217241 резултата
Защо да мразим толкова е лесно
и повод даже често не ни трябва?
И чуждото нещастие е нещо,
което случва се... да ни зарадва...
На лъжата лесно се попада в плен, ...
  106  13 
Когато небето целува морето,
с милиони искри то любовно трепти,
вълните екстазно примират,
прибоят в скалите утеха намира.
Хоризонтът в безкрайност прелива, ...
  65 
Понеже все нанякъде забързана,
разбивах си носа и коленете,
със пъстра прежда, от години, вързани,
виж, зрелостта чорапи ми оплете.
Откъснати нехайно, от дъгата ми, ...
  100  10 
Буден съм, но още май не ми се става.
Мисля си урок че Мери заслужава.
Не да отмъщавам, но пък все вини ме.
Бил съм беладжия! Нямам ли си име?
Чувам лай на куче. Вежен ли ме вика? ...
  106  16 
Разтворих аспирин на морна вечер.
В очите – плувнали пожари.
Да, су́шав юлски ден и крак повлече,
та вятърът я доожари.
Луната пе́ри се. Мурафетлийски ...
  92 
Откъсна си от моята душа,
като от сладка пита - за из път -
и се понесе песенно в нощта
да търсиш своя китен, райски кът.
Отряза жива плът от моя смях ...
  120 
На никой никога не завидях,
със свой аршин не мерих чужди сметки
и времето за дишане ценях,
от Хамлет до смеха на Риголето.
Минавах край различни тишини, ...
  117  10  13 
и в на осѝте
гнездата — Тя — Бла̀гата
вест — най-блага̀та
  20 
Откраднах ти бремето,
подносих ти времето
със някакъв странен стомах
напразно
отминали ...
  24 
Редят се дните,
броеница,
животът ги отпраща
със усмивка или яд
и после отбелязва ...
  90  16 
Пареща рана в едно дете стои.
Расте със него.В очите му въпроси.
Влачи – детство, младост - да прегори.
През живота за други рани – проси.
Парещата рана в една жена стои ...
  17 
От облаците сякаш слезе,
обгърна ме сладка мъгла,
топъл вятър зашушна из мене,
небето ми дъжд закопня.
И усетих, че зимата всъщност е ...
  94 
Една звезда сега ме вика
от тоз далечен небосвод.
И с всяка дума на езика
претеглям своя си живот.
Вървял по земен път до тука, ...
  28 
Ще примижат
далечните полета
до оазисите под дъгите.
  24 
Цъфтят със бели цветове,
после вържат и дават плод-
жълти, алени, зелени,
но не стават за компот!
За салати са чудесни, ...
  28 
Поглеждам обратното в мене си.
Там е едно тъжно момиче...
То всъщност е затвор на малкото ми „аз”.
Тогава бягам и се усмихвам... с очи...
И ме виждате... такава каквато искам да бъда. ...
  88 
Отказа се да ме слуша сърцето,
за тебе то тъгува и ето –
очите ми сълзи не побират,
мечтите ми взеха да умират...
Не, не, не, не е на добре, ...
  25 
Обичам да си лафя,
да говоря
със дилафа,
или със моя...
Не, не със него (тук намигвам), ...
  106  14 
Тихо беше твърде дълго!
Ще събудим съвестта.
Тръгваме по пътя дружно!
Ще посрещнем сутринта.
Залезът на тези дни, ...
  26 
Ако някога спреш да живееш на дребно,
ще осъзнаеш цената на много неща.
Например, колко огромна душа е потребна,
за да платиш на всичко високата цена.
Ако някога спреш, за да се огледаш, ...
  22 
Опитах се да те забравя.
(И с друга бях, но няма шанс)
Година, две. И пак не става.
Обичам те - какъв инат!
Но ти така и не разбра. ...
  63 
Пристъпвам по смълчани коридори
и в тишината нищичко не чувам...
Вратите зеят, никой да говори...
И ми е странно, сякаш го сънувам...
Дори цветята сякаш нещо чакат, ...
  22 
Ще заговори стара любов,
ще копнее за твоята целувка,
както онази нощ,
в която нещо запърха...
Твоите очи ще говорят, ...
  30 
Пътуване. Мълчание във влак.
Дихание на цвете от Балкана.
Желание да се обикнем пак
до дъното на клетъчна мембрана.
Ухание на мъж и на жена... ...
  32 
Признай си греховете, чедо,
и ще видиш как ще ти олекне.
Попът над възглавницата ми висеше.
Затворих очи и се молех да изчезне.
Последно причастие ли, отче? ...
  15 
Летен полъх – музика вдъхна,
топъл миг над тъгата изгря.
И шумът от вълната откъсна -
нежен плисък, звънна сълза.
Кратък миг коренче спусна, ...
  21 
Това е тя!
Тя е онази, лудата,
меняща настроения -
милион за ден!
Но е онази луда, ...
  41 
в огромни доспехи
и в горест от гняв
животът непропилян.
  27 
Кога ли от дума вятър ще стихне,
кога ли през думи ще преминем –
през буреносен облак, недокоснати,
проснати
в нашето собствено ложе...
  14 
По "Борбата е безмилостно жестока..." на Никола Вапцаров
  21 
Листата му зелени,
той е зеленчук.
В градината живее,
ще го намериш тук!
С червено те привлича, ...
  13 
Вече съм лирик!
Докосвам...с нежен език.
  126  19 
Закачливият вятър оплел си е люлка -
от зеленото време на ореха.
А две малки щурчета - виртуози с цигулка,
с най-красивите ноти поспориха.
Под дебелата сянка по обед присяда - ...
  110  14 
Я повей ме, вятър ли си черен?
Разроши косите ми във рус рояк,
заплачи с очите ми – по женски верни,
събуди разцъфналия кукуряк.
Повлечи ме, дрипите ми стари, ...
  40 
Тръгвам си, мой виртуален свят,
и знай, че до болка ще липсваш...
Беше ти цветен, на песни богат,
но сърцето ми друго поиска.
То пожела да живее с любов, ...
  62 
Плъзгам се по ръбчето на устни,
котешки извива гръб Луната.
Светъл дъжд по покриви изкусно,
свири мокра, тръпнеща соната.
В две очи Вечерница лъчиста, ...
  117  11 
Всеки ден е като паяк, кротичко тъче платно.
Дъжд Луната му избая, нося му сапун – Дано,
с лютото да се изплаче! Тротоар е този свят:
в ъгъла заспа сираче... най-накрая – неопят.
Всяка нощ е като квачка, люпи мрак и самота: ...
  146  17 
Ела, поспри за малко, ето
- там боровете, тук полето
теб чакат. Викат: “Остани!”
Къде са миналите дни?
Поле е там, а тука бор, ...
  109 
Пролет... 3
... и пак се влюбих... Не разбра ли?..
В Живота ми за кой ли път,
но вишните са нацъфтяли
и птиците по две летят!... ...
  49 
Играчка не съм ти и няма да стана,
на моите чувства не слагай забрана.
Спри да ме тъпчеш с лошите мисли,
това ще е краят, да беше помислил.
Да беше помислил преди да ме хулиш, ...
  105 
Предложения
: ??:??