Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Сетивата

Да видиш света, очите не стигат,
да чуеш света, ушите не стигат,
душата, сърцето щом не отвориш,
не виждаш, не чуваш и не говориш.
Сетивата информират, ала трябва да разбират, ...
145

Трудно е

Трудно е. Но едно остава лесно:
да обичаш не е грях сломен,нали?
Ако продължа да вниквам често
в мислите: Сократ и други са били
някакви проблемни идеалисти! ...
203 3 5

Спомен (закачка)

Да, дните златни бяха много,
но не че някой ги броеше…
И ласки летни – като огън,
о, толкова прекрасно беше!
През август светлина струеше ...
170 1 2

Не искам

не
вече не
не искам вече любовта ти
ти не разбираш моя стремеж
изгреви и залези се сменят ...
138

След глухите кервани

Пустинята е пареща постеля,
а някъде замлъкнал е боаза.
Керваните заглъхнаха в неделя,
където тишината ги опази.
Една старица с поглед уморен ...
175 1 4

Ода за филиите с пастет

Филии със пастет,
храна за всеки естет.
Филии с маргарин,
в тях няма капка витамин.
Принцеси със кайма, ...
158 4

12+ Смъртен тост

Не е лесен живот. Но в момента живее втория
и извади късмет – прероди се отново във котка.
„Тя е горда и знае как...“, еllyst
Каква ти котка, в мен пантера диша,
оголила един изящен зъб. ...
307 8 20

Лятото на пастърмата

Циганското лято предвещава зима –
цялата е в злато Градската градина,
бял воал дантелен сутринта сланите
по алеи стелят и проблясват скрито.
С прашен дъх отрано вятърът пристига, ...
176

(Не)бесен поет

(Не)бесен поет
На Благой Богдански
Огън, сирени... домът му го няма...
Той се измъкнал навън по пижама
в този ужасен среднощен пожар. ...
850 7 17

Още не

Кога ще дойдеш, Горе,
небесно ме попита Той,
а чудотворният животен порив
на Земята изкрещя: "Ти стой!"
235

Звезден чан

ЗВЕЗДЕН ЧАН
Покълна тишината в мене –
след дълго дирене на брод.
Додето въздухът изстене –
узря като огромен плод. ...
201

14+ Богиня си, но не за всеки

Като таралеж си, бейби,
зад вида бонбонен.
Яка си на всяко селфи,
виртуален спомен.
Но на селски тарикати ...
240

Уроци

Не захвърляй живота си с призрачни мисли!
Всеки ден е различен щом избухне зора.
Не те ли радва мигът погален от лъчите ѝ чисти,
дори с ежедневният ритъм подреждащ света.
То, щастието рядко те чака зад всеки завой. ...
166 1

Да бъдеш с път благословен

Студена есен вятърът довя,
но твоят дух е пълен с топъл плам.
Свети Димитър днес света огря
и светлина разпръсна в Божи храм.
Желая ти в живота обновен ...
249 3 8

Слънцето...

Слънцето залязва тази вечер.
Целуна ме по бузите, челото.
Подари ми светлинен спектакъл.
Лъчите му танцуват със стария кестен.
Оранжеви и жълти багри, ...
158 1 2

14+ Завръщане

Раните са без кора,
Няма Божия искра,
а сърце – разбито с взлом.
Свършва тъжната игра,
Вече трябва да умра, ...
149

Листото

Листото откъсна се
и понесе се леко,
в тих размисъл
над водата се спря,
после вятър поде го, ...
164 2

Вечен зов на любовта

Вечен зов на любовта
Зовът на любовта заложен е
В душата и духа. Дошъл е
На земята тоз човек, що
От небето много го познават. ...
302 2

Тук

Къде синигер волно пей
Извива глас нагоре
И с любовни трели
Музика се лей.
Къде щурче цигулката взема ...
155

