Стихове и поезия от съвременни български автори

254.1K резултата

Великата измама

Гробар съм, погребвам надежди,
погребвам илюзии детски,
погребвам фаталните грешки,
погребвам и грозни комплекси.
Гробар съм, не зная почивка, ...
145

Има дни...

Има дни, в които искам да ти пиша
Да ти разкажа толкова много неща
Защото знам, че само ти ще разбереш
После се сещам как си тръгна
Как ме остави тук сама ...
148

Дъждът

Дъждът разкъсва нощта на парчета,
тежки мъгли по баира пълзят.
Стихва гласът на самотни връбчета,
капки по перваза тихо струят.
Сенки прошепват с глас на забрава, ...
260 4 18

Дефиле

Там, дето Искърът ломи балкана
окото ми красива гледка хвана.
Къщя накацали по планината
и водни птици, порещи реката.
Докат вагона скърца романтично ...
170

Това е. Друго няма

Загърбила света, така злорада,
седи и пише бързо лист след лист,
последния оставила е чист
съдбата. Утешителна награда.
Танцуващата с хорските души ...
216 3 6

Дъждовно щастие

Безчадърието – щастие,
но чадърът ме гълчи
и не иска безучастно,
бездъждовно да мълчи.
Иска с мене да се смее ...
191

Мед от стършели

МЕД ОТ СТЪРШЕЛИ
Бог ли грешка направи, когато боклука е мятал
и забравил е тежкия райски портал да заключи?
Като птици ранени, държани във клетка от злато,
свободата на глътки изпихме – от звездния ручей. ...
383 6 11

В нечий дъх

Насън
умирам… и се раждам.
Понякога съм скален мъх,
а после бавно се разграждам,
така да вляза в нечий дъх. ...
495 5 8

Играчът 1983

Да, обичам хазарта. Винаги съм го обичал.
Откакто се помня, животът ми бил е хазарт.
Барбут, покер, зар съм играл - но не за парите.
Затова аз след час заминавам далече от вас.
Кой друг иначе би поставил жетон - на битата карта? ...
191

Две мънички мравки

Две мънички мравки
Обичах те толкова много,
че сърцето ми прескочи
девет планини
и се стопи. ...
162 1 1

И слепият куршум ще те улучи

Какво научихме? Какво остана
подир уроците на всичките учители?
Виновна да е счупената кана,
а не нозете дето са я ритали.
Поуките са за да се поучим ...
197 6 12

Безвремие

Затанцували капки във кристална премяна
и ухае на свежест, на вода и прохлада,
днес аз нищо не искам — нека мъничко само
да погледам безмълвна, без да плача и страдам.
Просветлява небето след пороя по пладне, ...
177 2

Не ли?

На този свят си само гост
и всеки страх е зла верига.
Изправиш ли се гол и бос,
когато буря те застига,
тогава чак ще си прозрял, ...
305 2 6

Глупаво

Да, глупостта успокоява.
Превръща те във вечен.
Или пък ускорява
Пътя към безчестност.
Смелостта да бъдеш глупав ...
160 1

Нейно величество любовта

Поетичен цикъл
Автор: [Иван Тенев Шиков]
Дата: 15 февруари 2026 г.
МОТО
„Любовта не е само пристан, тя е самото море. Тя не е само празник, тя е хлябът на делника ни.“ ...
175 1

Дали

Дали оставих себе си фатално неразбран,
а моите странни мисли – разбъркан океан.
Защо не чух сърцето, тих повик на любим,
да слеем топли устни и пътя да делим.
Как слепи са очите за нежност, доброта ...
170 4 3

Звезда

Аз някой ден изведнъж ще стана звезда.
Ако не в киното, то със сигурност на небето.
Отвисоко с малко тъга ще погледна земята,
ще говоря тогава с гласа, който сама си отнех.
Ще кажа колко неистово трудно ми беше ...
189 2 5

Безсмъртен знак

Не спирай към звездите да поглеждаш,
зареян в изгреви и залези далечни.
В житейски пъзели съдби подреждай,
създавай спомени от минало за вечност.
В изгарящ танц пулсират сетивата, ...
192 4 7

