247 090 резултата
С осанка прилична в предишни години,
когато бях малко невръстно дете,
стоеше усмихнат сред цветни градини,
бе горд, че детето ти вече чете.
Не беше ми лесно от дом да се дèля, ...
  215  10  17 
Нарисувай на небето звезди,
за да можем по тях да четем за мечти,
Които са блеснали нейде сред мрака,
на някой - решил се цял живот да ги чака:
Да му бъдат дарени като цветен прашец - ...
  151 
Не искай от живота чудеса,
а скромна, тиха, сдържана наслада.
Дори за посребрената коса
настъпва неизплакана балада.
Ненужните капризи изхвърли ...
  107 
Лично не съм те познавала. Само от стих.
Ъгъл – отрязък от време – ни отдалечава.
Чар на усмивка в лице лъчезарно открих.
Етика фина, в синхрон със душа величава.
Знания трупа човекът, додето е жив. ...
  313  24 
Не е виновен който взима...
А този който си мълчи.
Виновника го знаят всички...
Но надали някой ще го оповести.
В България на мода е не зная... ...
  121 
Стига да искаш
можеш да си направиш свят,
един друг свят.
Когато ти писне от грижи,
от скандали в големия град, ...
  178 
Душа бе тъжна сред мрака,
копнееше за слънчеви лъчи,
хиляди сълзи за тях изплака,
но ти дойде и тя се облекчи!
Момиче чудно, ти дойде пред мен, ...
  156 
Носи се мълва из Егейско море,
че по бреговете му измамно зове,
всички клетници една зла сирена,
опасна, мрачна, блудна, но смирена.
Със своя глас злокобен, ...
  217 
Да се завърна в онзи мъж от младините си,
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност, ...
  112 
Няма мерна единица за любов
да претеглиш на сърдечния кантар...
щом душата и духът в теб се въплътят
си искрицата запалила пожар.
В петолиния на чувствата съдбовни ...
  85 
Ален мак сред ожъната нива.
Бели облаци в синьо небе.
Кон с развята от вятъра грива
и усмивка на малко дете.
Вече много години се скитам. ...
  172 
От Седмото небе аз изведнъж
към теб политам с влюбена вода.
За теб сред зноя летен жив съм дъжд
и свежестта ми порив е - мечта.
Валя по теб - да бъде ведрина ...
  129 
Вълните на морето ми говорят
за теб за слънчевите ти коси,
чайките пък неуморно спорят,
за дълбините на твоите очи...
Пясъкът пък сякаш шепне: ...
  127 
Въздухът не ми достига,
тъмно, няма светлина…
Иска ми се да съм птица
в нощното небе да полетя.
Може би ще те открия, ...
  110 
***
Трънлив е пътят между ума и сърцето,
Трън са и мислите дето –
Вечер се спускат заедно с мрака…
и карат часовника по – бавно да трака.
Времето спира и сякаш се бъркаш – ...
  121 
Н О М Е Р Ъ Т Н А К И Т А Й К А Т А
Оригиналният номер,гвоздеят на Живота,
в номера на китайката е най-добре отразен,
той е във всичко извън стандартно и е просто
параграф номер двадесет и две. ...
  140 
Tengo en mi espalda un lunar,
está bien escondido.
Si tú lo quieres venir a buscar,
tengo otro alrededor del ombligo.
Cierra los ojos, te dejo mirar, ...
  222 
Сам не зная, как така се получава?
И не разбирам много от това.
Тази дарба едва ли заслужавам..
Но, Господи, обичам да летя.
Обичам да се рея нависоко. ...
  114 
Красотата не може да бъде скрита, за разлика от истината.
Меир Шалев
Красотата вижда ли се с просто око?
Или пък истината се вижда така?
И дали външната изящност от време оно ...
  146 
Светът живурка в няколко без пет.
Заспиват в безпорядък тишините.
Със всяка липса празното расте,
а безхаберието бавно ги оплита.
Часът е спрял на няколко без пет. ...
