Стихове и поезия от съвременни български автори
Годините и ние
Ооо, не! Не сме, приятелю, уви!
Годините отпечатъка свой
оставили са и то в нашите души!
И нека не гледаме бръчките, ...
Златен пръстен
а после слушам
как листите нашепват благослов!
И става тихо, тихо...
Да послушам ...
Криле
далеч от реалността,
но все пак живея
живот смислен
и винаги съм имала смелостта ...
Зооробот
не мислител по Роден,
битът не бе ми лесен,
една забавна песен.
Не е до колене ...
Неосъзната слепота
Всичко що ни се случва
в този живот толкоз прекрасен,
не е плод на просто налучкване
в рамките на нашите житейски романи, ...
Изречено 🇷🇺
ще изричам с нежност – обичам –
теб и земята, теб и небето,
теб и простора на птиците,
теб и звездите сияещи, ...
Отрязък от време
всички сме родени в шанс, неповторим и уникален, за този свят!
И-бремето, което е в нас и радостта която е неизменната му час,
водят ни в пространството пред тях да запълнят отрязъка от нас...
Петя Дубарова /25.04.1962.-04.12.1979./ ...
Ще паднат ли маските?
Моя съдба тъй горчива и сладка,
колко обич в сърцето пося,
както може единствено майка!
Ти предаде на своите чеда, ...
Улица
когато минавах сам сама,
ти свъси вежди неохотно
и направи се, че не
виждаш стар познат? ...
Вълна в дълбочина
не дава капка да провре
дъждът, с горещините спорещ –
на сянка си му е добре.
До корена застанал бобър, ...
Следвайки елфическите руни...
аз узнах за светлият ти знак
и настроил влюбените струни
свиря и мечтая пак, и пак.
Прекосявам дните неизменно ...
Катана
и светиш с твърдия си блясък,
и никой земен крясък
не може да те трогне, знам…
И твоите сълзи червени са почести – ...
Понеже съм създадена от плам
не мога да мъждукам. Вощеници
край мен рисуват сенки многолици,
а аз изгарям. И гневът ми ням,
отприщи ли се в яростни пожари, ...
така, че всичко да трепти,
сякаш с теб се свързва,
никога не ти омръзва,
пропило тихо дните ти, ...
Отключват се вратите на душата
пронизало сърцето ми преди.
Перо от ангел даром изпрати
от небеса – да ме омае мило.
И потопено в тихото мастило ...
Полет
яда ми към хората и към света.
Седящи на пясъка
празни
омразни ...
Същата
Аз ли съм това?
Макар че духът е същият и усмихвам се:
Колкото - толкова, каквото - такова!
Очите са същите, макар да виждат различно, ...
арфите от звездни висоти.
В искрено изгряващи мечти
отговорът тайнствено се скита.
Новата надежда днес полита, ...