Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Погледни ме

Погледни ме, Юни, със добри очи,
нека има хора - слънчеви лъчи,
не мръщи небето, давай ми крила,
като бяла птица в тебе да летя.
Нежно с дъждовете, мило ни гали, ...
258 2 2

Ти, ти и ти

И когато спра да пиша тайно,
далеч от хорските очи,
когато нещо е умряло в мен и смърди,
ще се питам ли защо и кой ми го причини?
И когато сетя се, че човека, ...
176

Веселие

Малки пъргави краченца
тичат из поляните красиви
и калинки, кацнали по любопитните носленца,
пърхат с алени крилца свенливи.
Там ливадите зелени ...
266 2

14+ След края...

Когато дойде катафалката,
ще си заспал навеки в мир,
ще пуснат те полека по пързалката
във гробищния парк за ориентир.
И после появяват се въжетата ...
316 2

14+ Извън контекста по селски

ДЯДО ПОП (Васил Иванов):
В селцето ни спокойно се живее,
а аз съм поп Генади – благ пастир,
но Дяволът реши да се посмее –
изпрати от града един вампир. ...
314 5 7

Куфар грехове

Душата ни е скитник във безкрая,
пристига тук със куфар грехове.
Не помни точно прелестта на Рая,
но носи белези от векове.
Животът нов е недовършен устрем, ...
259 2

На чистото сърце се уповавам

Пред прага тих на твоята душа
за миг се спирам аз, скиталец сам.
Но този път не ще се изкуша
неканен да почукам на вратата.
Ще продължа напред, далеч, натам - ...
178 1 2

Дъгоцветна

По кожата ми бавно се разлива
отблясък, който няма точен тон.
Понякога съм рана, още жива.
Понякога съм броня и заслон.
По ръбовете ми се чупят сенки ...
292 1

Чак тогава...

Ела и спри. И повече не тръгвай.
Без мен. А с мен - където искаш полети.
Сърцето и умът ми се надлъгват
с небето, откъдето падна ти.
Без мен не тръгвай. Няма да се бавя. Една цигара на балкона ще изпуша, ...
202

Стреляй

Стреляй смело! Защо не улучи?
Пак е време за сетния лов.
Бях край тебе надеждното куче,
а сега съм предателят нов.
Погледни ме в очите и стреляй! ...
269

Морско приключение

​Морско приключение
​Жълто слънце силно грей,
всеки пее и се смей!
Хайде, куфара стягай,
към морето ти избягай! ...
312 1

Въздишка

Една въздишка тихо се отрони
през допира на меките листа,
издиша под надвисналите клони
и падна в топлината на пръста.
Една въздишка натежала в мъка, ...
252

Трите Мойри

Пропищя петел. А беше късно.
Песента му звънна непривично.
Мама се размърда и се смръщи –
в тъмното прилича на момиче.
В тъмното изглежда да е силна. ...
277 5 8

Очите на битието

В мълчанието между два удара на часовник
виси прашинка светлина
ни жива, ни угаснала,
като спомен, който не помни кого е обичал.
По каменните стъпала на утрото ...
255

Не бива да си тръгваш! Остани...

Не бива да си тръгваш! Остани
в света на красотата необятна.
Душата трябва вечно да е жадна
за любовта от бъдещите дни.
Издига тежки, каменни стени ...
214 1

Джентълмен

Истинският джентълмен не се ражда само с костюм и изискани обноски,
а с чест, доблест и уважение в сърцето.
Джентълмен.
Той не крещи, за да бъде чут,
нито изтъква своята сила. ...
209

Случайно срещна ни трамваят - 2

Сънувах го и исках да го зърна,
но тази среща днес ме изненада.
Не знаех, че сърцето ще ме върне
във време на копнеж и серенади.
И оня ден на връщане към вкъщи ...
259 1 5

Знай, животът е луд

Ще съм млада трева. Неогазена свежа и мека.
Още мога това – сред трънак да ти бъда пътека.
Цяла нощ слушам как в песен славей светулките ниже,
още мога сред мрак да ти бъда и пристан, и ближен.
Ще съм тази луна срамежливо примигваща горе, ...
279 3

И някой някъде за теб мечтае...

И някой някъде за теб мечтае,
и влюбен те сънува в нощен час.
Далечно непознат любов желае
и този някой... може би, съм аз.
От Млечен път дочувам топъл глас, ...
207 2 1

Душа, сърце, любов и дело

Душа, сърце, любов и дело
Душата трябва да се
Храни ; тя се храни
От сърцето, делото и
Любовта. ...
362

Майка

И днес погали своето небе
заровено в земята.
Изправена, тя отдавна бе
по - ниска даже от тревата
Гневно размаха пръста нагоре ...
318 3 6

16+ Вкъщи

К’во е животът? - мразя живота - си, ми, ви.
Колко пъти едно тяло може да мухляса?
Колко пъти да си бия дозата щастие?
Пламнали гениталии и мисли - какво нещастие.
Тя е облак - бяга по ледени пързалки и търси погледи. ...
181

Тишина

Среднощ е...
Тишината ми говори.
Разказва ми за минали неща.
Мълча си, днес не ми се спори,
добре ми е да съм сама. ...
220 2

Преоткриване

Какво от това, че чорлави сме с утрото,
и търкаме сънливите очи!
Небесата се разтварят в ярко синьо,
ята прелитат, вятърът шуми!
С чевръсти стъпки спуща се ...
197

18+ Пак пръкнахме се с руски кабинет

Пак пръкнахме се - с руски кабинет:
с подлоги на рашистките чифути!
С един фатмак, с объркан мироглед,
вербуван от копоите на Путин.
За Киев той побърза днес да спре: ...
295 2

Морски капитан

​Слънцето ме дръпна силно за ръка:
– Хайде, тръгвай! Чака те игра!
Вятърът и той ме гъделичка по носа:
– Време е за пакости и чудеса!
​Куфара отварям, стягам го завчас – ...
403 1 13

Пясъчните контури на морето

Във трюмовете зрееха мълчания,
солени както скъсаното време,
което ни подмами с обещания
за сбъдване. Преди да ни ги вземе.
Не търсех бряг. Вълните заобичах, ...
339 5 7

Самота сред вселената

Не е тишина самотата
тя е гласът на безкрая,
който шепне през мъртвите звезди
и пита защо съществува светлината.
Стоя между раждането и праха, ...
261

Що е Любовта? (и има ли тя почва у нас)

Мнозина търсят я с години
и никога не я намират....
Защото тя сама избира... кого да посети
А те дори не подозират
че дирят я където тя не е..... ...
215

И няма изневяра... само път

Навярно изневярата е знак,
че любовта в сърцата ни помръква
и да намерим прошка няма как
в строената от други грешни църква.
Да, има дом и вещи, топъл пруст, ...
209 1

Любов за душата

Не те обичам с думи шумни,
нито с обещания от звезден прах.
Обичам те там, където тишината
прегръща всеки неизказан страх.
Ти влезе тихо в моята душа, ...
223 5

Изпуснат стих

Текат си безспирно и дни и години,
тече си и времето-то не застива,
и толкова хора на всички любими,
безславно,беззвучно убива.
Ще кажат хората-"Лекува време рани" ...
191 2