Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Сгледа

Ленче, мома мамина!
Не оди неска на оро!
Остани дома, Ленче,
за твое добро!
Ша додат, Ленче, сватове! ...
150

Поканен

…но имам палачинки с шоколад,
…и не забравяй чаените рози!
,,Покана за оставане“
Жени Иванова
Отново петъчно се свечерява ...
223 3 6

''...и ще бъдете като богове''

''...и ще бъдете като богове'' -
рече дяволът на Адам и Ева.
И станаха като свине,
чадата на Адам и Ева.
Бесовските таланти са безброй: ...
170 1

Полярна красота

Сняг се сипе – замръзнала земя.
Ледът е сковал – злокобна тишина.
Животът е отстъпил – на безкрайната тъма,
а надеждата е блян – в забравена земя.
О, небеса! И тук стават чудеса. ...
190 1

Питаш за мен

Ако някой ден пак попиташ за мен,
ще ти кажат, че просто живея.
Че денят ми започва
със слънчев лъч нов,
а нощем с Луната спомени крия. ...
147 1 2

Кривата круша

Кривата круша
За младите не съществува начин,да си представят,
отминалата здравословна,пасторална еклектика
и да се доберат до истинското автентично значение
на многопластовия израз за кривата круша ...
201

Небесност

„Обичам те!“ -
недоизказва,
но небесност
набелява!
„Обичам те!“ - ...
121

Без храм

Родил съм се безлик затворник
сред сития охранен свят.
Свободният е днес бездомник,
а ситостта е само глад.
Поглежда там, от тротоара, ...
363 20 13

Резонанс

Тази поема се посвещава на всички, които търсят истината и свободата
Интро:
Демиург се втренчи в мрака.
Прихвана свой поток на тишина.
Зададе код, създаде своя права, ...
158

Магическият трон

Едни го виждат просто стол,
други пък — за вещ в мол.
Мама стои си върху него,
докато ѝ казват, че е с ниско его.
Един ден обаче отидох аз до стола дървен, ...
302

От котарак до гепард

На плажа срещнах хубава жена.
Приятелите ѝ казваха Мария.
Тя имаше най-кръшната снага
и исках любовта ѝ да открия.
Тя движеше се като леопард ...
161 1 2

❤️31/10/2025 ❤️

Когато светът се разпада...
Когато е най-трудно...
Дръж ръката ми...тогава любовта е най-силна...
Ще има моменти, в които ще се чудиш дали си струва...
Ще има сълзи и тишина... ...
191 1 1

След бурята

Лежа на плажа
Като медуза, изхвърлена на брега от морето
Слънцето изцежда последните капки живот в мен
Времето е спряло
Вълните бучат ...
187 1

Природен акт

Под небосклона син
морето целува свойта любима.
Докосва я нежно,
трепва,
гальовно по нея разлива ...
122

Какво искат жените

Какво може да иска една жена?
Някой да изтрие онази изостанала сълза
Която капва и ѝ попива в блузата
Онази вълнената блуза, която е с цвят на окапали листа
Някой да я прегърне така, както досега е прегръщала само тя. ...
144

Истинска жена

Ръцете ми са в масло омазани
Управител съм на автосервиз.
Клиентите ме оглеждат смаяни -
Жена да работи е сякаш каприз!
Наместо късите поли и тежък грим- ...
224 3 12

МОЯТА МОЛИТВА по Булат Окуджава

Щом, този свят, още, го има,
и със слънце ни будиш в зори,
Господи, подай ръката си всекиму,
и във Теб, да не вярват, дори!
Дай - мисъл, в главата на умния.. ...
173 1

Яде ме завистта

Яде ме завистта
- Ям те жив!
Ям те суров!
Ти направи ме на туй готов -
''Винаги готов''! ...
199

То, все на мен

То, все на мене ми се случва!
Що тъй и аз не знам!
Някой за зло ли ме поръчва,
или е на съдбата спам.
Та, значи, кротко болките си трая, ...
219 1 6

Кладенец

Копая кладенец аз в зноен ден,
но почвата твърдее камениста.
Това е мястото със знак свещен,
за щастие жадува вяра чиста.
Там долу, чудната вода е в плен ...
194 1

Летен дъжд

Топъл летен дъжд,
плиснал сякаш изведнъж.
Ти изми небето,
и праха в полето.
Топъл летен дъжд, ...
168 1 1

14+ В Страната на залязващото слънце с хайку и танка

Купчина грижи,
за да мене прониже,
себе си ниже.
.....
Лишен от стремеж, ...
177

Фрактална хармония

Твоята красота – планетарна величина,
в геоложките епохи – фосил от вечността.
Твоето обаяние – аура безкрайна,
фундаментална пета сила тайна.
Твоето лице – галактика спирална, ...
244

Черна луна

В нощта, когато всичко онемява,
а вятърът забравя своя път,
една луна без светлина изгрява
и гледа мълчаливо този свят.
Не свети само сянката ѝ диша, ...
305 2 2

Да паднеш от прозореца в Русия

Да паднеш от прозореца в Русия,
това изобщо не е новина.
Руснаците летят на поразия!
Това е спорт в огромната страна.
Това е спорт, и хора, “самоволно” ...
297 2 10

Знам - не се моля тихо всуе

Камбани бият, ден пресвят е,
застанал на самия ръб
светът от алчност е разклатен,
в очите ти светлее скръб,
която, ако я изплачеш, ...
226 1 6

Мома Стана

Стана рано отзарана
хубавица, мома Стана.
Рано за вода пойде,
през дълбокото дере.
Със кобилица през рамо ...
168

Тъжен пейзаж

Тъжен пейзаж
Гледам Дунава от терасата си
и виждам,как постоянно губи ниво-
надявам се за истинско стряскане
от тези,които ни докараха до този позор, ...
175

Благословена със стихия

На Мария Панайотова
Светът ни грее с името лъчисто,
че Дева Майка спуска благодат.
И всяка втора носи го пречисто,
за да цери със обич този свят. ...
235 3 12

На Голяма Богородица

Всички рози прецъфтяха,
църквата – в зеленина.
Кестените – тъмна стряха,
не пропускат светлина.
Но е някак си уютно – ...
208 2 16

Покана за оставане

Прощавам ти. До следващия мрак.
До следващия повик на луната
и до смразяващия черен грак,
безмилостно порязал тишината.
Прощавам ти и крехката вина ...
245 4 13

Жена си, с името Мария

Петнайсти август сме – сред лято.
Запяха птици в ранен час.
Денят разцъфва от позлата,
Мария, щом си между нас.
Ти носиш обичта безкрайна, ...
426 9 24

Синя молитва, огнен тамян

В сапфирена мантия тихо заспива
тамянният здрач над притихнал олтар,
а топлият восък секундите слива
молитвено, в сянка над златната жар.
Ухаят босилек и зрели смокини, ...
177 2

Света Богородица

Като небесен лъч над грешната земя,
ти слизаш тихо в дните ни, света Мария.
Да стоплиш с майчината си ръка
сърцето, което в мъка плаче и се свива.
Не носиш нито слава, нито власт голяма, ...
214 1 1

Дълбока оран

ДЪЛБОКА ОРАН
Да помълчим за мъртвите, които
насън надничат в нашите пробойни.
Дойдох им с винце и със сладко жито,
свещици палнах три – заупокойни. ...
234 7 6

Пътят...към Теб!

Вглеждам се в утрото на безкрайно синьото море и небе...
И дишам...
Дишам, свободна от позора суетен, в който зарит е света.
...
Не съм сама... ...
150