Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

# 12


Бай Ганьо,
ще да ни е прототипа.
Ние ще да сме продукта,
Продукт на време, ...
267

Дупе ще ли ми дадеш

Нали съм джентълмен
от махалата ромска,
културен и почтен,
с талига конска,
(Макар магаре да я тегли...) ...
394

Синът на Тетевен

В Тетевен зелен, роди се герой.
Сава Младенов се нарича.
В родината си се врича.
С млада душа още не вкусила свобода.
Той израсна с революция в кръвта. ...
276

Дано

Огледало... запотено, криви лицето
Уморено! Опрял си ножчето в гръкляна!?
Дали се стягаш да излизаш... или край.
Вратата - кръцната и слушаш новините.
Бога ми, какъв кошмар, убийства, ...
290 1 2

Понякога искам дните да свършат

Понякога искам аз
дните да свършат.
Понякога искам
съвсем да не съм.
Не мога да бъда ...
251

Цигулка щом сънува пеперуди...

Изплакала най-светлите сълзи,
цигулката сънува пеперуди.
Щом лунен лъч зад облак пропълзи,
душицата ѝ сребърна се буди,
та сянката на сова да вгради, ...
403 2 7

За теб

Когато бавно прокарвам
пръсти през полиците,
отдавна не чистени от прах;
и когато през нощта гледам тавана
и ме обзема див непреодолим страх; ...
327

Квартет 3

И чудатко и поет и човек
Необикновен загадки твори
Странният му стих слушам вече век.
На чудовище прилича дори.
Колко приказни въпроси пита ...
308

Зима и любов

Пристига зимата като принцеса бяла
и всяка наша дума е любов.
Притихва в джоба, ни утеха закопняла,
нашепва ни в сърцата благослов.
Дърветата са булки със одежди бели, ...
564 2 6

Пастирът на отминалото време

Разбра, че идва краят неизбежен,
когато разораха с плуг ливадите.
По-малко мляко почна да прецежда
и кучето му взе от бяс да страда.
Децата му заминаха в чужбина, ...
650 3 9

А знаеш ли?

А знаеш ли колко отрови изпих,
дордето през Мрака по тръни се влачех?
И смисъл открих, и във бездна го скрих
светликът за мен е най- тежко проклятие.
Гнездото си свих сред разруха и грях, ...
384 6

Тези прости неща

Харесвам простите неща!
Те са винаги ефикасни!
Харесвам именно тези неща
защото са винаги ясни!
И разбира се траят завинаги! ...
307 2

Вината на оцелелия

Някъде дълбоко под земята,
затрупана под въглищния пласт,
душата бащина най- свята ,
превърна се в счупен бряст.
Четири часа живот във утроба, ...
239

"Ангелът на милосърдието"

“Нека да не се оскърби нейната мила сянка от тези късни
цветя...“ И.С.Тургенев:”Памяти Ю. П. Вревской”
. С красота и интелект - блестяща -
муза на поети, писатели...
Светски живот на придворна дама, ...
329 1 8

Любовен път

Без теб не съм и наполовина
от цялото, което сме.
Без теб и мен дали ме има?
Това е ясно, твърдо не!
Намерихме се и се сляхме ...
428 2 10

Щом слънцето

Щом слънцето в сърцето слезе
и залюлее го с лъчи,
и миг копнежен с него влезе
с красиви влюбени очи.
И после всичко е щастливо ...
329 2

Наричане

> Дали е ангел… дявол знае
>
> Жена е… страст и вопъл
>
> "Женско биле" Жени Иванова ...
397 4 7

Сега пред мен си нежно съкровена

Бездомните си чувства, разпилени,
по пътища загадъчни събрах.
За тебе приютих ги - щом познах -
в очите ти вълшебства откровени.
По краища различни, разделени, ...
457 3 2

Свободен да летя

В безвремието на времето избухвам
в непоносимо ярка, цветна тишина.
Животът ме обгръща ужким нежно,
но всъщност здраво в свойте пипала.
Понякога наистина се хващам, ...
476 1 2

