247 090 резултата
Природата ли, Бог ли? Аз не зная.
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали, ...
  110 
Аз съм
Аз съм книгите, що чета,
в светове безброй летя.
Аз съм цветята в градината на село,
с рози, маргаритки, нарциси, зюмбюли. ...
  88 
МИШЛЕТА ВЪВ СВЕТОВНАТА МАЗА
Понеже иде край на дните летни
и вехне в двора старата бреза,
изглежда, снощи някакъв несретник
заселил се е в моята маза, ...
  89 
Казвай, казвай, времето тече,
август за кой път превалява,
влюбен ли си още в мен, момче
или всичко само е забава?
Често във живота е така: ...
  120 
„Звездите сигурно са полудели“
щом мъчат се над Африка
да заблестят
без в небето българско въобще
да са изгрели.
  84 
По-лятно морско се подрежда,
най-лятно морско ме обича,
морето в мен твори надежда,
вълните вътре са, потичат,
мигът се разширява плавно ...
  107 
В паралелен свят живее
моята добра душа.
Ту обича, ту се смее
в свят, изпълнен с красота.
Ходи ти на гости често, ...
  113 
Н И Щ О Н О В О П О Д С Л Ъ Н Ц Е Т О
Ежедневно ни галопиращо подминават
безброй варианти за стоп в промените на климата,
от ден на ден положението все по-тежко става,
на въглеродния отпечатък извисява се кривата. ...
  90 
Стоя пред теб.Пред мен мълчиш.
Подобно степ гореща са твоите очи.
Стоя и вече знам,няма да се явиш!
Белият храм на съня ми не е фетиш,
който отвежда в чувствени страни... ...
  149 
Реже сурово животът – съдбовно,
ужасно, без отказ, до изнемога,
без жал дълбоко надолу и още…
С времето – орис безкрайно жестока,
рано чезнат сърца, толкоз обични… ...
  260 
СЪЛЗА ОТ ОБЛАК, КОЙТО СИ ОТИВА
Приижда есента и с дни мъгливи,
брега загръща, сипея му стърже.
При мен от пътя никой не отбива
и сивотата ме пленява бърже. ...
  183  13 
АВГУСТ НА ХЪЛМА
... с дълга мантия от вятър Август в залеза върви,
сякаш бавен Император! – ляга в жълтите треви,
в шепите на сто хетери чезне в миг, по-къс от вик,
казва ми: – Ела, Валерий? – лятото е само миг! – ...
  91 
Аз крайречна върба съм, от тези, които не плачат,
с мойте клончета вятърът тънички мрежи плете,
а край мене на плиткото тихо приклекнал е здрачът
и ме гледа учудено, сякаш е малко дете.
Аз крайречна върба съм - без сянка... Така ви изглежда. ...
  134 
ДВА ВЕКА НЕЖНОСТ
… и – обладан от зверска суета, в която не намирам капка смисъл,
понякога сам себе си чета – какво, кога, пък и защо? – съм писал,
и кой съм бил из думите добри – и в римите? – безмълвни Ниагари,
нима натрупах слава, власт, пари? – във своите стиховищни хамбари, ...
  129 
СЕЛФИ С РАЧЕ
... щом върбата тихо плаче над стишената река,
в подмолите дребно раче щипва моята ръка,
със мустачките си шава, сякаш казва ми здравей,
селфи правим си тогава върху моя стар дисплей, ...
  83 
Когато
жадни пиехме вода
направо
из под крана на чешмата
а гладни си отчупвахме с ръка ...
  199  10 
сърцето
е
обителта
на
любовта
  124 
На А.
Изгубих себе си… И аз не зная как.
Потънах някак тихомълком в ежедневие и мрак.
Очите си затворих за всичко цветно и красиво
И дадох път на всичко в мене що е нечовешки диво. ...
  120 
От нищото започнахме -
наивни, нежни и добри.
Без корен и без почва.
