248 640 резултата
Студът, облякъл новия си фрак,
танцува в улици безлюдни.
Поспира миг до къщния ми праг,
ослушва се и търси будни!
Навярно дири нечия душа, ...
  109 
We are all affected
like it or not.
So stay connected
you poor lost what.
For I have fallen ...
  94 
Арменският поп
се помоли да няма
повторен потоп,
а добруване, обич,
любов и богуване...
  61 
ТИШИНА ЗА БОГА
... такава тишина не е била
край мен дори в утробата на мама –
като че ли със боси ходила
прекрачва Бог родилната си слама, ...
  82 
Split in two, right through the middle,
A smiling reflection - a widow’s riddle.
Her king, her chains, her cruel oppressor,
He walks alive, yet death’s successor.
The circle is closed, the serpent tight, ...
  73 
Ще изтече много вода,
ще се завъртят милиони звезди
в лоното на отминало във вечността
ще изчезнат истини, ще се покрият следи.
От водната пара ще се роди силен дъжд ...
  75 
ТРУДЕН ИНТЕГРАЛ
Да си отидеш – бе прогноза
на много зъл математик.
Градът – изпепелен и грозен,
понеже ме напускаш ти. ...
  163  13 
Тошко пак се събуди рано,
за "радост" на мама и тате
и задрънка на старото пиано
за ужас страшен на бате.
На дивана навирил крачета, ...
  151 
БАЛАДА ЗА ТАНЦУВАЩИТЕ ГЪЛЪБИ
... понякога ловя в стиха си дълъг трептежите ѝ – стихващи, по мен,
душата си разпервам – както гълъб край гълъбката своя вдъхновен,
но тя е уморена – тя не знае! – че крея аз във своя смахнат дом –
петнадесет квадрата едностаен, във които любовта нахълтва с взлом, ...
  112 
На пръста си съдбата ни върти,
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти ...
  155 
Жените ми казват-,,Ей, готин,
в леглото пич си страхотен!".
Туй пък отгде ли се взе?
Взимат ме май за мезе...
Нямам размер нелогичен. ...
  73 
Забавлявам се, играя,
и с' света се запознавам.
Знам, че много малко зная
аз за него и внимавам -
Уча се и често питам, ...
  155 
Защо да говорим за миналото, защо да говорим сега,
защо правокираме обективния ум, защо в нас да влиза тъга.
Не разбра ли че , този обективния ум той загърбва във нас любовта,
любовта за която Христа ни говори, любовта която отваря врата.
За вяра, надежда за туй ти говоря във нея го няма страха. ...
  76 
(сВалка скороговорка стайл)
Мѝлан с Мила мина миля –
меси млин за „Астън Вила“.
Мила млин със смил сменила,
три води от него смила ...
  92 
Денят се ражда без следа от проза,
разлива най-красивия пожар –
ухае изгрев с аромат на роза,
безценен всеки миг – божествен дар.
Животът крие своята загадка ...
  103 
Опитвам да се надскоча
Да летя без посока, без крила
Да съм това, което другите не искат
Да правя това, което не им стиска
Знам кое е право и кое е грешно ...
  67 
Смърт, ела. Вече време ти е да ме вземеш.
Да, дошъл е и този момент.
Аз си тръгвам. Воювах талантливо и смело.
Ала всичко си има предел.
Смърт, ела. Време е вече, да ме целунеш. ...
  82 
Не гледай света през розови стъкла,
цветът им лъже, тишината крещи.
Зад тях е сиво, студено небе,
а вятърът носи парчета съдби.
Улиците блестят с изкуствена светлина, ...
  70 
— Защо плачеш – попита душата ти...
— Горчи ли ти скръбта!? Защо,
нали си Ангел... но лишен от крила.
Е, къде са фамфарите, декорите, славата?
Не аплодирайте фалша, той е измама. ...
  85 
В тънка кристална чаша се стича
не вино, а нещо по-тъмно от нощ.
Гъсто и плътно, по стените се влачи,
като кръв от сърце, прободено с нож.
Отпивам… и пламва във вените огън, ...
