Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Самотник в есенния заник

САМОТНИК В ЕСЕННИЯ ЗАНИК
Аз нищо не донесох, щом дойдох
и редно е без нищо да си тръгна.
Натрупах камъни – да вдигна дом.
Но после затъркалях ги по хълма. ...

yotovava

Поезия » Философска

213 6 10

Живот като пясък

През пръстите времето тихо изтича,
не пита кои сме, какви сме, а просто върви си.
Но има обич, която не стихва,
и светлина,която не бледнее във дните.
Нежността остава,подарена от сърце, ...

milenaeneva

Поезия » Философска

173 1

Животът

Животът е река – тече нататък,
понякога със нежни светлини,
през камъни, през бури и мъгли,
сякаш губи пътя си обратен.
Не меря щастието с богатство, ...

M1234567891

Поезия » Философска

303 7 22

Двама не се познали – Христо Петрески, Р. С. Македониja 🇲🇰

ДВАМА НЕ СЕ ПОЗНАЛИ
Автор: Христо Петрески, Р. С. Македония
Много голяма работа,
а още по-голяма срамота:
Двама не се познали, ...

LATINKA-ZLATNA

Поезия » Философска

110 1

Юбилейно слънце

Събудих напоени в чувства думи
за тебе да открия най-добрите.
Приятелство не се изтрива с гума.
Днес отброяват юбилей стрелките.
Животът никога не е поръчка, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

149 2 1

Под чертата

Вече мога да тегля чертата
на един завършен живот,
а какво ли ме чака нататък ?
Губи се речният брод...
Може би, ако още съм тук, ...

Селева

Поезия » Философска

210 3 12

Кой съм аз, когато никой не гледа?

Когато светлините бавно угаснат
и шумът на света се стопи,
когато очите, които ме мерят,
затворят завинаги своите дни
кой съм аз, когато никой не гледа? ...

HristoDimov

Поезия » Философска

118

Ти плакала ли си

Ти плакала ли си нощем сама,
когато звездите покриват небето?
Когато Луната целува Земята
и сгушена в теб стои тишината.
Ти чувала ли си как тишината говори? ...

МагдаленаБорисова

Поезия » Любовна

194 2

Бяхме от реми на крачка

Тоя път ни победиха –
с три на два ни, братче, биха!
Паднахме – не от поета,
а от пловдивски момчета.
Как канарче се поваля, ...

МарияДимитроваБел

Поезия » Гражданска, Друга

111

Благодарности

Благодарности
Когато Негово Величество читателят
оценява написаното от любимите си автори,
мнението му трябва да бъде зачетено и уважено.
Преди време твърде "галантно" бях ви стъписал, ...

krasio0109

Поезия » Философска

122

Септемврийски валс

Септември елегантно движи
дните ни в този нощен танц!
Музиката подминава грижите.
И ние с теб танцуваме валс.
Във виенски ритъм на пиано ...

Ranrozar

Поезия » Строги форми

158 1 11

Признателност

Ти,как си ни отгледала сама?
И още ли във тъмното ридаеше?
И още ли в живота си сама;
за нас се бориш както ти си знаеш?
Заровила в косите тънки пръсти, ...

МагдаленаБорисова

Поезия » Философска

170 1 2

Повеждай ме през бурите сурови

Замлъкна, мислех, моята китара
и щях да я захвърля в някой дол,
но ти изгря - звезда сияйна с вяра,
за нов живот ме пали рокендрол.
Покривай струните ми с ярък пламък - ...

agferdousi65

Поезия » Любовна

136 1

СТАЕНА БОЛКА

Не ми изпращай,сине,пари-
аз съм свикнала с малко да карам.
Не ме унижавай!-много боли,
от това по-тежко ми става.
Тук на село си имам градинка- ...

МагдаленаБорисова

Поезия » Гражданска

146

Писмо от син

Не идвай на сватбата ми, татко,
далеко е от теб града.
Не съм момчето твое, малко, сладко -
аз бизнесмен съм и авторитет градя.
Ще бъдат там облечени в костюми, ...

МагдаленаБорисова

Поезия » Философска

178 1 1

Сам човек

Днес един човек попита:
-Може ли до вас да седна?
Няма нищо да ви сторя-
търся с някой да говоря.
Имам къщи...три,но празни, ...

МагдаленаБорисова

Поезия » Гражданска

138 2

Благородно, но и...

Как завиждам на влюбените хора...
Да се знае – благородно. Иска ми се и аз!!!
Но, Бога ми, трудно. Свят... мъки?
Надеждата ми е да не я виждам
само аз, за „Мъките“ говоря, не за тях, ...

aap

Поезия » Философска

142 3 3

Последното раздаване

Тестето карти е пред двама,
дими угарка в пепелника.
Игра-съдба. Залог и драма.
Изтегли черна дама пика…

Скитницa

Поезия » Друга

213 4 11

Дяволе нещастен

Кой кого сънува, дяволе нещастен?
Падащата вечер тъне в полумрак.
Смятай, че раздават щастие негласно,
щастие, което носи своя знак.
Много ти се щеше аз да съм оная, ...

Eleya

Поезия » Любовна

149

Не трябва!

Помниш ли, веднъж отидохме на театър?
Постановката беше интересна,
ала по-интересен ти беше нанадписът: Не трябва!"
Даже го снима!
Помня този спектакъл, ...

Dobr_1

Поезия » Любовна

132 1

Невъзможно

Дали бих бил нарекъл някого " Комик " ,
ако човекът имитира Чарли Чаплин ?!?
Едва ли бих посмял дори за миг
пред някого да бъда толкоз нагъл -
върху му да излея " етикети " , ...

