Стихове и поезия от съвременни български автори
256.5K резултата
Криле
Дойде и си отиде - лъч нетраен. Една съм аз, а в мен, раздор и здрач:
изтока и запада в спор безкраен, на моите сенки немият плач.
Злободневието - сив и прашен облак - гаси ми слънцето.
А в този зноен пек крилете ми седефени вехнат свъсено.
По пътя, който с всяка луна се удължава, сливам се аз ...
изтока и запада в спор безкраен, на моите сенки немият плач.
Злободневието - сив и прашен облак - гаси ми слънцето.
А в този зноен пек крилете ми седефени вехнат свъсено.
По пътя, който с всяка луна се удължава, сливам се аз ...
293
1
1
Определено
един дъх за писател
един дъх за читател
и няколко стиха
***
един свят за очакване ...
един дъх за читател
и няколко стиха
***
един свят за очакване ...
252
12+ Глич в Матрицата
Всички гледат. Никой не вижда. Скролвай. Скролвай.
Светът гори отвън, но тук е супер свежо,
Хвани екрана здраво, консумирай безнадеждно!
Един харесва лайк, друг продава празни думи,
Всички сме роботи със изтрити гуми! ...
Светът гори отвън, но тук е супер свежо,
Хвани екрана здраво, консумирай безнадеждно!
Един харесва лайк, друг продава празни думи,
Всички сме роботи със изтрити гуми! ...
275
2
Законите на Крум остават неразбрани
Не вярвам пирамида някога да сътворим
или пък сфинкс от столицата да ни гледа,
ала в гора без план комплекс да построим
за някого остава знакова победа.
А после следва шоу на екрана ...
или пък сфинкс от столицата да ни гледа,
ала в гора без план комплекс да построим
за някого остава знакова победа.
А после следва шоу на екрана ...
200
1
" Глупакът" от колодата на Таро
Гадателка на карти Таро пак
пред мен явява се на кръстопът.
Късметът ми обърнат е глупак -
" Глупакът" аз изтеглям всеки път.
Надолу със главата си съдбата ...
пред мен явява се на кръстопът.
Късметът ми обърнат е глупак -
" Глупакът" аз изтеглям всеки път.
Надолу със главата си съдбата ...
262
2
3
Свободата на падането
Не ме учиха как се пада.
Учеха ме как да стоя изправен —
като дърво, което се страхува от вятъра,
като камък, който се преструва на вечност.
Но един ден земята изчезна под мен. ...
Учеха ме как да стоя изправен —
като дърво, което се страхува от вятъра,
като камък, който се преструва на вечност.
Но един ден земята изчезна под мен. ...
332
1
1
Пробуждам се
Предчувствам се и нежна и боляла.
Времето далечно преживяла.
Не мисля вече за раздяла.
Аз, бяла птица съм, към тебе полетяла.
О! В съня си тичам по небето. ...
Времето далечно преживяла.
Не мисля вече за раздяла.
Аз, бяла птица съм, към тебе полетяла.
О! В съня си тичам по небето. ...
287
1
2
Спаси ме
Спи градът под воала на мрака,
дъжд по паважа самотен шуми.
Спирка – никой никого не чака,
светят самотните нощни луни.
Но до мене ти тихо застана ...
дъжд по паважа самотен шуми.
Спирка – никой никого не чака,
светят самотните нощни луни.
Но до мене ти тихо застана ...
266
2
4
Вълчан войвода
Вълчан войвода
Един овчар въртеше гегата в планина,
тя бе за него и дом, радост и утеха една!
А кога на годеницата му турчин посегна
той хвърли тоягата и грабна пушка в ръка! ...
Един овчар въртеше гегата в планина,
тя бе за него и дом, радост и утеха една!
А кога на годеницата му турчин посегна
той хвърли тоягата и грабна пушка в ръка! ...
278
1
Моята пролет
Аз не казах „ела“,
но тя дойде.
Тиха като нощта.
Невинна като дете.
Буйна като вълните, ...
но тя дойде.
Тиха като нощта.
Невинна като дете.
Буйна като вълните, ...
188
Смешен плач
Земята е малка, но с ивица плоска,
увита е плътно връз кално кълбо.
Реки и морета - едни водоноски,
които снабдяват я с мокра любов.
И ние я лазим, бълхи плоскоземци, ...
увита е плътно връз кално кълбо.
Реки и морета - едни водоноски,
които снабдяват я с мокра любов.
И ние я лазим, бълхи плоскоземци, ...
282
1
2
Планът
С кредити и дефицити,
и с партньорите в Москва
радевите паразити
ще ни вдигат на крака.
Планът им е - да поемат ...
и с партньорите в Москва
радевите паразити
ще ни вдигат на крака.
Планът им е - да поемат ...
271
2
4
Под счупеното рамо на нощта
Под счупеното рамо на нощта
виси луната - бледа и ранена,
а вятърът разнася пепелта,
на всички неизречени вселени.
В мрака ти пристъпваш леко ...
виси луната - бледа и ранена,
а вятърът разнася пепелта,
на всички неизречени вселени.
В мрака ти пристъпваш леко ...
330
4
18
Хайку-клукс-клан (сенрю)
След живот бреме
от лудото му стреме
смъртта ще снеме.
от лудото му стреме
смъртта ще снеме.
