Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Всеки път

Всеки път, когато ме погледнеш,
ми става топло на душата,
всеки път, като ми се усмихнеш,
ми сгряваш сърцето,
всеки път, когато те срещна, ...
263

Между смисъла и тишината

Преди да се родя,
светът не ме очакваше.
Нямаше празно място за името ми
във календара на вечността.
И все пак ...
316 2 2

Щастлива лудост с мене пожелай

Очите ми? Те помнят само бездните,
изплъзваща се сред мъглите длан
и погледа ми – доверчиво взрян,
все в чудесата бъдните и звездните.
Ръцете ми? Те помнят само старите, ...
280

Other people's lives

Всичко си личи - дори на тъмно,
всички се познаваме, задочно,
в този малък свят.
Но other people's lives не ме интересуват вече.
Всичко има си цена - ...
287 1 2

Скиталеца изгубен приюти

Не искам призрак повече да бъда
и в нощите да скитам чужд и сам.
Ни в Рая благ, ни в ада без присъда
в безпътие се лутам търсещ плам.
Когато чух те, тръгнах аз натам, ...
254

Без корена

Когато децата си тръгнат
и бъдеще свое градят,
сърцата родителски тръпнат
и чакат сред родния кът.
Разгръщат албумите стари ...
274 4

Тъга за душата

Колко тъга може да събере душата?
И колко тъга има около нас..
линейки-капачки,благотворителни сладки,
а пълни са джобовете.. не на нас.
Колко тъга може да събере душата? ...
252

Самотник в есенния заник

САМОТНИК В ЕСЕННИЯ ЗАНИК
Аз нищо не донесох, щом дойдох
и редно е без нищо да си тръгна.
Натрупах камъни – да вдигна дом.
Но после затъркалях ги по хълма. ...
361 6 10

Живот като пясък

През пръстите времето тихо изтича,
не пита кои сме, какви сме, а просто върви си.
Но има обич, която не стихва,
и светлина,която не бледнее във дните.
Нежността остава,подарена от сърце, ...
405 1

Животът е река

Животът е река – тече нататък,
понякога със нежни светлини,
през камъни, през бури и мъгли,
сякаш губи пътя си обратен.
Не меря щастието с богатство, ...
494 8 23

Двама не се познали – Христо Петрески, Р. С. Македониja 🇲🇰

ДВАМА НЕ СЕ ПОЗНАЛИ
Автор: Христо Петрески, Р. С. Македония
Много голяма работа,
а още по-голяма срамота:
Двама не се познали, ...
247 1 1

Юбилейно слънце

Събудих напоени в чувства думи
за тебе да открия най-добрите.
Приятелство не се изтрива с гума.
Днес отброяват юбилей стрелките.
Животът никога не е поръчка, ...
305 3 1

Под чертата

Вече мога да тегля чертата
на един завършен живот,
а какво ли ме чака нататък ?
Губи се речният брод...
Може би, ако още съм тук, ...
459 3 12

Кой съм аз, когато никой не гледа?

Когато светлините бавно угаснат
и шумът на света се стопи,
когато очите, които ме мерят,
затворят завинаги своите дни
кой съм аз, когато никой не гледа? ...
237 1

Ти плакала ли си

Ти плакала ли си нощем сама,
когато звездите покриват небето?
Когато Луната целува Земята
и сгушена в теб стои тишината.
Ти чувала ли си как тишината говори? ...
350 2

Благодарности

Благодарности
Когато Негово Величество читателят
оценява написаното от любимите си автори,
мнението му трябва да бъде зачетено и уважено.
Преди време твърде "галантно" бях ви стъписал, ...
223

Септемврийски валс

Септември елегантно движи
дните ни в този нощен танц!
Музиката подминава грижите.
И ние с теб танцуваме валс.
Във виенски ритъм на пиано ...
309 2 11

Признателност

Ти,как си ни отгледала сама?
И още ли във тъмното ридаеше?
И още ли в живота си сама;
за нас се бориш както ти си знаеш?
Заровила в косите тънки пръсти, ...
322 1 2

