Стихове и поезия от съвременни български автори
Съединение със себе си
Всичко, което не искаш,
И го правиш - клон е
На дървото на живота,
През който - енергията ...
Бездомни мисли
неопитни и още спорни
нанизват се, прохождат
и пръскат се бездомни:
--- ...
Време, истина и човек
едното вчера, другото „след мен“.
В очите му се раждат разстояния,
а в шепите му се измерва ден.
Той пита времето: „Къде отиваш?“ ...
Времето лети
Днес далечно е за нас
началото на учебната година.
Но не щеш ли,
неусетно ни връхлита тя! ...
Нима бе любовта му грешка?
Я виж – наднича зад завоя,
а истината – само моя,
на път е прав – към верността.
Конец опънат – съвестта. ...
Корекции по коректурите на житейската фабула
Никога не си оставяй магарето в калта,
ако не искаш да те излага с мурафети по мостовете,
винаги много внимавай за спирачките и скоростта
на провокиращи, глупави мисли, що се промъкват, ...
Малки моменти (I)
у някого се вдигат урагани.
Отвориш ли затворена врата,
сърцето ти е вече в чужди длани.
Надяваш се, че в следващия миг ...
Късче вечност
Че жената е от Адамово ребро.
Чудя се защо мен Бог ме е създал-
С душа памук, а сърцето от сребро.
На мекото се сяда най-удобно- ...
Недей
Бях тук и си заминах.
Бях ангел. Бях злодей.
Бях липса - не достигах.
Преследвах и преследван бях. ...
Няма страшно
или живееш сто години.
Хиляда нека бъдат те.
На тебе няма да ти стигне.
Отчаян сграбчваш всеки ден, ...
Безкрайната нишка
в нощта забързана и толкова млада,
часовете се къпят в стаено мълчание
на бляскава звездна каскада.
Неизречени думи завиват голата ми снага ...
Прагът
озарена от звездни пирамиди,
вървя по пясъчен самотен мост
и впивам взор в скалните морски масиви.
Пред мен се шири божествена пустош, ...
Невидим бастун
от голото си нажежено тяло,
защото смело прегрешенията си обичам,
преродили ме в момиче силно, зряло.
И често си измислям правила, ...
Тя
с падащия мрак,
светлината да угасне.
Тя бавно и полекичка
ще расне. ...
Потребност
за да вкусим техния смисъл,
да бъдем себе си отново мечтаем,
през живота ни суетно залисан.
Има погледи, които ще търсим... ...
Лицето на вечността
времето, в музея на древната светлина.
Озъртам се жадно навсякъде —
в търсене на най-възвишената красота.
Ненадейно за миг ми спря дъхът — ...
Педро и неговата следа
днес за него работа няма
а вкъщи го чака болна на легло жена
Педро има един-единствен проблем –
как да намери за семейството си храна? ...
След мен
тъй топъл и мил,
дето с теб създадохме с обич и труд,
след време в него, ей тъй - небрежно и забързано
някой друг ще върви по пантофи обут. ...
Вярвам ти
взорът ти обхваща
много повече от
моите човешки очи.
Вярвам ти, макар да знам, ...
Душата и вечността
и шумът на света потъне в тишина,
ще остане един въпрос без отговор
дали сме били миг, или сме били простор?
Човекът се ражда с очи към небето, ...
Смислен живот
щастлива съм, чуя ли думи добри
и винаги смело до край се раздавам
на всички приятели с чисти души.
Щом видя безпомощен старец да крета, ...
Шепот на спомени
в сърцето още живи,
Вятърът в косите разказва
за тишината и спокойствието
на старата любов. ...
Моят номер е чужд
и да ми пишеш не смей.
Да се обадиш - задръж
моя номер е чужд.
Стой далече от мен, ...
Варда в Арда!
Бива ли така? Е, бива!
Уж им бяхме само гости,
а вратите си залости
и без нас потегли влакът. ...
Отговорност
Напълно отхвърлям пълната детерминираност,
тя е само генетична база за възможните директиви,
личният избор е винаги отговорния шеф доминантен
за осъществяване на предстоящите перспективи. ...
Теслайку /съобразно космическите числа на Никола Тесла/
поглеждам реката/ 6
червенее в нея луната / 9
от полети птичи ранена / 9
късно е за помощ / 6 ...
Летните седенки
Летните седенки
стават още по-големи.
И всички заедно засадиха
на поляната цветенца – ...
И все пак
Поглеждам за секунда назад... развалини... страх.
Плахо поглеждам напред... огромна бездна...
Замръзвам...
Между нощта и деня... в нищото... в тъмнината ми — там няма Посоки, няма преди и след. Там съм сама, но достатъчна... ...
Пред прага на самотните утрини
Винаги някой ще иска
повече – без да му трябва.
Трудно постигаме близост.
Лесно се става предател. ...
Неизлечима болест
Съвест се нарича
И на страдание и болка
Човека тя обрича
* * *
Любима моя,
Казват, че сме се срещнали късно... с половин живот закъснение. Понякога се улавям да мисля за времето, в което не знаех за съществуването ти, и за пътищата, по които сме вървели отделно. Но в сърцето си знам, че нищо на този свят не е случайно. Това закъснение не е грешка на съдб ...
Живот и цирк
да напусна този глупав цирк.
А циркът, с умисъл ехидна,
рисува крúвен, матов щрих.
Не ме интересува таз картина, ...