247 142 резултата
Връщам се в този град след толкова години.
А сякаш беше вчера последната ни среща.
В дъното на тясната калдъръмена уличка бе домът ѝ.
Не след дълго бях там. Прозорчето на стаята ѝ не светеше.
А на балкона - изсъхнало цвете.
  63 
След като ми сложи, вето
върху фризера с вина,
преди седмица - момето,
кекс - през ден ми обеща!
Тя закле се - без омлети ...
  68 
Ела,когато луната изгрее,
ще ти покажа къде е рая,
ще ти покажа какво е рай.
Не стой самотен.
Ела при мен през нощта, ...
  60 
Мирисът на лайка успокоява душата,
ако знаеш къде да я откриеш. Дива роза,
розмарин, босилек цъфтят около дома,
който ние двамата създадохме отдавна.
Венец от иглика, бръшлян и борови клонки ...
  62 
СНЕЖНОПИСНИ СТРОФИ
Аленее пътеката в първия сняг –
сякаш пламнаха в залеза тихо листата.
И студът припълзя, вцепенени от страх,
из смълчаните пазви заспиват зрънцата. ...
  106  11 
Все по-рядко се случва
да правиш добри неща.
Сега е време да те вземат мътните:
да удариш в кантара,
да взломиш чужда сметка, ...
  105  13 
ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
Понякога, когато съм на кеф,
при мен тогава просто празно няма –
ще пусна и последния си лев
във шепата на просяка пред храма, ...
  86 
Дядо Коледа добри,
моля ти се помогни.
На приятелката ми една,
дай магия с чудеса.
Дай ѝ обич, дай ѝ дом, ...
  62 
Ела и сплети косите ми.
Положи глава на раменете ми
и тихо прошепни, че ме обичаш.
Не замлъквай.
Бъди шепотът в сърцето ми, ...
  49 
Ти виждаш ли във юнска нощ,
светулки да играят?
И виждаш ли в небето синьо –
слънчево сърце?
Ти виждаш ли над морска мощ ...
  70 
Соцът построи язовирите – да събират водата.
Демокрацията събраното пръсна
и натири из баирите, та обезодниха се
и градищата ни и селата.
И от тинята на „Студена“, като от длан ...
  30 
А среднощната
омая
аз неща
да зная.
Сам се ...
  46 
ВЪЗПИТАВАНЕ НА МЪЖ
Жените ме направиха добър.
То не, че и преди не бях добър, де! –
научих се да ходя под чадър
и да не съм разпасан и разгърден. ...
  82 
С релативизъм морален
става живот аморален.
Звяр неопитомен
е нехристов човек.
Тяло - цяла кула, ...
  36 
Ницше
Освободител, нарекъл бих
Го аз, Ницше - освободител,
Да, но от какво. От зависимост,
Но той не е за всички, ...
  98 
И като нокти впити в дланите болят
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.
И без сърце живее си така благат. ...
  87 
Боли ме за трима!
Когато се късах от яд и от гняв!
И боли да съм зла и да викам,
да крещя и да удрям,
да вдигам във въздуха клетви и прах! ...
  58 
Някога до морето ходехме -
плувахме, гмуркахме се.
И скришом пушихме цигари.
Горещи пясъци краката изгаряха,
докато намерим джапанките. ...
  98 
Тя и той, двама неразделни.
Тя — свободна душа, той — отшелник.
Гледаха през различни очи
към едни и същи лъчи.
Тя обичаше спокойствието, което излъчва. ...
  73 
За какво ни е образование,
за какво са ни университети?-
влизат в тях полуобразовани,
излизат изцяло аналфабети.
  28 
Все по-рядко радват ни баджаци
и тъгува мъжкото око.
Търсим ги, тъй както ум, глупаци,
но къде ти в този студ, бедро?...
Няма нужда да говорят синоптиците, ...
  55 
ВЪЛЧА МОЛИТВА
Цепят просторите чорлави мълнии.
Див – върху покрива дъжд громолѝ.
Зимата слиза по голите хълмове.
Вятърът тръска валма от бодли. ...
  76 
***
Не се настани щастието
в покоите, които му приготвих...
Не му харесаха?
Или не му бяха по мярка?!
Определи ми среща ...
  35 
Млада птичка във небето,
орел един и гледа към дупето.
Опашка уж като всяка друга,
ама тая е различна -
трепет образува! ...
  50 
Някога тръгнах от най-крайната гара…
И птиците се учат да хвъркат сами.
Татко ми помаха, усмина се благо,
а после крайречната мъгла го смалѝ …
Виждах от влака как белият шлифер ...
  90 
Отвратих се… от жълтата преса:
от опорки под път и над път.
Всеки гони - на друг интереса,
ако много добре му платят!
Много псуват по НАТО - вулгарно, ...
  99 
Зимен полъх премина през града
Децата на площада спогледаха се
Изпариха се, като пара вода
Коледно настроение всички обзе
Лампички,елхи,играчки задрънчаха ...
  157 
Отнесе есента последният си кехлибар и злато,
а слънчицето плахо през мъгли и облаци замига.
Небето тъжно плаче за на юг отлитналото ято,
до него само вятърът във клоните сега достига.
Оставили две парещи следи в килима от листа, ...
  126 
Всички приказват червеното –
цвят на любовта, на пламъка.
Но в синьото, онова тъмното,
като очите ѝ кафяви, тъмно и дълбоко
Бледото ѝ, безцветно лице изпъкваше ...
  67 
КОЛКО МАЛКО ОСТАНА
Колко много се мина.
Колко малко остана.
Може би догодина
ще съм вятър в Балкана. ...
  100 
Падат есенни листа в тревата,
сякаш стелят шарени престилки.
Вятърът разнася по земята
пликове, хартии и бутилки.
Носят се по нашите шосета ...
  33 
Енергетични точки
Там, където ний щастливи
Сме били, вдъхновени, смисъл
Сме намерили, енергетична
Е била и е - тази "точка" и ...
  63 
Толкова много те исках,
слънцето беше във мойте мечти!
Толкова много те чаках,
чаках те в в топлите, летните дни.
Есен настъпи в душата, ...
  88 
Либерализъм
е разхищение
на свобода.
Социализъм
е похищение ...
  41 
Понякога мълчиш и гледаш
Понякога единствено мълчиш...
Понякога я търсиш и намираш
Понякога изгубваш всякаква следа...
Понякога прегръщаш тишината ...
  75 
Малко, мъничко мече,
чуй молбата на дете:
Малка съм, не съм голяма.
Нямам татко... нямам мама.
Баба си, не съм видяла. ...
  92 
И всеки ден заставям да прогледне,
през пръсти, през ресници, през стъкло.
А любовта ми – тъжна и последна,
напомня: Всичко вече е било.
Не си едничка ти, не си и първа, ...
  89 
От тягостно очакване замлъкват
надвесените тази нощ звезди.
Проблясват кратко, тихо се промъкват,
над тъмни клони, листи на брези.
Разкошен шлейф нощта сега намята, ...
  86 
На 9 март 2024 година се навършиха 794 години
от славната победа на цар Иван Асен II
срещу войските на Тодор Комнин
Мъжете при Клокотница се бият.
Кънти гората. Времето кънти. ...
  56 
Беше юли, лято беше!
Жаркото слънце още от ранни зори напичаше.
Нищо не подсказваше, че денят ще бъде по-различен.
В далечината силуетът ѝ се приближаваше.
Очите бяха омайни, загадъчни, разбиращи всичко. ...
  72 
Предложения
: ??:??