Стихове и поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку и стихотворения за деца

Неделя в събота преди обед

Наздраве, оптимисти от мъглата сива –
слуги на делниците в календара скучен!
На мен неделите все още ми отиват,
защото цял живот на празници се учех!
Две дати – лешници в дланта на Господ скрити – ...

argonyk

Поезия » Философска

214 2 4

До следващата зима

ДО СЛЕДВАЩАТА ЗИМА
Всички чакахме белия сняг над града да се спусне,
да захлупи прозорците с тънки и ледени шепи,
да премрежи стъклата с дантели, тъкани изкусно,
мисълта да приспи и напевно до изгрев да шепне. ...

yotovava

Поезия » Пейзажна

142 2 4

Полека мракът ни превзема

Нормалните не са нормални,
където лудостта царува,
където клади погребални
изгарят чак под кота нула,
закони, правила и вяра, ...

mislitel

Поезия » Гражданска

133 1 3

Блатен урок

Попаднах в тъмна нощ
във лепкаво тресавище.
И нямаше напред или назад.
Калта бе толкоз тежка и студена
и виках, ...

ValentinaMitova

Поезия » Философска

107 1 2

Часовник

Да можех... времето да върна
Къде ли щях да се завърна?
Къде ли,
щях стрелките на часовника да спра?
Да можех времето да върна... ...

ValentinaMitova

Поезия » Философска

88

Всеки път 1984

Всеки бой тъй воювай го ти -
сякаш това ти е боят последен.
И гуляй, сякаш злато звънти
в твоя джоб - пък дори да си беден.
Пей ти тъй всеки път песента - ...

stivi797

Поезия » Философска

126

Хипноза

Усещам колко си прекрасна.
Усмивка лъчезарна в утринта...
За мен си медитация безгласна,
в която чувствам любовта.
Харесвам да се случват чудесата, ...

krvelkov

Поезия » Любовна

124

Тя е всичко

За нея много мога да напиша
А толкова малко ще значи
Как да опишеш красота?
Как да изкажеш обич?
Как да обясниш топлина? ...

gals_1991

Поезия » Любовна, Свободен стих

124

Кажете ми, че имате мечти

Аз знам, че този свят обезумял
се вихри с мощ на луднала стихия.
Поглеждам се, дали съм още цял –
какво е туй? Магия? Орисия?
Сега е февруари, но дали ...

dansyto

Поезия » Философска

92

Промених се...

Промених се. Не съм тази, дето оръжия дрънка,
под забрало и шлем не прикривам лице и коси,
но пантофки си нямам, премяна искряща и тънка,
и по кухите балове мене за танц не търси.
Промених се, но не и душата ми. Пазя и коня. ...

Patrizzia

Поезия » Философска

224 2 9

В шепот тих

Не можеш да поръчаш стих.
Не ги приготвям в кухня.
Внезапно раждат се с… „апчих“.
А после – вятър ги издухва.
Не носят грим и фон дьо тен. ...

Violet_86

Поезия » Друга

551 5 15

Има такава порода

Лепкав и уж бял като сняг,
радваш се, че е на твоя праг,
а всъщност черен е катран,
злобен, шантав лапни шаран.
Глуповат и много агресивен, ...

Nivelina

Поезия » Философска

153

Различия...

Въздух дишаме всички навсякъде,
но тъй държат на по-чист, някои...
От дечицата ни по-скъпо няма,
а ги обичаме, по разному...
Кои от нас, хората, не се хранят ...

dorageorg

Поезия » Философска

161 1 5

Лев, но не Толстой

Не се научихме, о, Бога ми...
След толкова лъжи да не мълчим!?
Да не гледаме фалшивите измами...
А истината, за нея да кървим.
Земята, Богинята човешка... ...

aap

Поезия » Гражданска

158 2

Шепотът на сърцето

Любовта е шепот в тишината,
топла длан в студена нощ,
тя е светлина в мъглата,
и надежда, скрита в сълзата.
Тя идва тиха, без да пита, ...

ВЕСЕЛИН-АЛЕКСИЕВ

Поезия » Любовна

146

Решетка на прозорчето

Лежи в старата къща на одъра стара жена,
по набръчканото ѝ лице има само тъга!
Една стара жена отдавна останала сама,
мъжа ѝ и сина ѝ отне и ги за жалост смъртта!
Няма и роднини в старата селска махала, ...

valcanyon

Поезия » Гражданска

104 1

Kато по чудо

Животът пъзел е. Щом наредиш го - зима.
С парченца от душата... Само стих на ден
създавам го, несръчно. Не е съвършен.
Но в него съм красива. И съм ти любима.
И всичко е, което в този леден климат, ...

Patrizzia

Поезия » Строги форми

153

Тихите лечители

Има думи - желязо нажежено,
прогарят душата ти до дъно,
оставят след себе си пепел студена,
белег дълбок и сърце овъглено.
Но има и думи – капчици мед, ...

Дейна.1

Поезия » Философска

224 5 15

Какво е тъгата?

Какво е тъгата?
Чувство, слабост?
Временно състояние?
Обездвижване, покой?
Болезнена смърт на предишното ни Аз ...

