Стихове и поезия от съвременни български автори

255.5K резултата

Кризата

Кризата
Това,което ни се случва на всички в момента,
е резултат на празнословието по всичките студиа,
във всички държави по всичките континенти
и по всичките социални мрежи навред по света. ...
142

Бреза и тис

Погледни ме пак, не искам
да се влюбваш втори път!
Разтопил се е снегът,
злака крехък не притиска.
И от пръв взор ми е ясно – ...
227

Време

Време - хаос, симфония...
Колко значим ние за него?
Пясък, зов за хармония
или дупка пълна със его?
Ако времето имаше сърце, ...
298 3

Ще те търся

Ще те търся в шума на дъжда
и светът щом заспи в мрачината
ще се вслушвам пред мойта врата
твойте стъпки дали ще дочакам.
Ще се моля за твойто лице, ...
270 2 5

До него

Много смисъл има в теб
Много рани
Смугло ги прикриваш
с празни думи
със студен език. ...
224

Всичко, което знам наизуст

Ти си старата песен, която слушам пак и пак, въпреки че знам текста.
Ти си дългият разказ, който чета отново и отново, въпреки че знам края.
Ти си онзи парфюм, който търся всеки път, въпреки че познавам аромата му.
Ти си снимките в албума, които продължавам да гледам, въпреки че времето е дало своя ...
207 1

Пурпурни хоризонти

Засия далечина - обля
догаря - синкаво разля,
гасне в зарево пленен,
топи се восъчният ден.
Тлее - в пурпур потопен ...
254

Полет

Упойващо, красиво пея!
До мене малка чучулига,
а Слънцето тъй силно грее
мен и нея с любов стига!
Разперих в миг ръце нагоре, ...
206 1

Ритъмът на заминаването

Ако времето имаше истинско,
пулсиращо сърце,
дали щеше да помни, или щеше
да ни отрече?
Дали щеше да се свива от болка ...
231

С почерк

Всеки от нас създава история
с почерк през научен урок.
Празнува победи, преживява падения
с вяра, с надежда, в своя си срок.
Страници трупат се, по пътя поет. ...
173

За човека

Вѣрувам в тебе, човече,
хиляди пъти сгрешил.
От своите страсти увлечен,
терзаещ се, страдал, унил.
Лъжлив и коварен, уплашен. ...
202 1

Захарен памук

Облаци от розово мълчание
във въздуха – отново се преплитат
и мънички криле от колебание
сърцата си не спираха да питат.
А думите танцуваха пияни ...
178

Удобен

Никога не съм го обичала
беше само удобен,
по-добър от онези
излишните.
Удобен, ...
235

На изток пътят води към ГУЛАГ

Страната ни… направи своя избор:
Да бъдем сателитче на Москва.
Отново да вървим към комунизма
заедно с рашистката страна.
Оттук нататък… всичко е известно: ...
272 1 6

Само за смели

Морето достойно е само за смели –
за диви делфини и зли ветрове,
за чайки и гларуси, с писък поели
отново да дирят добри брегове.
Морето сурово е често с‘ сърцата, ...
288 1 2

Ретроспекция

Ретроспекция
Когато пред настоящият ми поглед в галопиращ ракурс
прелитат съдбовните случки от далечното минало,
разбирам логиката и дълбокия смисъл на новия курс
в ритъма на тънкото сито през що съм преминал ...
186

Защо зацикли Демокрацията?

Защо зацикли
таз проклета Демокрация?
Защо е тъй разочарована
от нея цялата ни нация?
Защо едни и същи са актьорите ...
218

Бунтовният април

Пролет бе тогава, природата се събуди,
когато се разбунтуваха чест за да имат!
Не се водиха те от егоистични подбуди -
за свободата ни свята готови да загинат!
Изгряваше слънце над нашата родина - ...
298

Вратата на миналото

Моя първа любов, нарушила мълчанието дълго,
кой ли спомен почука по твоята тъжна душа,
че след толкова време с най-тежките думи ме върна,
там където, се уча с години наред да мълча?
Пишех дълги писма, напоени с мастилено чакане, ...
252 1

Ледена тръпка.

