249 101 резултата
Ще се престоря пак, че си различна....
Но усещам и знам - ти си същата.
Всъщност ти си, която аз обичам.
И това ще бъде нашето завръщане.
Аз изчезвам. Мен вече ме няма. ...
  118 
- Какво ти и, старче? Има ли ти нещо? -
пред него спрял е млад човек.
- Чи, кво да ми и? Добре съм!
Вида! Чувам! На крака съм!
На пейките не спа! ...
  180 
Неистово изстиват сетивата
в просмукана от тъжност самота.
Животът мой, живот - разплата.
Живот във скръбна пиета.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
  154 
Уважението няма граница,
ни цвят, ни титла, ни единица.
То свързва хора от различни места,
в ръцете им грее еднаква мечта.
Не пита кой какво работи, ...
  153 
Светът
Сега светът е толкова различен,
изпълнен с завист и злоба, безличен.
И вярата в хората постепенно угасна,
в тъга и нищета детето им порасна. ...
  123 
И пак ще избуи денят
за бесило...И за корени.
А кръстовете ще тъжат
непомилвани от спомени.
В тунелите на съдното ...
  232 
Дръпнах пердето.
Плахо надничам.
Бяло е. Чисто е.
Само врабците
рисуват крачета ...
  171 
Мирише ми на есен, но е пролет,
а зимата навън е, още бди,
косите на кокичета без шноли
се веят, както винаги, преди.
Какъв ли е сезона, не е лято, ...
  150 
Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...
  138 
Спрях да снимам себе си защото!?
Усещах, че злото бе близо и редеше
тарото за някакви заблуди.
Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.
На грешниците даваше надежда... ...
  127 
ЖЕНА БЕЗ АДРЕС
... из панелните усои – някъде във „Младост – 3”,
step by step в следите твои, помня, тръгнах призори,
мислех си – дано те зърна край метрото „Бизнес парк”,
стъпках фаса си – посърнал, с подпетения си кларк, ...
  138 
Изгрев. Слънчеви лъчи.
Утро. Песен на щурци.
Бели облаци. Небе.
Полъх нежен. Кадифе.
Строфи от любовен стих. ...
  155 
Ще превърна всички чувства
във букет от светлина
и на тебе ще изпратя
чудната им светлина.
Ще те питам тихо, тихо ...
  158 
Под шатъра на цирк живеем
с жонгльори, клоуни, еквилибристи.
Пред цирка ро̀ден „Дьо солей“ бледнее.
Безспорно, имаме добри артисти!
Аплаузи жънат кукловодите. ...
  396 
***
(Посветено е на дядо ми Антон)
Небесни порти в съня ми се отворят
и тайничко в него влизаш ти.
Аз сълзи от щастие отронвам,
стой! Недей да си тръгваш ти. ...
  139 
Затвори очи, омразата покълва
Почувствай гнева, който ме изпълва
Аз съм псувня за твоята душа
Играчка в ръцете ми, аз съм твоята съдба
Издигни се с мен, виждам целта ...
  58 
Всякакви хора,
разни мисли,
мръсни седалки,
влакът прелиства
живота на всеки, ...
  151 
„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли
камъка върху нея“ – Евангелие на Йоан, гл. 8, ст. 7
Безгрешният (в себе си тъй се нарича)
ме хвърли към този, що сторил е грях.
Да съдя кой крив и кой прав – неприлично ...
  211 
любовта е - от
физична гледна точка -
свръхтоплообмен
  107 
Витае духът ми сред облаците бели -
блаженството за обичащото сърце!
Влюбените сал са истински живели,
ти ела при мен, бъди в моите ръце!
Когато мрак се спусна над мен - ...
  191 
Искаше ми се някога, да преобърна света!
Да го разфасовам на парченца… И после
пак да го сглобя – като Айфелова кула!...
Искаше ми се някога, да прекося Атлантида
през Дарданелите и Хималайския проход! ...
