Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Държавата на клетниците

Потъна кораб в тиня и измама,
на дъното му плъхове крещят.
За истината свята място няма,
измислени канони тук царят.
Безумците за тронове се блъскат, ...
268 7 14

Чичо Иво

Чичо Иво с бяла очукана китара
препуска по грифа с пълна пара.
По струните с бързите си пръсти
свири рифове омайно гъсти.
Георги Минчев от колоните звучи, ...
141

Листопадно оригами

ЛИСТОПАДНО ОРИГАМИ
Парадът с Персеиди е приключен
и август си събира антуража.
Пазачът за последно врътна ключа
и лятото премете от паважа. ...
213 3 4

14+ Мъжете вярност не познават

Не спя с мъжете от обичане,
в това наивниците вярват
и думи кухи са изричани,
човека друг за да зарадват.
И той със вяра ги приема ...
159 1 4

Бялата лястовица

Колко мъка има, Господи, тук!
В свои острови - с рани прокажени,
хора стискат ръце и мълчат,
под твоите облаци смазани.
И не могат дори да умрат. ...
163 6 7

По много пътища животът може да поеме

Отронва есента в душата ми листа
напомня ми че времето тече, не спира
а има недовършени безброй неща,
с които миналото ни разделя и събира.
А библията казва ни: "За всичко има време" ...
140

Kратуни в небесата не виреят...

Очи да вдигна - горе небеса,
в нозете ми листата пъстри шушнат,
на рамо облак - да го понеса,
в душата ми отколе непослушна,
надежда многоцветна пак кълни, ...
131

Когато още можех да обичам

Когато още можех да обичам
и облаците нямаха валеж,
сърцето също нямаше бодлички -
в любов роден, възмалък таралеж...
Тогава като младенец заспивах, ...
166 1 2

Синовно

По ниско окосената люцерна,
по плъзналия из мерата троскот,
живеят думите опитомени
в държавата с прогнилите обноски.
В държавата на мъртвите поети, ...
156 2 2

„Разговор със смъртта“

Една вечер седнах до своята сянка и чух как смъртта тихо влиза без зов. Не носеше коса, нито маска, а поглед, по-стар от човешката любов.
„Кажи ми защо ме е страх да си ида, щом никой не помни откъде е дошъл? Защо всеки миг ми изглежда обида, когато разбирам, че краят е близо?“
Смъртта се усмихна: „ ...
105

Щъркелите отлетяха

Свърши хубавото лято!
Всички щъркели на ято
във небето се събраха,
надалече отлетяха.
Знаят - пътят не е лесен, ...
125

Хипноза от плът

Само звънни
и ти идвам на гости.
Познаваш ме ти —
от кожа до кости.
Искам го мръсно, ...
123

Когато времето забрави да върви

Когато времето забрави да върви,
и стрелките застинат без посока,
ще чуеш как мълчанието тежи
по-силно от всяка човешка тревога.
Ще спрат часовниците по стените, ...
93

МЕЛНИЦА

Системата работи като сива машина,
за нея светът е черно-бяла картина.
В нейните зъбци законът ни гази –
няма надежда и кой да ни пази...
Плащаш данъци, такси и спазваш реда, ...
117

Елейни слова

Искам в луд екстаз да извикам:Thank you!*
Но нали съм твърде окрилен и незаменим:
не върви да се продавам за два-три цента!
Имам не един тайнствен огнен псевдоним!
Иде,от вдъхновение в земята да се скрия... ...
153 1 2

Достоен

щастлив си няма на кого да споделиш
плачеш и тебе трябва да се утешиш
скачаш и на друг въжето му въртиш
помагаш пак на онзи а на себе си вредиш
„Егоист!“ – крещи ти ден след ден ...
247

В София вият чакали

Време, спри. Във моите гърди, сърцето вече
във див чакал от болка се превърна. Спри.
Поне в предкрайната секунда ми върни
тъй кратките лъчи на слънце между сградите.
Със мене в София заплакаха чакалите. ...
240 3 8

Есенна игра в гората

Боричкали се две меченца
в пожълтелите листенца.
щом добре си поиграли,
всичките листа събрали.
И полегнали с усмивка ...
140

Адажио

В притихналия полъх на нощта, когато ехото на града е вече спряло,
Един клавиш на пиано отмерваше страха, събрал се в момчето побеляло.
Навярно същото това момче е имало и смелост, и старание да бъде първо, с друг да се сравни, да бъде рицар за чуждите страдания.
Но времето е метроном, който отмерва ...
134 1

