214323 резултата
Години наред всички живяхме с маски,
завист, oмраза.. без обич,респект и ласки.
Но сега се наложи "спешно" да ги свалим.
и eтo, че сега всичко трябва да променим!
Да се радваме на всичко що но обкръжава, ...
  53 
Сякаш във мен пролетта се събужда!
Дали съм на някого нужна!!!
Дали съм потребна!?
А как искам да съм вълшебна…
Сякаш във мен звездица блещука. ...
  10 
Тази сутрин рано на дувара
се затътри комшийката Мара,
да си търси шареното пиле,
да го сготви с вълшебно биле.
Тя разпита десет души ...
  21 
Житейски терзания 7
...
Да се събудя от кошмара,
ден, след ден мечтая...
Атмосферата дойде ми тягостна, ...
  11 
В този сняг ни трябват генерали!
В болници, в пожари, в небеса!
Даже и по нощните канали,
те за нас днес правят чудеса!
Аз например – Бойко го харесвам! ...
  120  22 
Недей! Не смей да доближаваш!
На разстояние се спри!
Защото ароматът ти опияняващ,
отново ще припомни, несбъднати мечти.
Недей! Не смей да ме поглеждаш! ...
  32 
Във девствен лес, накрая на света,
открих пътека тайна към небето.
'Почакай, това е само суета...‘
'Не бързай! Спри!‘ – ми шепнеше сърцето.
Следи човешки зърнах в този час, ...
  20 
Отдавна беше – сякаш век изтече
от първите надежди звездни.
Очаквах, че ще стигна надалече,
а стигнах до ръба на бездна.
Ужасно е. Безпомощно се лутам, ...
  22 
Харесва ми да сме така, просто ние, чисти... разголени до край.
Няма грим, нито част от битовото бреме... в леглото си сме в частен Рай.
Обичам да ме гледаш нежно, палецът ти гали моето лице.
Погледът е още влюбен... чувам свирепото биене на твоето сърце.
Толкова сладним с тази наша обич, че чак наг ...
  23 
Вали... От дни, като в прокоба,
асфалтът скрит е от реки,
водата пъпли с канска злоба
и носи ...обич и мечти.
Вали... А стряхата пробита. ...
  65  11 
С огорчения, тъги пълен е животът,
болестите всеки навестяват,
понякога ограбват ти имотът
и всички борят се поне да оцеляват.
И впрегнаха хората в ярем, ...
  74 
И дори да прекърша безсилно перото,
пак ще търсят словата през бурите път.
Мойта бяла надежда ще вярва в доброто,
и с камбани ще буди заспалия свят.
И дори да превърна душата си в камък, ...
  53 
От твойта обич само миг поисках
и в този миг аз цяла се побрах,
една любов в сърцето ми притихна,
забравих що е болка или страх!
И, ето ме, смалих се до забрава, ...
  64 
Първи ден е на април,
най - любим на Михаил.
Днес се лъже - маже,
всичко може той да каже.
Как е хващал златен лъв ...
  44 
Невидимата нишка
придържа те на къс повод,
прибрана е усмивката
в кутията за спомени.
Непроницаем съзерцаваш ...
  36 
Невидим фронт. Невидим враг,
но всеки го усеща на своя праг.
Сковава градове, държави
и прави хората болнави.
С кашлица и температура ...
  50 
Просмукан от наивността на просяк,
очаквам те и нека ми се случиш!
Пристигаш вкъщи - Вечер тъмнокоса,
превземаш ме - аз в тебе ще се сгуша!
Простил съм ти, че ми изневеряваш ...
  44 
В поредната безсънна нощ,
в която и покоят ми тежеше.
Напук на живота коварен и лош
един нежен лъч в душата блестеше.
Този лъч красив бе ти. ...
  34 
Падащи звезди...
Ти помниш ли нощта на Звездопада
с прозрачната среднощна мараня́?...
В душите ни страстта, тогава млада,
от чудото небесно онемя́... ...
  22 
Хоризонта аз и нощта...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...
