Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Неканен гост

Страстта от целувката вкуси
в нежен млечен шоколад —
той сетивата ти ще възбуди
и наслада ще усетиш пак.
Вдишай аромат на сутрешно кафе, ...
333 1

Копие бледо

Копие бледо
Да откраднеш Мадуро в дебрите на ноща,
да внедриш Троянски кон във световния футбол,
подражавайки сериозно на Великия комбинатор,
със зинала паст за все по-вече пари и за власт, ...
261

Стара кройка

Като в кинолента с филм ноар,
от афиш с ерзац репертоар,
има моменти сходни с живота,
в които съм бил комичен и смотан.
И ми се иска, съвсем откровено, ...
268

Онази, която още не съществува

Невидима сила движи моята ръка —
чертая, слисан, силуета
на мечтаната жена.
Подхванал невидим молив,
чертая, без да виждам — ...
256

Искрици от летен възторг

Небето бе изпъстрило зеници
с искриците на летния възторг.
Със грация крила на бели птици
рисуваха на слънцето чертог.
Сам вятърът от облаци направи ...
367 6 10

Детство

Детски спомен, топъл, чист -
родителите ми уверено вървят,
по улица позната между тях
подскачам весело и аз.
Щом времето назад ме връща, ...
319 1 2

Старата икона

В ръцете си стиска стара икона,
на пейката в парка превита седи,
а вятърът бърза, не чака покана,
да среше косите й - бели следи.
Спрях се за малко и се загледах, ...
439 6 23

Xаресват ми лилавите цветя

В лилави сънища живея будна,
животът ми и суховат, и строг,
предава ми поредния урок,
съвсем от мен горкичкият е луднал.
Ту музика гърми, ту весел смях, ...
321 2

Часовникът без вчера

На стената тиктака тишина,
а времето безмълвен път чертае.
Една стрелка се връща към мига,
другата напред и не прощава.
Но има часовник без вчера ...
311 2

Луната е будна

Блуждая из спомени,
забравени.
Забравени от теб.
Когато луната се
събужда аз се връщам ...
203

Вина

Ще се приклещиш сам на тясно.
Със много хора е така.
И съвест люто ще те жили,
Ще бършеш гузен сам сълза.
И трудно себе си издържаш. ...
336 1

Вечният пламък на скръбта

Днес празнуваш с Ангели бели-
На трапеза с небесна покривка.
Надявам се душата ти да е с усмивка-
Тук изнасяме за теб-да ти се намери.
Торта има, но е без свещите- ...
337 4 16

Отива си лятото

Отива си лятото вече,
оставя своята златна следа,
птици сънуват пътя далечен,
вятърът носи тиха тъга.
Аз скривам във скрина дълбоко ...
420 5 19

По-вярвай

Да, тук. Точно тук стоиш ти, с твоята вяра.
Тук си, за да повярваш.
И не в това, което ти казват, а в това, което ти самият чувстваш.
"ТИ" си магическото дете,
"ТИ" си част от пъзелчето ...
441

Усмихни се

Усмихни се, прелест ненагледна,
огрей ме със своите лъчи.
Усмихни се, дар природен,
накарай сърцето ми да затупти.
Усмихни се, самодива горска, ...
414 1

Вяра в магията

Сънувам приказни герои,
не виждаш ли? Изгря зора!
Те бдят във светлите покои,
аз още вярвам в чудеса!
Сънувам феи как се реят ...
518 4 17

12+ той е влюбен в него до второ нареждане

той е влюбен в него до второ нареждане
докато войските не отстъпят
и сенките не разцъфтят в неподходящи за целуване цветя
изрисуваните гълъби в витража
в тази църква не престанат да се блъскат ...
324 2

Сезони

СЕЗОНИ
Вишните отдавна прецъфтяха.
И узряха.
После ги обраха.
Лятото дойде и си замина. ...
198

Копая си гроба и пея

[Verse 1]
С лопата в ръце земята копая.
С болка в душата аз ще умра.
Къде му излиза колаят,
тук да стоя и да търпя? ...
323 1 1

Hе се обрича обич на забрава

Гласът ми тих е все по-слаб и слаб,
и песента заглъхва недопята,
и ставам просто мравчица в полята,
отронена трошица, клисав хляб,
понесла, свела поглед към земята, ...
311 3 2

Преди да се събуди светлината

Преди да се събуди светлината,
когато нощта още пази тишина,
човекът остава сам със душата си
и пита: „Кой съм аз и накъде вървя?“
Дали сме пътници в чужда вечност, ...
302 1

Техни "Величества"

Техни "Величества"
Еднодневки пръкнали се, от Мрака,
управляват днеска планетата,
лишени от адекватно, истинско знание
стискат до припадък щафетата, ...
247

Простакът

С простака не смей да се бориш,
да търсиш логичен сюжет.
Не можеш с простака да спориш
за порив без принцип и ред.
Той има си "принципност" своя, ...
271 1

След последната клада

​Не викай с жал угасналата клада,
че няма днес в очите ми пожар.
Уби ти в мене този божи дар,
подарък от небето за награда.
​И някой ден ще бъде твърде късно, ...
264 2 2

Просто си ти

Харесах те, да, признавам си. Не заради това как изглеждаш, а заради разговорите ни и начина, по който винаги се опитваш да ме напътстваш. Харесва ми как изразяваш мнението си, без изобщо да ти пука. Просто си себе си — и точно това ми харесва.
Истински си, както и нещата, които ми казваш. А най-мно ...
291

Дилема

Какво е нощ без звезди,
китара със скъсани струни.
Море без бурни вълни.
Път без посока.
Какво е птица с пречупени криле. ...
245

Слепи везни

Отиват си хора, любови, утехи.
Отиват си толкова много лета.
И времето става отчайващо крехко –
студени стрелки като остри крила
разсичат секунди, минути и сякаш ...
334 11 13

Ограмотява

ограмотява
неграмотността -
от
себе
си ...
223

Изповед

Не съм родена за дела велики
и второто ми име не е родният ми дом.
Душата ми ухае на увехнали иглики,
сгушени сред бурени на бледен фон.
Тънки пръсти, сключени в молитва, ...
275 1 2

Навигация за дълги полети

НАВИГАЦИЯ ЗА ДЪЛГИ ПОЛЕТИ
Оклюмалото слънце на перваза ми
следобедно люлее в шепи дрямката.
Навярно страшни приказки разказваше –
защото зърнах да трепери сянката. ...
505 3 8

Среднощна тишина

Ах, колко е прекрасен този миг,
когато се разлее тишината
и всички са докоснати от съня,
под завивката на нощта.
Спокойствие влиза у дома, ...
258 2

Заклинание за любов

Събудих се в утро горещо.
Ръката ми трепна в замах.
Във нея проблесваше нещо,
което във миг разпознах.
Размахах го тихичко с трепет ...
424 2 4

Мярата на мъдростта

Не страдам по години млади,
хубава е всяка възраст,
стига изживяването да е с мярка, която се претегля до разумност.
Грешките си проумях,
но съвети няма да раздавам - ...
223

Геометрия на красотата

Нежното ти лице – астеризъм от съзвездието Делфин, творба на божествен творец, за евклидовата геометрия – първична красота. А за обикновения човек – господар на съня.
Лазурените ти очи – Плитвички езера, портали към паралелна земя, извор на вдъхновение, природна светлина, наслада за сетивата.
Сладки ...
273

Ръждата

Ръждата черна ражда лоши мисли,
те всеки покосяват — беден, млад.
Когато злото дните обезсмисли,
духът изстива, покосен от глад.
Човек угасва в този маскарад, ...
366 4 14