Стихове и поезия от съвременни български автори

254.8K резултата

Алено

В ръката острие проблясва
студено, безразлично, разсичащо плътта,
надеждата последна гасне,
препускаща, без дъх, остава мисълта.
За болката ми земен изход няма. ...
154

Я кажи ми, облак чер

Я кажи ми облак чер
що от мене искаш, зер
малко ли души погълна
и във зомбита превърна?
С мене ще е трудно, знай ...
148 1

Един да научи

Един да научи
и всички ще знаят:
какво ще се случи;
къде ще е раят;
кога ще сполучат, ...
119

Ариадна

Затворя ли се – перличка съм в мида,
потънал кораб, странен древен йероглиф.
Вълна́ солена – та света ми тъй красив
да съхрани, когато болката зазида
олтара светъл. Любовта ми е егида ...
361 3 4

Било е любов

Преглеждах старите албуми
и там открих щастливите ни погледи.
Припомних си, че помежду ни
любов било е в късните следобеди.
Усмивките не сме ги крили ...
157 2

Стихът към човека

Ти! си стихът! -
В теб се теша̀! -
Ти - дух, душа,
реч, кръв и плът!
В теб Любовта ...
121

Черен ангел

Мрак и студ ме завладяха,
почерняха моите крила.
Сълзите ми в дъжда заваляха —
по-нещастна не съм била.
Ангел бях — красив, снежнобял, ...
112

Мартенският вятър...

***
Мартенският вятър е жесток!
Раздуха пролетните цветове.
Упои се с тичинков прашец.
И забрави любовта. ...
134 1 3

На чисто

Сподели своите истини!
Бъди себе си... всякак!
Живей живота си чисто,
за да стъпваш леко нататък!
Не забравяй нивга мечтите си ...
130

14+ Разхвърляна нощ

...Нощ, каквато стресира човека,
към която се гледа страхливо -
преживях и ще помня вовеки -
тя остави в мен спомени сиви!
Нощ, която не носи печат "Подредена"! ...
113 1

Спомени

Въздух от сламка някой
през минути ми подава.
През тесен процеп
вдишванията ми преброява.
Дробовете ми продънват се ...
253

Великденска светлина

[Куплет 1]
Старата църква от съня се събужда,
светлина през стъклото проправя си път.
Нощта си отива – студена и чужда,
ангели бели над храма летят. ...
104

Защото много те обичам

Защото много, много те обичам,
живея само в твоята прегръдка.
"Щастлив съм!" - с онемели устни сричам,
отпивам спомена за теб на малки глътки.
Ефирна си. Невинна. Даже плаха. ...
344 15 21

Парадокс

Парадокс
"И опитът — син на трудните грешки,
И геният — на парадоксите другар."*
Да се греши, е нормално, човешко,
да се прощава божествен е дар. ...
131

Личен сезон

Дъждовно е, но имам свой сезон,
а този вън изобщо не ми пречи,
прелита пролет и от клон на клон
личат щастливите ѝ нежни речи.
Че днес е мрачно – временен възход ...
128 1 2

Незабрава

Незабрава синя, тиха,
в спомен нежно се усмихва.
Малка, крехка, ала вярна —
пази обичта безкрайна.
Във сърцето тихо грее, ...
129

12+ Пенсионерският легион

Всички тук сме ветерани
от един отминал строй
със тела, покрити с рани,
но и с дух кален във бой...
Днес наричат ни обидно ...
127 4

Пътуване 2009

Да, исках със теб да се видим.
И бързам – като на война.
Прощавай, че съм любопитен –
но ти си страхотна жена.
И сякаш не си тъй далече, ...
201 4

Пролетна магия

Пак Зимата сурова отстъпва своя трон,
а мрачен хоризонтът в покров от лед бледнее.
В гърдите ни се буди един сподавен стон,
За Пролетта, в която сърцето жадно грее.
Небе – оловно сиво – се нежно просветли, ...
208 4 16

