Стихове и поезия от съвременни български автори

255.5K резултата

Прави каквото правиш, но мисли за после

Прави каквото правиш, но мисли за после,
не всичко се връща, но всичко се носи.
Думите хвърлени в тъмното ехтят,
и в тишината пак щеще те намерят
Стъпките леки оставят следи, ...
271

Познаеш ли ме – обич съм ти, знай

Сред този век на похот и разгул,
вървя си – моят свят от всички скрит е.
А скъсаният от "прегръдки" чул,
бодлив е и ми стига до петите.
Аз – камъчето в мекия кравай. ...
273 2 5

Лошотията

Лошотията
Сега тя настанила се е в човешката душа,
като една зла, алчна, стара и грозна жена!
Избутала е нежната, красива, мила доброта
с измама и лъжа пробива си път напред тя! ...
269 1 2

Енергийни метаморфози

Енергийни метаморфози
Водата-красота при изгреви, залези
и разруха непредвидима по никое време.
"Геодезичните изводи ще бъдат направени,
когато изсъхне на свлачището системата." ...
173

Изгарям!

Огънят в мен се разгаря -
В пепел превръща плътта.
Душата ми бавно изгаря,
Въглен имам в гръдта.
Самотна стоя под небето - ...
197

Разминаване 1994

Ти си млада, напред устремена.
Аз пък – зрял, похабен и спокоен.
Аз не зная дали си за мене.
И не вярвам, че ти ще си моя.
Обградена си винаги с хора, ...
150

Автограф върху мълния

След дългите тирета на живота,
на всяка смърт след басовата струна,
до къдрите ти меки ще се кротна,
сред пяната овална на сапуна.
Живял почти отвесно пред надира, ...
364 7 5

Самотният двор...

Тих и самотен е дворът, отдавна,
а през годините - верният страж,
вечно пази, нашата къща стара -
скоро, тя става столетница, май...
Как помни дворът назад колко лета, ...
240 3 10

Орфеева сълза

Вървя по стъпки от застинал мрамор,
където вятърът е древен бог.
Родопа пази в пазвата си памет
за сина си и неговия жребий строг.
Той спрял се тук, на скалния отвес, ...
206 1 2

Душевен пулс

Разпада се нощта на геометрии
и чупи огледалното мълчание.
Луната е пияна от симетрии
надвили непрогледно колебание.
Но сенките се учат на отсъствие ...
490 9 13

Следвай смело луната... Високо е. И не греши

Чуй ме, смело сърце, захвърли тази кърпена ризка,
нявга с криви аршини не за теб е кроена била.
Съблечи я без срам, засияй... да те види и сам да поиска,
нощен вятър от сън да съшие златисти крила.
Чуй ме, бяла душа, измъкни се сама от капана, ...
226

Надежда за по-добро бъдеще

Надежда свети в тихия мрак,
като искра в нощта безкрайна,
шепти ни: „Утре пак е знак,
че всяка рана става тайна.“
И всяка грешка носи път, ...
307

Пес в парламента

Пес в парламента
Автор: Иван Бозуков
В настоящото стихотворение авторът не споделя личен опит, макар наличието на такъв да се подразбира. В това си качество уверява, че всякакви прилики с действителни лица, кучета и институции са... напълно умишлени.
Не е атракция моментна,
а постоянство „в пълен ръ ...
211

Легенда за Орфеевото цвете

Завръщам се във времето, когато
живял Орфей по нашите земи,
и цветето с безсмъртие богато
прораснало от кървави сълзи.
Легенда от Родопите разказва ...
249 4 8

Многолика зима

Мисли за мене като за зима.
Отдавна трябваше да си сам.
А в моите строфи и рими
да замирише тамян.
А в моя стих дисонансът ...
242

Май мисли се за зима

Блестят снежинки в мътна локва,
изгрява слънцето и виж –
нанизва лъч леда на шиш
и локвата, щастлива, клоква.
И става синя – малък къс ...
227 1 2

Пътуват корабите бойни ( Бъдете, Викинги, бъдете... )

