АниИванова-стихове
193 results
Хубав е животът – цветен!
Свежо времето – след дъжд.
Завали, но после светне
лъч във цъфналата ръж.
Дивите цветя ме викат ...
  412 
Вечер тиха и красива
със дантела от звезди,
цялото небе покрила
та до утре то да спи.
Между тях от где изплува ...
  1320 
Цяла нощ шумят листата
на дърветата отвън.
Мислех, че брули вятър,
а то дъжд е вдигнал шум.
Тъмни облаци покриват ...
  212 
От дъжд окъпаната вечер
надникна тихичко при мен.
И притъмняла късно вече
изпратила е този ден.
Тя приближи и ме погали ...
  254 
Всеки своя пътека си има
всяка бърза и търси човека.
П. Пенев (,,Пътека,,)
Ти имал си своя пътека,
по нея все си вървял. ...
  321 
Днес слънцето го няма скрито
зад потъмнялото небе.
Лъчите му не се усмихват
не идват да ни стоплят те.
Ветрецът само се люлее ...
  145 
В годините назад - напред
едно и също сякаш се повтаря -
все търсим синьото небе,
а на Земята дните ни минават.
Защо ли то така зове ...
  568 
Овошката на двора бяла,
покрита цялата във цвят,
напомня – пролетта дошла е
над целия помръкнал град.
Жълтурчета – свещички греят ...
  785 
Някога живеехме
бедно, но добре.
Тичахме и пеехме,
всичко друго бе.
В двора ни си имахме ...
  239 
„Светът, когато мръкне пред очите ти…“
Д. Дамянов
Не гледай само сивото небе.
Нарисувай огнена картина!
Сложи в средата твоето сърце, ...
  209 
Отдавна няма ви приятели,
но тази нощ дойдохте ми в съня,
все тъй добри и обаятелни.
Събудих се. Май пак съм си сама…
И търся ви – къде сте? Няма ви, ...
  361 
Ярко слънце, къс небе,
дъжд от облак изцеден.
И объркан с ветрове,
със звездички украсен.
Стана чуден пандишпан! ...
  433 
Извива стръмната пътека
под хладна сянка от дървета.
От рано будна е гората,
а слънчев лъч блести в листата.
И в утрото кълвачът чука, ...
  1340 
Най-хубавото време е това
да стана рано във зори,
а месец март натрупал белота
снежец все още ще вали.
На топло вкъщи да напиша стих, ...
  728 
Защо не спиш? И ти ли като мене
в нощта си буден, часове броиш?
А с мислите по-ведри денем
по пътища прекъснати вървиш…
Уж пролет иде, а пък е студено, ...
  281 
Грейнаха жълтите храсти
с цветчета – малки слънца.
Ветрец по тях се захласна,
пролетен танц заигра.
Клончета весел люлее ...
  306 
Знам, че ще дойдеш пак някой ден
и аз ще отворя вратата.
Ще се усмихнеш някак смутен,
че идваш за миг и нечакан.
Ще посегнеш към мойта ръка, ...
  250 
Някой пее песенчица
за красивата любов.
Тя е полетяла птица -
все я вика нежен зов.
Че без трепета в сърцата ...
  334 
Няма да плача! Няма да чакам
някой да спре пред мойта врата!
Още сега звънецът го махам.
Торбата тежка си нося сама…
Не искам никой да ме познава! ...
  176 
Синьо небе и облаче бяло
заръсило ситни, топли сълзи
за моя син – не съм го видяла
години, години, нощи и дни…
Слънчице топло! Със твойте лъчи ...
  173 
Щом тихо в мен душата плаче
с една нестихваща тъга,
глава изправям аз и крача
с въздишка скрита през деня.
А в притъмняла късна вечер ...
  282 
Небето – разтопено олово,
със тежки капки дъжд заваля
и стъклата отсреща отново
потънаха във гъста мъгла.
Тя пълзи и със влага покрива ...
  265 
„Крилете са, за да летиш“
Хорхе Букай
Дон Кихот във мене рано
полетял е с Росинант,
но без вас не можем само ...
  262 
Не си отивай, остани!
Ти, както някога за миг
и двама с теб да помълчим,
макар мигът да крие вик.
Вик… Те звездите ли крещят ...
  231 
Станах рано сутринта.
Исках стихове да пиша.
Зима. Студ. Вали снега
и топи се – само киша.
Телефонът още спи. ...
  316 
Кой ли тихичко си пее
и трептят звездите вън?
От душата му се лее
в късна вечер нежен звън.
Звън от струни на китара - ...
  297 
Споменът звъни отнякъде -
той отдавна си замина.
Спомен неугаснал някога
връща те и… си отива.
И разбирам, че след миналото ...
  436 
Любовта е чудесно нещо -
прави всеки миг красив.
И душата ти гореща
като птица ще лети.
Че животът – той е полет ...
  284 
Вчера Февруари весел
с топло слънчице дойде.
Днес пък рано ни донесе
дъжд от свъсено небе.
Че е рано за лъчите ...
  225 
Нощта събудена се мръщи,
че телефонът пак звъни.
Полегнала до мене вкъщи
под наметалото си спи.
Събуждам се и аз със нея ...
  336 
Синее планината
замръзнала от студ
и слезли небесата
опират в нея гръб.
А слънчев лъч светлее ...
  216 
Аз нямам нищо – само мисли
тревожни, натежали в мен
и тези, смачканите листи
с описания мрачен ден.
Че мрачен бил денят, защото ...
  602 
Мисля си след извървени пътища
за времето останало пред мен,
аз да тръгна по пътечка мъничка
и само цветен да е моят ден.
Да мога да избягам надалече ...
  234 
Днес слънчице топло влезе при мен,
а пък навън денят е студен.
И грейна надежда в моите очи,
макар че вкъщи само седим,
че на Земята пак слънце ще грей, ...
  247 
Имах островче едно -
малко, романтично.
Само мое беше то,
със цветя различни.
Знам, измислих си го аз ...
  245 
Той с талант си е роден
и такъв ще си остане.
С късче глина всеки ден
съдове различни прави.
Колелото се върти, ...
  320 
Студено ми е! Тъй ми е студено,
че цялата замръзвам час след час.
Завита във леглото заледено
все спомените топли търся аз.
Но те със времето отдавна вече ...
  720 
Утре все така звездите
вечерите ще блестят.
Утре слънцето в зорите
огнено ще грее пак.
Утре ще цъфтят цветята ...
  231 
Едно селце върху скалите
наднича долу в пропастта.
И мисля си, че ще политне,
но то спокойно спи в нощта.
Във утрото се съживява, ...
  228 
Днес Декември се срамува,
че е топъл слънчев ден.
Скри се нейде и сънува
сняг и вятъра студен.
И пързалки заснежени, ...
  426 
Random works
: ??:??