Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Етюд за самотата

На самотата ѝ подхожда
аромат на есен и вкус на две ледчета,
прегърнати в чаша златиста ирландска отвара.
Меланхолия, скрита във песен,
и дочут случайно чужд диалог на бара. ...
134 2 1

Вълна

Срещнах се със себе си в един различен юнски ден,
в който чайка в небето припяваше си стар рефрен.
Морето беше кротко, тихо, едва докосващо брега,
и в този миг на съзерцание една бягаща вълна донесе ми рапанче малко.
В него имаше следа - ...
126

Горещата вода на последния етаж

Налягането е опсано,
то е ясно
и в банята е тясно,
докато страните ми треперят бясно.
Като Ромео протегнал съм ръка нагоре бледа, ...
106

Равенството с „Левски“ – стига

Равенството пред погрома
и предишната ми кома
предпочитам – все пак будна
съм и мърдам – някак мудно.
Ала искам да похваля ...
93 1

Афоризъм

Познавам толкова много лица,
че бих могла да напълня цял театър
и нито едно, за което да се огледам,
когато завесата падне.
116 2

Сладка любов

За сладката любов се често споменава,
но никой, мисля, досега не е успял
да обясни какво тя точно представлява.
Ще бъда познавачът, първи я възпял.
Отъждествява се в традицията стара ...
111

Паяче

Като паяче оплело свойта мрежа,
впримчи ти поредното сърце.
И остави мене гола, без надежда,
плачещо, болно, наивно дете.
Ако можех времето само да върна, ...
112

Между светлината и мрака

Във мен живеят два безкрайни свята единият от огън, другият от лед. Единият ми шепне: „Следвай светлината!“, а другият ме връща в свят без път напред.
Във мен се борят утрото и мракът, надеждата със хилядите страхове. И колкото по-силно раните ме чакат, толкова по-дълбоко вярвам в чудеса.
Когато нощ ...
84

14+ Мента, глог и валериан

Обърка човека,
не съм психилог.
Иди до аптека
и в църква при Бог.
Там да се молиш, ...
95

Ключодържател

Имам от теб един ключодържател.
Доста стар е, вече се разпада,
но за мен е спомен, стар приятел,
пазещ ключа от любовта ни млада.
Коляно на земята. Златен кръг. ...
113

Къде отиват изгубените мигове?

Вратата е стара, покрита с време,
а времето няма лице.
То взема от нас по малко,
но оставя въпроси в сърце.
Къде отиват изгубените мигове? ...
100

Hе поумнях на йота досега

Различна съм. Съвсем. И по начало,
с гореща кръв и луда съм глава,
преплитат се в душата черно с бяло,
орисал ме е Марс и затова,
смехът ми сто звънчета от сребро е. ...
169 1 6

Божествен въпрос (почти по Сенкевич)

Аз съм наносекунда от времето
и прашинка от божия план.
Не разбирам как точно отнема то
всяка мисъл, влетяла без срам,
завладяла сърцето и разума ...
138 1 4

Моето циганско лято

Не мога да изкукуригам преди петела,
макар че, ставам в пет без десет.
И нямам неговата перушина,
но мога да броя до десет,
за обратното броене - не гарантирам. ...
137 2

Започва да ми писва

Понякога се чудя и се мая
какво ме кара тук да се мотая,
да пиша стихчета, да коментирам
и да чета "творби" в които смисъл не намирам
Започва да ми писва най-накрая ...
140 2

Животът ми стана по-лесен

Животът ми стана по-лесен,
животът ми стана по-прост,
но не звучи като песен,
нито прилича на лост,
с който да местя Земята. ...
133 1 4

Виждам изхабена връзка

ВИЖДАМ ИЗХАБЕНА ВРЪЗКА
Виждам: изхабена връзка!
Няма нищичко случайно!
Бях и смела, бях и дръзка,
бях за тебе малка тайна. ...
135

Хронология

На три съм. Скачам на гърба ти,
а ти със смях ме сваляш на земята.
Все нямаш време, бързаш, все работиш
и в мен се настанява самотата.
Тринадесет. Споменът остава. ...
159 1