МомчилМанов

Поезия » Философска

133

Август

Последни августовски нощи…
Под нощното мастилено небе
се сипе ситен летен дъжд -
на нежни пръски
обсипва неприкритото лице. ...

rosaura

Поезия » Любовна

127

Следите

Когато предсмъртният час ни застигне
и в тихия залез дъгата изтлее,
дали ще успеем глава да повдигнем,
дали светлина в очите ще грее?
Тогава защо ни е земното злато ...

Essy

Поезия » Философска, Друга

199 1 2

Крехко е сърцето ми

(сонет от лед)
Отменихме есента –
клисава била, дъждовна.
Зимата била и тя
хладна, снежна и тъжовна. ...

МарияДимитроваБел

Поезия » Пейзажна, Строги форми

115

Предател

И стиска в шепата монети,
четиридесет сребърни
с клеймо на Юда.
Продаде любовта си
на безценица, ...

honesty

Поезия » Философска

166 1

Вдъхновение

Вдъхновение е да рисуваш с
думи величествен пейзаж – твоето лице:
невинността на дъждовната вода
и гордостта на нощното небе.
Вдъхновение е да се изгубя ...

Roko88

Поезия » Любовна, Оди и поеми

128 1

Въжделения и надежди

Въжделения и надежди
Надявам се, скъпи приятели,
че с общи, задружни усилия
ще превземем барикадираните врати,
ще отпушим заглъхналите телефони ...

krasio0109

Поезия » Гражданска

132

Мама

Мама — думичка голяма,
като обич, като песен,
тя е слънце във душата,
тя е пристан тих,
в който винаги се приютявам. ...

K.Kirkova

Поезия » Свободен стих

112

Понякога съм есенна река

Понякога съм есенна река,
водите си оскъдни тихо влача.
Аз мога да обичам и така,
да бъда само сенчицата в здрача,
зад теб вървяща няколко разкрача, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна, Строги форми

186 1 4

***

Дали ме има? Не усещам
след тази буря оживях ли.
Отломки в себе си подреждам.
Ще бъда ли отново цяла...
Навярно липсва ми сърцето. ...

Alitheia1

Поезия » Философска

108

Напред!

Напред, към края на Земята!
Лети към ширен хоризонт!
Дори в устата на ламята
да паднеш, своя кръгозор
да разшириш ще можеш смело. ...

GregoryGrey

Поезия » Философска

174

Косите на вятъра

Колко е тъжно, Боже,
да дърпаш косите на вятъра,
да вървиш срещу него сам
и той да размачква
старите бръчки в лицето ти. ...

Селева

Поезия » Философска

147 2 5

Между капките дъжд се ражда песен

Между капките дъжд се ражда песен,
а в нея две сърца вървят едно до друго.
Светът понякога е тих и тесен,
но любовта ни прави пътя кръгъл.
Вървим през времето ръка във ръка, ...

HristoDimov

Поезия » Любовна

151 1

Ноктюрно

Като нощ в пустиня самотата
ме обгръща тихо ден след ден.
Гладни вихрогони пред вратата —
дните галопират покрай мен.
Свири вятър тъжно в сухи струни, ...

VladimirRuykov

Поезия » Философска

236 4 14

Кошмар в клетка

Светът забързан спомените мачка.
Ръката слага на горчива самота...
Рови и о... тишината как боли.
Загива добрината... а тя е..., Господи, простѝ.
Живи сме и тънем в свойте изгоди... ...

aap

Поезия » Гражданска

143 1

Дървосекачи (Х)

Дървосекачи.
Бавно процежда се клей.
Плачат листата.

АО.

Поезия » Друга

131

Отляво и отдясно под обстрел съм ( Помощ )

От лявата страна на бара, гледам,
от час ме флиртка някаква мадама.
Не е, май, никаква мадама туй,
а най е някой батко с мека китка.
Какво да правя? Яко съм фиксиран ...

agferdousi65

Поезия » Хумористична, Гражданска, Бели стихове, Друга

145

И пак е лято

Спиш ли? Ставай! Вън е лято
слънце ярко, топлина
и политна птиче ято
рано, рано сутринта.
Буден посрещни зората. ...

АниИванова-стихове

Поезия » Пейзажна, Друга

143

Хората на труда

От рано слънцето изгрява,
показва се на хоризонта чист,
лъчите си разпръсква и пленява
света с портрета си златист.
Тези силни, огнени лъчи ...

НастяГачева

Поезия » Друга

113

Гледащите невиждащи

Гледащите невиждащи
Защо мислите, съм се захванал
с тая тежка, непосилна задача -
между Отвъдното и Реалността щастлив и отчаян
да се чудя на границата между два свята, ...

krasio0109

Поезия » Философска

160

Стихове и поезия от съвременни български автори

Самотник в есенния заник

Живот като пясък

Животът

Двама не се познали – Христо Петрески, Р. С. Македониja 🇲🇰

Юбилейно слънце

Под чертата

Кой съм аз, когато никой не гледа?

Ти плакала ли си

Бяхме от реми на крачка

Благодарности

Септемврийски валс

Признателност

Повеждай ме през бурите сурови

СТАЕНА БОЛКА

Писмо от син

Сам човек

Благородно, но и...

Последното раздаване

Дяволе нещастен

Не трябва!

Невъзможно

Август

Следите

Крехко е сърцето ми

Предател

Вдъхновение

Въжделения и надежди

Мама

Понякога съм есенна река

***

Напред!

Косите на вятъра

Между капките дъжд се ражда песен

Ноктюрно

Кошмар в клетка

Дървосекачи (Х)

Отляво и отдясно под обстрел съм ( Помощ )

И пак е лято

Хората на труда

Гледащите невиждащи

Опашка