Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Демон и фея

Съвместно с Асенчо Грудев:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
В гората на съдбата влизам сам.
Магьосницата, казват, властва там.
Рискувам и не знам коя е тя. ...
217 3 4

Цветята в нощта

Колкото и да ми е гадно и тежко,
и да искам да съм до теб постоянно,
има нещо прекрасно в това някой да ти липсва.
Показва, че чувствата са извън физическото привличане.
Емоциите стават по-дълбоки, дори и да си далеч. ...
251

Преди утрото

Отпускам се на мекотата на вълните,
нося се леко, ефирно из безкрая,
гали ме слънцето, затварям си очите,
потъвам в нежна приказна омая.
Сетне политам и рея се свободна ...
289 2 1

Континент на Любовта

На моята идеална любима
Пътувам, за да срещна аз моята любима…
Край мен прелитат ниви, скали, гори, река,
а някъде, все още далечна и незрима,
тя чака, аз премислям какво да й река. ...
175 1

Не знаем дроновете откъде са

Нападнаха ни руските ни “братя”:
Два кораба удариха край нас.
И мигом - мекеретата в страната
засричаха с един и същи глас:
“Не знаем дроновете откъде са, ...
270 2 12

Живот по време на вечност

Аз съм се родила от вечността,
не от майка ми,
не от предците ми,
от Атом и атом, и атом на хиляди танцуващи съединения в Космоса,
дали ми миг съзнание във вечността ...
160

Във нашето лечебно заведение

Във нашето лечебно заведение
събрани сме от кол и въже.
Пациенти сме от психоотделение,
в което всеки пише-брише както може.
Нарекли сме го помежду си "Откровение" ...
286 14

Продавачът на мечти

Дошъл е бавно с ключ от небесата,
а в шепата му – вятър с вкус на смях.
Не гледа теб, а вижда през душата –
в гърдите спи пашкул, потънал в страх.
Щом шепне, пада мрамор от сърцето ...
248 5 12

Границата на търпението

„Не бъркайте мълчанието ми с невежество, спокойствието ми с приемане, а добротата ми със слабост.“
— Халил Джубран
Не бъркай добротата ми с глупост.
Тя не е сляпа, нито е слаба.
Не е наивност, нито е плахост, ...
168 1

14+ Не звъниш

Дойде денят. Честито.
Вече не звъниш.
Всичко в мен е убито.
Как спокойно спиш?
Камъкът голям ...
155

Отвъд звездите

Отвъд звездите там, където тъмнината
не е отсъствие, а друг вид светлина,
лети човекът малка искра във вечността,
със шепа спомени и въпрос във тишината.
Зад него Земята синя, почти невидима, ...
177

„Има време“ /отговор на Ивано Фосати за "Che Tempo"/

Да! Има време!
Това е нашето време!
Като вихър, като буря,
като ехото от война, като ласка!
Сега не е време за мълчание! ...
153

Родопа

Родопа
Сърцето ми внезапно силно заби,
не зная, реалност или илюзия си
Мечтите и съня ми покори,
от ума ми за секунди не излизаш ти. ...
153

Макар далече, приближава зимата

Угасва огънят сакрален
на краткото ми, лятно щастие
и зимата с воал венчален
ще встъпи в своето всевластие.
Повикали кумата – есен, ...
162

Очи и сърце

„Отварям си очите”,
затварям си сърцето,
в оставка са мечтите,
а сиво – битието.
Затварям си очите, ...
172 1 2

Защото си отиваш...

ЗАЩОТО СИ ОТИВАШ...
Постигнах ли триумф, когато спрях,
или превзе ме враг без съпротива?
Ти, който ще ме предадеш от страх,
от мене по-безславно си отиваш. ...
193 1 3

Диминуендо

С едри капки по тъжен прозорец
се събужда разплакан денят.
И потичат отдолу нагоре
всички мисли, макар че тежат.
В пожълтяващи клюмнали клони ...
490 9 17

Сатурнови пръстени

Сатурн, само една разлика между мен и теб.
Живот.
Моят живот е само опит за вдишване
на фона на Вселената.
Докато отварям уста, вече издишам, ...
151

Старата Змия (или коя съм аз)

Случвало ли ви се е, когато изказвате мнение или предавате съдържание, да ви кажат:
кой си ти, че да говориш? Или кой те е питал?
На такъв въпрос, такъв отговор:
Здравейте! Аз съм Старата Змия!
Със името си славя се отнине! ...
167 1 4

Криле в тъмата

Светилото размина лимита хоризонт,
сляха се сенките с безмерната тъма,
разрази се битка на безмилостния фронт
на сънищата, пленници нощни на ума.
Изплуват мисли, в своя най-мощен блясък, ...
278 2 2

Жената - река

Вечер реката прилича на жена, която небрежно си разпуска косата.
Мята я върху камък или скала и
сънува сламка, кал и стреха под звездите.
Толкова изящно бълбука тази вода, чак от шума й вятърът рисува " нежна спирала" върху снега.
Ах, каква луна! - светеща топка между гърдите. ...
247

Краят

16. Краят
Сълзи дали ще има, аз не зная!
Ще има реч и „Бог да го прости“!
Ето, свърши моят път на края!
Но някой друг след мен ще продължи! ...
160

14+ "жажда"

нощта е с млечно меки кости
притисната от бесовски звезди
чиито хлъзгави бедра избират
ложета за блудните си светлини
дочакай ме, наложнице на полумрака ...
168 1

Все още те зова

Малките улички в родния ни град
и стръмните пътечки на Балкана
все още носят боровия аромат и
чаровната усмивка тъй желана.
А днес се губим в градската тъма ...
219 1 2

Картина за двама

В нощта музеят диша тишината,
а той стои безмълвен, взрян и сам.
И в есента го вика тя — жената,
а рамката му светва като храм.
Умът му шепне: „Просто е картина“, ...
235 4 8

За самотата

Самотата тежи повече,
когато не си сам.
Щом си я приел вече,
тя става уединение – там,
отвъд всяка безнадеждност, ...
158

Сутрешна проверка на мегдана

СУТРЕШНА ПРОВЕРКА НА МЕГДАНА
Коминче, прело нишки дим,
старата камбана – млъкнала –
селце, накрай света незрим
и нива обгоряла, мръкване. ...
176 1

Началото на вечността

Стоиш пред мен — чиста и невинна,
стоиш пред мен — нежна и ранима.
Заслепяваш погледа ми,
разбъркваш мислите ми.
Стоиш пред мен като привидение — ...
146

Не си отива лятото

Не си отива лятото. Не си отива...
Все още слънчевите зайчета не спират
на криеница да си играят по прането.
Мушкатото едва ли подозира –
сланите скоро ще попарят цветовете, ...
182 3 6

Отново "Да!"

Не прегръщай
безсънните ми нощи!
Не идвай в съня ми,
както преди!
Не докосвай сърцето – ...
149

Сбогуване

Взехме си довиждане със лятото,
подобно на стари приятели верни
с обич непрестанно подгрявана
от детството и през възрастови таверни.
Помахах му с ръка в неделната утрин ...
193

Старица

Имало една старица ...
тръгва боса по снега,
в пазвите й на вдовица
пази тайни любовта.
Цял живот е изорала, ...
158 1 2

Едно кафе

Съдбата пак ни дели,
мръсно ни прави.
Пак ще боли,
в болка ще ни дави.
Всеки питам — и казва, ...
162

Старата черквица

Из старите дървета пеят птички,
край срутения зид – поток сънлив.
От улицата вижда се едничка
изгърбената стряха с кръст ръждив.
На портите, отдавна откачени ...
255 3 9