Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Между капките дъжд се ражда песен

Между капките дъжд се ражда песен,
а в нея две сърца вървят едно до друго.
Светът понякога е тих и тесен,
но любовта ни прави пътя кръгъл.
Вървим през времето ръка във ръка, ...
270 1

Ноктюрно

​Като нощ в пустиня самотата
ме обгръща тихо ден след ден.
Гладни вихрогони пред вратата —
дните галопират покрай мен.
​Свири вятър тъжно в сухи струни, ...
325 4 14

Кошмар в клетка

Светът забързан спомените мачка.
Ръката слага на горчива самота...
Рови и о... тишината как боли.
Загива добрината... а тя е..., Господи, простѝ.
Живи сме и тънем в свойте изгоди... ...
285 1

Дървосекачи (Х)

Дървосекачи.
Бавно процежда се клей.
Плачат листата.
2026
330

Хората на труда

От рано слънцето изгрява,
показва се на хоризонта чист,
лъчите си разпръсква и пленява
света с портрета си златист.
Тези силни, огнени лъчи ...
227

Гледащите невиждащи

Гледащите невиждащи
Защо мислите, съм се захванал
с тая тежка, непосилна задача -
между Отвъдното и Реалността щастлив и отчаян
да се чудя на границата между два свята, ...
267

В небесния ти дом

В небесния ти дом е тихо, мамо,
и ангели ти пеят днес „Честит“.
А тук, под хладното и земно рамо,
копнежът ми по теб остава скрит.
Рождена дата... Тихо паля свещ ...
272 1 2

Вехтошари

Всички тъгуваме
по някого,
събираме парченца от души
на хора — хербарии.
Колекционираме минало — ...
329

Старите картини

Старите картини се покриват
със прах от минали звезди,
и виждат как пред тях загиват
безброй копнежи и мечти.
И ето - поколения отлитат, ...
332 1

Недей се търси в мойте рими

Не съм ти никаква. Не си ми.
Познаваш ме и не дотам.
Дори ръка да ти подам,
ще е защото не върви ми.
Не са ми нужни, не, не са ми ...
267 1 2

Човекът, който търсеше себе си

Един човек вървеше през света
и носеше въпроса като камък.
Във всяка чужда истина търсеше врата,
а зад всяка врата още една загадка.
Попита мъдреца: „Къде е смисълът?“ ...
263 1 1

Ти си моят романс

Есенни листа са очите ти,
Юни още виждам във тях.
Красив водопад са косите ти,
бих плувал отново сред тях.
Ръцете ти - лунни пътеки, ...
340 3 1

Какво става с теб?

Какво става с теб напоследък,
нито ме обичаш, нито ме оставяш…
Държиш ме близо до сърцето си,
а после тихо ме отблъскваш.
Нито ме обичаш, нито ме даваш на друга, ...
259

Безпомощно

Безпомощно следя таз' лудост,
която пълни новините със съсиреци,
която прави неуместна всяка мъдрост
дарена ни от Бог в онези свитъци,
които (трябваше) да бъдат наши пътища, ...
250 2

Гласът на честта

Във времена на тишина и тайни скрити,
когато истината се продава на парчета,
един човек излезе пред тълпите
и каза думи, взети от сърцето.
Ивелин — с лице пред хората застана, ...
255 1

Погрей ми, Слънце

Почакай, Слънце,
не бързай да залязваш.
Погрей ме още с твоите лъчи.
Огрявай с нежност всяка моя мисъл.
Погрей си още, денят ми продължи. ...
203

Вехтошари

Всички тъгуваме
по някого,
събираме парченца от души
на хора — хербарии.
Колекционираме минало — ...
226 2

До днес вода студена само пих

Веднъж ми върза здраво тенекия,
а друг път за зелен хайвер ме прати.
Игричките ти с мен се подиграват.
Не те интересува любовта ми.
Аз чаках те в проливен, летен дъжд ...
304 1

Поезията е като

Поезията е като да седнеш на облак
и да пишеш по него:
след две минути всичко ще е изчезнало,
и облакът, и него няма да го има.
Къде си тръгнал тогава, с тази своя арогантност: ...
274 3 3

По Данте

6. По Данте
В средата на житейската гора
не зная даже как се озовах!
Поддведе ли ме моята съдба?
Как стана аз така и не разбрах! ...
260

Ангелска следа

Голи идваме на този свят —
Непораснали са ни крилата.
Бдят и грижат се за нас —
Те, Ангелите, на Земята.
Забравили за своите крила — ...
478 5 8

Последната камбанария

Последната камбанария
разнася траурния звън.
Не мога вече да се скрия
от мрака - вътре и отвън.
Долита стихващо ридание ...
314 2

Дар от съдбата

Ти си дар от съдбата,
светъл лъч в тъмнината,
нежен блясък за душата.
Ти си светлата страна,
на добротата — символ най-възвишен, ...
273

Душите

Преплитат пътища душите ни
със своята мечтателност далечна...
Притихнали... в неволите на зимите
догонват съкровена дълговечност.
Изваяни с ръката на Твореца ...
241 1 2

☀️

Влез в мене, Господи,
и освети ми Пътя!!
Молитвите ми бяха чути,
но коленичейки пред Теб,
бях в плен на суетата си.... ...
247

АЗ-ът

Искаме ...искаме... гоним мечти...
Вглъбени сме в себе си, АЗ-ът не спи.
Той все недоволен е, сърдит, уморен.
Друг е получил, а той - ощетен.
Тъй дните минават без мир, без надежда. ...
266

Цялата магия е в това

Тихо, много тихо и незвана,
циганката есен и без звук
се прокрадва. Сенчица ще хвана
на ята... Далече са от тук,
но в гнездата любовта не стине, ...
312 2

Какво оставаме след себе си

Не питам вече колко сме живели,
а колко пъти някого спасихме,
колко сърца от студ сме стоплили,
колко пъти тихо сме простили.
Не остават стъпките по праха ...
283 1 1

14+ Антипроблемна самотерапия

Сянката на моите проблеми
следва ме тъй, както нощ деня.
Пълнят ненаситните кореми,
разкъсвайки душата и плътта.
Всеки има глутница такава, ...
277 4

Стъпките на есента

Есента е тишина.Дочувам ехото
на спомен за жена и смеховете
на птиците,отлетели надалече...
Септември(за кой ли път)отрече,
че сънища за отминалото време, ...
321 7 13

Обреченост

Обреченост
Поезията е най-прекрасната велика магия!
Единственият Даскал при когото се "учи" и практикува,
е владетелят на безкрайната Космична пустиня,
в която всичко проявено в Нищото съществува. ...
198