249 459 резултата
Лудо нацъфтели са дърветата
в бяло, бяло - поглед дето стига.
Сребърна луната свети, та
сто пътеки в мрака да разстила.
Януари глади си брадичката ...
  267  13 
Кой с лопата рине сняг?
Сам-самичък май съм пак.
Раз-два-три в снега дълбок:
Ето! Давам ви урок!
Хоп! Запретваме ръкави! ...
  288 
ХЛАПЕТО
Мечтая си да бъда пак момче.
Да си надяна светлите бермуди.
Когато лятно слънце напече,
във кепчето да хващам пеперуди. ...
  158 
Всяка минута е нерв скъсан.
Всеки миг носи инфаркт.
Затова дните са къси,
а нощите-безсънен факт.
Прицелени в нас безумства ...
  291  21 
Тихо повява вятър в небето,
гони изгубена, малка мечта.
Търси я в полет, после в полето,
мисли, че има я тук и сега.
Тропот на бели коне се прокрадва. ...
  175 
Сто години вървях, слънце кътах си в малките шепи.
Колко много обувки по друмите прашни протрих.
Укротих ги с любов ветровете – и гневни, и слепи,
и приспах триста бури в предречен от бъдното стих.
Сто години вода аз в сърцето си носих. Мълчана, ...
  305 
Лъжата... таз стара истина,
вълшебница... самозвана наивница
решила да клевети до финала!?
За да се изкара и от Бога по-бяла.
А черното, то е модерно. ...
  194 
Избирам, избирам, избирам,
избирам си сто хиляди неща -
от звездните кервани на Всемира
до чувството от радост да крещя.
Избирам, избирам, избирам ...
  276 
Отново дружно тръгнаха по пътя.
Мълчаха двамата като виновни.
Приятелството струва много скъпо,
това разбрали бяха. Не дословно,
но всеки бе почувствал колко важно ...
  252  13 
Сълза за Евридика
Само който носи хаос в душата
може да роди танцуваща звезда.
Ницше
Историята всеки път мълчи, ...
  231 
КЪЩИЧКА ЗА ПТИЦИ
... с пет остъргани дъсчици, с гвоздейчета – шепа дреб,
проста къщичка за птици – снощи я сковах – за теб,
вярвам, че ще ти хареса, щом ми прилетиш от юг,
утре ще ти дам адреса в месинджъра на Фейсбук – ...
  200 
"Който убива Вярата-се наказва"
из "Библията"
Не те ли заболя, че тъй жестоко
ти ме нарани?!
Не чу ли воплите на умиращата ...
  150 
Маргинална улица без светофари, лампи и знаци.
Някой я нарича пътят на всички глупаци, чудаци, смелчаци и изхвърлени котараци.
Място за бездомни надежди,
където бетонът е мек и те гледа под вежди.
Там, където любовта, гладна с вяра на ръце проси, ...
  240 
Мама е слънцето в моя ден,
звезда в небето – мой вечен фенер.
Тя пази душата ми чиста и светла,
учейки ме да вярвам в доброто и в светлината.
С нея израснах – под ръката ѝ силна, ...
  232 
Майката на Апостола
Една българка, една истинска жена,
родила и отгледала няколко чеда.
В бедност но с обич и любов голяма,
тя ги възпитала, друга като нея няма. ...
  216 
По света пръсна ни гурбета.
Развалихме вече мухабета.
А добре тук ний си бяхме-
пихме, ядохме, играхме.
Купонът беше в махалата. ...
  181 
Когато цял живот си коленичил пред една икона
и за себе си си искал благоденствие, охолство -
на това му викат намерение, охота!
Щом след години се изправиш пред същата икона
и от нея ти узнаеш защо забравиха те всички в живота - ...
  316 
Човекът е осъден да избира,
но дали това е свобода.
А казват, който търси той намира,
в живота на бруталната игра.
Неискам повече да търся теб, ...
