Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Добротворко и тайнственият опонент

Живееше на тайнствена планета
едно обичано, усмихнато момче.
Зовеше се от всички Добротворко,
радостта не слизаше от детското лице.
Ако някой го погледнеше накриво, ...

АлбенатодороваИванов

Поезия » За деца

477 3 6

Обет

Затрупва вече ежедневната умора
приглушения отблясък на мечтите.
Направих грешка и не бива втора,
чета на дъщерите ми в очите.

krvelkov

Поезия » Философска

228 1

Вълна

Вълна щом си от морето,
напред от вятър устремена,
брегът ли е на пътуването краят?
Скали ли устрема ще развенчаят?
Вълна – от земята наранена, ...

Miro_Кrastev

Поезия

233

Od makovog sam zrna manja 🌐

Pa nikada i nije bilo
do drugih. Srce sme i nesme,
a svako leti jedim krilom
i kriju ljubav tužne pesme.
Sve je do tebe i do mene ...

Patrizzia

Поезия

241

Лудостта ми ще ви каже само

Аз пиша много. Питате ме: Как?
Да знаех, та да мога да ви кажа.
Зеници да ви дам, за онзи знак
луната що рисува на паважа.
Слуха си, чуващ онзи вятър тих, ...

Patrizzia

Поезия

269 2

Предколедно

предколедно
са пуйките
печални -
защото си
предчувстват ...

rhymefan

Поезия

314 2

Мечта

На този ден само преди една година
планирах и мечтах чак за догодина,
разхождах се спокойно без маска на уста,
какъв ли ще бъде след година светът?
На работа и домакиня една година мина ...

Nivelina

Поезия » Философска

289

Монолог на горския човек

Част от стихосбирката "Оправдание за съществуване", наградена с приза "Владимир Башев" за 2025 г.
Монолог на горския човек
Ще оставя за кратко живота, ще затворя очите -
под товара от скръб ще поискам почивка.
Умът ми нека да пусне всички думи невнятни ...

DenisOlegov

Поезия » Пейзажна, Философска

317

Бетонния терор

Тъй затулиха някога със сивочер
похлупак Слънчев бряг, та
морето, Черното почерниха чак.
Сега, пак същите алчни примати
посягат с бетонен саркофаг ...

Вълшук

Поезия

173

Прочит

Разчети ме тогава,
щом е толкова лесно.
Дали наистина съм такава,
за каквато ме мислиш?
На кое цвете се радвам като дете ...

ДаянаАтанасова.1

Поезия

246

Обща светлинка

Отидоха си всичките премеждия.
Опитът ни за тях бе твърде скромен.
Лъжехме се, че са надежди, а?
Но от надеждата да ги преминем няма помен.
Сега се движим по хлъзгавото дъно. ...

BeBeLove

Поезия » Любовна

316

Hебе за църква

Не си ги слагам очилата и почти,
живея опипом. С наивността подсъдна
и сляпа вяра в нереалните мечти,
които само с чудо могат да се сбъднат.
Не правя сметки. За кога? Светът гори, ...

Patrizzia

Поезия

267

Когато прекипи дъждът

КОГАТО ПРЕКИПИ ДЪЖДЪТ
Надцакваме се – сякаш на белот
заложили сме сетната си риза.
Изнизва се проклетият живот
и мами ни високата му миза. ...

yotovava

Поезия

340 4 4

Мистерията на министерството

Министрите си даже един подир друг
нокаутирва,
та камо ли на гражданите
здравето да опазва.
Безпогрешно-спешно единствено ...

Вълшук

Поезия

258

Песен за моите дъщери

Голяма корона имам Аз на главата,
Да съм майка знам ми е съдбата.
От дете да съм майка мечтая,
дъщерите ми за мен са кътче от рая.
Сърцето ми е волно като птица в небе, ...

ПолиЕротеева

Поезия » Авторска песен

338

Бягане

Бягах много дълго време,
и не забелязвах какво имам
до себе си, и осъзнах, че
това, което правих е нямало
смисъл. ...

angelskiogyn

Поезия » Любовна

228

Той

Той
за любов да говори… не умее добре.
Не го бива и да "разтяга локуми".
Но още с първата за деня ни чаша с кафе
всъщност, казва толкова много... ...

ДаниелаВиткова

Поезия

346 14

За кой ли път

любов - за кой ли
път ощастливяваш и
пресътворяваш
любов - за кой ли
път - и озаряваш - и ...

rhymefan

Поезия

309

Жътва

Песен пее сама,
жетварка насред нива.
А слънцето мърда едва,
в житата лудува самодива.
Жътва е. Хляб се пече. ...

ЖивкоДелчев

Поезия » Пейзажна

397 2 1

Една различна година

Отива си една много различна година.
Светът тя промени, маскира и срина.
Дойде желана, а затвори ни всички,
лиши ни от близост, скъса привички.
Заглъхнаха концертни зали, кина, театри, ...

Nivelina

Поезия » Философска, Гражданска

301

Упорство

Където и да си, ще те намеря.
Какво като не ме позна дори.
Залостил си дебелите врати,
преследвам теб, не твоето доверие.
Ще съм ти спътник. В твоите следи ...

svetlitschka

Поезия

336 1 6

Край

Разговорите за екзистенциалната криза,
за живота, за смъртта, за времето помежду
и за времето, когато намираме време за любов.
За искрата между нас и за загасения пламък помежду ни.
Готовността за страст и директното разкаяние. ...

