Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Cмъртта е честна в този свят лъжлив

На този свят, тъй както се роди,
така ще си отидеш – сам и бос и
ще бъде всичко както и преди,
дали в палат живял си, или просил,
е все едно. В последния си миг, ...
228 3

За мама

​За мама
​Не си пред очите ми, мамо, но си във мен,
във всяка моя въздишка и в белия ден.
Когато ми тежи и светът онемее,
твоят глас в мислите тихо ми пее. ...
310 1

Изгрев

Тя тръгна в нощта – най-тъмната от всички.
Без посока, без багаж и без страх.
Премина през родния си град.
Град като всеки друг – но не и за нея.
Всеки ъгъл шепнеше спомени. ...
274 1

Огледалото на живота

От теб, животе, съм пленена,
от блясъка на твойто огледало,
дълбоко в мен трептиш смирено,
и всеки ден е ново начало.
Ти носиш радост в тъжни дни, ...
283 5 12

14+ Като Магдалена

Бог вижда точно колко си ранена,
и отвъд иконите със златния обков!
И ти, като онази свята Магдалена,
не вярваш вече, че си годна за любов!
Най-грешните от всички прегрешили ...
216 1

1982

1982
(студена ноемврийска нощ,навън вали,градът спи дълбоко)
На светлината от нощната лампа личат
белите ти косъмчета по главата.
Малките,тънки бразди,приключващи ...
210 1

Таргет с розов аромат

Обръщам се – животът ми се свършил.
Напред вървя, а няма накъде.
Подобно лешояд – откривам мърша,
завита в изпокъсано перде.
Един ловец зад храстите се крие ...
219 1 3

Черните слънца

Мото:
Някъде разлиства се фиданка...
Някъде, под черните слънца...
Черните слънца ме питат "Откъде си?
Има ли живот във твоя свят? ...
176

Преди първата идея

Преди първата идея светът мълчеше тихо,
без име за небето, без сянка и лице.
Времето не броеше ни изгрев, ни бездихание,
а кръжеше без посока като затворено море.
Тогава се роди въпросът не от думи, ...
263

И все възкръсвах, и не сещах студ, ни страх

Понеже как се мрази даже и не помня
с душа съм птича и не би я осквернил,
бездушен свят – барутен погреб с къс фитил,
бленувам малка къща... инак съм бездомна.
Желания, копнежи и мечти и скромна ...
208

14+ Ванилия и ананаси

Само мъгла виждаха очите ми
Затворих ги
Почна да се изяснява
Само шум чуваха ушите ми
Запуших ги ...
323

Късче родина

Умът ми пак трескаво нейде витае,
за прекрасни моменти мечтае.
Място трудно си намира,
всяка мисъл в миг експлодира.
Гори, поляни мислено рисува, ...
183

Остави ме да мечтая...

***
Остави ме да мечтая,
да подреждам мислите си в думи
и в тишината да рисувам –
цветята, лъхащи на опиум. ...
181 1 4

Халтура наречена изкуство и култура

Саваната полюшва страстно свойта тревна маса
като бошуващи разпенени вълни
разбиващи се с грохот във съседската тераса
надвиснала над нашите глави....
Един поет събира горски кестени и жълъди ...
277 3

Март е Мама

Март.
И въздухът ми спря.
Неочаквано
и неразбираемо.
През март ...
184 2

Хиляда отражения

Не нося само едно лице.
Под кожата ми шепнат сезони,
хиляди сенки и хиляди изгреви,
родени от спомени, избори, болки.
В огледалото виждам познатия образ, ...
305

За силата на вярата

Силна си, плачеш безшумно
и да мълчиш ти е стил.
Стана кафето бездумно,
чисто, без ямб и дактил.
Бавно отпиваш нерадост, ...
289 3 2

Наивност детска...

От детството, сякаш вчера, спомен мил,
май, от три-годишна рецитирах...
Чичко ми, добряк - голям майтапчия,
на гости, понякога, идваше...
Двамата с татко се черпят с ракия, ...
227 2 7

Отвъдния свят

Отвъдния свят
2003
Отдавна още, във епохи най-отдалечени,
пророци праведни, отшелници и риши,
аскети строги, и монаси, и дервиши ...
105

С младост в очите

Петдесет свещички днес сияят,
но в очите ти е младостта.
Годините край теб нехаят,
щом срещнат чиста доброта.
По пътя с вяра и достойнство ...
226 4

Терзания

Когато затежи дълбоко в душата
и тя отсипва с пълни шепи от тъгата
с жлъчно недоверие към всички други,
ти излез напред и изпреварвай,
крещи на глас, замахвай с думи, ...
275

Една червеногръдка

Гледам една червеногръдка. Гледам я и не мога да мигна.
Докато миглите ми натежават - тя отлита. Отлита, за да се върне и да ми хване ръката.
Ще кажете, че е птица, като птица, но не е само това. Повече е - лакатушеща мисъл, творчески хаос, след който виждам пътека в бяло.
Има такива ръце - като бра ...
295 2 2

Сянка на душата

Една далечна тъга ме преследва,
като торнадо ме чупи отвътре,
с настръхнало дихание обсебва
и с пресипнал вик кара тялото ми да потръпне.
Една надежда бяла, вечна ...
239

Капан за болка

Две очи тази вечер празнуват
гордото шествие на любовта,
те по юношески се преструват,
че слепи остават в своята самота.
А треперещи ръце разпръскват ...
239

Пътеводна светлина

И слънцето веднъж за теб ще да залезе
и всяка болка в светлината му ще изгори
и ангел от небето си при теб ще слезе
за да може твоето сърце да претвори!
Твоята любов и всяка мъничка добрина ...
215 1 2

Силата да продължиш

Когато твоето небе се срине,
и киселинен дъжд в душата завали,
когато си изсъхнал стрък в пустиня,
и в черно-бял мираж животът се топи –
не спирай сред пещта на дните безпощадни! ...
488 6 23

Приижда

приижда лято
слънцезнойно - галещо
и любверойно -
с липов дъх споено и
в небе превъплътено
133

С усмивка ангелска

В градинката на спомена
стоеше
на люлката божествена
и в мах
раздаваше усмивка на безкрая, ...
239 10 9

Докато тепето скача

Времето от хълма спира
да се влачи през баира.
Докато Тепето скача.
И Балканът гледа мача!
Вятърът си тананика. ...
172 1

14+ Окрилена болка

България няма да забрави историята на момичето, което беше „изваяно” като скулптура от Съдбата с над 400 шева, няма да преглътне страданието ѝ, затова даде глас на мълчанието на това изстрадало дете, като се изправи в нейна подкрепа за истината.
На Дебора, момичето, което премина през ада, за да съб ...
228

Когато се смълча

Когато се смълча, във мен е тътен.
Без сълзи и без звук душата стене.
И цели планини над мен се срутват.
И вятър ме прерязва – леден.
Когато си кротувам, ...
238

НАСЛЕДСТВО

"Има само две трайни наследства, които можем да дадем на децата си – корени и криле." Ходинг Картър
Един баща повел е дъщеря си
със нежност за ръка
и дава ѝ най-простичкото щастие,
че е стабилност сред лъжовността. ...
144