Ambrouse (Стефан) - Works

Среща със Сатаната 🇧🇬

Срещнах Сатаната в съня си. Не си мислете, че имаше рога, копита и опашка. Съвсем нормално изглеждаше, само дето беше… как да кажа… прекалено… материален. Не знам дали намерих точната дума. Както и да е. Как разбрах, че той е Сатаната ще ме попитате вероятно? Ами по лукавството го познах. Взе да ми ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2017-03-18T21:49:55+02:00 1.1K 2

Да намериш изход 🇧🇬

Чак когато закрачи към колата си, младият мъж осъзна, че е прекалил доста с алкохола. Погледът му се бе премрежил, а краката му стъпваха несигурно по неравния плочник пред дискотеката. Стомахът му протестираше, давайки сигнали, че иска да се освободи от съдържанието си. Хлъцна, оригна си и се замисл ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2017-03-11T19:01:08+02:00 1.8K 4 4

Котето 🇧🇬

Хич не му пука
за времето.
Свито до улука,
дреме то.

Ambrouse

Poetry » Other

2017-02-18T18:52:14+02:00 1.5K 5

Двата фланга 🇧🇬

Вратата на импровизираното укритие се отвори и вътре влязоха двама мъже, облечени в черни кожени палта. Полковник Лапшин веднага усети, че тези типове са от НКВД и му призля. Винаги му ставаше зле, когато се налагаше да си има работа с НКВД. Сега очакваше поредната порция неприятности.
След насилено ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2017-02-08T20:30:28+02:00 1.9K 1 11

Нишка 🇧🇬

Случайна среща –
пърхат черните мигли.
Огън в лицето.
Дълго чакане
вече не ме измъчва. ...

Ambrouse

Poetry » Love

2017-01-29T18:28:58+02:00 1.4K 1 4

Не мога без нея (за конкурса) 🇧🇬

Очите на брадатия мъж фиксираха настойчиво момчето. В тях се четеше подозрение и дори лека заплаха.
– Как разбра за мен?
Момчето се размърда нервно в стола си, прокашля се и отвърна плахо:
– Един мой приятел ми каза.
– Кой? ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2017-01-15T18:37:29+02:00 1.8K 2 8

Блатото 1 🇧🇬

Тежката миризма на разлагаща се растителност и блатни газове ми действаше зле на апетита. Едва бях успял да си доям сандвича. Хенри обаче явно нямаше стомашни проблеми – даже си отвори консерва с желирано телешко. Очите му сякаш проблясваха при всяка хапка и това извика в главата ми спомени за покой ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2017-01-07T13:38:48+02:00 631 1 2

Мандат 🇧🇬

Стоим сега пред кабинета важен
във коридор излъскван от зори.
Ти – вътре, фен на партията ваша,
а ний – отвън елитни реформатори.
Но не това е днес проблема ...

Ambrouse

Poetry » Civic

2016-12-17T16:29:36+02:00 559

Престрелка край Уинди Хил (за конкурса) 🇧🇬

– Не улучи, Джо. Май ти треперят ръцете от многото пиене. Ха-ха.
– Ти само се покажи по-хубаво, смотаняко, и ще видиш как ще ти отворя дупка в грозната муцуна. Страх те е, усещам. Още малко и ще се напикаеш. Самуел, що за име е това. Прилича ми на негърско. Всъщност баба ти не беше ли черна?
– И тов ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-11-29T23:21:56+02:00 1.5K 1 5

Главата на пилота 🇧🇬

Пилотът на товарния кораб ZF-7 усещаше, че нещо не е наред, но не можеше да събере достатъчно телепатична сила, за да разбере къде е проблемът. Членовете на екипажа съответно не реагираха на мисловните му послания. Освен това, по някакъв странен, необясним за него начин, изведнъж бе загубил споменит ...

Ambrouse

Prose » Science fiction & fantasy

2016-11-22T12:41:44+02:00 969 1

Следизборно 🇧🇬

Обещание, размисляне, оставка.
Балотаж – за нова, подобрена справка.
Майка, нация, едва ли,
а гласувалите – кучета ги яли.
Хора, политика, отегчение. ...

