Стихове и поезия от съвременни български автори
Бам
о, Бога ми, все по-малко оставаме!?
Къде от срам и от прищявки...
като кучета нахапани от мравки!
Намръщено се гледаме едни други? ...
Неосъществено
препъва скритата мечта.
Реката ще измие спомена.
Дано! Кога? Дали?
Буря
Сърдито е небето.
Бели плесници удрят неспирно.
.....
Хора и лодки, застанете мирно! ...
Между редовете
утробата на общите ни
страхове и създаде нов
живот в капсулата на
постоянната ни празнота, ...
12+ Меланхолия
на този свят прокълнат, дето винаги тъгувам.
Да изчезна кат' прашинка – почти незабелязана,
на мънички парчета да бъда аз нарязана.
И без туй съм ничия – като някаква сянка, ...
Жена
от изгрев, капнал в шепа диаманти.
От морски дъх и шепот на вълна,
и от жарта, в окото на вулкана.
С едно движение рисувай ѝ очи – ...
Възвръщане
(27.02.2026)
В Твоята благост намирам покоя,
Словото Твое - поука за мен,
оставям в ръцете Ти грижи, тревога, ...
Безвремие
Сега съм тук на този бряг.
Вълните рисуват по златния пясък.
Небето се оглежда в тишината
и светлина без следа ме обгръща ...
В тишината на нечии стъпки
Аз облака смръщен помолих да слезе –
да хвърли в боклука сакото дъждовно.
Изящна брезичката с мраморен глезен,
разпусна коси над смирената локва. ...
Под небето
все пак всичко е за добро.
По неписани вечни закони
ако нещо ти бяга и не е дошло,
не е твое, не струва да гониш! ...
Звезден прах
започва земният ми път.
Животно, взело се за Бог
надува черния си рог.
Всяко зло в себе си събрах. ...
И накъде ни води този път
докаран до неясни бъднини
народът мъчи се да оцелява
в панелките от миналите дни.
Да, някъде на жълтите павета ...
Човекът с портфейла
Един човек с високо вдигната глава
върви с усмивка и с портфейл в ръка.
Заглежда младите жени с надежда една,
да го забележат те както някога. ...
Параноя Комплексова
и по-лошо, те стига.
И бушуват хормони,
като в бурята, клони.
Лудостта ти намига. ...
Есенно вино
няма простен давен грях –
пак обещава разлъка
в клоните птичи луд смях.
Пак предвещава летене ...
Ничий
все още ничий е, далечен.
Роден от чудо, следващ плана,
приготвя ни незнайни срещи.
Дали в лъчи, или в сълзи ...
Високите сухи треви
полюшват се леко
пред зимен пейзаж.
Високите сухи треви –
далече зад тях планини, ...
Една светулка само ми дължиш
аз още чакам своето желание,
държа бурканче, празно,
би могла –
да сбъднеш там последно обещание. ...
Обичам те
спонтанно да мечтая за хубави неща.
От слънчевата ласка, понесла топлината,
аз искам в нас да има любов и доброта.
В денят, когато тръгне с енергия и сила ...
Новата пейка
от горещото слънце, което пече
и прежуря сърдито без капка пощада -
ярка алена зеница в ясносиньо небе,
неочаквано спрях се - пред мен тя стоеше ...
Идва и си ходи
идва и си ходи - но
мори народи -
и необходимо е -
да спре - и - постижимо
Опиянение
Омайвам се, но пак се осъзнавам.
Поддавам се, но вяра много нямам.
Аз любя и пак сама оставам.
Харесвам те, но как ще ме принудиш ...
Зимата, през мойте очи
Алените ми бузки докосват прашинки от снежнобелия сняг.
Студено е, а пътеката е обкръжена от деца и се смеят тихо .
Наоколо снегът се топи, а ние се радваме на изживените моменти - правим снежни фигурки, сгушени в топло червено одеяло.
Прекрасно е да е, да е снежно, да усешаме студа да влиза ...
14+ Без задни мисли
какво та кефи у мъжете?
Дали е чарът портмоне,
или мъжественост... до коленете...
Че с първото не се класирам, ...
Слънчево събуждане
и къдравите си коси разплиска,
обичам те, денят ще бъде чуден,
щастлив и непринуден, както искам.
В очите ти пътувам, превалява, ...
Пролетни клонки
мои розово - бели мечти,
как тръгваме,
през горските пътеки,
обсипани с цветя, ...
Барикада в душата
Остаряха ръцете и трудно отчупват си къшей –
изкривени от болка и стиснати в пози налудни.
Който мисли, че с него светът е започнал и свършва,
той у себе си носи товар от лъжи и заблуди. ...
Кръговрат
Плач
Радост
Игра
Безгрижие ...