Стихове и поезия от съвременни български автори
Ариадна
потънал кораб, странен древен йероглиф.
Вълна́ солена – та света ми тъй красив
да съхрани, когато болката зазида
олтара светъл. Любовта ми е егида ...
Било е любов
и там открих щастливите ни погледи.
Припомних си, че помежду ни
любов било е в късните следобеди.
Усмивките не сме ги крили ...
Стихът към човека
В теб се теша̀! -
Ти - дух, душа,
реч, кръв и плът!
В теб Любовта ...
Черен ангел
почерняха моите крила.
Сълзите ми в дъжда заваляха —
по-нещастна не съм била.
Ангел бях — красив, снежнобял, ...
Мартенският вятър...
Мартенският вятър е жесток!
Раздуха пролетните цветове.
Упои се с тичинков прашец.
И забрави любовта. ...
На чисто
Бъди себе си... всякак!
Живей живота си чисто,
за да стъпваш леко нататък!
Не забравяй нивга мечтите си ...
14+ Разхвърляна нощ
към която се гледа страхливо -
преживях и ще помня вовеки -
тя остави в мен спомени сиви!
Нощ, която не носи печат "Подредена"! ...
Великденска светлина
Старата църква от съня се събужда,
светлина през стъклото проправя си път.
Нощта си отива – студена и чужда,
ангели бели над храма летят. ...
Парадокс
"И опитът — син на трудните грешки,
И геният — на парадоксите другар."*
Да се греши, е нормално, човешко,
да се прощава божествен е дар. ...
Личен сезон
а този вън изобщо не ми пречи,
прелита пролет и от клон на клон
личат щастливите ѝ нежни речи.
Че днес е мрачно – временен възход ...
12+ Пенсионерският легион
от един отминал строй
със тела, покрити с рани,
но и с дух кален във бой...
Днес наричат ни обидно ...
***
копривата ме шибва с дъх камшичен,
сред тръни боса трудно се върви,
инатът шепне: Полети, момиче!
И свито на кълбенце е боли, ...
Lost soul 🇬🇧
Like a precious golden key.
I am missing me,
Like a sweet, delicious tea.
I wish I was that girl ...
Писмо до татко
Спомените ме изгарят отвътре.
Никога няма да спра да тъгувам,
Защото с теб няма да имаме утре.
Как да живея с тази огромна дупка в сърцето? ...
Кой мустакът му накъдри
Има само – аркадаши!
Между цъфнали салкъми.
И заспали калдъръми.
Парламентът си почива. ...
Слука да е!
цяла седмица мечтая... пътя към гората!
Хем със пушка през рамо, хем с такъми в коша,
няма делник сив за мене, няма среща лоша!
Сутрин рано в пусията – чакам аз глигана, ...
Да се изправиш...
Животът поразява, понякога -
без най-скъпия човек оставаш...
Обезверен, как отхвръкваш от света
и тъй се осъзнаваш - изтърван... ...
Рибарска орисия
с такъми под мишница – право към реката.
Тишина настава, в плувката се взират,
всеки си мечтае... за сом колкото баира!
Замятат юнашки, кукичката блесва, ...
Къде е България
"Питат ли ме дей зората ме огряла първи път,
питат ли ме дей земята що най-любя на светът,
тамо аз ще отговоря,де се се бели Дунав лей,
де от изток Черно море се бунтува и светлей, ...
И що за...
Студен е този. Зъл и нежелан е.
На всяка капка - кукичка и стръв,
опитва се душата ми да хване.
Разплисква локви бързащо такси, ...
Марта предвестница
светът изнесе на гърба си.
Снега отърсил с жест нечут,
налива слънце в ден навъсен.
И оголелите поля ...
Дъждовен оптимизъм
но няма да е все така,
дъждът, каквото и да значи
и както да го нарека,
причина има си и смисъл, ...
Его колапс
вече не плача...
Роднините ми се правят
на богове — пасувам си. Приятели тъпчат мечтите ми — разбирам ги.
Около орбитата ми — ...
Радост
Най-прекрасната,
сред всички цветя,
носи радостта!
Теменужка, ...
За какви се мислим?
Не съм момчето
с букет от божури в ръка,
нито съм месец май,
най-вече — с дъждовете си да те натъжа. ...
Ела, ориснице – да те погледам
с гласа на буря да го прочетеш
наричането – не за пуста слава,
ни за пари... за болка и копнеж.
И знаеше, че думи не остават, ...