Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Дали вали

Дали вали?
Вали, и още как
Всичко е във мрак
Простотията на хората ме води до инфаркт
Душата ми за светлина се бори, ...

ВишньоВишнев

Поезия » Гражданска

182

Какво ще остане?

Какво остава след мен?
Едно нежно сияние
като спомен от сън
носещ послание.
Послание за промяна ...

Радева

Поезия » Философска

218

14+ ПЛОВДИВСКА ПРОКОБА

Всичко е притихнало, замряло.
Времето във Пловдив сякаш не върви.
Слънцето и то е залиняло,
скрило своя огън от зори.
Въздухът е тежък от тревога. ...

Lidiya_Grigorova

Поезия » Гражданска

172 2 4

Невидимата сила в мен

Светът замлъкна изведнъж и спря,
изчезва под краката ми земята.
Забравил съм, че в тази тъмнина
аз не съм сам — прозорец е съдбата.
Старият ми път остана в миналото там, ...

rhapsody

Поезия » Философска, Авторска песен

154

Без време!

Побеляла и болна
със скърцащи стави...
С нежния поглед на малко дете!
Повежда ме моята майка, а нея отдавна я няма...
към новия свят с думите: „Ще се мре!“ ...

ФеяПаРаЛеЛеПипед

Поезия » Свободен стих

280 1 4

Значимост

Ний всички ще си идем от света,
оставили в преходното своя отпечатък,
за някой прекосил живота ни в степта
като възможен спомен или сълза пролята.
На вятърните мелници оставени и скоростта ...

Лютиче

Поезия » Философска

292 6

... Даже от жажда и слънцето лудна

Все още хладно е утрото – хладно.
А пък на двора чешмите са жадни.
Аз вече будна съм, вече съм будна.
Живват чешмите и тихичко дуднат.
Тихичко дуднат. Звън, ромон? Едва ли. ...

МарияДимитроваБел

Поезия » Друга

114

Посоки

Посоки
По-добре е,да бъдеш никой,
отколкото "Господин за един ден",
да имаш възможност за вечно възникване,
отколкото в единствен спомен да си съхранен- ...

krasio0109

Поезия » Гражданска

137

Само остани…

Само остани
и всичко ще променя.
Ще преборя ревността —
болезнена и тежка.
Ще укротя скандалите, ...

K.Kirkova

Поезия » Друга

138

Безсмислие

Стоя пред вечността
а тя мълчи.
В ръцете ми се ронят
вчерашните мечти.
Питам небето: „Защо съм тук?“ ...

HristoDimov

Поезия » Философска

133 1

Танцувам Боса нова

От времето на Цезар,
Ахил и Клеопатра –
танцувам с Евриклея
в една огромна шатра!
Сърцето ми танцува ...

Ревов

Поезия » Любовна

144

14+ Стриптийзът

Онзи ден - след две бутилки вино,
мъжът ми пусна еротично кино.
И не след дълго той се превъзбуди,
негата в мен забравена събуди.
С ръката си под праната пижама, ...

Yuri

Поезия » Хумористична

232 1 9

Следите на сърцето

Загубих любими хора, останах сама,
със спомени тежки и много тъга.
Понякога плача, когато боли,
а вътре във мене надеждата гори.
Сърцето ми често е било наранено ...

ЕлеонораИванова

Поезия » Друга

147

Хоби

Риболовът е занимание с любов.
Не всеки е готов на търпение.
Но Тунджа е мой летен зов!
И огледало от небе сътворено.
И се вглеждам в нейните води... ...

Ranrozar

Поезия » Пейзажна

244 3 11

Една стара очукана китара и още нещо...

В чакалнята на малка запустяла гара
опитвам се да хвана някакъв акорд
проплаква старата очукана китара
звукът несъвършен е, но пък аз съм горд –
подрънкването ми прогонва тъмнината – ...

lubotran

Поезия » Философска

303 1 6

Мъгла

Днес пак спомени ме носят...
към времена, когато бяхме други!?
Единни с любов към всички други.
Грозен Свят... сега ни брули.
Злобни, озверели, оглупели... ...

aap

Поезия » Гражданска

286 1 5

Мирисът на смъртта

Ухае на увяхващи рози,
на нещо застинало,
на студен полъх,
на мрак и изгнило.
На предателство, ...

honesty

Поезия » Философска

198

За теб

Ако някога за теб звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...

LuluSana

Поезия » Философска

192

16+ Стриптийз

Днес за теб аз ще танцувам -
Настани се удобно на стола.
Ще се събличам без да се срамувам -
Искаш ли да ме видиш полугола.
Не спирай да ме гледаш в очите - ...

PetqStraxilova

Поезия » Еротична

299 2 10

Любов

Под зелената лоза на двора
стара маса там стои
Нявга боядисана била е, а сега е с олющени дъски
Ваза глинена, красива
пълна е с есенни цветя ...

Ейнджи

Поезия » Любовна

160

Затворена книга

Как да се върна назад?
Дори за мен да го мога,
там вече нямам свят.
Хората пътуват към Бога.
Как да се върна назад? ...

Mobby_Dick

Поезия » Философска

245 1

Непонятно

Ето, гледам в пропастта толкова години
и очите ми не са така небесно сини.
Все по-рядко се усмихвам, по-малко мечтая.
Станал съм песимист, трябва да призная.
Предпочитам да мълча, рядко говоря. ...

