Стихове и поезия от съвременни български автори
Съдбата е щедра към лудите
че даряват на болните взор,
а в последствие лъжат безпомощно
и сълзите превръщат в затвор.
В светлината примигват секундите, ...
Първи сняг
покрива я сега снега,
и знам, че чака на тавана
от лани старата шейна.
Ще я избърша и изтрия, ...
Нима...
сякаш хала - все бърза времето...
Нима не пилеем тъй часовете,
без да мислим май - мигът е ценен...
Нима стареем, а ни се живее - ...
С надежда
към себепознание
в сърца се вглежда
стихът с надежда
към себепознание ...
Будилник
онзи будилник цъка и трака,
времето мери той без пощада,
без да препуска и без да отлага.
След всеки обяд във детския свят ...
Изцеления
Логично, целокупният народ,
все болест някаква ще го намери.
Та всички сме с почти изтекъл срок.
Добре, че доктор Кочев е насреща. ...
Пулсът на тъмнината
с корава длан докосваш мен
тялото ми се изопва като струна
с жарки устни падам в плен!
Студена стая, черна тишина, ...
Стена
но нещо тъжно стената някак си стои,
че може и да се срути!
А толкоз малко тук е нужно...
Ден със слънце, грижовна нечия ръка... ...
Синьото лято
Колко пъти плакахме на глас
Или когато седяхме до зори
Смехът ни нямаше край
Онези нашите погледи ...
Татяна
когото назовах съпруг"
А. С. Пушкин
На думата си ти остана
докрая вярна. Ах, Татяна, ...
Слънцето сънуваше
последното
пламъче,
отблясък
в съня ти, ...
Чуждата песен 2009
Аз не мисля, че съм закъснял.
И са това изключителни ценности.
Знам го - вече съм го разбрал.
Аз не искам да има безмълвие ...
Мечта
Кога ще възродим отечествената слава?
Кога достойнството си ще върнем?
Кога, вместо да се мразим, ще се прегърнем?
Кога правдата приоритет ще стане? ...
Приказка за жабата
но все пак кално и доста широко,
живеела жабка с името Жужа,
която била същинска хитруша.
– Ква-ква-ква! – въздишала тя. – ...
Бяла Любов
защото посочих небето с ръце.
Не прегърнах крилата ти,
защото се сляхме в едно.
Бяла Сфера! ...
но разтопи го сетне пролетта.
Денем неуморно аз играждам,
но през нощта като звяр руша.
И питам: “ Де ще дойде реда мой, ...
Лято по цигански /third edition/
Щастливи гълъби
снасят тортички на перваза.
Цигански Рожден Ден!
* * * ...
Отново за любовта
Аз не мисля, че това е така.
То е тясно за нея и прекалено заето
да пулсира от раждане чак до смъртта.
Любовта е вик от първото вдишване, ...
Сутрешно кафе
и в тъмния водовъртеж
се сливат утринна умора
и предстоящият копнеж.
Подрънква тихо по стените ...
Меа culpa (Молитва II)
Колко тъжни са твоите вихри…
А с притихнали в липса мъгли
ти прегръщаш нечути молитви.
Подари ми да видя в света – ...
Някой ден
Искам да я изкрещя.
Ала спирам се и чакам.
Ден, два, месец, година.
Не сега, сега съм друга – ...
няма кой да разрине, угаснала в дома е всяка светлина.
И коминът вече не ще да пуши,
искрица от миналото, не ще запали пламъка отново.
Колко тъжно е, порутена отстрани стои постройка, ...
Столетници
брутално повалени, покорени...
столетници лежат в пръстта!
Лежат и бавно се сбогуват
с отминалите си лета! ...
Бяла лястовица
В копринените си крила
Земята да обгърна искам
и в миг света да изцеря!
И да настъпи белота всемирна – ...
Обещание
да дойда аз накрай света,
дали ще устоя не зная
на бурите и на страха.
Не зная аз дали ще мога ...