42 000 резултата
Нарисувах тъга,
нарисувах (със думи) сълзица.
Теб те няма, те няма, сега -
14 години, сестрице.
Кога минаха? Аз побелях, ...
  347 
КАКВО ЛИ Е ДА СИ МОРЕ
Какво ли е да си море –
да нямаш край, дори посока.
От майка да не си роден,
сред бездни тъмни и дълбоки. ...
  152 
Времето ме затяга,
всичко превръща се в жива рана,
неизлечима, неуловима,
носталгията пак ме настига.
Броя дните бавно, трагично, ...
  160 
По устните на грапавия вятър
полепнали са светли песъчинки...
И мирното море е непонятно.
Вълните може би не ги е имало.
Подмамени от памет обещаваща, ...
  194  11 
Лятна вечер. Слънцето уморено притваря очи
и ляга ребром зад хребета. С теб го изпращаме
от скалата, то ни целува с последни лъчи,
гората притихва, синкав мрак бавно припада.
Танцуват искрите на огъня, проблясват за миг ...
  279 
Треви мои буйни и зелени
по обширните поляни небрежно разстелени
сутрешнаната роса със свежест ви е напоила
цветята с палитрата си от цветове ви е дарила.
Този мой ден с вас искам да споделя ...
  72 
Брадата на пуйета побеляла
по листа стеле се, подобно от кандило
кат' пушекът се носи, дух без тяло,
белязана със капки от мастило.
Акълът му я следва в редовете ...
  276  11 
На З. Л.
В земята той меча зарови,
свърши за него войната.
Не плуг изкова, а подкови,
с вятъра литна в зората. ...
  131 
Сън ли е? Не зная
Тъмният прозорец В празната си стая
свети пак отворен… дъното дълбая
в черната ми стая. с нокти на ваятел.
В пълното на мрака В пълното на мрака ...
  136 
Аз съм
Аз съм книгите, що чета,
в светове безброй летя.
Аз съм цветята в градината на село,
с рози, маргаритки, нарциси, зюмбюли. ...
  91 
От нищото започнахме -
наивни, нежни и добри.
Без корен и без почва.
Все още вярвам - птици сме.
(Нали?!) ...
  215 
В памет
на Девас
И след поредната гадост,
и след последната разлъка,
остава само пустота ...
  178 
"Колко съм си смел ти ме виж -
жена кавалерски "победих" аз!
Пред целия свят и пред Париж
добре я разкатавах с пълна газ!"
  201 
* Дъхът й спираше
като на диво животно - докато наблюдава жертвата си.
Сенките се преплитаха
като паяжина ... и я преследваха.
Стените задушаваха спомени.
  79 
Затворен в тясна, златна клетка
подсвирва шарен папагал,
красивите криле размахва
и прави се на клоун сега.
Разхожда се по дървената летва, ...
  101 
Свири, цигуларю! Светът усмирен,
в нозете ти ляга полека.
Магия от звуци създаваш за мен...
Зад гения виждам човека.
Усмивка сияйна... Красив и чевръст, ...
  124 
Дон Жуан навсякъде се среща,
мъже прелъсти Месалина нова!
Плътта, жадна за кеф и гореща,
за още и още наслади е готова!
Как този разврат да спрем, ...
  154 
Не си мисли, че за тебе си спомням
само на рождения ти ден;
Обичта ми още е огромна;
все още раната кърви във мен.
Все още ликът ти ми е пред очите. ...
  89 
По здрач те призовах с последна мощ.
Пейо Яворов
Ти кажи на скръбта да си ходи
и на хладния есенен плач
през дъждовните епизоди ...
  206  12 
Истина древна, дреме на рафта
прашна и застаряла сумти…
скрита зад пожълтели анали
протяга се, но търпеливо мълчи.
Наблюдателна, пряма и дръзка ...
  141 
Може ли по детски да се смеем?
да играем… ей така като деца.
Липсва ми по детски да живея…
Да обичам и да вярвам в чудеса.
Липсва ми градинката на баба…. ...
  120 
(На Александър)
Мое малко момче, мое чудо голямо,
мое мъничко чувство за вечност,
моето щастие да бъда твоята майка,
моята сбъдната голяма човечност. ...