Отразени луни

Градът пулсира,смачкани обувки,
неон проблясва в нечии очи,
закачки,погледи,витрини и усмивки,
отражения, оставащи следи.
Градът не спира,изтъркани подметки, ...
176

Синя песен на авлига

Лъчи обагрят хоризонта светъл,
изгревът е танц с вълшебни краски.
И всяко утро, всеки ден е ведър,
малинения изгрев щом проблясва.
Към светлината ярка пак политам, ...
225 1 7

Знам, че си ти

Винаги когато мина някъде
и усетя аромата на пролетни цветя,
знам, че си ти.
Винаги когато ушите ми доловят
песента на прелетните птици, ...
122

Очите ти

В очите ти е скрита цяла есен
и пролетен, едва напъпил цвят.
Те шепнат ми без думи тиха песен
и правят чудо в делничния свят.
Очите ти — смарагдови вселени, ...
219 8 4

16+ Отвсякъде топ

Късай дрехи без милост,
лошо дръж се със мен.
В мен да няма невинност,
да се влача ранен.
Наливай ме с водка, ...
123

„Присъдата на съдбата“

Роден си и вече започва обратното броене, без съд, без свидетел, без право на глас. Светът ти предлага надежда и време, но никога не ти обещава запас.
Едни се раждат сред злато и слава, други сред глад и безкрайна вина. Един получава света като дар, друг моли небето за капка светлина.
Кажи ми, къде ...
132

Разбираемо

Министриране значи служба –
министрите на себе служат,
в бюджета с муфа
си смучат муфта.
Организации освободителни ...
127

СТОЛИЧАНИ В ПОВЕЧЕ

В града на високите сгради
човекът все по-ниско се навежда
не пред небето, а пред съдбата си,
не пред Бога пред чуждата надежда.
Тук всеки иска да е повече ...
116

Разминаване

Ти обичаш нощния живот*,
а аз си лягам в 9...
Говориш като в песен на Орфей**,
а аз обичам тишината...
Държиш се като ерудирано дете, ...
123 1

Детронация

Тя векове на трона си седеше –
безспорна бе царица на света;
дори Олимп подвластен роб ѝ беше;
ней нямаше затворена врата.
В чертозите ѝ от мечти-кристали, ...
125 1

На село

Тук съм аз, стоя и чакам
да ме повика нежно влака
да ми прошепне хайде тебе чакам
да се спусна по ветреца лек
така както си мечтая ...
119

Дар безценен е водата

Дъжд над село се излива,
баба много е щастлива -
чак танцува и се смее,
че дъждеца ще полее
посевите по нивята ...
129

Аз и ти

Аз и ти сме по-крехки от цветя.
Аз и ти с нашите смели сърца.
Аз и ти гоним се по пясъка като деца.
Аз и ти сме две малки, леки перца.
103

С отрова ме поливат... Пак раста

Обикнах те. Осъдиха ме, грях,
било и в ада ще горя, за дето,
все слушам не закона, а сърцето,
аз просто пожелавам и на тях,
да крачат смело, в болка, гняв и страх, ...
166 3 3

Самодива

Гласът на Юда в клоните се сгуши,
луната вплете пръсти в сенокоса.
Притихнаха горите да послушат
как плахо стъпва самодива боса.
По синорите стъпките ѝ леки ...
180 3 4

21 грама

От кафето ми се издига пара.
Заставам до прозореца да я уловя,
за кратко успявам -
на пръста си задържам капка вода.
Сълзи разбримчват бузите ми, ...
155 1 2

Над София чайка

Вик сред тътен от мотори
не дочут в забързаната утрин,
и неделна страница затворил
влиташ в делничната сутрин.
Над летящи по улици гладни машини - ...
101

Разрошен ум (Живот с Аспергер)

Сигурно е багрено проклятие
да възприемаш всичко буквално,
без следа от намек или шега.
Образите за теб са уморени спомени,
непонятни, безформени души ...
168 3 6