Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Кръг

Свикнала съм да съм жива
и спокойствие не ща.
Тупка пулсът диво-диво,
преходност ми обеща.
Там далече, под тревите, ...

Eleya

Поезия » Философска

197 2

Изгубеният рай

Витамини, минерали и белтъци!
Мазнини и мъничко въглехидрати!
Това е рецепта за балъци,
а душата?! Забравиха я пак, егати!
Трупат в тялото - обвивка! ...

Dobr_1

Поезия » Философска

126 1

Причината

Причината
Част от глетчера в Тибет и Непал
се откъснала "без причина" от цялото
и хукнала надолу като полудяла
по дефилето високо между чукарите. ...

krasio0109

Поезия » Философска

155 2

*

Умът рисува страшни сцени
на най-красивата съдба,
пази спомени, сломени
от ръката на скръбта..
Но защо му е тъй нужно ...

DeyanaStoyanova

Поезия » Философска

187

*

Зарови ме в пръстта!
Захвърли ме в морето!
Изгори ме и на вятъра ме дай!
Подари ми смъртта!
Развържи ми сърцето! ...

DeyanaStoyanova

Поезия » Философска

163

Там, където мечтите не свършват

Там, където мечтите не свършват,
не стигат часовници, нито следи.
Там времето спира да бъде присъда
и пита човека: „Какъв ще бъди?“
Дали ще вървиш, когато е тъмно, ...

HristoDimov

Поезия » Философска

155 1

14+ Да, ама не!

Направете ми прическа
и турнете малко грим!
Имаше купон нощеска –
не можах да се наспим.
Сенките ми под очите ...

МарияДимитроваБел

Поезия » Хумористична

177 2

Вапцаров

Към всяко утре вчера ни е брод
през мътните талази на Съдбата.
Животът е за всеки ешафод –
букет от рози, свещ и две лопати.
Ирония без маска и без грим, ...

argonyk

Поезия » Гражданска

181 1 1

Запей ми, щом те моля като брат

Очите ми отдавна недоспали,
кажи свирачо – от дима сълзят
запей ми, щом те моля като брат,
не искам никой тази нощ да жали,
жената що по нощните локали, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

184

Любовна Одисея

От стари времена, когато бях дете:
разбрах, че в България живее
поетична птица в любовна одисея!
И днес учудването все така расте...
Ехти пролетната планинска гора ...

Ranrozar

Поезия » Оди и поеми

239 1 10

Недописано стихотворение

"Обичал ли си някога така, че чак дъхът в гърдите ти да спира?" ...
Недописано стихотворение
Обичала съм някога така.
Напомнят днес душевните ми кръпки.
Дори и Любовта има цена - ...

Avis

Поезия » Друга

251 7 3

Време

Времето, времето, всичко е време-
секунди, години или векове-
време, течащо във сплетени вени,
време, прескачащо в тъжно сърце…
Време от първи дъх до последен дъх, ...

АлисЛарк

Поезия » Философска

221 1

Така и не ми се обади пияна

Така и не ми се обади пияна,
телефонът да шуми и да боботи.
В гласа си – радостна, засмяна,
а приятелките ти да се кикотят.
В тих свян история да споделиш, ...

vistor

Поезия » Любовна

186

На една изключителна приятелка

На една изключителна приятелка
Когато мене няма да ме има
и в нощите оставаш ти сама,
тогава сред звездите потърси ме!
Аз ще съм най-блестящата звезда! ...

gogata622

Поезия » Любовна

173 1

Моето бъдеще

Четири слънца греят в нашия двор,
четири деца си играят на воля -
детска люлка към небето лети,
гонят топка, играят на дама.
Палав вятър балончето гони, ...

LuluSana

Поезия

192 1

Факелът на любовта

Когато зърна отражение
в твоите очи – две лунни пламъчета в нощта,
душата ми се смее, сърцето ми лети,
а времето застива – без следа.
Денят се свива в кратък миг, ...

Roko88

Поезия » Любовна, Оди и поеми

172

Когато се завръщам

Когато се завръщам от мечтите си,
сломена и разбивана на части,
когато няма време, няма минало,
а бъдещето - толкова неясно,
къде съм? В кръговрата на Вселената? ...

Ена

Поезия » Гражданска

203 3 7

Време

Искам... искам времето да спра.
Да останем ти и аз на света.
Да няма неудобство и да ми разкажеш
и всичко дето ти е тежало и чувствата си да покажеш.
Десет години мълчание ...

М.И.К.

Поезия » Любовна

182

Със сигурност знам

Не вали, не вали, не вали,
суховеят покорен васал е,
вее сушата прашни поли,
над света от дъха ѝ подпален.
И дали, и дали, и дали, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

224 2 2

След последния залез

Когато слънцето потъне зад света
и денят притихне в своя край,
ще остане ли във нас следа
или всичко ще се върне в прах и рай?
След последния залез няма сянка, ...

HristoDimov

Поезия » Философска

193 1

В отрязъка дни

Що живот е пред мен – няма как да го спра,
нито как да го върна обратно.
С часове да вървя, после с дни да стоя -
все напред ще лети безвъзвратно.
Затова набелязах в отрязъка дни ...

Павче

Поезия » Философска

259 2 8

***

***
Колко струват мълчаните думи,
изорали в ума ми следи?
Сякаш гарван – след буря оскубан,
с остри нокти простора бразди. ...

yotovava

Поезия » Любовна

229 5 8

Хера

И черният печат тегне тежко,
пада върху мен кална маса.
Лее ли се, лее кръвта ми грешна,
светлина мъждука вече гасне…
Спомен за рана бавно говори, ...

