Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Последната звезда

Във тъмното, преди да се роди денят,
когато светът е без име,
една звезда трепти над безкрая
последният знак, че сме живи.
Не казва „ела“, не казва „остани“, ...
164

Романтика пред фалит

Ако мъжете продължат да са такива, магазините за цветя навярно ще фалират.
Ако жените все по-често са готови за война - значи романтиката в този свят вече е загнила.
Ако вместо намерения за ласка,
всеки стиска във юмрук арсенал от чужди грешки,
недейте гледа с изненада към мига, ...
199

Вселенският олтар

„Животът е ехо – каквото изпратиш, това се връща.“
Светът не помни нашите паради,
ни лозунги, извикани на глас.
Животът е градина от огради,
прегърнали изгубения час. ...
143

Песента на Присмехулника

От пролетта до златна есен
в паркове, градини и горички:
все така си пея стара песен,
нали съм зевзек за всички?
Из таваните и в чужди къщи - ...
224 4 7

Не се боя!

Една усмивка, вързана на възел.
Сърцето стискам в посинели пръсти.
И колко ли и за къде е бързал
свещеникът? Надежда ме е кръстил.
Надежда съм. Сред блато – котва, пристан. ...
236 2 6

Спасителен бряг

Тъмата беше нейната премяна,
скривалище от болка и от страх.
Дълбоко в нея зейнала бе рана –
от обещания, от горест и от грях.
В прегръдката на тишината хладна ...
223 5 10

Заръка

Колко много любови край теб ще преминат,
колко много момчета ще се обяснят...
Ще се сменя небе в меринос и коприна,
ще се ронят листата след пролетен цвят.
Мила внучке, това е целта на живота: ...
188

Не съм русалка малка

Копнея.
За синьото море и тихия бял плаж.
Немея.
Говорят ли вълните, аз съм страж
на миналото – без вина. ...
189 2

Бог към поета екзистенциалист (закачка)

„Недей да очакваш от Мен чудеса,
те свършиха вече под тез небеса!
Ако пиеш айрянче с мастичка през ден,
ще се чувстваш, навярно, сто на сто освежен.
Щом ти докривее, прави като Мен, ...
188

За пореден път

Отпивам за пореден път
от черното кафе на самотата.
Другите отдавна вече спят
тъй че си говоря с тишината.
Тя обича, явно, моите речи, ...
192 2

Сънят на капчука

СЪНЯТ НА КАПЧУКА
Сякаш с тънко длето издълбани,
ситни бръчки пресичат челото ми.
Преживяват се обич и рани,
не е камък – но тежи ми животът. ...
209 3 4

Скрито добро

СКРИТО ДОБРО
Днес стори ли скрито добро,
без да разкажеш на всички?
Доброто остава добро,
когато видели са птичките! ...
162 1

Отражения

В пустите прозорци на сградите,
в скърцащите врати на метрото,
в кафявото, трепкащо в очите,
срещаме поглед в стъклото.
Самовлюбено ли е да виждам ...
168

Отворената клетка

Отворих клетката за тишината
и птица литна, горък, сладък звън.
Ти си бреза до своя стол в тревата,
а аз съм връх от камък и от сън.
В отворената книга – скрито ято, ...
251 4 7

Златото на есента 🍂✨

Качих текста на "Есенен пейзаж – вдъхновение"
в поетичен вариант, за да кача и музиката към него.
Повод за усмивка и поздрав за Мари. 🌷❤️
[Куплет 1]
Златото на есента не е само цвят, то е обещание. ...
189 1

Притихнал

Притихнал си вече!
Днес си ням наблюдател!
Светът крачи в други нива!
Имаш ли сили, да бъдеш
пак онзи мечтател, ...
177 1

Реване́

Баба бърка за детето
сладко реване.
Вкусотия е, задето
пробваш го поне.
Реването още топло ...
211 2

МИСТИЧНИ СИМВОЛИ — ПОСЛЕДНАТА ЗВЕЗДА

В началото не е имало нищо.
Ни Бог. Ни време. Ни име.
Само безмълвие
толкова древно,
че дори вечността ...
201

16+ Призрак в тъмното

Виждам те на дъното
на всяка моя чаша.
Като призрак в тъмното
аз от теб се плаша.
Все от тебе бягам, ...
172

Поиграх с мечтите си

Поиграх с мечтите си –
малки, пъстри,
сапунени балончета –
красиви, с цветовете на дъгата.
Светят ярко ...
182

