Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Живот задкулисен...

ЖИВОТ ЗАДКУЛИСЕН...
Има живот задкулисен, има и живот сценично реален,
единият е динамичен..., а другият – скучен и тъй банален.
Живота е най-голямата сцена и жадуваме за главната роля,
Но търсим подобния ни образ да изиграем по, и на своя воля! ...

mterezios

Поезия » Философска

161

Това ми стига

Не ми е нужен поглед на орел
или ръка с точност на хирург,
да те опиша трябва да съм смел
и с усета на драматург.
Прегръщам те, за да усетя твоя дъх, ...

НастяГачева

Поезия » Любовна

149

Денят е чудно нов

Крило разтваря гарван черен,
проблясва в тъмнината на нощта.
Застинал силует, приятел „верен“
издухва пламъчето на свещта.
Звездите стихват, сякаш са унили, ...

ЛюсиАтанасова

Поезия » Пейзажна

140 1 3

Приземяване

Аз се моля в калта на земята,
на голите клони се клатя увесена,
клюма грозна пред мен красотата,
в крайпътните ъгли разсечена.
Чувам писък на падаща птица ...

Селева

Поезия » Философска

162 1 5

Еволюцията на Наталия

Някога обичала
цветята,
танцувала е, даже и
балет,
после се объркали ...

Мастилени_Истории

Поезия » Философска

87

Пролетни изненади...

Слънцето още преди да изгрее -
птиче цвърчене почти в хор, вчера,
гальовно, съня ми сладък - пресече,
сякаш концерт, слушах унесена...
По-късно гледам, над книгата сведен, ...

dorageorg

Поезия

132 4 9

Инверсия

Инверсия
Приоритетите ни отдавна станаха други
и не сме наясно какви точно са днешните,
как ни превзеха тия виртуални заблуди,
в които пропадаме страшно успешно. ...

krasio0109

Поезия » Гражданска

129

Мокри стъпки по паважа

МОКРИ СТЪПКИ ПО ПАВАЖА
Прозорецът е мрежата за улов,
в която пада пламналият изгрев.
Нима си идвал? Как не съм те чула –
навярно от клокочещия извор, ...

yotovava

Поезия » Любовна

127 3 3

Мечтание

Какво му трябва на човека...
Един горещ самотен плаж...
И нищо друго... Само екот...
На вятъра - всевечен страж...
Какво му трябва на човека... ...

GregoryGrey

Поезия » Философска

90

На Стела

Тя е тиха и топла утеха,
хем е нежност, а после е гръм.
И приятел по трудни пътеки,
който носи надежда и звън.
Тя е смела и много човечна, ...

Franc3sca

Поезия » Свободен стих

208 3 7

Cъдбата си ще променя

Не подраних, не закъснявам,
летях с опърлени крила,
не питах колко ми остава,
не питай де ли съм била.
Вървях и падах в ден и вечер, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

185 4 3

Разчупване на печата на криптата

РАЗЧУПВАНЕ НА ПЕЧАТА НА КРИПТАТА
Бог навярно е сбъркал неделя с пазарния ден
и без път и посока тълпата в тържището щъка.
Любопитни очи хвърлят погледи празни връз мен,
ала аз съм прикрила дълбоко душевната мъка. ...

yotovava

Поезия » Любовна

164 2 1

Инфлуенсър

Инфлуенсър да съм, мамо,
туй е моята мечта.
Цял ден мъдри думи само
да измислям и редя.
Що ще бачкам като улав, ...

йеромонах

Поезия » Гражданска

136

Топлина

Ти, аз, тъмна стая,
изпотени стъкла.
Вън студ, скреж, мраз,
вътре топлина.
Аз, ти, прегърнати, ...

tylerdurden

Поезия » Любовна

135 1

Само ти

[Интро]
[Куплет 1]
На прозореца — две сенки трептят,
а стаята диша като рана.
Дори да се изгубя в собствените си отражения, ...

rhapsody

Поезия » Любовна, Авторска песен, Свободен стих

148

Любовта ми е художник твой

Мечтата ми не спря да те рисува
и в мисълта добавя всеки миг
това, което нежността жадува -
усмихнатият и прекрасен лик.
Картините за теб са живи, всъщност ...

agferdousi65

Поезия » Любовна, Строги форми

268 6 13

Истината след дъжда

В страни от подлост и притворство
далеч от всяка празнота -
все кошници с безкрай позьорство
и денкове от суета.
И суетата се задава ...

ДетелинаСтефанова

Поезия

101 2 1

Живот

Когато мислите тежат като камък,
а времето капе като майски дъжд,
аз питам живота - без вик, без пламък:
живях ли аз, или бях само дъх?
Вървях през години, пътник без име, ...

M1234567891

Поезия

229 5 19

Отначало, пак за директорката 2026

Отначало те мислех за друго момиче....
Ала после разбрах, че всъщност греша.
Отначало си мислех, че ще те заобичам.
Но след това осъзнах - всичко в теб е лъжа.
Отначало си мислех - чист човек ти си. ...

stivi797

Поезия » Друга

208 4

Слънчево петно

Сред мрачната градска фасада,
откривам слънце, което обещава
малко топлина, готова да събуди
потънали в летаргия надежди.
И ето, хрумват ми някои етюди ...

Alef

Поезия » Гражданска

116 1 2

Дали съм прав

От кокошка ум да сакаш
е като от крокодил
глупавичко да очакваш,
да е сладичък и мил.
15.03.2026.

mislitel

Поезия » За деца

122 2

Стая за спомени

СТАЯ ЗА СПОМЕНИ
Ела и остани във тази стая –
тя къта още аромат на ружа.
Миндерчето навярно ще познае,
че идваш тук – объркан и ненужен. ...

yotovava

Поезия

142 2 4

16+ Картината

Седял художникът намусен
Над шедьовъра изкусен
Казали му “ Нарисувай ми жена”
Дъщеря си нарисувал от вина
В далечни времена творял ...

