Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Ваканция

Всеки вика днес: “Ура!”,
вече е ваканция,
ето свърши се училището
идва края на мъчилището.
Вече почват приключения, ...
420

Синева

Да видиш синева, какво е?
Очите да препускат във простора,
а там на хоризонта нещо твое,
да казва - синева във кръгозора.
Онази чакана вълшебност, ...
311

Любовта...

Мразя любовта,
винаги е като все едно си в пустошта.
Мразя любовта,
винаги оставам сама.
Мразя любовта, ...
306 1

14+ Дупе като цвете лунно

Всичко ти е загоряло
само дупето ти бяло
свети като месечина
и зове ме да намина...
Ясно е, не съм я глух, ...
347

Милостта на тишината

Старостта не чука — просто влиза,
неочаквано, без думи, без палто.
И сяда тихо в празната ти риза,
превръщайки „утре“ във „било“.
Подрежда бавно чашите в дома ти, ...
375 2 8

Рай и Ад

И Рай, и Ад животът ни поднася
и всичко пътепис е от това,
дали коварство в избора проблясва,
или сияен изгрев на звезда.
Дали били сме верни, или подли, ...
250

Лято, остани

Лято, остани
Остани със мене, лято,
докосни душата нежно!
Да шуми с вълни морето,
да блести, блести небето! ...
502 9

Любов на разстояние.

Лъч лунен разцепва тъмнината-
Токчета дамски-изгарят в пожара.
Танцът ми пречупва тишината-
Под плача на страстна китара.
[Chorus] ...
312 1 6

Точно днес...

Зеленоока, с дъгоцветни къдри,
зората сипва, а щурците спят.
И разни твари (май от мен по-мъдри)
от нищо си създават малък свят.
От капчица, трохичка, иликорен, ...
337 2 3

Когато мисълта заспи

Когато мисълта заспи,
не настъпва тишина.
Остават сенките на думите,
разпилени по ръбовете на деня,
като дрехи, забравени след дълго пътуване. ...
321

Време за прошка

Най-страшните войни са войни от мъст,
най-силните хора са хора от пръст,
най- тежкият удар е удар незрим,
когато ти знаеш -предал си любим.
Години минават,но не и страха, ...
218

Кое е то?

Кое е то?
Кое е то, кажи,
моля Те, отговори?
Има време за игри,
но къде ли го държи? ...
476 2

"Не съм една"

Не съм една. Във мене се преплитат
безброй жени от вчера и сега.
Едни мълчат, когато ги обиждат,
а други палят огън в тъмнина.
Една съм дъжд по клони натежали, ...
409 1

Мрачен коридор

Обичах те в коридорите на мрака,
където прах покрива всеки ден,
където всяка стъпка беше знакът,
че някой вече е осъдил мен.
Обичах те зад хиляди врати, ...
378 1

Дихание на мокра шума

ДИХАНИЕ НА МОКРА ШУМА
Аз мога да си купя дреха –
по цвят и кройка да ми пасне.
Ала душата ми е крехка –
да я рамкираш е опасно. ...
322 1 4

Разрухата отде започва

Разрухата отде започва
ръжда в разсъдъка прокрадва се,
а съска сянка и отрова точи.
От шепоти ушит и шарен
с венеца трънен той не радва се, ...
476 7

12+ Едно сънено утро

Море-тъй синьо – като зеница,
и скали,със снежнобял прибои,
и жълти дюни, и морска птица,
а на дюните във утрото са тя и той.
На Изток морето просветлява, ...
416 1

Не ти обещавам ни сън, нито рай

Подам ли ти в миг оцеляло крило,
едно е. За мен и за тебе.
Летях ли? Комай е отдавна било,
но виждам - до болка потребен,
в очите ти полет. А в думите - страх. ...
375

Тотално

Звездите ще догарят в изкривения от спомените ден
и космосът ще изтече през някоя мъничка дупка в тялото...
Във зиналия вакуум ще развее
отвратителната си усмивка старостта.
Ще прегорят минутите като ненужни жици ...
441 12 11

Таралеж

Обичам таралежи –
игличките им свежи,
и всяка е различна,
но защита е отлична.
Имат много врагове, ...
382

Среднощна гара

Чувам дъжда на среднощната гара,
тръгнал на нейде – незнайно къде!
Спомени дебнат зад сградата стара
и чувствам как времето сякаш краде!
Отминали дни от живота безгрижен ...
337 1 2

12+ Шофьорски курс - Жигули

Йо! Внимание, внимание! (Чуй ся!)
Курсът започва сега! (А така!)
Инструкторе, стегни се... (Стегни се!)
Идва буря от чар и беда! (Let's go!)
Забрави за листовки, забрави за знак „Стоп“, (Няма стоп) ...
373 2 3

Жарко лято...

