247 089 резултата
ВЪРЗОПЧЕТО МИ С ЛИЧНИТЕ НЕЩА
... да си приготвя някои неща,
преди да ме отвеят ветровете –
тютюнеца на моя стар баща,
на мама да накъсам китка цвете, ...
  149 
Аз съм жена и може би е тежко
да ме приемеш в същинския ми вид,
природата създала ме е безпогрешно
с красиви форми и с нежен лик.
Тая в себе си незнайни сили ...
  127 
Морето се събуди в мен,
навън възторжено се плиска,
денят ги слива в миг смирен
и да е вечен, колко искам.
Това е вечност от копнеж, ...
  152 
ПРИЮТ ЗА ЛУДИ
Аз винаги пристигам след това.
И никога не знам какво се случва.
Каквото става в моята глава,
е за мнозина дейност, твърде скучна. ...
  148  10 
За да светят звездите в небето,
за да има огромна луна,
да ми шепне морето вълшебно
и вълни да целуват брега,
мен ми трябва във теб да се влюбя, ...
  132 
С гласа на капката слуха докосна,
по-скъпа от вълшебна светлина,
в годината на щастието високосна,
от бога дар единствено за нас.
Предвкусвах те с воал от святост, ...
  150 
Ако обич ти дам - ще получиш,
ако нежност ти дам - ще почувстваш,
Сърцето със любов ще отключиш,
Човека в себе си ще допускаш.
Ако сълзи полея - ще видиш. ...
  201 
ПРЕВЕДЕНО И КАЧЕНО ОТ САМИЯ АВТОР!
В сивия град, където няма място за светлина,
Живееше шаманът Максим, черствен като камък.
До него беше демонът, наивният Фенрир,
Като ин и ян, съдбата ги свърза. ...
  79 
Той е българин - Карлос Насар,
с нетипичното българско име.
Великан е, на щангите цар,
не е просто момче, исполин е.
Той роден е в Париж, но живя ...
  160 
По пътя, който следвам, на инат,
човеци няма. Твърде са заети,
след мене даже луди не вървят,
едничка обич само – да ми свети,
че тъне лете в прах, а зиме в кал, ...
  101 
докосването
с думи озарява и
сърца сближава
  94 
Вървях по прашния паваж
сред грешници с очи лъстиви
бездумно обладаваха се те
наяве
а насън ...
  226 
Белег до белег съм, рана до рана.
Отиват ми на тъмните очи.
Когато триста дяволи ме хванат,
напук съм тиха и ми се мълчи.
Дума до дума съм, тъжна поема, ...
  171 
САНИТАР НА СВЕТОВНИТЕ БОЛКИ
... някога – навярно в свят отвъден, дето греят весели слънца,
по-щастливи може би ще бъдем? – милиарди Божии деца! –
срещна ли по пътя си нещастник, ще го милна като роден брат,
ще ви казвам всяка сутрин "Здрасти!" с обич върху сухия комат, ...
  156 
Времето ме затяга,
всичко превръща се в жива рана,
неизлечима, неуловима,
носталгията пак ме настига.
Броя дните бавно, трагично, ...
  150 
Ожулва челото ми царевичен лист,
във бездъждовното пустинно лято.
Парливия му допир отривист
от погледа ми кичурче отмята.
Живея ли в един нормален свят, ...
  127 
На П.А.
Чу ли, брате... отзарана,
гайда рукна в станкин двор.
Рекох си... Е га е празник.
Хукнах бърже... няма спор. ...
  203  13 
Тъй пламна Пламен
в саможертвената
си клада,
че България цяла, изстена.
Ала трябват най-малко ...
  122 
Гледаш мен,
в очите право,
но не виждаш нищо там.
Променен
за тебе само, ...
  104 
Денят е августовски тих,
а миговете са с пера
и се събуждам като стих
да мога, да се разбера.
Какъв е тайния мотив ...