Бъдете, Викинги, бъдете
от смелост окрилени пак!
В морета бурни боговете
над вас ще бдят с гръмовен знак.
Пътуват корабите бойни ...
175

Апокалиптично

Земята се разцепва до ядрото,
изригва лава... тътен, ураган.
Лекува се планетата от злото,
от път погрешен и необуздан.
Хилядолетия товар понесла, ...
190 2 2

Нарисувана в душата

Парижките павета не сънуват
на стъпките следите ми ритмични.
Дори не знаят те, че съществувам,
че във една картина съм момиче.
Стоя на две пресечки от мечтата, ...
297 2 4

12+ Ще се махна

Ще взема да се махна някой ден,
завинаги от нашата държава.
Омръзна ми да гледам как край мен,
народът ни тотално оглупява!
За енти път… във нашата страна ...
226 1 6

14+ Легенда за Петко Пайтака

Откакто споменът за Петко избледнява,
край капрата на падналия мрак –
потъва всичко сякаш във забрава,
а Петко – зад баира в Омуртаг.
Изчезна като облак след градушка. ...
187

Оставям ти песни и стихове – факли

Не съм те забравила, обич. И как ли?
Свободна съм, дишам пак с пълни гърди.
Оставям ти песни и стихове – факли,
а пътят е същият, както преди.
Празнувам живота си. Светъл и нов, и ...
229 3 3

Да се разминеш с късмета

Да се разминеш с късмета
Нашето състояние, в което изпаднали сме в момента,
е адекватно точно на онова на оня беден човек,
който цял живот по правилни пътеки и пътища кретал
и въпреки огромната благодат на Божията милост, ...
164

Пътят в тъмното

Когато тръпне пътят под нозете,
а мракът над земята се привежда,
той вдигна я - звезда, която свети,
спасена от разкъсаната мрежа.
И стъпките му сливат се със мрака, ...
196 2

Риторична епитафия в бъдеще време

Извива кози рог луната
сред тъмни, облачни къдели
и вятърът гризе платната
на всички празнични недели.
Крадец крадеца ще догони, ...
202 2 2

Гнездо от кал и ласки

Мила моя майчице добра,
вслушай се в моите слова.
Чуй ги, татенце любими,
малки сме и сме раними.
Гледаме децата с дом, ...
304 2

3 27 8 22 15 5

В тъмнината пак се взирам в твоя поглед,
той връща ред във смутената ми мисъл.
Отстъпва бавно тежестта на дните
и в мен се ражда жажда за близостта ти.
От болката изгрява крехка светлина, ...
354 2

Вкус на дъджд и роза

Вратата скръцва тихо
и нощта навлиза боса.
По ръцете ти остава
вкус на дъжд и роза.
В очите ти се давя, ...
239 2 5

Абсолютна нула

След думите е само тишина.
Нататък властва някаква заблуда
с целувката на сляпа тъмнина,
студена като абсолютна нула.
А може би е тъничка вина, ...
252 4 3

Стой надалеч

Не навлизай в сърцето ми мокро
аз отдавна приличам на дъжд.
Ще се хлъзнеш ти сам надълбоко
вън от мен, надалече се дръж.
Ще потънеш в тъга насъбрана ...
217 1 2

Не се променяй

Не се променяй бързо с този свят,
пази естественост и автентичност.
Дори в големия и шумен град
да зрее арогантност и себичност.
Не се оглеждай в злобните очи ...
193 1 2

Изпратих есемес на месец Май

От детството обичам месец Май!
Хорото на живота ми повел е.
Зеленото му е отключен рай,
но ми се иска топъл, дързък, смел да е!
В тревите му да се изгубя пак, ...
238 2 4

***

Моя наранена Любов, не умирай. Не предавай сърцето ми.
То ти беше дом и постеля, в него живя.
Не притихвай в сенките привечер, не угасвай в звездите.
Приютила в прегръдките си толкова много тъга.
Унизена моя Любов, поплачи, не изтривай сълзите. ...
193