На този свят, тъй както се роди,
така ще си отидеш – сам и бос и
ще бъде всичко както и преди,
дали в палат живял си, или просил,
е все едно. В последния си миг, ...
За мама
Не си пред очите ми, мамо, но си във мен,
във всяка моя въздишка и в белия ден.
Когато ми тежи и светът онемее,
твоят глас в мислите тихо ми пее. ...
Тя тръгна в нощта – най-тъмната от всички.
Без посока, без багаж и без страх.
Премина през родния си град.
Град като всеки друг – но не и за нея.
Всеки ъгъл шепнеше спомени. ...
Бог вижда точно колко си ранена,
и отвъд иконите със златния обков!
И ти, като онази свята Магдалена,
не вярваш вече, че си годна за любов!
Най-грешните от всички прегрешили ...
Обръщам се – животът ми се свършил.
Напред вървя, а няма накъде.
Подобно лешояд – откривам мърша,
завита в изпокъсано перде.
Един ловец зад храстите се крие ...
Преди първата идея светът мълчеше тихо,
без име за небето, без сянка и лице.
Времето не броеше ни изгрев, ни бездихание,
а кръжеше без посока като затворено море.
Тогава се роди въпросът не от думи, ...
Понеже как се мрази даже и не помня
с душа съм птича и не би я осквернил,
бездушен свят – барутен погреб с къс фитил,
бленувам малка къща... инак съм бездомна.
Желания, копнежи и мечти и скромна ...
Саваната полюшва страстно свойта тревна маса
като бошуващи разпенени вълни
разбиващи се с грохот във съседската тераса
надвиснала над нашите глави....
Един поет събира горски кестени и жълъди ...
Не нося само едно лице.
Под кожата ми шепнат сезони,
хиляди сенки и хиляди изгреви,
родени от спомени, избори, болки.
В огледалото виждам познатия образ, ...
От детството, сякаш вчера, спомен мил,
май, от три-годишна рецитирах...
Чичко ми, добряк - голям майтапчия,
на гости, понякога, идваше...
Двамата с татко се черпят с ракия, ...
Когато затежи дълбоко в душата
и тя отсипва с пълни шепи от тъгата
с жлъчно недоверие към всички други,
ти излез напред и изпреварвай,
крещи на глас, замахвай с думи, ...
Гледам една червеногръдка. Гледам я и не мога да мигна.
Докато миглите ми натежават - тя отлита. Отлита, за да се върне и да ми хване ръката.
Ще кажете, че е птица, като птица, но не е само това. Повече е - лакатушеща мисъл, творчески хаос, след който виждам пътека в бяло.
Има такива ръце - като бра ...
Една далечна тъга ме преследва,
като торнадо ме чупи отвътре,
с настръхнало дихание обсебва
и с пресипнал вик кара тялото ми да потръпне.
Една надежда бяла, вечна ...
Две очи тази вечер празнуват
гордото шествие на любовта,
те по юношески се преструват,
че слепи остават в своята самота.
А треперещи ръце разпръскват ...
И слънцето веднъж за теб ще да залезе
и всяка болка в светлината му ще изгори
и ангел от небето си при теб ще слезе
за да може твоето сърце да претвори!
Твоята любов и всяка мъничка добрина ...
Когато твоето небе се срине,
и киселинен дъжд в душата завали,
когато си изсъхнал стрък в пустиня,
и в черно-бял мираж животът се топи –
не спирай сред пещта на дните безпощадни! ...
България няма да забрави историята на момичето, което беше „изваяно” като скулптура от Съдбата с над 400 шева, няма да преглътне страданието ѝ, затова даде глас на мълчанието на това изстрадало дете, като се изправи в нейна подкрепа за истината.
На Дебора, момичето, което премина през ада, за да съб ...
Когато се смълча, във мен е тътен.
Без сълзи и без звук душата стене.
И цели планини над мен се срутват.
И вятър ме прерязва – леден.
Когато си кротувам, ...
"Има само две трайни наследства, които можем да дадем на децата си – корени и криле." Ходинг Картър
Един баща повел е дъщеря си
със нежност за ръка
и дава ѝ най-простичкото щастие,
че е стабилност сред лъжовността. ...