Стихове и поезия от съвременни български автори
Живот
днес е ден,
а утре нощ,
един път делиш
залъка с някой, ...
Грях и "съвест" днес
силен духом отдаден срам
знае ли че навън бялата пътека
зад шейната отъпкана
дето няма сняг само дупки и полицаи "легнали"' ...
Радост
различния:
чужди думи, образи, понятия -
разпръснати от някого,
ненаши, ...
Все едно
Все едно, не ни е срам
От стъпките оставени
По стъпките, върви и ти...
Защото искаш ли, ...
Ако времето имаше сърце
то щеше ли да спре,
където стрелките слети във една, прегръщайки се,
празнуваха идната една…
Ако времето имаше сърце, ...
Обръчът на времето
и безмилостно бързо лети.
Изтезава те ритъмът вляво
за невкусени сладки мечти.
Преоткриват очите стихиите, ...
Самота
не е покрит със цветя.
Все по-дълбоко пропадам,
смело към пропастта.
Мрачен,неравен,бодлив, ...
Пролетен дъжд
след гръм и светкавици дъжд заваля.
В прекрасната, розова, китна премяна
в кристални сълзи заблестя пролетта.
Държим си ръцете. Дъждът ни намокри ...
Цикъл „Откровения“: Ново начало
Не е обещание.
Не е план.
То е онзи миг,
в който си позволя ...
Цикъл „Откровения“: Вътрешен мир
когато всичко е наред.
Идва, когато спра
да чакам светът
да се подреди вместо мен. ...
Цикъл „Откровения“: Тъга
Не е падане.
Не е край.
Тъгата е мястото,
където се срещам ...
Фукери
на славата
ѝ отказаха.
(1 април)
Много чанове ...
14+ На еротичната граница
и тя направо два ми врътна...
Любовно гледах към небето,
че направо си ме гътна...
А после станах, дрехите изтръсках, ...
Кой е шефът-3
Пример паметен досега,
жив оставащ навеки,
за човеците грешни,олтар-
техни духовни доспехи. ...
МиПървата обич
че когато казваш „обичам те“
в мен нещо се свива —
сякаш следва удар.
Ти ми напомняш ...
Елей в отровата
Прекършена от тихата вина.
Дали пък злото днес не се венчава
с една нелепа мисъл, че змия
ще си извади зъбите отровни ...
14+ Пробвай, подчини ме!
даже Всемирът ще се преклони.
Пътя препречваш ми – горд си. Нали?
Твърд като древни отвесни скали.
"Следвай ме, огън!" - казваш и в миг ...
Сърцето и ти
сърцето мълчи ли, мълчи.
Дълбоките бръчки болят като рани -
сърцето тъжи ли, тъжи.
А беше привечер с облаци златни - ...
Цикъл „Откровения“: Женственост
Не е походка.
Не е украшение.
Тя е начинът,
по който пазя себе си, ...
Цикъл „Откровения“: Смелост
Не е броня.
Не е поход.
Смелостта е онзи миг,
в който спирам да се оправдавам ...
Цикъл „Откровения“: Светлина
тя сама ме намира,
когато спра да се крия
зад думи, зад страхове,
зад тишини, които не са мои. ...
Ода за пролетта
ти слизаш тихо в земната ни плът,
разкъсваш лед и скръбен зимен свод
и будиш свят, заспал във своя път.
Със пръсти топли галиш ти леса, ...
И Орбан днес нанякъде замина
Не му помогна с нищо Джей Ди Ванс.
Сега е ред и в нашата Родина,
на Радев тук - да не дадем аванс.
Тук не е нужно много да гадаем, ...
Сега и тук
Аз в куфара си, с който ще потегля,
едва ли нещо мога да поместя.
Побират ли се юлската постеля,
стрък мащерка и тихи птичи песни? ...
14+ Ще цъфне, и ще вържем
като цвете онова,
де от въздух влага стърже,
от взривове на война,
ще топли мечти за бъдеще, ...
Великденски сълзи
ще попият в земята...
Нима ще бъдем зрители,
след като сме опяти?
Тръгва керванът от слово ...
Някой подарил ѝ е светулки
набрал ги е навярно от реката,
и малката разплакана Цигулка –
легна замечтано на тревата.
Някой подарил ѝ е небе, ...
14+ Лъчите
изгрява зората,
нищо неподозираща,
издига се над тревата.
Да задържи ли светлината за себе си, ...