Божи дар - жарко лято се задава -
жега - през деня, през нощта даже...
А спомени чудесни как ме грабват -
отнасят ме в детството прекрасно...
Гоненка - в тревата на ливадата - ...
337 2 6

***

Аз казвах ли ти колко ме е страх,
че някой ден ще се събудя?
Че всичко ще е тежък грях.
Сърцето ми ще стене до полуда.
Че цяла ще съм белези от рани, ...
342 1 3

Село Ярлово

Село Ярлово
Там, далеч в полите на Витоша планина,
има селце с името Ярлово от някога!
Малка река лъкатуши, за хората вода,
реката Палакария помагала на хората! ...
377 1

Неуморница

На Мари, която ще се познае в тези редове❤️
Има някакво вълшебство
в тази приказна женица.
Бърчи някога нослето,
но каква ми е умница! ...
592 4 24

Въпрос

Днес ме заговори едно малко непознато дете.
— Коя си ти? — попита тихо.
Погледнах в чистите му очи, отворих устни, но замълчах.
Коя бях аз?
Жена. Любима. Любовница. ...
444 1 2

Като истински джигит

Той не беше Бангаранга.
Той не беше Чатуранга.
Викаха му: Джаста Праста
че работи със Подкаста.
Оня, дето в Кентърбъри ...
355 1

Невидима

Не моля за взора ти син.
Доверието наивно прекърши
Не вярвам на празни слова
И няма сляпо завръщане.
Подарих тяло, сили и ум. ...
456 1 6

Криле

Дойде и си отиде - лъч нетраен. Една съм аз, а в мен, раздор и здрач:
изтока и запада в спор безкраен, на моите сенки немият плач.
Злободневието - сив и прашен облак - гаси ми слънцето.
А в този зноен пек крилете ми седефени вехнат свъсено.
По пътя, който с всяка луна се удължава, сливам се аз ...
430 1 1

Определено

един дъх за писател
един дъх за читател
и няколко стиха
***
един свят за очакване ...
450

12+ Глич в Матрицата

Всички гледат. Никой не вижда. Скролвай. Скролвай.
Светът гори отвън, но тук е супер свежо,
Хвани екрана здраво, консумирай безнадеждно!
Един харесва лайк, друг продава празни думи,
Всички сме роботи със изтрити гуми! ...
404 2

Законите на Крум остават неразбрани

Не вярвам пирамида някога да сътворим
или пък сфинкс от столицата да ни гледа,
ала в гора без план комплекс да построим
за някого остава знакова победа.
А после следва шоу на екрана ...
302 1

Не бях аз никога онази

Не бях аз никога онази,
носталгията що гнети,
що булчинска премяна пази,
имането зад сто врати.
Река ли, тръгвам. Хей така. ...
298 2 3

" Глупакът" от колодата на Таро

Гадателка на карти Таро пак
пред мен явява се на кръстопът.
Късметът ми обърнат е глупак -
" Глупакът" аз изтеглям всеки път.
Надолу със главата си съдбата ...
419 2 3

Свободата на падането

Не ме учиха как се пада.
Учеха ме как да стоя изправен —
като дърво, което се страхува от вятъра,
като камък, който се преструва на вечност.
Но един ден земята изчезна под мен. ...
462 1 1

Неудачна шега

Във Фейсбук мъж обява дава -
продава своя малък син,
защото той не го оставя
следобед сладко да поспи.
Синчето плаче и се глези, ...
354 1

Мисъл

за изкуствения интелект
клише е всяка втора мисъл
сиреч на човек духът
отчаял би се и сащисал
232