Поезия
252,9 резултата
Атомна поезия
Преражда се усмивка в мрака
и светва, като утринна зора.
Една любов лети – не чака
и сбъдва се заветната мечта.
Очи – нарастващи вселени – ...
и светва, като утринна зора.
Една любов лети – не чака
и сбъдва се заветната мечта.
Очи – нарастващи вселени – ...
189
Дадох ти сърцето ми
Дадох ти сърцето ми,
ти го със чук на парченца спука.
Как да ти вярвам, съсипа любовта...?
А в мен всичко се руши и в душата ми се пука.
Изгубих себе си в очите ти — безкрайна зима, ...
ти го със чук на парченца спука.
Как да ти вярвам, съсипа любовта...?
А в мен всичко се руши и в душата ми се пука.
Изгубих себе си в очите ти — безкрайна зима, ...
143
Снощи
Снощи ядох,пих,
просто се опияних
и се пуснах в нета.
Там викат –,,Ей, поета!
Недей да се наливаш! ...
просто се опияних
и се пуснах в нета.
Там викат –,,Ей, поета!
Недей да се наливаш! ...
374
3
Любовта, която не замлъква…
Тя не вика. Не вика с глас.
Не усеща нужда и потребност.
Вика в шепот и зове сърцата.
и в едно събира две вселени.
Тя е любовта, която не замлъква, ...
Не усеща нужда и потребност.
Вика в шепот и зове сърцата.
и в едно събира две вселени.
Тя е любовта, която не замлъква, ...
240
Вирнато носле
Реших, че ще бъда вече скандална.
Безбожно скандална!
Ще фрапирам вече, не с много фрапе,
а с гордо вирнато, дори не чипо носле!
Щом шлагер стана Васко Жабата ...
Безбожно скандална!
Ще фрапирам вече, не с много фрапе,
а с гордо вирнато, дори не чипо носле!
Щом шлагер стана Васко Жабата ...
247
Изгубено бъдеще
По улици пусти върви босоного момче,
посърнало, чорлаво, дрипаво, с тъжни очи
подире си тътри любимото свое мече,
а вътре в душата му огън гори и боли.
“Добро утро” казва на всеки един минувач, ...
посърнало, чорлаво, дрипаво, с тъжни очи
подире си тътри любимото свое мече,
а вътре в душата му огън гори и боли.
“Добро утро” казва на всеки един минувач, ...
307
7
7
Едно наум
ЕДНО НАУМ
... когато гледам старите албуми, в които съм тъй млад, пък и красив,
сега направо губя ум и думи – и чудя се? – как тъй останах жив,
седемдесетгодишно папардаче, дошло за миг – и станало за смях,
светът сега – и жив да ме оплаче, се радвам, че във него с кеф живях! ...
... когато гледам старите албуми, в които съм тъй млад, пък и красив,
сега направо губя ум и думи – и чудя се? – как тъй останах жив,
седемдесетгодишно папардаче, дошло за миг – и станало за смях,
светът сега – и жив да ме оплаче, се радвам, че във него с кеф живях! ...
268
4
5
Случва се
Случва се – понякога сълзите да текат,
и случва се – стени да чупим на инат.
Неуверени по тъмни нощи крачим,
чудим се дали за някой нещо значим.
Случва се – не можем и да се познаем, ...
и случва се – стени да чупим на инат.
Неуверени по тъмни нощи крачим,
чудим се дали за някой нещо значим.
Случва се – не можем и да се познаем, ...
192
1
2
Мечти и действителност
Търсене на път е всичко
В нашия живот. Тук мечтите
Се намират. Но има пътища
Прокарани, пътеки проходими
И проходени. Има винаги ...
В нашия живот. Тук мечтите
Се намират. Но има пътища
Прокарани, пътеки проходими
И проходени. Има винаги ...
298
Най-тихото
Най-тихото как най-добре се чува,
защото няма шум от ветрове,
които идват тук, за да лудуват,
най-тихото душата как зове
да влезе в най-дълбокото си лозе, ...
защото няма шум от ветрове,
които идват тук, за да лудуват,
най-тихото душата как зове
да влезе в най-дълбокото си лозе, ...