Мразя ви безплатно

Не искам нито лев от чуждата ви драма,
не ща да плащам с нерви за фалшивия ви глас.
За егото ви болно, за вечната измама –
ресурс и скъпо време няма да изгубя аз.
Вие, нарциси с корони от евтина позлата, ...
191 1

Соната за сърна и вълк

„Ще дойде, мисля, нежно, може би,
моментът, в който кожата ми няма да гори.
Но аз съм мъж и обещавам да не моля.“ (Велинов)
Ще дойде нощ и в звездното поле
ще пламнат ярко хиляди светулки. ...
395 11 27

Потърси ме

Отново съм тук – на брега.
Да тръгна ли
по една от пътеките
на моите мисли,
за да дойда ...
208

Без път

Нов адрес, нов парфюм и нови дрехи,
нов успех, триумф и суета,
Чужд адрес, чужд парфюм и чужди дрехи,
чужди длани, рамене, уста.
Но сърцето дало е обет ...
184 1

Прилив на чувства

Обичам тъмните ти тайни,
божествено и зло море!
Отвъд пределите безкрайни
ще можеш ли да побереш
на бреговете ми покоя ...
215

Сянката повярва в чудеса...

В кулата от карти е самотна.
И гласът ѝ тръгна си. Уви.
Сянката – уж вярна доживотно,
даже тя след нея не върви.
В зима си живее снеговита, ...
199 1

Сънят ми с твоя сън се среща...

Сънят ми с твоя сън се среща - ето -
далеч от всяка суета безбожна
сме ти и аз. Отвъд тъга тревожна
ликува благото над битието.
Сърцата ни ведно ще са Сърцето ...
187 1

Защо ли?

Разрошени от вятъра косите
Приличат на прекършени слова.
И дъжд се стича по брезите
Наричайки ме - огнена жена.
И тръгвам по пътека в небето скрита ...
171 2 1

Почти реално и вълшебно

Някъде в себе си още съм малка
и сякаш в предишни животи живея.
Пазя си още невинната сянка.
С нея си кърпя крилата в неделя.
Куклите още са в детската стая. ...
244 5 14

Феноменално

Осъждат човека. Измислят причина
да го омърсят. Та нали да Мнозина!
В душата кристална без милост изхвърлят
омраза и ярост, и злоба, и завист.
Мнозината плюят, кривят се, обмислят ...
206 2

Вярвам в себе си

Не чакай следващото ми крушение
отекнало в сенките на време турбулентно.
Чрез загуби, падения и трудности
животът ме калява с воля перманентно.
Не се предадох! Днес съм още тук! ...
170

Партитура за нощен джаз

Гласът се рони нежно в нощ дълбока.
А джазът свири, сякаш чужд е сън.
Луната пламва бяла, зла, жестока.
Стъклата плачат с кървав, тънък звън.
Пред прага куче бди, скимти и чака, ...
639 10 19

Някой

Някой идва всяка нощ в съня ми.
Без лице, с усмихнати очи.
Преминава леко, като полъх,
и през цялото време мълчи.
Кой си ти? И защо ме тревожиш ...
285 1 2

12+ “Цветна есен”

Дави се доскоро плодородната земя,
лицето ѝ потъмнява, прояжда се до корен
тежките капки пробиват гъстата тъма.
Изтреби всичко този дъжд пороен!
Изпѝти, съсухрени, изтощени мрат, ...
200

Жълти гащи

Денят беше дълъг и малко напрегнат,
баирът е стръмен, но скоро ще стигна.
Във къщи ме чакаш, на дивана легнал –
обичащ, жадуващ, обул гащите жълти.
Секунда, момент – разтоварвам торбите, ...
253 2 4

Припалване на луната

ПРИПАЛВАНЕ НА ЛУНАТА
Тревата уморена зъзне
в капана хищен на сланата
и паяк с есенното слънце
по клоните наприда вятър. ...
181 4 3

Преди да се пуснем

Трябваше да знам
колко трудно се убива
онова, което е живяло
в две души и още диша.
Разкъсвахме се бавно ...
172 1 2

Чаша от мисли

Тя мислеше твърде много.
Мислите ѝ се трупаха една върху друга,
докато не започна да се дави в тях.
Първо бяха тихи. После станаха тежки. После станаха дълбоки.
И тя падна в чашата на собствените си мисли. ...
162