Поезия
252,9 резултата
Отключват се вратите на душата
Усещам как угасва сиво жило
пронизало сърцето ми преди.
Перо от ангел даром изпрати
от небеса – да ме омае мило.
И потопено в тихото мастило ...
пронизало сърцето ми преди.
Перо от ангел даром изпрати
от небеса – да ме омае мило.
И потопено в тихото мастило ...
96
2
2
Полет
Морето изяжда ми плътската жажда,
яда ми към хората и към света.
Седящи на пясъка
празни
омразни ...
яда ми към хората и към света.
Седящи на пясъка
празни
омразни ...
94
2
1
Същата
Някога, някога, толкова някога, че питам се:
Аз ли съм това?
Макар че духът е същият и усмихвам се:
Колкото - толкова, каквото - такова!
Очите са същите, макар да виждат различно, ...
Аз ли съм това?
Макар че духът е същият и усмихвам се:
Колкото - толкова, каквото - такова!
Очите са същите, макар да виждат различно, ...
74
Муза ли си ти? - Стихът ми пита...
Муза ли си ти? - Стихът ми пита
арфите от звездни висоти.
В искрено изгряващи мечти
отговорът тайнствено се скита.
Новата надежда днес полита, ...
арфите от звездни висоти.
В искрено изгряващи мечти
отговорът тайнствено се скита.
Новата надежда днес полита, ...
118
4
6
Дойде декември и душата му е бяла
Дойде декември и душата му е бяла,
сънува сняг градът ни и с ръмежна жал,
врабец притихнал в мокри клони се е сврял.
Оплаква златната си есен на раздяла.
А тя, с любов и нежност топлина раздала, ...
сънува сняг градът ни и с ръмежна жал,
врабец притихнал в мокри клони се е сврял.
Оплаква златната си есен на раздяла.
А тя, с любов и нежност топлина раздала, ...
122
2
Ето ме
Ето ме, приятели, днес, тук и сега
вперила поглед към сините небеса.
Накъде съм се запътила от заранта
към новите ми 365 дни от моите лета.
За някои съм същата, за други съм дама, ...
вперила поглед към сините небеса.
Накъде съм се запътила от заранта
към новите ми 365 дни от моите лета.
За някои съм същата, за други съм дама, ...
122
2
Първият Екзарх
Ще бъда блаже́н, ако с моята саможертва
възкръсне България за нов живот.
Екзарх Антим Първи
Баща му го е кръстил Атанас.
На двайсет в Хилендарската обител ...
възкръсне България за нов живот.
Екзарх Антим Първи
Баща му го е кръстил Атанас.
На двайсет в Хилендарската обител ...
198
1
5
Преди
Преди със залеза се връщаше
и носеше дъха на пролет,
а после нежно ме прегръщаше,
слели душите си във полет.
Преди със тебе носеше омая ...
и носеше дъха на пролет,
а после нежно ме прегръщаше,
слели душите си във полет.
Преди със тебе носеше омая ...
281
4
21
Бленувам те с любов в сезоните...
Бленувам те с любов в сезоните
аз като маг, като дете.
Препускат жарко вихрогоните
и поривът от страст расте,
мечтаното венец плете. ...
аз като маг, като дете.
Препускат жарко вихрогоните
и поривът от страст расте,
мечтаното венец плете. ...
156
1
3
Две вселени
Съдби преплетени веднъж
не могат да се разделят.
Две вселени – жена и мъж,
обвързани са в малък свят.
Един от друг далеч ли са, ...
не могат да се разделят.
Две вселени – жена и мъж,
обвързани са в малък свят.
Един от друг далеч ли са, ...
102
Между редовете
Обичам, когато се смееш.
Така ме разсмиваш и мен.
И чувствам – живееш... живеем
напук на проклетия ден.
Обичам те, щом ме погледнеш ...
Така ме разсмиваш и мен.
И чувствам – живееш... живеем
напук на проклетия ден.
Обичам те, щом ме погледнеш ...
272
4
7
Абсент и пясъчен часовник
Един резбован стол… почти изкуство,
а барът – задимен и овехтял.
Навярно пристан е за стари чувства
отдавна тук часовникът е спрял.
Обесеното време мълчаливо ...
а барът – задимен и овехтял.
Навярно пристан е за стари чувства
отдавна тук часовникът е спрял.
Обесеното време мълчаливо ...
207
5
10
Цветя и сълзи
С букет огромен, а душата свита,
тръпнеща "какво ще каже тя сега?"
Мечтата им с крила дали полита
щом логопеда рече "малката беда"?
Сълзите напират, душата трепери ...
тръпнеща "какво ще каже тя сега?"
Мечтата им с крила дали полита
щом логопеда рече "малката беда"?
Сълзите напират, душата трепери ...
87
Страданието пише вместо мен
Страданието пише вместо мен,
когато съм, но в думите не вярвам.
То спъва ме така на всеки ред,
че аз съм вече почеркът му страстен.
Поставих точка. ...
когато съм, но в думите не вярвам.
То спъва ме така на всеки ред,
че аз съм вече почеркът му страстен.
Поставих точка. ...
92
1
