Там, дето Хоризонта се къса на парцали,
додето от Балкана – Небето се подпали…
Препуска моя ден! Препуска, без да спира!
На крачка от Калкута! Морето! И баира!
Препуска моя ден – по своята тангента – ...
Аз моля те, о, Боже милостиви –
Бъди не толкоз търпелив със нас!
Вълни от глупост днес света заливат.
Горчилка ни се дава всеки час.
Душите се продават за стотинки. ...
Любов ли? Птиче зъзнещо в сърцето ми.
Сърце ли казах? Пукнато гърне.
В пролуките от раните ми свети ми
и моли: Постопли ме ти поне!
Отлитнаха ятата. С тебе няма ни, ...
Навярно бе шепотът дрезгав в кръвта ми,
писмо, закъсняло, свило гнездо
в сърцето на нечии плачещи драми
и багра на есен в живо листо.
Със зимния прѝвкус и гарванов крясък ...
Цветя съм понесла във днешния ден,
но няма те – кой ще отвори вратата.
Прелитат годините. Жива си... – в мен.
Прегръща ме в нощите пак самотата.
Светът се усмихнал в родилния час, ...
Във скромната си стаичка е седнал пак Илия,
изпраща залеза без капчица тъга.
На масата пред него мъдри се шише с ракия
и чаша пълна, пълна със горчива Самота...
Самотник клет е нашият Илия, ...
Облако летен, лъчите не пускай –
още съм прелестна, нежна, добра,
бяга по устните сянка от чувство,
ти не гони го, сестрице Зора!
В ложе тръстиково бдя притаена, ...
Сърцето ни е чаша от стъкло,
разхвърляна на хиляди парчета.
Помислихме го просто за весло,
а то било обречена комета.
Човекът може всичко да сглоби - ...
Защо ли в този град отдавна вече,
гевреци топли никой не пече? –
се питаме в настъпващата вечер,
с ужасно прегладнялото врабче.
Ухае ми на круши и на дюли ...
Нощта е млада и дръзка... красива,
с прилепнала рокля и стройни бедра.
Походка изящна — ах, как ѝ отива —
да танцува сама танго под дъжда.
Тя спира за миг, оглежда се сластно, ...
Тук няма да говорим за луната
нито за паяжени изплетени от светлина,
ще пренебрегнем и душата,
дори и любовта...
(и всички други тем подобни – бабини ми хвърчила...) ...
с кутре разбъркваше съня ми
на две нива е, като падащо меню
недокосната си от страха ми
въплътен в безкрайно дежа вю...
с корона ли ще бъдеш, но пленена ...
другият път
ще е наистина
Как са се стъкмили веригите на Стара планина,
разделили времето на посоки преродени!
Зелени дракони бият отбой и издишат мъгла, ...
Обичайно, ********* е мързелив,
но огладнее ли, става работлив.
С настръхнало елече ходи бавно
и по цял ден се излежава славно.
Най му се услажда храната чужда, ...
Стаени гемии белеят самотни в здрача,
изгубили устрем в своя безмилостен бяг.
И пясъчни изгреви някъде скришом си плачат,
копнеещи тихо за пристан, за обич, за бряг...
И диша безкраят със синия пулс на прибоя, ...
Вървиш по стълба, плахо устремена,
към онзи бряг, изваян от мечти.
Душата ти, от космоса родена,
в безкраен пъзел на нощта блести.
Не си сама, о, мравчице в мъглата, ...
Помня онзи слънчев следобед,
но повече ме топлеше твоят поглед.
Но защо ли в този тъй прекрасен миг
реших да се правя на толкова велик?
Не трябваше да казвам, че не сме един за друг, ...
Лутам се самотен сред гъста гора —
без пътека, без посока, в нощния сумрак.
Изведнъж ме обгърна ярка светлина
и цялата тъма изчезна на мига.
Пред мен изниква Тя — ...
Майстора
(На Владимир Димитров - Майстора)
Отдавна, преди години той се роди,
в малкото селце Шишковци, той израсна,
в подножието на Коньовската планина ...
Нощта пристига тиха и лилава,
разляла аромат от син букет.
Светът наоколо за миг утихва,
а вятърът разказва за поет.
Под тъмната завивка на небето листенцата шептят си за любов. ...