Стихове и поезия от съвременни български автори
Огледално
Какво начало!
Беше цялата във бяло
Всичко бе тъй стилно, славно …
Но завърши огледално ...
Тъмни векове
тъмни векове.
Споменът възпява
мъртви богове.
Имало тогава ...
Не ми остана нищо
дворецът тих е, буреняса дворът
и скринът с чудесата прости празен е,
а думите на чужд език говорят.
Не ми остана нищо за предричане, ...
Есенна приказка
облечена в злато, във мед и рубин.
Разплита по клоните огнени нишки
и шепне на вятъра древен рефрен.
Дърветата палят последните свещи, ...
Залостване на душата
Исках целия свят, а какво ми остана?
И едва ли бе нужно ми много да искам –
късче обич и липса на повод за рани,
или прагът на щастие да бъде нисък. ...
Все още търся младостта
На Светла
Все още търся младостта
във пожълтелите листа,
в забравения вкус на любовта ...
Защо
Защо забравихте заветите на Левски,
на Ботьова словата за борба и свобода?
За тяхната съдба и велика саможертва,
за хилядите робове, надигнали своята глава! ...
Моето име е душа
Не ме питай как се казвам.
Името е онова, което хората произнасят,
когато искат да ме повикат.
Ела по-близо. ...
Нека бъде за теб
Нашепването на Вятъра
Да подчиниш тялото на волята си
и да му забраниш,да остарява,
трябва да можеш,да чуваш,какво говори ти то,
та да сте си тандем още дълго тъдява. ...
На протеста
в триъгълника на властта:
Ако надойдат пак “джензита”
под министерските стъкла,
дали протестът ще успее ...
За моето момче
аз давам всичко - душа и сърце.
Искам да ме вземе в своите ръце,
да чувствам силно, както бях дете.
Моето момче с най-нежното сърце, ...
„Между вчера и никога“
Звездите помнят ли кои сме били, преди да се превърнем във мълчание? Дали небето пази нашите следи, или сме само кратко колебание?
Живеем сякаш имаме безкрайност, а дните ни се ...
Чернови на безкрая
само тишина, без име и лице,
една безкрайност, сгъната като писмо,
което никой не посмя да прочете.
А после се появихме ...
Тъжно
На две врати да не хлопаме.
Да не мътим водата, от която
пием с децата. Не кълнете...
Нека доброто множи се. ...
Признание (Бяла птицо, поспри)
видях бяла чайка сама.
Протегнах ръце да я стигна,
но бързо в миг тя отлетя.
Припев: ...
Празна гара
студено стана, дори след пожара...
И куфари чакат, вече събрани –
куфари пълни, но със стари рани.
Тик-так, часовникът тиктака ...
Размисъл
Когато свърши земният ми път
и си отправя аз към небесата
душата ми ще спре на кръстопът,
а после с мен ще литне в синевата! ...
16+ Айде 'сички, 'сички айде
дигайте краката, дигайте ги по-високо.
Айде 'сички, завъртете и бедрата,
завъртете и бедрата, че парчето е жестоко.
Айде 'сички, дупетата не щадете, ...
Към един стар приятел
Ни власт, ни слава, нито пък богатство!
Аз съм нещастник – философ, поет…
Къде изчезна старото ни братство?!
Да вдигнем чаши – ала за какво? ...
Нощни мисли
и лъч надежда на всеки да дарявам.
Как искам види ли ме някой във нощта
с искрица топлота да мога да дарявам.
Аз знам, че трудно се човекът радва ...
Родино моя
харвардски мекерета,
джендъри от Вашингтон,
от Брюксел и Париж.
Разреждат братска кръв ...
Октомврийски хайку триптих
есенни листа
вятърът нацелува
безшумно в нощта
* * * ...
12+ Жертва
в гората вълча глутница ръмжи.
Дали е глад на зверска паст бездънна,
но няма милост в пламнали очи.
Вълчицата е дала всичко: ...
Вечност
тази сутрин,
забравих да се
спъна в липсата ти.
Дантелено нежно ...
Тайнствен апокриф
разноцветна дъга след мощен ураган,
светъл лъч във отегченото ми битие,
ободряващ стимул за ума.
Очите ти — искрици, непрочетен роман. ...