Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

За миг във вечността

Ръка да протегнеш в безкрайния мрак,
комета искряща да хванеш — не може!
Тя следва съдбовния, звездния знак
и с огнен камшик тъмнината тревожи.
Не пита небето къде да гори, ...
250 6 14

Есенен ден

Денят е чист, изискан и възторжен
и носи своя есенен копнеж,
една щастлива есенна възможност,
сърцето плува в нея, без да спре.
Студът, прегърнат от лъчите нежно, ...
182 2

Признание

На всички мои любими
Животът е трънлива степ,
в която бродим двама с теб,
в очакване да дойде Края...
Все тъй самотен в тази степ, ...
171

Закърнели души

Дарена с ненагледна красота,
от скромност и наивност изтъкана,
понесла необятна пъстрота
и тихите вълни на океана.
Наивността ѝ, чиста на дете, ...
178 1

Космически ескиз

Когато вятърът
с екстаза на бездомно куче вие вън,
поглеждам машинално
към диска маргинален на луната.
И виждам аз безбройно много други ветрове, ...
288 12 14

Лудата

Върви покрай брега на зимното море
една жена. Напразно взира се далеч –
до днес не може още тя да разбере,
че нейният моряк не ще се върне вечʼ.
Наметната със шал протрит и овехтял, ...
246 8

Пет думи

Родих се между две мълчания
едното преди мен,
другото след мен.
И цял живот се опитвах
да не се изгубя ...
243 2 1

14+ Любов от олово

Казваш: „Ало, аз съм!“
Познах те по гласа.
Още четири часа
и в сън ще се унеса.
Ти си болка за закуска ...
140 1

Прокъсаната риза на лятото

ПРОКЪСАНАТА РИЗА НА ЛЯТОТО
Прегърнал суетата прозаична,
човек не се превръща във икона.
Дали успях докрай да те обичам,
щом влака ти не мога да догоня? ...
244 8 5

„Поиграх с мечтите си“

Поиграх с мечтите си –
малки, пъстри,
сапунени балончета –
красиви, с цветовете на дъгата.
Светят ярко ...
158

Черни очи

Две тъжни очи -
Гледат ме -
Как боли
Две тъжни очи
Със поглед ме събличат ...
247

Лятно момиче

Броди весело Лято, в сандали обуто,
и флиртува с пенливите морски вълни.
Накривило игриво слънцето над главата си
и ме гали с лъчите си. Така ми е хубаво!
В знак на обич в раковина ми шепне ...
153 1

Сама Нощ

Нека да се гледаме
Заедно но толкоз далеч
Без един миг или дъх
Ни от мене
Ни от теб ...
184 1

Както казах

На М. Й.
И аз съм Евина щерка
в ръката с ябълка златна.
По-скоро бера пиперки
и це́ля със тях змията. ...
175 1 2

По мускетарски

Задъхан вятърът ме разцелува,
очите си затворих инстинктивно.
Шегува се — разроши ме и смигна,
ръка подадох малко импулсивно.
А той ме грабна, метна ми чадъра, ...
305 3 2

Дом стихът ли нарисува?

Кукувичи глас звънлив и
тихи звуци на кавал.
Рано изкласили ниви,
златен слънчоглед узрял.
Тук овчица златоруна, ...
204 1 4

Блудната дъщеря

Защо след сенките вървя
на неоплакани поети?
Сълзите сбирам си в слова,
словата – в светещи куплети.
На бяла лилия дъхът ...
191 1 4

Част от Живота

Част от Живота
„Ароматите са мощни магьосници, които могат да ви пренесат през хиляди километри и през всички години, които сте изживели.“ Хелън Келър
Светът букет е от ухания
с красива оркестрация.
С аспекти свежест във градация. ...
243

Ново

Знаеш ли, понякога ще виждаш,
как утрото във изгрева блести.
На новия живот ти ще ,,завиждаш"
как вечна обич той вести.
Във този миг ще хвърлиш теготата ...
163

Прегръдката на нощта

Нощта не е просто тъмнина,
не е нито празнина.
Не всява страх или надежда,
но погълва умората тежка.
Стъмни ли се? ...
313 2

Вечно лято

За никъде не бързам,
пред мен е Вечността,
приятелства завързвам
и чакам есента.
Във жълто и червено ...
169

Стихът - най-желаният...

Да сътвориш стих - тъй мъчна работа,
при безсъница, с частица дарба...
На Господ Бог - велика благодарност!
Какво ли не, в живота ме пали,
нощем мира не ми дава да заспя... ...
157 2 8

Търся те

Търся те
Душата като просякиня скита
и търси нейде твоята душа!
Сърцето, уморено да обича
тупти! Навред е само тишина! ...
165 1

За някой друг

За някой друг ще дойде пролетта.
За някой друг в гърдите на една жена
сърцето ще забие с дива радост
Момичето със панделка на русите коси
за някой друг ще се превърне във жена. ...
219 1

Есенни таралежи

По паважа сред мокри листа пожълтели,
пак октомври разсипва студения дъжд.
А морето рисува тъга с акварели,
и вълните ги носят към нас неведнъж
На асфалта, изгубили път и закрила, ...
218 8 10

Непоносима есен с поносима красота

Ако есента беше човек,
щеше да куцука с "Док Мартенса" си
и да е винаги тук -
в безцелната геометрия
на тихото живуркане, ...
203 1 4

Балада на безсъницата

Безсъницата е с очи на котка
и с формата на женски силует.
След залезите дълга е разходка
по чувствата напуснали поет.
Минава покрай кофите със смет ...
508 7 17

Стани Матусал

Направен от глина. От вода и метал.
Направен от въздух или просто от кал.
Превърни се на лодка! Превърни се на сал!
Но жив или мъртъв – стани Матусал!
162

Стихопредстава

Нещо
колчем се
напише и сърца
го прочетат, прегърнат и
наизустят, и възприемат тъй, че ...
143

Празната прегръдка

В света на огледалата живеят те сами,
където всеки поглед във себе си се впива.
Сърцето им е крепост от лед и от стени,
а чуждата неволя край тях безшумно си отива.
Те вземат с две ръце,но нищо не дават, ...
184 1

Зряло стихотворение

Коя съм аз ли? Тиха буря
от помислите озаптена.
Успявам и света разтурям
едва, когато се разпеня.
Преглъщам някак търпеливо ...
170 2

Бъди!

„Бъди!“
Не искай надежда!
Надежда бъди!
Не искай зов!
Зовът си ти! ...
161

„Мистични символи — Последният знак“

Небето тази нощ написа знак,
звезда падна в тъмната вода.
Аз я попитах: „Има ли смисъл
във всичко, което наричаме съдба?“
Реката нищо не отвърна. ...
172

На светофара

Чаках двеста дни
и чакам още
да се обадиш ти.
Полунощ е.
С уиски във ръка ...
152

14+ Ода за връзкарството

Родих се във АГ във прекрасно господарство,
преди да проплача разбрах за дума важна аз – връзкарство.
Майка ми избра екип от сой,
плати им естествено във брой.
За да вляза в яслата до нас "Калинка", ...
221 1

Безсмъртие

Време календарно – вярно,
на съдбата шифри – в цифри.
Нощем не поляга – бяга,
денем настигни го – спри го!
Но почивка няма – драма, ...
157