Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Спасение

С трудни мисли се будим и тежка въздишка,
с болка в душата, с която трайно се свиква...
а след това ни е все едно какво ще настане,
мир ли, война ли, или катаклизъм подхване.
Всички летим устремно към финала, ...
204

Цикъл „Откровения“: Ново начало

Новото начало не е дата.
Не е обещание.
Не е план.
То е онзи миг,
в който си позволя ...
259 1 4

Цикъл „Откровения“: Вътрешен мир

Вътрешният мир не идва,
когато всичко е наред.
Идва, когато спра
да чакам светът
да се подреди вместо мен. ...
243 1 4

Цикъл „Откровения“: Тъга

Тъгата не е слабост.
Не е падане.
Не е край.
Тъгата е мястото,
където се срещам ...
281 2 4

14+ На еротичната граница

Ущипах мацка по дупето
и тя направо два ми врътна...
Любовно гледах към небето,
че направо си ме гътна...
А после станах, дрехите изтръсках, ...
285

Кой е шефът-3

Кой е шефът-3
Пример паметен досега,
жив оставащ навеки,
за човеците грешни,олтар-
техни духовни доспехи. ...
244

Откровение 2009

За сериозни неща си говорим –
Но спокойна е в нас кръвта.
И разбираме се – а и спорим.
Но сближава ни любовта.
За пророчества, а и за карми – ...
284

18 1 13 15 19 1

В началото беше самота,
по пътя всичко беше бавно, сиво.
Сърцето ми се губеше в нищото,
а в мислите разруха, мрачно, тъжно.
В душата шепнеше отчаяние, ...
495 1

Елей в отровата

Смалява прошката… о, как смалява!
Прекършена от тихата вина.
Дали пък злото днес не се венчава
с една нелепа мисъл, че змия
ще си извади зъбите отровни ...
400 4 8

14+ Пробвай, подчини ме!

Луда съм, жарка, бълвам искри,
даже Всемирът ще се преклони.
Пътя препречваш ми – горд си. Нали?
Твърд като древни отвесни скали.
"Следвай ме, огън!" - казваш и в миг ...
374 1 3

Сърцето и ти

Прокудени мисли зад високи огради -
сърцето мълчи ли, мълчи.
Дълбоките бръчки болят като рани -
сърцето тъжи ли, тъжи.
А беше привечер с облаци златни - ...
348 1 3

Цикъл „Откровения“: Женственост

Женствеността не е жест.
Не е походка.
Не е украшение.
Тя е начинът,
по който пазя себе си, ...
266 1 2

Цикъл „Откровения“: Смелост

Смелостта не е вик.
Не е броня.
Не е поход.
Смелостта е онзи миг,
в който спирам да се оправдавам ...
222 1 2

Цикъл „Откровения“: Светлина

Не викам светлината —
тя сама ме намира,
когато спра да се крия
зад думи, зад страхове,
зад тишини, които не са мои. ...
214 2 4

Ода за пролетта

О, пролет светла, дъх от нов живот,
ти слизаш тихо в земната ни плът,
разкъсваш лед и скръбен зимен свод
и будиш свят, заспал във своя път.
Със пръсти топли галиш ти леса, ...
400 5 21

И Орбан днес нанякъде замина

И Орбан днес нанякъде замина.
Не му помогна с нищо Джей Ди Ванс.
Сега е ред и в нашата Родина,
на Радев тук - да не дадем аванс.
Тук не е нужно много да гадаем, ...
330 1 10

"Огън, следвай ме"

Душата съм на огъня – златиста
и нямам дом, ни рабош, ни везни.
Обикнеш ли ме с плам ще те пречистя
магията ми ще те промени.
Стихия съм и обич съм. Копнеж е ...
266 2

Сега и тук

СЕГА И ТУК
Аз в куфара си, с който ще потегля,
едва ли нещо мога да поместя.
Побират ли се юлската постеля,
стрък мащерка и тихи птичи песни? ...
321 3 4

14+ Мъртвите 1985

Не знаеха, че утре ще умрат.
Не знаеха, че пътят им е свършил.
Че някъде безмълвно ще лежат
и бабички сълзите си ще бършат.
Наоколо високите брези ...
302 1 5

А името? Каквото му дадеш...

