-
пилигрим
Поезия » Философска Шарения е този свят -
заглавичква те до прехласнатост.
Стремглаво летиш на килимчето,
ненадейно се сгромолясва.
Панаир без работно време - ... 15 -
izi55
Поезия » Друга И не във гроб ме заровете -
на червеи да стана жертва.
Във гроб заравят само тези,
които истински са мъртви.
Плътта без жал я изгорете, ... 49 5 -
yotovava
Поезия » Любовна Много празници – помня – в живота ми бяха безмълвни,
приютени под мократа, хлъзгава ципа на здрача.
От солта им разбрах колко бързо след тихото мръква.
Но човек съвършен е, защото умее да плаче.
Ние с теб си говорихме – може би – чужди езици. ... 184 13 23 -
hcs
Поезия » Любовна Под свода небесен,
под хиляди звезди,
от красотата ти унесен,
що е чудна песен,
що спаси ме от беди, ... 62 -
БезкраенДен
Поезия » Друга Често тормозен, а понякога бит,
той се превърна във звяр.
Вместо обич получил ритник,
носеше с болка, тоз' тежък товар.
Братя му станаха нощните вълци. ... 51 5 -
едимах
Поезия » Друга Усмивката ми вече
ще е вечно бяла.
Престоя ѝ в лицето ми
като вечeн
дъжд. ... 22 -
ВяраНиколова
Поезия Пейката заспива със спомени
на жените - черни гълъбици,
Самотникът вкъщи прогонил ги,
сгушили се във здрача сестрици.
Лоши думи, клетви простили си, ... 17 -
thedac
Поезия » Философска Влизам в Търново притихнал и чадъра си държа.
Той, градът, така е свикнал и през зими, и лета.
Може би ще ме приеме и ще станем дружки две,
сложа ли чувал с поеми в сутрешното му кафе.
Спят опънати плакати на високи железа, ... 27 2 -
dansyto
Поезия » Любовна, Друга По вятъра изпращам ти душа –
оголена, трептяща, изтерзана,
политнала над земните недра –
не ме е страх без нея да остана!
По вятъра изпращам ти душа, ... 104 3 10 -
ЛюбовНикифорова
Поезия » Любовна Здравей любов
теб аз всеки ден чаках
Не тръгвай не ме оставяй любов
стотици сълзи аз по тебе изплаках
Добър вечер любов ... 22 1 -
murjoflos
Поезия Ето на среща ми гледам изплува глава.
Носи се, клати се, дрънка, кънти в тишина.
Никога няма да видя отново това –
буца зловеща, прелитаща ниско в нощта.
Поглеждам враждебно таз странна особа. ... 25 -
adjo
Поезия » Пейзажна, Философска, Гражданска, Свободен стих Нямаме нужда
от обич чужда.
Ако ний не съхраним
това, което ни е в полза.
Нямаме нужда, ... 22 -
Петър1
Поезия Ще се загубя утре сутринта,
очите ми ще спрат да се усмихват.
И ще помръкне всяка красота
в сърцето ми – бездомен скитник.
Откъснал клонка от оназ липа ... 93 2 7 -
svetlitschka
Поезия » За деца Звездното небе примига,
месечина рог надига.
Под снега жита се гушат,
приказка неземна слушат.
Благодат над таз страна, ... 70 3 4 -
Православный
Поезия » Философска ПРЕДИСЛОВИЕ.
1. Благородный и добродетельный народе!
Мы испытываем непомерное угнетение духа. Давний победный гром наших предков заглох, огонь жизни тлеет, и некому бросить полено. И не время ли нам сказать, что не наше стелется везде, а наше взаперти, спрятано от нас. Сами же незнаем, откуда упадок ... 43 1 -
Веси_Еси
Поезия И спусна се над нас беззвездна, плътна нощ.
Изминаха години на случайности.
Мълчанието можехме да срежем с нож.
Миришеше на стъпкани потайности.
Нанизани, догадките посяха страх ... 144 13 21 -
мнч
Поезия » За деца Нощ е, навън е толкоз бяло
във рой от падащи звезди,
тук сякаш времето е спряло
и свято е, любов струи.
Припев: ... 240 8 11 -
LiaNik
Поезия » Друга За свободата си, признавам, съм готова
в затворник да превърна всички мисли.
Свободно и да дишам, да живея -
съгласна съм на всички други липси!
Не тази „свобода“! Не се лъжете! ... 123 10 19 -
FeelFeel
Поезия » Философска Седя си и мисля, а понякога... само летя,
без мисъл, без чувство,
в безтегловност... просто така.
Във вакуума на своята форма,
безформеност създава Душа. ... 65 3 3 -
Kent
Поезия » Любовна Вятърът ми е любовник
тази нощ ми го призна,
когато ме понесе към звездите
и ми подари луна.
