Поезия

253 резултата

Бяла пътека

Вървя си бавно по бялата пътека.
Стъпките ми скърцат във снега.
Дърветата са Ангели Небесни,
махат ми не с клони, а с крила.
Обръщам се. През рамо виждам- ...
294 1 6

Поети и тополи

Вървя отново към селската къща, към дома,
тук ме очакват старата къща и хората.
Обикновени хора са, но хора с душа,
те ме посрещнат с усмивка, усещат моята тъга.
Отварям старата порта с думата благодаря, ...
132

Княгиньо снежна, северна любов...

Княгиньо снежна, северна любов,
явяваш се пред мен и тази зима.
Усещам непрестанният ти зов
да те наричам " чудна" и " любима" .
Неземна сила, зная, в тебе има ...
335 5 5

Кой написа този стих

Разкъсвам кръвоносните си съдове
и впивам зъби в своето сърце.
В казиното натрупах само дългове,
а то... животът е... но моят ли е? Не!
Не бих живял живот такъв, какъвто имам! ...
279 2 10

Юг в сърцето на зимата

Искрите в камината се мръщят,
щом пак по заскрежените стъкла
снежинките засипват зимна къща,
която ги приветства със "Ела!"
Зимата пристъпва с поглед муден, ...
294 2

Утре може да е късно

Брутален трясък, счупени стъкла,
зловещо натрошени ламарини.
Разкъсващ ужас, смъртна тишина,
гори страдание от пламъци неугасими.
Безпътие, пустинна самота, ...
183

Ноември

Ноември ми вещае есен.
Пътеки с цвят на старо злато
ме водят по следи от кестени,
към сиромашкото му лято.
И сухите листа отронени ...
242 1

Безвъзвратно

Да се видим отново ли? Искаш очите ми
да се впиват до болка, да горят, да мълчат.
И без теб отминават забързани дните ми,
а годините вече все по-силно личат.
Да се видим по тъмно ли? Искаш ръцете ми ...
377 7 11

Сред шпалир от бели ружи

Там, където баба Ика
ходи да вари тръстика,
а пък дядо по чорапи
имитира – Хамурапи…
Няма вече никой вкъщи ...
187 1 1

Един живот ще ни е малко

Хей,приятелю любим,
спомняш ли си детските дни,
как скачахме в зелената трева
и ритахме до късно вечерта.
Хей,приятелю любим, ...
96

И зимата си има своя чар

И зимата си има своя чар,
особено - пред топлата камина,
с червено вино от Карабунар
и самоковска, пушена сланина.
Чаровно е навън да има сняг, ...
443 3 9

Белоснежна красота

Танцува сняг сред бяла тишина.
Красиво е отвън, а във душите
настъпва мир. Под топла пелена
къщите сънуват си мечтите.
Притихнали вълшебства под чардак ...
404 6 12

Леви,десни

Леви, десни, раз ,два, три... България
към залеза върви!!! Леви, десни,
все едно левчето загина то.
Калпазани колкото си щеш
Клюки много няма, кеш. ...
118 1 1

Имам си мила безнадеждност

Безнадеждност идва при мен - пияна,
шепне ми нещо - не я разбирам,
посягам да я погаля - няма я,
като полудял водопад се взирам.
Безнадеждност ме гали нежно, ласкаво, ...
115

* * *

Моят блясък не търсете отвън.
Търсите огледало с обратно виждане.
Моят блясък свети без звън.
Но събужда за вричане.
Моят блясък за гарги не блести! ...
142 1

Зимен ден в с. Орловец

Навън се сипе бяла тишина,
кристалчетата хрускат в тъмнината.
Студено е. И кръглата луна
ги прави светли като злато.
По уличката малка в късен час, ...
255 1 1

За още мъничко живот

Листа зелени и вода,
вода се стича от небето.
Аз зная, пак ще стане светло
след музиката на дъжда.
Последен гръм ще извести, ...
146 1 2

Букет от лед

Две очи от сняг
почукаха на моя праг...
И предизвикаха у мен едно вълнение,
але хоп... впуснахме се в приключение!
Буен вятър ни отведе във замръзнала гора ...
231 3

Научих ли се да(се) обичам?

