248 640 резултата
Душата ми, моя дърво е,
от бури ранима е тя,
но стихията аз ще преборя,
хванат за твойта ръка.
С времето листата ще падат, и ще боли, ...
  76 
Гайдата
Когато вятър извие над Родопа планина,
се чува звукът на гайдата от гайдарина.
Той свири мелодия с усмивка на уста,
облечен в народна носия както е обичая! ...
  65 
(безглаголни)
Нещастие
Болка стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив. Капак в небето. ...
  121 
САМОТНИКЪТ ПОД ТВОЯТА ТЕРАСА
… прозорчето ти свети цяла нощ.
Невям и телевизорът работи.
Седя под него – трезвен, стар сархош,
и кротко мръзна в зимните си боти. ...
  136 
Както от пламъци се ражда саламандър,
така за първи път се влюбих
в един прекрасен Александър.
В невинна възраст,през невинно време
и от невръстния ми свят да ме отнеме ...
  79 
Приюти ме, любов,
в свойте топли обятия!
Нека изгревът нов
да гори над земята!
Да се стопли света, ...
  142 
Не ме съди за земните ми грешки,
животът знае цялата им тайна.
Не се получи по библейски,
но и не е... в рамка случайна.
Снегът, знаеш кога се топи… ...
  68 
Ще намеря през нищото път,
за да стигна при теб в тишината.
Ще протегна към тебе ръка
и ще търся ръката позната.
Знам, че има те някъде там... ...
  96 
Проклятия, сълзи горещи,
другарски срещи и седянки...
Тя, искала да каже нещо:
дървото хвърляло ѝ сянка!
Отдавна листи е листило, ...
  87 
Ето съмва, артритът ни буди на време
да приемем парада на този живот:
два проводника скъсани, счупена клема
и обувки, затиснали мръсния под.
С разпилени любови, пари и недели, ...
  115 
От изгрева до залеза последен.От първи вик и до сакрален дъх.
Живота ни:до мигове звездни,е светла орбита,кацнала на връх.
От този връх ние ще се спуснем в неочакван за самите себе час.
Слънчеви лъчи със топли устни,ще ни потърсят в залезен екстаз...
Душите ни,отдавна закопнели,ще са спокойствието н ...
  118 
СТАРИ ГЛАВНИЦИ И ЛИХВИ
Земята до корен пресъхна, кости геранът забели
и вечер – смирена, зад хълма, шала си сърмен разстели.
Изгърбени ружи и троскот скриха пътеките в мрака,
сиротни и рухнали порти, тиха по мръкнало стряха. ...
  131 
Не знам дали са оцелели
лозниците след татко
на брега на Дунав?
Дали ухае все така отелът.
а виното е с цвят ...
  135  12 
Когато съдбата ми морна отпие
горчивата глътка от излак житейски
и възнак се видя сред тучната райска градина,
елате до смъртното ложе и вие,
лелея за моите сторени грешки ...
  182 
Не съжалявай, че си горял.
Нали сега си оцелял.
И дърветата понякога осъмват осактенени,
но още сънуват дългите си клони.
Макар да нямат веч корони, ...
  104 
Когато хладен зимен сън попие
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...
  185  16 
Най-къдравото вдъхновение
към мен възторжено лети,
стремеж без капчица съмнение
и в който ме посрещаш ти.
Най-влюбеното ти копнение ...
  83 
В първи клас вечно да обичаш
виж между тях, ако не си пораснал
най-краткият ми разказ
едва ли ще разбереш!
  87 
Аз слушам гласа ти вълшебен
и пия ги твоите слова.
И в този миг мисля за тебе -
за теб и за нашата съдба.
Във тази кристална вселена - ...
  83 
Няма да умирам тази зима.
Имам неизтеглени блесни.
Просека разчиствам проходима,
чакам пролет да раззелени.
Глух е и един сезон без рима. ...
  134  11 
Ще минат дни, години даже. Реките ще сменят води.
