Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

С почерк

Всеки от нас създава история
с почерк през научен урок.
Празнува победи, преживява падения
с вяра, с надежда, в своя си срок.
Страници трупат се, по пътя поет. ...
252

За човека

Вѣрувам в тебе, човече,
хиляди пъти сгрешил.
От своите страсти увлечен,
терзаещ се, страдал, унил.
Лъжлив и коварен, уплашен. ...
274 1

Захарен памук

Облаци от розово мълчание
във въздуха – отново се преплитат
и мънички криле от колебание
сърцата си не спираха да питат.
А думите танцуваха пияни ...
251

Удобен

Никога не съм го обичала
беше само удобен,
по-добър от онези
излишните.
Удобен, ...
314

На изток пътят води към ГУЛАГ

Страната ни… направи своя избор:
Да бъдем сателитче на Москва.
Отново да вървим към комунизма
заедно с рашистката страна.
Оттук нататък… всичко е известно: ...
326 1 6

Само за смели

Морето достойно е само за смели –
за диви делфини и зли ветрове,
за чайки и гларуси, с писък поели
отново да дирят добри брегове.
Морето сурово е често с‘ сърцата, ...
359 1 2

Ретроспекция

Ретроспекция
Когато пред настоящият ми поглед в галопиращ ракурс
прелитат съдбовните случки от далечното минало,
разбирам логиката и дълбокия смисъл на новия курс
в ритъма на тънкото сито през що съм преминал ...
256

Защо зацикли Демокрацията?

Защо зацикли
таз проклета Демокрация?
Защо е тъй разочарована
от нея цялата ни нация?
Защо едни и същи са актьорите ...
275

Бунтовният април

Пролет бе тогава, природата се събуди,
когато се разбунтуваха чест за да имат!
Не се водиха те от егоистични подбуди -
за свободата ни свята готови да загинат!
Изгряваше слънце над нашата родина - ...
344

Вратата на миналото

Моя първа любов, нарушила мълчанието дълго,
кой ли спомен почука по твоята тъжна душа,
че след толкова време с най-тежките думи ме върна,
там където, се уча с години наред да мълча?
Пишех дълги писма, напоени с мастилено чакане, ...
320 1

Ледена тръпка.

Не успях да се сбогувам.
Тръгна без да ме прегърнеш.
Цял живот без теб тъгувам,
Замина-не ще се върнеш
Място трудно си намирам ...
330 1 2

Спирка „Помощ“ /разказ в стил Робърт Шекли /

Спирка „Помощ“
разказ в стил Робърт Шекли
Не слизай миришеше на ръжда, озон и четири милиарда години неизказани обиди. Небето ѝ беше цвят на натъртено. Червената звезда Блъди мери висеше като спукана цирей, а гравитацията теглеше надолу с ентусиазма на данъчен инспектор. Хълмовете ѝ стърчаха нащърбе ...
269

И капе кръвта ни по белите листи

И капе кръвта ни по белите листи-
боли, боли, боли,
а в края безславен на пътя трънлив сме
сами, сами, сами.
Дъждът от души на загинали музи ...
257

Пролетно пиянство

ПРОЛЕТНО ПИЯНСТВО
На перваза пролетта проводи
двойка гълъби – да ми гугука.
В цвят избухнал, орехът безплоден
подир тях потропва по улука. ...
398 1 5

Април 1876: Пътят към свободата

На Дякона словото – чисто и свято,
покълна в душите сред мрак и тегло.
Той запали искрата на народа в сърцата
и вдигна на роба преклоненото чело.
И макар че увисна на черно бесило ...
320 2 3

И днес ме има

Събуждам се и пълен е умът ми
с напъпили, нетърпеливи рими,
които като палави деца
се борят да получат първи име.
Навън зеленото в живот ликува, ...
315 1 1

Ако времето имаше сърце

“Какво боли те, мило ми детенце?
Гледах аз от мойта призма
твоята усмивка как затихна
сърчицето как утихна
и в чуждий здрач залутан тръгна. ...
313

Бариерите 1994

Не, не слагай пред мене бариери.
Преградила си пътища всички....
Но пътека към теб ще намеря -
та дори да е само едничка.
Да, по теб съм безумно увлечен. ...
322

Бяла надежда

Не бях мечтала за това.
Дори в сънищата даже.
Останах някак без слова
и снимка, за да се докаже.
На жицата, край път голям, ...
270

Времето ни днес...