Кадилница на есенни мечти

В най-последната купчина сухи листа
есента си зарови жълтици,
умореният дъжд като счупен кристал
се разсипа на ситни карфици.
Разтопи се луната от фин порцелан, ...
695 6 24

Кърпеж на стари рани

КЪРПЕЖ НА СТАРИ РАНИ
Самотата намира пролуки –
постепенно дома ми превзема.
Вечер слушам как – дрезгав, улукът
рецитира дъждовна поема. ...
386 4 7

18+ Отново “вагинална сухота”

Отново “вагинална сухота”.
На сухо съм в пустинята Мохаве.
От седмици - жена ми е така:
психически е в адски лошо здраве.
Отбягва ме от цели десет дни ...
595 3 14

Прегръщам ви с обич

В очакване сте там – на пътната врата
посрещате ме, щом пристъпя прага.
Сърцето ми е въглен, изтляло във жарта,
тъгата ме пречупва, гърлото ми стяга.
В душата още стискам шепата си прах. ...
595 2 16

И къде е

Ех, любов... земна, безумна...
Споделена, неписана, изживяна.
Не вкусила слава, но сълзи проляла...
за изневяра, лъжа, поквара.
Ех, душицо лъжовна... вярваш на ...
352 1 1

Не ми каза

Ти кога ме видя - не ми каза
и кога си затвори сърцето.
Тишината така ме беляза,
светлината ми взе от лицето.
Ти какво си мечта - не ми каза ...
416

Настани се до мен

Настани се до мен. На леглото…
Не пътувай в мисли обзет.
Днес, понеже е толкова модно,
да се правиш до глупост превзет,
Аз не вярвам, че сам ти се иска ...
374 1 2

Добро утро, мила роза

Добро утро, ум на роза,
най-схватлив!
Сърцето ти - мимоза,
а духът ти волен, жив!
Добро утро две очи - ...
353 1 3

Далеч от всичко тук познато, тя...

Далеч от всичко тук познато, тя
сънувайки живее в чуден свят.
По тялото и́ раждат се цветя
и нежности над аурата и́ бдят.
Понякога усещам аромат ...
442 4 4

Устрем

Със смелост ти нагоре летиш,
в себе си без да се усъмниш.
Тези, които те проклинат —
в свойта злоба ще затънат.
Слова лъжливи ти ще чуеш ...
281 1

Закон

Двадесет години. Още спомням си,
усмивката ти първа в асансьора.
Двадесет години. Още нося ги –
сто хиляди вини. И с тях – отрова.
Двадесет години – криви пътища, ...
340 1 4

Едно последно къстче България

Във грубата прегръдка на гората,
прерязано от каменните вени,
едно последно къстче от земята,
разтърсва ме в българските гени.
Тук всичко ми мирише на история ...
431 10

Омега

Всепроникваща омраза.
Потоци кални отнасящи света.
Загиват родове, подобно жаби
и родолюбието е унилата тълпа.
От тинята на Ганг ...
577 12 9

Светъл път

Мога и така да те обичам,
светъл път осъден на забрава.
Стръмен, каменист и нетипичен,
и по който никой не минава.
Път по който никой не минава, ...
265 1

Искам

Искам
Как искам навън да е снежно,
над мене безспир да вали,
да тръгна по бяла пътека,
да следвам красиви мечти. ...
497 5 4

„Зима или пролет?“

„Зима или пролет?“
Времето не може да се реши,
дали е зима или пролет, не се знае.
Сняг на земята, слънце в небето —
не знаеш какво да облечеш, ето! ...
469

В средата на мечтите

В средата на мечтите съм се спряла,
на мостчето под вишни разцъфтели.
Усмивка на лицето ти изгрява,
с топлина докосват ме ръцете ти.
Притихнала мечтая си за слънце, ...
528 3 8

Зимна премяна

Над земята се спуска с пухкав, снежен воал,
зима нежно възкръсва в стъпки есенни с кал.
Да събуди за обич всяка мъничка твар
и очи да притвори в небосвода изгрял.
Тя във в бяла прегръдка чудни мрежи преде ...
509 4