Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Не можеш да контролираш всичко, което ти се случва, но можеш да контролираш как реагираш

Не можеш да спреш бурята,
когато небето разкъса своята тишина.
Не можеш да върнеш времето,
нито да вържеш реката за брега.
Ще дойдат дни, ...

HristoDimov

Поезия » Философска

235

Не можеш да загубиш

Не са близки очите,
които виждат повече.
Не са пълни стъпките
с пропасти.
Не са свои ръцете, ...

sedmastruna

Поезия » Философска

136

Налягане

Не мога на платното да изляза,
автомобили вървят постоянно.
В камерата на пътната вена
кръвното налягане е грамадно.
Хората тръгнаха гневно ...

Mobby_Dick

Поезия » Друга

194

Tрохички

Присвивам уморените крила,
не ме помни посърнал образ блед и,
обръгнал воин с пирови победи,
или пък храм с протрити стъпала.
Не съм триумф, или безславен крах, ...

Patrizzia

Поезия

135 1

Отпечатъците на стената.

Нашата къща от моето детство -
Е прегърната с тръни бодливи.
Спомените на моето семейство -
Когато всички бяхме щастливи.
Потопихме си ръцете в боя́ - ...

PetqStraxilova

Поезия » Философска

488 2 11

Шестимата пожарникари (от бъдещата моя стихосбирка "Чернобил. Сонети")

Първи напред. Никога назад!
Ващук, Кибенок, Титенко,
Правик, Тишура, Игнатенко.
Пожарна команда на Припят.
Не сте атомен пожарен отряд, ...

Mobby_Dick

Поезия » Строги форми

249 1

Тунел и азот (от бъдещата моя стихосбирка "Чернобил. Сонети")

Реакторът бушува, всичко гори,
дори долу земята под краката.
Недълбоко са подземните води,
границата между двата свята.
Появява се нова важна цел – ...

Mobby_Dick

Поезия » Строги форми

233

Камък за края

Не притежавам изящна словесност,
нито съм къдрав, героичен и строг
представител на класическия барок,
който се радва на голяма известност.
Не ме докосват думите на демагог, ...

Mobby_Dick

Поезия » Строги форми

238

Горе

Видях охлюв нагоре да пълзи
върху висока каменна стена.
Слънцето се вдига. Ще го изгори.
Взех и го преместих на височина.
Тогава вместо да ми благодари ...

Mobby_Dick

Поезия » Философска

245

Краят на улицата

Пак стигнах до края на улицата и не знам накъде да продължа.
Сърцето и умът ми този път не си противоречат.
Мълчат.
Мълчат така,сякаш всеки път би се оказал грешният.
Душата ми реши да не тръгва на път. ...

НеделинаИлиева

Поезия » Свободен стих

257

Ще тръгне ли влака

Влакът потрива космати ръце,
готов да скочи като расов бик.
Няма ли кой да покаже червено
на този фанатичен болшевик?
Горе малко ли дебнещи облаци ...

Mobby_Dick

Поезия » Друга

200

Чест и дълг

С чест най-честно полагаме труд,
когато е нужен-не толко тежи,
но някъде гръмва финансов надут
мехур-пълен с боклук и лъжи.
И честно,бързо изпадаме в криза, ...

silverwolf

Поезия » Философска, Гражданска

127

Платноходката на времето

Затворихме кутия- точка, минало!
В бъдещето водим платноходките...
По моста крачи времето изстинало,
унесло се навярно от разходките?!
Препускаме със вятър през вълните, ...

ДетелинаСтефанова

Поезия » Философска

151

14+ Сатен за грешници

Нощта облича черната си рокля –
сатен, ушит за грешници и за крадци,
и всеки, преклонил се пред нагона,
готов е да раздава евтини лъжи.
Върти се дансингът от празни обещания, ...

VladimirRuykov

Поезия » Философска

180

Едем

Кой ме изпрати в Едемската градина?
Кой и защо така нищожно ме проклина?
Научи ме да живея в напрежение и в страх,
да не извърша някой нов, егоцентричен грях.
Мечтите имат вкус на забранения плод, ...

gabolina

Поезия » Философска

325 3 4

Животът

любов не се ли
уважава - в нелюбов
преизбуява
и безжизнен - сив и сух -
животът запустява

rhymefan

Поезия » Философска

160 1

Истинската сила е да останеш спокоен, когато е лесно да избухнеш

Не е сила юмрукът, свит до болка,
нито гласът, разтърсил тишината.
Не е сила бурята над полето,
а коренът, останал под земята.
Когато гневът като огън се надига ...

HristoDimov

Поезия » Философска

226

Минават дни и месеци, години...

Минават дни и месеци, години,
а споменът за теб във мен гори!
И няма сила, която да ми забрани,
за теб сърцето мое да твори!
Загубих светлината в своя ден, ...

Dimitar.Dobrinov

Поезия » Любовна

235 1 2

Честит рожден ден!

Посветено
Честит да бъде този ден рожден,
за тебе, мъжо мой, изпълнен с красота!
Бъди от всички с обич поздравен
и покорявай върхове в света! ...

rhapsody

Поезия » Любовна, Друга

202 2 4

Карах

Карах през къра цял живот.
Явно, бил съм идиот!
Ядох, пих, посред нощите.
Не мислех хич за старините.
Без да мисля щраках с пръсти. ...

байГецан

Поезия » Хумористична

246 1

Пожелание...

Градинка си имаме, съвсем скромна -
с дървета, цветя под прозореца...
Отморяваме очи, когато можем,
хапваме и плод, с грижи немного...
Чирикат птици - денем, дори нощем ...

dorageorg

Поезия » Пейзажна

233 2 8

Ключът

Притежаваш цялата си свобода,
в ръцете ти е тя.
Искаш да тръгнеш,
но уви – ключът го няма.
Как ще излезеш, ...

