249 441 резултата
езиковата
чистота Света̀ е и
небесност вае
езиковата
чистота Света̀ е и ...
  135 
Изгубени в значения,
желания
и мнения,
заседнали в понятия,
лъжи и съзаклятия ...
  115 
Мисля си, защо не може
ей така да съм щастлив –
честно, искам, мили Боже,
тъп да съм и мързелив.
А ми казват, че съм умен ...
  159 
Моят Бог е за мен самота.
Моят Бог е високи скали.
Моят Бог - той не е суета,
ами мисли - добри или зли.
Моят Бог е сияйна зора. ...
  106 
Безкрайни планини, реки и язовири,
като че ли българският дух неспирно твори,
и вятъра погалва горската зеленина,
и духът разпръсква живота по нашите земи.
Крачейки в полета от шарени цветя, ...
  112 
Никой тук не ме закача.
Ех, че готино е днес!
Камиончето ще влача,
Ала с друг съм интерес.
Бабите стоят на сянка. ...
  188 
В измислен свят с измислени морета
те приютих. Подобно на Калипсо...
Но корабът (прегризал сам въжетата)
отплава. И започна да ми липсваш.
Вълните бяха с цвят на нетърпение, ...
  177 
З нам какво ми е мечтата:
н ощем скитам сред звезди.
а стронавт ми е… душата,
м ежду космоси лети!
щ ом порасна, аз ще стана ...
  271  20 
Обещавам!
Само на тебе Татко мой да оповавам!
Дори да бъда хиляди пъти предаван..
От калта ще ме повдигнеш, за да ставам!
Да продължавам! ...
  140 
Болест тежка ме налегна
буца в гърлото заседна
и душата моя се предаде
и на страха се тя отдаде .
Аз не можех вече да се радвам нито да се смея , ...
  144 
Спирките пълни
чакат ли, чакат както всеки ден,
изморени възгласи размиват мощта на вика.
Улиците линиите си разширяват,
едва едва побират бунта все още несломен. ...
  129 
Любов моя! Любов моя!
Няма друга като теб!
Душата ми е твоя,
душата на поета!
Ти единствена си и това ...
  103 
20 ИЗРЕЧЕНИЯ
Толкова съм самотен, че не ми се излиза от вкъщи.
Няма кой да ми каже на Главната тихо: – Здравей!
И морето започна напоследък, и то! – да се мръщи.
Вълноломът се сгърчи, опустя ми любимият кей. ...
  203 
Когато Утрото изплува
от хълма ведро и добро…
Не знам защо, но ми се струва,
че то е – чайник от сребро!
А Слънцето – ...
  171 
И днес изглежда, всичко е наред.
Светът по-бял е, сякаш помъдрява.
Събуждам се, поглеждам: – Точно пет.
А, ето те и теб: – Не "Слънце", не изгрявай!
Защо във този час, за сетен път? ...
  152 
В безгрижните дни на своето детство,
с авери играем безбройни игри.
Смях и шеги, забавление, вместо,
безкрайни проблеми, грешки, лъжи.
В онези моменти, дали си оставал, ...
  122 
Когато слънцето целува
със златните си цветове,
когато любовта танцува
тъй нежно в твоето сърце,
поискай всички обещания ...
  115 
Погледнеш ли ме, вече се разсмивам,
смехът се възхищава и те търси,
и огънят ти в мене се разлива
като вълнуващ, неочакван бързей.
О, как се носиш в слънчевата дреха ...
  126 
Какво като навърших вчера дев`десет?
И да не стряскат - да ги превърнем в евро!...
Че се чувствам като на четирдесет и пет -
сигур` затова от този факт не ми е нервно...
И душата и мозъкът ми още са младежки, ...
  201  13 
Когато тръгвам пак по земни пътища,
аз пак подклаждам огъня "живот".
Забравил как пред мене зеят срутища
и жадно чакат сетния ми зов.
И дебнат всепронизващите бедствия ...
  92 
Не знаю как были дела в Афганах....
Ведь не ходил я с финкой на душман.
