Стихове и поезия от съвременни български автори
фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/
копнеж
неканен
нежна болка в мен
призори тихо разцъфтя ...
До някой друг живот
Гледам слънцето зад хоризонта
и всичко ми се струва
някаква измислица на Бог...
В града отсреща, ...
Communio Sanctorum
аз твой съм образ, пей ми, говорѝ!
Всевечната ти святост, във просъница,
лъчите в мен с тъжовност сътвори.
Не си отивай, мъко моя, пламенна, ...
Сам
от гняв протестира.
Сам на ъгъла проси.
Сам в дома си умира.
Сам мъката носи. ...
Мечта
Светът грее в обич и нежност,
и волно се рее в нощта
човешката същност копнежна.
Когато съм само душа, ...
Седмица
че съм се събудил когато не трябва
родил съм се в грешния ден.
Как знам ли?
Не знам. ...
Памет за утрешния ден
Аз съм прах от стъпките на времето,
което още не е дошло,
и ехо от гласове,
които още не са се родили. ...
Баладайка
в държавни къщи,
парични, тлъщи,
с вяра
в кяра, ...
Загубена смелост
Да, Този блус е спомен за онзи далечен ден,
когато се видях с нея. Беше тихо, почти нереално.
Очите ѝ светеха топло, като към добър, верен приятел,
а моето сърце мъждукаше – като стара лампа в коридор. ...
Акро за доскорошната Българска народна армия
Не изтощава -
А духовно закалява
Акордеонът свири нашата песен
С чиния френски кроасани.
Виенско без захар ми е кафето-
А очите-любовно замечтани.
Капки дъжд по прозореца се стичат- ...
Седемте точици на надеждата
запяха птици песен – в сънища звучала.
Горчи в кафето странен привкус на беда,
напразно с обич нежни думи пак редя –
духът ми тъжен от съмнения обзет, ...
Прозорец към небето
нито в грохота на нейния гръм.
Тя идва тихо, когато оставаш
сред рухналия в себе си дом.
Отломките на своя ден събираш, ...
14+ Украйна пак ще бомбардират
но вече в пламъци гори!
Горят там нефтени заводи,
летища и газопроводи.
Избухват фабрики и гари, ...
Вкусът на боята
като картини по стените,
по пода,
по тавана.
Натежават, притискат, ...
Да вдигнем пълни чаши
Пътища
стръмни, прашни, каменисти.
Обрасли с мисли непознати
или с дела от ровове осяти.
Някои се свличат рязко. ...
Власт непризната
не признавам вашата власт,
и чуйте: дори ми се гади
когато заставам смирено пред вас.
Без сила, без смисъл,без съд, ...
Блатото
не трепва блатната вода...
Явлението е добре познато
Блато е това - не е река....
Изскача възмутен жабок... ...
Светлина след изпитанията
със бури, болка и студен мрак,
но вярата във нас не се прекършва,
тя свети тихо като верен знак.
Понякога мечтите ни се губят, ...
Гладът на душата
То иска хляб, вода и топлина.
Но има глад, по-тих и по-дълбок
без име, без предел, без светлина.
Той идва в нощи, пълни с тишина, ...
Аполония
и нежно галят морските цветя,
алеите на хубаво ухаят
и мамят гостите на Аполония.
Артисти, музиканти и певци ...
Отново на море
защото с приключения ще ме изненадва.
Голямата ваканция винаги е най-забавна,
а синьото море за мене пита отдавна.
Солен морски бриз ме гали по лицето, ...
Докосване
докосване - живот.
Усмивка, слънце, водопад
- безкраен кръговрат
на любовта ...
Кой правил е това?!
До своята жена заспива
А след това,
без право да избира
При майка и баща ...
Нарисувано със слънчеви лъчи
с танци, смях и веселба.
Тихо си отиде – като шепот,
като сън, отлитнал без следа.
С боси стъпки в калдъръмения спомен ...
Живот ли е животът пенсионерски
с попарените минали мечти,
със спомените от илюзиите в песни,
които се оказаха лъжи.
Със бъдещето, тъй и не пристигнало, ...
Влага
като птиците високо да летим.
И Светът да видим от Божий очи.
Тишина, крилата ни окови святи...
Синжир във тъмното кърви... ...
16+ Добрият герой
Ще ви убия без милост и жал!
Предълго бъркахте в раните и душата ми,
всеки взел от нея каквото можал.
Скитници, проклетници, любовници - ...
Какво прошепнах на лятото
махна с ръка, усмихна се до уши…
– Хайде, приятел, изчаках се вече,
за приключения нови и за игри!
Приседнах до него минутка-две ...
Прах
За своята нечéст не се разкайвам!
От своите дела не се отказвам!
С ръка, докато мога, ще извайвам
образи, които да показвам! ...