249 377 резултата
в памет на Михаил Ив. Георгиев
В паметта на този пролетен ден... Слънцето зад облаци притихна.
Денят събужда спомените в мен. И днес ги събирам в два-три стиха.
Нима животът е небе без предел? Виж пролетта:в спомен тих остава,
щом небесен е пътят. И тебе отвел в покоите на небесната държава...
  100  11 
Любовта е навсякъде край нас.
Любовта е различна за всеки един от нас.
Любовта понякога ни наранява, но ни прави по-силни.
Има различни форми на любов.
Любовта между майка и нейните деца. ...
  97 
Желая да те галя дълго, нежно.
Бавно да преоткривам тялото ти.
Искам цяла вечност да те гледам в очите.
Заравям пръсти в косите.
Масажирам всяко мускулче. ...
  54 
В теорията на поезията направо съм бос
и волно предпочитам,така да си шляпам,
обичам автентичното,ръбатото,простото,
което звучи ми красиво и дори,даже малко нахакано.
Казвам това,което усещам, ...
  36 
Качваш се в колата,
палиш,
усилваш музиката
и тръгваш. Караш, а не знаеш накъде.
Хванал волана ...
  51 
Аскезата е дисциплина,
Специално назначена
От човека със специална
Цел – целта да бъде може
Разна - прозрение, ...
  101 
Понякога в Живота идваха любови
рехави като рокли от тензух.
Те не подхождаха
на аристократския ми дух.
Но пък за раните от самота ...
  82 
Като се върна назад... във времето,
когато за първи път пишех поезия!
Тогава сегашните стари поети си правехме
пируети, ласкаехме се едни ,други,а сега!?
Дори вече не се познаваме и дори... ...
  142  12 
Любовта е тънка връв,
която често се къса.
Остават само празни думи,
и сърцето пак е пъстро.
Не търси в очите блясък, ...
  64 
Пролетта с цвят облича природата
и разгръща за слънце простор.
Разцъфтява в очите на хората
и в сърце на житейски декор.
Пролетта стъпва тихо в градината ...
  54 
Падат ли вън премалели звезди,
капчици обич сред мрака?
Или дъждът стих среднощен реди,
жадна душата го чака.
Март си отива. Сред нощни треви, ...
  107 
Чуваш ли мойта въздишка привечер,
дето потъва в мрак, тишина…
Чуваш ли шепот от спомен далечен -
шепне за светла, трептяща искра.
„Не пали свещите“ – казал Бетховен, ...
  43 
Не ме мисли, когато си отида.
Животът ми ще бъде друг.
Ще срещна самодива.
Или съседен труп.
Не ме мисли. Сега е важно ...
  104 
една̀
страна̀ не
може свърза два̀та
края - свѝше пръкната - горка̀та
  54 
Пробуждането винаги е болка-
разрязваш с нож клепачи,
шити със забрава.
А после като женска богомолка,
прекършваш упоритите сеячи, ...
  34 
В последните 15 минути от залеза
разказвам на неродените си деца
за красотата на този свят,
за тъгите и радостите,
за хората , които се обичат, ...
  72 
Дребните душици са непрестанно объркани,
злословят и нищят с умовете си сбъркани.
Опити правят да бъдат значителни,
но самите пропадат в капаните мнителни.
Откровението, камшик на жестокост ...
  36 
Ще мина днес
с колата си по булеварда.
Да ме видят!...
Какво от туй,
че спукана е лявата й гума - ...
  72 
Що така бре, шефче, сторват с мене всички?
Уж обогатявам своята култура!
Стига, рекох вече, бобец с наденѝчки,
що рецепти има, бабешка чутýро!
Щом часа удари, все съм пред екрана, ...
  161  15 
ШЕПА ТИХА ЛЮБОВ
... аз навярно красиво старея – благо старче със бяла брада,
даже римната ми логорея си изчезна от мен без следа,
спрях да лея от празно във пусто над безмълвната своя бохча –
то е просто въпрос на изкуство най-загадъчно да си мълча, ...
  115 
Аз искам дълго да мълча.
Дори... Завинаги и безвъзвратно.
