217206 резултата
Време е да спрем да се делим на наши и ваши,
на цветове сини, червени, зелени, бембени,
в съюз за истинска демокрация да се обединим,
и живот щастлив задружно в България да градим.
Знайно е от много древни времена до наши дни, ...
  19 
***
Корупция, евро, пачки,
скандал, снимка, стотачки,
народ, гняв, протест,
момче, побой, арест,
ченгета, гавра, без чест*. ...
  44 
Колко мъгливо виждаш шосето,
водиш колата в свой коловоз.
Маркери точни са само дърветата,
бързо изчезват – в пустиня мираж.
Поздрав от мен, имам ти вяра. ...
  17 
Сълзите ти какви ли са на вкус?
Дали са с аромата на тъга?
Защо ли виждам в погледа ти пуст
следите и от мойта самота?
На пейката във парка няма друг... ...
  73 
Душата е същина в отколешен вариант,
но не пропада и не фабрикува изместване
на тежестта си и не посочва своя център.
Притихнала, косата й развяват в недоумение
едвам забележими вихри с гривест похлупак.
  11 
СКАЛНИЯТ ХРАМ
"Въведение Богородично"
(Разбоищки манастир - близо до с. Разбоище и до град София)
Автор - Величка Николова - Литатру
Една крива планинска пътечка ...
 
Шом слънцето изгрее и деня
покаже своите лъчи, малко врабче
на балкона ти каца, да ти попее
и докато светлината му прегръща те-
сладки мелодии, озаряват погледа ти. ...
  18 
Беше тежка карантина.
Зло голямо, ала мина
като облак през небето.
Детските очички светят,
че в училище са вече. ...
  87  11 
МЕЛНИК - В ТЪРБУХА НА ПИРИН
Автор - Величка Николова - Литатру
от кн. ми "В България е Раят"
Ето ме в малкия Мелник. Виното в бъчви шепти,
а на трапезата – зелник. Огън в огнище пламти. ...
  57 
Прегърни ме!
Ела и целуни ме!
Отпусни се...
И в ритъма му пренеси се!
Душата ми във плен... ...
  19 
Събуждам се. В главата ми се вихри карнавал,
в устата ми изчезнал вид, изглежда е умрял,
във стаята свиреп тайфун, навярно е вилнял.
Да бях умрял!
Децата са при тъщата и то за месец цял, ...
  68 
Пътувай, човеко! Пътувай!
Жадувай за много любов
и никога ти не робувай...
Сега тишината е зов...
Животът е раждане свято. ...
  19 
Извива пенест нежен гръб,
съвсем по котешки вълната.
Във всяка песъчинка - скръб,
сълза, за свършващото лято.
Купът от водорасли - сив, ...
  65 
Сега ще си тръгнеш, сега ще си тръгнеш отново,
но без да поглеждаш към моята странна съдба.
В сърцето ще чувстваш и радост, и скръбна отрова,
и мекия привкус на горска крайзвездна делба.
Отронва се спомен от теб подир слънчева нишка ...
  81 
Прилича на сила,
а всъщност на слабост прилича.
Любов проявила,
а някак не знай да обича.
Подава ръка, ...
  108 
Едно взето решение -
това съм.
Без да потъват гемиите.
Какво ли пък толкова се е случило.
Изгубена някъде в дреболиите ...
  35 
Някога…. по нашите земи
живял е цар, Траян се той наричал.
Уж цар, а дълги козешки уши
срамно под короната надничали.
За тайната му хората не знаели, ...
  33 
/басня/
Разрошена и с поглед див,
сред гълъбите кацна врана.
Пернатият елит свадлив
се възмути и шум настана: ...
  121  20 
Пулсиращи в идеални прави
искрящи въздушни армади
от безмасови частици любов
срещу големия черен покров.
Искам колкото дете на три ...
  22 
Лято е,
горещо е,
безтегловно и скучно е...
"Е"-то вкъщи,
все се мръщи, ...
  18 
*
Повярвай - имам толкоз много да ти кажа,
ала от страх, че може и да те загубя -
аз пазех в тайна (със години даже),
че моето сърце те силно люби.
Затуй ти пиша тези редове - ...
  13 
Момчиловци загадъчно мълчи.
Навярно чака своите юнаци.
Притихнало, то тайните таи,
ревниво пази родопските шубраци.
Аз все го виждам в летен зной. ...
  22 
  80  12 
В долината на мрачната сянка,
под прегърбена, стара върба,
насред мъртво огнище с останки,
завещано от древна рода -
там съм днес, по изгубен от вчера, ...
  82 
От небето капе слуз,
а земята е страдание,
грешно - кървава на вкус
и въздиша с отчаяние...
Градове в руини - гробници, ...
  65  10 
Бог плаче... Скрит във облачна кошара,
разпуснал тишината да почива.
Не хвърля мълнии, а над гората
сълзите си навъсено простира.
Бог плаче. Устните на нимфа - ...
  33 
Очите на тъгата са море,
удавено до дъно от солта си.
Не мигват, ако някой разчете
размера им от земните атласи.
Издайна и натрапчива мъгла ...
  63 
Точка в окото на орел –
Жертвата е обречена.
Сълза в окото на сърна –
Десетката във нечия мишена...
© Павлина Петрова
  50 
Подарък е всеки миг, в който не очакваш,
не искаш, не търсиш, след късмета си не тичаш.
За щяло и нещяло - да спреш да се оплакваш,
да имаш човек, когото обичаш.
Подарък е всеки дъх, с обич вдишан, ...
  19 
Днес, в тоз светъл ден
Крача гордо
След теб,
Приятелю мой
В твоя път ...
  25 
Ален заник там догаря,
над теменужени води,
лъчи последни тихо парят
без ясни, видими следи…
А после бавно се стопяват, ...
  87  13 
Вече ще рисувам с думи
слънчевия божи свят,
че на снимките ми мумии
щрака телефонът в цвят.
На екскурзия съм сякаш ...
  66 
Когато жълта роза е луната
и капят от листенцата и чувства,
а вятърът във нейната позлата
лице заравя като обожател
и шлейфа и не иска да изпусне, ...
  94  14 
Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.
Нахлупил облачен каскет, ...
  93  12 
Въх, уби мъ! Какъв си щурак!
Тези вятърни шорти ти мязат!
Искам с ризка буфан да си пак,
под която... ( Какво се показва?)
Нежно люшнал се житен масив ...
  135  15 
РИЛСКИЯТ МАНАСТИР – В СЪРЦЕТО НА РИЛА
Автор - Величка Богданова - Литатру
Вървя по пътечката горска, извита,
а там, на баира, сред вечни гори,
стои строен храм с красиви извивки, ...
  27 
31.97.2020
Намерили му цаката...
Руснак и българин се били дълго
един до друг в война не лека...
Опасности ги правели безмълвно ...
  131  15 
Пред прозореца брезата бяла
е с цвета на моята тъга.
Стига сме се лъгали, че светла
невъзможно е да бъде тя.
Не мислете, хора, че тъгата ...
  57 
В тихата нощ на далечното разстояние
което ни свързва в копнежа
на ръцете ни да се слеят...
Напомнят ми с плисък вълните
за твоите устни - ...
  26 
Обещана ти е. Преди да се роди.
Преди и ти дъхът си да поемеш.
Преди да изтекат рождените води
и животът да започне да ти взема
Пъпната ти връв преди да прегори ...
  154  21 
Предложения
: ??:??