Поезия
18+ С периферната нервна система
имам много прилежна жена,
Аз я любя - съвсем реципрочно!
От сърце благодарна е тя!
С периферната нервна система ...
Сензация! Яворов изглежда е плагиатствал?
Църквата по-късно ги прочита символично: Женихът е Христос, Невестата — Църквата (или душата на вярващия). Така всяка целувка, всяка „ненка“ и аромат се превръща в духовна метафора за божествената близост.
Може!Но като вникна в детайли... Има текстове , които ме притесняват: "Нека ...
Разкажи ми
сред потока на Всемира.
Имам пролом във душата
и това ми резонира.
Разкажи ми за живота ...
Снежен метеж
с метлата си по хладния паваж.
Годините лицето ѝ стопиха,
а скрежът бял ѝ стана антураж.
Не е кралица, нито Пепеляшка – ...
Дните мои са борба
Погледна ли се отстрани,
изглеждам някак мекушава
и кой ли да ме подкрепи...
Не чакам ничия опора, ...
Две звезди
хармонията тяхна вечността руши,
Когато в техен свят царуват две души,
Сякаш в ясна нощ греят само две звезди.
В ясна нощ греят само две звезди, ...
Есен
капки дъжд по стъклото
есен в очите
***
мигът застина ...
Пред гнева
Седя пред гнева, който бълнува вътре в мен.
Гледам го.
Гледам го, за да го разбера.
Гледам го, за да видя къде е раната му. ...
Уча от грешки
Сред стотици лица се погубвах.
Търсех плам и разравях жарта.
Като малко момиче се влюбвах.
Дирех брод дето зееше пропаст ...
Променлива
Тук вилнеха и други чувства
Имаше до сълзи Еуфория
И истеричен смях от Мъка
Но сега е вакуумно затишие ...
Пазиш ли искрата
която те роди и пред тебе подреди земята?
Помниш ли детето, подпиращо небето с длани –
как, щом играе и мечтае, то звездите кани?
Те го прегръщат и се връщат на небето, ...
Отшумяваш
изтръгва съзнанието ти от свят -
мозайка от картини, истории и звуци -
приказни, вълшебни,
преплетени в любимите ти цветове. ...
Тишината, която остави...
ме научи да съм твърда като дъб.
Да не допускам разни дребни твари
от обувките да ме изваждат всеки път.
През сито да пилеят любовта ми, ...
Пренебрегвано нашепване
правилните, точни решения,
винаги е лоялен, коректен,
но ние почти винаги сме разсеяни.
По-лесно ни е, да хвърлим ...
Завръщане към себе си
ми сочи точния маршрут.
Компасът ми остава верен
и движа се по азимут.
Имам нужда от себе си ...
Отвъд есента
в които всяка дума ще е плач,
а вопълът на вълк ще хвърли мрежи
над тревните сълзи след млад косач.
И сигурно ще бъде ранна есен, ...
В памет на доктор Стефан Черкезов
Най-случайно пътуваха с тебе в един автобус.
Но след челния сблъсък внезапен и страшния трус
лумна пламък от ада и всички ти станаха ближни.
Ти бе цял, невредим, подари ти Бог шанс да живееш! ...
Денят на Будителите
Писмо от миналото гори като Злато —
за знание, дух и Велик народ.
Ден е на книги, звън на камбана,
нощ, в която мисълта става страж. ...
Есен с пролетна душа
със стъпките си да смутя не искам,
една звезда изгрява - ярка, близка,
фонтаните по цяла нощ не спят.
Забравени са песните отколе, ...
Към народните будители
на вас, народните будители,
горете с яркия си плам
и събуждайте от сън душите ни!
Че нощ дълбока е настъпила ...
Его-та
но хайде - няма смисъл.
Животът е без перспектива,
когато няма мисъл.
А вечността е само дума, ...