А времето ще ни покаже, че всички сме от прах и дим.
Ще остарея, среброкоса, челото ще простре бразди,
но няма да задам въпроса дали за мен си мислиш ти.
Дори и няма да те питам добре ли мина ти денят... ...
  113 
песен на щурче
с която си отива
миг от лятото
дъждовна капка
се слива с кална локва ...
  126 
РУЧЕЯТ НА ДОБРОТАТА
Все още се събуждам призори с илюзията, че съм жив за трима! –
и дишам в рой надеждици добри Вълшебникът да кацне със килима,
детенце – да ме вдигне на ръце? – и в по-човечен свят да ме откара,
вонѝ на смърт Вселенското яйце! – престанах да му имам много вяра, ...
  143 
Не мога да пиша, не мога да ям.
Не мога да спя и да чувствам не знам.
Всичко е мрачно и тъжно, но ти,
ти не забрявай за нашите дни.
Още съм тука и още чета, ...
  92 
Има хора сиви и безлични,
влюбени в безнравствени неща.
Носят дръзки чувства, архаични,
нагло тъпчат бедната душа.
Толкова са жалки и превзети - ...
  63 
Как искам да съм птица аз ,
а Ти да си над мен небето
към Тебе волно аз да полетя ,
да заликува искам в мен сърцето.
Как искам да съм житен клас , ...
  82 
***
Животе мой, аз вече остарявам
и питам: Но кого се посветих?
Георги Драмбозов
Когато малък бях
и трябваше да пиша автобиография, ...
  74 
Кости,президент,
мъж,мисли,Гренландия,
мечти,цели - пръст...
  73 
МОМИЧЕТО ОТ АВТОБУСА
Момичето, което си поспа
на топлото ми рамо в автобуса,
ухаеше на пролетна липа –
на туй отгоре беше страшно руса. ...
  148 
I do not need a row of death flowers
to show me the way of meteor showers.
Our love made a mess that turned into madness,
Forgive us, child. You were born into sadness.
Yet of the ashes you grew in the cold, ...
  116 
Чакам те
Вън вали,
големи, студени капки се сипят от небето,
аз чакам, като вярно куче изгубило стопанин
чудейки се къде си, ...
  88 
The moon is full, the clouds give way,
Its silver beams through branches stray.
The hourglass drains, the sand runs thin,
The time has come — let fate begin.
Hear my voice, the whisper of fate, ...
  107 
Опаковани чувства на щанда скърбят.
Отдолу бележка:
Вземи си, не струват, даже колкото хляб.
  170 
КРЪГОВРАТИ
Взе нещо да ми писва старостта.
И младините искам да си върна –
наместо цял ден рими да плета,
да си ловя из подмола пъстърва, ...
  87 
(сВалка граммар стайл – обобщително стихотворение)
Откъсната
от себе си
и хвърлена
на пъпа на ...
  81 
От гората е слязъл партизански отряд -
и на слънцето техните шмайзери блестят.
Партизани - със вас долетя свободата!
Зашумяла е празнично вече гората.
Вятър вее отпред червеното знаме. ...
  205  12 
Розите,
които не ми подари,
са някъде увехнали
във магазина.
Не ме боли, ...
  118 
В мислите си те представям,
и единственото за което мисля,
е че искам да те галя със цветя,
желаете по-силно от всякога,
и не мога да спра да мисля за теб, ...
  109 
Звездите подслушват нощния разговор.
Ти танцуваш сама под луната.
А навън вали ли, вали!
Ти танцуваш танго на съдбата.
Танго, звуци безумни. ...
  119 
Под звездите бяхме, заедно лежахме на мокрия трамплин.
И безгрижни бяхме, интересуваше ни само сегашният момент.
Само падащите звезди и проблясващото в бяло небе,
което само аз и ти виждахме.
Само аз и ти бяхме. ...
  97 
Предложения
: ??:??