гледа нагоре — към мълчаливи светове, ...
244

Снимки от миналото

Гледаш снимки до три през нощта,
снимки, навяващи само болка и тъга,
снимки- останал спомен за вечността...
Спомени за онези щастливи времена,
спомени, белязали моята душа, ...
241

Държа се аз. Словата тихо стенат

Отрече те, сто пъти отрече,
сърцето. Двеста пъти те зачерква,
а после... пак безсънната ми вечер,
небето ми превърна в тиха черква.
И мислех само: Неин е. Отколе. ...
195 2 3

Фибайку

пак порой / 3
гнездото на щъркелите / 8
по-здраво от покривите на съседите / 13
/ само да напомня ..."фибайку" - броят на сричките съобразно числата на Фибоначи , т.е. доближава се до съвършенството на т.нар. "златно сечение" /
183 1

Йохан (по Хр.Смирненски)

Понякога се случва да останеш сам...
Напълно изоставен....
На барикадата - почти като Йохан....
Но щом си още жив и здрав - стоиш изправен....
От никого неподкрепен или дори разбран... ...
166 2

Отвесен контур на Гаусова крива - (по народни мотиви)

в
една страна -
устата колчем много
знае - дири си БЕЛЯТА
в една страна - УСТАТА ...
118

Не вярвам

Не ми е светло, топло, мило –
каквото щеш разправяй ти!
Изчерпаха се сетни сили,
безценното ми не блести,
защото аз не вярвам вече. ...
172 2

Какво да направя

Какво да го правя твоето „прости“?
То не лекува, нито ме спасява.
Като изстинал чай във две шепи,
горчи във мен и бавно натежава.
Какво да го правя? Няма си дом. ...
142

Дъжд

Прозорецът е мокър от нощес.
Дъждовни капки тичат по стъклата.
Дали ще грейне топло слънце днес?
Те чакат го тревите и цветята.
Но от небето кротко все ръми, ...
173 1

Когато е трудно

Забрави за кавгите ни черни,
с които плюхме върху любовта.
Забрави за всичките белези,
причинени след поредна сълза.
Когато сълзите твои са тайни ...
156 1

До теб

Ти ми постилаш, ама аз летя.
Младостта не е само дързост.
В свят под слънчева мъгла,
ти избираш твоя милост.
Ако можех ясно да чета ...
120

Надеждата

Ще си отида някой ден,
когато много ще ми писне.
Ще остане само болка в мен,
а тишината като меч ще висне.
Ще скитам по улиците сам. ...
192 4 3

16+ Наркоманска броилка

Ала бала ница, дай ми "петица!"
Онче, бонче, чупи едно "бонбонче!"
Ой, гиди Ванчо, шари ми "джейтанчо!"
Две петлета се скарали пред поповата врата.
Поп излезе и им каза : "Иш, миш, печелиш "хашиш"!" ...
153 2

Лавоотлив

Релсите досадно скърцат.
Сърцето тихо, тихичко скрибуца.
Тя няма да се върне,
няма и да се усмихне
и този влак последен, вместо да притихне, ...
150

Помнете ме

Помнете ме, каквато бях,
с ирония и смях в очите.
И слънчев лъч, и звезден прах,
вселената да ме наричат.
Помнете ме като албум, ...
206 1 4

Диалог със безкрая

Стоях на ръба на последния въпрос,
където мълчанието говори по-силно от думите,
и видях Безкрая —
не като пространство,
не като време, ...
246 1

Кацнал бръмбар на книжка

Кацнал бръмбар на книжка
нагризана от мишка,
в долапа захвърлена
накъсана, омърляна.
С буквички във стихчета ...
155

Две сърца на концерт

Сред грохота на светлини и на китари
те пак са заедно — вплели рамо в рамо,
очите им блестят като пожари,
светът наоколо е техен само.
Косите им докоснала сребристо ...
96

Гладиатор

,,Ave Caesar, morituri te salutant!“*
Когато старият ни котарак
спечели боя с младия нахалник
и името си оправда – Спартак,
остана си кварталния началник. ...
227 1 10

Сълзите на звездите са горещи

Когато плачат звездите
сълзите им парят от страст,
но после ги среща студът
.на космоса-бездна
и те бавно мръзнат ...
165 2

14+ Странната война

Не я наричат даже и война
а някаква "Военна операция"...
макар че доста хора
гинат ежедневно и сега...
И от едната... и от другата страна.... ...
266 9

Заплаче ли дъждът - съм ти любима

Сред всички черни облаци видяна,
дъга разпръсква нежно цвят по цвят
по стъпките ѝ ириси цъфтят
и птиците ме молят да остана.
С лъчи от огън мрежа изтъкана ...
180 2

Стих по пълнолуние

СТИХ ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
Ще си тръгна. Без шум и фанфари,
даже сянката своя ще скрия.
Някой ден, може би в Януари,
ще ме глътне неземна стихия. ...
226 4 11

Уморени семафори

Не всеки влак си има своя пътник.
Изгубените гари са клише.
Пероните не помнят дълго стъпки
и паднало на релсите сърце,
но този звук, разкъсвал тишината, ...
219 9 9

Присъда

Светлина… зловеща светлина,
изгаряща очите, обръщаща душата,
внезапен гръм, кънтяща тишина
и сякаш чувам аз гласа на сатаната.
Здравей, мой стари свят. ...
144

Нямам време посветено на Христо Ботев

Сляп ли съм, ако слепец не чува
без глас и сълзи плаче
таз твоя злокобна днес сирена.
Сам ли съм да ходя
тук, Майко Българийо, Родино, ...
153

Сабя и перо

Сабя и перо
С сабя и перо пое своя път поете някога,
една борба жестока, за българската свобода!
От кораба ведно с дружина верна ти слезна
поклонихте се всички и земята българска целуна! ...
209 1

Вечеря

Свещите запалих, вечерята е нагласена.
Сам съм, но със теб дима споделям.
Разказваме истории, разказвам ти измама.
Ах, как искам да сме двама…
Свещта гори, спомен е гориво. ...
132

Модерен вампир

Какво съм аз ли?
Модерен вампир
Не пия кръв и не се превръщам в прилепи.
Не пия кръв, а енергийни
Но пак не спя, а искам ли? ...
201