Стихове и поезия от съвременни български автори

255.5K резултата

Когато решиш

Когато решиш да умираш,
животът ти се струва неуместен.
Поживя. Хайде – стига.
Опита се да бъдеш свестен.
Не оставяш никаква следа. ...
293 3

Копнеж

Ухаят лалета в стаята тиха,
по кожата ти се разлива шоколад,
свещите дишат и нощта притихва,
изгубени сме двама в безкраен глад.
Пламъкът трепва златист по стените, ...
711 2 4

Пролетни води

По полето сняг белей,
потокът весело шуми.
За Пролетта си песни пей,
плете дантелени води.
На всяко камъче припява. ...
328

Любов

О, любов, облечи ме със щастие,
погали ме с целувки от нежност!
О, любов, усмихни ме със утрото,
с топлина от тиха безбрежност!
О, любов, накичи ти косите ми ...
259 2

Ангелски кръг

...и Любовта ни ще премине времето,
а Вечността ще ни дари с криле,
във Ангелския кръг,
обърнати един към друг,
безспирно ще мълвим: ...
330

Есенен валс

Красавице Есен, добре си дошла!
С килим многоцветен, тъкан от листа,
и с полъха нежен на бронзови дни –
мечтите намират крила, висини.
Октомври – усмихнал се – вече е тук, ...
359 6

14+ На тротоара VII: Навик

Парите никога не стигат,
а всеки ден и всяка нощ
все нови сметки ни достигат,
опрели в гърлото ни нож.
Работим, ала няма начин ...
287

От миналия век

Родена в миналия век,
догонвам новите неща,
но пътят не лек
и иде ми да изкрещя:
„Една бурмичка завъртете ...
327 1 2

/Тара/танка

северозападна форма
Ток, ток. Токачка.
Кътка, кът. Пъстра квачка.
Скок, беее, бяло яре..
Стой! Петел готов за бой. ...
326

Неделя в събота преди обед

Наздраве, оптимисти от мъглата сива –
слуги на делниците в календара скучен!
На мен неделите все още ми отиват,
защото цял живот на празници се учех!
Две дати – лешници в дланта на Господ скрити – ...
478 2 5

До следващата зима

ДО СЛЕДВАЩАТА ЗИМА
Всички чакахме белия сняг над града да се спусне,
да захлупи прозорците с тънки и ледени шепи,
да премрежи стъклата с дантели, тъкани изкусно,
мисълта да приспи и напевно до изгрев да шепне. ...
324 2 4

Полека мракът ни превзема

Нормалните не са нормални,
където лудостта царува,
където клади погребални
изгарят чак под кота нула,
закони, правила и вяра, ...
250 1 3

Блатен урок

Попаднах в тъмна нощ
във лепкаво тресавище.
И нямаше напред или назад.
Калта бе толкоз тежка и студена
и виках, ...
240 1 2

Часовник

Да можех... времето да върна
Къде ли щях да се завърна?
Къде ли,
щях стрелките на часовника да спра?
Да можех времето да върна... ...
245

Всеки път 1984

Всеки бой тъй воювай го ти -
сякаш това ти е боят последен.
И гуляй, сякаш злато звънти
в твоя джоб - пък дори да си беден.
Пей ти тъй всеки път песента - ...
360 1

Хипноза

Усещам колко си прекрасна.
Усмивка лъчезарна в утринта...
За мен си медитация безгласна,
в която чувствам любовта.
Харесвам да се случват чудесата, ...
278

Тя е всичко

За нея много мога да напиша
А толкова малко ще значи
Как да опишеш красота?
Как да изкажеш обич?
Как да обясниш топлина? ...
289

Кажете ми, че имате мечти

Аз знам, че този свят обезумял
се вихри с мощ на луднала стихия.
Поглеждам се, дали съм още цял –
какво е туй? Магия? Орисия?
Сега е февруари, но дали ...
252

Промених се...