Днес, като че на тръни май живеем,
тъй напрегнато е нашто време...
Сякаш уви, почти всички срещнати
таят в очи - това усещане...
А, бяха години, с вяра пеехме - ...
338 2 9

Хвърковатата чета

Посветено на 150-годишнината
от Априлското въстание
Век и половина веч отмина,
сякаш за миг — времето отлетя,
ала кънти гласът на дружина — ...
551 1

Магия

Магия ли?
Що за чудо.
Нима е приказно
Или е във всеки жив?
Творецът даващ зов към отдих, ...
283

Съдбоносни флуиди

Чаровна е – дори и да е скитница –
жената, във която си се влюбил.
Събира под дърветата жълтици –
летящите, но тъжни пеперуди.
По прашните следи на тишината ...
448 6 15

Хората от блатото

Не са удавници и са.
Порода странна, сто по сто.
Родени са за небеса,
а в блато тънат... Що е то?
Градини райски ги зоват, ...
304

Литатру-Пенелопа

(ВИКЪТ НА МАЙКИТЕ ЗА СВЕТОВЕН МИР)
Автор - Величка Николова - Литатру 1
(катрен)
Тънка свещ тихо гасне пред тъжна икона.
Тежка буря трещи, но зове тишина! ...
391 2

Дисекция на кръвта

Падат въпросите в грешната кал
и не откриват Човеци.
Зная, че Господ от кал ни създал,
но ни отказал вечност.
Всеки се смята за умен и чист, ...
319 2

Квантов сън

Кристална решетка от струни космични
завихря потока на квантов пейзаж.
Душата е сила и спусък за обич,
а тялото тленно е звезден мираж.
Луната събира истории чужди ...
310 1 2

Oбича ме и всичко е наред

С гласа на песен тихичко говоря
с щурчето и го моля: Не мълчи!
Целувам пред учудените хора
на залеза дъждовните очи.
На всекиго глухарчета раздавам, ...
339 1 2

12+ Океан от Любов.

Тя:
Винаги в теб се съмнявам,
и в сянката си не вярвам.
Не бях права, признавам –
Знам – късно го казвам. ...
306

Писмо от въстаник до своите родители

В навечерието на 150 години от Априлското въстание, майка и дъщеря с общи усилия написахме свое произведение в стил - художествено писмо от син - въстаник към своите родители. Работихме поотделно и създадохме две произведения, като впоследствие чрез моя редакция ги обединихме в едно.
Надявам се да в ...
238

Окъпaна земя

Зеленото е тъй зелено,
и бялото е свят от сняг.
По клоните разцъфва розово,
звъни тревата в тих шептяк.
И ирисът във твоя поглед ...
263

С коня Шарколия

Докато препускам с коня Шарколия!
И кънти земята – до Хисар Капия!
Нека да ми викат, че съм още малък!
Нека ме сравняват със кокоши залък!
Утре ще започна, да тренирам „самбо“ ...
272 1

Двете страни на медала

Двете страни на медала
Медалът винаги е двустранен,
но на показ е едната му само страна,
другата с респект обърната е към тялото
и за труда тежък от него положен ...
212

Игрите на времето

Времето диша в огнен балон,
душата му се крие във вълните
на пламъци, които бълва устата на грифон
и суха въздишка отронва от гърдите.
То стъпва тежко по клавишни стъпала, ...
298

Огледални надежди

В дланите събирам палави снежинки –
парят зачервената ми плът,
отпечатват формите си като снимки
и, стопявайки се, губят своя път.
Така се разтопиха моите надежди ...
280