Стихове и поезия от съвременни български автори
Спомен за юли
и дългият ден се протяга лениво.
Със слънчеви пръсти небето разлиства
макове, лавандула и мащерка дива.
Залезът – шедьовър с отблясък карминен – ...
Диван
тука, в Пловдивския Мол.
Тавана ценовия счупих
да го имам в моя хол.
Имам си една съседка. ...
На поправителния
зъбите си миех с Поморин,
как тренирах в жаркото ни лято
алгебра на моя дървен чин.
Споменът до днес ми и в душата, ...
Не се предавай
перфектните ти планове до дъно,
от нищото, отново ги гради,
не може вечно все да бъде тъмно!
И паднал във калта, не свиквай с нея, ...
Извор
Търсиш онова.. което някога наричаше смисъл...
Трябва да ти кажа нещо важно -
мнозина са минавали през този праг,
но ти се връщаш често. ...
Песен на жътварка
и от порой намокрена трева…
Дали се будиш и с криле на птица
или усетил нечия вина,
която да удавиш смело в чаша. ...
Не пипайте поетите!
Не пипайте поетите!
Оставете ги на Времето.
Че те са като боговете,
неподвластни са на хората. ...
Вселената остана безразлична
пука с сиви кости,
и жеги адски
впиват зъби остри
в изпотените и вонящи ...
Стих за кухото поколение
животът ѝ е снимки в интернет.
За лайк продава си душата гладна,
а позата ѝ пустош тъпо-хладна.
Настърже си салата с киноа ...
За теб
Липсват ми очите ти, твоята сладка усмивка. 🥹❤️
Лицето ти е лъч надежда за мен,
очите ти — бисери в обикновен ден.
Ах, как искам да си до мен… ...
Като пясък между пръстите
сипе се като пясък между пръстите ми.
Не успявам да го задържа, изплъзва се.
Опитвам се да го догоня, да го спра, уви …
Осъзнавам, че силата е вече в точността ...
В търсене
Паяче ми шиеше следа.
От слънчевите мигове замръзвах,
а вечер се пречиствах със сълза.
Всичко, дето някога научих, ...
И пак ще обичам
аз пак ще обичам,
и с безброй имена
ще зова и наричам.
И след мен неотлъчно ...
Моята улица
къса като живота ми,
тясна като съдбата ми.
Винаги тичах по нея
и не свършваше тя под краката ми. ...
Роди се в дъжд
израсна в яма —
тъй болката ми
никога не е била голяма.
Изписана с кръв, ...
Равносметка
какво ли претендирам аз, че знам...
и подозирам ли,
че могат те да бъдат пагубни,
когато сред житейска глъчка ...
В приказния свят
от книжки чудни и вълшебни,
със тях да бродя по света
да срещам приказни герои.
Веднъж попаднах на джудже, ...
Есенно
с онази неспокойна есен,
в която с нежната мъгла
се чува приглушена песен.
Дали ще мога да допея ...
Довери се на зората
когато последният лъч се скрие?
Оставяме ли тези, дето няма ги,
щом сами ще чакаме зората ние?
Гледаме ли в счупеното огледало, ...
Табуретка за моята съседка
Купих си на сметка табуретка в нашия квартален магазин.
И поканих моята съседка! – че да не живея тъй самин.
Тя пък взе, че седна – и не стана! – черпих я със бира и кафе.
Три пъти я викнах на дивана, стар диван с дамаска – кадифе. ...
Броим се като пилци... Оцелели
Двулично ни е времето, двулично,
уж дишаме, работим, уж живеем,
уж пишем, а какво ли значи личност?
Отриха бронебойните патрони, ...
Със вълшебна тротинетка
че съм вече мъж голям,
с мойта - стара тротинетка
към Бургас потеглих сам.
Изчислих - че до морето ...
Атакуващо "отстъпление"
Творчеството е Божа работа
и също като Господ
не може да се обясни!
Почти винаги онова ...
Легендата и сламата
Сложи си онази усмивка. Не от тенекия.
А на шут, който знае, че сцената е негова.
Така.
Вече си плашило. ...
Много здраве от Златната рибка
... щом хилавото слънце замъждука
и листопадът смъкне дрипав шлейф,
си пожелавам тихичко: – Наслука! –
с рибарите на варненския кей. ...
Кръговрат
дишам с волно разтворена гръд,
а в мене танцува и пее в отмала
смело избрало сърцето ми път.
Пролетта на младостта ми нежна ...