14+ Топ хороскоп

Хороскопът ми познава, като врачка
от онези, ромските, разбираш -
Щастие, орална радост, пачка,
според него всеки ден все имаш
поводи за празничен банкет... ...
179 6

В сенките на дните

Прелитат бързо сенките на дните,
но идва миг от нищичко непричинен.
И само той единствен не отлита
от орихалк изваян и свещен.
Пред него падам ничком на колЕне ...
239 9 9

Болница

В коридора на празната болница
сред стерилните бели стени,
в тишината, подобна на гробница,
гробен сякаш покой се слои.
И ето - вратата фатална ...
132

Трифон Зарезан

Лоза-лозница, плачеща девойка
и ножицата остра на лозаря.
От кръв Христова по-червено вино,
във чашите ни сипва февруари.
До грях и святост, с дланите си груби, ...
162 2 3

Опрощаване на есенния бриз

ОПРОЩАВАНЕ НА ЕСЕННИЯ БРИЗ
Спи луната, покоят трепти –
моят път през морето извива.
Тлее здрачът в прощалния стих –
щом боли – значи още съм жива. ...
125 1 1

Разбити мечти

Целувала жабоци от сърце
в надежда някой в принц да се преметне,
с брадавици покрила бе лице,
та никой мъж не пожела я сетне.
119

Петрохана!

Жив съм... жив съм, там на Балкана до Петрохана,
където достойнството на България ниско Остана!?
От потърпевшите-Виена
241

Контраст

Бял потник и къса, бяла пола,
тъмен загар, доколкото могла,
в магазина влизам с рошава коса,
тъмни очила, черна маска на уста.
Три жени ме гледат целите в захлас, ...
94

Към безкрая

Някога взирал ли си се в небето
Мислейки си за мен?
Аз спрях да го гледам
Напомня ми за усмивката ти
Тази, която така грижливо пазиш ...
114

Сърце

Сърце, тъй младо и крехко,
Но за теб, омразата ще погубя,
и във вана пълна с червеи аз
ще вляза, за да не заплачеш ти
от мъка. ...
131

Поука ли,или?

Една кокошка в селски двор...
решила, че яйце от злато ще снесе...
Напън, втори, но уви!? Болки, пот.
Няма изглед за яйцето и да се получи.
Иска ѝ се, хем да плаче... и от ...
150 1 2

Подготовка за Задушница

Да купя свещи, вино и кибрит.
Игликите във вестник да увия.
Преди да тръгнем Добри да е сит.
Тъгата си от всички да прикрия.
Брашното да пресея два-три пъти ...
88 2

Песен ми такава избери

Песен ми такава избери,
да ми бъде благ мехлем на рана,
да поискам с тебе да остана,
да не тръгна – скитница в зори.
Вече наизуст навярно знам ...
182 4 4

Ако си сън

Любов моя, ако в сънищата идваш,
знай, че будувам и чакам те там,
Сърцето ми тихо в нощта се разлива,
помни те само по тихия плам.
Ти си жаждата, дето не гасне, ...
153 2

Сърдечно споделено

...И така:реших да споделя, онова което не се забравя!
От нощите ли общи побелях, или от дни, които остават?
Вървях към дълговечен зов,препъван и от зли пътеки.
Търсех тайни,търсех и любов, с която Бог дарява всеки.
Колкото непостижимо е това, колкото и да бъде трудно - ...
148 7 10

Църковният площад

Блестят високите кубета
сред злато в слънчеви лъчи,
и пеят сивкави павета
от токчета и от коли.
Далече някъде запява ...
163 2

С любов

Февруари пак ни изненада
с разцъфнала в очите пролет.
Прескочи всичките забрани
с подарък от мечти в полет!
И чу се в небосвода ведър ...
128 2 3

Когато съм с теб

Главата ми е взрив от ендорфини!
Прелива от искрящи допамини –
че иде ми Земята да повдигна
и чак до Слънцето със нея да достигна!
Какво от туй, че вън вилнеят бури ...
142