248 640 резултата
Остана ми само писането...
Не съм родена, не заслужавам,
не притежавам тази сила
да позволя на някой друг да ме закриля.
Не мога сама да предрека съдбата, ...
  33 
Толкова си непредвидима,че ме изненада неведнъж.
Цъфваш в изтерзана зима,плачеш с пролетния дъжд.
Пееш с цветовете на есен.Страдаш в лятната тишина.
Носталгичната ти песен живее в мъжки сън за жена.
Хаоса на чувствата витае всеки божи миг на твоя път. ...
  109  18 
Мъжът жената трябва да цени
и всяка глътка с нея да преглъща.
Ръцете й в прегръдка да държи
и винаги с усмивка да се връща.
Мъжът с жената трябва да лети ...
  36 
Ще дойде пролетта
Ще дойде пролетта като магия,
сърцето ти на мен ще подари.
Във цветовете тебе ще открия
с усмивката на твоите очи. ...
  73 
Живея като в песен стара.
Макар... на вид да не личи.
Душата ми – самотна гара.
Посреща бури и лъчи.
Там влаковете кротко дишат. ...
  128  10 
Отворило очите дъгоцветни,
протегнало ръчица топла, жълта,
в душата ми премръзнала да светне,
сред стаята ми слънцето нахълта.
Избяга мракът, скри се по ъглите, ...
  85 
В умиращите светлини на залеза,
навярно раждат се поеми.
Но тези мигове тъй кратки са,
да стоплят някой нямат време.
В очите ти гори животът ...
  177 
Навън студът разкърши рамене,
а колоните внезапно побеляха.
Нощта забрави май да спомене-
звездите тихомълком се прибраха.
На топло и таванът е небе, ...
  76 
Ч Р Д - Ирка!
Гоним ветрове, жънем урагани и бури,
трупаме дни с безкрай много нули,
и гърбът се превива, колене натежават,
а очите с ден на ден по-жадни стават - ...
  125  12 
ГОСПОДИ, ТАКА СЕ НАЖИВЯХ!
Как да събера в едничък стих
ей това, що нивга не умира –
лозенцето, дето го садих
някога със тати на баира, ...
  148 
благословена
на кокиченцата
белотата - зародила се
от на Твореца добротата
  47 
Пчеларско
Нашият баща Марин
Има занаят един.
Вижте го как в свойта къща
с липов мед се той завръща. ...
  68 
Февруарското утро ми носи уют,
Добротата в душата ми радостно свети.
Песента ми полита в зимния студ,
Преминава небе, кръгозор и планети.
Пожелавамe вяра, живот и късмет, ...
  115 
СОФИЙСКА НОЩ
Дълбока нощ накрай света.
Жълт светофар на пресекулки.
Град със затръшнати врата.
Таксита две. И три патрулки. ...
  137 
БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Зад всяка тишина навярно дреме
пресипнала от завист суета.
Не знае никой, че е тук до време
и скоро ще си иде от света. ...
  132  12 
Устните сами ли търсят устните на други...
сърцето тръпне ли за грехове!?
Човека сам наказва се защото...,
по лесно търси чужди грехове.
По-лесно можем да преглътнем ...
  68 
Не бях ли момиче с коси – чернозем?
С теб търсихме нови земи, светове..
Сега плодовете узрели берем,
а Слънцето в своя зенит ни зове.
Щастливи, обичащи, търсещи брод – ...
  103 
ТЪРКУЛНАТИЯТ МИГ
... от ден на ден превръщам се в реликва, затворена като в обран музей,
и всяка нощ небето ме привиква – отваря ми вратите със: – Здравей! –
добре си знам какво Отвъд ме чака! – не ми се тръгва скоро за натам,
кодирана – Държавата на Мрака е безгранична! – в светлата ми RAM, ...
  67 
Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин.
И моите хронични блянове те ваят, ...
  153  11  11 
Един продава обувки,
друг предлага чорапи....