  92 
Денят като пустиня суха ялов е,
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
  185 
СИНОПСИС НА МЪЛЧАНИЕТО
От думите, които премълчах,
и чаках времето им да настъпи,
останала е само шепа прах
и вятърът раздухва я – безплътен. ...
  161  12 
"Бюджетът ми се вижда малко тънък"- каканиже Теменуга!
"Ден след ден живея в недомлъвки!,Но нали съм вече друга..."
Росен-потен!Изведнъж нарежда:"Братя,да се видим по-късно!"
Пък старите поколения с надежда вярват,че Ленин възкръсва!
А бюджетът цифрово е безнадежден.Нищетата с гняв живее! ...
  170  12 
ВЪЛЧА ПЕСЕН
Вятър в снежната кория чорли птичите гнезда.
Нощем сури вълци вият връз плешивите бърда.
Под Луната тънкорога скърца въздухът от студ.
Ни хралупа, ни бърлога – да намеря тих приют. ...
  115 
Владея - с поглед, необята
и мой е звездният килим -
постелка семпла връз недрата
на този, твърде предвидим,
в погибелта си век човешки ...
  83 
July’s heat is cruel and wild,
a fevered breath, both dark and vile.
The earth yawns wide, the chasm deep,
where hell’s foul winds begin to creep.
The past clings tight upon my back, ...
  103 
на сина ми Богдан
Коридорът на дните е тесен
и са ялови всички вини.
Под хамбарите синята плесен,
като завист човешка кълни. ...
  171 
за И.К
Все още тук си,
но някак си така далеч от мен.
И знам, че за добро е, но дори и тази мисъл не възпира сълзите ми да се стичат от почервенелите ми очи.
Ще запомня всеки поздрав, ...
  71 
Розата цъфти в безкрайна пролет,
с листа от чувства – крехки, но силни.
Ухае с аромата на миналото,
а в цветовете ѝ – спомени мили.
Тя пази тръните – своите рани, ...
  112 
НАЙ-ТЪЖНОТО ЧОВЕЧЕ НА СВЕТА
... най-тъжното човече на света
живее в мене – старче белобрадо,
във моя бял стих хълта през нощта
и пита ме: – Къде си тръгнал, дядо? ...
  112 
Когато в себе си пристъпиш
и равновесие запазиш,
небесен дял ще си отчупиш
и несравним ще го опазиш.
Когато всичко подредиш – ...
  116 
Аз мога да се върна,
където съм била,
но винаги ще си отивам.
На прага ще се пресекат в калта
посоките, с които се приспивам. ...
  116 
Мислите в главата ти плющят
Безмилостно, като камшик
Времето препуска бясно
В нереално, зверско темпо
Линията на живота се пречупи ...
  64 
ПИСМО БЕЗ ПОДАТЕЛ
… ще ти напиша някой ден писмо,
ще ти го пратя без печат и марка –
как се търкалям – трънено валмо,
по ледните алеи сутрин в парка, ...
  119 
Студен и гневен вятъра сърдит,
изсъхналите листи разпилява.
Помита вопъла им изтънял и тих,
врати затръшва без да съжалява.
Нелепата реклама с трясък влиза, ...
  133 
Ще се престоря пак, че си различна....
Но усещам и знам - ти си същата.
Всъщност ти си, която аз обичам.
И това ще бъде нашето завръщане.
Аз изчезвам. Мен вече ме няма. ...
  76 
- Какво ти и, старче? Има ли ти нещо? -
пред него спрял е млад човек.
- Чи, кво да ми и? Добре съм!
Вида! Чувам! На крака съм!
На пейките не спа! ...
  144 
Неистово изстиват сетивата
в просмукана от тъжност самота.
Животът мой, живот - разплата.
Живот във скръбна пиета.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
  103 
Уважението няма граница,
ни цвят, ни титла, ни единица.
То свързва хора от различни места,
в ръцете им грее еднаква мечта.
Не пита кой какво работи, ...
  103 
Светът
Сега светът е толкова различен,
изпълнен с завист и злоба, безличен.
И вярата в хората постепенно угасна,
в тъга и нищета детето им порасна. ...
  96 
Предложения
: ??:??