Ambrouse

Poetry » Civic

2016-11-12T17:10:12+02:00 453 1

Оргазматроник 🇧🇬

След като се настани на шофьорската седалка, Денис се загледа в емблемата, изобразена на волана – незнайно защо му напомняше на комбинация от три пръста с преобладаващ среден.
– Каква марка е това чудо? – попита той русата продавачка, която се бе подпряла с лакти на покрива така, че блузката й стоеш ...

Ambrouse

Prose » Science fiction & fantasy, Erotic

2016-11-08T16:40:27+02:00 1.9K 3 4

Чаплин (за конкурса) 🇧🇬

– Тате, тази бялата птица каква е?
Момченцето сочеше към брега на езерцето, който бе зеленясал и отрупан с изсъхнали клони.
– О, това е чапла, сине. По нашите места често се появяват такива.
– Малко ми прилича на щъркел.
– Прилича, но не. Братовчедка е на щъркела. ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-10-29T14:17:46+03:00 1.3K 1 7

Огнен кръг 🇧🇬

Притиснала бебето плътно до гърдите си, тя гази в дълбокия трийсет сантиметра сняг. Вятърът развява русите й коси, ситни снежинки дращят зачервените й бузи. Студът продължава да хапе, но не толкова жестоко, колкото сутринта. А и тя се е сгорещила от продължителното ходене. Краката й вече се схващат, ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-10-11T16:48:04+03:00 731 1 4

Франция - България 🇧🇬

Едно на нула би било представяне достойно,
нормално е да се напием повече от двойно.
Във два на нула няма нищо толкоз лошо,
така са ни отупвали рутинно и при Тошо.
Обаче три на нула хич не ми звучи добре, ...

Ambrouse

Poetry » Other

2016-10-07T19:46:28+03:00 464

Отпечатъци 🇧🇬

Откъм сгушеното между две офис сгради павилионче се носеше миризма на скара и пържени картофки. Възпълната продавачка се усмихваше с половин уста на клиентите, докато сръчно обръщаше пържолите и кюфтетата. Бялата ù престилка беше опръскана с мазнина и отчаяно се нуждаеше от пране.
Патрик Нолан бе св ...

Ambrouse

Prose » Science fiction & fantasy

2016-10-03T17:31:55+03:00 822 6

Музата 🇧🇬

Джонатан Сноу знаеше, че ако не успее да задържи музата си, го очаква бавно, но сигурно интелектуално пропадане. Не само щеше да загуби способността си да пише смислени неща, но и щеше да се превърне в полуидиот, каквато съдба бе сполетяла 99% от населението. Колкото и да му бе трудно да понася вкус ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-09-13T20:52:42+03:00 938

Някои съображения относно махането на главата 🇧🇬

Ако сте си „махнали” главата по време на празниците посредством употребяване на извънредно големи количества алкохол, реалното махване на главата може да засили световъртежа, тъй като махнатата глава, тоест тази, която не на раменете, е с нарушена стабилност.
Махнете ли си главата пред дама, сваляйк ...

Ambrouse

Prose » Humorous

2016-09-01T20:01:07+03:00 857 1

Сянка ООД 🇧🇬

Денят обещаваше да бъде хубав. Слънцето надничаше над хоризонта, галейки с лъчите си спокойното море и пясъчната ивица пред хотел „Жана”. Средиземноморският циклон, който три дена бе носил дъждове, през нощта се бе изтеглил на изток и клиентите на хотела най-сетне щяха да имат възможност да се попек ...

Ambrouse

Prose » Science fiction & fantasy

2016-08-27T19:27:45+03:00 731 1

Хапчета 🇧🇬

– Трудно ми е да повярвам, че вашата компания може да направи така, че да живея 120 години – подхвърли стройният шейсет и пет годишен Люк Джерард и се загледа съсредоточено в седящия пред него лекар. Лекарят беше невзрачен, с миша физиономия и блещукащи от алчност очи.
– По принцип бихме могли да ви ...

