Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Благодаря ти! (с хумор за мъжа ми)

Благодаря ти! Най-вече за това,
че извън гаранционния ми срок остана.
Не ми върна фабричните настройки,
напротив - даже инсталира нирвана.
Благодаря ти! Най-вече за това, ...

EmiliaY

Поезия » Любовна, Хумористична, Друга

389

Енеида

Хороскопът ти в миг се разпадна
под пороя на сиво беззвучие.
Изостана встрани Ариадна,
нишка нейна съвсем не получи.
И изблея закланото Агне ...

vega666

Поезия » Философска

440 11 8

До ръба на сърцето

Препъвах се, падах и пак се изправях,
пришпорвах до лудост и тяло, и ум,
писъка жален в гърдите сподавях
на моя препускащ сърдечен ритъм.
Вкуса не усещах на хляба насъщен, ...

Дейна.1

Поезия » Философска

390 1 9

Той

Той знае как се обича…
да докосва и прегръща с очи...
Да разгръща с непринуденост жива
и да вплита цветчета в моите коси.
Той знае как се обича… ...

Лютиче

Поезия » Любовна

353 2 6

Безпринципна принципност

Безпринципна надежда и копнеж
заливат острието на кинжала,
а силата на бързия метеж
засенчва дефилето на финала.
Безпринципна усмивка и вина, ...

natiii

Поезия » Философска

279

Молитва към Вселената

Събудѝ се, момиче прекрасно, че всички те чакаме
да напълниш деня ни със своето детско вълшебство!
Да усмихнеш лицето на утрото! Стига сме плакали...
Нека стане светът по-добър след молитви прошепнати.
Събудѝ се и пак погалѝ като слънце небето ни, ...

Franc3sca

Поезия » За деца

543 11 18

Какво ме кара да съм жив

Когато Лятото се връща
и почва всичко да цъфти,
край дядовата стара къща,
без катинар и без врати.
Ела при мен да ти разкажа ...

Ревов

Поезия » Философска

316 2 1

Hачисто

Какво съм аз ли? Захар в капучиното,
муцунката усмихната в кафето,
хвърчило пъстро литнало към сините,
или пък не прегръдки на небето.
Къде се скрих? В дъха на лавандулите, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

289

Не смята

Диамантена светлина
в тялото на жена.
Златен дъжд
извайва смелия мъж.
Блясък на сила, ...

LyudmilaStoyanova

Поезия » Философска

342 3

Щастието

на щастието
любовта пристана сякаш
свише манна

rhymefan

Поезия » Любовна

223

Вопиеш

искаш
да си
себе си
инак
се ...

rhymefan

Поезия » Философска

375

Разделени

Като старата ми дреха,
преметната през стола,
захвърлих душата крехка,
и безпощадно гола.
До днес деляхме ...

ЖивкоДелчев

Поезия » Философска

268 1 1

Несъвместимо

Невинните деца погубва Израел!
Убийството не е повелята на Бога.
Кой здравомислещ би смъртта приел
нормално, без надигаща тревога?
В убийството отсъства любовта. ...

Елиза13

Поезия » Гражданска

379 1 1

Коя е?

На Д.Б.
Тя долетя върху нежни куплети.
Като ято птици, които се гонят.
Моята стая отново засвети
и мазилката спря да се рони. ...

natrapnik

Поезия » Любовна

394 2 6

Часовник без стрелки

Има часовници,
които никога не закъсняват
не защото измерват времето,
а защото отдавна са престанали
да му принадлежат. ...

HristoDimov

Поезия » Философска

368 1

Заради която...

Любовта и тук е, и в отвъдното,
и отвъд отвъдното простира се,
и се в многото втъкава, и в оскъдното,
и светът чрез нея себевзира се!
Тя не е натрапница неискана, ...

rhymefan

Поезия » Любовна

269

Облачно

Облачният пух от безметежност
вее с ураганна тъмнина.
Пия сред цъфтящата безбрежност
вино под хибискусна луна.
Сладката тъга е неизбежност, ...

Marialla

Поезия » Любовна, Пейзажна

297 1 6

Силата да продължиш

Сила е, ако успееш,
кула от прах да градиш,
ако високо запееш,
даже когато кървиш.
Когато плач във усмивка ...

natiii

Поезия » Философска

318

Върнах се вкъщи

Отварям вратата и за момент
те виждам подпряна, чакаща ме..
С тази лека усмивка на лице,
и чувам благият тон в гласът ти.
Отварям вратата и за момент ...

EmiliaY

Поезия » Друга

280

Феникс

Когато тихо е и светлината гасне,
когато в тъжна, болна празнота е всичко,
човекът в тази зима може да порасне
със сила, взета от задавените срички.
Тогава щом глава напред отново вдигне ...

Darina_Dikova

Поезия » Философска

487 2 8

12+ Джайв

Вратата се отвори, той пристъпи
и погледът му срещна моя в миг.
Душата в ритъм лудешки се къпи,
а джайвът ни повлече с дързък вик.
Подът гори под лудите ни стъпки, ...

rhapsody

Поезия » Авторска песен, Друга

315 1 2

Зрънце любов

Рядко се среща дъжд във пустиня,
рядко разцъфва и цвете без грижа!
В природата Бог е незрима светиня,
а човекът владетел на земната хижа!
Земята зажадняла за капка вода, ...

