Стихове и поезия от съвременни български автори
И тъй, и инак
се изръси изведнъж
от небесната безбрежност
в облик на пороен дъжд.
Капе, капе, капе сляпо ...
Вехтошари
по някого,
събираме парченца от души
на хора — хербарии.
Колекционираме минало — ...
Старите картини
със прах от минали звезди,
и виждат как пред тях загиват
безброй копнежи и мечти.
И ето - поколения отлитат, ...
Човекът, който търсеше себе си
и носеше въпроса като камък.
Във всяка чужда истина търсеше врата,
а зад всяка врата още една загадка.
Попита мъдреца: „Къде е смисълът?“ ...
Какво става с теб?
нито ме обичаш, нито ме оставяш…
Държиш ме близо до сърцето си,
а после тихо ме отблъскваш.
Нито ме обичаш, нито ме даваш на друга, ...
НЕ Е МОЯ
едно сърце
и способността да пускаш.
Дланта прилича на сърцето —
свива се, отпуска се. ...
Безпомощно
която пълни новините със съсиреци,
която прави неуместна всяка мъдрост
дарена ни от Бог в онези свитъци,
които (трябваше) да бъдат наши пътища, ...
Гласът на честта
когато истината се продава на парчета,
един човек излезе пред тълпите
и каза думи, взети от сърцето.
Ивелин — с лице пред хората застана, ...
Танц
Танцът е движение всяко
Наше, в нашия живот.
Всяка дума, всяка мисъл.
Той е вечната утеха, той ...
Вехтошари
по някого,
събираме парченца от души
на хора — хербарии.
Колекционираме минало — ...
До днес вода студена само пих
а друг път за зелен хайвер ме прати.
Игричките ти с мен се подиграват.
Не те интересува любовта ми.
Аз чаках те в проливен, летен дъжд ...
По Данте
В средата на житейската гора
не зная даже как се озовах!
Поддведе ли ме моята съдба?
Как стана аз така и не разбрах! ...
Ангелска следа
Непораснали са ни крилата.
Бдят и грижат се за нас —
Те, Ангелите, на Земята.
Забравили за своите крила — ...
Последната камбанария
разнася траурния звън.
Не мога вече да се скрия
от мрака - вътре и отвън.
Долита стихващо ридание ...
Дар от съдбата
светъл лъч в тъмнината,
нежен блясък за душата.
Ти си светлата страна,
на добротата — символ най-възвишен, ...
Душите
със своята мечтателност далечна...
Притихнали... в неволите на зимите
догонват съкровена дълговечност.
Изваяни с ръката на Твореца ...
Странно усещане е скръбта
като счупени ребра,
болят при вдишване
само теб,
за други е невидимо ...
☀️
и освети ми Пътя!!
Молитвите ми бяха чути,
но коленичейки пред Теб,
бях в плен на суетата си.... ...
Смерч и смърч в двубой
примирена – не шепти.
Чакат есенна позлата
хълмовете – не ехти
над далечните балкани ...
光棍 (guānggùn)
"голи клони“... Без пъпки,
без плодове, с излишно семе!
Какво оставаме след себе си
а колко пъти някого спасихме,
колко сърца от студ сме стоплили,
колко пъти тихо сме простили.
Не остават стъпките по праха ...
14+ Антипроблемна самотерапия
следва ме тъй, както нощ деня.
Пълнят ненаситните кореми,
разкъсвайки душата и плътта.
Всеки има глутница такава, ...
Стъпките на есента
на спомен за жена и смеховете
на птиците,отлетели надалече...
Септември(за кой ли път)отрече,
че сънища за отминалото време, ...
Обреченост
Поезията е най-прекрасната велика магия!
Единственият Даскал при когото се "учи" и практикува,
е владетелят на безкрайната Космична пустиня,
в която всичко проявено в Нищото съществува. ...
За малко аз през твоя искрен свят минавам...
минавам, за да чуя нова песен
и поздрава за теб от непознат
дано е някак чувствено полезен.
Долита пак съмнителната есен, ...
Винаги ще има утро
Има го, без да го чакам дори.
Изгрявам с него, дори да боли.
Без обещания, без да се врича —
то просто е тук. ...
Кехлибарено
шума ухае на дъжд,
хлад се прокрадва.
Капят листата,
стелят се млечни мъгли, ...
Отрекох се от Сатаната
И боса стъпих във водата.
Стоях, стоях,
тя бавно ме покри.
Дали наистина прие ме ...
Следи в сърцата
младостта тихо премина.
Остават само следите,
които пазят душите.
Не златото ще ни пази, ...
Старият албум
забутан в старо чекмедже –
засмeли са се всички лели
със братовчеди на ръце.
Трапеза, празнична украса – ...
Ти си моят кръговрат
първите лъчи, а в ума ми
е закотвен блясъкът на твоите очи.
По небосклона изниква
усмивката ти нежна, ...