Г.Симеонова

Поезия » Оди и поеми

194

Смях и обич имам за вечеря...

Мирис на трева и мокра пръст и,
спомен за отминалия дъжд.
Тихичко промъква се на пръсти,
мракът зад гърба ми. Изведнъж,
хей такава мърлява и кална, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

227 4

И ето посягам към белия лист

> И всеки път, когато заболи,
>
> посягам към белия лист
>
> с надежда нещичко да се роди ...

Dimitar.Dobrinov

Поезия » Философска

208 2 6

Във всички следващи животи

Изпод килима на отминалата младост,
ако мога, ще изровя от калта -
онази тъпкана от злото воля,
да мога сам да си простя.
И бих на Господ тихо се помолил, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

278 7 6

12+ Живот на пауза

Не търсим ни близост, ни дружба, ни допир.
Живеем на свят разстояние.
Понякога действаме, най-често с "копи".
Пропускаме някое хранене.
И тъй се гордеем с онази диета ...

Eleya

Поезия » Философска

255 5

Песента на рапаните

Дойде време за разплата –
Плащам за извършения грях.
Заключена към теб е вратата –
Сам стоя на морския бряг.
В узото виждам твоето отражение – ...

PetqStraxilova

Поезия » Любовна

211 1 2

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/

аромат
макът сънува
целувките на пчелите
***
в скута ми ...

mihri61

Поезия » Източни форми

163 1

Когато последната нощ се разтвори

Бог седи на ръба на поредната вечер,
а ръцете Му трепват от нашия грях.
Уморен е, уморен е, човече,
и не крие горчилката, има и страх.
Той ни гледа - през нашите рани, ...

ДетелинаСтефанова

Поезия » Философска

199 1 3

14+ Не още

Той седи срещу мен
всред крайпътните макове
като огнени светулки
очите му искат любов
там, под стария орех ...

Deep_Blue

Поезия » Любовна

204

Намерих те

Намерих те някъде в полето.
Сред цъфнали теменуги и синчец.
Намерих те случаѝно ли в сърцето
обсипан с пъстроцветен венец.
Намерих те сред изгрева на слънцето. ...

VeselkaYosifova

Поезия » Любовна

183

Счупени ли сме?

Счупени ли сме?
Вероятно...
Вече не търсим близост...
Отдавна знаем, че е за кратко.
Вече не чакаме мила дума... ...

zlatiti_cheneva

Поезия » Философска

129

Реплика

Рекъл е Берлиоз,
композиторът тоз:
- Живеещите от корема
не разбират
живеещите от сърцето. ...

Стефанин

Поезия » Друга

211

Идалго

На Иван Ненков
Препъват ме морета, планини и хора,
шагреновата кожа на паважа – също.
Но аз, обърнал гръб на вечната умора,
несгодите си още с две ръце прегръщам. ...

argonyk

Поезия » Философска

746 7 26

Не се шегувам

Понякога адски съм лоша
и късам от парка цветя.
Оставям боклука пред коша,
но в мене изгнива сметта.
В рецете цветята ми съхнат. ...

Violet_86

Поезия » Гражданска, Строги форми

595 3 11

"Дий, мърцино! Стани и върви"

Кранта мършава влачи талига
и преживя бодливи треви.
Ако падне – инатът я вдига:
– "Дий, мърцино! Стани и върви"
Изкривено от тежки дисаги, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

192 2

Търпението често постига това, което силата не може

Не бурята променя камъка,
а капката, която не се уморява.
Не викът убеждава сърцето,
а тишината, която остава.
Силата блести като мълния ...

HristoDimov

Поезия » Философска

326 2 1

Буря

Когато бурята над мен се спусна,
не вярвах, че ще има светлина.
Небето беше сиво и безкрайно,
а вятърът разкъсваше мечта.
Дъждът отмиваше следите на надежда, ...

Д.A

Поезия

158 1

Резонанс от сто лица

С различни роли, в хиляди каданси
от минало далечно до сега,
като дъга с преливащи нюанси
пътувам - да открия същността.
Ту малка, незначителна и сива, ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

487 4 8

Заедно

Пред бунгалото на почивната станция
рапанче търкам, свит като жаба,
а на пейката седнала, спазва дистанция,
усмихнато, тихо охранява ме баба.
От перилата на моста гледам целия свят, ...

silverwolf

Поезия » Хумористична, За деца, Гражданска

399 4

Стихове и поезия от съвременни български автори

Не можеш да контролираш всичко, което ти се случва, но можеш да контролираш как реагираш

Не можеш да загубиш

Налягане

Tрохички

Отпечатъците на стената.

Шестимата пожарникари (от бъдещата моя стихосбирка "Чернобил. Сонети")

Тунел и азот (от бъдещата моя стихосбирка "Чернобил. Сонети")

Камък за края

Горе

Краят на улицата

Ще тръгне ли влака

Чест и дълг

Платноходката на времето

14+ Сатен за грешници

Едем

Животът

Истинската сила е да останеш спокоен, когато е лесно да избухнеш

Минават дни и месеци, години...

Честит рожден ден!

Карах

Пожелание...

Ключът

Смях и обич имам за вечеря...

И ето посягам към белия лист

Във всички следващи животи

12+ Живот на пауза

Песента на рапаните

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/

Когато последната нощ се разтвори

14+ Не още

Намерих те

Счупени ли сме?

Реплика

Идалго

Не се шегувам

"Дий, мърцино! Стани и върви"

Търпението често постига това, което силата не може

Буря

Резонанс от сто лица

Заедно

Опашка