ЛилияКалинова

Поезия » Свободен стих

284

OCD

Естествено, че няма да усетиш,
не трябва да вървиш по тази пътека,
ти имаш мечти да гониш смели,
ти трябва да ги гониш с душа лека.
Остави ме мен да пълзя бавно ...

ДаянаАтанасова.1

Поезия

294 1

Как си, приятел?

КАК СИ, ПРИЯТЕЛ
Как си, приятел? Пак чувствам във тебе тъга,
може би плаче от болка, ранена снага –
с нейните болки отдавна привикнахме май,
и че , уви, всичко има начало и край! ...

ВаняИ

Поезия » Философска

383 1

Спокойно, дишай

В средата е това половинчатото,
почти е есен, още не зима.
отчаяна надеждата, а лятото,
не знае дали вече ще го има.
Тълпата ли? Обича уравнените. ...

Patrizzia

Поезия

285

Неканеният гост

Неканеният гост е призрак влюбен
и влиза замечтано в твоя дом.
В света реален, може би, изгубен
старае се с най- нежния си взлом.
С най- нежния си взлом те обладава ...

agferdousi65

Поезия » Любовна, Строги форми

331

Tрябва да се случи...

И как ли не забравих ни една
красива дума? Лошите са плява
и ако няма в нощите луна,
с любов от звезден прах ще я направя.
И как ли (ами просто хей така) ...

Patrizzia

Поезия

274

Пред Рождество

ПРЕД РОЖДЕСТВО
На покрива луната се закотви
в седефена безкрайна тишина.
И профилът на бяла сънна котка
застина в огледалния ѝ гланц. ...

yotovava

Поезия

296 3 3

Коледните чудеса на България

КОЛЕДНИТЕ ЧУДЕСА НА БЪЛГАРИЯ
Коледният Дух отново трепти над България
също като през осемдесет и девета година
на последното размирно столетие
от Милениума,който се търкулна,отмина ...

krasio0109

Поезия

261 1

Урок

Егото в пъти пак ни заграбва,
адът ни връща се мощно в ума.
Съ̀лзите вече са част от лицата -
свалят дебелия слой от вина.
Правя ли нещо, с което блокирам ...

ГерганаЖелязкова.1

Поезия » Любовна

462

Аз, маската

„Аз не съм това, което се случва с мен, а това, което съм решил да стана.“
Карл Густав Юнг
Захлопваш рязко старата врата –
светът очаква твоята поява.
Усмихваш ли се?!… Имам новина, ...

jenyivanova

Поезия

378 7 10

...и моят Бог не е на всички Богът...

Не нося на тълпи и на крещене,
не мога глупостта да понеса.
Неонът заслепяващ и студен е,
а простичките, пъстри чудеса
душата моя в мрака си ги къта ...

Patrizzia

Поезия

344 4

Еньовден

Топла, жълта луна,
като бабина, сладка погача.
Жаба прокряква едва,
бръмбар сламка си влаче.
Мирис на билки и лято. ...

ЖивкоДелчев

Поезия

404 2 2

Повод за празнуване

Не страдаш ти от вагинална сухота,
тъй както аз с простата съм оки.
И флората във нашите черва
не ни тормози с напъни жестоки,
или пък със онази крайност друга ...

mislitel

Поезия » Пародии

409 4

Не се кръстя (Здравей и Сбогом)

Здравей, предвечност необятна,
как твоите очи са тъжни!
Мълчиш – да, в спомените няма
една усмивка с обич пълна.
И сбогом, ти, душа надземна, ...

Несъвместимият

Поезия » Любовна, Философска

369 2

Безусловно

Светлината бавно се предаде
Музиката нежно замъча
Поезията безусловно се отдаде
на музата, да ѝ се насладя

krvelkov

Поезия » Любовна

439

На части... и цяла

Айсберг
да беше –
да те стопя...
Огън
да беше – ...

Violet_86

Поезия » Свободен стих

1.5K 5 6

Усмивка ми дай

Дай – усмивка ми дай – до край –
пареща, сияеща, тъга не знаеща.
Чертай – с устните си начертай
красива мисъл, на теб ухаеща.
Грей – над спомените тъмни грей, ...

Miro_Кrastev

Поезия

343

... аз с цветя от скреж ти пиша стих...

Да не те обичам няма как,
в този свят – и зъл, и безсърдечен.
С белотата на нечакан сняг,
в твоя сън валя. И всяка вечер,
аз с цветя от скреж ти пиша стих, ...

Patrizzia

Поезия

316 3

В погледа ти

В погледа ти има тиха буря,
в която доброволно аз горя.
Усмихнеш ли се — съм безумно жива,
и цялата съм твоя, без вина.
По кожата ми твоят допир шепне ...

elenkas03

Поезия » Любовна

552 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Добротворко и тайнственият опонент

Обет

Вълна

Od makovog sam zrna manja 🌐

Лудостта ми ще ви каже само

Предколедно

Мечта

Монолог на горския човек

Бетонния терор

Прочит

Обща светлинка

Hебе за църква

Когато прекипи дъждът

Мистерията на министерството

Песен за моите дъщери

Бягане

Той

За кой ли път

Жътва

Една различна година

Упорство

Край

OCD

Как си, приятел?

Спокойно, дишай

Неканеният гост

Tрябва да се случи...

Пред Рождество

Коледните чудеса на България

Урок

Аз, маската

...и моят Бог не е на всички Богът...

Еньовден

Повод за празнуване

Не се кръстя (Здравей и Сбогом)

Безусловно

На части... и цяла

Усмивка ми дай

... аз с цветя от скреж ти пиша стих...

В погледа ти

Опашка