Стихове и поезия от съвременни български автори
Старият монах
Устни бледи и напукани...
едва помръдват. Нещо мълви.
Клепалото трака в ритъм запъхтян.
Нов ден... стари молитви. ...
Хапче пролет
яснеещият нощен свод,
когато в утро се облича
с оттенък – ягодов сироп.
И в злато ръби се по края ...
И понеже не спя
И какво да пожъна кажи ми в стърнище сега?
Все в очите те гледах, животе и с малко магия,
оцелявах прегърнала нежно онзи тъга,
от която в очите ми нощем луната сия и ...
Спомен
се въртеше сянката ми детска.
А луната, кръгла до полуда,
се издигаше в небесна фреска.
Дядо палеше цигара. Втора - ...
Чудото изначално
от всеки съм.
И все пак...
вярна на неизменното
в себе си съм. ...
Калъп за грешни
потен вятърът тънко свирука.
Път за слепи и жадни, чер път,
който тръгва и връща се тука.
Този път ми е писан — да мина ...
Пиян от чуждата горист
от своята слабост -пиян ,
пиян съм от това че не мога
да се боря с човешката сган.
Пиян съм от своята мъка, ...
Сърце и разум
преплитат струни на душа и тяло.
Емоции разпалват на лице
и не приемат двупосочно цяло.
Сърце и разум - вечният двубой, ...
"Точки" от разходката
Животът е "разходка".
Процес всеки жизнен.
Умът се храни от разходка.
Душата. А духа твори ...
Нож
Да се маринова през нощта
В сос от целувки и въздишки
За да е крехко на другия ден
И по-лесно да се разреже ...
Evermore
стигам своя неземен Ханаан.
Nevermore нека гарванът грачи
и погребва най-светлия блян.
Нека вятър от детския спомен ...
Мъгливо утро
Дърветата се появяват
едно по едно.
Тиха симфония
Нямам дъх.
Пак на пода –
пуст и сух.
Тон от скръб. ...
Не ми стигна ум да измисля заглавие
майстор апашки,
тартор хъшлашки,
нарои кълба дим
с електронен комин, ...
Влизай! Хоп! Отключ! Готово!
Лятото да влезе тука!
И сърцата да намери,
че отключили са двери!
Да го пуснем то ни моли. ...
12+ По мускули и по слип
бълва змии и гущери,
отровни кактуси -
Говори от името на вси българи...
Винаги в' всичко ...
Ледено сърце
че то е толкова ранимо.
Зад сянката на ледения плет —
да спре да бъде страшно уязвимо.
Когато е от лед – не ме боли. ...
Пътят към никъде
без крайна гара, без карта, без знак.
Под мен се рони светът като стока,
продавана евтино в някакъв мрак.
Събирам въпроси вместо победи, ...
Черешова задушница
пролетно пълноводие.
Помня те още – красив, смутен,
с поглед – като мелодия.
Струна трептяща ли бе край нас ...
Изкачване
се носи и брои
какво остава,
когато дойде юнският палеж
и слепият, ...
***
щом слабостта си изкова до сила.
Ще стана и ще тръгна... Все натам,
където ще съм нечия... И скрила,
сълзите си (от тях ли не видях) ...
Вода
Така бях и аз.
Дори да бях излишна,
да се чувствах ненужна,
винаги се връщах. ...
Заспало време
Вече всеки стих и всяка нота ми се струват ненужни, празни...
Защо постъпи така?
Защо позволи на този объркан и заблуден свят да ни раздели?
Нима не бях достатъчна, ...
Копнеж
приласкай ме в тишината на утрото.
“Обичам те” — за добро утро кажи,
като ключ към душата ми литнала.
Не се шегувай със мене на тема любов, ...
Дори когато небето пада върху мен и светът губи цветове, надеждата ме води към утрото
с наведена глава и поглед уморен,
когато всяка крачка е била отчаяние,
а денят е тежал като камък върху мен?
Кой не е усещал как небето се пропуква, ...
Следата, която оставяме
не сме само прах по пътя на деня.
Във всяка усмивка, подадена случайно,
оставяме частица от своята душа.
След нас остават не злато и корони, ...
Рошка на 18 години
Рошка мърморана,
глезла е голяма,
но много фина дама,
Рано от зарана, ...