Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Премълчаните болки

Премълчаните болки най-силно болят,
свиват се тихо дълбоко в гърдите,
като птици без път се обръщат назад
и разкъсват със крясък мъглите.
Те като в клетка стените рушат, ...
484 7 15

Кръговрат

Нещо приключва и нещо започва,
люляк ухае, лале прецъфтява,
нова искра – на разцвета отроче,
светва в света ни до болка порочен
ярко гори, ала бързо изтлява. ...
568 1 10

Платно

Ако художник бях аз,
нямаше с четка да рисувам в захлас -
ни с красиви, многобройни цветове,
а с пепелта от унищожени светове,
с кал, тиня, прах, сгурия, ...
230

Спасителна сламка

За да усетиш сладостта на нещата
изпий едно горчиво кафе!
След това приветствай шегата,
че Господ има друг план за теб.
За да се влюбиш, но безполезно ...
291 2 5

Ще дойда дваж по-силна от сега

Съвсем не знам кого и откъде
съдбата ми от миналото връща,
защо домът ми все е чужда къща.
Годините ми времето краде.
Не питат и не виждат. Път нелеп. ...
541 3 7

До твоето Аз

Когато утрото настъпи
И слънцето усмихне се през облак бял,
тревогата ако пак в сърцето ти напъпи,
обърни й гръб, остани си цял!
И себе си не пренебрегвай! ...
259

Последното пророчество - 4

Последното пророчество - 4
Очертава се настоящата двадесет и шеста,
да се превърне в година преломна за всички,
да възкръсне от разрухата българското човечество
с Умове хладни, горещи сърца и идиоти излишни. ...
228

Пролетна мечта

Цветя цъфтят – пролетна красота,
снегът се стопи, ти си моята мечта!
Нека ме стопли твоята човещина,
както слънцето ни дава топлина!
Идеалът ми ме грее – живея в мечтата, ...
365

Възрастният роб

Възрастният роб стене и оплаква
на младата душа ината,храбростта
Нелеп е казва
А преди тридесет лета
Този същи тъжен роб ...
241

Преследвач

Над мен надвисва някаква тъга.
Отново ме превръща в разпиляна.
И тъкмо казах: „По-добре сама
да тръгна по пътеките на храма,
където бих се чувствала добре ...
243 1 4

Талази

Под черни талази,
сред мъртви корали,
тая аз черна, мъртва перла,
лишен от морали, идеали.
Сурово съди ме цяла Вселена. ...
297

Портал за никъде

ПОРТАЛ ЗА НИКЪДЕ
Уроците се случва да забравя,
щом правя все едни и същи грешки.
Небрежност ли е, или само слабост
пред всички изкушения човешки? ...
270 1

С дъх на прах

В коридора — дъх на прах.
Стари рамки, крив последен смях.
По стените шепнат дни,
които никой вече не помни.
Ти стоиш на прага — ням... ...
283

Защото щастието е заразно

Градът е сив, потънал в суета,
в тълпата всеки своя тежест носи.
Забравили сме малките неща
и тънем в неизказани въпроси.
Но ето – там, на влаковата гара, ...
312 4 6

В такт „пет осми“ по „Бог е Любов“ - на иврит - „Йеховà - Ахавà“

не знам
какво е
отвъд
звездите
дано ...
176

Ако и всичко да загубя

Ако и всичко да загубя,
не ще предам душата си на дявола всеяд,
с горчива мъст подхожда в опита си да ме срине,
"творенията" му са жалка гад.
Дори и всичко да загубя, ...
254

Забраненият плод

Бих го носила във сърцето си.
Бих го любила до захлас!
Бих преплувала всички морета
и избродила всички пустини,
планини, небеса и поля. ...
239

Статисти в движение „За главната роля“

Шушулката от студ трепери,
а грахчето от страх мълчи –
дали дом нов ще си намери
под двайсет ката пух, мечти?
Дали да съм дебелокожа ...
247

Дигитална гравитация

Дигитална гравитация
Да са ни живи и здрави Джензитата!
Терминът не е продукт на нашия набор,
чрез клавиатурата пръстите им живеят,
тя къса връзката в техният разпадащ се табор. ...
218

Умора

Деня преваля,
влачи дрипава дреха към залеза.
Деня преваля...
и умората излиза!
Умора!! Неистова, огромна, безгранична! ...
246

Живот в пламъци

Въздухът разнася полъх —
Тежък дим на изгоряло.
Домът му изгоря в огън,
Всичко вътре е изтляло.
Носи роба овъглена — ...
273

Аз съм реката, ти си морето

Реката от чувства достигна морето,
вълните си вливам във тебе с любов.
С крилата на чайка сърцето ми трепва
и ти си на всичко за мене готов.
А нашите стъпки са тихи и вечни, ...
472 9 14

Иде лято!

Тъй е хубаво когато
иде пъстро, жарко лято,
слънчицето щом ни грее,
птича песен щом ни пее!
Ще извадим ризки бели ...
300

Накарай ме да участвам

Разкажи ми и аз ще забравя.
Покажи ми и аз няма да запомня.
Накарай ме да участвам и ще разбера.
Провокирай ми душата и аз ще запаметя!
Участвай с мен и ще почувстваш. ...
276

Пътят към властта

Постави те животът твой
на съдбовен кръстопът.
Пред теб са пътища безброй.
Кой ли ще е твоят път?
Дълго мисли и избра, ...
227

" Крадец си ти на нежните слова...

" Крадец си ти на нежните слова! "
от бездните дочувам смътен глас.
Нима е обвинение това
и присмех може да е в този час?
Възможно ли е в своя жив екстаз ...
278

Кризата

Кризата
Това,което ни се случва на всички в момента,
е резултат на празнословието по всичките студиа,
във всички държави по всичките континенти
и по всичките социални мрежи навред по света. ...
204

Бреза и тис

Погледни ме пак, не искам
да се влюбваш втори път!
Разтопил се е снегът,
злака крехък не притиска.
И от пръв взор ми е ясно – ...
326

Време

Време - хаос, симфония...
Колко значим ние за него?
Пясък, зов за хармония
или дупка пълна със его?
Ако времето имаше сърце, ...
402 3

Ще те търся

Ще те търся в шума на дъжда
и светът щом заспи в мрачината
ще се вслушвам пред мойта врата
твойте стъпки дали ще дочакам.
Ще се моля за твойто лице, ...
546 5 12

До него

Много смисъл има в теб
Много рани
Смугло ги прикриваш
с празни думи
със студен език. ...
297

Всичко, което знам наизуст

Ти си старата песен, която слушам пак и пак, въпреки че знам текста.
Ти си дългият разказ, който чета отново и отново, въпреки че знам края.
Ти си онзи парфюм, който търся всеки път, въпреки че познавам аромата му.
Ти си снимките в албума, които продължавам да гледам, въпреки че времето е дало своя ...
250 1

Пурпурни хоризонти

Засия далечина - обля
догаря - синкаво разля,
гасне в зарево пленен,
топи се восъчният ден.
Тлее - в пурпур потопен ...
302

Ритъмът на заминаването

Ако времето имаше истинско,
пулсиращо сърце,
дали щеше да помни, или щеше
да ни отрече?
Дали щеше да се свива от болка ...
268