Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Било, какво било

Това са детайли от хода на времето,
то знае как и къде да се разполага.
Пъхнало здраво ботуша в стремето,
кара всичко край него да бяга.
Ще натисне ключа на Луната, ...
379 8

Опасен афинитет

Опасен афинитет
Тръмп, Ким Чен Ун и Путин
се захващат сериозно да градят
взривоопасна, световна задруга,
стъпила върху античовешки фундамент ...
251

Пухкав облак

В земя божествена живеем...
Но далѝ сме отредени за това!?
Дали сме Народът Божи...
Сътворил Света!? Анастимости!
Глухи, като чуващи живота... ...
249 2 3

Екзистенция

Родих се между „някога“ и „днес“
без карта, без посока и причина.
Небето ми бе първият въпрос,
а тишината първата ми истина.
Вървях. ...
347 1

За думи вече не остана време

Червено вино. Чашите са две,
бутилката е само увертюра.
Това обаче знаем го добре
щом вече сме във тази авантюра...
Щом скрила си под строгия тоалет ...
342

Звездопади за нас е изплакал

Имам само сърце и душа.
Тъжен делник – въже е на шия,
с кукувици – гнезда да им вия,
или грешници – да ги теша.
А аз сбирам парченцата вечер, ...
341 4

Посоки (Internal Flight)

Вървях, не поглеждах встрани, гонех себе си. Светлината ми така стремително пробиваше непрогледни тъмнини. Задъхана, я следвах тихо.
Посоки
Имаше много.
Младостта ми събираше пролетни цветя, разтваряше се с техния цъфтеж.
Посоки ...
320

Когато

Когато дните ти се сливат
а нощите будуват още
когато утрото те буди
тогава виждаш как сънят ти
по прозореца се стича ...
253 1 2

Горски дух

В гората копнея, лелея
Близък човек край мен.
Унило зеленея —
Под клоните всеки изминал ден.
А буря шумоли ...
247

Жена

Една жена премина покрай мене,
със устни от студа посърнали.
Отминало бе лятното ѝ време,
когато устните ѝ за любов са шепнали.
Една жена покрай мене мина. ...
284 2 1

Достопочтено

Аз исках да съм стар и печен
със жлътнал от тютюн мустак.
Светът на мен да е обречен,
да любя мацките с мерак.
Под път и над да съм известен ...
309 1

Шанс

Да избягаш от съдбата
не е лесен вариант.
Тя ще чака на вратата
като див съквартирант.
Няма нужда да се плашиш! ...
271

Увольнение 🇷🇺

...Я помню годы школы и парту вуза,
и стол с учебником под вечер,...
...А молодость летит как птица
и нужно быть, учить, любить, стремится,...
...Бояться жить без денег и работы, ...
254 2

Красота отвъд вековете

Пътуваш през вековете – все едно е миг.
Красотата ти неземна – била е легенда, после мит.
Ту си Пантесилея пред портите на Троя,
ту си Нефертити пред храма на Амон.
Славата ти няма равна сред човешките чада. ...
266

болката говори

Болката пристига тихо, без покана,
сякаш нощ, облякла черна премяна.
Докосва сърцето със студени ръце,
учи душата да вярва в добро сърце.
Тя не е наказание, нито враг, ...
230

Коренът на една орис

Не бе получил нищо от живота,
за всяко нещо плащаше цена,
държеше между зъби сдържан вопъл
когато го ограби вятър топъл
и той изпрати своята жена ...
396 4 11

Все още ме има

Събуждам се, преди да съм притворила очи.
Утрото не смее да пристъпи.
Крачех устремно към дъното
и колкото по-надолу отивах,
толкова повече разбирах смисъла ...
319 1 2

Жена чудо

Не беше красавица.
Нямаше стилна снага.
Но беше чудна жена.
Една-едничка на света.
В нея имаше сила и дух. ...
270 2 2

14+ Ода на изневярата

Аз ще слушам моето лице,
то те все излъга досега.
Ти ще чуваш твоето сърце,
то не те измами и сега.
Болей, ...
314

Без задръжки

Без задръжки
Добре дошли ми на гости скъпи приятели
и ако желаете останете при мене завинаги
като оная мома,която сторила същото
и чак след тридесет години се е усетила, ...
219

Нихилизъм

В началото бе въпросът
а после дойде тишината.
Човекът потърси смисъл
и срещна собствената си сянка.
Нарекохме звездите „вечни“, ...
408 2 2

14+ Скъпо ми е нашето море

Скъпо е на нашето море!
Скъпо е почти като в Торино.
Скъпо е бразилското кафе.
Скъпо е и българското вино.
Скъпичък е плажният геврек. ...
327 3 5

Та така стоят нещата

Бръмбарите в мойта кухандрела
философи са с мислителски акцент.
В сянката на вечната капела
всеки там е първи диригент,
и симфония от лудост е превзела ...
334 1 6

А, рая ли? Отварят го в неделя

Не искам на парче да го споделям,
небето си. И ключа хвърлих даже.
А, рая ли? Отварят го в неделя.
Доколкото успява да разкаже,
онази своя, с три води промита, ...
279 2

какво видях във този мъж?

какво видях във този мъж?
пристан?
кораб?
капитан?
какво измислих, съчиних, ...
267 2

Завистта яде [нова версия]

Змия в пазва е завистта.
Сърцето живо яде.
Яде сърцето живо.
Яде го сурово.
Болест на глава е завистта. ...
404 2

***

Не ме търси в спомена
когато бяхме на брега
на едно море.
Море което се усмихваше,
което беше нашата приятелка. ...
274

Овехтели са цветята

Вървим към смъртта - нито стъпка назад;
крачещи бодро към земи неизвестни.
Животът пред нас скъсява се час-по-час.
И все по-широко отварят се мрачните бездни.
Тъжна песен запява се тихо на глас ...
265

До пепел

​Светът изчезна. Само аз и ти сме.
Един пожар. Една безумна страст.
Горим до пепел. Името кажи ми.
Изгарям вече. Ти си моя власт.
Един до друг. Душите ни са лава. ...
324 3 8

Първата любов

Идат случки, мисли, чувства, светлина.
Изпълват душевния живот с това, което са.
Издига се обратно любовта,
като отговор на благодарната душа.
Любовен акт между човек и Бога е това, ...
251

Съзвучия

Допивам сутрешното си кафе.
На масата самотни три бисквити.
През сивото небе отново хлад
скрѝ светлината зад облаци лениви.
Отново глътка, ободряващ звън. ...
245

Костенурка и змийче

Тръгна баба костенурка през гората
и мина през долчинката
В долчинката тя се спря
и змийчето там видя
Защо плачеш ти змийче - ...
261 1

Щрих

ЩРИХ
Защо със златно моливче надраска
контурите на друм – еднопосочен?
Така не се картографира ласка –
обърквам се в пресечните му точки. ...
273 3 3

Отвързана Душа

Затръшни вратата. Напусни градовете.
Нека падащите листа се вихрят отвъд прага.
Там, на езерния остров, водата
отмива всичко, на което вече не се радвам.
И пий тази тишина капка по капка, ...
254