Прави каквото правиш, но мисли за после,
не всичко се връща, но всичко се носи.
Думите хвърлени в тъмното ехтят,
и в тишината пак щеще те намерят
Стъпките леки оставят следи, ...
Сред този век на похот и разгул,
вървя си – моят свят от всички скрит е.
А скъсаният от "прегръдки" чул,
бодлив е и ми стига до петите.
Аз – камъчето в мекия кравай. ...
Лошотията
Сега тя настанила се е в човешката душа,
като една зла, алчна, стара и грозна жена!
Избутала е нежната, красива, мила доброта
с измама и лъжа пробива си път напред тя! ...
Енергийни метаморфози
Водата-красота при изгреви, залези
и разруха непредвидима по никое време.
"Геодезичните изводи ще бъдат направени,
когато изсъхне на свлачището системата." ...
Ти си млада, напред устремена.
Аз пък – зрял, похабен и спокоен.
Аз не зная дали си за мене.
И не вярвам, че ти ще си моя.
Обградена си винаги с хора, ...
След дългите тирета на живота,
на всяка смърт след басовата струна,
до къдрите ти меки ще се кротна,
сред пяната овална на сапуна.
Живял почти отвесно пред надира, ...
Тих и самотен е дворът, отдавна,
а през годините - верният страж,
вечно пази, нашата къща стара -
скоро, тя става столетница, май...
Как помни дворът назад колко лета, ...
Вървя по стъпки от застинал мрамор,
където вятърът е древен бог.
Родопа пази в пазвата си памет
за сина си и неговия жребий строг.
Той спрял се тук, на скалния отвес, ...
Разпада се нощта на геометрии
и чупи огледалното мълчание.
Луната е пияна от симетрии
надвили непрогледно колебание.
Но сенките се учат на отсъствие ...
Чуй ме, смело сърце, захвърли тази кърпена ризка,
нявга с криви аршини не за теб е кроена била.
Съблечи я без срам, засияй... да те види и сам да поиска,
нощен вятър от сън да съшие златисти крила.
Чуй ме, бяла душа, измъкни се сама от капана, ...
Пес в парламента
Автор: Иван Бозуков
В настоящото стихотворение авторът не споделя личен опит, макар наличието на такъв да се подразбира. В това си качество уверява, че всякакви прилики с действителни лица, кучета и институции са... напълно умишлени.
Не е атракция моментна,
а постоянство „в пълен ръ ...
Завръщам се във времето, когато
живял Орфей по нашите земи,
и цветето с безсмъртие богато
прораснало от кървави сълзи.
Легенда от Родопите разказва ...
Парижките павета не сънуват
на стъпките следите ми ритмични.
Дори не знаят те, че съществувам,
че във една картина съм момиче.
Стоя на две пресечки от мечтата, ...
Ще взема да се махна някой ден,
завинаги от нашата държава.
Омръзна ми да гледам как край мен,
народът ни тотално оглупява!
За енти път… във нашата страна ...
Откакто споменът за Петко избледнява,
край капрата на падналия мрак –
потъва всичко сякаш във забрава,
а Петко – зад баира в Омуртаг.
Изчезна като облак след градушка. ...
Не съм те забравила, обич. И как ли?
Свободна съм, дишам пак с пълни гърди.
Оставям ти песни и стихове – факли,
а пътят е същият, както преди.
Празнувам живота си. Светъл и нов, и ...
Да се разминеш с късмета
Нашето състояние, в което изпаднали сме в момента,
е адекватно точно на онова на оня беден човек,
който цял живот по правилни пътеки и пътища кретал
и въпреки огромната благодат на Божията милост, ...
Когато тръпне пътят под нозете,
а мракът над земята се привежда,
той вдигна я - звезда, която свети,
спасена от разкъсаната мрежа.
И стъпките му сливат се със мрака, ...
В тъмнината пак се взирам в твоя поглед,
той връща ред във смутената ми мисъл.
Отстъпва бавно тежестта на дните
и в мен се ражда жажда за близостта ти.
От болката изгрява крехка светлина, ...
Не навлизай в сърцето ми мокро
аз отдавна приличам на дъжд.
Ще се хлъзнеш ти сам надълбоко
вън от мен, надалече се дръж.
Ще потънеш в тъга насъбрана ...
Не се променяй бързо с този свят,
пази естественост и автентичност.
Дори в големия и шумен град
да зрее арогантност и себичност.
Не се оглеждай в злобните очи ...
От детството обичам месец Май!
Хорото на живота ми повел е.
Зеленото му е отключен рай,
но ми се иска топъл, дързък, смел да е!
В тревите му да се изгубя пак, ...
Моя наранена Любов, не умирай. Не предавай сърцето ми.
То ти беше дом и постеля, в него живя.
Не притихвай в сенките привечер, не угасвай в звездите.
Приютила в прегръдките си толкова много тъга.
Унизена моя Любов, поплачи, не изтривай сълзите. ...