Въло

Поезия » Философска

160

14+ Официално обръщение

ОФИЦИОНАЛНО ОБРЪЩЕНИЕ
Драги ми съселене,
сакам официонално да се оплачем от мойот комшия Пешо по прекор "Пияндето".
Та излазам я тая заран на дворът, а он се лепнал на плетът ко трънски въргозуняк за гузицу. Жлямби ми се насреща и многозночително нажмикнюе ту с едното, ту с другото око.
- Що стана б ...

ВаняИ

Поезия » Хумористична

188 4 2

Образът на човека

Пролетта отстъпи място на лятото и стана горещо извън прозореца ми.
Любовта идва при децата с нежността на ръцете на техните майки.
Усмивката на жената около децата ѝ блести и е толкова красива, когато има смях на децата си.
Мъжете обичат жените и стават възрастни, когато са заобиколени от любимата ...

Ruslank

Поезия » Любовна

254 2

Апел

Апел
Хора, планетата ни наистина се подпали
и от година на година все по-мощно гори.
Това вече не са само мои думи,а факти,
предизвикани от корупция, злоба, завист, лъжи. ...

krasio0109

Поезия » Гражданска

157

Мисълта

Мисълта е водеща в света,
тя отваря всяка наша врата.
Действието е смисълът на нашата реалност
с позитивна нагласа и колегиалност.
За Любов ми говори ...

baychev555

Поезия » Любовна, Философска

124

По Радой Ралин

Как ли ще преборим простотията...
В нея щом затънахме до шията.

MarianKrustev

Поезия » Епиграми, Друга

148

Птички Божии

Мразовита нощ и ясна,
многозвездна и прекрасна.
По премръзналите клони
глад врабчетата пак гони.
Ледена луна залязва, ...

МарияДимитроваБел

Поезия » Пейзажна

122

След като смъртта ме погълне

Когато си отида от света,
човешката ми земна, празна слава
изчезва бързо, както песента.
Не искам тука памет да остава.
Пред мене светъл път се появява. ...

Jackie151

Поезия » Философска, Строги форми

570 10 38

Дирята

Какво ли ще оставя на земята,
когато в танц обгърне ме смъртта?
Навярно ще ме съдят по делата
и стъпките, белязали прахта.
И само спомен като звук от камък ...

VladimirRuykov

Поезия » Философска

384 8 26

Срам

Сутринта дойде като роса
и седна в края на перваза,
за да гледа тихо как сълза
мълчанието ти преряза.
А ти се питаш кой е там ...

Sveyellow

Поезия » Философска, Друга

164

Прощаване

Всяка сутрин по здрач се събуждай
със първата мисъл за мен.
От съня си, безследно изчезнал,
извайвай моя лик съкровен.
Нека моят образ витае безспирно, ...

LuluSana

Поезия » Любовна

146

Звезден пътешественик

Аз все се разминавам
с пустия си, кух късмет.
Сякаш ще пропусна, дори да притежавам
стрелите със лъка на Филоктет.
На древни мъдреци се уповавам, ...

presian_penchev

Поезия » Философска

140

Благодарност!

Един живот, една мечта, и след нея -
Светлина!
Частица от мен, тук и сега -
и само миг тя веч
е станала трошица. ...

Sitara

Поезия » Философска

201 1

Почакай

Вече ни обзема нежната тъга
за тръгващото лято и дивна светлина,
за сините му нощи и веселия бриз
за оня миг спонтанен в който те открих.
Почакай наше лято, още продължи... ...

Лютиче

Поезия » Пейзажна

177

Душегубчо Безсърдечен

Душегубчо Безсърдечен
е съдбовен сценарист.
В его каменно облечен
той изписва лист след лист.
Назначава режисьори, ...

agferdousi65

Поезия » Друга

167 1 2

Изстрел в тъмното 🇬🇧

ИЗСТРЕЛ В ТЪМНОТО
Какво се случи? Някой те е спрял
сърцето си да пуснеш – да политне.
Отровна плесен плъзва – сякаш кал
натрапчиво просмуква се в душите. ...

yotovava

Поезия » Любовна

213 3 6

Загубени вещи

Странстващ между светлини и сенки,
даваш най-доброто от себе си
в този свят чудат.
Живееш, за да отлепяш
от себе си етикети, ...

ЕвгенияВрабчева

Поезия » Свободен стих, Друга

165 1

В образа на върбата

Плачеща върба за мен си ти —
символ на природната изящност,
синоним на неразказана хубост.
Гордо извисяващата се корона
напомня твоята снага — ...

Roko88

Поезия » Любовна, Оди и поеми

143

Стихове и поезия от съвременни български автори

Кръг

Изгубеният рай

Причината

*

*

Там, където мечтите не свършват

14+ Да, ама не!

Вапцаров

Запей ми, щом те моля като брат

Любовна Одисея

Недописано стихотворение

Време

Така и не ми се обади пияна

На една изключителна приятелка

Моето бъдеще

Факелът на любовта

Когато се завръщам

Време

Със сигурност знам

След последния залез

В отрязъка дни

***

Хера

14+ Официално обръщение

Образът на човека

Апел

Мисълта

По Радой Ралин

Птички Божии

След като смъртта ме погълне

Дирята

Срам

Прощаване

Звезден пътешественик

Благодарност!

Почакай

Душегубчо Безсърдечен

Изстрел в тъмното 🇬🇧

Загубени вещи

В образа на върбата

Опашка