Стихове и поезия от съвременни български автори
Самотният двор...
а през годините - верният страж,
вечно пази, нашата къща стара -
скоро, тя става столетница, май...
Как помни дворът назад колко лета, ...
Орфеева сълза
където вятърът е древен бог.
Родопа пази в пазвата си памет
за сина си и неговия жребий строг.
Той спрял се тук, на скалния отвес, ...
Душевен пулс
и чупи огледалното мълчание.
Луната е пияна от симетрии
надвили непрогледно колебание.
Но сенките се учат на отсъствие ...
Следвай смело луната... Високо е. И не греши
нявга с криви аршини не за теб е кроена била.
Съблечи я без срам, засияй... да те види и сам да поиска,
нощен вятър от сън да съшие златисти крила.
Чуй ме, бяла душа, измъкни се сама от капана, ...
Надежда за по-добро бъдеще
като искра в нощта безкрайна,
шепти ни: „Утре пак е знак,
че всяка рана става тайна.“
И всяка грешка носи път, ...
Пес в парламента
Автор: Иван Бозуков
В настоящото стихотворение авторът не споделя личен опит, макар наличието на такъв да се подразбира. В това си качество уверява, че всякакви прилики с действителни лица, кучета и институции са... напълно умишлени.
Не е атракция моментна,
а постоянство „в пълен ръ ...
Легенда за Орфеевото цвете
живял Орфей по нашите земи,
и цветето с безсмъртие богато
прораснало от кървави сълзи.
Легенда от Родопите разказва ...
Диета
Какво да се яде, кога,
Да не се яде какво -
Знанието за това -
Тунел е, пещера. ...
Относно някои жени
Вътре-чушки пиперливи!
Май мисли се за зима
изгрява слънцето и виж –
нанизва лъч леда на шиш
и локвата, щастлива, клоква.
И става синя – малък къс ...
Пътуват корабите бойни ( Бъдете, Викинги, бъдете... )
от смелост окрилени пак!
В морета бурни боговете
над вас ще бдят с гръмовен знак.
Пътуват корабите бойни ...
Апокалиптично
изригва лава... тътен, ураган.
Лекува се планетата от злото,
от път погрешен и необуздан.
Хилядолетия товар понесла, ...
Нарисувана в душата
на стъпките следите ми ритмични.
Дори не знаят те, че съществувам,
че във една картина съм момиче.
Стоя на две пресечки от мечтата, ...
12+ Ще се махна
завинаги от нашата държава.
Омръзна ми да гледам как край мен,
народът ни тотално оглупява!
За кой ли път във нашата страна ...
14+ Легенда за Петко Пайтака
край капрата на падналия мрак –
потъва всичко сякаш във забрава,
а Петко – зад баира в Омуртаг.
Изчезна като облак след градушка. ...
Да се разминеш с късмета
Нашето състояние, в което изпаднали сме в момента,
е адекватно точно на онова на оня беден човек,
който цял живот по правилни пътеки и пътища кретал
и въпреки огромната благодат на Божията милост, ...
Пътят в тъмното
а мракът над земята се привежда,
той вдигна я - звезда, която свети,
спасена от разкъсаната мрежа.
И стъпките му сливат се със мрака, ...
Беше добър
някога.
Чакаше ме в дъжда,
носеше цветя,
сувенири, ...
Риторична епитафия в бъдеще време
сред тъмни, облачни къдели
и вятърът гризе платната
на всички празнични недели.
Крадец крадеца ще догони, ...
Гнездо от кал и ласки
вслушай се в моите слова.
Чуй ги, татенце любими,
малки сме и сме раними.
Гледаме децата с дом, ...
Абсолютна нула
Нататък властва някаква заблуда
с целувката на сляпа тъмнина,
студена като абсолютна нула.
А може би е тъничка вина, ...
Не се променяй
пази естественост и автентичност.
Дори в големия и шумен град
да зрее арогантност и себичност.
Не се оглеждай в злобните очи ...
Изпратих есемес на месец Май
Хорото на живота ми повел е.
Зеленото му е отключен рай,
но ми се иска топъл, дързък, смел да е!
В тревите му да се изгубя пак, ...
По-добре да вали
прегориха и малкото, дето остана.
Махмурлукът личи – по очи, по лица,
съвестта е безпаметна – мъртво пияна.
Светлината мъждука зад смътен воал, ...
Историята на един живот
внезапно пролетният лъч събужда,
стори ме да не зная скръб,
ни глад, ни жажда или нужда.
Стори ме царствено да заблестя ...
Аз вярвам
В далечния, но непреходен спомен
на лебед призрачен доплувал до брега,
с магията на любовта до гроб поробен.
И вярвам в хребета на бъдещето посребрен, ...
Честит имен ден, Гергана! /Гергьовден
прегърнало нежно нивята.
Гергано, девойко засмена,
със здраве и чест накичена.
Името твое е пролет и песен, ...
Бродещият под залеза
Ръце в джобове, поглед далечен,
Рамене сломени, дали сломени?
Бягайки, може би от своите травми,
Дали да броди вечно е обречен? ...