{YcMuBkA}

Поезия » Философска, Свободен стих, Друга

177

Зима

Снежна вихрушка
Трохички в топла длан
Птиче щастие
СР Сеймира Дони
03.02.2026

zelena

Поезия » Източни форми

162 1 8

14+ Пророчески сънища (Дали?) сънуваш

Сънувала си ме как гол те гоня
и те стигам...
Как яхаш ме като принцеса коня,
(тук намигам)
и изпотена от ездата ...

mislitel

Поезия » Хумористична

164

Стенограмно

Изгубих всичките облози.
Животът стръмно се изниза.
От иглени уши оглозган,
духът ми прероден възлиза.
Надничам някъде отдолу, ...

vega666

Поезия » Философска

239 12 7

Игра

Пада мрак над града и е време за сън,
ала нейде не много, далече
още детска игра се разгаря навън
и на всекиго ясно е вече
туй, че само след миг на прозореца с вик ...

GregoryGrey

Поезия » Философска

139

Дъждовни откровения

Плачеше върбата,
пълнеше реката,
капка подир капка,
плачеше душата.
Капка подир капка, ...

Dobr_1

Поезия » Любовна

114 1

Отъждествява се

В
една
страна
отъждествява
се ...

rhymefan

Поезия » Гражданска

114

Изгубил себе си

Оглеждаш се в огледалото.
Виждаш някой друг.
Кога стана него, не знаеш.
Къде изгуби се другото ти аз?
Дали погуби го или само́ си тръгна?

gals_1991

Поезия » Свободен стих

110

Аз съм тук 2026

Аз съм тук. И сега те прегръщам.
Днес и тук. В този миг. И сега.
Утре няма пак да има от същото.
Утре в нас ще вирее тъга.
Аз съм тук. Пак до теб. Не сънуваш. ...

stivi797

Поезия » Любовна

148 1 1

Аз съм прост(о) човек

Аз съм прост(о) човек
нито съм белобрад "мъдрец"
нито изкукал "глупец"
Не съм и смелчага "боец"
нито пъзльо "стрхливец" ...

lubotran

Поезия » Хумористична

184 1

Континуум

Континуум
Континуум – непрекъснатост е,
Вход и после изход, изход и
Нови входове безкрай.
Безкрайност и крайности ...

Лесничея

Поезия » Философска, Свободен стих

354

Грешница

В грешница превърна ме тази наша любов.
Завидяха ни всички за нея.
В очите им блеснала завист прозрях —
за такава отдавна копнееха.
И очерниха нас. И ни сочеха с пръст. ...

AnabelKoleva

Поезия » Любовна

160 1

Песента на капчука

Капчукът захвана пак старата песен –
за снежната зимна тъга,
а вятърът слушаше в спомен унесен,
морето забули брега.
Стоях и го слушах как шепнеше тихо ...

ninasar

Поезия » Друга

215 4

Слънце България ще огрява

Слънце България ще огрява,
ще ни топли в съдбата трудна,
животът ни ще се подобрява,
стига съвестта ни да е будна!
С вяра да живеем, нека, ...

hcs

Поезия » Гражданска

174

Вратата към Камарг

Денят е остър нож, наточен за последно,
преди светът да блъсне с писък в мен
огромната, оранжева луна,
увиснала като хамак в нощта.
Денят е дилижанс, понесъл двеста диви коня без седла ...

JannaJS

Поезия » Свободен стих, Друга

288 1 9

Тръгна си

И това ще мине.
И тая болка ще спре.
И това ще надживееш.
Хора идват и си тръгват,
Истинските остават. ...

gals_1991

Поезия » Любовна, Свободен стих

114

Изпитание или магия

И тази нощ отмина глуха, няма
за болката в сърцето ми голяма,
и тази нощ сънувах раят черен,
и ада, демона, и теб неверен!
И тази нощ премръзнала треперих, ...

cekupama

Поезия » Любовна

225 1 2

И тази нощ

И тази нощ отмина глуха, няма
за болката в сърцето ми голяма,
и тази нощ сънувах рая черен,
и ада, демона, и теб неверен!
И тази нощ премръзнала треперих, ...

cekupama

Поезия » Любовна

242 1 1

Атака срещу любовта

Не спираш с думи да ме атакуваш,
а твоето избрано, променено второ Аз –
в ожесточена битка срещу любовта хортува
и сее тръни безпощадно, без компас.
Атаката с любов наново отрезвявам ...

АлбенатодороваИванов

Поезия » Философска

190 2

Оттатък морето смъртта и прибоя

Тя беше тогава осемнайсетгодишна,
почти като клонче от цъфнала вишна,
което ми пращаше сякаш сигнали –
додето Зората – тепето подпали…
Аз нищо не виждах. И нищо не чувах, ...

Ревов

Поезия » Любовна

140

Предпролетен сън

Котараци с шарени кожуси
"пеят" вън, когато падне мрак,
февруари вместо да се муси,
хитро се усмихва под мустак.
Нощите ли станаха по-къси? ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

143 2

Не плача, сине

Не плача, сине, просто дъжд вали.
Облакът потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни,
превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

312 3 10

Поезия

Неделя в събота преди обед

До следващата зима

Полека мракът ни превзема

Блатен урок

Часовник

Всеки път 1984

Хипноза

Тя е всичко

Кажете ми, че имате мечти

Промених се...

В шепот тих

Има такава порода

Различия...

Лев, но не Толстой

Шепотът на сърцето

Решетка на прозорчето

Kато по чудо

Тихите лечители

Какво е тъгата?

Зима

14+ Пророчески сънища (Дали?) сънуваш

Стенограмно

Игра

Дъждовни откровения

Отъждествява се

Изгубил себе си

Аз съм тук 2026

Аз съм прост(о) човек

Континуум

Грешница

Песента на капчука

Слънце България ще огрява

Вратата към Камарг

Тръгна си

Изпитание или магия

И тази нощ

Атака срещу любовта

Оттатък морето смъртта и прибоя

Предпролетен сън

Не плача, сине

Опашка