Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Кройката на чуждия живот

Години наред бях просто плат в ръцете на чужди шивачи,
които с нишка от очаквания безмълвно крояха моето мълчание.
Изрязваха от мен онези парчета, които им се струваха твърде остри,
пристягаха шевовете, за да вляза точно в мярката на техните стандарти.
Навличаха ме в чужди рокли, шити по сценарии за ...
286 1

Лунна любов за единаци

Вълчиците ли? Страшно упорити са,
познават си я своята любов и,
я следват все по дирите... по мириса,
за нея да погинат са готови.
А раните са мислиш от ловците ли? ...
339 3 5

Юлско озарение си ти

В деня, когато юли те прегърна
със слънце, с вятър, с аромат на цвят,
една звезда лице към теб обърна
и благослов разля над този свят.
А лятото със златните си длани ...
358 6 11

Урок по летене

УРОК ПО ЛЕТЕНЕ
Като дете – обрало чужда круша,
в очакване на есенния дъжд,
на сушинка във плевника се сгуших –
защото вън стъмни се отведнъж. ...
233 2 7

Тогава

Когато слънцето изтича
като разлята медовина,
а нощ със стъпки на момиче
воали стели от коприна;
когато ярки са звездите ...
332 5 10

Фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/

път
над
бездна
две тела
мост е любовта ...
274 1

Ураган в гърдите

Изчезна твоят образ в полумрака,
остана само спомен наранен.
Сърцето ми, от болка уморено,
напразно стъпките ти нощем чака.
Часовникът в самотност все тиктака ...
272 3 8

Разкажи ми за снощи

Любими, разкажи ми за снощи!
Беше ли нежен, в обичта разтопен?
Чувстваш ли нейния дъх по челото си още
и поглеждаш ли в спомена развълнуван, смутен?
Разкажи за очите й и косите не мои, ...
377 1 5

Честота

Любовта е честотата върховна,
която синхронизира милиарди сърца
и влива живот с нов импулс и в такт,
в приятел и в близък, във враг или брат.
Любовта е тази, която в тебе връхлита, ...
221 1

Таралежи

Събличам бодлите в хотелската стая…
И попивам сълзите.
Таралежите могат и знаят
как трудно се носят следите…
На вината невинна, ...
270 2

Таралежи

Събличам бодлите в хотелската стая…
И попивам сълзите.
Таралежите могат и знаят
как трудно се носят следите…
На вината невинна, ...
206

Между две безкрайности

Не съм роден.
Аз само преминах
през тясната пролука на една зора,
в която Бог разтвори шепите си
и пусна шепа светлина ...
256 1

Заблуда

Заблудата с крясък силно се изсмя,
а вярата ми в теб като огън изгоря.
Измамена посърна моята любов,
очите ти – безчувствени, празни като изкопан ров.
В миг опустяха всички мои мечти, ...
193

Романтиката е за двама

Меки женски длани,
устни черешови -
Те не правят рани,
а са дар любовен
за мъжа любим ...
230 6

Кошмар

Гнили ребра, покрити с дебели ларви -
някои умрели от старост... или от преяждане.
Куките, ръждиви зъби впили и отдавна
забравили, между ребрата тихо спят.
Полюшвани от течението, в съня си потръпват - ...
266

Съдник

Понякога изричаме слова,
които са далечни на душата,
и ровим в досието на гнева,
за да изтрием воя на вината.
Опитваме се да изпепелим ...
203 2

Само поетите с лудите луди те

Облаци, облаци, хиляди облаци,
цяла небесна армада.
Буря ли, сприя ли някак злокобна си,
камъни сякаш ще падат.
Гарвани, гарвани, хиляди гарвани ...
280 3 5

Разпиляно по вятъра

РАЗПИЛЯНО ПО ВЯТЪРА
Едва ли са останали зърна
в проклетата житейска броеница.
Броила съм – и мрак, и светлина,
броила съм – и пепел, и жълтици. ...
309 5 13

Като перце в небето

Дали избрахме да се влюбим?
Сърцето има своя власт!
И как душата си да губим,
щом разумът е в плен на страст?
Като перце летим в небето, ...
236 3 6

Висша класа

по Радой Ралин
Бизнесмени с милиони.
Мутанти със силикони.
Политици с балони.
Марионетки с пагони.
268

14+ фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/

мир
защо
го крият
„дипломатично“
зад озъбена учтивост ...
216

Черно-бяла снимка в 7/8

Тази моя и древна земя ще прегърна!
Хляба никой не може със длан да затули.
Ще ожъне перчема си златен до зърно
житокосото лято в средата на юли.
Разораната угар ухае на есен. ...
246 1

14+ Преди края

... и беше скръб.
Скръб, каквато не е имало от сътворение мира.
Повехна всяка плът и дух. И нямаше мира.
Раздори.
Убийства. ...
309 1 1

Лятно утро

Щом утрото се зазорява
и в розово се облече
и дъжд е изгревът от лава,
и после в мен ще потече.
Морето ще се доразкаже ...
162

Обречени

ОБРЕЧЕНИ
В чужди стъпки пристъпвах
и чужди сълзи пресушавах,
чужди вини ме прегъваха доземи,
На чужди хора душата раздавах. ...
245 2 7

Барометър

Барометър
Липсвах ли ти мили мой скъпи читателю,
ти, който се пристрасти към моите писания
и макар сега да не си го лесно признаваш,
те малко от малко крепяха твоята вяра? ...
213

Морето стене

Морето стене в нощния покой,
вълните черни тътнат в луда бран.
Небето се раздира в огнен плам,
изчезва бряг, потъва всеки пристан,
изгубва се и корабът бленуван. ...
222

Коса

Има нещо дълбоко женско
в това да не можеш да обясниш чувствата си,
в това да тъгуваш за дългата си коса,
след като си я отрязала и да се чудиш
къде ли са погребани сега ...
200

Буря

Някой някога каза ми, че съм буря.
От онези непримиримите..
Тези дето вземат страха ти и те оставят буден цяла нощ…
Завилнявам първо в мислите ти, после преминавам през всяка твоя частица..
Като светкавица, ...
194

Повярвай в магията!

Развлекателен горски маршрут приеми
и повярвай във магията ти!
Каменният Жабчо първи посрещни
и малкия ручей отстрани.
Слънцето ти се усмихва ...
379 1

Горна измет

Долна измет!
Това сте всички вие!
В блатото си мръсно ще стоите.
Не, няма смисъл никой да се крие.
И най-добре е ...
429 1