Но и меня побаливают раны.
А у меня довольно много ран.
И жизнь была - без пластики, без понтов. ...
  188 
В
В
Днес си хапнах на закуска
ягоди със мармалад
два банана даже схрусках
овкусени с шоколад ...
  269  15 
Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита, ...
  128 
Доброто, отдавна то не съществува.
Във грях потънал е светът.
Разбойници кръщават ни децата.
А вярата покриха със лъжата...
В грях ли ще живеем,до кога? ...
  146 
Ще докосна синевата,
Ехо носи мойта страст.
Сред звездите, сред мечтата,
Там ще литна – в ясен час.
Аз не спирам, аз не падам, ...
  358  26 
Има ли стойностно приятелство ?
„Да!”- ще отговорят всички, но тогава,
защо завършва то често с предателство,
от което вкус горчив единствено остава ?
Съществува ли истинско доверие ? ...
  145 
Аз съм помияр и нямам дом. Всеки ме подритва.
Съчувствие към мен никой не изпитва.
Но, имам си душа и една мечта.
Някой на врата ми каишка да сложи.
"Ти си мой", някой с любов да ми каже! ...
  180 
Бездна спотаена със свян в обикновена мерителна чаша. Топло течение, галещо ласкаво, озаптило хищните актинии..
Плува се спокойно, с отчасти наивно доверие във вълните. Дете с любимия си шнорхел коляно в корал може да одраска..
Тризъбецът на Посейдон в дълбоки пясъци патина прегръща. Няма власт тук, ...
  101 
"Обещаваме ви рая, там елате!" -
казаха лидерите ни "блестящи"!
"Няколко атомни блока спрете,
бъдете кротки, хрисими, спящи!
Ето - сбъдна се на нас мечтата - ...
  392 
Софийска нощ и всичко в мен тече
през някаква измислена България,
която как ли ще се нарече,
когато всичко дращи, плаче, пари и
животът ми прилича на геврек ...
  202 
Слънце и Кал
Ние хората сме много различни,
някои ярки, скромни, безлични.
От слънце и кал сме направени ние,
уж сме добри хора, а лошите сте вие. ...
  138 
КЛАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНОТО
Голямата измама, че зад ъгъла
ме чака по-добър, красив живот,
остава сетивата ми излъгани
и дългото ми лутане без брод. ...
  178 
Остана ми само писането...
Не съм родена, не заслужавам,
не притежавам тази сила
да позволя на някой друг да ме закриля.
Не мога сама да предрека съдбата, ...
  103 
Толкова си непредвидима,че ме изненада неведнъж.
Цъфваш в изтерзана зима,плачеш с пролетния дъжд.
Пееш с цветовете на есен.Страдаш в лятната тишина.
Носталгичната ти песен живее в мъжки сън за жена.
Хаоса на чувствата витае всеки божи миг на твоя път. ...
  208  19 
Мъжът жената трябва да цени
и всяка глътка с нея да преглъща.
Ръцете й в прегръдка да държи
и винаги с усмивка да се връща.
Мъжът с жената трябва да лети ...
  126 
Ще дойде пролетта
Ще дойде пролетта като магия,
сърцето ти на мен ще подари.
Във цветовете тебе ще открия
с усмивката на твоите очи. ...
  164 
Живея като в песен стара.
Макар... на вид да не личи.
Душата ми – самотна гара.
Посреща бури и лъчи.
Там влаковете кротко дишат. ...
  259  11 
Отворило очите дъгоцветни,
протегнало ръчица топла, жълта,
в душата ми премръзнала да светне,
сред стаята ми слънцето нахълта.
Избяга мракът, скри се по ъглите, ...
  141 
В умиращите светлини на залеза,
навярно раждат се поеми.
Но тези мигове тъй кратки са,
да стоплят някой нямат време.
В очите ти гори животът ...
  278 
Навън студът разкърши рамене,
а колоните внезапно побеляха.
Нощта забрави май да спомене-
звездите тихомълком се прибраха.
На топло и таванът е небе, ...
  176 
Предложения
: ??:??