248 640 резултата
Universe
Born
Birds
Like
Pers!
  48 
Някъде отвъд баира
между четири страни.
Вятърът за миг не спира
като струна да звъни!...
Да се пръска на парчета, ...
  89 
Сутрин писмо получавам,
че тъгата те обгръща,
Ръката ти трепери,
но ти си същата,
както те познавам. ...
  56 
И гуш, и цунка, и въобще
за тебе всичко имам, мила!
Нали съм твоето момче,
нали в сърцето ми си свила
гнезденце топло и Любовно, ...
  123 
Надежда винаги ще има,
тя идва в трудност и в беда.
Ти никога недей унива,
след Мрака идва Светлина.
Когато ти е трудно и самотно, ...
  57 
Като котка, меко стъпваща по керемиди,
бавно спуска се нощта.
Любопитна през прозорците да види
всичко… до най-дребните неща.
Тиха, тайнствена, небрежна, ...
  109 
Четеш ти моите стихове.
Ужасни са, нали?
Описвам кръв и боеве -
тъй както са били.
Аз сякаш взимам те с ръце - ...
  83 
Остави ме далеч, нека бъдеш загадка,
недокоснато утро, ненаписан стих.
Щом се вгледам отблизо, магията кратка
ще загуби блясъка, който ми вдъхна ти.
Не ме каниш във твоя свят от близост, ...
  74 
ДРАСКОТИНА ПО БУЗАТА
Аз имам белег от порязано
върху безимения пръст.
И никому не съм разказвала,
че мъкнала съм тежък кръст. ...
  96 
Не мога вече
(Френски сонет)
Аз спирам вече, точка слагам.
Не мога да се събера.
С душа, сърце съм в таз игра ...
  125 
Мълчанието свое нося като жиг,
като печат на устните ми неми
и с вятър нощен, нежен повей, звездолик,
до съмнало мълчим. На разни теми.
Нозе подвива тъжен, кадифен и тих, ...
  74 
КОТАРАЧЕ ЗА ПОЕТА
… как искам да си имам малко коте,
да си го викам вечер с „Писи-пис!“ –
и с него да не съм така самотен
над римите връз моя празен лист, ...
  95 
НЕДЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Тиха Варна. Минус 4°.
Зъзна в шушлека си мек.
По Гезмето с километри
тъй не зърнах жив човек. ...
  129 
ПЪТЕКА КЪМ РАЯ
Дори и да си бил добър,
се случва и да сбъркаш много.
Един ли дерт, или кахър
отдалечава те от Бога. ...
  115 
***
Изплакала тъгата своя в звездопад,
нощта проспива зимните недели.
Април сънува – в нея влюбен, луд и млад,
на май сънува люляците бели.
В съня ѝ кротък в теменужената вис ...
  69 
Тя – цялата е нежен стих.
И даже стихове издиша...
Съвсем случайно я открих.
Прилича ми на бяла мишка.
Гризе ми... скришом съвестта. ...
  215  12 
СИНЪТ НА ВЯТЪРА
Навярно аз съм син на ветровете, и кой от тях на бял кон ме довя? –
покланям се – единствено на цвете и на Жена! – в братилите нивя,
нарошвам с обич светлите косици на малкото, разплакано дете,
и цял ден вихря пролетните птици, тъй мънички са в шепите ми те! – ...
  127 
Животът ѝ беше като пътешествие с влак,
където всяка спирка беше ново начало.
Красотата й беше единствено в пътния сак,
ниско самочувствие виждаше в огледало.
По пътя нерадостен често цъкаха с език ...
  80 
Аз съм наследник на ок
и ахахаха
на скайп и инстаграм
на квопрайш
на уатсапа и на фейса ...
  101 
Имаш болка, която не стихва.
Имаш болка, която гори.
После сълзи, които напират...
И тогава, знам, се мълчи.
Имаш ярост, която погубва. ...
  150  10 
Дори по празници съм делнична.
И само в делници греша.
Че всеки делник пълен е с дела,
в чиято тъкан е втъкан греха
По-делнична отколкото през делници ...
  50 
Казваха ми: " Той не заслужава
обич като твойта!".