185
1
1
За теб не спирам да съм венцеслов
Отново ти си тишина, но аз
съм твоето надеждно отражение.
В мълчанието чувай влюбен глас
нашепващ със сияйно вдъхновение.
Проблясва музикално откровение ...
съм твоето надеждно отражение.
В мълчанието чувай влюбен глас
нашепващ със сияйно вдъхновение.
Проблясва музикално откровение ...
632
6
13
Дали
Ти си бисер в песен извисен,
докато усещам погледа си мътен.
Това е заключително смътен
моят пример, като бъдеща целувка замъглен.
Нищо не остана, ...
докато усещам погледа си мътен.
Това е заключително смътен
моят пример, като бъдеща целувка замъглен.
Нищо не остана, ...
187
Невъзможното се решава нестандартно
Когато пътят свършва със стена,
и логиката вече е безсилна,
когато всички знаят: „Няма как!”,
и мисълта е спъната в зрак.
Тогава дух намира светлата межда, ...
и логиката вече е безсилна,
когато всички знаят: „Няма как!”,
и мисълта е спъната в зрак.
Тогава дух намира светлата межда, ...
154
1
Есенна разходка
Горско приказно вълшебство в искрящо топли цветове,
дъждовни капки ситнят между клоните дървесни
и разтварят се в постелята от есенни листа.
Мирис на трева, усещане за тишина в съзвучие със ромон на поток,
разходка обичайна извънградска, гарнирана със есенна тъга. ...
дъждовни капки ситнят между клоните дървесни
и разтварят се в постелята от есенни листа.
Мирис на трева, усещане за тишина в съзвучие със ромон на поток,
разходка обичайна извънградска, гарнирана със есенна тъга. ...
174
Да обичаш въпреки това
Колко пъти ти мен предаде?
Колко пъти ти с мен се подигра?
Колко пъти ми доказа,
че за теб съм нищо на света?
Ала днеска зная с какво спечелих – ...
Колко пъти ти с мен се подигра?
Колко пъти ми доказа,
че за теб съм нищо на света?
Ала днеска зная с какво спечелих – ...
268
Вяра, Надежда, Любов
Вяра, Надежда и Любов...
Добродетели са наши
и в света не толкоз лош -
светлина в тунела дават...
С грешки прости и човешки. ...
Добродетели са наши
и в света не толкоз лош -
светлина в тунела дават...
С грешки прости и човешки. ...
216
Достоен поход
Добротата не е във това
наглостта със усмивка да галиш.
Тя не е куп тирада-слова
и клишета, които да хвалиш.
Добротата не търси фурор ...
наглостта със усмивка да галиш.
Тя не е куп тирада-слова
и клишета, които да хвалиш.
Добротата не търси фурор ...
201
1
3
Мъжът от дрипавия дъжд
МЪЖЪТ ОТ ДРИПАВИЯ ДЪЖД
... къде през дрипавия дъжд си тръгнало, добро човече? –
отдавна в цъфналата ръж към теб не припка Джени вече,
хем младостта ти отлетя, и хем не му се вижда краят,
и свърши се – видя се тя! – химерата, че дишаш в Рая, ...
... къде през дрипавия дъжд си тръгнало, добро човече? –
отдавна в цъфналата ръж към теб не припка Джени вече,
хем младостта ти отлетя, и хем не му се вижда краят,
и свърши се – видя се тя! – химерата, че дишаш в Рая, ...
217
1
3
Азбука на тишината
Светят във тъмното кирилски знаци.
Като фенери свещения път осветяват
на звездочелата, в битки зачената нация,
към светлината, която зарежда със вяра.
Словото в хляб се превъща насъщен, ...
Като фенери свещения път осветяват
на звездочелата, в битки зачената нация,
към светлината, която зарежда със вяра.
Словото в хляб се превъща насъщен, ...
493
6
8
Душата ми е като кротка, тиха бездна
Душата ми е като кротка, тиха бездна,
която пази нежни чувства и мечти.
Като малка вселена нежна и звездна,
чиято светлина в пространството трепти.
И някога, някъде, когато аз изчезна, ...
която пази нежни чувства и мечти.
Като малка вселена нежна и звездна,
чиято светлина в пространството трепти.
И някога, някъде, когато аз изчезна, ...
219
1