  158 
В реката бързата, пенливата на времето
е младостта ни – късчета сияйно злато,
тъги и песни, любовта ни ще отнеме то,
стиха ми ще повтаря тихо докогато,
не разруши от постоянство бреговете си, ...
  155 
Лятото не бърза да си ходи,
рови се до късно в прахоляк,
тръска си къдриците свободно
и не щеш ли, вкара за беля
остри песъчинки от вихрушка ...
  313  11  22 
Истината, казват, боли.
Така е, мили приятели.
Понякога даже сърби
и влизаме често в борби.
Намират се и предатели, ...
  307  18 
КРАСИВИ, НЕНАВРЕМЕННИ И ВЕЧНИ
... щом слънчицето меко напече
и котката качи се на корниза,
едно момиче и едно момче
покрай морето тихичко излизат, ...
  132 
РУЛЕТКА
Когато юли стъпи на брега
и стъпките му залезът подпали,
а месецът с еленови рога
препусне из заспалите квартали, ...
  181 
ЕДНО ЗАБРАВЕНО МОМЧЕ
... щом слънчицето напече
и рошне ми брадата бризът,
едно забравено момче! –
в душата ми на пръсти влиза. ...
  127 
Когато си отиде любовта,
не съжалявай.
Така е било писано.
Пресеква песента
и после всичко бързо опустява. ...
  184  11 
Минало ли? Триста зими. Лято – миг е или два.
Скелет в гардероба, рими, мисъл в нечия глава.
Закопнели тръпни пръсти, щурчова цигулка тиха,
любовта – на теб да кръсти няколкото нежни стиха.
И съдбата днес е друга тя ли пътя ми избра? ...
  133 
Събуждам се, пленен от чувства...
Откраднати от еротичен филм...
потен в страх обхванат,
грях ли е, че те сънувах!?
Видях те, беше с черна блуза... ...
  107 
Две числа и тире между тях –
няма снимка, само име и няколко стиха
и твоя некролог сред другите скриха,
но аз точно на това място се спрях.
Извини ме, аз не зная кой си бил, ...
  237 
Лятото в няколко кадъра си отиде,
на забавен синьо-розов каданс…
Септември вдругиден е и близо
е на слънцето последният шанс…
Да изгрее в червено, да залезе в лилаво, ...
  201 
ДИАГНОЗА ПОЕТ
Понеже изведнъж прописах проза,
тъй грохнах аз от тоя страшен труд,
че във приют за луди с диагноза! –
ме вписаха в графата „Много луд”. ...
  175 
Непреходна е правдата божествена
и прелестна е светостта на истината.

На горската поляна край поточето,
в приветлива къщурка снежнобяла ...
  586  24 
(На Александър)
Мое малко момче, мое чудо голямо,
мое мъничко чувство за вечност,
моето щастие да бъда твоята майка,
моята сбъдната голяма човечност. ...
  118 
Звездите и луната вече те познават,
заедно с млечния път пазят
тайната ми за теб.
Слънцето знае, че не го харесам,
защото всяка сутрин те отнема от мен. ...
  94 
Боже, върни в нас светлината,
децата ни от пороците пази!
Премахни култа към парата,
пречисти ни от злоба и омраза!
Нека всеки днес свободно да диша тука, ...
  170 
Застреляй ме от упор с дума тежка!
Хвърли ме жив на вълците дори,
преди да се разкъса Хоризонта.
И Залезът – небето овъгли…
Сърцето ми от болката ще млъкне, ...
  121 
по
естество - човек
обичащо е същество
  99 
Отдавна си свободна за плаване.
И всеки мъж за теб е емигрант!
В прегръдката ти съм удавник,
когото ти примаваше без свян....
Отново животът е във фарватер!* ...
  158  14 
Когато спрях да трупам думи в мене,
разбрах – за себе си съм непозната.
Зад казаното, тишината стене,
а точките разкъсват свободата.
От моя лист изчезват редовете, ...
  312  14 
Предложения
: ??:??