249 539 резултата
Добрата жена
Една мила, усмихната и добра жена
живее в малко селце в планина.
Сама живее, но никога не е сама,
с близки, съселяни и приятели е тя. ...
  207 
Такава съм, ето ме, бяла и чиста.
Опазих се. Само за тебе.
Прогарят безсънни копнежите листа,
Сърцето изписва: Потребен.
Такава съм, ето ме, мъничко луда, ...
  244 
В едни зимен ден ... или Първият зимен ден на 2024-2025 година
/ откраднато от Нета,... от неизвестен поетес /
'' Тихо си сипах ракийка една
галено шипе гърлото тя...
Бавничко на плота режа мезе ...
  215 
реката бяга
между двата си бряга
стои си все в плен
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема „София Филипова” 2024 и не спечели награда.
  230 
Аз пак съм тук, защото обещах ви.
Очички любопитни в мене гледат.
Те в пясъчника скочиха със щастие,
но накъде ли трябва да поемат!
– Заоблен си и лесно се търкаляш, ...
  276  10 
най
важи какво
твори се - пред
което Бог диви Се
  225 
***
Времето – тънка струйка в часовника.
Песъчинките скърцат в зъбите,
влизат в очите, дращят душите ни.
Изплъзващи се мигове ни
връхлитат след време, ...
  185 
Усетих синя птица в сърцето си..*
и изхвърлих Буковски.
Моите сини птици
не летят... и не питат....
не задават излишни въпроси ...
  188 
Грешките – те са нашите вечни уроци,
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
  472  15 
Дъждът от снощи сам се укроти…
И Облакът си пръсна козирката,
зад хълма, край смълчаните скали.
Сред глухите въздишки на тревата…
Зората се показа – изведнъж ...
  264 
Не може все да чакаш тук,
останал сам на тази гара.
Настръхнал, посинял от студ,
оставил нейде прокълнатата си дарба.
Знаеш сам, последният вагон ...
  249 
ПРИБИРАМ СЕ ВЪВ СВОЯТА ДУША
… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –
и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,
зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,
и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей! ...
  175 
Защо ли нощем във сънят ти, идвам за подслон?
Защо от тебе искам да отпивам?
Имам точната
"способност"
за любов, да си избирам онази – "невъзможната". ...
  231 
Кукличка с кукленски къдрици,
прическа направена във стил,
ходиш сред много хубавици,
но най-хубавата си оставаш ти!
И смееш се, играеш, ...
  180 
Обичам да съм сам със тишината
когато вятърът навън фучи!
Когато те прегръща тъмнината
и всичко в миг потъва във мечти!
Обичам аз във нощите студени ...
  234 
ВЕЧНИЯТ ЗОВ
Американският либерализъм поведе хорото,
с лого на президента-боклукчийския камион,
комично двуличие с посока оскотяване на обществото
в тъмните дебри на американския Вавилон. ...
  132 
Избрани или не... живеем.
Търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редим пак рими ...
  441  16 
ИЗРЕЧЕНО ВЪВ ВИРТУАЛА
Нима живея в свят на глухонеми?
Кому да кажа тихичко: – Здравей!
По улиците бродят джи-ес-еми! –
вторачени във своя тъп дисплей. ...
  233 
З А К Л Ю Ч Е Н И Д В Е Р И
Всичко зад тях е на ужким,
но дефакто си е жива реалност,
в която за разлика от другите
аз малко по инак попаднах. ...
  219 
Тръгвам. Дръзка и боса.
Току-що се родих.
Сто усмивки си нося,
сто надежди и стих.
Ще вървиш ли до мене? ...
  217 
БЯЛО В ОЧИТЕ МИ
Всеопрощаващ беше този сняг
и ние – две настръхнали врабчета,
преминахме греховния му праг,
преди виелицата да зашета. ...
  259 
ДЮШЕШ ЗА ДЯДО ВАЛЕРИ
... все по-често напоследък се усещам адски стар,
вече не звъни съседът, не излизам на пазар,
в пощенската ми кутия паяк примки си плете,
бира спрях дори да пия със картофките соте, ...
  219 
От календара лист последен на стената
показва дни до Новата година
безспир нататък се върти земята
и времето на старата отмина.
Какво да пиша в дневника за тази: ...
  227 
Неделя е. И пладне превал`я.
На двора седем кирки тъпо бухат.
Мъже, с разголени до кръст тела,
пръстта разбиват и кънти на кухо.
Не кладенец копаят – тъмен ров! ...
  328 
Обичаният човек е светлина в нощта тиха,
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...
  334  19 
Слънцето на младите ми дни
потъва в зимната панорама.
Останали сами с теб,двамата
се питаме:кой от нас се промени?
И искат ли чувствата ни днес ...
  275  16 
Жена ми - роза бодлива.
Случайно ще я зърнеш - погледа ти ще улови.
Ще ѝ се чудиш - Боже, колко е красива!
Аромат на нежност, цвят на радост - ще усетиш, че е жива.
Ще мечтаеш да усетиш дъха ѝ, ...
  211 
Обичам
Обичам във бялата зима
звънчета да пеят за мен,
следите от теб да открия,
забързана в белия ден. ...
  215 
Причастност
Към света, към човек,
Към група желана, към
Всяко същество, растение,
Ил стихия, причастност ...
  265 
Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
  325  12 
Подаръци избирах за Коледа и теб,
Красиво опаковах ги и сложих ги в колет.
Но най-скъпоценното нещо на поета -
Това е да си подари сърцето.
Цялото оставям го на теб - няма драма, ...
  183 
Срещу мен –зазидана стена,
имаше врата на нея вчера.
Вечно се оплаквах от студа,
но къде пролука да намеря?
Този сняг се сипал не насън, ...
  237  10 
Отново приказка извая,
снегът изсипал се отгоре.
Града не мога да позная,
напълни се със снежни хора.
Врабченце чурулика гневно, ...
  240 
Иконата сияе в мрака.
Проблясват меко ореолите.
Със благославящи ръце
душата ми докосвате.
И двамата във мен ...
  222 
Обичам те като поезия
от къдрава щастлива лава,
как тихо и красиво влезе и
във всеки миг растеш, изгряваш,
и свети ти косата нежната ...
  203 
Със себе си спорих до изнемога,
между: Не бива! Няма! И не си!
Гасих го с голи длани онзи огън,
но как за бога клада се гаси?
Гнездо за кукувици сякаш стана, ...
  241 
Тази година вече реших...
ще напиша писмо вместо стих,
ей така, да се разберем по човешки
до Снежанка, та да откликне по женски.
За послушна по-по-най от мене няма, ...
  271 
Струни недоизпяти, думи недоизживяни,
светове непребродени и пътища неизвървяни.
Безкрайни нощи - копнеж на сетивата,
забързани дни, бягство от самотата.
В утрото е надеждата, залезът е спасение ...
  492  10 
Победите се бурно празнуват,
загубите са дълбоко осмислени пъзели
за да може вятъра пак да надува,
платната изпрани с шампанско и сълзи.
Така се най-добре поумнява ...
  135 
Към Бога
Боже що да сторим!?
Виждаш ли ги тия?
Те от твоята щедрост
правят търговия. ...
  269 
Предложения
: ??:??