Там където раните кървят
и душата стене уморена,
не е за съд, не е за съд,
в любовта е цялата дилема,
Донякъде е и до везна, ...
99

В очакване на чудеса

Златната есен с жълта палитра
безусловно красива е, няма и спор.
Но чувства, които дете ще изпита,
щом снежко затрупа познатия двор -
съвсем несравними. ...
222

По „Сливи за смет“

сливи за смет се
заменят и днес - но не
ѐ повсеместно
кой ли - че в пъкъл
прераства сметта по света - ...
99

Егида

"Щастието" да те удари цензурата,
с Благородната идея да ти бъде "полезна"
е уж отдавна отминала отживелица
с егоистични, нарцистични критерии,
затънала в творческо неведение ...
102

Светото Семейство

Една звезда гори над Витлеем,
от времето на древното юдейство.
Последвали следата и́, ще спрем
до пристана на Святото семейство.
И нейният емблематичен знак ...
163 2 3

Сбогуване със себе си

Светът ми спря
след твойта изневяра.
Умряха всичките цветя -
Погребах ги до мъртвата си вяра.
Убих надеждата собственоръчно - ...
168 2 6

Дали, защото мина много време?

Мина време… толкова много време.
А днес - защо така ме гледаш, неразбрано, нежно,
в очите ти — не гняв, а тихо смирение,
като след буря - небе притихнало или море отдъхнало.
Спомените шепнат - почти угаснали като цветята вътре в мене. ...
122

Върколак

На ръба на бездната, между светлина и мрак,
озъбен като вълк стоя.
А нейде гарван кобно грака,
и страх изпълва моята душа.
Зловещи сенки глухо шепнат, ...
154 1 1

Есенно

Есенно
Есента – тази малка принцеса, се връща,
шеговито напомня: Тъга не търпя!
Позлати с нежна ласка дворове и къщи,
а за срещата с Лятото песен изпя. ...
196 7 10

Не ще ти кажа...

Аз думи за любов не ще ти кажа –
не искам в тебе да отекват те.
В ръцете ти съм мъничко дете
и мога да заплача тихо даже!
В ръцете ти съм кратък послепис, ...
194 1 2

Пътят на една прошка

Във мен живее спомен за обичане,
неясен е… някак тъмно е с мъгла
и болката е трудна за изричане…
А ти прости ли си?… И как успя?
А аз простих ли си? Наивността…, ...
115

Незавършено име

Незавършена бяла скала́,
незавършени – формите в нея,
а безкрайната синя вода,
я допълва и слива се с кея.
Незавършена е любовта ...
99

Виртуално хоро

Тръгваме смело към себе си,
но далеч преди да се приближим,
започваме припряно да мислим
за много тънки варианти на бягство,
защото интуитивно, дълбоко усещаме, ...
97

Моето куче Рекс

Величествен, респектиращо красив,
любвеобилен, скоклив и игрив,
помнещ доброто, надушващ злото,
приятел най-добър до леглото.
Ключ за душата има вграден, ...
138 1

Къде е

Кой ражда истината,
сънищата, който искате да сбъднете.
Кой решава кое е право... кое – лъжа!?
И на кого да вярвате... в лъжовното време.
Кой дава надежда на фалша в тази Страна. ...
98 1

Ще Обичам… до сетния ден

Все по-рядко звъни телефона,
намаляха и всички писма,
поотслабнах, вталих панталона,
пуснах бяла, въздълга брада.
Остаряваш, тук някой ще каже, ...
270 7 13

Лицемерът

Човещина ли? Къде такава в лицемера?
Предлага я с корист, когато си слаб,
когато се опитваш достойно да оцелееш,
„разбира“, „съчувства“. И е „сестра“, и е „брат“!
Лицемерът приведен върви по пантофки, ...
203 8

Желана

Нужна си ми мила,
събуждаш мойта сила!
Имам две жени да защитавам,
едната да си ти, се тъй надявам!
Нужна си ми, за утеха. ...
169 1 1

Мечтатели

Нажежени до хиляди градуси,
раменете ми нежно потръпват.
Ти окръжност си, аз съм твой радиус,
завърти ме, но бавно пристъпвай!
Обиколка любов – обещание… ...
234 8 8

„Наопаки”

Нормалното приехме го за лудост,
лудостта – за „новото нормално”,
нежността сменихме я със грубост,
пошлото нарекохме гениално…
Изкуството превърна се в изкуствено ...
129

Първата стъпчица към смелост

Тук всичко е потънало в забрава,
и притокът на кръв не ми достига.
Когато тръгна – също го изстрада
сърцето ми – тъгата ми намигна.
Сковава се нощта недоверчива ...
127 1 2