Стихове и поезия от съвременни български автори
Разходка по булевард "Живот"
Над мен – небе горчиво и без звук.
А пътя ми пресича черна котка,
за да покаже, злото че е тук.
Октомври е лихвар. Жълтици рони. ...
Понякога...
Дотяга ми да влизам в подробности.
За останалите в мен купчинки пепел
от някой случаен в душата ми гостенин.
Преминал и запалил сухите стърнища ...
Кладенец за изгубени звезди
който не познава жаждата.
В него не се спуска кофа,
нито въже,
нито човешка молитва. ...
Червеното
Шумът на листата беше завеса на градския шум,
когато уханието на липите размъти здравия ми разум.
Погледът ми лъкатушеше между усуканите клони на дърветата и преплетените ръце на двама влюбени.
Същата нощ спах дълбоко и непробудно. ...
Плетат сатири траурни венци
Фалшиво дявол над света ни пее.
Насила се натрапва всяко чувство
модерен някой жанр за да успее.
Нима се възмущаваш? О, недей! ...
潮風 ( Бриз)
波静かなる
夏の朝
Морският бриз
люлее тихи вълни. ...
Ще ме обичаш ли тогава?
когато всичко се руши?
Или щом слънцето залязва
и страдат нашите души?
Ще ме обичаш ли и зиме, ...
Без време за почивка
Намериха си сянка и решиха да си починат на спокойствие.
В опита си да седнат за кратко от нищото се появи злонамерен човечец. Започна заплашително да им пляска и да ги гони.
Кучетата се стреснаха и веднага се затичаха в зигзагообразни посоки, обръщайки се ...
Двубой... със себе си
но от де
пак идват те?
Дали не е от болката в гърдите?
И кръвният поток със тях изтече, ...
Усещане
желае да се слее с теб.
Огнъове парят и горят.
И дъжд вали.
А слънцето се е скрило ...
Не обичам
на светкавици
фотосесии,
тъжни папараци.
Продължавам да си падам ...
Пътеката към теб
Година след година се търкалят,
тринайсет минаха си ей така…
Но мъката във нас остава
обгърната от болка и тъга. ...
Триединство
"Пазете тишина!"
Кипарисите с глас кокетен
ще шепнат новина,
в която само аз присъствам ...
"Отдолу"
бунтарски песни под вълните
устни махагонени прихващат
ветрове, летящи като дните
усещаш ли, океане ледовити ...
На Слънцето
С лъчите си погали ме, ти си магесник.
Освободи ме от всичко, що не е мое,
за да се върна блажено в царството твое.
Върни ми крилете, забравени в рая, ...
Почти
Дърветата оголват морни клони.
Не се усеща нито плач, ни звук –
октомври кротко стари листи рони.
И времето не е крадец, не е шивач. ...
Надежда
(В памет на Надежда Захариева)
Отиде си една силна жена, една Надежда,
една жена-борец със своите стихове, слова!
Сега в небето нежни рими тя подрежда, ...
Кой си, ти, Катанеца?
Обичам мляко, кашкавал и сладолед –
по млечните продукти технолог съм.
В живота всичко досега ми е наред.
Събирам си архиви, безспирно, неуморно ...
Тесният път
толкова тесен, че широко те кара да гледаш.
Внимание иска от тебе, че инак само за миг и окото,
прихваща посока, от която да стенеш.
Ходиш и спъваш се нейде от нещо, ...
Тая пуста нашенска ракия
Вчера бях на сватба, дружки
тъй се забавлявах,
че сватбарите, горките,
без акъл оставих! ...
Между тишината и изгрева
което не съществува върху картите.
То се ражда за миг
между последния дъх на нощта
и първата въздишка на светлината. ...
Съгласуване с душата и духа
Душата е Земята, майката
Земя и тялото човешко.
Духът е на душата син, и
На Род - на земният ни ...
Къде си?
тревожно бързо времето отлита.
Растяща болка в мен се настани,
гласът Ти свитото сърце попита:
Къде си ти, кажи, къде си ти? ...
Несбъднатото време
напомня детски спомен, който се разпада,
а времето изтрива надежди – до една,
рисува си стените, а после и ограда.
По пътя ми се стрелят сенки в труден ден, ...
Най-добрият ми приятел
Правя кафе и излизам на терасата.
Спи градът, а на мен ми е рахат -
Пия си кафето и си пуша цигарата.
Със очи полуотворени и сънени - ...
Микровселена, или колко е голяма една тоалетна?
настанило се удобно да живее
на стената в тоалетната ми.
Тя представлява целия
пространствено-времеви континуум за него. ...
Сърцето на поет
изучаван бива вещо със години...
Във опит стихове да съградят,
те превръщат думите в робини...
И сякаш душа от камъка се ражда, ...
Уроците
как да обича или забавлява.
Стволът да изправи стъпил на земята
по хлъзгав път или на почва непозната.
Как с търпение да управлява лесно ...
Разговор с едно дърво
с листа ме погалѝ!
Дали изсъхнал клонът
надолу все виси?
Върхът ти - до небето! ...
Посвещавам на Вас!
че след време едва ли ще помните нашите..
и те ще срещнат хиляди нови лица
и със сигурност ще забравят за вашите..
Но само Вие знаете всъщност, ...
T55 A1M
главата ми купол, сърцето-заряд.
Само с гласът си аз ще тревожа
врагът ни отявлен и стар, а и млад.
По пътя прокрадва се силуета набит, ...