Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Раз, два, ча-ча-ча

[Verse 1]
Стъпка напред, а след това назад,
в ритъма този завърта се светът!
Краката бързи, погледът гори,
музиката силно тук и сега звучи! ...
213

Като цвете

Като цвете
( На Цветелина)
Красива жена като цвете, закърмена с песента,
пее с народна носия и венец цветен на глава.
Пее песни народни с усмивка на своята уста, ...
199

Чие е това момче?

(Бележка: Текстът е по мотиви от народната песен „Чие е това момиче“ ).
Чие е това момче, чие е това момче.
Майко ле, момчето, леле мале, момчето.
Чие е това момче, чие е това момче.
Майко ле, чие е, леле мале, момчето. ...
203

Смисъл между сенките

И тръгнах тихо по пътеките без име,
където денят прегръща своя мрак.
Там всяка крачка беше въпрос към времето,
а всеки отговор отронен знак.
Сенките не бяха само липса на светлина. ...
208 1

Разкъсване на зимните мъгли

РАЗКЪСВАНЕ НА ЗИМНИТЕ МЪГЛИ
Не ме примамва суетата –
торбичка с пепел, сол и луга.
Излишно е да бъда друга –
такава Бог ме е изпратил. ...
205

12+ Бягай! [Кошмарът подължава - 3]

Творбата е вдъхновена от този клип: https://www.youtube.com/watch?v=IddUJxhDgZk&list=RDIddUJxhDgZk&start_radio=1
Творбата не е по текста на песента в клипа.
Тематично е свързана с предните две части на ''Кошмарът''
Събуждаш се плувнал в пот.
Смърдиш на кисело и отвъден страх. ...
227

Пълна лудница

Днес на горската поляна, пълна лудница настана.
Щъркел ближе сладолед, Зайко свири на тромпет.
Малката светулка във рекичка плува.
Слънчо тръгнал по тревата, събира ягоди в торбата.
В таз игра забавна, смешна имало и съдия. ...
321

Тристан на раздяла

"Очите ми се пълнят със сълзи.
Ела и пий от тях, любима моя.
Отново да си спомним тези дни,
които ни донесоха покоя
на тишина, прекършена едва ...
121

Не казвай " Има време "

Не казвай "Има време..." Време няма!
Доброто не отлагай, не пести
Надеждата една не разпилявай
Не забравяй да прегърнеш, утешиш
Недей на обич думите спестява ...
169 1

Носталгия по детството

Събудих се в ранни зори.
Слънчев лъч надникна в стъклото.
Поряза очите ми.
И ме разнесели.
В прозореца се стрелкаше ластовиче. ...
127

Крачка напред

Работа се иска, за да схванеш.
Битието току тъй се не открива.
Във всяка стъпка нещичко изтрадваш.
Мъдростта обича зад болката да се покрива.
Тихо, тихо, по-малко думи. ...
188

Стъклописи от тъга

Тишината – монах в катедрала от мрак,
ме обгръща с плащ – неподвижна и сива.
Всяко счупено тук е белязано с’ знак,
всяка капка тъга във витражи изстива.
Тук червеният цвят е ранена любов, ...
370 6 15

Солено

Зелената безбрежност, наместо да лекува,
тя раната залива със сол и ме пронизва.
Принасям в жертва клетва, среднощ е, но будувам,
че Мракът ме изгаря — жадувам да си близо.
Но даже да ме чуеш, едва ли ще отвърнеш — ...
226 2

14+ Домашно порно

Столът натопорчи четирите си крака
и под покривката на масата се мушна.
Знаеше, че тя отдавна това чака
и ще бъде много непослушна...
Хладилникът въздъхна с леден дъх ...
218 11

Осъзнатост

Понякога най-тежкото не е, че някой си тръгва. Хората си тръгват. Това се случва. По-тежко е, когато дълго време някой те кани в живота си, а после започнеш да се чудиш дали изобщо е имал място за теб в него. Когато месеци наред присъстваш в нечие ежедневие. Когато денят започва с разговор и завършв ...
186

Освобождение

Ето, отново минаваш покрай мен,
като скитница студена ме вземаш в плен.
В твоя свят омаен завличаш ме със зов
на нежна сирена, хищно излязла на лов.
Поглеждам хоризонта с надежда една, ...
254 1

Усещане за свобода

Не можеш ме заключи
в норми и мащаби.
В членове и параграфи,
не можеш ме заключи!
Във клетки и кафези – ...
172

Уж е ден като ден.

