Поезия
Memento mori
... когато те посочат с пръст, мисли какво добро си сторил –
дали било е честен кръст пред властното "Memento mori!",
дали добър си бил човек? – сред глутници от злобни хора,
дали – през погледа ти мек? – не е летял лъжовен кораб, ...
Платоничен студ
но на слънцето дирята чезней.
Лагерният огън още сгрява -
последната главня в него тлей.
Сърцето ми, самотно в жарава, ...
Неизплакани сълзи
как ти мина днес деня?
Радост или мъка твоя,
труд и пот за таз мечта?
- Добър вечер, мили мой, ...
Цвят
да обичам и копнея.
Покажи различен свят,
изтъкан от ведър цвят.
Говори ми за мечти, ...
Простамол уно
... и тъкмо пиех третата си бира,
вторачен в своя мъжки ореол,
простатата ми взе да алармира –
купи – ми вика, хапче „Простамол”. ...
Мисли в квадрат
да живея вечно
и късах листата
на маргаритката
в календара ти. ...
Ежедневие с трус
кога ще се кротнеш,
а твоят примига—не се суети!
Без дъх преработвам,
денят ми е котва, ...
Кекс
Животът ми е като кекс -
понякога няма да набухне,
друг път ще прелее от тавата.
Не слушам съвети. ...
Новите души
когато хиляди луни
под звезден похлупак
огреят новите души
и светлината на деня ...
Страст
Докосвай ме, няма да те подвеждам.
Усещай ме, цялата съм твоя.
Усещай ме, накарай ме да моля.
Целувай ме, изпивай ме със устни. ...
Тъй искам Любовта
Искам да говоря всичко смело.
Да споделям и се смея.
Мечтите да превърна в дело ...
Еротиката да опиша в епопея. ...
В просъница
яви се ти пред мене,
в небесна рокля, синя,
и с нежност наранена.
Чух писък на въпроси ...
Зад всяко мое слово, ако трябва...
с душата океанно ще застана.
Безумното туптене не отслабва
и пламъкът в гръдта е без промяна.
И в есента зората ми засмяна ...
Ще те открия
ти ще се познаеш в нея.
Ще усетиш всеки звук,
как за теб дошъл е тук.
Тук тя ще те прегърне, ...
Подслушан разговор
Настръхнал е октомври и от дни ръми.
С неравни откоси черупки барабанят
по гърба на броеница паркирали коли.
Няколко ненаситни, кресливи врани ...
Не се прави на агне
вълкът ще те изяде"
българска пословица
Вълкът обича агънца да хруска,
по-крехките са чуднички на вкус. ...
Писма без подател
Навярно – вместо лека нощ, деца,
по време на обилните вечери
ще ви изпращам светли писъмца –
един напълно вдетинен Валери, ...
Есенни щрихи
рисуват картини из стария град.
Вятърът, приел съдбата си да бъде сам,
потръпва от настъпилия хлад.
Едно паднало, изгубено листо, ...
За утре
облаче пара – от пръст.
Оран е. Вол бял набоде
срещнати влага и ръст.
Китни – дърветата в парка, ...
Вярната посока
е,че рано или късно все някога свършват
и се явяват най-верен и точен критерий
за това,как и защо да ценим и пазим Мира,
а мига в който всички те ще изчезнат ...
Дом
носталгични мисли влизат в мен със взлом.
И тъй далеч съм аз пленен -
тъгувам да се върна в своя дом…
Тъгувам да се върна в своя дом. ...