Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Такава

Не, не се предавам!
Дори на дъното стъпила,
дори живота си сгорчила,
дори останала сама
нощта деня, деня, нощта, ...
259 1

Нямам думи 2026

Нямам думи, направо.
Нямам думи - за вас.
Вие просто се справихте.
Отмъстихте за нас.
Нищо не е предишното. ...
181 1

Така и бе

Не се родих пороят ме донесе,
от мълния се пръкнах. Изведнъж.
Уж пролет бе - приличаше на есен
поех не въздух - ураган и дъжд.
Не е човек. На нищо не прилича, ...
219 1 4

На тротоара VIII: Въртележка

Върти се топчето метално
и над зеления килим
ръка протяга машинално
добре облечен господин.
А с погледите приковани ...
181

14+ Филмирай се със мен

Това, че си въртиопашка,
че що е вярност, не разбираш,
че сред мъжете, не пробираш,
разбираш ли, хич не ме страска!
Достатъчно ми е да знам, ...
205 2

Лудост

Светът си отива... нещастен, различен
с исторически данни прегрява...
и е все по-чужд, неразбран и циничен,
дори сред научната плява.
В упадък телата вървят към голгота. ...
167

На мама

Най-дълбоката болка е тиха
както стряхата, сгушена днес
зад бледнеещи в спомена щрихи
не е дом веч, а само адрес.
Там прозорецът вече не свети, ...
157 2 2

Утре ще ми мине!

Утре ще ми мине! Но днес боли
Така навярно се забравя.
И огънят, раздиращ до сълзи
Запалва силно и прогаря.
Без теб не мога, ти ще можеш ли? ...
167

На дъщеря ми Радина за нейния рожден ден

В четирийсет и втората зима на моя живот
ненадейно огря ме повторно най-светлото чудо! –
от плътта ми Творецът откъсна узрелия плод
и любов безусловна, безмерна, отново пробуди…
Синеоката радост върви неизменно до мен… ...
190 2 5

Скитник без посока

СКИТНИК БЕЗ ПОСОКА
Край огъня, догарящ тази вечер,
не се намери място да поседнеш –
от пътници, от странници, предтечи,
прочели само вчерашния вестник. ...
205 2 6

Денят е сега

Денят ми мина интересно,
позабавлявах се чудесно!
От ранна утрин аз кормувах,
на светофарите лудувах.
Кое по-първо аз да сторя, ...
147

12+ Две сестрици

Две момици, две сестрици
присъстват неразделни на трапезата
Едната казва се Ракия
а другата наричаме Туршия
Щом първата замае ни със алкохолни пари ...
237

Когато решиш

Когато решиш да умираш,
животът ти се струва неуместен.
Поживя. Хайде – стига.
Опита се да бъдеш свестен.
Не оставяш никаква следа. ...
165 3

Копнеж

Ухаят лалета в стаята тиха,
по кожата ти се разлива шоколад,
свещите дишат и нощта притихва,
изгубени сме двама в безкраен глад.
Пламъкът трепва златист по стените, ...
567 2 4

Пролетни води

По полето сняг белей,
потокът весело шуми.
За Пролетта си песни пей,
плете дантелени води.
На всяко камъче припява. ...
237

Любов

О, любов, облечи ме със щастие,
погали ме с целувки от нежност!
О, любов, усмихни ме със утрото,
с топлина от тиха безбрежност!
О, любов, накичи ти косите ми ...
184 2

Ангелски кръг

...и Любовта ни ще премине времето,
а Вечността ще ни дари с криле,
във Ангелския кръг,
обърнати един към друг,
безспирно ще мълвим: ...
222

Есенен валс

Красавице Есен, добре си дошла!
С килим многоцветен, тъкан от листа,
и с полъха нежен на бронзови дни –
мечтите намират крила, висини.
Октомври – усмихнал се – вече е тук, ...
256 6

14+ На тротоара VII: Навик

Парите никога не стигат,
а всеки ден и всяка нощ
все нови сметки ни достигат,
опрели в гърлото ни нож.
Работим, ала няма начин ...
193

