Поезия

252,9 резултата

Утро

благословено
ноемврийско утро -
слънцеозарено
благословено
ноемврийско утро - ...
171

Променлива

Преди да възцари Спокойствие
Тук вилнеха и други чувства
Имаше до сълзи Еуфория
И истеричен смях от Мъка
Но сега е вакуумно затишие ...
165

Прелива от нежност небето в индиго

Изтлява последната залезна мазка,
денят ни се готви полека за сън,
раздра тишината сърдит и неласкав,
часовникът градски. И мръква се вън.
И хиляди хора навярно вечерят, ...
155 2

Пазиш ли искрата

Пазиш ли искрата – светлинката свята,
която те роди и пред тебе подреди земята?
Помниш ли детето, подпиращо небето с длани –
как, щом играе и мечтае, то звездите кани?
Те го прегръщат и се връщат на небето, ...
231 2 2

Отшумяваш

Слънчев лъч леко те погалва,
изтръгва съзнанието ти от свят -
мозайка от картини, истории и звуци -
приказни, вълшебни,
преплетени в любимите ти цветове. ...
176

Тишината, която остави...

Тишината, която ти ми остави
ме научи да съм твърда като дъб.
Да не допускам разни дребни твари
от обувките да ме изваждат всеки път.
През сито да пилеят любовта ми, ...
258 1 2

Пренебрегвано нашепване

Бог винаги ни нашепва
правилните, точни решения,
винаги е лоялен, коректен,
но ние почти винаги сме разсеяни.
По-лесно ни е, да хвърлим ...
127

Завръщане към себе си

Избраната посока " Север",
ми сочи точния маршрут.
Компасът ми остава верен
и движа се по азимут.
Имам нужда от себе си ...
340 1 3

Отвъд есента

Ще бъде нощ. Ще бъде от онези,
в които всяка дума ще е плач,
а вопълът на вълк ще хвърли мрежи
над тревните сълзи след млад косач.
И сигурно ще бъде ранна есен, ...
629 12 23

Ще се завръщам

Ще се завръщам пак при вас мои деца,
защото знам че с моето туптят и вашите сърца!
Ще почакаме пак на пътната врата отново сега,
ще ви видя с радост или ще си тръгна пак с тъга!
Ще се завръщам при вас с мойте стихове, песни, ...
155 1

Очи море

Шарих поглед дълго из тълпата,
Търсейки морско сините очи,
Вглеждах хората в лицата,
Надявайки се все някой да си ти.
Щом сетне те видях, ...
228

Размишления

Туй,че бостанът е обран
го знае и последния профан.
Навсякъде въргалят си се тикви,
а между тях-за жалост и реликви.
"" ...
142

В памет на доктор Стефан Черкезов

Те не бяха приятели твои, не бяха роднини.
Най-случайно пътуваха с тебе в един автобус.
Но след челния сблъсък внезапен и страшния трус
лумна пламък от ада и всички ти станаха ближни.
Ти бе цял, невредим, подари ти Бог шанс да живееш! ...
227 4 2

Денят на Будителите

На първи ноември — свещи и слово,
Писмо от миналото гори като Злато —
за знание, дух и Велик народ.
Ден е на книги, звън на камбана,
нощ, в която мисълта става страж. ...
200

Есен с пролетна душа

Вървя безшумно. Есенният град,
със стъпките си да смутя не искам,
една звезда изгрява - ярка, близка,
фонтаните по цяла нощ не спят.
Забравени са песните отколе, ...
262 1 3

Будител

Будител, будителят буди,
Той събужда сутрин
Тез, които спят, да извършат
Те своите ритуали сутрешни.
Да отворят своите прозорци, ...
256

Далече от градчето

Те никога не бяха –
известни и богати.
И нямаха карети.
И нямаха палати.
Защото под небето – ...
173 1

Не е!

Любов ли е, не
е половинчатост, а
от Рая святост!...
153

Благодаря!