Ambrouse

Prose » Science fiction & fantasy

2016-08-23T16:44:27+03:00 778 2 1

Кой (за конкурса) 🇧🇬

На вратата на селския тотопункт се е появила бележка, обявяваща, че ударилият джакпота е пуснал фиша си тук. Тотаджийката се усмихва притеснено, гледайки как постепенно се насъбира тълпа. Хората горят от любопитство, което придава на очите им неестествен блясък. Някой техен съселянин е спечелил 6 ми ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-07-17T22:30:51+03:00 956 2

Ще го видя ли някога 🇧🇬

Детството му бе скучно и еднообразно, лишено от каквито и да е забавления. Всъщност имаше едно нещо, което обичаше да прави в свободното си време – да чете книги – като това бе по-скоро страст, граничеща с вманиачаване. Четенето му даваше възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „ ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-07-06T11:11:09+03:00 916 3

Доброволка 🇧🇬

Автомобилът беше малък, но изглеждаше впечатляващо заради футуристичните си форми и ефектната боя – богата палитра от нюанси на зеленото. Жана застана до него и се заслуша в костюмирания мъж на средна възраст, който подробно ù разясняваше техническите и софтуерни параметри на машината. Макар че влад ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-07-05T15:37:36+03:00 997 2

Брекзит 🇧🇬

Брекзит
Олеле беда, Британия излиза,
явно следва много тежка криза.
Ягодите ще изгният на полето,
с кво ще галиме тогаз небцето? ...

Ambrouse

Poetry » Civic

2016-06-26T18:48:29+03:00 585 2

Чудовище 🇧🇬

Тригодишното момченце се е свило под завивката и трепери, впило трескав поглед в тънката ивица светлина под вратата. Мъждивата нощна лампа свети, но не може да разпръсне сенките, застилащи ъглите. Хладен ветрец полъхва откъм прозореца до леглото. Момченцето се надява, че този път чудовището няма да ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-06-14T15:24:03+03:00 817 5

Градушка 🇧🇬

Здраво днес ме би градушка.
И съвсем не бе наужким.
Някой взел ме бе на мушка,
щото явно не съм слушкал.

Ambrouse

Poetry » Other

2016-06-07T20:45:36+03:00 481

Невена 🇧🇬

Беше началото на септември. Селото бе затиснато от маранята и непосилната жега на проточилото се лято. Хората дремеха по къщите си, на никого не му се работеше. Дори уличните кучета се бяха изпокрили. По прашния път към църквата се клатушкаше набитата фигура на млада жена. Невена. Тя бе от малцината ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-06-02T18:19:19+03:00 693 5

Път за никъде 🇧🇬

От дълго време пътуваше по магистрала. Беше му скучно, заради еднообразните гледки, които предлагаше равнината. Ниви, тук- там някоя и друга селскостопанска постройка, крайпътни заведения с почти еднаква архитектура, гъмжащи от автомобили бензиностанции.
Толкова му бе скучно, че в един момент си пом ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-05-26T16:33:32+03:00 1.1K 5

Затова я убих 🇧🇬

Всички извърнаха глави, за да огледат подсъдимата, когато тя бе въведена в съдебната зала от полицай. Мнозина се изненадаха, това ясно пролича по израженията на лицата им.
Детеубийцата Тина Бъроуз изглеждаше съвсем млада, на не повече от двайсет и пет години, но същевременно с това изглеждаше и грох ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-05-20T07:58:00+03:00 909 2

Глад по Великден (за конкурса) 🇧🇬

Краката вече съвсем не го държаха, имаше чувството, че ако падне още веднъж, няма да може повече да се изправи. Всъщност през последния един час се бе строполявал в снега поне десет пъти, все с мисълта, че това е краят, но някак бе намирал сили да продължи. Снегът бе почти трийсет сантиметра дълбок, ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-05-13T23:46:09+03:00 1.9K 7

За музиката 🇧🇬

– Татко, какво е музиката? – попитата принцесата и с леко нервен жест отметна назад русите къдрави кичури, които бяха паднали върху челото й.
Царят очевидно се стресна от въпроса й. Гъстите му вежди се сключиха и лицето му доби страховито изражение.
– Как ти хрумна да ме питаш такова нещо?
– Ами… вч ...

