Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Шестимата пожарникари (от бъдещата моя стихосбирка "Чернобил. Сонети")

Първи напред. Никога назад!
Ващук, Кибенок, Титенко,
Правик, Тишура, Игнатенко.
Пожарна команда на Припят.
Не сте атомен пожарен отряд, ...
367 1

Тунел и азот (от бъдещата моя стихосбирка "Чернобил. Сонети")

Реакторът бушува, всичко гори,
дори долу земята под краката.
Недълбоко са подземните води,
границата между двата свята.
Появява се нова важна цел – ...
356

Камък за края

Не притежавам изящна словесност,
нито съм къдрав, героичен и строг
представител на класическия барок,
който се радва на голяма известност.
Не ме докосват думите на демагог, ...
355

Горе

Видях охлюв нагоре да пълзи
върху висока каменна стена.
Слънцето се вдига. Ще го изгори.
Взех и го преместих на височина.
Тогава вместо да ми благодари ...
387

Краят на улицата

Пак стигнах до края на улицата и не знам накъде да продължа.
Сърцето и умът ми този път не си противоречат.
Мълчат.
Мълчат така,сякаш всеки път би се оказал грешният.
Душата ми реши да не тръгва на път. ...
344

Ще тръгне ли влака

Влакът потрива космати ръце,
готов да скочи като расов бик.
Няма ли кой да покаже червено
на този фанатичен болшевик?
Горе малко ли дебнещи облаци ...
295

Чест и дълг

С чест най-честно полагаме труд,
когато е нужен-не толко тежи,
но някъде гръмва финансов надут
мехур-пълен с боклук и лъжи.
И честно,бързо изпадаме в криза, ...
211

Платноходката на времето

Затворихме кутия- точка, минало!
В бъдещето водим платноходките...
По моста крачи времето изстинало,
унесло се навярно от разходките?!
Препускаме със вятър през вълните, ...
264

14+ Сатен за грешници

​Нощта облича черната си рокля –
сатен, ушит за грешници и за крадци,
и всеки, преклонил се пред нагона,
готов е да раздава евтини лъжи.
​Върти се дансингът от празни обещания, ...
294

Едем

Кой ме изпрати в Едемската градина?
Кой и защо така нищожно ме проклина?
Научи ме да живея в напрежение и в страх,
да не извърша някой нов, егоцентричен грях.
Мечтите имат вкус на забранения плод, ...
432 3 4

Животът

любов не се ли
уважава - в нелюбов
преизбуява
и безжизнен - сив и сух -
животът запустява
250 1

Истинската сила е да останеш спокоен, когато е лесно да избухнеш

Не е сила юмрукът, свит до болка,
нито гласът, разтърсил тишината.
Не е сила бурята над полето,
а коренът, останал под земята.
Когато гневът като огън се надига ...
326

Минават дни и месеци, години...

Минават дни и месеци, години,
а споменът за теб във мен гори!
И няма сила, която да ми забрани,
за теб сърцето мое да твори!
Загубих светлината в своя ден, ...
327 1 2

Честит рожден ден!

Посветено
Честит да бъде този ден рожден,
за тебе, мъжо мой, изпълнен с красота!
Бъди от всички с обич поздравен
и покорявай върхове в света! ...
362 2 4

Карах

Карах през къра цял живот.
Явно, бил съм идиот!
Ядох, пих, посред нощите.
Не мислех хич за старините.
Без да мисля щраках с пръсти. ...
362 1

Пожелание...

Градинка си имаме, съвсем скромна -
с дървета, цветя под прозореца...
Отморяваме очи, когато можем,
хапваме и плод, с грижи немного...
Чирикат птици - денем, дори нощем ...
327 2 8

Ключът

Притежаваш цялата си свобода,
в ръцете ти е тя.
Искаш да тръгнеш,
но уви – ключът го няма.
Как ще излезеш, ...
317

Смях и обич имам за вечеря...

