Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Цветна снимка

Тъгата на годините презрява,
и ашладисаната радост – също.
Това, което бе комфорт и слава,
в една забрава дълга се превръща.
В два века крадох круши и любови ...
852 8 12

Силата да продължиш -есе

Животът е поредица от приливи и отливи,от зашеметяващи върхове и бездънни пропасти .В този сложен и динамичен свят всеки от нас се изправя пред своя преломен момент -онзи миг на абсолютен мрак,в който тежестта на разочарованието ,болката или загубата изглежда непосилна.Тогава ,когато коленете омеква ...
375 3 2

"Просто помълчи"

пейзаж, поръчан от сърцето
започнат с лунния писец
статив са хълмовете на морето
платно е сънният ветрец
звездите небосвода склащат ...
334 2

Знакът на надеждата

Тъгата във душите ни пълзи
и мислим, че така ще е до гроба.
Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Целебният дъждовен капков шев, ...
392 4 11

Според мнението на един изкуствен интелект

поезията
от клишета спъва се
или огъва
и е ужпоезия
в която се затъва
230

Бълха и слон

Бълхата, обладана от злина,
на слонското ухо се изкачила
и изревала в него с всичка сила,
че обявява му война.
Уши размахал слонът за прохлада, ...
752 11 14

Commedia dell'arte

Кого играеш ти, палячо?
Нима си оня Арлекин
по който Колумбима плаче
във твойто смешно кановачо?
Не ще измамиш ти съдбата, ...
316 1 3

Сърце

Не си от камък или от метал,
не си жарава или вулканичен огън,
не си и старец в бури помъдрял,
не си жребец препускащ в нечий спомен.
А си любов, отдадена на скъп любим. ...
293 1

Квантово пътешествие с Лао Дзъ

Вече нищо търся...
Очаквам само онова,
което сред тишина, уж
случайно, ще ме навести.
Може би… ще е образ, ...
284

Последна среща

Последна среща тиха, без слова,
а вятърът разлиства спомени безкрайни.
Очите ти са залез над света,
а моите две неизплакани тайни.
Докоснах те за миг, почти на сън, ...
328 2

Hеканена

Душата ми е семенце крилато,
застинала в очакване сега.
Прегръща пеперуденото лято,
заплаче ли – превръща се в дъга.
В съня полита често, докъдето, ...
352 3

Искри, угаснали в сълзи

Моето сърце гори, пръска мънички искри.
Светят тез' искри в нощта и огряват любовта.
Но така е отредено − душата ти е тъй студена...
В теб − пространство от мълчание. В мен − копнежи и желание.
Нека стихът ти прости, макар че много ще боли. ...
273

Бучка лед

Има много звезди на небето,
които светят в нощта,
но ти си една на сърцето −
най-светлата моя Звезда!
Твоят кораб отплува в морето − ...
262

Лунни трохи

Гръб о гръб, край тях – ели.
Вещици – държат метли.
Гръб о гръб – застават в кръг
под луна извита – лък.
Бухал праща им стрела – ...
193

Вдъхновение

Нарамила е тишината си през рамо
потъпкала е гордост и тъга
върви със крачки устремени
към следващите дни...
В света! ...
309 2 2

Смисъл

Лъже!
Себе си, дявола, бог,
че е принц и си търси лисица.
Малък е -
лакът човек - ни за ласка, ...
279

Какво ни трябва

„Какво ни трябва?“ – тихо ме попита.
И времето застина в този час.
Светът замлъкна, в тишина обвита,
да търси своя отговор във нас.
Не ни е нужен блясък, нито злато, ...
324 1 2

Очите ни...

Тъй прозира в очите, животът наш,
като на лента филмова сякаш...
Огледало са те, на душата ни,
все перипетии виждат се в тях...
Очите от радост и обич искрят, ...
310 3 11

Момиче-кокиче

Момиче - кокиче
Сред мразовита, снежна белота,
слънчев лъч кокиченце огря.
Смели ръчички, надвили студа,
с камбанка бяла зовят пролетта. ...
288 1

Сама

Сама съм.
Вечерта налива мрак.
Часовникът брои минути празни.
Поглеждам плахо към познатия ни праг
и пак мълчанието ме подразни. ...
279

През мен

Реката минава през мен бързешком,
но оставя прохлада, която в тялото ми се разлива.
Вятърът ми казва нещо шепнешком,
което разсмива и ме кара да съм щастлива.
Студът се промъква във вените ми крадешком ...
367

Двойно фибайку

пясъко
спри не докосвай
нозете на нейния чар
разреши да целуна с жар
върху челото ...
289 2

Животът е тук

Уморих се да бързам за никъде.
Днес съм тук, родена от светлина и обичане,
утре, неуловима с преследващ ме вик.
Спри нозете и мислите ми от бясното тичане.
Спри да търсиш! Животът е тук... и е само миг. ...
330 3 5

Лунна нощ

Луната сребърна игла протяга
и кърпи раните на здрача ням,
а мракът като стар художник слага
по бузите на времето балсам.
Звездите - шепа тихи семенца, ...
421 6 19

Море без цветове

Морето свойто лято поздрави
с вълнуващо затоплени течения,
по бреговете си човешките следи
с размах заглади, затвърди владения.
В небето се огледа за разкош - ...
278 2

Защото съм

Ще бъда до прозореца в дъждовен ден
да слушам трополенето на едри капки.
Ще изям с наслада еклер с пухкав крем, без да бързам, на много малки хапки.
А после на кея ще се спра за дълго
да погледам сънени рибарски лодки, ...
285

Като чучулига

Поетично някак си за теб говоря,
а сърцето ми със римата лети
и всеки спомен искам да повторя,
за да те срещна в моите мечти...
И копнея аз да съм поет изящен, ...
415 1

Его

когато его
побеждава - сатана
се забавлява -
тъй като от свише се
човек отдалечава
332

Град на ангели

Плажът. Пясъкът.
Морето. Изгревът.
Звукът.
Неземен звук.
Ронещ ведрината ...
284 2 2

Аз и Изкуствения интелект

Добре дошли, във Вавилон!
Тук, е моя виртуален дом.
Добре дошли, в новия век.
Тук сме, аз...
и Изкуствения Интелект. ...
434 1 4

Обещание в дъжда

Дъждът рисува тихи светлини,
по старите, забравени алеи.
А ти ми каза: „Вярвай ми, върви,
любовта и бурите ще надживее.“
Капките шептяха вместо нас, ...
370 3

Безсмъртна

Кого послуша ти? Май клюката коварна.
Повярва ли, кажи? Оставих факла-стих.
И в мрак се се лутах, но на теб не измених.
И кой излъга те, любов? В коя винарна
отровата наляха? Не, не съм невярна, ...
300

Дар чудесен

О, дете тъй прекрасно, чудесно,
с теб все е приятно, интересно!
Нека да ме огреят твоите лъчи,
бори се за доброто, не мълчи!
Нека да бъде светлината, ...
307

Над чертата

Паднах. Плод връз пръстта.
(Имах времето да узрея.
Не, не срещнах слана.
Бях зает да раста и едрея.)
Почва. Слънце. Вода. ...
455 2 12