Любима моя дума - от детство,
пълна с обич, със сила и нежност -
на Теб, Боже - благодарност вечна,
че в този райски кът съм родена ...
За скъпите ни рожби чудесни, ...
261 3 7

Към народните будители

Слънцето е спряло поглед вам,
на вас, народните будители,
горете с яркия си плам
и събуждайте от сън душите ни!
Че нощ дълбока е настъпила ...
234 2 4

Обрати

Излишни думи не прошепвай,
за да отекват в пустота.
За бъдещето не потрепвай,
върви към вярната врата.
Не съжалявай за моменти, ...
148

С душа на мишка

Щом с тебе е – най- верен е приятел,
усмихва се, любезничи и ти се ма́зни,
но зад гърба превръща се в предател
да плюе и обижда все го блазни.
Малък лицемер, храни се със злоба, ...
478 4 16

Его-та

То бива его-та, то бива,
но хайде - няма смисъл.
Животът е без перспектива,
когато няма мисъл.
А вечността е само дума, ...
248 1 2

Causa perdita*

CAUSA PERDITA *
Института по физика на твърдото тяло
и института по Електроника
са патентовали едно отдавна умряло
желание и въжделение човешко, ...
131

С нежна печал

Създавам светове, измислям хора,
в които злото все с доброто спори.
В плътта си тленна на живот играя –
не знам дали ще има смърт след края.
И питам се – дали пък съществувам ...
170

Глухи херцове

Мелодията ми е скучна,
липсваш ти като хармония.
Да си паснем в нежен тон
в океанската симфония.
Пращаш в отговор вибрации, ...
176 1

Вчера

Вчера-спомням си, че беше моя,
Днес-пожела да си останеш своя.
Вчера в обичта ми се загуби,
Днес отново тя ще ме погуби.
Вчера срещнах те случайно ...
161

Велесовата нощ

Велесова нощ
Сега е времето на
Зимната врата, където
Природният живот замира.
Велесовата нощ настъпва. ...
206

Откровиние

Вълшебна чешма,
течаща сама,
през сухите дни
на вярата ни –
едно видение. ...
166

Ноември е тук

Нощта се разлива — индиго в сребро,
Обляна от бледи лъчи на забрава.
Едничка надежда за ден и добро,
Миражът мъглив надалече отвява.
Вихрушка от листи танцува в гора, ...
179

Миг

Телата са безформени,
косите ни са бели,
ала душата млада е
и мечтите - без предели.
Опитът ни в повече ...
183

Чудо

Знаеш ли, повярвах в чудеса,
Въпреки че ти ме изостави.
Чудото е именно в това,
Че макар кървящо и макар със рани,
Моето сърце все още слабо тупка, ...
164 1

Развалено радио

Мъгла... къде!? Как, мъгла...
то слънце грее! Къде, о ма никой
ли не вижда. Че как да видим,
то мъглата е голяма, гъста!?
Що така, нали бяха видими нещата ...
206 2 2

Винаги. И тук...

Задушница е, светят край гробовете,
свещичките от мъката пречистени,
борбата между старото и новото,
тук спира. Безпредметни всички истини,
превръщат се в две дати – знак безкрай ...
150

Цъфналата ябълка на двора

Цъфналата ябълка на двора
винаги ще ми напомня детството -
с усмивките и сълзите на хора,
оставили ми радост за наследство.
В тишината и в шума ги чувам – ...
187

Обич и смелост

Аз в очите ти откривам,
най-магическото синьо.
И безумно се опивам
с благодат, че теб те има.
Разпилявам парещ поглед ...
340 3 2

Кой си

Тук не чакаме бъдещето.
Ние го пишем.
Но не с мечове, а с прах.
Не с надежда, а с вина.
Пишем с кръв, с думи, с мълчание — ...
210

Къс стъкло

Не ми е сладко виното на мрака,
притоплено от юлски зной.
Дъждовно-хладен, тебе само чакам,
ноември, в листопаден рой.
В мъглите ти да гмурна злачни мисли, ...
228 2

Кръвни клетви

(един поетичен разговор на 31-ви октомври)
ГРАФИНЯ БАТОРИ (Жени Иванова):
Нощта е дива като черен ат,
в просъница пролайва старо куче.
Цъфти росянка. Кървав, вълчи глад ...
515 3 7

Ние

Светът ни често е шумен и крив,
понякога мълчалив, понякога див.
Но в хаоса тихо расте онова -
спокойното „ние“, без излишни слова.
Смехът се разлива по чашите с чай, ...
193