Стихове и поезия от съвременни български автори
Сънувам голи пуйетеси
и всяка в стихче ми се моли:
- Жоре, Музата ми страда,
вдъхновение ми трябва...
И аз, нали съм състрадателен, ...
Сламен кръст
Исая 53
Дърво без корен към звездите,
сухи клони, без листа.
Дърво за огън ли бленуваш ...
Отровена
там където и злото не шурти дори,
животът с мелодията на Ада бръмчи,
за мен си наказание ти.
Целият ми свят около теб се върти, ...
Грешка на композитора
кога ли ще погледнеш пак към мене?
Не беше ли животът миг на близост?
Защо тогава стържещ и студен е?
Мелодията моя се изчерпва, ...
Предколедна
играчки, ярки светлини,
опитвам нейде да се скрия
за да дочакам тихи дни.
От тях спасение нийде няма ...
с душа тъй крехка, изтънчена, фина.
В очите ти варненското слънце гори
и спомен за чудната морска градина.
Ти носиш в себе си почерка фин - ...
Най-висшата любов
се мери обичта пред вечността.
А с онзи пламък, в който си отдаден,
да бъде твоят брат спасен в нощта.
Най-висшата любов не е да вземеш, ...
Експерименти
в битка сериозна, неадекватна за силите й,
да защитава бюджетния вариант с опция
за ГЕРБ на баница апетитна, щедра и вкусна,
да демонстрира "красота" дързост и сила, ...
Ангелите на света
онези - истинските хора.
С очи добри, със дума кротка,
ще стоплят твоята умора.
Усмивката им — златен изгрев - ...
Всичко, което не съм
Слънцето гали кожата ми.
Прокарва пръсти по клепачите ми.
Крие се в косите ми
и прошепва нежно, че е време… ...
Буримеписец
всичко друго смятах грях,
с тях и себе си забравих,
на света свят не видях.
... ...
И вярвам им... на тристата душѝ.
с онази искреност, която дразни и край – уви все трудно предвидим.
Не сбирах поувяхнали букети. Сълза науж лицето не бразди,
цигара си запалвах – да ми свети, изчезнеха ли ярките звезди.
И все се крих зад прашните кулиси. И ако смя ...
Няма заглавие
безразсъдни хора. Нека си приказват.
Кому е нужно любовта да се доказва?
Не е ли достатъчно да се показва?
Двадесет години мога да те чакам да се върнеш, ...
Не слиза от дървото
Самотен орех, а под него – врис.
Сълзи небето, все по-ниско – фронтът
на облаците в сура, скръбна вис.
Напада пак земята листопадът ...
Да разсмееш Сатаната
от древни сортове
се угояват трупоядно
консумирайки всеядно
власт, пари и привилегии, ...
Сън
намръщена луна блести...
В пръстта забивайки копита
жребчето бяло в бяг -лети...
Душа на кръстопът пак пита ...
Предстояшиге нови протести
от непроявения гняв на спокойния мир,
подклаждана от Арогантността на реакцията
на тези, които искат, покорно ний да мълчим,
само, че те изобщо си нямат хабер ...
Молбата на Калина
гласче, което тихичко трепти:
„Мили дядо Коледа добри,
мойте поздрави ти приеми.
Обичам те от все сърце — ...
Обич
Сред всичките измислени неща.
Стоеше тиха. Непонятна.
Изваяна от светлина.
Преобразяваше се тя- всевластна- ...
Отива си година
отива си година и аз се връщам
под сняг са там цветя
есента зад тях
шептят ми че са там ...