Казвах им: "Когато давам,
не пресмятам точно колко....".
Казваха ми: "Сляпа ли си?! ...
  71 
Минутите се сливат в часове,
а дните ми препускат зажаднели.
По мислите съмнение кове
и в мелница безсъница ги мели.
Боли ме в ляво. Тихо. Като в транс ...
  134  13 
Когато отново се завръщам при рода,
в малкото селце сгушено в планина.
Усещам духа на дядо и баба, къщата,
малка градина пред нея, старата асма!
Земята отново ме вика, земята на рода, ...
  98 
Усмихваш ли се... а защо плачеш, кажи!?
От радост ли... или от болка, кажи ми, кажи.
Стар ли си... или младост не знаеш?
Любов ли загуби или не си...
Сълзите ти горчат ли или искрят!? ...
  85 
Аз сам в нощната стая, звезда едничка над мен трепти.
В сънища безбройни аз се кая, докато слънцето ме озари.
Сутрин в мисли деня минава, докато нощта ме покори.
Пиша, пиша нощем думи славни - в тъмни мисли обречени.
А в мрачните песни необуздани - смъртта над тях ще се поклони. ...
  166 
Зная, в друго време ще си с мен!
В друг живот, във друго измерение!
Ще те чакам там във този ден!
Всичко друго ще е без значение!
Със теб щастлив ще бъда даже там ...
  98 
НЕБЕСНИ ОТПЕЧАТЪЦИ
Обущата на моя стар баща
потънаха в пътеката към Рая.
Нима пропуснах с него куп неща,
какво ли премълчавал е – не зная. ...
  109 
В тресавището на римите
неродени поетите умират.
Преяли със срички
изпускат пухчето на словото
и то отлита ...
  167 
Всички ми се чудят.
И аз на себе си се чудя.
Какъв си ти?
Какво видях?
Какво усетих? ...
  57 
Настъпва шепотно нощта,
с ромола на бликащите извори.
И в тази звездна тишина,
унило бродещ във сумрака,
потънал в своята тъга ...
  68 
Живот благословен, съкровище за всички,
със нещичко дарен... създаваш ни различни.
В светлия си бяг и прекомерната си строгост
растем във рутина, до последното ни сбогом.
С лъжите все се борим и странни правила, ...
  97 
The fall of God's all mighty prison.
The endless fear of guilt without reason.
Centuries of pain, countless souls in the net,
horrors of a scale , I wish to forget.
Yet, ashes to ashes, no eye for an eye. ...
  79 
ПОД СЛЪНЦЕТО, НАТЕГНАТО ДО ВЗРИВ
... в неделята какво да сторя друго, освен да пия бира или две,
за здравето на моята съпруга! – родила ми прекрасни синове,
за светлата им памет – на роднини, поели из незнайни далнини,
за своите отминали години, за идещите – тъй неясни! – дни, ...
  85 
Казваш, че съм зависимост,
дрога,
от която няма отказване,
а в същото време
не осъзнаваш, ...
  73 
любов предпаззва -
у човек човешкото
да не залязва
и благославя -
у човек небесното ...
  72 
Спестих си тази зима - куп жени,
а виното на обед го пропусках.
Така натрупах - цял чувал пари!
Готов бях и до Лондон да препусна.
Билетът ми до там не беше скъп: ...
  200  24 
Вие всъщност сте ми чужди, а и непознати.
Аз съм толкова друг и различен от вас.
Вие не ме чувствате близък, нито приятел.
И изобщо не чувате вие моя глас....
Нищо ваше не осмивам и не отричам. ...
  87 
Как можеш да забравиш, някого когото обичаш, толкова че да спреш да вярваш във всичко, което си познавал.
Как можеш да забравиш, някого когото ти е дал толкова много което да помниш, толкова много че да те изгаря от вътре.
Като пламнала рака е твоята, когато се докосва до мен, пламнала като твоята д ...
  110 
Тъжен градът е без теб и студен,
а и сезонът е зимен.
Сняг не вали. Бели ангели в мен,
сричат молитва без име.
Или вън вятърът нежно шепти, ...
  114 
Предложения
: ??:??