Стихове и поезия от съвременни български автори
Разкъсай илюзорната картина
че твоите дух и чар ограничава.
Портретът ти усмихнат е, пленява -
и дълго взрян аз в теб потъвам в дрямка.
Вълшебница си бяла на платното, ...
Шивашки кроежи 2
преживявам аз едва.
Джобът и стомахът – празни,
и мухи налитат разни.
Аз отпъждам ги – отлитат, ...
За властимащите
не е време за народно вече.
Ти си моето начало и край
Защо си толкова прекрасна —
дива ружа,
от приказките самодива?
С каква хитрост, ...
14+ Хуманизмът човекоубиец
опърлени от огънят те сякаш викат.
В гърдите въздухът горещ неспиращо боли,
подобно стъпки на изгнаник скитащ.
Човекът знае, както огънят да сее нищета, ...
Нощни сенки
и обгръща вредом града.
Никой вече навън не остава,
щом приижда глухо нощта.
Плъзват сенки по всички фасади, ...
Тръгни си - по Димитриос Валасиадис
От сигурността на кухите прегръдки
От спомена за глупавото щастие
Тръгни си!
Не взимай нищо с теб! Без сувенири ...
Нормално
но за статистиката ни какво е?
Един измамник някъде разбърква
кое е чуждо и кое е мое.
Един на улицата бил пребит, ...
Илюзия за утре
а то ми обещава светлина.
Но колко пъти бъдещето
се оказва вчерашна мечта?
Човекът все към утре се протяга ...
Преди да тръгнеш
буди ни от краткия ни блян.
Пясък става времето в ръката —
всеки миг е вече разпилян.
Нощ памучна бавно си отива, ...
Съвършенството
То е извън обхвата на всички утвърдени списъци на догмите
за периоди отминали,настоящия и всички предстоящи,
то не се побира в рамките на никакви норми,
то е в основата,в центъра и в безкрая на Непостижимото, ...
Всеки се мисли за поет
Всеки се мисли за голям поет.
С рими и без рими,
с малко изкуствен интелект.
Всеки става оригинален поет. ...
16+ Аз, Дявола и Г. Мишев
ебем си майката и пишем поемите му.
Аз и Г. Мишев зеленеем в световния ад,
аз знам дъното, той познава остатъка- свят.
Моят приятел слага шала си шит на жълто канапе, ...
Карма - епилог
Изкуството и естеството - искаше ми се естеството да разглежда въпросите относно творчеството и творението, създаването. Озадачих се, когато разбрах, че сътворението е най-често споменаваната тема в изкуството ...
Спомен
тихо проскърцва дюшеме в реквием.
Утрините са тихи, като в молитвена проза
и единственият аромат, е на смляно кафе.
От стените ни гледат скъпи... далечни. ...
Шивашки кроежи
от компютъра не мърдам.
Постижения въвеждам,
настрани не се оглеждам.
Кой какво е изработил ...
Фонтан
те шумно отлитат нагоре, напред, настрани.
Деца, едни онемели, други от възторг запели,
гледат и радват се в плен на тез оцветени води.
С викове пляскат и мокрят коси си, ...
Диктатура на Пенсионерата
Нима умира вашата светла тъга?
С лозунги за мнимо вдъхновение
тече мълчалива в душата река!
Но помните възторжените поети, ...
14+ Следата на дланите
Почиствам го с розова вода,
вдишвам въздуха на борова смола.
Затварям очи
и докосвам душата си. ...
12+ Сериен любовник
между вълк и гъска.
Той желае да я схруска
тя пък все му съска.
Но вълкът е сериен любовник ...
Затъмнение
през август,
мислех, че си начало,
а се оказа най-нужния край.
Готова бях за теб. ...
Нечутото между
живее нещо без име.
Не е време.
Не е вечност.
По-скоро онзи миг, ...
Кое ли не
не се страхува
да не (би да) му вменят
клише(творение)...
За някои балкански забележителности
има свой вулкан.
Недоволство
Да накараш Тишината да шепти, да говори
от фугите между нотите, думите и полусенките,
означава, че винаги те терзае творческото съмнение
и постоянно се стремиш към Съвършенството. ...
фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/
пола
чорапи
стари обувки
в гардероба на времето ...
Шивачът на тишината
от нашите години пелерина;
отрязва мигове, мечти, бои
и шие тишина след всяка зима.
Той влиза без покана у дома ...
14+ Пройдоха
барове, жени, хазарт, хотели...
Обърнеш се - животът ти отминал,
изпил си го с пикантните коктейли.
Огледаш се - изпразнена бутилка, ...
Завинаги ще те обичам
във който един Космически Ромео
внезапно и нечакано се втурна
на Слънцето по гаснещата магистрала.
И закова летящото си въртеливо тяло ...