Стихове и поезия от съвременни български автори

255.5K резултата

Времето какво е без любов

В ръцете ти когато се отпусна,
за миг променя се света –
тишината става вкусна,
цветно времето на любовта
Поезията идва щом отново те погаля, ...
261

Летящият Холандец

Летящият Холандец
Какво се случи на Петрохан
и как се прехвърли на Околчица,
къде е пантерата черна от Шуменското плато-
ние народ ли сме или сган, ...
219

Най-страхотният оркестър

Пролетта дойде в гората
по пътека от цветя,
с куп къртичини в тревата
и с голяма веселба:
Зайо Байо сбра оркестър ...
221 2 7

Светлина под кората на деня

Късно вечер. Погледът ми – вял.
В джоба смачкан мокрият билет.
Мисли влачат боти в рядка кал,
страх и гняв чертаят зъл сюжет.
Аз подритвах камъчета с дни. ...
267 1 5

Последна надежда

Погледнах се в мръсното огледало
Безнадежден, самотен, беден
Това общество никога нищо не ми е дало
Петната засъхнали обикаляха лицето
Лицето, с което всички ме познават ...
220 2

Приказка за крушата

На синора на нива камениста
от семенце що вятърът довя
изникна круша, пролет я разлиства,
и ръси цвят в околните нивя.
Не помни колко пъти се облече ...
208 5 4

Междувремие

Времето тече за всички еднакво,
но не за всеки то е понятно...
Понякога, сякаш е спряло...
Друг път неусетно изнизва се,
преобърнало поглед изцяло ...
210 2

Слънчев прощъпулник

Събуждам се с усещане за пролет,
а слънцето е още пеленаче.
Мъглата кърми го – почти до обед,
и го повива в пелени прозрачни.
Ще ги разкъса щъркел, емигрирал ...
213 2

Детето в мене

Детето в мене
Детето в мене се събуди –
навън такава красота!
Летяха цветни пеперуди
и лятото пърхаше с крила! ...
373 3 7

Любов

"Ще те накарам да се влюбиш"
Недялко Йорданов
Не ще те карам да се влюбиш...
Това да сторя аз не мога...
Единствено - да ме разлюбиш, ...
193

Бели врани

БЕЛИ ВРАНИ
Не чакам знаци от съдбата.
Дори не искам и да знам
какво ми предстои нататък.
Тук идваш и си тръгваш сам. ...
291 4 6

Песен за Велес

Песен за Велес
Славят боговете свои
Братята славяни.
Носили са те култура
Проста-друга и била е ...
382 2

Компактност

Компактност
Гениите са хора, при които
бъдещето постоянно се превръща във минало,
което е все без шанс да се случи
поради интензивната тяхна настояща ангажираност. ...
222

Едно момиче и едно момче

Едно момиче и едно момче
Подаде ръка на изгубена нежност,
изпълни сърцето ѝ с хиляди думи,
и всичко, което поиска, до вечност
дари неуморно, безхитрено умен... ...
310 2 13

Пораснал

Малкото момченце
взело, че порасло,
всичко е за него
вече безопасно.
Тесен му е дворът, ...
436 2 8

В стиха си ви оставям тайна

И радостта ми е оскъдна,
животът ми – назаем взет,
и само в стихове ще сбъдна,
мечти и сънища безчет.
Затуй и винаги съм будна. ...
182 1

Вчера, днес, утре

Вчера, днес, утре, думи са, нали?
Съществуват си, редуват се,
ала в нашите души приели ли
са вечност, лъжем себе си, уви.
Вчера бяхме млади и непредпазливи. ...
169

Суматоха в селския двор

В тревата зелена коте се крие,
с лапички бели муцунката мие.
Тихичко мърка, гледа без страх,
кихна внезапно, покри се със прах.
А Шаро до него опашка върти, ...
292 4 4

Чаках те...

Чаках те – на времето стрелките –
ръждясаха от толкоз тишина!
Сърцето ми – отдавна е огризка,
проядено от глад и тъмнина.
Но… Чаках те! Отново и отново – ...
212

На един лъч

Прелетял през беззвездната бездна,
в пустота, и във мрак, и във студ,
изведнъж през прозореца блесна,
сякаш смигна ми: "Ето ме тук!"...
Във отблясъци мигом се пръсна ...
147

Грешна белова

ГРЕШНА БЕЛОВА
Живях ли нечий друг живот,
щом моят все ми се изплъзва?
Към него не намирам брод
и мислите ми спъва възел. ...
233 2 3

Малка ода за Мария Аданес

Тъгувам сред селския бит,
но вечер поглеждам в екрана
и чувствам живота честит
в очите на русата дама.
Тя баровка беше, и с чар, ...
195 3

Ако хванеш гората

Ако хванеш гората
Къде си млади българино ти сега,
някъде, попилял си се по света.
Работиш, слугуваш на богати господа,
спомняш си за родината само с тъга! ...
216 1

Щастливото дете

Митко е в първа група
на детската градина "Малвина".
Той с радост ходи всеки ден,
защото с другарчета е заобиколен.
Учи ги госпожица Николова, ...
300 2

Детска приказка

Шаро на двора опашка върти,
в тревата със лапички рови,
гледа пчеличка, подскача, жужи
с кошничка за медеца готова.
Във ваничка малка, пълна с вода, ...
782 7 42

Любовта ли? Измислица!

И си крием душиците – рана до рана,
всяка дума е толкова умна.
А предел за мечтите таванът е станал
и изкуствени няма да лумнат,
от словата ни кръстове – стигма, до стигма, ...
199 3 2

Твоя

С ръка под брадичка, отправила взор
навън към цъфтящите бели овошки
в хармония мислите — ангелски хор,
и моли душата за искрена прошка.
Жадувам те пламенно, чак ме боли ...
205 2

Защо кастрира котката кажи ми?

Защо кастрира котката, кажи ми?
Наистина ли ти направи това?
Животът беше му осеян с рими.
Сега завинаги ще го боли глава.
Модел на завладяна държава. ...
183

14+ Горчива виагра

Стигнах до извода, че един поет е поет ако има някаква драма в живота си. Ако няма, трябва да вземе назаем или да си купи от Супера. Изглежда, че в света на поезията щастието е дефицитна стока, просто защото никой не иска да чете за човек, който се е събудил, изпил си е кафето без инциденти и е имал ...
308 3 14

Първи щъркел

Работя си - клавиша щрака,
от някъде се чува - трака.
В гнездото е пристигнал сам
и известява, за да знам.
Оставям всичко и притичам, ...
211 1

Опитвам се

Опитвам се дори, когато чувам лъжи
кротко да изслушвам и запомням.
Опитвам се светлина от сияйни нули
да не допусна за слънца да приемам.
С беден речник, но тумбак изпречен ...
204

Неизбежност

Пастир небесен някъде, къде ли,
засвири тихо и без нота грешна.
На паша пусна слепите недели,
без думи ме ориса да те срещна.
Немирен вятър някога, кога ли, ...
230 1 2

Бяла Рада

Снощи минах, мамо, край реката,
в ръка носех, мамо, бяла мента.
Та отидох, мамо, край Радини,
край Радини, мамо, тихи двори.
Мила Рада, мамо, сън заспала, ...
355 18

Планинска симфония

-----
Планинските хора бдят под небето,
бавно вървят пред стадата,
носят ехо от гръд на морето
в скални вълни по земята. ...
242 1 6

Картина

Художникът със трепет се отдръпна...
Приключил бе заветния портрет...
Загледа се... Неловко той преглътна,
смутил се, че застанал е отпред...
Какви коси, какви очи, усмивка... ...
328 2 2