Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Политика

Аз обичам да римувам и онези във властта да критикувам.
Нота по нота отровиха ни живота.
Все по-зле взе да става, затова краят им наближава.
259

***

Опитвал ли си лятото през август?
Във първите му алени минути,
когато се събужда със въздишка
на нощното небе във скута.
Когато се изплъзва много тихо ...
229 3

Еднодневка

Най-после всичко се приключи.
Луната кротичко изгря
и най-накрая ще се случи
каквото нужно е в нощта.
Светът все някога ще свърши, ...
211

Твоето име

Понякога утрото е дар от Бога,
чувам силно райски хорове,
понякога човешкото "не мога"
и хилядите малки страхове
изглеждат толкоз малки, ...
207 3 2

Сън

Как ми липсваш, когато те няма.
Вечно се чудя къде да се дяна.
Ти тихо прииждаш
и отнасяш ме там,
някъде, където никога ...
274 1

14+ Властелин в собствен свят.

Аз не следвам.
Аз съм водач.
Аз съм различен.
Да. Аз съм себичен.
Горд ''металист''. ...
202

Следите на мисълта

Не стъпките по прашните пътеки
оставят най-дълбокия си знак.
По-тихо ходят нашите човеци,
когато мисълта им свети в мрак.
Тя няма образ, няма тежест, ...
261

Комари

Комари плъзнали са в Райската градина...
И смучат от кръвта ни на цветя.
Изяждат дори и аромата на майката земя.
Пропукана, земята от пожари стене...
И всичко стене, помогни?! ...
228 2 1

Билет за обратно връщане

БИЛЕТ ЗА ОБРАТНО ВРЪЩАНЕ
Пейзажът се разля – като мастило
изтичаше небето във реката.
И аз вървя, към залеза – простила
на чужд, на свой, на враг и на приятел. ...
360 10 17

Бесни коне

Мислите като бесни коне препускат
по поляната на спомените.
На онази поляна където свърши
изгрева и залеза на нашата любов.
Да се върна при тебе не искам, ...
258 2 4

Извратена права ( или ,,Щраусите не тичат по манежа")

Бяхме недостатъчни за този свят.
А той за нас съвсем не бе достоен.
Животът ни с обидата бе слят.
Живот – не чак дотам пристоен.
И щом пристъпехме напред ...
166

Лична следа

Познавам ту радост, ту тежки лишения,
редувам карък, с адски късмет.
И често си плащам за грешни решения,
но пак продължавам – с ''рогата'' напред.
И планове имам – да гоня мечтите си: ...
223

Липсва ми

Как липсва ми една врата,
която в детството отварях,
и ароматът на цветя,
който в стаята долавях.
Една трепереща ръка, ...
222

Как се става герой

Колко е лесно само –
с Малкия Мук да се бориш.
И герой да се изкараш, като
го препънеш, като го събориш.
А колко е трудно на тепиха – ...
228

Предизвикана приказка

Сребреят бързи рибки там, на плиткото.
Рекичката ни злато ли разлива?
Тревите дръпнал вятърът за плитките,
се смее безметежно и щастливо.
Към хоризонта облаче политнало, ...
242

'завий се'

захлупена и бледа
като зимен полуден
е нощта, докато насърчава
простите сърца да чакат
радостта на пролетния шум ...
233

Есенен дъжд

ЕСЕНЕН ДЪЖД
Посипва есенна позлата –
билата пламнали ли лумват?
Изстива, стихнала, земята,
невенът хвърля нежни гугли. ...
306 4 7

Злина

Колко пъти ще трябва да мра,
та накрая сама и себична,
в самотата на острия мрак,
ще открия - не си ме обичал.
Не разбра ли, че вещата аз, ...
286 2

От радост

Любовта е вселеночистачка
и затуй е и милна, и блачка!
Любовта е вселенобавачка
и душите за обич сурвачка!
Любовта е вселенокърмачка! ...
141

Утре

Утре ще съм по-смирена.
По-мила. По-сърдечна.
По-разбрана.
Утре няма да бъда буря от емоции.
Ще се ядосвам по-малко ...
214 1

Добро утро!

Тихо зората разтваря плащ от коприна,
птици събуждат отново заспалия свят.
Всяка утрин е нова, вълшебна градина,
в която надеждите с цвят се обличат, цъфтят.
Изпий с усмивка кафето си топло, ...
229 2

Отвисоко

Когато планината е любов,
когато е копнеж и сладка тръпка,
предаваш се на нежния й зов
и жадно я поемаш с всяка стъпка.
Когато висините са ти дом ...
202 1

Липсваща частица

На мама и татко
Спомни си тези, дето днес ги няма,
но още топлят тихо твоя свят.
Животът все по-бързо изминава,
а дните като птиците летят. ...
269 3 8

14+ Вещицата да умре!

Ето я!
Старата вещица.
Отново прави ''знака на козата''.
Плюе Кръста. Тъпче с крака.
Ето я! ...
236 2 2

Тежка нощ

В кошмара си събуждам се нормална
До самоизличаване и пълно безумие
В просъница оглеждам се прощално
Прозорец вятър и...полупълнолуние
266

Капка време

Времето не тече.
То се задържа
в пукнатината на една чаша,
в недоизреченото „остани“,
в прашинката, ...
309 2 1

За красотата...

Кой не се наслаждава, тя е край нас,
красотата - вълшебство омайно -
в чудесните, безброй прекрасни места,
даже, в човека тя ни примамва...
За нея в снимки, във филми разказват, ...
258 3 7

Не знам защо, но съм си екстра

Защо не мога да съм майстор като другите поети
боравещи умело със заплетени завързани метафори на възел
нижещи като мъниста в броеница силните си ярки епитети
създаващи така шедьоври - по-сложни за разбиране от пъзел?
Мързи ли те да ги изучиш и прилагаш тез "поетични мурафети" ...
280 18

Миражи за продан

Невидимият свят те наблюдава
ехиден и безизразно студен.
Достигнал Залата на самотата, оцеляваш
единствено с неконсумирания ден.
Премина този ден - прескочи през баира, ...
376 18 12

МЕТЛИЧИНА

Добре. Отивам си. И няма пътища
към старото пристанище на скуката.
Осуетено – моето завръщане.
Аз гледам в бъдещето. А науката
след време ще извади прашни записки, ...
250 1 1

Лунно огледало

Нощта ми пак от мъка се облече в бяло,
косите си разпусна тежки – ярък звездопад.
луната моля: В моя стих звезди валят.
Красива моя, ти бъди ми огледало!
За мен не бой се! И преди ме е боляло. ...
235

Кристални чашки за ракия

Шест месеца от нашата раздяла-
Шест тежки месеца-болезнени.
Месеци, в които аз не съм цяла-
Носеща кървящите си белези.
Подарих ти чашишки за ракия- ...
245 2 8

Разпиляно сърце

Научих се да казвам: „Да“,
когато в мен крещеше „Не“.
Усмихвах се със чужди устни,
а вътре всичко бе студено.
Промених гласа си, за да бъда ...
413 2 1

Владетел на ума си

На върха на списъка с валути,
които имат стойност в наши дни,
стоят неща - видяни, чути,
вниманието стока е, уви.
Всеки го търси, почти като злато ...
178

Февруари

Влюбих се веднъж
и сега пропускам една определена дата в месеца.
Мразя синия цвят,
месец февруари, ключодържателя си,
плюшените играчки и едно име, ...
221