Вятърът ми е любовник ... 65 5 -
Адриан
Поезия » Философска, Друга Не си ли ти просто пионка...
на стара шахматна дъска...
не си ли ти пешка безмълвна...
в една доста кратка игра...
ти можеш един или двама... ... 49 2 -
Иржи
Поезия » Друга Старост е, когато си изсъхнал като клечка,
движения – ограничени, мозък – доста равен.
Да ти е студено, дори и пред бумтяща печка,
погледът – безизразен, рефлекс – забавен!
Сам,дори и между другите седиш. Лежиш. ... 178 12 34 -
едимах
Поезия » Друга Колко пъти
за да намерим себе си -
губим се сред страхове,
болка, съмнения и
кръстопътища. ... 46 1 2 -
Петър1
Поезия Когато вечерта се плъзне - мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска, ... 86 6 8 -
Samadhi
Поезия » Друга Явление е душата моя! Мълния е тя!
Развихрена стихия – буря, земетръс.
Взрив е същността моя в ядрен синтез.
Не знам дали вода съм, огън или пръст.
Коя е същността човешка неразгадана? ... 76 1 2 -
toxin
Поезия Седя на прага на нощта сама.
И чакам... чакам дявола с тамяна,
да прикади онази люта светлина,
струяща от града,
в която теб отчайващо те няма! ... 207 7 17 -
thedac
Поезия » Философска Пак пътувам и сънувам, че си моя. Аз съм луд?
С коловозите флиртувам и горча като мавруд.
Всяко камъче ме пита има ли любов при нас.
Аз съм пламъче. Отлитам към познатия Бургас.
Ти потъваш надълбоко – синеока светлина. ... 40 1 3 -
Freeman
Поезия Не може любовта да се принуди.
Не може да си буден и да спиш.
Не може ятото от пеперуди,
да те обземе, без да изгориш.
Любов не може да се вземе. ... 80 3 4 -
nevestulka
Поезия Свисти тихо вретеното в нощта.
Баба преде овча вълна за чорапи.
Навън пролайва Буба понякога.
Но нищо не може тишината да заглуши.
Баба преде цяла нощ, очите сълзят уморени. ... 30 2 -
dansyto
Поезия » Друга На себе си ще бъда аз учител –
така ще стана своя ученик.
На собствени терзания – лечител,
на греховете свои – мъченик.
От мъката ще сътворя надежда, ... 63 2 7 -
Ina1403
Поезия » За деца Сняг се сипе над полето,
От студ замръзна и морето,
Ала в тази нощ на Коледа стои,
Звездата на елхата, и не спи.
Там във дом един, ... 17 -
художника
Поезия » За деца НАЙ-ДОБРИЯ ПОДАРЪК
Елхичката, когато плаче,
плаче с сълзи от кехлибар,
а до нея е палачът,
стария жесток брадвар. ... 71 2 -
sensors
Поезия » Гражданска Ръка протегната насреща,
от корабно въже по-здрава,
с ръка протегната насреща,
(и) трудното по-лесно става.
С ръка протегната насреща, ... 21 -
ekstasis
Поезия » Любовна Тази обич бе всичко – извор жива вода,
беше смисъл и огънят тихо изгарящ...
и завивам със погледи аз... самота,
а душата ми сякаш от спомени пари.
Ти ми даде мечти, после всичко ми взе ... 42 2 4 -
Самодива
Поезия Усещам как души те самотата ти
и как се луташ в дебрите на мрака си.
Не вярваш в път, а някога познатите
мечти събират прах, от дълго чакане.
Отрязал си крилата си (защо са ти - ... 78 11 7 -
Роза25
Поезия » Оди и поеми, Свободен стих Само във съня си аз те виждам,
всяка вечер като във мъгла.
Само във съня си те прегръщам,
молейки се да не свършва никога това.
Само във съня си аз те чакам, ... 31 -
rawiri
Поезия От звън камбанен стреснати,
каквото носеха-изпуснаха.
Учудено загледаха ръцете си.
И се прекръстиха. 34 1 2 -
MimiBan
Поезия » Любовна Аз съм в твойто днк
Печат на твоята душа
Търси ме сега в ноща
Търси ме в твойта самота ..
Търси ме там , където бях и вчера ... 30 -
NadeBo
Поезия ТИ БЕШЕ ВСИЧКО И НИЩО
Ти вятър беше,
галещ нежно голата ми шия.
Но понякога ехтеше.
Минаваше през мен като стихия. ... 19 1 -
rhymefan
Поезия от погледа на
шерпа и усмивката
му сили черпя 26 1 1
© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.