Уж е ден като ден, а в душата ми бие камбана,
уж вървя през града, а хвърчило съм. Литвам... почти...
Пълнолика луна тази нощ сън магичен ми хвана.
– Ще се сбъдне – прошепна ми изгревът. Вярвам в мечти.
Уж е ден като ден, а в сърцето ми славей запява ...
296 4 10

14+ По-добре...

Още си с отворена рана,
времето е без измерение -
всичко станало вчера
влачи трупове днес.
Още се луташ без изход, ...
233 2 2

Цветен мрак

Аз съм светлина за всички.
Мрака в мен видя ли?
А да мразя, не обичам.
Глупавото тяло
всеки миг, минута всяка, ...
229

ДЪЛБОКА ПЛИТЧИНА

Реката е пресъхнала, като детските спомени-
виждат се стъпки,но липсват корените оголени.
Пресъхнала е,
като полата на момичето влюбено в мен -
вижда се глезенът, но не и смуглият тен ...
200 1

Копие

Опази се от чуждото зло,
от оценките, които като отрова
растат в умовете...
От словата, целящи само едно,
да те сразят и разнищят, ...
214 2

Двете ми лица

Понякога съм толкова добра –
в шепите събирам светлината.
Друг път съм буря страшна и жена,
очите ми търсят тъмнината.
​Русалка съм в морето от лъчи, ...
230 1 2

Концерт

Когато победи Смъртта
и всяко нещо се строява
по отредените места,
безмълвието се разпява.
Наглася своя кларинет ...
207

14+ Кошмарът продължава - 2

Събуди се!
Събуди се!
...тук сънят не свършва.
Ларва в пашкул от сънища те е повила.
Спи, дете мое! Спи и се разлагай! ...
231 2

Небесно петолиние

Върху небесно петолиние
редят се облачета ноти.
Морето е небето синьо,
южнякът клонките бризи.
Егея - мраморна и дивна - ...
208

Полет отвъд съзнанието

Не търся вече път по картите на дните,
нито посока в хоризонта на света.
Разпъвам тишината между своите орбити
и тръгвам там, където няма висота.
Отвъд ума, отвъд словата и пределите, ...
277 1

Лепило

Не знам... защо, но лошото множи се!?
Винаги на крачка е напред.
Не само че мъти ни водата, но и ...
Клевети чистия човек.
Отрова, Бога ми... нахални! ...
316 1 3

Доказване, легитимиране

Доказване, легитимиране
Да докаже човек
Себе си - това е път
Прокаран, вечен път.
Достойнство, съдържание. ...
400

След пенсия...

С радости, болка, много вълнения -
живот, уви, кратък, но съществен...
Идва пенсия, дай Боже всекиму,
последно ред слагаш край себе си...
Натоварено пак, ежедневие - ...
341 3 6

Мое лято

Косите ми още ухаят на море
и слънце в очите наднича.
Лятото е сякаш мъничко дете,
което босоного сред тревите тича.
Шепне залезът нежни слова, ...
224

Насред пепелта

Една блага дума и малко кураж,
колко е нужно да посееш мечта?
Доброто не ище ругатия страж,
а въгленче плахо насред пепелта.
Със мъничка свещ и вяра в Отца, ...
218 1

Фата Моргана

След процеси на изветряне се превърнах в пустиня.
Вкаменените чувства не издържаха на температурните промени – напукаха се и се превърнаха в пясък.
Понякога номади ме пресичат и ги дарявам с дъжд.
За наглеците пък, като една истинска Фата Моргана, подарявам миражи.
Любимите ми цветя са кактусите – с ...
246