Промених се. Не съм тази, дето оръжия дрънка,
под забрало и шлем не прикривам лице и коси,
но пантофки си нямам, премяна искряща и тънка,
и по кухите балове мене за танц не търси.
Промених се, но не и душата ми. Пазя и коня. ...
418 2 9

В шепот тих

Не можеш да поръчаш стих.
Не ги приготвям в кухня.
Внезапно раждат се с… „апчих“.
А после – вятър ги издухва.
Не носят грим и фон дьо тен. ...
923 5 15

Има такава порода

Лепкав и уж бял като сняг,
радваш се, че е на твоя праг,
а всъщност черен е катран,
злобен, шантав лапни шаран.
Глуповат и много агресивен, ...
273

Различия...

Въздух дишаме всички навсякъде,
но тъй държат на по-чист, някои...
От дечицата ни по-скъпо няма,
а ги обичаме, по разному...
Кои от нас, хората, не се хранят ...
284 1 5

Лев, но не Толстой

Не се научихме, о, Бога ми...
След толкова лъжи да не мълчим!?
Да не гледаме фалшивите измами...
А истината, за нея да кървим.
Земята, Богинята човешка... ...
319 2

Шепотът на сърцето

Любовта е шепот в тишината,
топла длан в студена нощ,
тя е светлина в мъглата,
и надежда, скрита в сълзата.
Тя идва тиха, без да пита, ...
313

Решетка на прозорчето

Лежи в старата къща на одъра стара жена,
по набръчканото ѝ лице има само тъга!
Една стара жена отдавна останала сама,
мъжа ѝ и сина ѝ отне и ги за жалост смъртта!
Няма и роднини в старата селска махала, ...
229 1

Kато по чудо

Животът пъзел е. Щом наредиш го - зима.
С парченца от душата... Само стих на ден
създавам го, несръчно. Не е съвършен.
Но в него съм красива. И съм ти любима.
И всичко е, което в този леден климат, ...
336

Тихите лечители

Има думи - желязо нажежено,
прогарят душата ти до дъно,
оставят след себе си пепел студена,
белег дълбок и сърце овъглено.
Но има и думи – капчици мед, ...
553 7 24

14+ Пророчески сънища (Дали?) сънуваш

Сънувала си ме как гол те гоня
и те стигам...
Как яхаш ме като принцеса коня,
(тук намигам)
и изпотена от ездата ...
364

Стенограмно

Изгубих всичките облози.
Животът стръмно се изниза.
От иглени уши оглозган,
духът ми прероден възлиза.
Надничам някъде отдолу, ...
429 12 7

Игра

Пада мрак над града и е време за сън,
ала нейде не много, далече
още детска игра се разгаря навън
и на всекиго ясно е вече
туй, че само след миг на прозореца с вик ...
345

Дъждовни откровения

Плачеше върбата,
пълнеше реката,
капка подир капка,
плачеше душата.
Капка подир капка, ...
257 1

Изгубил себе си

Оглеждаш се в огледалото.
Виждаш някой друг.
Кога стана него, не знаеш.
Къде изгуби се другото ти аз?
Дали погуби го или само́ си тръгна?
286

Аз съм тук 2026

Аз съм тук. И сега те прегръщам.
Днес и тук. В този миг. И сега.
Утре няма пак да има от същото.
Утре в нас ще вирее тъга.
Аз съм тук. Пак до теб. Не сънуваш. ...
370 1 1

Аз съм прост(о) човек

Аз съм прост(о) човек
нито съм белобрад "мъдрец"
нито изкукал "глупец"
Не съм и смелчага "боец"
нито пъзльо "стрхливец" ...
383 1

Грешница

В грешница превърна ме тази наша любов.
Завидяха ни всички за нея.
В очите им блеснала завист прозрях —
за такава отдавна копнееха.
И очерниха нас. И ни сочеха с пръст. ...
348 1