Стихове и поезия от съвременни български автори
Дойде декември и душата му е бяла
сънува сняг градът ни и с ръмежна жал,
врабец притихнал в мокри клони се е сврял.
Оплаква златната си есен на раздяла.
А тя, с любов и нежност топлина раздала, ...
Ето ме
вперила поглед към сините небеса.
Накъде съм се запътила от заранта
към новите ми 365 дни от моите лета.
За някои съм същата, за други съм дама, ...
Първият Екзарх
възкръсне България за нов живот.
Екзарх Антим Първи
Баща му го е кръстил Атанас.
На двайсет в Хилендарската обител ...
Преди
и носеше дъха на пролет,
а после нежно ме прегръщаше,
слели душите си във полет.
Преди със тебе носеше омая ...
Бленувам те с любов в сезоните...
аз като маг, като дете.
Препускат жарко вихрогоните
и поривът от страст расте,
мечтаното венец плете. ...
Две вселени
не могат да се разделят.
Две вселени – жена и мъж,
обвързани са в малък свят.
Един от друг далеч ли са, ...
Между редовете
Така ме разсмиваш и мен.
И чувствам – живееш... живеем
напук на проклетия ден.
Обичам те, щом ме погледнеш ...
Абсент и пясъчен часовник
а барът – задимен и овехтял.
Навярно пристан е за стари чувства
отдавна тук часовникът е спрял.
Обесеното време мълчаливо ...
Цветя и сълзи
тръпнеща "какво ще каже тя сега?"
Мечтата им с крила дали полита
щом логопеда рече "малката беда"?
Сълзите напират, душата трепери ...
Страданието пише вместо мен
в началото, когато слово нямам.
То спъва ме така на всеки ред,
че аз съм вече почеркът му страстен.
Поставих точка. ...
Забравени деца
разтърсвахме земята с дръзкия си начин и силата от младостта!
Понякога изгубвахме контраста в ритъма от суета
друг път отказвахме да плащаме , на живота за греха!
А съдбата плахо ни нареждаше, що за грях е младостта ...
Стихче за антиуто-стълбата
а на крачка разкош
и надут да си пуяк,
давай име за грош.
Само тихо си вземи ...
Зимна нежност
декември се задава
и зимата разлива
в мен бялата си слава.
Дали ще бъде снежна, ...
да догоня шума на дъжда.
С лудостта на ранило кокиче
да промуша чело над ръжда.
Не признаваш, че беше обичан. ...
Шеметния хаос
И светя аз, остаряла.
И светя аз в най-мрачния ден,
като фар в океана.
Блясък имат тия вълни, ...
Лудият и Замъкът
мен цял живот кошмарен ме наричат,
разкъсващите сцени в паметта ми
как мразил съм! Но повече обичал…
Прощавай, че не съм изсечен в камък, ...