DianaZhelezarska

Поезия » Друга

171 1

Влюбена в старото ти аз

Обичах онзи мъж в очите ти преди,
когато ме обгръщаше със нежност и мечти,
когато бях за тебе смисъл, огън, свят,
а не просто тиха сянка - близка, но без плам.
Обичах как ме гледаш - сякаш съм една, ...

elenkas03

Поезия » Любовна

132 2

Светът на децата

Със стъпки леки, боси и игриви,
децата пишат приказни мечти.
Очите им – прозорци живи,
в които всяко слънце по-ярко блести.
Те нямат нужда от карти и посоки, ...

ania17

Поезия » За деца

249 6

В мастилото на здрача

В мастилото на здрача устремен -
към неговата антрацитна същност,
долавям се от мрака прероден,
сърфиращ върху гребен от несбъднатост...
И само тишината ръкопляска ...

vega666

Поезия » Философска

237 14 12

Вълшебница

Вълшебница
Блести, блести, ти слънчева пътека!
Аз крача в дивата усоя,
очи дълбоки взират се полека
в лъх зелен, роса в покоя. ...

Вая

Поезия » Пейзажна

169 1 2

Пролетно

Слънцето се е разляло,
пролетна е оранжада,
всичко в розово и бяло,
цъфнал е, щастлив и млад е,
весел е животът, грее, ...

zelenaradost

Поезия

124

Очертания

Очертания
Нарисувай ме, художнико, в бяло,
вземи бои от мистериозната дъга,
извай богато клавишите на стройното ми тяло
и прошепни с нежност обични слова! ...

Вая

Поезия » Любовна

183

Какво е

Животът е кратък,
целувай ме бавно!
Животът е сладък,
люби ме безкрайно!
Животът е днешен, ...

Лютиче

Поезия » Философска

120 3

В детската градина "Мая"

Сутрин мама, татко водят ме с усмивка,
в детската градина ме посрещат с книжка.
Учителка ме гушва — чуден е денят,
играчките ме чакат, сякаш ме зоват.
В детската градина “Мая” всичко е красиво, ...

rhapsody

Поезия » За деца, Авторска песен

197 6

Пристан

Пристан
Най-голямото богатство в целия Космос
е да притежаваш силата, внедрена вътре във теб
със всичките чувства, противоречия и емоции,
способни да те превърнат в Мета Човек. ...

krasio0109

Поезия » Философска

101

Моля те да не се страхуваш

Сега художнико, без да правиш сметка,
за очите ѝ блестящи смарагди предвиди,
а след това щедро с вълшебната си четка,
небрежно може да добавиш няколко звезди.
Моля, дори за миг недей да се страхуваш ...

ВеселаНайденова

Поезия » Друга

144

Срещи 1983

Но кой ли вярва в това, че ще умре?
Да, зная, че умирам - пък се смея.
И кой, кой в този миг ще разбере
аз колко много искам да живея.
Надеждата - тя моят бе светлик. ...

stivi797

Поезия

203 1

Без МАМА

В тишината се пробужда птиче,
отоплено под майчино крило.
Пробуждат се и хиляди дечица
с любов приспани… без едно.
А то на кой ли да честити, ...

love_dove

Поезия » Свободен стих

134 1

Творец

В безлунни нощи пиша с трепет,
перо от ангелско крило
топя в мастило с дъх на време,
което вече е било.
Но то отново ще пребъде, ...

Algol

Поезия » Пейзажна, Философска

135

Стария стобор

Да се завърнеш в бащината къща,
където само спомена се връща.
Под старата асма на двора,
сред бурените до стобора.
До зиданите, каменни стени, ...

ЖивкоДелчев

Поезия » Гражданска

169 4 8

Узо, Музо

Адреналин и спокойствие в мен се дуелират. Всеки иска надмощие, не могат борбата да спрат. И някъде между тях е страхът.
Мисли гръмко подредени
В тетрадки извехтели.
Гледат строго,
Казват много. ...

Цветунка

Поезия » Философска, Свободен стих

111

Графит върху стената

ГРАФИТ ВЪРХУ СТЕНАТА
Не ме прогонвай с думи непростими –
на мен не ми тежи да те очаквам.
Градът не е приют за нефилими –
но ни залъгва, че ще влезем някак ...

yotovava

Поезия

139 2 5

Дано, Боже...!

Добрини помним, ала и обиди,
от вчера, от доста време дори...
И изтрива се злото с годините,
а доброто прегръщаме всички...
Тъй от векове, човек се развива, ...

dorageorg

Поезия » Гражданска

175 3 9

Стихове и поезия от съвременни български автори

Живот задкулисен...

Това ми стига

Денят е чудно нов

Приземяване

Еволюцията на Наталия

Пролетни изненади...

Инверсия

Мокри стъпки по паважа

Мечтание

На Стела

Cъдбата си ще променя

Разчупване на печата на криптата

Инфлуенсър

Топлина

Само ти

Любовта ми е художник твой

Истината след дъжда

Живот

Отначало, пак за директорката 2026

Слънчево петно

Дали съм прав

Стая за спомени

16+ Картината

Влюбена в старото ти аз

Светът на децата

В мастилото на здрача

Вълшебница

Пролетно

Очертания

Какво е

В детската градина "Мая"

Пристан

Моля те да не се страхуваш

Срещи 1983

Без МАМА

Творец

Стария стобор

Узо, Музо

Графит върху стената

Дано, Боже...!

Опашка