Стихове и поезия от съвременни български автори
Светлина от шарени сенки
почна тихо да събира,
разпилени по баира,
късчета от светлина.
Тихо виеше стена ...
Между смисъла и тишината
светът не ме очакваше.
Нямаше празно място за името ми
във календара на вечността.
И все пак ...
Скиталеца изгубен приюти
и в нощите да скитам чужд и сам.
Ни в Рая благ, ни в ада без присъда
в безпътие се лутам търсещ плам.
Когато чух те, тръгнах аз натам, ...
Без корена
и бъдеще свое градят,
сърцата родителски тръпнат
и чакат сред родния кът.
Разгръщат албумите стари ...
Самотник в есенния заник
Аз нищо не донесох, щом дойдох
и редно е без нищо да си тръгна.
Натрупах камъни – да вдигна дом.
Но после затъркалях ги по хълма. ...
Живот като пясък
не пита кои сме, какви сме, а просто върви си.
Но има обич, която не стихва,
и светлина,която не бледнее във дните.
Нежността остава,подарена от сърце, ...
Животът е река
понякога със нежни светлини,
през камъни, през бури и мъгли,
сякаш губи пътя си обратен.
Не меря щастието с богатство, ...
Двама не се познали – Христо Петрески, Р. С. Македониja 🇲🇰
Автор: Христо Петрески, Р. С. Македония
Много голяма работа,
а още по-голяма срамота:
Двама не се познали, ...
Юбилейно слънце
за тебе да открия най-добрите.
Приятелство не се изтрива с гума.
Днес отброяват юбилей стрелките.
Животът никога не е поръчка, ...
Под чертата
на един завършен живот,
а какво ли ме чака нататък ?
Губи се речният брод...
Може би, ако още съм тук, ...
Кой съм аз, когато никой не гледа?
и шумът на света се стопи,
когато очите, които ме мерят,
затворят завинаги своите дни
кой съм аз, когато никой не гледа? ...
Ти плакала ли си
когато звездите покриват небето?
Когато Луната целува Земята
и сгушена в теб стои тишината.
Ти чувала ли си как тишината говори? ...
Бяхме от реми на крачка
с три на два ни, братче, биха!
Паднахме – не от поета,
а от пловдивски момчета.
Как канарче се поваля, ...
Благодарности
Когато Негово Величество читателят
оценява написаното от любимите си автори,
мнението му трябва да бъде зачетено и уважено.
Преди време твърде "галантно" бях ви стъписал, ...
Септемврийски валс
дните ни в този нощен танц!
Музиката подминава грижите.
И ние с теб танцуваме валс.
Във виенски ритъм на пиано ...
Признателност
И още ли във тъмното ридаеше?
И още ли в живота си сама;
за нас се бориш както ти си знаеш?
Заровила в косите тънки пръсти, ...
Повеждай ме през бурите сурови
и щях да я захвърля в някой дол,
но ти изгря - звезда сияйна с вяра,
за нов живот ме пали рокендрол.
Покривай струните ми с ярък пламък - ...
СТАЕНА БОЛКА
аз съм свикнала с малко да карам.
Не ме унижавай!-много боли,
от това по-тежко ми става.
Тук на село си имам градинка- ...
Писмо от син
далеко е от теб града.
Не съм момчето твое, малко, сладко -
аз бизнесмен съм и авторитет градя.
Ще бъдат там облечени в костюми, ...
Сам човек
-Може ли до вас да седна?
Няма нищо да ви сторя-
търся с някой да говоря.
Имам къщи...три,но празни, ...
Благородно, но и...
Да се знае – благородно. Иска ми се и аз!!!
Но, Бога ми, трудно. Свят... мъки?
Надеждата ми е да не я виждам
само аз, за „Мъките“ говоря, не за тях, ...
Невъзможно
ако човекът имитира Чарли Чаплин ?!?
Едва ли бих посмял дори за миг
пред някого да бъда толкоз нагъл -
върху му да излея " етикети " , ...
Следите
и в тихия залез дъгата изтлее,
дали ще успеем глава да повдигнем,
дали светлина в очите ще грее?
Тогава защо ни е земното злато ...
Крехко е сърцето ми
Отменихме есента –
клисава била, дъждовна.
Зимата била и тя
хладна, снежна и тъжовна. ...
Предател
четиридесет сребърни
с клеймо на Юда.
Продаде любовта си
на безценица, ...
Вдъхновение
думи величествен пейзаж – твоето лице:
невинността на дъждовната вода
и гордостта на нощното небе.
Вдъхновение е да се изгубя ...
Въжделения и надежди
Надявам се, скъпи приятели,
че с общи, задружни усилия
ще превземем барикадираните врати,
ще отпушим заглъхналите телефони ...
Мама
като обич, като песен,
тя е слънце във душата,
тя е пристан тих,
в който винаги се приютявам. ...
Понякога съм есенна река
водите си оскъдни тихо влача.
Аз мога да обичам и така,
да бъда само сенчицата в здрача,
зад теб вървяща няколко разкрача, ...
***
след тази буря оживях ли.
Отломки в себе си подреждам.
Ще бъда ли отново цяла...
Навярно липсва ми сърцето. ...
Напред!
Лети към ширен хоризонт!
Дори в устата на ламята
да паднеш, своя кръгозор
да разшириш ще можеш смело. ...
Косите на вятъра
да дърпаш косите на вятъра,
да вървиш срещу него сам
и той да размачква
старите бръчки в лицето ти. ...