Стихове и поезия от съвременни български автори

254.8K резултата

С коня Шарколия

Докато препускам с коня Шарколия!
И кънти земята – до Хисар Капия!
Нека да ми викат, че съм още малък!
Нека ме сравняват със кокоши залък!
Утре ще започна, да тренирам „самбо“ ...
106 1

Двете страни на медала

Двете страни на медала
Медалът винаги е двустранен,
но на показ е едната му само страна,
другата с респект обърната е към тялото
и за труда тежък от него положен ...
67

Игрите на времето

Времето диша в огнен балон,
душата му се крие във вълните
на пламъци, които бълва устата на грифон
и суха въздишка отронва от гърдите.
То стъпва тежко по клавишни стъпала, ...
121

Огледални надежди

В дланите събирам палави снежинки –
парят зачервената ми плът,
отпечатват формите си като снимки
и, стопявайки се, губят своя път.
Така се разтопиха моите надежди ...
105

14+ Новият Месия

Аз чувам вопли, негодуване
че нямало за кой да се гласува
Че всички кандидати били "гадове"
достойни само за заплюване...
Или човек да ги напсува.... ...
134 1 8

Но това не съм аз

Ще я придърпаш
към себе си,
ще я целунеш по бузата,
но вкусът ще е друг
блудкав. ...
83

Пирамидата

Сред мраморната пустош колосално
издига се метална пирамида.
Под блясъка й гледащ ни реално
тайната на вечността е скрита.
Във нея всеки, който пожелае ...
95 1

Заслушах се в компаса на сърцето

Заслушах се в компаса на сърцето
и тихо ми прошепна „продължи“ –
без цел и без посока, накъдето
ухаеше на сбъднати мечти.
Дали в сърцето пролет придошла е ...
78

Пролетно

Засмей се и докарай пролетта!
Мъглите зимни вече да си ходят.
Разлистени мечти да разцъфтят
и слънчеви пътеки да ни водят.
И нека вятърът да донесе ...
115 1

Под маските

Животът се сви до навик и дъх,
до ритъм, без сърце, без посока.
Денят се разсипва на пепел и страх,
нощта е пещера - куха, дълбока.
Хората - сенки от минали дни, ...
234 5 21

Ако зажалиш някой ден

„АКО ЗАЖАЛИШ НЯКОЙ ДЕН”…
/по стар градски шлагер/
Ако зажалиш някой ден
за мелнишки цървени вина,
иди у ладни меани ...
131 1 7

Импресия

Ръка рисува по платното с четка,
картината на днешния човек.
Обзет от земни планове и сметки,
той вярва, че господства в този век.
Не искам да повярвам, че не чува, ...
57

***

Разбрах те. Какво друго да кажа?
Аз само това бях — разбираща.
Че безумно си объркал живота си
и себе си все не намираш.
Любовта… тя остана някак встрани, ...
95

14+ Едното даваме, а другото сами си взимат

Останаха ми две неща във този свят -
Едното е безценният ми глас,
а другото намира се отзад
на тялото ми (много важна част)
И ето, че сега реват за първото ...
110 7

Бюфет на непозната гара

БЮФЕТ НА НЕПОЗНАТА ГАРА
Не тръгвам никога с подготвен план
и не отмятам точки в таен списък.
Ако из пътя си, с трънак настлан,
залутам се, мълвя: – Върни се. ...
167 4

Времето събуди се сърце

Времето събуди се – сърце,
искрено и къдраво, и нежно,
с корен и изящно стъбълце,
с цвят и плод от влюбена безбрежност.
Всеки вижда времето така, ...
227 1 4

Ходене по избирателните мъки

Оставѝ ме да помисля!
Събота е, не тръби!
Ще гласувам, но ми писна
от лъжите ти – с торби.
Мятай ги на гръб – и чупка! ...
123 1 10

Дъждовен език

Дъждът ме обича
без но и без не
и капките тичат
щастливи по мен.
И после говорят ...
109

Лъжливите овчарчета

Лъжливите овчарчета
Слънцето скри се зад хълма, свечерява се,
а лудият е още на тънкия връх на дървото,
целият персонал продължава да го увещава,
да слезе, та всички най-накрая да кротнат. ...
94

Днес в мен Бог се роди

Светулки събирам от твойте очи
и пускам ги в сърцето си
кат’ коледни украшения.
Днес в мен Бог се роди,
когато усетих небесните бдения. ...
100

Кинжалите по правило са остри

Порязвам се на острата ти нежност,
под дланите ти тегне тишина.
Приплъзва се по сипея на бездна
с извивката на гъвкава змия.
С надежда е изпълнена… нелепо… ...
251 6 9

Умора стих да ти реди

Умората с очите мокри
зашепна с глас – покорен, тих.
А аз във всички нощни локви
напусках лодчици от стих.
За мачтите им вързах песен, ...
160 4

Безвремие

Ако времето имаше сърце,
дали ще тупка силно?
Ако времето имаше сърце,
дали ще стабилно?
Ако времето имаше сърце, ...
140

Дъждовно

Дъждът ме намокри
до кости почти,
косата ми покрив
за нежни мечти.
Дъждовната струя ...
88

***

Тази любов, тя е приказка! И докосва ме в бяло.
Като цвят от разцъфнала клонка на вишна.
Тази любов, така топло на август ухае.
И прегръща ме. Думите ми за нея толкова са излишни.
Тази любов, дълго зад ъгъла ча́кала, ...
112 2

Сърцето на пясъчния часовник

Времето наше тихо изтича,
И често "съдба" се нарича,
Като пясък между пръстите се рони,
И никой изгубения миг не успя да догони.
За бъдеще бляскаво ние мечтаем, ...
149 1

Идеал

Стари лидери пак са се вкопчили
в идеал за борба и за власт,
а Народа, за жертва нарочили,
агитират: „Продайте ни глас“.
Днес Народът гневи се, бунтува се, ...
151 3

Сърцето на времето

Сърцето на времето тупка в секунди,
когато щастливи от радост летим,
когато в дъги изумрудено ярки
ръцете си влюбено с тебе държим.
Сърцето на времето тупка в минути, ...
228 3 6

Ильо войвода

Ильо войвода
Там, високо над Коньовска планина,
за героя грее една ярка червена звезда.
На Ильо войвода за смелостта и гордостта,
един истински българин, борец за свобода! ...
145 1

Черната овца

Вместо със утринни капчици роса –
Мрачен залез погълна моята душа.
Сякаш по жарава ходя боса,
а след мен остава кървава следа.
Винаги съм била черната овца – ...
91

Животът ражда правила

Имало един Върбанчо
палaв, буен мързеланчо.
Хей, Върбанчо, я да спреш,
книжки седни да прочетеш!
Той пък само мислил, мислил ...
76

Палитра за двама

Как искам в тебе леко да се сгуша,
гласа ти нежен кротко да послушам.
Разказвай ми какво шепти сърцето,
рисувай ми мечтите си, където
пусни и мен да сложа два-три щриха – ...
111

Лабиринт

Лабиринт
Животът е най-големият лабиринт,
из който изгубени се лутаме вечно,
а Смъртта е най-тънкия трик,
заблуждаващ, че навън сме излезли успешно. ...
107