AnaMarina
310 results
Казват ми, че луда съм била.
Но да обичаш - що за лудост е това?
Обичам спомените, оставящи следа.
Така се чувствам жива -
а не затворник на света. ...
  364 
Светкавица проряза черното нощно небе. Големи капки затопуркаха по шосето. Вятърът се усилваше с всяка минута. Всички бързаха да затворят здраво прозорците и заключат вратите си. Дъждовните капки се множаха все по-бързо. Накрая рукна като из ведро. За броени минути сухата пръст от градините се превъ ...
  1045 
  1172 
Тъмно, мрачно е небето.
Всичко пусто е около мен.
Всеки бавно бърза, додето
неусетно идва сетния му ден.
Светът е тъй голям, но е безлюден. ...
  358 
  1556 
В съня си те преследвам -
далечна, гола и сама.
И някак неусетно си отивам -
без да оставя и следа.
  376 
  915 
  270 
  1032 
Взря се той в очите ѝ -
сини като безбрежен океан -
и видя... любов.
Усмивка грейна на студеното лице.
Русите ѝ коси - ...
  1031 
Искам те до мен
в тоз студен тъжен ден.
Искрящ лунен меч.
  776 
  955 
  1068 
  1069 
  332 
Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...
  1074 
  421 
  437 
Смърт. На близък. Или на приятел.
Смърт. На животно. Или на дърво.
Сълзи. Заради смърт.
И страх. От Нея и от Злото.
Самота. Милувка сладка. ...
  1043 
Вънка снежко трупа,
селските къщя затрупа.
Вятър вее по клонúте,
от студ пукат се стените.
Бабите, запретнали престилки, ...
  953 
Мракът е застинал
нейде по средата -
между вярата и грехотата -
силен, сив, дълбоко вникнал.
Вълни от гняв нахлуват в мене. ...
  337 
  1013 
  824 
  1030 
  923 
  971 
  915 
  907 
  1086 
  1113 
  846 
Застиналост
Мир. И тишина.
И малка доза самота.
Куршум в цевта.
И усмивка на уста. ...
  1026 
  2269  14 
  910 
  913 
  1063 
  2980  12 
  1086 
  854 
  854 
Random works
: ??:??