Стихове и поезия от съвременни български автори
За ангели и луди, и поети
мой ангеле, крилете снежнобели?
В небе без слънце и авлиги,
и в бури страшни с тебе сме летели,
все слепи бяха нашите недели, ...
Да
Превръща те в различно нещо.
Или пък ускорява
Пътя към безчестност.
Смелостта да бъдеш глупав ...
Свободният глас
никога няма да бъда „добър поет“.
Може би в някой друг живот,
в някое друго време…
Ограничена съм ...
Аз съм просто човек
нито съм белобрад "мъдрец"
нито нафукан "глупец"
Не съм и смелчага, юначага "борец"
нито посран, разтреперян "стрхливец" ...
Отрицание
стискаща трънната корона с бодли,
когато не тялото, а душата ми кърви,
и нося моя грешен кръст,
тежащ цял тон на моя гръб. ...
По Дядо Вазов
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим твърде, ...
Спомен за (не)любим човек
към времето, в което се вълнувах
от дребните неща на този свят,
и всичко, от което се страхувах.
Не се завръщам вече към това, ...
Пролетно
и ухае на пролетен цвят,
и април ме обича, и иска
на зелени мечти да летя.
Благодарна съм, с него празнувам, ...
Жадувания
у мен яви се думата "жадувам".
Изглежда досега е тънала в безвремие,
но ето, някак на повърхността изплува.
И както може да се предположи, ...
3 18 9 24 11 15
и си най-сам, най-счупен и смутен,
от пепелта на собствената рана
издигни мост и тръгни по него устремен.
Щом всичко пред очите ти потъне ...
Диалектика
Снощи гледах филма Уроците на Блага,
прозвуча ми някак си мачкащо,смотано,
дълго не можах от сюжета му да изляза,
макар да знам, че наистина такъв е живота. ...
Ж-эмансипация 🇷🇺
Сугробы жутко тают... Лужи.
За ней слежу, один кружу
По улицам весенним – в стужу.
Жена. Ушла. Со мной жила. ...
Седем дни са пред мен (в памет на Михаил Белчев)
нямам огън да запаля последна твоя цигара,
дори и шестия вълк да повали, понеделник е днес
седмият .... настигна теб и възкръсна.
Зад теб са шест куршума ...
Времето
щом се докосне до пулс, забавен от страх.
Времето не е константа – то е дълбока
мъглявина от мисли, превърнати в звезден прах.
Ако имаше център, ако имаше маса, ...
Щрих и стих
поставя със замах последен щрих,
преражда се светът във цвят наоколо
и неусетно се превръща в… стих.
Навлизам в зимата си, но не прося, ...
Времето е наше
Щом цялото време е наше,
тогава защо го пилеем?
Животът ни не е ли страшен,
когато без време живеем? ...
Eдинственият дом
понякога насила го гризеш.
Спомни си, че филизът млад и свеж
е люляк, който обещава лято,
че си любов и няма как да спреш, ...
Ангел без криле
светликът сякаш гасне, проблясва без следа.
А времето е спряло за миг на колене,
посърнало от горест, привело рамене.
Там бял самотен гълъб безпомощно кръжи, ...
Възкръсва ли, възкръсва!
възкръсва
в нас самѝте!
И
нас самѝте ...
Различните
под щастлива звезда –
детенце обичано,
в рими обличано.
И мечтите ми волни ...
Клетва
да се чувстваш толкова малък
Да бъдеш и ти заблуден,
а животът ти жалък.
Заклевам те и ти да се влюбиш, ...
Цветница
намята цветна мантия върху земята.
Тревиците протягат крехки стъбълца
към светлото око на синевата.
Избухва в аромати, в пищен цвят ...
Ще те сънувам
като цветно ухание
на люляк в пролетен ден,
като лунно сияние,
спиращо пътя си в мен, ...
"По залез слънце"
и всеки остана от него впечатлен,
но не видях аз в него нещото специално,
той е просто ден, пак тривиално...
... ...
Охльова Цветница
Цветница, а закъснявам!
Скоростта ми нещо куца,
къщичката ми – каруца.
Вместо двеста конски сили, ...
Изначален
и агънцата се тревожат,
и всяко се надява
да го пропусне щедро ножът...
Великден е свещен ...