Кризата
Това,което ни се случва на всички в момента,
е резултат на празнословието по всичките студиа,
във всички държави по всичките континенти
и по всичките социални мрежи навред по света. ...
Ще те търся в шума на дъжда
и светът щом заспи в мрачината
ще се вслушвам пред мойта врата
твойте стъпки дали ще дочакам.
Ще се моля за твойто лице, ...
Ти си старата песен, която слушам пак и пак, въпреки че знам текста.
Ти си дългият разказ, който чета отново и отново, въпреки че знам края.
Ти си онзи парфюм, който търся всеки път, въпреки че познавам аромата му.
Ти си снимките в албума, които продължавам да гледам, въпреки че времето е дало своя ...
Всеки от нас създава история
с почерк през научен урок.
Празнува победи, преживява падения
с вяра, с надежда, в своя си срок.
Страници трупат се, по пътя поет. ...
Страната ни… направи своя избор:
Да бъдем сателитче на Москва.
Отново да вървим към комунизма
заедно с рашистката страна.
Оттук нататък… всичко е известно: ...
Морето достойно е само за смели –
за диви делфини и зли ветрове,
за чайки и гларуси, с писък поели
отново да дирят добри брегове.
Морето сурово е често с‘ сърцата, ...
Ретроспекция
Когато пред настоящият ми поглед в галопиращ ракурс
прелитат съдбовните случки от далечното минало,
разбирам логиката и дълбокия смисъл на новия курс
в ритъма на тънкото сито през що съм преминал ...
Пролет бе тогава, природата се събуди,
когато се разбунтуваха чест за да имат!
Не се водиха те от егоистични подбуди -
за свободата ни свята готови да загинат!
Изгряваше слънце над нашата родина - ...
Моя първа любов, нарушила мълчанието дълго,
кой ли спомен почука по твоята тъжна душа,
че след толкова време с най-тежките думи ме върна,
там където, се уча с години наред да мълча?
Пишех дълги писма, напоени с мастилено чакане, ...
Спирка „Помощ“
разказ в стил Робърт Шекли
Не слизай миришеше на ръжда, озон и четири милиарда години неизказани обиди. Небето ѝ беше цвят на натъртено. Червената звезда Блъди мери висеше като спукана цирей, а гравитацията теглеше надолу с ентусиазма на данъчен инспектор. Хълмовете ѝ стърчаха нащърбе ...
На Дякона словото – чисто и свято,
покълна в душите сред мрак и тегло.
Той запали искрата на народа в сърцата
и вдигна на роба преклоненото чело.
И макар че увисна на черно бесило ...
Не, не слагай пред мене бариери.
Преградила си пътища всички....
Но пътека към теб ще намеря -
та дори да е само едничка.
Да, по теб съм безумно увлечен. ...
Днес, като че на тръни май живеем,
тъй напрегнато е нашто време...
Сякаш уви, почти всички срещнати
таят в очи - това усещане...
А, бяха години, с вяра пеехме - ...
Чаровна е – дори и да е скитница –
жената, във която си се влюбил.
Събира под дърветата жълтици –
летящите, но тъжни пеперуди.
По прашните следи на тишината ...
(ВИКЪТ НА МАЙКИТЕ ЗА СВЕТОВЕН МИР)
Автор - Величка Николова - Литатру 1
(катрен)
Тънка свещ тихо гасне пред тъжна икона.
Тежка буря трещи, но зове тишина! ...
Добре ми дошла, пролет!
Събуди ме, пролет, а рано ми беше!
И ти, птицо, в полет, а ми се спеше!
Пътека извива се във гората,
Слънцето ярко грее в позлата! ...
Кристална решетка от струни космични
завихря потока на квантов пейзаж.
Душата е сила и спусък за обич,
а тялото тленно е звезден мираж.
Луната събира истории чужди ...