Mobby_Dick

Поезия » Философска

234 3

А след вас?

След мен ще остане куплет недописан
и някакъв странен тревожен рефрен.
Някаква стара, прокудена мисъл,
родена в прекрасен за всички ни ден.
След мен ще остане дърво посадено ...

Eleya

Поезия » Философска

286 1 5

Свободата си тръгва сразена

Изненада в кръвта циркулира,
светлината взриви паметта,
беззащитна и крехка се взира
за подкрепа, но вдишва смъртта.
Остриета замахват с омраза, ...

svetlitschka

Поезия » Философска

600 4 11

Някой

В моя дом ще влезе някой,
мойте стихове ще прочете
и на гроба ми цветя ще носи,
а сърцето му ще ме зове.
Мойта прах ще пръсне по тревите, ...

Селева

Поезия » Философска

283 2 9

Смокиня те чака

Любовта е смокиня узряла
върху устни – до днес не целувани.
Носи сладост и свян – не празнувани –
с благослова на слънце изгряла.
Тя те търси сред дните римувани, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Любовна, Строги форми

372 3 14

Родопа

Тук чановете искрено звънтят -
по тази планина и дни, и нощи.
И самодивите танцуват, бдят
през всичките сезони, знам, все още.
Родопа е свещена... Евридика ...

agferdousi65

Поезия » Строги форми

164

тази змия

тази змия
която пуска
ябълката в пазвата
облизва ушната ми мида
с чудновати обещания ...

cheshire_cat

Поезия » Философска

165

БЪЛГАРСКО

Бяхме си стадо мъничко
Зад високият железният плет.
Тихо, щастливи си блеехме
И всичко ни беше наред
Дочувахме, че оттатък оградата ...

Майк

Поезия » Гражданска

175

Кукер

Гневът на утрешния ден -
от него само се страхувам.
От себе си обезверен,
аз в бъдещето с взлом нахлувам.
И там съм кукер разнолик, ...

vega666

Поезия » Философска

367 16 13

Капан за Жар птици

Звезди там някакви си гаснат – в мрак.
Море там някакво изгрява – тъжно.
Като в измислен, шантав лунапарк
въртят се всички по една окръжност.
И думи някакви струят – брътвеж. ...

МарияДимитроваБел

Поезия » Философска

138

Непроведен телефонен разговор

НЕПРОВЕДЕН ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР
Вървиш натам, където аз не бях,
и бронз посипва облаците бели.
Дали ще рукне цветен дъжд след тях,
или дъга небето ще разстели? ...

yotovava

Поезия » Любовна

278 7 11

Как минава времето

Всички имаме своята жива мечта,
черно-бяла снимка, жълта по края,
песен, застинала навеки в паметта,
която отключва пътя към Рая.
Морето изхвърли дърво на брега, ...

Mobby_Dick

Поезия » Философска

303 1 2

Било, какво било

Това са детайли от хода на времето,
то знае как и къде да се разполага.
Пъхнало здраво ботуша в стремето,
кара всичко край него да бяга.
Ще натисне ключа на Луната, ...

Mobby_Dick

Поезия » Философска

277 8

Опасен афинитет

Опасен афинитет
Тръмп, Ким Чен Ун и Путин
се захващат сериозно да градят
взривоопасна, световна задруга,
стъпила върху античовешки фундамент ...

krasio0109

Поезия » Гражданска

168

Пухкав облак

В земя божествена живеем...
Но далѝ сме отредени за това!?
Дали сме Народът Божи...
Сътворил Света!? Анастимости!
Глухи, като чуващи живота... ...

aap

Поезия » Гражданска

158 2 3

Екзистенция

Родих се между „някога“ и „днес“
без карта, без посока и причина.
Небето ми бе първият въпрос,
а тишината първата ми истина.
Вървях. ...

HristoDimov

Поезия » Философска

240 1

За думи вече не остана време

Червено вино. Чашите са две,
бутилката е само увертюра.
Това обаче знаем го добре
щом вече сме във тази авантюра...
Щом скрила си под строгия тоалет ...

mislitel

Поезия » Еротична

221

荒れた道 ( Пустият път)

砂の道
夕日にひとり
影長し.
Пясъчен път -
самотен под залеза, ...

織工夢の

Поезия » Източни форми, Друга

305 2 3

Звездопади за нас е изплакал

Имам само сърце и душа.
Тъжен делник – въже е на шия,
с кукувици – гнезда да им вия,
или грешници – да ги теша.
А аз сбирам парченцата вечер, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

243 4

Стихове и поезия от съвременни български автори

Дали вали

Какво ще остане?

14+ ПЛОВДИВСКА ПРОКОБА

Невидимата сила в мен

Без време!

Значимост

... Даже от жажда и слънцето лудна

Посоки

Само остани…

Безсмислие

Танцувам Боса нова

14+ Стриптийзът

Следите на сърцето

Хоби

Една стара очукана китара и още нещо...

Мъгла

Мирисът на смъртта

За теб

16+ Стриптийз

Любов

Затворена книга

Непонятно

А след вас?

Свободата си тръгва сразена

Някой

Смокиня те чака

Родопа

тази змия

БЪЛГАРСКО

Кукер

Капан за Жар птици

Непроведен телефонен разговор

Как минава времето

Било, какво било

Опасен афинитет

Пухкав облак

Екзистенция

За думи вече не остана време

荒れた道 ( Пустият път)

Звездопади за нас е изплакал

Опашка