249 429 резултата
Светът угасва в своята поквара.
Прошение до Бога в миг отправям
и възнак гледам към небето с вяра.
Понуда за света тук ще оставя.
Отсреща, там на дивната рътлина, ...
  193 
Някой ден ще разбереш, че грешиш в темпото...
че не е важно да си спец, а да изхвърлиш вредното...
Това да си на пост велик и скачаш най-високо,
е кратък и приключващ миг, а после гмурваш се дълбоко.
Разходка с куче в чуден парк, поседнал до фонтан с рибки, ...
  87 
Без маски и... с малко сълзи.
От очите, които единствено не лъжат.
Песента на „Кажи зеле”
със симфония на копнежа
в нежен сблъсък... ...
  148 
Иска ми да се да мога да ти дам,
щастие, любов, подкрепа,
най-добрата утеха.
Не очаквам нищо в замяна,
и без това през целия си живот ...
  102 
Февруари отново е с дълги ръкави
и пие среднощен чай по пижама.
Студено му е, какво да направи,
Марта скача в съня му на дама...
Февруари плете й пуловер от мохер, ...
  237  22 
подранило кокиче
снежната дреха
прокъсана
  122 
Седнах на бара по принуда
с някаква френска каракуда.
Мерси, мерси, бон жур, мадам-
от вестниците туй го знам.
Е, да, ама така не става... ...
  142 
МЪЛНИЕНОСНИЯТ МЪЖ
... библейска тишина виси
върху софийските квартали –
как искам твоите коси
ветрецът с обич да погали, ...
  188 
Все още пиша
Снежанка, джуджетата
множат се, множат...
https://www.youtube.com/watch?v=ekr2nIex040
  94 
Ден като всеки ден,
ден във който си до мен!
Може би е озарен,
с нещо мъничко - благословен!
Една целувка, ...
  105 
Героите ни днеска са в сандъци
или висят портретно по стените.
Дали не сме душевни дребосъци,
вървящи сляпо все към бъднините?
Почитаме ги със зари и слово, ...
  205 
Да беше паднал тежък гръм,
порой да бе отнесъл световете
или да беше мъртъв сън
за смерчът зъл вилнял нощес в полето,
а то копита на коне, ...
  411  19 
И доброто и злото са вътре във нас,
съществуват на етапи с временна перманентност,
няма понятие вечно за власт,
която постоянно да свети.
Има ли напредък без грешки, ...
  98 
Има нощи като тази
Има нощи като предишната
Има нощи като следващата
Наливаш розе
Палиш цигара ...
  111 
В клетка ли съм.
Какви са тези решетки.
И зрънца са ми сипали.
И вода в паничката.
Уж всичко си имам, ...
  89 
В света има тайна, укрита от злото,
Но знаят я всичките котки на двора:
Снегът и студът ги не плашат, защото
Зимуват в сърцата на "котешки хора".
Вървят с лекота по корнизи и мрежи, ...
  201 
Душата ми е звезден чар,
събрал паметта на хиляди вселени,
и цялата съм обич и любов...
как искам да я раздам на всички...
да имат вярата за нов живот, ...
  115 
***
Нощес ликът ти, свидна моя, ален е,
а вятърът е вълк – от болка луд,
разлайва всички кучета от студ,
все тъжни псета – нивга непогалени.
Нощес площадът пламва. И огромен е. ...
  102 
Софийско поле.
Леден вятър.
Бесило!
  170 
Ти си съвършената, зелена трева
осолена с безброй маргаритки..
Разпилявам костите на сърцето си в леглото ти,
а всяко утро дрънчи като консервена кутия
вързана за опашката на котка. ...
  182 
Денят ме застига,
изнервен и блед
завивките дърпа нагоре.
На първото място,
на първия ред ...
  204 
Нямам време да живея лошо,
нямам време за безумия в аванс,
не желая куп фалшиви прошки
на злосторниците покрай нас.
Ако можеш, ти не си поддавай ...
  161 
Отново от нула съграждам живот непотребен
с отломки от щастие, голи надежди, мечти
Сизифовски труд непосилен на крах е обречен
Какво ли изплащам жестоко ти Боже кажи!
И нямам веч сили, желание и воля челична ...
  140 
ПРЕГЛЕД НА СЪБОТНИЯ ПЕЧАТ
Моите дни са пехота – кашици, бронирани в сиви армейски шинели,
моите нощи на черни дивизии в марш на скок се изтеглят в зори,
в стогодишни войни, озарен от шрапнели, не вях знамената си бели,
не наемен войник аз умирах – бях щастлив – че не мрях за пари, ...
  202 
Когато студ скове земята,
кога треперят ти краката,
зъбите тракат, щипят бузи,
навлякал анцузи и блузи,
и чорпогащници безчет, ...
  126 
Когато откриеш една
частица от теб в друго тяло,
това е от Бога врата
и път към сърцето ти цяло.
Събрал си посоки в едно ...
  150 
Лъжа на истината се оплака
все първа съм и все последна
туй все виждам
накъдето да погледна
Аз сляпа съм не виждам много ...
  130 
Триста години вече вървя по тази земя,
Колко болка, убити мечти, омекнали колена,
в море от сълзи съм се давила,
от върха в бездна бездънна пропадала,
и пак и пак всеки път ръка протягала ...
  220  11 
Какво е ден един на Любовта
пред пълната година със такава,
в която огънят гори в плътта
и е изпълнена със празнична наслада?
Ако ти трябва ден такъв един ...
  202 
И възпяват бесилото твое в захлас
онзи гарван с очите огромни.
Февруарския, ледния, кобния час,
но България с друго те помни.
Със звезда на челото ти, с погледа син ...
  193 
Всеки наблюдава света
през свой собствен прозорец,
чрез който личната му Душа
с Времето си говори.
Романтиката днеска е приземена, ...
  106 
Победител дали съм? Не зная сега.
Но след ден или два, ще узная.
Има сила, но има във мен и тъга.
Ала всъщност не идвам от рая.
Вижте моите воини - зад мен са, безброй. ...
  131 
Отново съм тук, да, пак същият –
объркан, тъжен, самотен!?
Хленчещ, търсещ лесния път...
но той е най-трудно намиращ.
А любовта, тя в мен е, изгаря ми живота. ...
  172 
Ти разкажа за момичето
със тъжните очи...
Момичето на чиито устни
усмивка винаги стои.
Тя носи кръста си ...
  144 
През един мисловен ден - задълбочен,
припомних първият си момент!
Ден, в който всичко се промени,
Ден, в който не значеха нищо-
суми, дела, пари и свободи. ...
  150 
Апостоле
Ти на бесилото край София не умря,
обесиха те, но остана в нас твоята душа.
Една душа като вселена голяма,
други като тебе, апостоле, няма. ...
  166 
Конен впряг,
кален друм...
Пръхтене,
пот,
избива пяна ...
  130 
Правдата беше твоята цел,
избави раята от слепотата!
Будителю гениален и смел -
показа пътя към свободата!
В една доста деспотична държава, ...
  205 
БЕЛИ ЦИКЛОНИ
На поетесата Мария Донева
и книгаа ѝ „Боядисвам в бяло лятото“
Вчера си купих една стихосбирка.
Вече чета я – отзад напред. ...
  164 
Аз още те помня…
Аз още вървя
по безкрайните лунни пътеки.
Аз още скърбя…
И мира аз нямам от старите грешки… ...
  167 
Предложения
: ??:??