Не успях да се сбогувам.
Тръгна без да ме прегърнеш.
Цял живот без теб тъгувам,
Замина-не ще се върнеш
Място трудно си намирам ...
222

Спирка „Помощ“ /разказ в стил Робърт Шекли /

Спирка „Помощ“
разказ в стил Робърт Шекли
Не слизай миришеше на ръжда, озон и четири милиарда години неизказани обиди. Небето ѝ беше цвят на натъртено. Червената звезда Блъди мери висеше като спукана цирей, а гравитацията теглеше надолу с ентусиазма на данъчен инспектор. Хълмовете ѝ стърчаха нащърбе ...
203

Ще дойде Видовден

В главата ми звучат
акорди непознати,
мислите ми бягат
по пътища познати.
Едно и също мисля ...
283 1

И капе кръвта ни по белите листи

И капе кръвта ни по белите листи-
боли, боли, боли,
а в края безславен на пътя трънлив сме
сами, сами, сами.
Дъждът от души на загинали музи ...
203

Пролетно пиянство

ПРОЛЕТНО ПИЯНСТВО
На перваза пролетта проводи
двойка гълъби – да ми гугука.
В цвят избухнал, орехът безплоден
подир тях потропва по улука. ...
304 1 5

Април 1876: Пътят към свободата

На Дякона словото – чисто и свято,
покълна в душите сред мрак и тегло.
Той запали искрата на народа в сърцата
и вдигна на роба преклоненото чело.
И макар че увисна на черно бесило ...
263 2 3

И днес ме има

Събуждам се и пълен е умът ми
с напъпили, нетърпеливи рими,
които като палави деца
се борят да получат първи име.
Навън зеленото в живот ликува, ...
240 1 1

Ако времето имаше сърце

“Какво боли те, мило ми детенце?
Гледах аз от мойта призма
твоята усмивка как затихна
сърчицето как утихна
и в чуждий здрач залутан тръгна. ...
265

Бариерите 1994

Не, не слагай пред мене бариери.
Преградила си пътища всички....
Но пътека към теб ще намеря -
та дори да е само едничка.
Да, по теб съм безумно увлечен. ...
237

Бяла надежда

Не бях мечтала за това.
Дори в сънищата даже.
Останах някак без слова
и снимка, за да се докаже.
На жицата, край път голям, ...
185

Времето ни днес...

Днес, като че на тръни май живеем,
тъй напрегнато е нашто време...
Сякаш уви, почти всички срещнати
таят в очи - това усещане...
А, бяха години, с вяра пеехме - ...
272 2 9

Хвърковатата чета

Посветено на 150-годишнината
от Априлското въстание
Век и половина веч отмина,
сякаш за миг — времето отлетя,
ала кънти гласът на дружина — ...
375 1

Магия

Магия ли?
Що за чудо.
Нима е приказно
Или е във всеки жив?
Творецът даващ зов към отдих, ...
206

Съдбоносни флуиди

Чаровна е – дори и да е скитница –
жената, във която си се влюбил.
Събира под дърветата жълтици –
летящите, но тъжни пеперуди.
По прашните следи на тишината ...
392 6 15

Хората от блатото

Не са удавници и са.
Порода странна, сто по сто.
Родени са за небеса,
а в блато тънат... Що е то?
Градини райски ги зоват, ...
236

Литатру-Пенелопа

(ВИКЪТ НА МАЙКИТЕ ЗА СВЕТОВЕН МИР)
Автор - Величка Николова - Литатру 1
(катрен)
Тънка свещ тихо гасне пред тъжна икона.
Тежка буря трещи, но зове тишина! ...
278 2

Добре ми дошла, пролет!

Добре ми дошла, пролет!
Събуди ме, пролет, а рано ми беше!
И ти, птицо, в полет, а ми се спеше!
Пътека извива се във гората,
Слънцето ярко грее в позлата! ...
264 1

Дисекция на кръвта

Падат въпросите в грешната кал
и не откриват Човеци.
Зная, че Господ от кал ни създал,
но ни отказал вечност.
Всеки се смята за умен и чист, ...
242 2

Квантов сън

Кристална решетка от струни космични
завихря потока на квантов пейзаж.
Душата е сила и спусък за обич,
а тялото тленно е звезден мираж.
Луната събира истории чужди ...
235 1 2