  216 
Ела – несвястна те ща! –
тиха, бясна – роса и стихия в степта,
да ти пия тревите – да си диви пелини
на моите жадни уста –
къбовидните мълнии в мен да търкаляш на бъчви, ...
  214 
„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
  351 
Трудно се говори със морето
в нашия телепатичен диалог,
донякъде разбирам общо взето
защо моретата създал е Бог.
Спокойствието чак ме удивлява ...
  274 
(сВалка анималистик стайл)
Имаме си котка Ася –
същ полковник от запаса.
Щом мяукне силно с баса,
целия ни двор оглася, ...
  200 
Разсънвам се със писане на стих,
макар, че и кафе съм вече пил,
ала на поетичния тепих
събуждането си е някак си със стил...
Какво ще пиша? Още го не зная, ...
  237 
Лос Анжелис ярко пламти...
Америка се сбогува със Картър...
Доналд Тръмп настървено ламти,
подобно на Путин да прекроява световната карта.
Само аз ли сънувам ...
  143 
Бесило, като венчило...
не намериш ли правия път,
покажеш ли слабост, дори малко страх...
мъглата се спуска и о ето грях.
Смъртни, безсмъртни, лъжливи игри, ...
  203 
Ще бъда и от ниските по-ниска,
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...
  179 
И не е съд божественото право
след погледа надясно и наляво,
когато за едно се колебаеш,
а другото уверено желаеш...
или препънеш вярната си крачка ...
  223 
(сВалка етно стайл)
„Прела баба три недели…“
Цанко Церковски
Вела беше се навела
над колата с манивела ...
  237 
Къде ли си? Светни ми за минута!
Теб в много сътворения те има.
В безцветните ми есени се лутат
усмивки от мъгли и пантомими.
Теб има те в рефрен за Беатриче. ...
  296 
Можеш ли да чуеш нас, в мъгли обвити,
вик от миналото – зов свенлив.
Склоновете трепнат леко, в слънцето умити,
гасне с него пламък животворен, жив.
В град панелен, сив, душите стенат, ...
  206 
АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... навярно подир птичите ята ще се смотая някой ден в пейзажа,
дано даде ми Бог две-три лета? – каквото още имам, да го кажа,
да си допея, да се измълча на български език! – да си поплача,
душа да ви разстеля – и бохча, под топлата ми пепелна погача, ...
  171 
Д И Р Е К Т И В А
Природата е винаги с естествено поведение,
а това,че Лос Анжелис мощно и ярко гори
в резултат на човешките сбъркани мнения
за посоката на пътя,страшно много горчи. ...
  117 
Не отивай в кръстосаният огън.
Просто гледай отстрани.
Останките от спомени -
хвърли ги и нека той да ги довърши.
Не се самонаказвай. ...
  165 
на майка и татко!
Старостта от вас полека, лека
взема своя дял!
Бавно и невидимо в косите ви
плете сребро! ...
  190 
***
Силата на словото е тайнство.
То възкресява или тихо убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светлите ни чувства. ...
  172 
Искам пролет, красота, мечти,
да прегърна милото ми момиче,
стих изящен сърце да и посвети,
най-красивата към мен да тича!
Да цъфне в градина кокиче, ...
  381 
Запомни, че да те имам е съдба.
И че в тебе трябва да изчезна.
"Ще плачеш", настояваше ума,
но сърцето каза "Искам нея."
  273 
Пътят в живота ни не е само един,
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...
  428  18 
Не оставай до късно без мене.
А завий ме с юрган от мечти.
Аз не искам нощта да те вземе...
Да открадне без памет следи.
Не забравяй и нощната лампа. ...
  355  15 
„Свободата е начин на съществуване на съзнанието“
Жан-Пол Сартр
Уморих се да чакам спасение,
аз съм вечно самотна, в капан.
И пак става въпрос за съмнение - ...
  289 
Предложения
: ??:??