Стихове и поезия от съвременни български автори
Всичко премълчано
на мисли, неизказани на глас,
на чувства с натежали клепки,
сънуващи неизживяна страст.
Душата ми през рамо ме прегръща ...
Кръстопът от сълзи на божури
Не, не плача! Душата ми кървави капчици рони.
Ти с куршуми от думи лъчите на утро смрази...
Аз прощавам се с прага... Предателят спука балона...
И висят на дървото отвън като вик изтощен ...
Подкрепа
на Дара
Ех, как ми се иска да те докосна на живо
и за кадем да ти издърпам нежно ухото,
да се чукнем за здраве със шампанско пенливо, ...
Ръцете
Догадки, хипотеза на
Автора сегашен - Лесничея
За ръцете ще представя
Тук пред взора на читателя, ...
Априлска мартеница
в саксия голяма ,с много земя.
От нея за спомен оставих игличка,
и двама излязохме-да я посадя.
Пред входа на блока разчертана е “Дама”, ...
Единствено за себе си не плаках
безшумни прилепи претърсват мрака..
Единствено тъгата ме намери,
единствено за себе си не плаках.
Един след друг сезоните си тръгват ...
Кивоти
Сърцето свито търси топлина...
Дишаш... о, Бога ми, не стига!?
Питаш се... къде загуби любовта.
Тъмно е, в тавана виждаш светлини, ...
Неразбрана болка
никой не разбира болката ми,
говоря, разказвам, крещя със тишината си,
а хората кимат,
правят се, че разбират, ...
Нейно Величество Любовта
с багри от сивите краски
и смирени, почти непокаяни
крачеха тихо, без маски.
Попът замина от селото, ...
За спомените...
в душата ми налитат спомени
и продължително някак все чоплят
рани - и отколешни, и по-нови…
Терзаят до болка - денем и нощем, ...
Богът, който ме дели
къде е десницата му силна?
Изпраща ми и смут, и гнет,
а плащът му сълзите не попива...
И не е лек за мен, ...
Времето лети
безшумно отнася деня след деня.
Секундите падат като листи в полето,
а спомените тихо блестят във нощта.
Детството някъде бавно избледнява, ...
Пътища
избирам път - по него да вървя.
Зад мен е онзи, който извървях
мечти постигах, кули все строях.
А другият - той стига до дома - ...
Съдбовна мисия
На младите таланти, които упорито се трудят
и отстояват заложбите на своите дарби,
им предстои объркания ни свят, да учудят
с техните изстрадани успешни стартове - ...
От вода родена
прегръщам водата и светлината лъчиста.
Ръката плете, от дух призована,
бряг за роденото ново и чисто.
И не потъвам. Аз съм движение — ...
Предвечно
а там Земята,
излята във предвечно състояние
ме викаше да я създам –
любовен плод на излияние. ...
Потапяне
от мислите тихо излез.
Деня забравѝ и покой потърси
в един неизказан копнеж.
С най-леките стъпки във себе си влез ...
С упование
Да разтворя искам душата си
Да я отърся от всякакъв плен
Без притеснения за разплата
Благодаря искам да кажа ...
Омраза
Прелистваш тефтер със злини
Чудиш се, колко на брой да изпратиш
Да ме жегнат в сърцето в зори.
Да ме няма, искаш мълчиш ...
***
нямам живот,
тъжен съм и те гледам,
не е ли срамно,
събуди тъгата ми, ...
Звезда
сияйна, грееща в нощта,
В която не усетих как се спускаш
до дъното на моята душа
и миналите болки на живота ...
Hе греша
по следите ми малки нетрайни цветчета-звезди,
а челото на тъжната пролет – дъждовна и късна,
всяка мокра реса̀ от брезичка със скръб ще бразди.
Ако тръгна сега... а тревите измамно увиват, ...
Сила
Не съм извиквана да съществувам.
Аз съм… Била съм… И царувам…
Любимата съм на Живота!
И заедно ведно с Духа, ...
Номади
не идват с добро, стискат кинжал.
Сърца подменени съсичат,
загърбили лицемерна жал.
Разрязва стоманата гипса ...
Непрочетени писма!
Които нивга не умират.
Не можем да платим цената-
Раните не спират да пулсират.
Има думи неизречени- ...
Измислих те...
Роди се от крайпътен камък.
Повлече мислите ми трайно,
а беше много, много малък.
Събуди образи и чувства ...
Късна жътва
От низината плодородна, наша - хляб и обич свети.
Двайсет години така и две деца в бели ризи.
После внезапно суховея повя. Капка дъжд не падна.
Чак опашката на враната от него изгоря и изчезна. ...