Стихове и поезия от съвременни български автори

255.5K резултата

Човешко

ЧОВЕШКО
На Галя Б.
Все по-бързо се търкалят дните ни
по стръмния баир на битието.
Все по-бавно се роят мечтите ни - ...
173

Път без изход

Този град не иска да ни срещне
и всеки път без изход е за нас.
Душите ни пътуват безутешни,
душите ни пътуват без компас.
Забравени, изгубени, в безвремие – ...
204

Като Юда

Като Юда
Защо и вие като Юда Бог предадохте,
той ви създаде и вдъхна вашия живот.
Не за сребърници, за пари' го продадохте,
не ви ли тежи на душата като хомот! ...
284 2

Парадоксът в един човек

Осанката на душата не се имитира.
Тя се изгражда с години.
Трябва да умеем да казваме точните думи –
да стоят на мястото си, в правилния диалог.
Без да крещим. Без да преглъщаме. ...
133

Неангарийна призовка

„Елате, хиляди младежи“,
и учете, и работете;
нека ангелски крила
вместо демонска зурла!
141

Мълчание

Мълчанието – откровение
за най-дълбоките неща,
притихнали са до смирение
на бисери и не тежат.
А думите уви не стигат и ...
128

Решението

Решението
В духовните измерения обещанията са забранени
и понеже всичко винаги се случва във настоящето,
не съществуват минали и бъдещи мнения,
които да оказват важни приоритетни влияния. ...
162

По ръбовете тънки на бръснача

Наточената злоба се кикоти
пред мъката човешка, няма срама.
Размахвайки ветрило от банкноти
безчувствена актриса пак е в драма.
И все си мисли, че е по- голяма ...
184 2 3

Седми април - ден на здравните работници

благословени
белите престилки -
Боговдъхновени
благословени
белите престилки - ...
132

За ангели и луди, и поети

Умора ли, кажи присви ги,
мой ангеле, крилете снежнобели?
В небе без слънце и авлиги,
и в бури страшни с тебе сме летели,
все слепи бяха нашите недели, ...
222 2

Обичам те загадъчно

Ти бе моят ангел, сковах се да те гледам тайно.
Видях те загадъчен, мъж – тих и спокоен.
Обичам те, тихо проговорих,
че светът около нас е пъстър –
ти ми даде надежда, че обичта е искрена. ...
171

Да

Да, глупостта успокоява.
Превръща те в различно нещо.
Или пък ускорява
Пътя към безчестност.
Смелостта да бъдеш глупав ...
167

Аз съм просто човек

Аз съм прост(о) човек
нито съм белобрад "мъдрец"
нито нафукан "глупец"
Не съм и смелчага, юначага "борец"
нито посран, разтреперян "стрхливец" ...
202 2

Отрицание

"Страх ме е!" - прошепнах аз,
стискаща трънната корона с бодли,
когато не тялото, а душата ми кърви,
и нося моя грешен кръст,
тежащ цял тон на моя гръб. ...
180

***

Какво се случва с любовта,
когато от сърцата си отива?
Дали умира от тъга
и със сълзи се покрива?
Или преражда се в безсъние ...
190

По Дядо Вазов

Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим твърде, ...
249 1

Спомен за (не)любим човек

Не се оглеждам повече назад
към времето, в което се вълнувах
от дребните неща на този свят,
и всичко, от което се страхувах.
Не се завръщам вече към това, ...
193 3

Пролетно

Щом лъчите с любов се разплискат
и ухае на пролетен цвят,
и април ме обича, и иска
на зелени мечти да летя.
Благодарна съм, с него празнувам, ...
144

Жадувания

Случаен ден, в случайно време
у мен яви се думата "жадувам".
Изглежда досега е тънала в безвремие,
но ето, някак на повърхността изплува.
И както може да се предположи, ...
166

На моето нежно цвете

Цвете мое, нежно мое цвете,
моя Обич, мое вдъхновение,
в теб намерих своето спасение
и възпях те във безброй куплети.
Но не спирам, че си Муза моя, ...
204 2 7