От миналия век

Родена в миналия век,
догонвам новите неща,
но пътят не лек
и иде ми да изкрещя:
„Една бурмичка завъртете ...
194 1 2

/Тара/танка

северозападна форма
Ток, ток. Токачка.
Кътка, кът. Пъстра квачка.
Скок, беее, бяло яре..
Стой! Петел готов за бой. ...
213

Неделя в събота преди обед

Наздраве, оптимисти от мъглата сива –
слуги на делниците в календара скучен!
На мен неделите все още ми отиват,
защото цял живот на празници се учех!
Две дати – лешници в дланта на Господ скрити – ...
326 2 5

До следващата зима

ДО СЛЕДВАЩАТА ЗИМА
Всички чакахме белия сняг над града да се спусне,
да захлупи прозорците с тънки и ледени шепи,
да премрежи стъклата с дантели, тъкани изкусно,
мисълта да приспи и напевно до изгрев да шепне. ...
236 2 4

Полека мракът ни превзема

Нормалните не са нормални,
където лудостта царува,
където клади погребални
изгарят чак под кота нула,
закони, правила и вяра, ...
175 1 3

Блатен урок

Попаднах в тъмна нощ
във лепкаво тресавище.
И нямаше напред или назад.
Калта бе толкоз тежка и студена
и виках, ...
143 1 2

Часовник

Да можех... времето да върна
Къде ли щях да се завърна?
Къде ли,
щях стрелките на часовника да спра?
Да можех времето да върна... ...
145

Всеки път 1984

Всеки бой тъй воювай го ти -
сякаш това ти е боят последен.
И гуляй, сякаш злато звънти
в твоя джоб - пък дори да си беден.
Пей ти тъй всеки път песента - ...
235 1

Хипноза

Усещам колко си прекрасна.
Усмивка лъчезарна в утринта...
За мен си медитация безгласна,
в която чувствам любовта.
Харесвам да се случват чудесата, ...
176

Тя е всичко

За нея много мога да напиша
А толкова малко ще значи
Как да опишеш красота?
Как да изкажеш обич?
Как да обясниш топлина? ...
205

Кажете ми, че имате мечти

Аз знам, че този свят обезумял
се вихри с мощ на луднала стихия.
Поглеждам се, дали съм още цял –
какво е туй? Магия? Орисия?
Сега е февруари, но дали ...
157

Промених се...

Промених се. Не съм тази, дето оръжия дрънка,
под забрало и шлем не прикривам лице и коси,
но пантофки си нямам, премяна искряща и тънка,
и по кухите балове мене за танц не търси.
Промених се, но не и душата ми. Пазя и коня. ...
305 2 9

В шепот тих

Не можеш да поръчаш стих.
Не ги приготвям в кухня.
Внезапно раждат се с… „апчих“.
А после – вятър ги издухва.
Не носят грим и фон дьо тен. ...
771 5 15

Има такава порода

Лепкав и уж бял като сняг,
радваш се, че е на твоя праг,
а всъщност черен е катран,
злобен, шантав лапни шаран.
Глуповат и много агресивен, ...
210

Различия...

Въздух дишаме всички навсякъде,
но тъй държат на по-чист, някои...
От дечицата ни по-скъпо няма,
а ги обичаме, по разному...
Кои от нас, хората, не се хранят ...
211 1 5

Лев, но не Толстой

Не се научихме, о, Бога ми...
След толкова лъжи да не мълчим!?
Да не гледаме фалшивите измами...
А истината, за нея да кървим.
Земята, Богинята човешка... ...
233 2

Шепотът на сърцето

Любовта е шепот в тишината,
топла длан в студена нощ,
тя е светлина в мъглата,
и надежда, скрита в сълзата.
Тя идва тиха, без да пита, ...
236

Решетка на прозорчето

Лежи в старата къща на одъра стара жена,
по набръчканото ѝ лице има само тъга!
Една стара жена отдавна останала сама,
мъжа ѝ и сина ѝ отне и ги за жалост смъртта!
Няма и роднини в старата селска махала, ...
159 1