249 539 резултата
На Д.
Най-хубавото време от годината,
в най-хубавият ни, щастлив живот!
Белеят планините и долините ---
по тях се спуска северният флот ...
  257 
ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР
... твърде късно ми е вече да променям своя стил,
и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,
виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,
и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест, ...
  190 
Евров хленч
пред доларов чейнч!
А левът гордо
от своя „борд“,
от кеф си умира ...
  181 
Като листа от вятъра отнесени,
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...
  252  12 
уж е на шествие,
а е в нашествие
с куп произшествия
Шестсрично хайку с шестсрично заглавие, акростих, мезостих и телестих от отделни думи.
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема в памет на София Филипова, 2024 и не спечели награда.
  206 
"Ще скоча!" - казвах си,
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни, ...
  156 
Последните ѝ дни кълват врабчетата.
Дойде и краят… Сбогом! Заминава.
За някои несбъдната, проклета,
а други ще я помнят, благославят!
Признавам си, не беше идеална. ...
  199 
Често срещам коментари
с исторически лъжи.
От - предишните другари
със зомбирани души.
”Славни наши патриоти” ...
  244 
Сега да правя равносметка тънка,
навярно някой гръмко би се смял.
Такава съм си. Жилава издънка,
създадена от смях и от печал.
Небе – на хвърлей, но нали съм дребна, ...
  221 
СЪНУВАМ ТЕ В СВЕТУЛКОВИ КОРУБИ
... снегът ще запечата до април
пропуканите мои керемиди,
ще си изчезна – тъй недраг-немил,
без никаква надежда да се видим, ...
  158 
Сиво е, вали и сняг!
Няма слънце, птича песен, аромат на мак!
Блоковете, мрачни великани -спят!
Дремят и хората с отворени очи!
Като мравки пъплят по задачи, ...
  233 
Побеляла е тревата.
Покривите - заснежени.
Раничко е за шейната
и пързалки споделени.
Тъкмо този стих написах ...
  188 
Мое любимо, синьо море,
Обичам те толкова силно!
А ти - неприветливо все,
отблъскващо, злобно...
На мен ли се сърдиш, ...
  145 
Бесилото е вече построено!
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...
  279 
Сега прости! Обичай свободата!
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...
  282 
Окови и вериги не дрънчат,
а звуците отекват им далече.
Невидимите пранги как тежат,
народът мрачен знае вече.
С наочници, когато се върви ...
  206 
на силиконките
Не обичам,
това,
аз
модата ...
  170 
Единство и борба на противоположностите
Омайно,куртоазно звучи ѝ гласът
на вечната,обаятелна женственост,
от която могат и рога да растат
върху почва на интимна посредственост. ...
  190 
Ти и дъждът
Дъждът се стича по стъклата
и си направи с мен шега –
изписа ми, че ме обича
и ще ме чака във нощта. ...
  230 
СУПА ЗА БОГА
... хем Дядо Коледа дойде,
хем край на Коледните пости! –
сварих си супичка с фиде
от пилешко филе – без кости, ...
  228 
Толкова ще се научим
да си изхвърляме разделно
боклуците,
колкото – да си заключваме,
на място затвор-ено сбрани, ...
  192 
Няма друга на света
като майчицата ми добра.
Мила е като птичка.
На света е тя едничка.
Вече доста съм голяма, ...
  152 
Черна мъгла надвисна над града,
жаравата изгаря неговите крака.
Сам върви по бодлите от стомана,
ала вижда се във мрака портата към Рая.
Защо си отиде? ...
  301 
***
В тишината
на следобеда съхне
прането навън.
*** ...
  198 
Много ще те пазя,
Обещавам!
Полудявам от любов,
Полудявам!
  238 
Щом ритъмът ме завладее
и танцът в мене оживее,
забравям бързо всяко зло —
играя българско хоро.
Тогава цялата горя. ...
  434  20 
КОГАТО МЪЛЧА
Дали сезон е любовта?
За всяка обич трябват двама.
Не те намерих в пролетта,
ала и в зимата те няма. ...
  215 
– Очаквам ви отдавна, закъсняхте! –
ядосан Островръхчо им продума. –
На бал ли с други камъчета бяхте?
– Не сме, не сме... – Заобленчо издума. –
Забави ни една узряла круша, ...
  277  11 
З А Щ О У М И Р А Т Х О Р А Т А
Много от тия,които са преуспели,
завършват живота си със самоубийство,
когато безразсъдството се в житието намеси,
превръща битието в най-откачената лудост. ...
  166 
„Най-опасните социално
ще ги съдим специално“.
  198 
и Рождество Се
възцарява - и човек
небесен става
  216 
Отсечка права,
като змия се извива
в триъгълника на реалността,
където облоъглие в коприва
със формулите на стиха ...
  154 
Аз виждам още в снежното поле
два конника, покрити с ямурлуци.
Нощта - закрилница със тях пое,
по друми непознати тя ги пусна.
Затъваха конете във калта, ...
  181 
Без грим и прическа.
Разчорлена... Луда.
От мене излезе...
най-сладка заблуда.
Нахално намигна ...
  324  13 
***
Нощес крещяха бесни харпии наяве.
Заслушах се. Стиха от болка натежал,
аз хвърлих, като камък тежък в рядка кал,
но не от кал светът ми светъл е направен.
И падах дълго. Долната земя – под мене. ...
  180 
Снежинките сякаш донасят послание –
каква красота и нескрито желание
се смесват у мене в студената зима.
Оголени клони тъй приказно кимат!
Усещам познато вълшебно мечтание! ...
  290 
Бял сняг покрива горския хълм,
тишина обгръща всяко дърво,
светът е замръзнал в кристален сън,
пухкава дреха за зимно платно.
Сърничка крачи леко в снега, ...
  249 
Татусът един седи ми на ръката,
татусът със който белязах си душата.
Всеки символ там крещи от тишината,
история разказва, писана в мъглата.
История която нещо там в сърцето, ...
  206 
Сто пъти
ти казах
да тръгнеш,
това нашето
е една илюзия, ...
  228 
"Прости за Бога !!!" - взор в земята сведен
и устни боязливи - молят ме безспирно!
"Сгреших! Кълна се - беше за последно -
ще погреба у мене чудото немирно!
Ще скрия тази своя сянка, ...
  304 
Предложения
: ??:??