Поезия
Йордан Йовков
дали я още има и още ли помага тя.
За бедните селяни аз ще те запитам,
за тяхната радост, за мъката им и тъга.
Ти пак ще ни разказваш истории значими, ...
Завръщане към корените
От чудни бесарабски степи златни,
където хоризонтът няма край,
едно момиче с мисъл благодатна
пое към най-бленувания Рай. ...
Бездомна песен
Не трябваше да спирам в твоя град.
Сега не мога вече да си ида.
Вълната тръска бичия си врат.
Брегът настръхва като пред корида. ...
Тази моя любов
търся думи на прага да й сложа финал.
Но за тебе изглежда съм вечно орисана,
моят свят – тих и нежен, ти дали си разбрал…
Вчера имахме среща. Последна ли? ...
Думи в тишината
Във тишината думите говорят…
Една любов се ражда и умира…
Във тишината рими нежно спорят,
а ритъмът в сърцето ми не спира. ...
Галопиращ психолог
очаквам слънчев лъч да уловя,
а може звезди в нощ да ме омаят
и рими в стих да сътворя.
Очаквам в тишината ясно ...
Тя
боли ме да си в съзнанието ми
боли ме да мисля за очите ти
боли ме да си спомням думите ти
> мога ли да те целуна? ...
Пристан
намери пристан в твоята.
И тихо прислони се моята -
от бури, страсти, страхове далеч.
Вълните вече не са страшни ...
Лист от варненската есен
... листопадът мъкне шума,
мръзне пустият площад,
гларус до комина клюма,
цял ден премалял от глад, ...
Тишина
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...
Може би прощавам, може би лекувам
До толкова безумно, че когато
отхвърлят ме, и счупен пак обичам
със тихата усмивка на тъгата.
С венец от рози Господ ме окичи, ...
По изборите в Пазарджик
на оная корпулентна гад!
С властта не се прощавай,
инак за калинките ти глад!
Мале, коалицията се клати ...
Отдавна не мисля....
Отдавна не мисля за нея…
Тя има си нежен съпруг.
Детенце. И работа- като фея.
Аз често съм ръбесто груб. ...
Чудесата на града
отдавна съмна се навън,
сложи си новото елече
приятели те чакат вън...
В парка всичко е красиво, ...
Обещах си
дойде ли буря и трудност непозната,
от яркостта му да заслепявам фалша,
та завистта чак да се стегне в ханша.
Обещах си естествеността на перла, ...
Концерт в есента
в час потаен дочух аз щуреца-солист.
Изненадан, дори вятър спря на место́,
поприседна смирен върху жълтия лист
с мисълта да викне поне три пъти „Бис!“. ...
Мъжка молитва
Нали на думите съм лесен,
и снощи се заклех в това –
да спра цигарите за месец
и бирата – за ден, за два, ...
Есенна импресия
грее даже, без да иска,
цветовете се разливат
и се кипрят, и се плискат.
Времето е приказливо ...
Под лозниците
на стари бъчви дъх на грозде спи.
И слънцето, от есента пленено,
във залеза с рубини то гори.
На двора вятърът е като спомен, ...
Страст
има ли отговор на самотата.
За нея отварям вратата
и се хващам за главата,
не ми стигат даже словата. ...
Кой пише книгата, в която живеем
Обноските, игра в театър.
Пред името му винаги е Сър -
Богат на чувства... колкото вибратор...
Очите, лед във чаша със уиски. ...
Не ме чети
замръзна красотата на луната.
Хладнее в моя поглед топлината,
изплъзва се бездушна утринта.
Издърпва я кафето от ръба, ...
Край гроба на Висоцки
... преминала градините на май, в купето влезе тя – Марина Влади,
коси разпусна, сви се на кравай, но томче на Висоцки не извади,
погледна ме със бялото веднъж – направо с баданарка ме вароса,
и сякаш че сибирският камъш ме изплющя на руски с два въпроса: ...