42 239 резултата
Мама е слънцето в моя ден,
звезда в небето – мой вечен фенер.
Тя пази душата ми чиста и светла,
учейки ме да вярвам в доброто и в светлината.
С нея израснах – под ръката ѝ силна, ...
  220 
(сВалка анималистик стайл)
Имаме си котка Ася –
същ полковник от запаса.
Щом мяукне силно с баса,
целия ни двор оглася, ...
  193 
(сВалка етно стайл)
„Прела баба три недели…“
Цанко Церковски
Вела беше се навела
над колата с манивела ...
  229 
Не отивай в кръстосаният огън.
Просто гледай отстрани.
Останките от спомени -
хвърли ги и нека той да ги довърши.
Не се самонаказвай. ...
  162 
Един живот – един спектакъл,
и аз играя го сама.
Тъй често моят ден е плакал
или пък крила съм сълза.
Но бяга времето, изтече… ...
  176 
Страхувам се /от себе си най-вече/,
че мога да обичам безрезервно,
че с мисълта пътувам надалече,
че моят смях понякога изнервя.
Страхувам се, че мога да изгубя ...
  397  11  13 
И, както казва Ралин, с мъдрата си мисъл,
че отпуските свързват се с курортите...
Там се живеело набързо и без зла умисъл,
но след връщането - почвали абортите!
Със същата, по-справедлива и по смисъл ...
  235  10 
Богатство, пир на обич всеотдайна,
сърце, задъхващо се от любов!
Аз мисля, че за никой не е тайна,
щом имаш баба – ти си Бог!
Те са цветна палитра, твърде различни, ...
  220  11 
Любовта е огън, що вечно пламти,
в дома ми тя свети, в душата шепти.
Семейството — пристан, пристан без край,
в него намирам покой и безкрай.
Тя носи топлината в студените дни, ...
  251 
Казват, че съм гост
на този свят лисици
с плоски паници.
А тя все пак се върти –
гнездо, пълно с куп звезди!
  161 
След всяко страдание, след поредния взрив,
от който покрай нас светът се руши,
всевечни въпроси с триста възли
напират за отговор… На какво се крепи
този свят и защо е студен, безлюбовен? ...
  182 
Животът е вечно движение,
движение само напред,
Човекът, с импулс вдъхновение,
успехът го чака навред.
Животът не знае посока, ...
  290  17 
("Оръжията и човекът" 2 в сВалка стайл)
В Чили Лили не остана,
а замина за Гвиана
и какво там с нея стана,
тайна е неразгадана. ...
  203 
Понякога изплаквам болка в стих.
Прошепвам я без глас като молитва.
Душата ми е храм – прикрит и тих,
а често с взлом вратата му подритват.
Понякога по-малко уж боли – ...
  183 
(сВалка хайку стайл)
Дъжд завали ли
тича с чадър за Лили
завалията Ли.
https://www.youtube.com/shorts/3xppu2Rg3HI
  192 
Самотата като нощ безкрайна,
в очите ми танцува сянка тайна.
Страхът прегръща мислите с лед,
а сърцето шепне: “Тук ли си, поне ти, свет?”
Нещастието в тишина дълбока, ...
  189 
Шепотът на вятъра тихо рисува
сенки от светлина във душата.
Диханието на утрото пробужда,
изтрива мрака, прегръща земята.
Във пулса на времето - крехка искра, ...
  165 
Фильо, Мильо и Ванили сбили са се с Били
(сВалка стайл)
Трима бабаити с вили,
дето в Сенокос са били,
да се приберат решили ...
  196 
Ама, че съм хубавец!
Атлетичен, ям медец!
Нито бачкам, мързелан,
за потомство съм призван.
Иска ви се от сърце, ...
  142 
Изпратихме поредната година –
уж година като всички други,
за нас обаче – несравнима –
чувство ново тя събуди!
Чувството в дома си да посрещнем ...
  163 
(сВалка стайл)
Мисли за Вивка
той под завивка –
да я навие
да я завие. ...
