И все пак
Поглеждам за секунда назад... развалини... страх.
Плахо поглеждам напред... огромна бездна...
Замръзвам...
Между нощта и деня... в нищото... в тъмнината ми — там няма Посоки, няма преди и след. Там съм сама, но достатъчна... ...
Отиваш си, а в сънища те срещам,
стоиш във гръб, а си с лице насреща...
Бродиш тиха, като нощ, забравяш,
сърцето бавно ми изгаряш...
Бродиш тихо във съня, ...
❤️😌❤️
Любима моя,
Казват, че сме се срещнали късно... с половин живот закъснение. Понякога се улавям да мисля за времето, в което не знаех за съществуването ти, и за пътищата, по които сме вървели отделно. Но в сърцето си знам, че нищо на този свят не е случайно. Това закъснение не е грешка на съдб ...
Понякога си мисля, че човекът
не е нищо повече от миг —
една прашинка светлина,
забравила за кратко, че е част от вечността.
Раждаме се с шепи, пълни с бъдеще, ...
Не днес, а в някой ноемврийски ден,
ще се обвия с двете си ръце.
Ще бъде сякаш съм попаднал в плен,
ала отвътре ще гори сърце.
Ще има свещ на масата до мен, ...
Кому са нужни... думите ненужни!?
Кому е нужно да живееш във лъжа...
Къде изчезнаха...о, Боже, вяра и надежда!
Кога забравихме за любовта.
Къде са ин и ян...къде е грозното, ...
Загубих се по пътя и не знам
къде попаднах - в ад или във храм,
така се нещо в мене замота,
уж аз съм, а останах без ума.
И се съвзех. По милостта на Бога, ...
Светлина по пътя на децата ни
В цветния Ви двор на „Мечо Пух“
играеха децата ни щастливи.
Обгърнати от грижа, обич и подкрепа,
прекараха години най-красиви. ...
Бедрата ти с могъща гравитация
привличат погледа (и друго) на мъжете,
а дупето ти е желана дестинация,
тъй както устните... вълшебно цвете...
И тези двете планини от страст, ...
Аз не търся пътеки към Вечния град –
има много посоки по белия свят.
Без компас ще се лутам. Ще търся земя,
ще утъпквам пътеките нови сама.
Нямам ген във кръвта, наследен от Колумб. ...
" Има глас, който не използва думи. Слушай ..."
Руми
Не заключвай вратата на стаята си,
но и не я отваряй за никого.
Нека прагът ти бъде границата, ...
И все пак
Поглеждам за секунда назад... развалини... страх.
Плахо поглеждам напред... огромна бездна...
Замръзвам...
Между нощета и деня... в нищото... в тъмнината ми — там няма Посоки, няма преди и след. Там съм сама, но достатъчна... ...
ВЗРИВЪТ НА ЕДНА КАПКА
Светът ми стана подреден и видим,
а сетивата гали пищността.
Отдавна зная, че ще си отидеш –
но с мисълта да свикна не пощях. ...
Не всяка истина идва със глас. Някои се раждат в бездната на мълчанието, където думите свалят своите корони и човек остава сам пред собствената си вечност.
Там няма пътища. Има само въпроси, по-дълбоки от всички отговори. И времето не върви напред то диша бавно в пулса на едно сърце, което се учи да ...
Когато притихне градът, аз чувам гората,
как вятърът шепне през всяко листо.
Дори всяко цвете разказва в тишината
природата има сърце и душа.
Реката разказва за чисти води, ...
Безкомпромисност
Всички тайни дакрални, извечни
са скрити зад простички правила,
но ако за тях си все още недоизпечен,
не ги откриваш или изгаряш като Икар. ...
Вдъхновено от"Цигуларка в Париж"
на FrancЗsca (Francesca Di Blanco)
С уточнението, че стихотворението
на Франческа е посветено
на (Мария Панайотова) - pastirkanaswetulki ...
Някои хора тука в сайта са решили...
Че са повече от Богомили!?
Че помазани са и решават
с другите да се подиграват, аман...
Да знаете, че вече писна ми ...
Полет
Не затварям очи, дори почти не мигам... Не искам да заспя, защото ме е страх да се събудя... и отново да боли, да се чувствам уязвима, да усещам, да чувствам, да обичам и да имам нужда от нещо... от теб... да ми липсваш.
Пораждащите се мисли за теб и това колко много искам да видя очите ти бив ...
Живот- безспирно колело, което непрестанно се върти,
качи ли ни високо горе, пред нас отварят се безброй врати.
Възползваме се, губим се в охолство, понякога в нелеп разкош.
В такъв момент човекът жалък, забива с лекота в приятел нож.
Лицемери, разни деградати, кланят ти се до земя, ...