Стихове и поезия от съвременни български автори
Ти, ти и ти
далеч от хорските очи,
когато нещо е умряло в мен и смърди,
ще се питам ли защо и кой ми го причини?
И когато сетя се, че човека, ...
Катарзис
Разпадна се тя
на хиляди малки стъкла.
Аз исках да ги събера,
счупеното да залепя, ...
Що бе?
а чакаме пари от НОИ.
Пък питаме- бе, таз държава
що толкоз малко все ни дава?
Ми щото,братя, родни,мили, ...
Старите ни песни
като стара песен,
останала в забрава
с текст безинтересен.
Мелодията само ...
14+ След края...
ще си заспал навеки в мир,
ще пуснат те полека по пързалката
във гробищния парк за ориентир.
И после появяват се въжетата ...
Не сме равни
безусловно равни са мъж и жена.
Здрави дами днес са охрана,
а певица красива пее с брада.
Суфражистки във война с орисията ...
14+ Извън контекста по селски
В селцето ни спокойно се живее,
а аз съм поп Генади – благ пастир,
но Дяволът реши да се посмее –
изпрати от града един вампир. ...
Куфар грехове
пристига тук със куфар грехове.
Не помни точно прелестта на Рая,
но носи белези от векове.
Животът нов е недовършен устрем, ...
На чистото сърце се уповавам
за миг се спирам аз, скиталец сам.
Но този път не ще се изкуша
неканен да почукам на вратата.
Ще продължа напред, далеч, натам - ...
Дъгоцветна
отблясък, който няма точен тон.
Понякога съм рана, още жива.
Понякога съм броня и заслон.
По ръбовете ми се чупят сенки ...
Чак тогава...
Без мен. А с мен - където искаш полети.
Сърцето и умът ми се надлъгват
с небето, откъдето падна ти.
Без мен не тръгвай. Няма да се бавя. Една цигара на балкона ще изпуша, ...
Въздишка
през допира на меките листа,
издиша под надвисналите клони
и падна в топлината на пръста.
Една въздишка натежала в мъка, ...
Трите Мойри
Песента му звънна непривично.
Мама се размърда и се смръщи –
в тъмното прилича на момиче.
В тъмното изглежда да е силна. ...
Очите на битието
виси прашинка светлина
ни жива, ни угаснала,
като спомен, който не помни кого е обичал.
По каменните стъпала на утрото ...
Не бива да си тръгваш! Остани...
в света на красотата необятна.
Душата трябва вечно да е жадна
за любовта от бъдещите дни.
Издига тежки, каменни стени ...
Случайно срещна ни трамваят - 2
но тази среща днес ме изненада.
Не знаех, че сърцето ще ме върне
във време на копнеж и серенади.
И оня ден на връщане към вкъщи ...
И някой някъде за теб мечтае...
и влюбен те сънува в нощен час.
Далечно непознат любов желае
и този някой... може би, съм аз.
От Млечен път дочувам топъл глас, ...
Душа, сърце, любов и дело
Душата трябва да се
Храни ; тя се храни
От сърцето, делото и
Любовта. ...
Майка
заровено в земята.
Изправена, тя отдавна бе
по - ниска даже от тревата
Гневно размаха пръста нагоре ...
14+ Аз?
без мерки, без кройка, с грозна
гримаса.
Режа по-живо моята плът и вина,
иглата влиза до кост, не до кожата ...
Синьо Евангелие
галерии от тишини,
дворци от светлина,
архиви в забравени стаи,
заключени в ода на мрака. ...
16+ Вкъщи
Колко пъти едно тяло може да мухляса?
Колко пъти да си бия дозата щастие?
Пламнали гениталии и мисли - какво нещастие.
Тя е облак - бяга по ледени пързалки и търси погледи. ...
Тишина
Тишината ми говори.
Разказва ми за минали неща.
Мълча си, днес не ми се спори,
добре ми е да съм сама. ...
18+ Пак пръкнахме се с руски кабинет
с подлоги на рашистките чифути!
С един фатмак, с объркан мироглед,
вербуван от копоите на Путин.
За Киев той побърза днес да спре: ...
Морски капитан
– Хайде, тръгвай! Чака те игра!
Вятърът и той ме гъделичка по носа:
– Време е за пакости и чудеса!
Куфара отварям, стягам го завчас – ...
Хайкурорт
и с тежкото си бреме
за смърт прокле ме.
Самота сред вселената
тя е гласът на безкрая,
който шепне през мъртвите звезди
и пита защо съществува светлината.
Стоя между раждането и праха, ...
Изпуснат стих
тече си и времето-то не застива,
и толкова хора на всички любими,
безславно,беззвучно убива.
Ще кажат хората-"Лекува време рани" ...