Под стрехата селска в широкия двор,
до дръвника, извисил настръхнал гръбнак -
мъжага, вперил в пъна мътния си взор,
псува и блъска без мяра и такт...
Замахва високо - удар жесток, ...
Слънцето лека-полека си отива.
Детският смях по улиците още се разлива.
Реката от плацикащи крачета прелива.
На коня Божко вече му се спи,
ала децата искат да играят с него до зори. ...
Нощта прегръща с черните си лапи
заспалия препълнен град.
В мрака бездомно куче ще захапе
изгубен минувач със страст.
Луната е безмилостен свидетел ...
Нямах нищо на света тогава.
Само звездите. На тях се молех.
Появи се, не за да останеш.
Изтръгваше звезди от небосвода.
Една по една, без да забележа. ...
Сърце във скреж тупти във мойта гръд
и ледени реки излива в мойта плът.
Замръзват всички мисли и ставам леден блок -
Безчувствен, безчовечен, студен и страшен бог.
И вече не вълнуват ме чувства и страдания, ...
Минавах през парка и чух олелия –
и бях изненадан тълпа да открия
край старец, на пейка възправен. И аз
заслушах му също тревожния глас:
„Недейте да раждате повече, хора – ...
Върви след мен една безмълвна сянка,
не ме напуска нито ден, ни нощ.
Тя знае всяка моя слабост,
всеки страх, прикрит със гордост.
Опитвах се от нея да избягам, ...
С проплакването тръгва ни съдбата,
и всеки миг ни води към смъртта.
Изтича тихо време в тъмнината,
и пясъкът извайва вечността.
От всяка глътка въздух – щипка време ...
Една звезда разпръсна млечен прах
и август разпиля мечти в небето.
От този Персеиден дъжд в сърцето
усетих мощен полет – със замах.
Щурци запяха песен там, където, ...
Ние сме малки точици във Вселената.
Различни в характер, родени с вина.
Животът ни изтъкан в стълкновения,
изцяло подреден от лично избрана съдба.
Родени в пролет, тръгнали си през зима, ...
Полека пристъпва нощта като котка,
и залезен ден отеква по нотки
едни са от радост, едни от тъга,
различни съдби са по тая земя.
Вълшебно обгръща луната небето, ...
Зная, криеш зад усмивка от стъкло
душа, изваяна от камък.
Но те моля, забрави за вчера и какво било - във всяка жар се крият спомени за пламък.
И вижда се, искра догаря.
Усилие е нужно толкова нищожно. ...
Все си в сърцето ми. Скътах те там.
Знам, че е свито и тясно.
Тихо в душата ми влез и незван,
тя до звездите порасна.
Всъщност тя свети дори през деня, ...
Обажда се моят враг, Господ. На мобилния ми звъни.
- Владе, забравил си ютията върху прашките на жена ти.
Тичам в спалнята. Няма такова нещо.
- Ти защо ме бъзикаш? – питам го.
- За да спреш да пиеш. ...
Подпухналите улици цвърчат
с лайната на изгубени надежди,
а миризми под стъпките крещят
и плочките от болка се нареждат.
Пътуващите тайни носят смрад, ...
Септември нарами торбичка, затътри по хълма,
в мислите спомен за макове диви стаил.
Пътища, потънали в прах и умора, загърби.
Последната капка лято в пръстта се стопи.
Изстина небето, а слънцето сбръчка челото. ...