Dimitar.Dobrinov

Поезия » Философска

318 2

Присъствие

Има хора вселени, те присъстват в пътеките земни
и по време на прилив закрилят от бурни вълни,
а когато вълните към бреговете потеглят,
носят дар благодатен – шепа морски звезди.
Има хора божествено скромни – безрезервна закрила, ...

Ромашка

Поезия » Философска, Гражданска

367 2 6

Силата да продължиш

Имах нощи,
в които тъмнината
не беше липса на светлина,
а дом.
В тях часовникът забравяше ...

Д.A

Поезия » Философска

699 6 13

Троха обич

Хиляди пъти се връщах при теб,
по пътища прашни и стръмни,
носех в пазвата късчета хляб
за нощите гладни и тъмни.
Влизах дълбоко в нечий сън, ...

M1234567891

Поезия » Любовна

504 4 19

"Ленти"

луната привечер ще плъзне
идеята за кино без пари
сценарии по водите спусне
докосвайки безбрежни ширини
ветровете кадрите ще сменят ...

focarius

Поезия » Пейзажна

301

Тежестта на избора

Не пътят е тежък.
Тежка е първата крачка,
в която светът се разцепва на две
и едната му половина
завинаги престава да бъде моя. ...

HristoDimov

Поезия » Философска

385 2

(Без)смъртни

Вечности ли седем преживях?
Раждане, възкръсване след смърт и
вече и от ада нямам страх,
пет живота имам, че четвърти
по ветрища пръснах и без жал ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

309 1

Пристигането 2026

Аз внезапно пристигам -
неизвестно откъде.
Някой тук ме попита -
Ти защо пак дойде?
Ще ви кажа - защото ...

stivi797

Поезия » Гражданска

297 1

Анатомия на скръбта

Светът угасва — миг непроницаем,
душата стене, блъска се в стена.
Но този път не е предсказан, знаем —
че стъпките се раждат в тишина.
Пред мен се стеле хлад от мрака тъмен, ...

VladimirRuykov

Поезия » Философска

386 4 8

Снежна триизмерност

Аз не съм това, което съм.
Вегетирам в смътно измерение.
Важността ми? Поза е, чалъм
за едното снежно оперение.
Млада бях, но вече попрезрях, ...

teis

Поезия » Друга

642 5 12

Живота си събирам в хлебни снопи

В живота си до днес не позволявах
той да реши какво ще ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Променях и реката на съдбата, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

389 3 13

14+ Полунощно вълшебство

В предела катранено черен
в разцвета на дивна градина,
пулсиращи с поглед премрежен,
във власт на нектара рубинен,
пияни сме с теб, но блажени ...

Marialla

Поезия » Любовна, Еротична

384 3

Трептящият път

Не всеки път е гладък като песен,
не всяка нощ завършва със зора.
Понякога светът е тежък, тесен,
а вятърът разрушава всяка следа.
Понякога вървиш по ръб от болка, ...

HristoDimov

Поезия » Свободен стих

548 1 1

Дъждовна нежност

Дъждовно небето притиска града.
Порой се излива и спиране няма.
Паважът се дави в потоци вода.
Тъгата залива те все по-голяма.
Да чакаш под стряха дъжда тук да спре, ...

r_iva

Поезия » Любовна

346 5 9

Писмо, което не изпратих

ПИСМО, КОЕТО НЕ ИЗПРАТИХ
Ти как си там, навярно си добре?
Защо ли даже вест не ми изпрати?
Сънувам те. Без график и без ред –
въртят се в мене спомени и дати. ...

yotovava

Поезия » Любовна

413 3 9

Нравопад

Школото не 'е слънце, което в душите грей',
Светите мъченици ученици - грънци, брей!
Класовете завинаги дванадесет нека са -
абитуриентите могат толкова да броят.
Нито бившето съвсем е грозно, ...

Стефанин

Поезия » Епиграми

328

Учителя

Ще пусна корените на вярата в теб
дълбоко, всепроникващо, страстно...
да помниш чак до сетният ден
как бдя над теб, непрестанно.
Аз-Времето изпитвам слабите хора ...

Лютиче

Поезия » Философска

315

12+ Последвай ме

Последвай ме. Сред троскота израснал,
край някакво подобие на път.
Мълчи нощта – потайна и прекрасна,
и тихо е, а хората са кът.
Камшик копривен – уж нехайно жулнал, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

395 3 3

Сенки от любов

Куплет 1
Нощта се спуска тихо над града,
а спомените палят стара светлина.
По празните улици вървя сам без следа,
търся твоя глас сред есенна мъгла. ...

HristoDimov

Поезия » Авторска песен

320 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Благодаря ти! (с хумор за мъжа ми)

Енеида

До ръба на сърцето

Той

Безпринципна принципност

Молитва към Вселената

Какво ме кара да съм жив

Hачисто

Не смята

Щастието

Вопиеш

Разделени

Несъвместимо

Коя е?

Часовник без стрелки

Заради която...

Облачно

Силата да продължиш

Върнах се вкъщи

Феникс

12+ Джайв

Зрънце любов

Присъствие

Силата да продължиш

Троха обич

"Ленти"

Тежестта на избора

(Без)смъртни

Пристигането 2026

Анатомия на скръбта

Снежна триизмерност

Живота си събирам в хлебни снопи

14+ Полунощно вълшебство

Трептящият път

Дъждовна нежност

Писмо, което не изпратих

Нравопад

Учителя

12+ Последвай ме

Сенки от любов

Опашка