  124 
В края на времето,когато,
всичко е блеснало в злато,
взираш се в последните лъчи,
а душата прехласнато мълчи ...
Не помисляш, че изгреви мечтаеш ... ...
  271 
Трябваше да тръгна ,
а така исках да остана .
На мен ми трябваше един ,
не ново нараняване .
Ти се луташе във лабиринт , ...
  185 
Животът си превърнах в равносметка
на мойте побеляващи години,
по улея на времето изтекли -
към кръста със фамилното ми име...
И въпреки умората на дните, ...
  108 
МЪЖЪТ С ШАПКА ОТ ВЕСТНИК
... ще взема да напъхам във чувала прекрасното си битие на мъж,
ще туря сетне ризката си бяла и кларка с цвят на прегоряла ръж,
и ще си грабна шапката от вестник, която ти с любов ми наката,
и, леко трезвен варненски несвестник, ще тръгна да те диря по света – ...
  130 
Когато ме остави просто мръкна.
Мъждукаше единствено скръбта.
Огниво нямах някак да си стъкна
искричка малка – лек за самота…
А времето ме стискаше – в юмруци, ...
  174  14 
По устните на грапавия вятър
полепнали са светли песъчинки...
И мирното море е непонятно.
Вълните може би не ги е имало.
Подмамени от памет обещаваща, ...
  189  11 
Щом питаш,
има само - два
пътя:
единият - до Рим,
другият - от Рим... ...
  124 
Летни пожари денонощно
горите ни жарят.
И на зловещия този червено-чер фон,
някакъв комплексар-пироман
скрито се изживява, ...
  62 
Между лятото и есента,
сред папурите на селската река
и сред пърхащи крила на водните коне
есента сънува... своите плодове...
С нотките на пъстроцветен блян ...
  124 
Живея го! Животът е пред мене.
След много пътища – с превити плещи,
на масата – от стар паркет скроена,
празнувам днес поредната ни среща.
Чиния сирене, две люти чушки, ...
  166 
Денят събужда се щастлив,
а заедно и с него аз,
без никакъв велик мотив
и съзерцаваме в захлас
красивия божествен миг, ...
  189 
Лятна вечер. Слънцето уморено притваря очи
и ляга ребром зад хребета. С теб го изпращаме
от скалата, то ни целува с последни лъчи,
гората притихва, синкав мрак бавно припада.
Танцуват искрите на огъня, проблясват за миг ...
  279 
От изгрева на слънчевото лято
до срещата на стар приятел:
минават дните в звездни нощи...
А душата търси още,много още
спомени в сънното пространство! ...
  124 
Каквото да ти кажа дръзка, плаха,
продавам просто шарени лъжи.
Купи ги, моля, за да вдигна стряха,
за любовта... дано да издържи.
Тя, истината винаги е гола ...
  129 
***
Пламти морето в пурпура на залеза...
На плиткото и лодката отмаря...
Потъвам в дълбините на очите ти,
в отблясъците в синьото на ирисите
и в дланите с мазоли от веслата… ...
  148 
/безглаголно/
Толкова чувствени спомени -
болка от чиста душа.
Капки - сълзици отронени.
Дъжд от красиви слова. ...
  276  18 
И след мечтите за огромните неща,
отново спирам се на малки гари,
с надежда там, че ще се утеша,
защото миналото в мене още пари.
Разхождам се по някой глух перон, ...
  184 
С гръб към залеза на светлината,
те плавно,със уверен ритъм
косят растящите си сенки.
Покосените редици--зелени воини,
паднали в дълги върволици: ...
  172 
Треви мои буйни и зелени
по обширните поляни небрежно разстелени
сутрешнаната роса със свежест ви е напоила
цветята с палитрата си от цветове ви е дарила.
Този мой ден с вас искам да споделя ...
  67 
Тиха лятна нощ,
любов за сънуване.
Леките звезди,
намигат ми закачливо.
Аз заспал мълчаливо, ...
  114 
Предложения
: ??:??