Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

12+ Наивни души

Защо са толкова наивни хората?
Не знаят ли, че в днешно време
вяра не може да имаш в никого?
Смей да повярваш и ще те наранят
и ще се възползват от добротата ти. ...
192

Аз седя на брега и те чакам

Аз седя на брега и те чакам
мое аз,мое мило момче!
Не знам дали там от звездите
виждаш нашето родно море?
Златен пясък и счупени миди ...
325

Море, ама през крив макарон

МОРЕ, АМА ПРЕЗ КРИВ МАКАРОН
Мисля, че тази година,
по лошо написан закон,
май ще си гледам морето,
ама през крив макарон! ...
393 13

Юлски изгрев

Юлски изгрев. Слънцето кърви.
Ражда се от жива пазва.
Има и любов, и шепот на вълни.
Блясък от рубин угасва.
Хоризонтът е солен. Горчи! ...
322 2 4

Дъга

Свежият полъх на утринта
си ти, моя приказна мечта!
В мрака си лунна светлина,
в студа - приятна топлина!
Бъди ми ти опора в тъгата, ...
399

Що е туй

Вуйчо, Вуйчо, що любов е, туй те питам?
Мила моя, тя е туй, що всичко хубаво ти дава и отвън се проявява.
дето лошото в добро обръща, а на кусурите око не хваща.
Непрекъснато се движи, изявява и с дела добри се занимава.
Вуйчо, вуйчо, що пък обич е тогаз, те питам? ...
320

Джулай морнинг

Огромен, юли ме загърна в синева.
Безкрайността, с тревите си безбройни,
край мене спря и тихо ме прегърна...
и плажовете от седеф с безсънието си.
Понеже синьото надхвърля всяка вяра, ...
395 13 13

ГРАМАТИКА НА ПОСРЕЩАНЕТО /1 юли/

В края на нощта
Луната е извила въпросително гръб
и пита:
"Кога ще ме редактира Слънцето?"
Но как с точка ще започне изречението на деня!? ...
259

За остров Крит и критичния подбор на съдбата

От София до Варна – безпощадно тихо.
Бургас пере вълни и мята тежка котва.
Оглеждам се – анфас и профил в два-три стиха
в морето между двата бряга на живота.
Една русалка ще зачене непорочно ...
344 3

14+ На Содом, чадата

Шило, в торба не стоИ!
Шило, в торба не стоИ!
Мята се шило, из торбата
и дупка прави.
Да се покаже, остро жило. ...
334

Юлско

Дъждовен ден, пък юлско лято е
До вчера жега, пек и зной.
Денят донесе смръщен изгрев,
вятър силен и... ужасен порой.
Като след токов удар ...
295 2

"Промени"

вятърът подкани пролетта
да излезе от покоите разноцветни
пожалиха я южни му слова
за леки студове бездетни
в сърце разцъфнали лалета ...
314

Предателство

Бягството бе неизбежно.
Сделка има. 30 сребърника е добра откупка.
Ледено желязо издрънча безметежно.
Светлината угасна с "приятелска" целувка.
В Гетсиманския мрак, Учителят вързан, предаден, ...
359

Барелеф

Любовта е барелеф -
и в изпъкналите форми
тайни от игрив релеф
пъчат се над норми,
плоски като униформен ред. ...
329 1 2

Върховна сила

Ти влезе тихо без да чукаш,
като светлина през счупен мрак,
и всички мои стари звуци
замлъкнаха в един ти знак.
Върховна сила не във буря, ...
316 2

Не ми е нужно

Захласнати погледи,
туптящо сърце,
изгарящи в огън
душа и ръце,
не ми е нужно. ...
330 1 2

Какво пък толкоз? Някакъв си хълм

И думите замлъкнаха, и те,
преглътна песента ми всяка нота,
макар и нисък твърде за Голгота,
пред мене хълм от камъни расте.
И под крилете се провижда кръст, ...
294

Вододел от въздишки

Тази вечер е черна, но струяща от багри –
кадифено индиго и батиста* в кайсия,
небосводът тъмнее, но е с приказни шарки,
а луната бледнее и безмълвно пулсира.
Между "утре" и "вчера" стелят се прашни друми ...
306

Свидна си ми ти!

Ангел мой, свидна си ми ти,
дете, в тъжния ми дял блести!
За теб мечтая, за нежността,
птичи песни екнат сред света!
Сред пустинята оазис намерих ...
295

Пътища

По каквато и пътека да тръгнеш,
ще те отведе до звездите.
Животът леко се носи
по тънко въже от облаци
към безкрая.
277

Дипломатът Фружин

Посветено на Княз Фружин — български владетел в изгнание,
който не се отказва от борбата за свободата на своя народ.
Това е история за вяра, съюзи и непреклонен дух
в едно от най-тежките времена за България.
След гибелта на цар Константин, ...
418

Идва, той вече дойде

Идва безмълвното бдение.
Немите нямат олтар.
Сухи очите, безвремие.
Пукот сред алчен пожар.
Прорези грабят от тялото ...
301 1

Толкова е просто

​Безкрайно просто. Две чаши с чай.
Един прозорец. И дъждът отвън.
Не питаш за начало или край.
Не е реалност. Нито пък е сън.
Вървите лудо. Крачка. Още две. ...
339 2 11

***

на Д. Делчев
Вятърът бясно брули листата
и навън изтича сокът.
Огъва се стволът, чак до земята
от тази проверка жестока. ...
390 2 1

Аз вярвам

Животът ни даром се дава.
Душата участва в театър,
на сцена Земя разиграва
тя своя житейски спектакъл.
Аз вярвам. Аз вярвам във Бога, ...
384 4 14

Лято съм

С никоя не си приличам.
Затова - мисли за мене.
Унес съм, копнеж лиричен,
строфата, родена денем.
Не помисляй, че съм скука! ...
339 1

Старите къщи

Старите къщи
Вървя и гледам къщи от някога, стари
със стари каменни но паднали дувари.
Старите си отидоха, младите ги изоставиха,
заминаха за чужбина и на разрухата оставиха. ...
270

Лято

Когато лятото ме настигна
настръхнал, преспал, с гурли
премрежен
и ми разказа за лятото за
дъжда, за зверовете ...
299

Вятърът щом гали с липов цвят

В този град под толкова липи
юни замириса на надежда –
всичко сиво в багри се топи,
утрото по-светло ми изглежда.
Черно-бял заспиваше денят – ...
410 3 9

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/

нощ
ние
насаме
твърде бързо се
от нежността уморихме ...
302 1

Панелките от миналите дни

Във пиков час разглеждам от колата
панелки с потъмнелите стени,
свидетели на миналото за делата
и спомени от някогашни дни.
Да ги получим, трябваше с години ...
298

Cube

I watched how the human spirit,
closed in the "I", pushes to come out.
But is it worth all the effort?
And will this push pay off?
Or, having realized after the long struggle ...
316

Душата тежи 21 грама

Никой не я е сложил на везните на времето,
а всички сме усещали тежестта ѝ.
Не в раменете,
не в костите,
а в онова мълчание, ...
373 1

Вярвам

Не вярваш ти, но промених се, знай.
Към себе си пътувах и към тебе,
не знаех колко хъс ще е потребен –
да изгоря фалшивия им рай.
Сега стоя, подпирам небеса, ...
398 2 3

Не тук не сега

Дръж се човек
Знам че си силен
Премина през толкова много неща
Тягост досада
И това ще мине ...
503