Стихове и поезия от съвременни български автори

255.5K резултата

Данте

Там, където си,
навярно в някой от кръговете на Ада.
Чуваш ли стона ми?
Единственият ми предан.
Ти, който знаеш... ...
190

Грях и "съвест" днес

В тишина намира той утеха
силен духом отдаден срам
знае ли че навън бялата пътека
зад шейната отъпкана
дето няма сняг само дупки и полицаи "легнали"' ...
262

Розово

Розовее вихър цветен –
вишни ронят се със стон,
мимолетен миг са сетен
и пред вечното поклон.
С шепи щедро те раздават ...
217 1

Радост

Ние не вярваме много в другия,
различния:
чужди думи, образи, понятия -
разпръснати от някого,
ненаши, ...
140 1

Все едно

Все едно, ще стигнем там
Все едно, не ни е срам
От стъпките оставени
По стъпките, върви и ти...
Защото искаш ли, ...
179

Пролет - Божия благодат...

Навред всичко зеленее напролет,
къде ли не – гледка животворна…
Долу, в градинката под прозореца,
тревите, цветята - свежи, росни...
И разцъфтели са край нас овошки, ...
294 3 13

Ако времето имаше сърце

Ако времето имаше сърце,
то щеше ли да спре,
където стрелките слети във една, прегръщайки се,
празнуваха идната една…
Ако времето имаше сърце, ...
292 1 2

Обръчът на времето

Свива времето обръча здраво
и безмилостно бързо лети.
Изтезава те ритъмът вляво
за невкусени сладки мечти.
Преоткриват очите стихиите, ...
191

Самота

Пътят,по който минавам,
не е покрит със цветя.
Все по-дълбоко пропадам,
смело към пропастта.
Мрачен,неравен,бодлив, ...
186

Сянка в огледалото

В коридора – дъх на прах.
Рамки криви, стари стъпки.
По стените – тайна скрита,
история забравена, отминала.
Ти стоиш на прага ням... ...
184

Ирония

От тъгата по тебе
станах кожа и кости.
Не ми трябва ни гребен,
ни коприва - да постя.
Не ми трябват ни синци, ...
311 3 2

Пролетен дъжд

Небето стъмни се, мастилено стана,
след гръм и светкавици дъжд заваля.
В прекрасната, розова, китна премяна
в кристални сълзи заблестя пролетта.
Държим си ръцете. Дъждът ни намокри ...
178 1

Спасение

С трудни мисли се будим и тежка въздишка,
с болка в душата, с която трайно се свиква...
а след това ни е все едно какво ще настане,
мир ли, война ли, или катаклизъм подхване.
Всички летим устремно към финала, ...
146

Цикъл „Откровения“: Ново начало

Новото начало не е дата.
Не е обещание.
Не е план.
То е онзи миг,
в който си позволя ...
210 1 4

Цикъл „Откровения“: Вътрешен мир

Вътрешният мир не идва,
когато всичко е наред.
Идва, когато спра
да чакам светът
да се подреди вместо мен. ...
190 1 4

Цикъл „Откровения“: Тъга

Тъгата не е слабост.
Не е падане.
Не е край.
Тъгата е мястото,
където се срещам ...
219 2 4

14+ На еротичната граница

Ущипах мацка по дупето
и тя направо два ми врътна...
Любовно гледах към небето,
че направо си ме гътна...
А после станах, дрехите изтръсках, ...
206

Кой е шефът-3

Кой е шефът-3
Пример паметен досега,
жив оставащ навеки,
за човеците грешни,олтар-
техни духовни доспехи. ...
163

Откровение 2009

За сериозни неща си говорим –
Но спокойна е в нас кръвта.
И разбираме се – а и спорим.
Но сближава ни любовта.
За пророчества, а и за карми – ...
206

18 1 13 15 19 1

В началото беше самота,
по пътя всичко беше бавно, сиво.
Сърцето ми се губеше в нищото,
а в мислите разруха, мрачно, тъжно.
В душата шепнеше отчаяние, ...
409 1

Елей в отровата

Смалява прошката… о, как смалява!
Прекършена от тихата вина.
Дали пък злото днес не се венчава
с една нелепа мисъл, че змия
ще си извади зъбите отровни ...
318 3 6

Любовни стихове

Ще се слеем с тебе в огън лунен,
ще запламтим и облак тъмен
ще се опита да ни спре,
но любовта не ще умре!
Тогава викай с мен, крещи ...
266 2

14+ Пробвай, подчини ме!

Луда съм, жарка, бълвам искри,
даже Всемирът ще се преклони.
Пътя препречваш ми – горд си. Нали?
Твърд като древни отвесни скали.
"Следвай ме, огън!" - казваш и в миг ...
273 3

Сърцето и ти

Прокудени мисли зад високи огради -
сърцето мълчи ли, мълчи.
Дълбоките бръчки болят като рани -
сърцето тъжи ли, тъжи.
А беше привечер с облаци златни - ...
295 1 3

Цикъл „Откровения“: Женственост

Женствеността не е жест.
Не е походка.
Не е украшение.
Тя е начинът,
по който пазя себе си, ...
216 1 2

Цикъл „Откровения“: Смелост

Смелостта не е вик.
Не е броня.
Не е поход.
Смелостта е онзи миг,
в който спирам да се оправдавам ...
168 1 2

Цикъл „Откровения“: Светлина

Не викам светлината —
тя сама ме намира,
когато спра да се крия
зад думи, зад страхове,
зад тишини, които не са мои. ...
168 2 4

Ода за пролетта

О, пролет светла, дъх от нов живот,
ти слизаш тихо в земната ни плът,
разкъсваш лед и скръбен зимен свод
и будиш свят, заспал във своя път.
Със пръсти топли галиш ти леса, ...
321 5 21

И Орбан днес нанякъде замина

И Орбан днес нанякъде замина.
Не му помогна с нищо Джей Ди Ванс.
Сега е ред и в нашата Родина,
на Радев тук - да не дадем аванс.
Тук не е нужно много да гадаем, ...
253 1 10

"Огън, следвай ме"

Душата съм на огъня – златиста
и нямам дом, ни рабош, ни везни.
Обикнеш ли ме с плам ще те пречистя
магията ми ще те промени.
Стихия съм и обич съм. Копнеж е ...
212 2

Сега и тук

СЕГА И ТУК
Аз в куфара си, с който ще потегля,
едва ли нещо мога да поместя.
Побират ли се юлската постеля,
стрък мащерка и тихи птичи песни? ...
248 3 4

14+ Мъртвите 1985

Не знаеха, че утре ще умрат.
Не знаеха, че пътят им е свършил.
Че някъде безмълвно ще лежат
и бабички сълзите си ще бършат.
Наоколо високите брези ...
235 1 5

А името? Каквото му дадеш...

Виж, месецът е станал слънчоглед и
звездите – рози. Вгледай се. Цъфтят.
Щурците ли? О, те са ми съседи.
Къде не питай. Може би по свят.
Чуй, вятърът как пее. Упоен е. ...
215 2 4

Великденски сълзи

Ще се стопят в душите ни,
ще попият в земята...
Нима ще бъдем зрители,
след като сме опяти?
Тръгва керванът от слово ...
266 3 7

Някой подарил ѝ е светулки

Някой подарил ѝ е светулки,
набрал ги е навярно от реката,
и малката разплакана Цигулка –
легна замечтано на тревата.
Някой подарил ѝ е небе, ...
221 2 2

14+ Лъчите

Със слънце между краката
изгрява зората,
нищо неподозираща,
издига се над тревата.
Да задържи ли светлината за себе си, ...
148