Моето дърво

“Я знаю, мое дерево скоро оставит меня. Но пока оно есть я всегда редом с ним. Мне с ним радостно. Мне с ним больно.” — “Дерево” - Кино
Моето дърво
създадох го аз
от своето ребро
и неговите засъхнали иглички, ...
116

Няма ненаказано добро

Издигнах мост над чуждата бездна,
подадох ръка, за да спася живот.
Но всяка моя искрица полезна
се върна обратно като тежък хомот.
Разсипах душата си – шепа жълтици, ...
111

Шейна

Зимата дойде, снежинките падат.
Татко ми купи голяма шейна.
Всички деца ми се радват и гледат
как се пързалям усмихнат в студа.
Татко ми тича и дърпа шейната. ...
115

Димитровден

Като тръгнал на среща в дъжда без чадър,
аз се спрях под навеса на този живот.
С десет лева във джоба и наръч кахъри –
по-висок от Христос и по-нисък от Бог.
После беше пороят светкавично пуст ...
132

Асие

Дълбоки сини очи,
океан от небесни лъчи.
Красота от космическия Рай,
където любовта е стих без край.
Целувки като нежно кадифе ...
127

Съдбовна игра

Отреденото, дали си го пишем сами
с нагласата да сме кротки и хрисими.
Религиозни или прилежно богоязливи
сметката си е сметка, трябва да се плати.
Може би е записано в книга "Безкрай" ...
109 1

Това което не написах

Това, което не написах
остана в ъгъла на белия лист,
неказано, заключено в мастило.
Един такъв невинен, тих каприз,
което времето във мен е скрило. ...
128

Мастилено петно

Пътувайки в трамвая
наблюдавам жена.
Красива, като изваяна,
изважда химикал от чантата си,
записва си "Недей" на дланта ...
153 1

„Последният пленник“

Когато часовникът спре да тиктака и тишината погълне гласа, ще има ли някой, който ме чака, или ще се разтворя във вечността?
Ще помни ли някой очите ми уморени, думите, скрити дълбоко в нощта? Ще останат ли някъде следи от мене, или всичко ще стане безкрайна мъгла?
Живях, за да търся смисъл във вси ...
147

Обичай ме

Обичай ме и аз ще те обичам!
Обичайки се, заедно ще покорим света.
Ако ли не, аз пак ще те обичам
и заедно ще сме и заедно ще имаме деца.
Ако да, хвани ти моята ръка! ...
134

Когато светът стане прекалено шумен

Когато светът стане прекалено шумен
и думите изгубят своята сила,
човек започва да търси врата
към място, където душата е жива.
Не търси там богатство и слава, ...
159

Любовен синдром

Дали си любов
или просто съдба,
или сбъднат зов
след години тъга?
Дали си причина ...
103

Носталгия

Имахме си тука влакче —
малко, даже старомодно.
Въпреки това обаче
много беше ни удобно.
С него стигаш, дето искаш. ...
160

Виното разделно

ВИНОТО РАЗДЕЛНО
Август влачи тежка мантия от пясък,
нейде хоризонта облак прекосява.
В здрача над морето две искри издраскват
силует на птица, после се стопяват. ...
444 7 20

Когато само Той знае

Той си минава така през годините -
ходи разпасан и нагло се хили.
Местният луд рее поглед в комините
и стреля с гласа си дрезгав и силен -
I know, I know - повтаря и потреперва. ...
227 3 8

Hадежда

Без песните щурчето обедня,
просъска зима: Стига вече шум и,
умират хризантеми в тишина,
пронизани от скъсаните струни.
Без думите поетът оглуша, ...
231 4 7

Вече съм голям.

Ставам сутрин от леглото
и оправям го, защото
съм достатъчно голям –
мога да се справя сам.
После в банята отивам ...
176

14+ Есенен пейзаж

Есента закичи небесата
с огърлици облачни къдели,
и сълзите й разкаляха земята
с ноти от тъга в едно се вплели.
Скелетно разголени дървета ...
163 4

Съизмерват се

на розата бодлите
съизмерват се с
на любовта стрелите
85