  183 
Какво е любовта – една магия,
съкровище или пък земен дар,
връхлитаща, нечакана стихия,
запалваща в душите ни пожар?!
А може би отдаденост присъща ...
  180 
Аз нося светло име на звезда,
но като нощ съм тъмна и потайна.
В една усмивка и в една сълза
се сбирам и съм толкова безкрайна.
Понякога съм чиста като сняг ...
  261  11 
Някой на вратата хлопа.
Новата година? Опа!
Вън, премръзнала и стара,
мечка мачка тротоара.
От балканските зли чуки ...
  161 
На Andre Rieu
Мълчание и тръпка, и Андре…
Със нежни струни гони ми тъгата.
С цигулката във двете му ръце
разпалва той огньове във сърцата. ...
  153 
майки
на (на пътя)
убити
разбити
от удар ...
  190 
В очакване притихна светът
и започна обратно броене,
тя приготви се тихо за път,
за последно подгъна коле́не.
Беше млада, изпълнена с вяра ...
  276  14 
Опитвах като другите поети
аз рими интересни да създавам.
Щом Слънцето над нас за всички свети,
не исках в сянката им да оставам.
Защо стихът ми скучен е, открил съм ...
  145 
Година пълна със Обичане
изпращам, а до мене пак си ти.
Любов взаимна все така си имаме
и кошничка със дъхави мечти.
Подаръци целогодишно си раздаваме ...
  208 
Не тъжи ! Усмихни се, светът е създаден от грешки.
Осъзнатата грешка простена е стъпка напред.
Ако можеш добро да дариш, направи го човешки,
тихо после тръгни и не чакай да дойде при теб.
И не спирай да търсиш, ще си намериш морето. ...
  237 
Някъде там из предишен светъл живот
дните ми земни явно са вързали бавно
стара любов и положили нежно в кивот –
към мене пътува сред Космоса леко и плавно.
Някой светло жадува за мен ...
  213 
уж е на шествие,
а е в нашествие
с куп произшествия
Шестсрично хайку с шестсрично заглавие, акростих, мезостих и телестих от отделни думи.
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема в памет на София Филипова, 2024 и не спечели награда.
  198 
Сиво е, вали и сняг!
Няма слънце, птича песен, аромат на мак!
Блоковете, мрачни великани -спят!
Дремят и хората с отворени очи!
Като мравки пъплят по задачи, ...
  228 
Без грим и прическа.
Разчорлена... Луда.
От мене излезе...
най-сладка заблуда.
Нахално намигна ...
  316  13 
Бял сняг покрива горския хълм,
тишина обгръща всяко дърво,
светът е замръзнал в кристален сън,
пухкава дреха за зимно платно.
Сърничка крачи леко в снега, ...
  239 
Твоята смърт предопредели твоето раждане.
Греят в небето снаряди,
и хората се обичат,
истински, чисто,
принасят ти дарове - ...
  139 
Е, друго си е, щом отвън
е пухкавата белота
на този сняг, довчера, сън,
и спомен бял от младостта.
И не, че остарял съм чак, ...
  225 
Малка схлупена къщурка
сълзи от смях заключила е вътре.
Тичат там, закачат се със смехурко
радостни живуркат в тясната которка.
Една сълза намери ключа за вратата ...
  204 
Всички мои прегради аз зная отново-
само с стих,само с дух,само с воля,
ще издигна по-здрави и от твоето слово-
вероятно,защото го мога.
И дори да си вярваш, ...
  230 
***
Времето – тънка струйка в часовника.
Песъчинките скърцат в зъбите,
влизат в очите, дращят душите ни.
Изплъзващи се мигове ни
връхлитат след време, ...
  166 
Предложения
  • С не малко хъс, безбожно къс, животът ни събира и разделя. Посипва с пепел. Слага кръст. Върти и нас...
  • Бях в полето вълшебното цвете и пчеличка до мен долетя. Кацна тя, потрепери с крилете и превърна в п...
  • Избухваха любови отведнъж и гаснеха пожари пред очите ми, завръщаха се много не веднъж и с нова обич...

Още произведения »