Стихове и поезия от съвременни български автори
Математическият ритъм на 37
Умножено по три – сто и единайсет – често ми казваш ''Осъзнай се!''.
Умножено по шест – двеста двайсет и две – за мен ти си въздух, земя и небе!
Умножено по девет – триста трийсет и три – ти сбъдваш всичките мои мечти!
Умножено по дв ...
Гора с дървета – свят
Празна чутура, та дрънка.
Капне дъжд и се вбеся,
пекне слънце – нова спънка.
Всичко пречи ми, нали? ...
А щом заспи клошарят в полунощ
я заслони последната цигара,
то виждаш – всъщност никак не е стар,
в очите му метличина разтваря,
небето синьо... Жива е, цъфти, ...
Една щипка щастие
Плаче ми се,но се смея,за да не откача-
като си помисля само в кой век живеем
при супер технологии с дефицит на ток и на вода,
в реалност,където живота не можем,да проумеем. ...
Неслуката
" по Грехопадението
от Завета стария."
Май и като мен Адам
не случи на жена. ...
Карма (II част)
II част - злият гений
Има нощи тъмносини
с аромат на карамфил.
Има сили несравними ...
В тесния прозорец
загубена във тази шир
наднича в прозореца на времето
за среща със великия Пастир
Сонет за пролетния вятър
От мъглата Южнякът в сандали обут
ми подсвирна фриволно, задуха игриво.
В миг забравих за зимния утринен студ,
пролетта ме докосна и тъй ми отива! ...
Небесен покрив
Из града – пропит с мастило, мракът жертвите си дебне,
над локали суетата трескаво дере парцали.
Аз, дъха си притаила – и дано е за последно! –
диря изход за нататък – ще намеря ли – едва ли! ...
Каприз
Много се говори за кризата и Стихиите,
но решения от това не следват никакви-
понякога има някакви,навяващи ми песимизъм,
заради постановките без размах на идеите мижави. ...
За хаос и House
наме́ри Dr. House.
14+ Карма
Море със цвят на керемида
изхвърли тази нощ на своя бряг
творение чудно...
От неморската егида... ...
Създаде ме сам
нито в други женски очи.
Не съм отвъд живота —
аз съм там, където той има смисъл.
Живея в онова тихо място, ...
Бръшляни камбани
Те са памет,
която се преструва на вар,
докато бръшлянът
преписва биографията на времето ...
Отвъд хоризонта на събитията
и Словото беше у Бога,
и Бог бе Словото''.
Думите!
Те са рамки на мисълта. ...
Вероятно
по баира, щом се пуснах.
Две кълбета, нова рана...
Цъфна ризата разпрана.
А да шия не умея. ...
Следа във вечността
а бавно в стаята нощта се разлива.
Лежа и си мисля във тиха почивка,
че времето неусетно за мен си отива.
Като топка от сняг, хваната в длан, ...
Зов
размахват шпаги,
облаци от прах се вдигат.
Отвън е тихо аз стоя на колене,
лицето Ти да търся днес ми стига. ...
Бирата
Тя бирата я има от отдавна,
в дълбока халба пие се от нас.
В горещините като нея няма равна,
освежава, ободрява всички ни завчас! ...
Всъщност, аз те познавах 2026
това. И аз те прегръщам.
Всъщност, аз те познавах.
А и ти мене, също.
Ние живеехме наблизо. ...
Да сложиш край
начини много да сложиш край
Точката слагаш, затваряш вратата
Чертата теглиш без да се маеш.
Но краят финален не изглежда никак ...
Живия образ
не сянката, не тихият портрет.
Човекът носи образа високо,
роден от път, от болка и завет.
Огледалата лъжат със повърхност, ...
Лятна нежност
с най-розовата си щастлива нежност
и всеки миг от лятото избиран
разлива се до искрено безбрежно,
и щом вълни възторжено говорят ...
Неможене
За да можеш,да се справяш с критичните ситуации,
трябва много да ти пука за проблемите що ги създават,
а не агрегати сложни без метода Джаста-Праста,
при който нещата винаги от раз без грешка се получават, ...
Негодни мечти
Тихо предаваме своето аз... а то е?
Мълчание... жалко страдание.
В тъмното търсим утеха и за какво!?
Кой ще се застъпи за лъжата? ...
В безкрайния Всемир сме запокитени
Не съм покорна, а и нямам страх.
Замерят ме (по навик вече) с камъни
аз упорито вдигам храм от тях.
Натрапват фанатично божествата си, ...
蛍 ( Светулки )
川の静けさ
星ゆれる
Светулки летят -
тихата речна вода ...