Какво да кажеш на съдба,
решила да те тика в блато.
Желая в мен да прекратя ...
  260  16 
Бог да прости душата ми –
Липсва ми онзи, който бях.
Гробът не се затваря,
А миналото ме преследва пак.
Заби зъбите си, взе прекалено много, ...
  88 
Обичам слънчевата тишина
как волно плодовете си раздава,
копнежът ми щастлив и осъзнат,
възторжен е и по небето плава.
Обичам слънцето да грее в мен ...
  46 
Една самодива
неземно красива
с водата играе,
покой тя не знае.
Една самодива ...
  46 
...
Никога няма да си простя, че не успях да ти покажа колко дълбоко те обичах, в сърцето ми ти беше всичко.
Ти искаше повече, мечтаеше за нещо друго, а аз, опитвайки се да бъда най-добрият, останах в сянката на своето чувство.
Вечерите минаваха в самота, а мислите ми се връщаха към нас, съжалявам за вс ...
  23 
41
41 е народно число!
Където не трябва е слагано то.
Числото разкрива много загадки,
които вгорчават мечтите ни сладки.
41 е едно огледало ...
  60 
Двадесет и четвъртият тираж на тотото беше белязан
с поредния свой гаф свързан с явна корупция,
за жалост такава е цялата ни мила държава,
изградена върху фундамент от Безскруполност и "Неподкупност".
Как може така безотговорно все да се случват, ...
  84 
Във мене е пустош. Във мене е мрак....
След толкова смърт и омраза
забравил съм всички - приятел и враг.
Дори не усещам скръбта си.
Събуден съм сякаш от някакъв сън. ...
  51 
Не завиждам на тези, който пишат
за любов, красота и облаци бели...
Но се чудя, защо толкова слепи ставаме,
че не виждаме накъде върви Света.
Тъжно, комично... трагично. ...
  117 
Когато и да е, ще дойде ден
когато от света ще си отида!
Дали ще ме зажали някой мен?
Не зная! Даже няма да го видя!
Дали ще ме запомнят със добро ...
  44 
Минават пътници,
безнадеждно изкормени от близост,
а аз лежерно се забавлявам.
Пиша поезия без да внимавам.
Един си тръгва, друг се връща. ...
  44 
Преди много години...
Мама умря в ръцете ми,на Първи април...
Търсех жадно любовта!Едва сега разбирам,
че когато в есента мама по залез ме родила...
Невинността в този ден е била моя закрила. ...
  158  19 
ДЕН КАТО ДРУГИТЕ
... денят за мене бе добър,
и свърши върху халба бира,
в дъжда излязох без чадър,
със яке – демоде тревира, ...
  111 
… където Ветровете хвърлят зарове,
залози правят – на кого му стиска,
да дойде, да получи най - прекрасни дарове
и всичко друго, що добро е
и Душата му поиска. ...
  186  12 
Макар че е мъгливо в този ден,
отвътре ми е розово-зелено,
сезонът ми е чист и пременен
и всичко грее и се радва в мене,
защото Бог обича ме безспир, ...
  86 
Трябва да свикнем да намираме логика,
дори в най-нелогичните неща...
Да намираме позитивното,
дори в най-отрицателното...
Да обичаме, ...
  55 
Не можах да разбера каква е тази съдба-
обречен бях да моля, да ми я върне земята.
Това даваше смисъл на тихата ми борба
да се съберем пак, нейде в небесата.
Колко години аз чаках и за нея копнях... ...
  73 
Реалната истина срещна човека
Улисан във важни дела
Разсея се малко и леко стъписан
Човекът не я разпозна
Мечтаеше този човек и с усмивка ...
  40 
Вълните шепнат тайни, които никога няма да разгадая,
Призовават ме обратно към живота, който продадох.
Сол върху кожата ми, призраци в главата ми,
Те ме пеят към сън в тази водна постеля.
Кълнях се, че ще бъда безстрашен, кълнях се, че ще бъда свободен, ...
  89 
Имаме природа много проста,
но залитаме от нея доста.
Страх ни е да сме загубеняци
и превръщаме се в простаци.
Характерна черта на простака ...
  81 
Предложения
: ??:??