Повеждай ме през бурите сурови

Замлъкна, мислех, моята китара
и щях да я захвърля в някой дол,
но ти изгря - звезда сияйна с вяра,
за нов живот ме пали рокендрол.
Покривай струните ми с ярък пламък - ...
243 1

СТАЕНА БОЛКА

Не ми изпращай,сине,пари-
аз съм свикнала с малко да карам.
Не ме унижавай!-много боли,
от това по-тежко ми става.
Тук на село си имам градинка- ...
331

Писмо от син

Не идвай на сватбата ми, татко,
далеко е от теб града.
Не съм момчето твое, малко, сладко -
аз бизнесмен съм и авторитет градя.
Ще бъдат там облечени в костюми, ...
321 1 1

Благородно, но и...

Как завиждам на влюбените хора...
Да се знае – благородно. Иска ми се и аз!!!
Но, Бога ми, трудно. Свят... мъки?
Надеждата ми е да не я виждам
само аз, за „Мъките“ говоря, не за тях, ...
246 3 3

Последното раздаване

Тестето карти е пред двама,
дими угарка в пепелника.
Игра-съдба. Залог и драма.
Изтегли черна дама пика…
363 4 11

Дяволе нещастен

Кой кого сънува, дяволе нещастен?
Падащата вечер тъне в полумрак.
Смятай, че раздават щастие негласно,
щастие, което носи своя знак.
Много ти се щеше аз да съм оная, ...
259

Не трябва!

Помниш ли, веднъж отидохме на театър?
Постановката беше интересна,
ала по-интересен ти беше нанадписът: Не трябва!"
Даже го снима!
Помня този спектакъл, ...
266 1

Невъзможно

Дали бих бил нарекъл някого " Комик " ,
ако човекът имитира Чарли Чаплин ?!?
Едва ли бих посмял дори за миг
пред някого да бъда толкоз нагъл -
върху му да излея " етикети " , ...
258

Август

Последни августовски нощи…
Под нощното мастилено небе
се сипе ситен летен дъжд -
на нежни пръски
обсипва неприкритото лице. ...
289

Следите

Когато предсмъртният час ни застигне
и в тихия залез дъгата изтлее,
дали ще успеем глава да повдигнем,
дали светлина в очите ще грее?
Тогава защо ни е земното злато ...
424 1 4

Предател

И стиска в шепата монети,
четиридесет сребърни
с клеймо на Юда.
Продаде любовта си
на безценица, ...
319 1

Вдъхновение

Вдъхновение е да рисуваш с
думи величествен пейзаж – твоето лице:
невинността на дъждовната вода
и гордостта на нощното небе.
Вдъхновение е да се изгубя ...
257 1

Въжделения и надежди

Въжделения и надежди
Надявам се, скъпи приятели,
че с общи, задружни усилия
ще превземем барикадираните врати,
ще отпушим заглъхналите телефони ...
238

Мама

Мама — думичка голяма,
като обич, като песен,
тя е слънце във душата,
тя е пристан тих,
в който винаги се приютявам. ...
212 1

Понякога съм есенна река

Понякога съм есенна река,
водите си оскъдни тихо влача.
Аз мога да обичам и така,
да бъда само сенчицата в здрача,
зад теб вървяща няколко разкрача, ...
309 1 4

***

Дали ме има? Не усещам
след тази буря оживях ли.
Отломки в себе си подреждам.
Ще бъда ли отново цяла...
Навярно липсва ми сърцето. ...
230

Напред!

Напред, към края на Земята!
Лети към ширен хоризонт!
Дори в устата на ламята
да паднеш, своя кръгозор
да разшириш ще можеш смело. ...
403

Косите на вятъра

Колко е тъжно, Боже,
да дърпаш косите на вятъра,
да вървиш срещу него сам
и той да размачква
старите бръчки в лицето ти. ...
260 2 5