  166 
нека речта е
душа на душѝте - и
над висинѝте
нека речта е -
и над висинѝте - ...
  101 
Поседна рошава и боса,
на пръста кичурче върти:
Та, да си дойдем на въпроса,
съвсем за мен забрави ти.
Не съм, любов, дилема няма, ...
  158 
на Георги Мишев
От дългите студени зими
през нощите със летен смях:
с лирична необходимост
в сезоните под небето побелях. ...
  174  14 
Перести облаци,
призраци рошави,
сякаш раздърпани
в нечий двубой.
Бавно се гоните, ...
  116 
ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ
Сънувам те в гори и през дъбрави, и тъй е светъл мъжкият ми сън! –
и моля Бог при мен да те забрави, тъй хубава! – като елха до пън,
стрък риган, мак и бабина душица да ти нареждам в светлите коси,
в душата ми забравената птица за обич! – с песен, да ме възкреси, ...
  131 
Може би от Господа е дадено
и във земята то поставено,
после като израсте взимат го събират го в Хамбари,
а от него и брашно се прави.
Слагат го във пещ, и излизат хубавички питки, ...
  138 
На теб лист, аз мога само да призная,
колко много всъщност ме е страх,
че колкото и много да мечтая,
да живея истински отдавна спрях!
Някак бързо отрониха се дните и годините, ...
  101 
Очаквана си вечер,
след дългият работен ден,
когато сили нямам вече,
ти си любовния рефрен,
който дава сили, светлина, ...
  129 
Гларус-хулиган от Билбо розова поничка отмъкна.
Спусна се изведнъж и с улова си доволен хвръкна.
Присви очи хобит смел, вдигна заканително юмрук:
- Да се знае, казвам го само сега, веднъж и само тук!
Ти, черноморски разбойник сребристо-сив! И с бяло. ...
  115 
Взех си мини заек,
но нищо за породата не знаех...
Просто исках сладка животинка
да си гушкам и до мен да спинка.
А той оказа се със апетит голям - ...
  112 
Камък бях, вграден в стената
древна на незнаен храм.
Кралят Марко ме запрати –
над гори, морета – сам.
Там, където ме държеше – ...
  107 
Знай - дори да си тръгна -
аз оставам във вас.
Знай - аз пак ще се върна -
и ще чуеш моя глас.
Знай - не съм се страхувал ...
  78 
Трябваше ми време,
за да разбера, че
си ми нужен.
Не ти трябваше време,
за да разбереш, че ...
  114 
Толкова много хора в света,
избрали са да бъдат лоши,
загърбили в сърцето любовта,
мрака в пътя им ги носи!
И те били са нечии деца, ...
  190 
Животът за мене пести си цветята,
не исках и аз да ги къса.
С копривена риза до днес ме намята.
Завижда ми явно. На хъса.
Издигах ли къща, все нямаше стряха ...
  247 
Какво е миг - лети, лети в безкрая -
го каза мама, как да го позная,
какво ли е, защо ли съм вселена -
щом тате рече, как се скрива в мене,
щом буквите са 30, се повтарят ...
  219 
Художникът съдба
на нашите животи
остави празни редове
и част от неговата четка,
и неразпечатани боички. ...
  162 
СПОМЕН ЗА ТИХИЯ МЪЖ
… понякога сънувам, че съм млад, че всички бъдни пътища са мои,
и всеки срещнат ще ми бъде брат! – из пролети – и в есенни порои,
щом разжигари залезът кладни – и вечната Денница затрепери,
пак ще се вихря с шеметни Жени, ще пия винце с верните авери, ...
  134 
БЕЗАДРЕСНИ ДОМОВЕ
Съседът кошерите зазими.
Пчелите спят – цветенца ли сънуват?
Брезички три, сред нивата сами –
видение в мъглата, плуват. ...
  211 
Предложения
: ??:??