АниИванова-стихове
179 results
Зайо прави си колиба.
Бърза! Зимата пристига.
Стреснат гледа към небето
и подскача му сърцето -
тези облачета тъмни ...
Бърза! Зимата пристига.
Стреснат гледа към небето
и подскача му сърцето -
тези облачета тъмни ...
640
2
2
При самотната ни къща
уморена се завръщам.
Уморена от какво ли? -
От натрупани неволи,
от години светли, тъмни - ...
уморена се завръщам.
Уморена от какво ли? -
От натрупани неволи,
от години светли, тъмни - ...
640
2
2
Боли ли те? Така боли и в мене,
че времето тъй бързо отлетя.
Годините кой вятър ги отнесе -
с тях грееха и гаснеха слънца...
Слънцата, дето топлеха душите - ...
че времето тъй бързо отлетя.
Годините кой вятър ги отнесе -
с тях грееха и гаснеха слънца...
Слънцата, дето топлеха душите - ...
645
2
Събрах си есенни листа
обагрени в червено
и в мен едно щурче запя -
от миналото време…
То пееше от сутринта ...
обагрени в червено
и в мен едно щурче запя -
от миналото време…
То пееше от сутринта ...
235
2
4
Нежна и красива есен,
синьо-сиви небеса
и от нейде звучна песен -
трепет в моята душа…
Изгревът - студен и бледен, ...
синьо-сиви небеса
и от нейде звучна песен -
трепет в моята душа…
Изгревът - студен и бледен, ...
193
3
2
Една шепа обич,
колкото шепа вода,
но и нея не можеш
да намериш сега…
Къде да я търсиш ...
колкото шепа вода,
но и нея не можеш
да намериш сега…
Къде да я търсиш ...
257
Тъмносиня вечер е навън.
Птиците замлъкнаха в гнездата.
Отдалече тих гальовен звън
спря се тук – потъна в тишината.
Слиза ниско грейнала луна, ...
Птиците замлъкнаха в гнездата.
Отдалече тих гальовен звън
спря се тук – потъна в тишината.
Слиза ниско грейнала луна, ...
189
1
2
Сини небеса безкрайни,
слънце с парещи лъчи.
Лято топло и омайно
заблестяло от зори.
Птици литнали в простора, ...
слънце с парещи лъчи.
Лято топло и омайно
заблестяло от зори.
Птици литнали в простора, ...
207
1
1
Толкова много неказани думи,
въздишки – очите пълни с тъга.
Толкова с мъка изминали друми,
дето поела към теб все вървя.
Толкова дълги и тягостни нощи ...
въздишки – очите пълни с тъга.
Толкова с мъка изминали друми,
дето поела към теб все вървя.
Толкова дълги и тягостни нощи ...
349
2
8
Пролетта тъй чакана дошла е
с вятъра утихнал през нощта.
А пък аз я срещнах с болка само -
от огньове цяла изгрях,
дето ден след ден аз все ги палех, ...
с вятъра утихнал през нощта.
А пък аз я срещнах с болка само -
от огньове цяла изгрях,
дето ден след ден аз все ги палех, ...
237
1
Тази вечер Луната изгря,
светла и нежна над нас заблестя.
Вятър немирен клони люлей,
някой вълнуваща песничка пей.
И му приглася струна една ...
светла и нежна над нас заблестя.
Вятър немирен клони люлей,
някой вълнуваща песничка пей.
И му приглася струна една ...
277
1
Във едва поникнала тревата
цъфнала иглика розовей
и намига – пролетта с цветята,
пъстра рокля скоро ще развей.
С птици кацнали на раменете ...
цъфнала иглика розовей
и намига – пролетта с цветята,
пъстра рокля скоро ще развей.
С птици кацнали на раменете ...
277
1
2
Срещу мене – снимка овехтяла,
а на нея – аз като дете.
Малка снимка черно-бяла -
„Да се гледа като порасте!“.
И сега седя аз срещу нея, ...
а на нея – аз като дете.
Малка снимка черно-бяла -
„Да се гледа като порасте!“.
И сега седя аз срещу нея, ...
201
1
1
Някога един поет написа
стихове със своята душа.
Казваше: „Пиши каквото искаш,
но кажи го просто на света!“
И започнах често да ги срещам ...
стихове със своята душа.
Казваше: „Пиши каквото искаш,
но кажи го просто на света!“
И започнах често да ги срещам ...
198
1
2
На масата ми празни листи
разпръснати са те без ред
и сякаш, че са бели птици
накацали край мен навред.
Пред тях разтварям си душата, ...
разпръснати са те без ред
и сякаш, че са бели птици
накацали край мен навред.
Пред тях разтварям си душата, ...
238
1
1
Дали от ледената зима
студът сковава ме и мен?
С одеяло нощите завивам
и рано срещам всеки ден.
Дали тежи ми самотата ...
студът сковава ме и мен?
С одеяло нощите завивам
и рано срещам всеки ден.
Дали тежи ми самотата ...
248
1
Над планината светлее
слънчев лъч над смълчани скали.
Вятър клони елхови люлее,
носи песен за минали дни.
Песен юнашка за свободата - ...
слънчев лъч над смълчани скали.
Вятър клони елхови люлее,
носи песен за минали дни.
Песен юнашка за свободата - ...
202
1
1
Аз мразя думата война
ограбила и мене.
Войната моя, че сина
загубих в мирно време.
От болка влизам в друга аз, ...
ограбила и мене.
Войната моя, че сина
загубих в мирно време.
От болка влизам в друга аз, ...
277
Дали от самотата аз
за тебе все въздишам.
За туй ли всеки миг и час
си мисля, че обичам.
Далеч си някъде от мен, ...
за тебе все въздишам.
За туй ли всеки миг и час
си мисля, че обичам.