Аз, съвсем без преструвки
пиша стихове - всякакви.
И събирам ги в книги, ...
  36 
Земята-тепсия с гръд зелена нагоре,
молитва благодарно във мен зазвуча.
Замълчаха гласове, във душата ми спорещи -
съзерцателно, тихо сърцето примря.
Излетяха със устрем ято патици диви, ...
  67 
Дори, когато казват, че са хубави
очите ми, с едното примижавам.
Това е опит да не се изгубя
в ласкателствата. Да ги надживявам.
А сигурно е правилно да бъда ...
  122 
Месецът е строил Звездите като войници!
И прави своята Вечерна проверка:
- Всички Звезди са налице! – рапортува
Месецът със изпънати пръсти и гордо
вирната глава!... Рапорт приет – ...
  82 
***
Аз знам стихът от болка как замлъква,
между да си любов и да не си.
Душата ми - свещица в грешна църква
и дъх на птица ще я угаси.
Аз знам сама научих го да проси ...
  56 
Само кокичето знае
от студеното семе
как да пробие снега,
нетърпеливо
да цъфне без време. ...
  40 
Кръводарител
Един човек, мъж с добра душа,
дари част от себе си, от кръвта.
Да спаси нечий живот, съдба,
давайки и пример на своите деца! ...
  64 
Денят прощава се с нощта
и тихо спуска светлината.
Изгасва в гърчене свещта
и се разлиства синевата.
Пулсира изгревът с любов ...
  59 
Човек не трябва
да е роб на вещите
да е погълнат от дългове
да работи, за да изплаща
и да се лишава, за да няма. ...
  49 
Като псувня през плет стихът ми гръмна,
разпердушинил евтината слава.
Аз утре сутрин трезвен ще осъмна,
но ти, глупако, глупав си оставаш!
Една жена ще наругая грубо ...
  87 
Където небето
целува морето...
се раждат вълни.
Устите им сини
се сливат красиво. ...
  231  18 
Все по-натам, фатално,
Нещата отвеждат
и тоз парадокс пораждат:
Не жените, а децата деца да раждат,
сиреч, - да се ...
  58 
МАЗАТА С ОТЛЕТЯЛОТО МИ ДЕТСТВО
... днес годините ми детски върнаха се, Боже мой! –
с шепичка значки, съветски! – Ленин, Гогол и Толстой,
с перодръжката ми черна с месинговото перце –
сякаш ризката си мернах – бяла! – с черно петънце, ...
  114 
Сякаш чупя невидими клетки -
там душата се мъчи сама.
Имам аз за уреждане сметки -
с тази безпощадна тъма.
И прозрението стигам, вървейки. ...
  75 
Правя всичко – без остатък,
без да искам и без дълг.
Приемам те такава – крехка,
буря, пламък, светъл лъч.
Показвам ти – с очи, с ръцете, ...
  58 
Тръгнал да ме гони в парижката кула,
на конят качен да ме очаква,
между храстите в гората да притичва,
към небето очите да издига.
Самураят на моята душа ...
  51 
По облаци гадая. Виж небето –
прилича на утайка от кафе.
Съдбовни знаци, свити на кълбета,
търкалят непознати богове.
По облачните ръбове се стичат ...
  90 
Срамувам се от наш'те политици,
които нагло тъпчат свой народ.
Развързали просташките редици,
загърбили парламентарен вот.
Потъпкали закони и моралност ...
  58 
Студ, огнище, топлина,
и дете до него.
В тая зимна тишина
изчезва всяко его.
Бяла звездна светлина, ...
  70 
Ние сме ужасени конформисти:
и деца на миналото ние сме -
във настоящето живеещи.
Ние сме чували за Андерсен,
за неговите приказки, ...
  58 
Оставила си на подноса само нож.
Без Библия. Липсва и револвер.
Нима съм безнадеждно лош,
щом любовта ни е несрета?
Дори да вярвам, че не е така, ...
  114  13 
Предложения
: ??:??