187
Ледени кули
Хора, с които си стъпвал рамо до рамо години,
край брегове си потръпвал и прекосявал долини.
Сред ветрове, урагани тяхната чест си запазил
и доблестта си човешка никога не си погазил.
Хора, с които си вярвал, че ще останеш до края ...
край брегове си потръпвал и прекосявал долини.
Сред ветрове, урагани тяхната чест си запазил
и доблестта си човешка никога не си погазил.
Хора, с които си вярвал, че ще останеш до края ...
136
То
Полезно изкопаемо...
Какъв израз! - събрал в себе си тайна
и врата едновременно.
Възможност и атавизъм.
Извънземно значение ...
Какъв израз! - събрал в себе си тайна
и врата едновременно.
Възможност и атавизъм.
Извънземно значение ...
197
Понякога
Мъдростта няма крила.
Не долита като нахална муха.
Тя е кълн, който бавно расте,
поливан с опит, обгрижен като дете...
Покълнала, понякога завързва и плод, ...
Не долита като нахална муха.
Тя е кълн, който бавно расте,
поливан с опит, обгрижен като дете...
Покълнала, понякога завързва и плод, ...
199
2
Ехо от несъществуването
В безименния здрач на битието
вървя по път от сенки и мълчание,
където всяка мисъл е разпятие,
а всяка крачка — тихо отричание.
Небето няма образ, нито край, ...
вървя по път от сенки и мълчание,
където всяка мисъл е разпятие,
а всяка крачка — тихо отричание.
Небето няма образ, нито край, ...
299
1
Куражът да продължиш
"Успехът не е окончателен, провалът не е фатален: важно е куражът да продължиш.“
У. Чърчил
Венецът от бръшлян изсъхва тихо,
триумфът е тъй кратък земен миг.
Вълните на нощта отново се извиха, ...
У. Чърчил
Венецът от бръшлян изсъхва тихо,
триумфът е тъй кратък земен миг.
Вълните на нощта отново се извиха, ...
215
2
4
Щастлив ден
Денят сладнее като лятна круша,
но още пръска пролетни искри,
а слънцето се лее и го слуша
как пее, и танцува от зори.
Минутите по-сладки от череши, ...
но още пръска пролетни искри,
а слънцето се лее и го слуша
как пее, и танцува от зори.
Минутите по-сладки от череши, ...
163
1
4
Свѣта клѣтва имахъ азъ
Свѣта клѣтва имахъ азъ:
къмъ цара Шишмана, къмъ България.
Непримиримъ боляринъ бѣхъ,
во времена тежки, азъ севастъ Огняна.
Не оставихъ мечъ, не сдадохъ честь, ...
къмъ цара Шишмана, къмъ България.
Непримиримъ боляринъ бѣхъ,
во времена тежки, азъ севастъ Огняна.
Не оставихъ мечъ, не сдадохъ честь, ...
296
Сърцето на моето Аз
Сърцето на моето Аз са очите ми -
там светът пристъпва без слова.
Всичко, що докосва дните ми,
оставя в свойта диря светлина.
В ириса им пролетта разлиства се ...
там светът пристъпва без слова.
Всичко, що докосва дните ми,
оставя в свойта диря светлина.
В ириса им пролетта разлиства се ...
328
3
3
Приятел от клас
На кафе не отиваме в днешната събота,
и по магазинчета с евтина стока,
за час забравили малко за работа,
не усмиваме пътем греха и порока.
Няма ни в ресторантчето малко до „халите“, ...
и по магазинчета с евтина стока,
за час забравили малко за работа,
не усмиваме пътем греха и порока.
Няма ни в ресторантчето малко до „халите“, ...
211
Шах и Мат
Играя шах от мъничко дете.
Играех с дядо, татко.
Обичах да ги побеждавам,
ала те усмихваха се някак сладко-сладко.
И не разбирах искрената радост, ...
Играех с дядо, татко.
Обичах да ги побеждавам,
ала те усмихваха се някак сладко-сладко.
И не разбирах искрената радост, ...
189
1
4
Безлуние
Безлуние, беззвездие, омая.
Задушно е в голямата ми стая.
И само сладък дъх на карамфил
прокрадва се през въздуха унил.
На скрина часовникът минутите кълве, ...
Задушно е в голямата ми стая.
И само сладък дъх на карамфил
прокрадва се през въздуха унил.
На скрина часовникът минутите кълве, ...
220
Зора е
Във сутрешно небе
зората ни закусва
тъй лакомо с неволни
нощни бдения
и морно пи кафе ...
зората ни закусва
тъй лакомо с неволни
нощни бдения
и морно пи кафе ...
210
Нежност
Тиха, мелодична песен
и заслушана не спи нощта.
Клонът на дърво провесен,
а под него скрита нежността.
И ръце на раменете ...
и заслушана не спи нощта.
Клонът на дърво провесен,
а под него скрита нежността.
И ръце на раменете ...
157
1
Този свят
от зърно̀то на
гръдта „ПОЕЗИЯ“ се
суче прелестта
и руква - и струѝ - и
този свят с ЛЮБОВ поѝ
гръдта „ПОЕЗИЯ“ се
суче прелестта
и руква - и струѝ - и
този свят с ЛЮБОВ поѝ
263
2