  122 
Боже, върни в нас светлината,
децата ни от пороците пази!
Премахни култа към парата,
пречисти ни от злоба и омраза!
Нека всеки днес свободно да диша тука, ...
  170 
Е Д И Н С Т В Е Н
Истинската поезия е занаят превърнат в Изкуство,
Изкуството е Дъх Неповторим, Отминаващ...,
за кратък миг само потопен в Емоцията и Чувството,
същината на Вечността можеш,да хванеш. ...
  114 
Ако можех да открадна ден,
в който да се върнеш ти при мен,
бих платила даже и цената.
Да те видя и да те прегърна,
зная - аз не мога да те върна ...
  190 
П О П Ъ Т Я 45
Загиват или просто умират личностите,отминават Епохите,
а Съзнанието продължава самотно,да броди
по булевардите на Житейската Суматоха,
всред отминали артефакти и настоящи доводи, ...
  85 
Свикнах, да те нарича "моят мъж".
Свикнах от нея да не се отделяш.
Свикнах в очите ми да бъдеш дъжд,
и сънищата мои да превземаш.
Свикнах с времето да не ме търсиш, ...
  115 
Тази красавица сребърна, нежна
свежда свенливо маслини-очи,
щом я погалят неволно, небрежно
златните слънчеви, топли лъчи.
Ала царува тя в тъмнината, ...
  196 
Говори ми красиви лъжи,
че от истини грозни боли ме.
Суетата във мен съживи
и със щастие мнимо дари ме.
Че в живота - илюзия кратка - ...
  243 
„Пътят на петте сърца"
На One Direction по случай 14 години от създаването на групата
Ето дойде дългоочакваният ден,
Часовникът удари полунощ с вик.
Пет момчета събрани в едно цяло, ...
  98 
П О П Ъ Т Я 4 3
Селата ни отдавна пустеят,
лишени от звъна на младежкия смях,
закономерно,монотонно,бавно изчезват...
Дълбоко в подсъзнанието безвъзвратно потъват спомените за тях... ...
  87 
***
Чудя се къде ли щяхме да сме сега,
ако не бяхме в прегръдка, сливайки сърца.
Различен живот, различни емоции,
но с теб открих истинската светлина.
Разхождам се сам в дъжда отново, ...
  117 
Помисли над това -
тишината /самотата/ лекува.
Ти и Бог - в самота /тишина/,
някой тропа и псува.
Не разбираш Света, ...
  149 
Като престъпник се промъква бурята –
на пръсти, подло удря в гръб,
с юмруци блъска, мачка, скубе бурени.
На всичко сякаш има зъб.
Извива с гняв ръцете на дърветата ...
  156 
— Да се сбогуваме ли,нежни Луноходе?
Не сме морето, прегърнато от слънчево небе
и в хоризонта нежно, далеч, далеч да ни зове.
-— Да се сбогуваме?! Къде? Кога?
Коя посока си избрала Лъчезарна? ...
  167 
Хиляди българи те напускат,
Всеки ден, всеки час,
Но какво има там за тях,
Което тук да не може да поискат.
Нима има по-красиви планини, ...
  150 
Така е хубаво да нямаш грижи,
в черупка да затвориш своя ден
и с хубави неща да го нанижеш,
от простотата му да си пленен.
Дали ще споделиш море и пясък ...
  164 
Тихо стъпвам на пръсти, че вън
котарак сред тревата заспал е,
мърка песничка нежна насън,
той – бродяга, от век непогален.
По кожухчето всеки бодил – ...
  126 
“Войници, родината и императорът ви зоват!”
Но чия е тази родина?
Изгрява червеното слънце върху техните потни и уморени чела,
с трепетно, печално сърце подминават другарските тела.
“Безконечна да е Японската империя!” ...
  141 
Ето ме отново, в главата ми строя стена,
между мислите ми, спасявам детската мечта.
Цветни спомени пазя, преди черно-белите да ги погълнат,
в меланхолията си, в тъмнината им да се удавят.
Домът ми пустее, не живея в него, а в ...
  112 
Предложения
: ??:??