Далеч си някъде от мен, ...
230
1
1
Утихна зимата – дали си тръгва?
Зад ъгъла наднича пролетта.
Под стъпките ледът със звън се пука
превръща се във вадичка вода.
Небето ту е мрачно, те светлее, ...
Зад ъгъла наднича пролетта.
Под стъпките ледът със звън се пука
превръща се във вадичка вода.
Небето ту е мрачно, те светлее, ...
314
2
Ти ли ме извика във нощта
или само сън било е?
Вън отново ражда се деня
и ветрецът мрака гони.
Нека е илюзия и сън, ...
или само сън било е?
Вън отново ражда се деня
и ветрецът мрака гони.
Нека е илюзия и сън, ...
382
2
3
Съзвучие
от струни на китара
и ритъм в душата ти...
♦
Студена зима, ...
от струни на китара
и ритъм в душата ти...
♦
Студена зима, ...
803
1
Някога трептяха във душата
и напираха безброй мечти.
Ако можех горе в небесата
да достигна светлите звезди.
Времето минаваше край мене, ...
и напираха безброй мечти.
Ако можех горе в небесата
да достигна светлите звезди.
Времето минаваше край мене, ...
365
1
3
Да можех да заспя в гората
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.
Снежинки – чудни балерини ...
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.
Снежинки – чудни балерини ...
572
1
2
Късно е, късно е само денят
да върне горещото време…
И седнала тъжна тук у дома
си спомням мечти полетели,
дето достигнаха звездно небе ...
да върне горещото време…
И седнала тъжна тук у дома
си спомням мечти полетели,
дето достигнаха звездно небе ...
343
1
Има ли те, аз не знам – угасна
огънчето парещо във мен.
Мигове в живота ми прекрасни!
С тях богат бе идващия ден.
Има ли те все едно. Във спомен ...
огънчето парещо във мен.
Мигове в живота ми прекрасни!
С тях богат бе идващия ден.
Има ли те все едно. Във спомен ...
397
1
Едно момче на улицата свири,
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...
792
1
2
Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...
617
1
Една купа сено подпряна,
кацнала насред полето.
И нищо друго в него няма -
само шум от ветровете.
Една купа сено събрала ...
кацнала насред полето.
И нищо друго в него няма -
само шум от ветровете.
Една купа сено събрала ...
282
1
Тази сутрин се събудих рано.
Вън ноември свъсен все ръми.
Пускам телевизора и само
пак за трона водят се борби.
Спирам го, избирам книга стара - ...
Вън ноември свъсен все ръми.
Пускам телевизора и само
пак за трона водят се борби.
Спирам го, избирам книга стара - ...
231
1
2
Вечерта се спусна тиха.
Слънцето във залеза се скри.
Вятърът игрив утихна,
легна в купчина листа да спи.
Вечерта е влюбена в звездите - ...
Слънцето във залеза се скри.
Вятърът игрив утихна,
легна в купчина листа да спи.
Вечерта е влюбена в звездите - ...
437
1
Блокът ни панелен като кораб
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.
Други ги изпращаме навеки, ...
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.
Други ги изпращаме навеки, ...
265
1
Октомври със студ и дъжд си отива,
отива си нещо по малко от нас…
Все чакаме утре, макар че е сиво
и си мислим – ще дойде по-ведър час.
Надеждата тя е светъл лъч в мрака. ...
отива си нещо по малко от нас…
Все чакаме утре, макар че е сиво
и си мислим – ще дойде по-ведър час.
Надеждата тя е светъл лъч в мрака. ...
420
2
3
Къща малка запустяла
кацнала на хълма.
Тя дори прозорци няма,
дворът с бурен – пълен.
Котарак един останал, ...
кацнала на хълма.
Тя дори прозорци няма,
дворът с бурен – пълен.
Котарак един останал, ...
199
1
Не искам тъй да си отида
сама с въздишката си аз,
с написаните две – три книги
попили болката без глас…
Стоят на рафта те безмълвни ...
сама с въздишката си аз,
с написаните две – три книги
попили болката без глас…
Стоят на рафта те безмълвни ...
199
2
1
Ти помниш ли онези първи дни,
очите ни се срещнаха случайно
и с трепет тръгна подир мене ти,
а аз от бързо тръгнах много бавно.
Сега отново се вълнувам аз, ...
очите ни се срещнаха случайно
и с трепет тръгна подир мене ти,
а аз от бързо тръгнах много бавно.
Сега отново се вълнувам аз, ...
206
2
1
През прозореца ми грее
сякаш ярка светлина
от листата позлатени
с есента при нас дошла.
От дърветата се ронят, ...
сякаш ярка светлина
от листата позлатени
с есента при нас дошла.
От дърветата се ронят, ...
897
3
5
Щом в късната нощ уморени очи
ги притвориш с дълбокия сън,
ти по пътечката наша тръгни,
ще те чакам в съня си отвън.
Макар да се върнеш в минали дни, ...
ги притвориш с дълбокия сън,
ти по пътечката наша тръгни,
ще те чакам в съня си отвън.
Макар да се върнеш в минали дни, ...
582
1
Кой разля мастило на небето
и размъти тази синева?
Притъмня, звезди не светят,
идва малко тъжна вечерта.
Но Луната тихичко изплува, ...
и размъти тази синева?
Притъмня, звезди не светят,
идва малко тъжна вечерта.
Но Луната тихичко изплува, ...
816
2
5
Да се събудя сутрин рано
с лице бодро и засмяно.
Със вятъра да тичам вънка,
макар студен да свири звънко.
След чаша със кафе горещо ...
с лице бодро и засмяно.
Със вятъра да тичам вънка,
макар студен да свири звънко.
След чаша със кафе горещо ...
220
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