Все още вярвам - птици сме.
(Нали?!) ...
  210 
Витая нейде в парещия зной .
събирам знаци, звукове, миражи.
Отдавна все се питам – кой съм, Кой?
И търся някого да ми разкаже.
Изгубен ли съм в този свят унил, ...
  156 
Моето лято започва с август,
кацнало с птица метална в зори.
С куфари, с раници, прелива от сладост,
с усмивка и слънце в два чифта очи.
Моето лято лепне от благост… ...
  161  16 
Докривя ми, мачкат ни ехидно
неопровержимите права,
бият ни с нахалство по-завидно
от средновековната хава.
Стойте у дома, в буквален превод. ...
  295  28 
Извикай ме по име
Извикай ме на глас
И аз при теб ще дойда
дори и в късен час
Вратата ще отключа ...
  103 
Отхвърлям думите - суетни,
завистливи.
Завиждат те на словото излято.
Отхвърлям всички думи колебливи,
изречени в умиращото лято. ...
  165  13  12 
Има тук нов проект на стар герой,
"Ново начало" именува си се той,
създаде го Дебелян-купчината лой!
Пише, че е "успял мъж и феномен",
Боже, от "успели" свине пази мен! ...
  152 
Горчив и най-ароматен
Бял и жълт понякога отровен
докосни ми длан
Отпусни мен от сган
Отровата понякога е лекарство ...
  120 
ЕДНА СВЕТУЛКА МИ ОСТАВИ ЗНАК
... нали ще свърши всичко изведнъж, и сетне никой няма да ни помни,
нима се помни пролетният дъжд, надвесил над градчето леки стомни,
трептежите на лятната трева, бръмчежът на пчела в чашле на цвете,
свистеж на гмежни птици в синева, разперили си над света крилете, ...
  106 
Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...
  107 
ДОБРИЯТ ДУХ
... понякога долавям гласове,
които ми нашепват от Безкрая,
че подир мен Добрият Дух снове –
да пренощува в топлата ми стая, ...
  96 
Какво деюре виждаш в секса,
О’ драги ми смехурко кисел?!
Нагон, а след нагона червей,
в това ли трябва да е вица?!
Какво задоволи в душата, ...
  101 
Мислите си ги споделям
без значение дали
има полза в тях, или
мъдрост капчица в тях нямам.
Тоест, даже шашкании, ...
  119 
Денят се буди. Още е невръстен,
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...
  100 
Ще дойдеш,като ласка южна
и ще събудиш младостта в нас!
Ти си за душите жадни нужна,
щом пойни птици извисят глас.
Ще се завърне радост в България, ...
  167 
Представите разпадат се напълно.
Душата ми миражите кълве...
Животът от животно е погълнат.
Представих си, че още съм дете.
Представих си, че моите неволи ...
  201 
Б Е З Р А З С Ъ Д Н О
Да ме извиняват личностите с наднорменото тегло,
но те за мен всичките са материалисти,
това е естествено природно дамго
за тяхната алчност,плод на техните мисли. ...
  167 
Да мога като фламинго във водата
на крак един тъй дълго, твърдо да стоя,
щях да по тренирам смело си снагата
с пилатес, упражнения ще удвоя.
Да бях по-упорита, познайте дали ...
  128 
В памет
на Девас
И след поредната гадост,
и след последната разлъка,
остава само пустота ...
  177 
ЧОВЕКЪТ ОТ МАРАНЯТА
Август свлече жежка багреница,
млъкнаха в убийствения пек
косерът – в превитата лозница,
и овцете – в хладния егрек, ...
  197 
***
Вървим по пътища изгарящи -
Изгубени
Към бездната на адската неприкосновеност.
Но струните откъснати,
Безмилостно захвърлени ...
  84 
Тя няма задръжки,
обноски, комплекси.
В кревата урежда
и срещи и сметки.
Ограбват от нея... ...
  287  13 
Предложения
: ??:??