Мирис на трева и мокра пръст и,
спомен за отминалия дъжд.
Тихичко промъква се на пръсти,
мракът зад гърба ми. Изведнъж,
хей такава мърлява и кална, ...
340 4

И ето посягам към белия лист

> И всеки път, когато заболи,
>
> посягам към белия лист
>
> с надежда нещичко да се роди ...
312 2 6

Във всички следващи животи

Изпод килима на отминалата младост,
ако мога, ще изровя от калта -
онази тъпкана от злото воля,
да мога сам да си простя.
И бих на Господ тихо се помолил, ...
392 7 6

12+ Живот на пауза

Не търсим ни близост, ни дружба, ни допир.
Живеем на свят разстояние.
Понякога действаме, най-често с "копи".
Пропускаме някое хранене.
И тъй се гордеем с онази диета ...
356 5

Песента на рапаните

Дойде време за разплата –
Плащам за извършения грях.
Заключена към теб е вратата –
Сам стоя на морския бряг.
В узото виждам твоето отражение – ...
302 1 2

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/

аромат
макът сънува
целувките на пчелите
***
в скута ми ...
268 1

Когато последната нощ се разтвори

Бог седи на ръба на поредната вечер,
а ръцете Му трепват от нашия грях.
Уморен е, уморен е, човече,
и не крие горчилката, има и страх.
Той ни гледа - през нашите рани, ...
301 1 3

14+ Не още

Той седи срещу мен
всред крайпътните макове
като огнени светулки
очите му искат любов
там, под стария орех ...
328

Намерих те

Намерих те някъде в полето.
Сред цъфнали теменуги и синчец.
Намерих те случаѝно ли в сърцето
обсипан с пъстроцветен венец.
Намерих те сред изгрева на слънцето. ...
298 1

Счупени ли сме?

Счупени ли сме?
Вероятно...
Вече не търсим близост...
Отдавна знаем, че е за кратко.
Вече не чакаме мила дума... ...
265

Реплика

Рекъл е Берлиоз,
композиторът тоз:
- Живеещите от корема
не разбират
живеещите от сърцето. ...
333

Идалго

На Иван Ненков
Препъват ме морета, планини и хора,
шагреновата кожа на паважа – също.
Но аз, обърнал гръб на вечната умора,
несгодите си още с две ръце прегръщам. ...
935 7 26

Не се шегувам

Понякога адски съм лоша
и късам от парка цветя.
Оставям боклука пред коша,
но в мене изгнива сметта.
В рецете цветята ми съхнат. ...
844 3 11

"Дий, мърцино! Стани и върви"

Кранта мършава влачи талига
и преживя бодливи треви.
Ако падне – инатът я вдига:
– "Дий, мърцино! Стани и върви"
Изкривено от тежки дисаги, ...
301 2

Търпението често постига това, което силата не може

Не бурята променя камъка,
а капката, която не се уморява.
Не викът убеждава сърцето,
а тишината, която остава.
Силата блести като мълния ...
454 3 1

Буря

Когато бурята над мен се спусна,
не вярвах, че ще има светлина.
Небето беше сиво и безкрайно,
а вятърът разкъсваше мечта.
Дъждът отмиваше следите на надежда, ...
276 1

Резонанс от сто лица

С различни роли, в хиляди каданси
от минало далечно до сега,
като дъга с преливащи нюанси
пътувам - да открия същността.
Ту малка, незначителна и сива, ...
659 4 8

Заедно

Пред бунгалото на почивната станция
рапанче търкам, свит като жаба,
а на пейката седнала, спазва дистанция,
усмихнато, тихо охранява ме баба.
От перилата на моста гледам целия свят, ...
560 4

Погледни ме

Погледни ме, Юни, със добри очи,
нека има хора - слънчеви лъчи,
не мръщи небето, давай ми крила,
като бяла птица в тебе да летя.
Нежно с дъждовете, мило ни гали, ...
357 2 2

Ти, ти и ти

И когато спра да пиша тайно,
далеч от хорските очи,
когато нещо е умряло в мен и смърди,
ще се питам ли защо и кой ми го причини?
И когато сетя се, че човека, ...
260

Веселие

Малки пъргави краченца
тичат из поляните красиви
и калинки, кацнали по любопитните носленца,
пърхат с алени крилца свенливи.
Там ливадите зелени ...
406 2