До следващия карнавал

Когато Лятото умира…
И всичко живо абдикира…
Не чакай утре да се съмне.
И ловна пушка вън да гръмне.
Тръгни пеша или на кон – ...
98 1

Тишината на утрото

В тишината на утрото влизам аз
като пътник в смълчана гора.
Това е моят най-желан час
и красива е всяка зора!
Тишината на утрото влиза в мен ...
112

Тъжната майка

Тъжната майка
Здравей сине мой, пак съм на полето,
да прибера реколтата, че мрачно е небето.
Сама съм знаеш, баща ти горе си отиде там,
прибра го Господ Бог, замина без мене, сам! ...
75 1

Не си навирай носа

В чуждите дела, живот,
не си навирай в алчността си нос,
кой с кого бил, какво си купил,
за жалост не е твоя работа.
Не бъди съдник, ...
143 3

Крали Марко и сестра му Мария се надхвърлят...

Крали Марко и сестра му Мария се надхвърлят...
(По легенда от родния ми край)
На Мара Гидик, връх Старопланински,
кръстен на Мария - защитничка
на българите от поробителя, ...
143 3 5

Стратегия и тактика на любовта

СТРАТЕГИЯ И ТАКТИКА НА ЛЮБОВТА
В пелената от дим на мъглата разпътна
стърнища пребродих – из къра подпалени,
във душата ми става и душно, и мътно
и потъвам в пламтящото руно на залеза. ...
195 2 4

Кандилото на своя ден

От тебе някои ще си тръгнат, а този свят е тъй студен. Внезапно появил се вятър ще вее мислите ти в есенен ден.
Ще мислиш, че не си дочакан, че някой някъде в нощта - в една мъглива, непрогледна вечер запалил е и кандилото, и свещта.
Но ти ще бъдеш сам в мрака, ще мислиш, че си осветен, за да прогле ...
117

14+ В деня за размисъл

В деня за размисъл размислих
за утрешния важен ден.
За бъдещето наше мислих
и бъдещият президент.
Оглеждах цял ден кандидати: ...
314 1 8

Анатомия на синевата

Под кожата ми
не свършва тялото.Там започва небето.
Костите ми са бледите му прешлени,
наредени един в друг
като забравена молитва ...
129

Дрехите ти

Дрехите ти аз ще облека,
сърцето и душата ми да мръзнат тук без теб!
Отдавна не тъжа по спомена за “аз и ти преди”,
под топлата завивка през нощта.
Сега това, което ме изгаря, е една мечта, пораждаща искри. ...
119

16+ Болна съм

Болна съм, по теб съм болна.
Нощем със духа ти лудувам.
От тази жарава неволна —
Със стиховете се лекувам.
Кожата ми пари и изгаря жива, ...
165 1

16+ Не търси любов

Наливай да пия,
все ми е тая какво.
После ще се разбия
пак във чуждо легло.
Станах бахти песа, ...
108

„Клетката без стени“

Родих се в свят, където всичко минава, където и слънцето губи своя плам. Където животът започва с надежда, а свършва със въпрос, останал ням.
Не помня избора да бъда роден, не знам и защо съм осъден да бъда. Вървя през света от време пленен, а краят ме чака отвъд всяко чудо.
Часовникът диша със моит ...
137 1

14+ Ранна изповед пред едно врабче

Във шаржове нелепи изтипосан,
по стълбите неравни бавно слизам
с две дози смях, сарказъм и цинизъм,
по бръчките на моят лоб износен.
На зимата със багрите в брадата, ...
141 1

Съм

Аз съм слаба, защото не плача.
И съм силна, дори през нощта.
Не останах без време сираче,
имах майка, сестра и баща.
Мама първа в звездите замина. ...
129

В обятията на болката

Ето сега съм сама,
дълго време затова се
потрудиха,
черни хора
и грозна тъма, ...
133

Но жив ли?

Когато очи затворя...
и със себе си не искам да споря,
толкова тъжно ми става...
Все едно предал съм своята вяра.
Да мълча не мога, за Бога, не мога. ...
107 1

Без тъга

Есента се усмихва
пищна и топла,
отрупала всичко във плод.
С разноцветни пейзажи
наред омагьосва ...
130 1 2

Две звезди

Градът заспива. Тези две звезди
над покривите пак ще разговарят.
Луната мълчаливо ще следи
какво си казват и какво повтарят.
Едната помни някакъв далечен ден, ...
258 1 2