AnaMarina
310 results
Опиат
Помислих, че отново изгубих играта.
Че отново трябва да си защитавам правата.
Че сърцето отново ще спре да тупти,
защото отсрещната страна ще продължава да мълчи. ...
  520 
Тайна
Не искам да те лъжа.
Но не мога и да кажа.
Искам да избягам,
но пак при тебе ида. ...
  628 
Предсмъртно вълнение
на Д...
Усмивката ми вече не ще грее.
Лицето ми бавно ще бледнее.
Искам да те върна - ...
  374 
Уличница
"Мразя те!" - ехтеше гласът му в тишината.
"Мразя те, ти, малка уличница зла!
Не вярваш в любовта,
но раздаваш тялото си без капка срам! ...
  544 
Бездушевност
Невидима останах аз за теб -
същ призрак лек.
Остави следа в моята съсипана душа -
без дори да разбереш; ...
  521 
Тъмна светлина
(на изгубените души)
В стая с посивели мебели,
посипана от паяжини и прах,
седи момиченце на стар паянтов стол. ...
  512 
Не ме търси в полето -
не съм насекомо да се покажа от пръстта.
Не ме търси в гората -
не съм птичка, няма да кацна на рамото ти.
Не ме търси в морето - ...
  707 
Най-голямото наказание
Родена в небесната синева -
мъничък ангел с малки крила.
Беше красиво, неописуемо прекрасно.
Отраснах сред неземна природа, ...
  528 
Вятърът духа
и продухва мислите ми.
Слънцето се е скрило,
очаква... Какво ли?
Дърветата се гънат. ...
  425 
Красиво момиче,
развети черни коси.
С пурпурни устни
и теменужени очи!
Обичам да докосвам погледа ти. ...
  672 
Мъничка сълза се стича
от очите, скръбно насълзени.
Лек кичур се откъсва
от косите посивели.
"Ръцете вече не ме слушат - ...
  475 
Умирам. Умирам заради теб!
Заради теб и твоята омраза.
Ето - в последните си мигове живот
те моля - остани, поне за малко.
Вземи моята душа и отнеси я ...
  1044 
Навън беше адска жега. Слънчевите лъчи бавно изгаряха налягалите на плажа. Наблизо, в хотела, беше отседнала млада жена. Тъкмо по това време тя си почиваше в стаята.
Беше тъмно. Плътни пердета покриваха прозорците. Беше задушно. Единственото спасение в това време беше климатикът. За съжаление, в тоз ...
  814 
На един вампир
Студен като камък.
Красив като залез.
Смъртта отдавна не е пречка.
А причина за живот. ...
  571 
Ето ни - прегърнали Вечността,
красива, обрисуващи Младостта.
Целунати от лъчите на Луната.
Греещи сърца в милувките на Зората.
Нежно сгушени в дебрите на Красотата. ...
  581 
Адска красота. Дар от Бога или Ада?
Усмивка на ангел
и поглед на демон.
Прекрасно създание Адово.
Ненагледна красота с ангелска душа. ...
  665 
Часовникът тик-така.
Времето лети.
И нищо на света
не може да се промени.
Две очи дебнат иззад мрака. ...
  596 
Гръмотевици. Раздират душата.
Изгарят сърцето.
Изпепеляват.
Светкавици. Заслепяват ретината.
Убиват със свойта светлина. ...
  635 
Всичко започва и свършва в тишина.
Самота и тягостна тъмнина.
Лабиринт от чувства и спомени.
Вълни от мечти и недокоснати безбрежни брегове.
Сърцето тупти, шепти, изгаря в своя бумтеж. ...
  643 
Здравей, приятелю!
Как си?
Всичко наред ли е?
Как е семейството?
Животът? ...
  1207 
На Станислава
Слънце. Плаж и море.
И огромно синьо небе.
Топъл пясък
и шум от плясък. ...
  653 
Кажи ми името си!
Ще го запазя дълбоко
в сърцето си!
Ще го запечатам!
Покажи ми усмивката си! ...
  630 
Лутам се във тъмнината -
като сиротник гладен,
търсещ топлина.
Лутам се във тъмнотата -
като кораб в буря, ...
  642 
От мрака се надига злото
и ни сграбчва за гърлата.
От сияйните лъчи на светлината
долитат изчадия небесни
и ни повличат къмто небосклона. ...
  662 
Съдбата вече не е моя.
Спрях със нея да се боря.
Ела, изведи ме от тая тревога,
защото сърцето ми спира.
Няма вече за какво да се моля. ...
  745 
Високите планини отново се издигат пред мен.
И отново препречват пътя ми напред.
Високи планини. Студени планини.
Сняг и зима. Скреж и смърт.
Толкова ли грешки съм направила? ...
  785 
Отново, за кой ли път,
сърцето ми разбито е на две...
За кой ли път ще страдам аз
заради чужди грехове...
Малко ли сълзи пролях, ...
  627 
Сълзи
Сълзите напират в очите.
Още миг и ще рукне
поток от сълзи. Още миг
и очите ще се окъпят ...
  730 
Листата бавно се поклащат,
цветята пеят тиха песен;
птиците сякаш се изпращат,
трудният път е сякаш лесен.
Небето високо се издига над нас, ...
  683 
Ето нá - пак съм аз сама!
И пак съм заключена зад тежка врата!
Пак тишината е моят другар
и пак мъкна тежък товар!
Ето, празници приближават ...
  671 
Random works
: ??:??