Виж, месецът е станал слънчоглед и
звездите – рози. Вгледай се. Цъфтят.
Щурците ли? О, те са ми съседи.
Къде не питай. Може би по свят.
Чуй, вятърът как пее. Упоен е. ...
295 3 4

Великденски сълзи

Ще се стопят в душите ни,
ще попият в земята...
Нима ще бъдем зрители,
след като сме опяти?
Тръгва керванът от слово ...
342 3 7

Някой подарил ѝ е светулки

Някой подарил ѝ е светулки,
набрал ги е навярно от реката,
и малката разплакана Цигулка –
легна замечтано на тревата.
Някой подарил ѝ е небе, ...
295 2 2

14+ Лъчите

Със слънце между краката
изгрява зората,
нищо неподозираща,
издига се над тревата.
Да задържи ли светлината за себе си, ...
226

Празен стол!

Днес празник е свещен,
а тежест нося във гърдите.
Знам, че бдиш над мен...
Безшумно роня си сълзите.
Козунак меся, да ти занеса- ...
320

Спор с Времето

Ограниченото мислене спореше с Времето -
пресмятяше всяка секунда живот;
присмехулно-пресяващо натякваше бремето
на непоносимия човешки живот.
И фактите поднасяше ...
247

„Защо възкръсна?“

Христос възкръсна, но защо –
да гледа нашия духовен недоимък:
доброто, проснато на болнично легло,
грехът – превърнал се в поминък…
Възкръсна, Господи, защо? ...
175 1

Убили Него, себе си убихме

Хора, обичах ви, бдете!
Юлиус Фучик
Жените мироносици се побояха,
че камъкът пред гроба ще тежи,
но щом пристигнаха, какво видяха? ...
290 2 8

Кой е шефът - 2

Кой е шефът - 2
Защо си мислите, че избрал е България
за изваждането на човечеството от кризата,
пренебрегвайки смотаните американци
с техния работохолизъм и енергийни пазарни визии, ...
212

Великден е

Великден е и хората празнуват,
събрали се на щедрите си маси.
Те чашите с напитките целуват
и пълнят неуморните стомаси...
Черупки от яйцата пъстроцветни ...
311 3 12

Обич не се повтаря

Аз те обичах,
като магма от земни недра
в теб запалих огън
и тичах след твойта мечта,
аз те приех ...
292 2 4

Любов, която не умира

Събра се мракът на валма
и затова не ми се пише.
Душата – свита и сама
стихът – почувствал се излишен.
И ми е нужна светлина, ...
223 1 6

Предизборно

Отново старите муцуни,
развяват нови знамена.
Изричат няк'ви сладки думи,
но мисълта е все една.
Да грабe кой каквото може, ...
254

Завръщане

Гората... Въздухът... Дърветата,
протегнали се към небето.
Реката... Птиците...Пътеката,
която води към сърцето...
Кога ли за последен път ...
323 2 4

40 Дни....

Изминаха четиридесет дни от нашата раздяла.
Раздялата възможно най-тежка.
От както те няма аз не съм цяла,
а болката е нечовешка.
Дни и нощи безсъни, зловещи. ...
238

Великден!

С осветени цветя, с песнопения,
иде Великден - празник съкровен -
Тържество на тържествата най-светло,
за величавия Богочовек...
С любов стремим се винаги към Него, ...
290 4 11

Въпроси

Сред мисли пак главата ми се носи,
обземат ме натрапчиви въпроси
и тази нощ съзнанието ми глождят,
а отговори в сън не ме спохождат.
Излизам вън и тръгвам без посока, ...
276