Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Пътека към есента

ПЪТЕКА КЪМ ЕСЕНТА
От раз се срутва грохналият ден.
Знаменията му изпъстрят здрача.
И знам, че трудно е да не заплача –
с език, прехапан и от яд сломен. ...
115 4 5

С мълнии в очите

Научихме се, че с водач е лесно,
за грешки все го съдим и виним.
И с мълнии в очи – от ярост бесни –
готови сме да го изпепелим.
Решени сме водача да сменим, ...
193 4 14

В зениците

В зениците ѝ кораби отплават,
поели вахта в бурното море.
Към синята безкрайност призовават,
където всеки устрем ще замре.
Тя диша със соления му тътен, ...
120 2 5

Без бележки под линия

БЕЗ БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
Свирил грешно токата и фуга,
вятър брули разблудната нощ.
Някой трескаво в черната угар
над полето пресял е брашно. ...
139 7 7

Свободата има цена

Казват, че свободата е птица.
Не вярвам.
Птиците не знаят какво е избор
те просто разтварят криле
и небето ги приема. ...
76

Пътеводител

С очите си, затворени широко
Проправям път към края на деня
Заровя ли се в нещо надълбоко
Изгубвам се, потъвам във мъгла.
В миг блесна, озарена от комета ...
71

Последно обяснение

Болката свърши, а много болеше -
ти си известие в папката "спам".
Всичките чувства събират се в лешник,
моля те, свиквай без мен да си сам!
Имаше дни, във които проклинах, ...
117 1 2

След нас

Нощта е близо — там зад хоризонта,
аз крача с гордо вдигната глава,
надвил инертността на мастодонта,
на гръб понесъл своята съдба.
Душата ми е въглен от жарава, ...
189 8 22

***

Бях есен, после зима и пак есен.
Объркаха се някак си сезоните.
Пролетта... тя не се случи в мен,
премина Май с тъжни полутонове.
И беше студ до бяло, и валя. ...
67

Защото било е любов...

От космоса, от най-тъмния кът,
през лабиринта на звездния свят,
по бялата грива на Млечния път,
до тази земна твърд, до този град,
до площада с белите гълъби - ...
131 8

Походки...

Походки...
То, как радостно тропка, уверено,
с походката си важна бебешка -
света в ръце, ей сега ще превземе,
но - дано расте в мир, човечето... ...
98 1 7

Влюбен пленник

… Плениха ме!
Незнайно как...
с оръжие, което не виждам.
Очите ми уж са отворени,
но съм сляп за всичко. ...
72

Тъга

Бутилирах си тъгата
Отпивах я по чашка
Всяка вечер пред вратата ми лениво се поклаща,
навежда се и моли да я пусна.
Отварям ѝ да влезе (не искам да остава) ...
78

Портите на Вавилон

Той:
Пред портите на Вавилон те чакам
под взора на могъщата Ищар.
Ръце към небесата аз протягам -
да долетиш ти с нежно огнен чар. ...
103 2 4

Характер в гените

Дали е важно какво след нас остава,
щом не живеем в смутни времена?
Какво си изградил се оценява,
единствено, ако живееш в нищета.
Когато всичко ти поднасят на тепсия, ...
125 1

Когато слънцето заспи

Нощем, когато слънцето заспи,
изниква в съня ми
с прекрасните очи,
ухаеща на рози
и есенни цветя, ...
78 1

Въпрос без отговор

Любов е равно на омраза!
Това го знаете, нали?
Любовта е някаква зараза,
след нея сърцето все кърви.
Любов е равно на хармония . ...
102 2 3

15-ти септември – На добър час, ученици!

Септември тук е с багри топли,
лъчи от слънце и златни листа,
и в тези триумфални утрини
отново кани мило младостта.
Училищният двор прелива ...
116 2 4

И в Гърция ми липсва нещо

Харесвам гръцките морета,
кристално чистите води!
Там няма никакви ментета
по барчета и механи.
Моретата са им прекрасни, ...
120 2 2

Мечта

Отровена Земята ме повика,
със дъх пропъди мойта тишина.
С въздишка от мълчание по-тиха -
беззвучен стон - предсмъртна хладнина.
(Даряваш щедро някому живота, ...
103 2

Откровение

Не си отивай, самота!
Без теб какво ще правя?
Със теб се връщам у дома
обичана, желана.
Ти носиш много топлота ...
83 3

14+ Ден, "обикновен"!

Денят започна рано, още преди слънцето да изгрее.
Отметнах одеялото и въздъхнах!
"Поредният скучен и обикновен ден" - си казах!
Но грешах!
Беше "Свети Валентин"! ...
119

Отминеш ли ме

Опитвам да живея без да дишам
сред мислите си - бели, като скреж
и името (каквото ми дадеш)
такова ще приема и ще впиша,
на вечността в тефтера чисто нов. ...
124 2

Когато всички думи замълчат

Когато всички думи замълчат
и времето свали последната си маска,
когато дните като прах летят
и всяка истина изглежда кратка,
когато няма „утре“ зад стъклото, ...
104

Запалете свещ за Горбачов!

Днес всеки втори псува комунизма
Днес всеки втори плюе по Русия
и пише се борец против тоталитаризма
но всички знаем ги добре кои са тия...
Те бяха все активни комсомолци ...
112 1 1

14+ Светът в очите на един от тях

Сифистично общество с морална цедка
гримирано с най-евтина козметика -
Любезен паяк в смъртоносна плетка
говорещ благо за любов и етика.
На базата на покварено милосърдие ...
86

Анонимно

Ще се сещаме пак
във уютен сумрак -
Ще се търсим опипом.
Дали ще си там?
С имена неизвестни, ...
96

Зовът на мисълта

Несъвършена в своето съвършенство,
неповторима гледка крие мисълта.
Тече в наслада пълна от блаженство,
красива есен пълна с пролетта.
Несъкрушима пред студените води, ...
109

Чужда болка

Кака Мина, съседка ни млада,
до геран в зарана когато бях,
видях бе тъжна и бе с помада
прикрила рани, но аз ги видях.
Болно ми стана, бодна сърце ...
104 1

*****

*****
Не я докосвай,
ако от стремеж е само...
И под тихото небе на юли
чувства сладки не разплитай! ...
136 1

Жена от светлина

Тя е ненадмината по хубост,
блести по пътя,
пръска сияйна светлина,
сякаш е от най-ярката звезда.
Тя е с най-вълшебните очи — ...
114 1

Морски спомен

Вълните днес са тихи,
шепнат, но не спират.
Рисуват летни щрихи
на картината живот.
Вятърът и той напява ...
104 1

12+ Средец Илиев

Средец Илиев падна мъжки в боя,
прострелян бе от лошия крадец.
И всички ний забравихме героя,
забравихме го клетия Средец.
Средец Илиев имаше женица, ...
126

Пробуждане

Все търсех краткия път,
а той се оказа измамен.
Катерех най-лекия връх,
и той се оказа коварен.
Бях хванал на живота, ...
211 3 8

Хаос

Всичко бе хаос.
После Бог се намеси.
Старата плоча
танцуваше валс
и раят спусна завеси. ...
143 2 6

Българска риза

Много пъстри цветя, обич и красота
вплита българската ни шевица.
С багрите си безброй очарова света,
сбрала житен клас, слънце, лозница.
Съхранила традиции, бит и духа ...
137