Трева съм… в земния ти път.
Минавайки по мен да ти е меко.
Снишена и окастрена до смърт
не избуявам, за да виждаш надалеко.
Вода съм… в земния ти път. ...
“И няма как да знаеш умираш ли или се раждаш…
Отиваш ли си или се завръщаш”
И всъщност къде е Дома?
Там, откъдето си дошъл?
Или там, откъдето си отиваш? ...
Среднощна китара протяжно вали
и стича се песен любовна.
Танцуват в забрава пенливи вълни
в прегръдка съдбовно лъжовна.
Падат в море уморени звезди, ...
Проклех те, Любов, задето страдах.
Пропъдих те, Любов, задето в пламъци горях.
Пренесе ме на гръб до Рая,
а после да отида в Ада пожелах.
Окъпа ме с мечти… ...
Не чакай да ти кажа влез,
а влизай с трясък като зимна хала…
Разбий стените на измисления свят,
в който толкоз дълго съм живяла...
Не чакай да ти дам ръка! ...
“Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение,
ала пълно с правописни грешки” - ЙорданРадичков
“Та значи тъй…” Д. Дамянов
Та значи тъй… реши да сложиш точка
на дългото житейско изречение, ...
Коя съм, къде съм, все още се търся...
Откривам се в грозд от дива лоза...
В счупена мида… в пяна от прилив…
В чезнеща в пясък самотна следа…
В скършено цвете все още ухайно… ...
Безгрешна грешница съм… знам...
Родени от любов и за любов сме…
От любов творим и от любов грешим…
От любов пламтим и заради любов на клади горим…
Грешна съм… признавам… ...