Ambrouse

Prose » Science fiction & fantasy

2016-05-03T21:03:36+03:00 833 2

Намери я 🇧🇬

Буйната, ситно накъдрена коса на Тоня се вееше над седалката на кабриолета, подемана от мощните въздушни струи. Стиснала здраво волана с дясната си ръка, младата жена размахваше лявата си над вратата. Наслаждаваше се на хладните милувки на вятъра. От малка обичаше вятъра. Незнайно защо той пораждаше ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-04-27T00:45:22+03:00 715 1

Вечеря в ресторант „Неандерталец” 🇧🇬

Застанал на върха на един нисък хълм, Андрю Хайнс притисна слушалката на комуникационното устройство плътно към ухото си и трескаво занатиска копчето, чрез което се осъществяваше връзка с настоящето. От сутринта поне десет пъти бе опитвал да се свърже, но не бе успял, може би заради гъстата растител ...

Ambrouse

Prose » Science fiction & fantasy

2016-04-23T21:12:36+03:00 1.5K 5

Завещание 🇧🇬

Сините очи на семейния адвокат, макар и леко потъмнели от възрастта, блещукаха с дяволито любопитство. Джеймс четеше лежащия на бюрото документ, барабанейки нервно с пръсти.
– Завещание под условие – промърмори Джеймс и вдигна глава към адвоката.
– Точно така.
Минута по-късно младият мъж се подсмихн ...

Ambrouse

Prose » Science fiction & fantasy

2016-04-10T17:06:18+03:00 1K 4

Нарушител (за конкурса) 🇧🇬

Пътеката се виеше като змия през девствените гори. Тя бе единственото свидетелство за човешка дейност в този защитен от закона район. Не се виждаха нито сгради, нито далекопроводи, нищо, което да е натрапено от човека. Хотелите и хижите, които десетилетия наред бяха загрозявали и замърсявали природа ...

Ambrouse

Prose » Science fiction & fantasy

2016-03-15T21:55:59+02:00 1.7K 11

Ситуация 🇧🇬

Партия. Разцепване. Доган.
Путин. Газ. Затворен кран.
Десни. Опозиция. Проект.
Избирател. Дупка на геврек.
Граници. Огради. Бежанци. ...

Ambrouse

Poetry » Humorous, Civic

2016-02-16T21:07:37+02:00 789 4

Зеле 🇧🇬

Съседът мята прокисналото зеле от балкона. Зелките прелитат четири етажа и се разпльокват долу. Хората псуват, но той не се трогва, продължава. Тайничко ми казва:
– Ако го сваля с асансьора, или по стълбите, входът ще се осмърди. После ще го събера и ще го изхвърля. Така е по-добре. Нека си псуват, ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-02-05T20:37:42+02:00 937 1

Това, което убива (за конкурса) 🇧🇬

Семейство Мирчеви вечеряха заедно за пръв път от месеци насам. По предложение на главата на семейството Стоян Мирчев. Неговият син Станимир се чувстваше странно в компанията на родителите си, освен това изобщо не бе гладен, да не говорим, че бързаше за среща с гаджето си, с което се бе запознал пред ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-02-03T22:22:06+02:00 1.1K 14

Котка черна пътя й пресече 🇧🇬

Черната котка се шмугна покрай Стела и изприпка до бордюра. Завъртя глава и се озърна със зелените си хипнотични очи, очевидно възнамеряваше да пресече. Да пресече пътя й. Стела се скова от напрежение, но само за момент. После инстинктите й за самосъхранение я подтикнаха да се втурне напред и да се ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-01-31T17:57:51+02:00 764 3

Татко хвана разстройство 🇧🇬

Разбрах, че татко е нещо като шпионин преди около година, когато, в негово отсъствие, се разрових в лаптопа му. Дотогава си мислех, че е счетоводител, работещ в някаква зачукана държавна служба. Колко глупав съм бил само. Лъгал ни бе, мен и майка ми. Всъщност сигурно е нормално работещите в тайните ...

Ambrouse

Prose » Science fiction & fantasy

2016-01-27T19:46:11+02:00 893 4