Любов

ЛЮБОВ
Защо ме наричаш Любов мила,
нима не знаеш че това е чувство?
Така го чувстваш с него си ме дарила,
да я запазим в нас, това е изкуство. ...
167

3 18 9 24 11 15

Когато паднеш в бездната на мрака
и си най-сам, най-счупен и смутен,
от пепелта на собствената рана
издигни мост и тръгни по него устремен.
Щом всичко пред очите ти потъне ...
465

Чакалня

ЧАКАЛНЯ
Потегли влакът. Срещата пропуснах.
Перонът опустява безучастен.
И самотата с побелели устни
нашепва дрезгаво какво е щастие – ...
213 1 2

Диалектика

Диалектика
Снощи гледах филма Уроците на Блага,
прозвуча ми някак си мачкащо,смотано,
дълго не можах от сюжета му да изляза,
макар да знам, че наистина такъв е живота. ...
181

Ж-эмансипация 🇷🇺

Хожу-брожу, в снегу дрожу,
Сугробы жутко тают... Лужи.
За ней слежу, один кружу
По улицам весенним – в стужу.
Жена. Ушла. Со мной жила. ...
205

Само това имам

Залез, чисто нощно небе,
само това ми
остана от
любовта ми
по теб. ...
171

Не тъгувай за мен

Не тъгувай за мен, аз дъхът на зюмбюл съм
и цветче на череша в дъжда.
Не плачи, помълчи, нека тих да е пулсът,
позволи ми да го задържа.
Твоят образ любим, светъл, мил, обожаван — ...
218 2 4

На люляка с лилавата душа

Днес се живее, чуваш ли? Сега.
Ни утре, нито вчера... Ще е, бяха...
А утре? Ето, виж изгря дъга,
щастливо мокри птиците запяха.
Април ли? Той е мамеща река, ...
224 4 3

Черешова песен

Ще намажа с черешите ръцете си
и ще те погаля с кървав цвят.
Пролетта се влюби и закле ти се
да е винаги на този свят.
Ще откъсна плод от плодовете ...
221 1 2

Седем дни са пред мен (в памет на Михаил Белчев)

Ако до седмия ден някой стигна да те закара,
нямам огън да запаля последна твоя цигара,
дори и шестия вълк да повали, понеделник е днес
седмият .... настигна теб и възкръсна.
Зад теб са шест куршума ...
288 3

Ако

Ако те няма не грее простора!
Ако те няма чувствам умора!
Ако те няма птици не пеят!
Ако те няма устни не смеят
любов да раздават и да показват ...
188 1

Времето

Векторът му губи свойта вярна посока,
щом се докосне до пулс, забавен от страх.
Времето не е константа – то е дълбока
мъглявина от мисли, превърнати в звезден прах.
Ако имаше център, ако имаше маса, ...
332 1 5

Щрих и стих

Когато с четката върху платното
поставя със замах последен щрих,
преражда се светът във цвят наоколо
и неусетно се превръща в… стих.
Навлизам в зимата си, но не прося, ...
278 2 13

Времето е наше

ВРЕМЕТО Е НАШЕ
Щом цялото време е наше,
тогава защо го пилеем?
Животът ни не е ли страшен,
когато без време живеем? ...
375 1 2

Eдинственият дом

Коматчето на делника баято,
понякога насила го гризеш.
Спомни си, че филизът млад и свеж
е люляк, който обещава лято,
че си любов и няма как да спреш, ...
251

Пролетни потпури

ПРОЛЕТНИ ПОТПУРИ
На зимата просторните салони
след валса на вихрушките са пусти.
Седефа фьонът скоро ще изрони.
Тъгата не е повод за изкуство. ...
231 2

Ангел без криле

В зениците се сбират очакване, тъга,
светликът сякаш гасне, проблясва без следа.
А времето е спряло за миг на колене,
посърнало от горест, привело рамене.
Там бял самотен гълъб безпомощно кръжи, ...
217 3 4