***

И сплита вятър режещи треви,
копривата ме шибва с дъх камшичен,
сред тръни боса трудно се върви,
инатът шепне: Полети, момиче!
И свито на кълбенце е боли, ...
127 1

Нека двама вървим в утринта

Нека двама вървим в утринта
по следите на нашите стъпки.
Пясък рони се - шепа мечта,
бризът носи от лятото кръпки.
Над вълните надежда звъни, ...
122

Писмо до татко

Без теб не живея, а съществувам.
Спомените ме изгарят отвътре.
Никога няма да спра да тъгувам,
Защото с теб няма да имаме утре.
Как да живея с тази огромна дупка в сърцето? ...
154 1

Кой мустакът му накъдри

Няма наши! Няма ваши!
Има само – аркадаши!
Между цъфнали салкъми.
И заспали калдъръми.
Парламентът си почива. ...
144 1

Слука да е!

Слука да е, хора, туй ми е съдбата,
цяла седмица мечтая... пътя към гората!
Хем със пушка през рамо, хем с такъми в коша,
няма делник сив за мене, няма среща лоша!
Сутрин рано в пусията – чакам аз глигана, ...
175

Да се изправиш...

Да се изправиш...
Животът поразява, понякога -
без най-скъпия човек оставаш...
Обезверен, как отхвръкваш от света
и тъй се осъзнаваш - изтърван... ...
201 3 12

Рибарска орисия

Със зората стават, още в тъмнината,
с такъми под мишница – право към реката.
Тишина настава, в плувката се взират,
всеки си мечтае... за сом колкото баира!
Замятат юнашки, кукичката блесва, ...
175

Къде е България

Къде е България
"Питат ли ме дей зората ме огряла първи път,
питат ли ме дей земята що най-любя на светът,
тамо аз ще отговоря,де се се бели Дунав лей,
де от изток Черно море се бунтува и светлей, ...
152 1

Дано не си заминем някой ден

Аз помня как преди една година,
за Тръмп - когато - стихчета редях,
сериозно се боях от господина,
а днес се сбъдва моят силен страх.
Той с нищо на Украйна не помогна. ...
208 3 15

И що за...

И що за дъжд? Не молих за такъв.
Студен е този. Зъл и нежелан е.
На всяка капка - кукичка и стръв,
опитва се душата ми да хване.
Разплисква локви бързащо такси, ...
188 3 6

Марта предвестница

Кошмара зимен – с мрак и студ,
светът изнесе на гърба си.
Снега отърсил с жест нечут,
налива слънце в ден навъсен.
И оголелите поля ...
135 3

Дъждовен оптимизъм

Дъждовно е и много мрачно,
но няма да е все така,
дъждът, каквото и да значи
и както да го нарека,
причина има си и смисъл, ...
147

Пъстроцветни пеперуди

Пъстроцветни пеперуди
пърхат с шарени крилца
и се носят като луди
из ефирни небеса
Пеят песни за душата ...
129

Върбово

Върбите с ветрени премени
прокарват пръсти по река,
която пие.
Жадно. Време.
​Смълчаните корони трепват, ...
127

Печен хляб

Печен хляб
Очи не ми трябват, за да те усетя около мен.
Докосването ти е като допира на нежен плат.
Връхлиташ ме като спомен за детския дом.
Ти си печен хляб. ...
121

Его колапс

Любимата ме напусна —
вече не плача...
Роднините ми се правят
на богове — пасувам си. Приятели тъпчат мечтите ми — разбирам ги.
Около орбитата ми — ...
129

За какви се мислим?

Не знам за кого ме мислиш…
Не съм момчето
с букет от божури в ръка,
нито съм месец май,
най-вече — с дъждовете си да те натъжа. ...
148

Ела, ориснице – да те погледам

Ориснице, дошла бе в нощ такава
с гласа на буря да го прочетеш
наричането – не за пуста слава,
ни за пари... за болка и копнеж.
И знаеше, че думи не остават, ...
128

Искрица

Понякога в най-тъмните си моменти
виждаш птица и се усмихваш,
виждаш светло петно в небето,
чуваш смях в далечината,
телефонът примигва — ...
126