  25 
Цветя обречени на Бога
Аз любех паднали богини,
клакьор бях на бездарни смешници,
живях с „човешките руини”
на непокаяли се грешници ...
  13 
Искаш ли...да ти дам вълшебно фенерче
с което да можеш да виждаш света!?
Или просто вече не виждаш как
страда нашта земя...Искаш ли,
да ти подаря очите свой... ...
  15 
Житейски терзания 6
...
Аз съм Артибалт-чо,
сам на себе си стопанчо,
и си имам подчинени - ...
 
рубая
Няма сънища безкрайни,
колкото и те да са омайни.
Те са на желанията огледало
и от векове това е знайно...
  13 
Щом Слънцето
зад Витоша се поклони
и я остави да хвърли
мощната си сянка,
тогава я погледни, ...
  28 
Тогава внезапно животът умира,
когато усилен порой завали ...
В капана на времето стене в неспира,
а мракът обхваща сърца и души.
През малък прозорец, обвит в мъгла ...
  25 
Цяла нощ цигулка свири в душата ми,
едно щастливо и бавно танго,
цяла нощ светулка броди по пътя ми,
аз не попитах: „За какво?“ и „Защо?“...
Тъй ми беше красиво и толкова нежно, ...
  27 
Да чуя блага новина
и днес е рядката ми радост.
И туй е лошата страна
за старост, даже и за младост.
Добрите днеска новини ...
  24 
Купон е и всички сме се събрали,
наблюдавам те, какво искаш знам,
зная, не идвай при мене разбра ли,
ще съм сляп наивник, всичко ще ти дам.
Веднъж бях наивник сляп ала за кратко, ...
  11 
Днес пуснах синия екран да видя новините
и гледам като истукан – не вярвам на очите:
Не карантина – людска гмеж по улиците родни
без маски се разхожда веч' народът ни свободно.
Корона-вируси „пане” сервират в ресторанта ...
  81 
В безднотръс ще се озовем
и напук на бавното любовно бързане
ще се вречем на окованата нощ
с белези от цветя по устните.
До втръсване. ...
  18 
Предисловие:
2020 г. е подвластна на планетата Юран, който вещае разрушение в глобален план.
Защо Уран!?
Ти, Уран, злокобен и толкова разрушителен.
Защо нападна човечеството с вирус умопомрачителен?! ...
  58 
Когато градът е заспал,
жената танцува на бал,
облечена в нежен воал,
в морето на спомена бял.
Земята под нея бушува. ...
  20 
Не усещам крилете ви, ангели!
Стана трудно и сложно да вярвам...
Във тревата перата ви паднали
утешават душата на вятъра.
И не чувам небесните песни... ...
  56 
Отново ме стягат ръкавите на ризата бяла,
по цяла нощ бели овчици броя.
По цял ден препускам от стая във стая,
от безсилие идва ми чак да крещя.
Светът ни прекрасен, заключи го тая ...
  36 
Аз летя високо в небесата
въздухът свисти покрай ушите.
Тялото ми плува в синевата,
всички пътища са ми открити.
Нейде там далече долу в мрака ...
  13 
‘Каква е истината?‘ – питах аз водата.
‘Ами каква е. Течна, бистра и сребриста.‘
Попитах после светлината: ‘Kаква е истината?‘
‘Ами блестяща, светла и лъчиста.‘
‘Каква е истината?‘ – питах мрака. ...
  22 
Гурбетчийството дава и взема... на цена бая висока,
не говорим за материалното, а съвсем в друга насока!
Идвайки, видимото ни беше ясно, но другото тъй неясно,
и ето, точно от невидимото останахме всички тъй на тясно!
С годините децата отраснаха, и разминахме се генерации, ...
  93  11 
Прибирам се.
Прозорецът беше отворен.
Няма червено вино.
Беше свършило отдавна.
Не искам да купувам повече. ...
  15 
Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
с една короно мишка
А кога се прибрало ...
  22 
Предложения
: ??:??