АниИванова-стихове
193 results
Едно момче на улицата свири,
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...
  1029 
Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...
  687 
Една купа сено подпряна,
кацнала насред полето.
И нищо друго в него няма -
само шум от ветровете.
Една купа сено събрала ...
  344 
Тази сутрин се събудих рано.
Вън ноември свъсен все ръми.
Пускам телевизора и само
пак за трона водят се борби.
Спирам го, избирам книга стара - ...
  292 
Вечерта се спусна тиха.
Слънцето във залеза се скри.
Вятърът игрив утихна,
легна в купчина листа да спи.
Вечерта е влюбена в звездите - ...
  503 
Блокът ни панелен като кораб
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.
Други ги изпращаме навеки, ...
  318 
Октомври със студ и дъжд си отива,
отива си нещо по малко от нас…
Все чакаме утре, макар че е сиво
и си мислим – ще дойде по-ведър час.
Надеждата тя е светъл лъч в мрака. ...
  539 
Къща малка запустяла
кацнала на хълма.
Тя дори прозорци няма,
дворът с бурен – пълен.
Котарак един останал, ...
  253 
Не искам тъй да си отида
сама с въздишката си аз,
с написаните две – три книги
попили болката без глас…
Стоят на рафта те безмълвни ...
  353 
Ти помниш ли онези първи дни,
очите ни се срещнаха случайно
и с трепет тръгна подир мене ти,
а аз от бързо тръгнах много бавно.
Сега отново се вълнувам аз, ...
  266 
През прозореца ми грее
сякаш ярка светлина
от листата позлатени
с есента при нас дошла.
От дърветата се ронят, ...
  1300 
Щом в късната нощ уморени очи
ги притвориш с дълбокия сън,
ти по пътечката наша тръгни,
ще те чакам в съня си отвън.
Макар да се върнеш в минали дни, ...
  645 
Кой разля мастило на небето
и размъти тази синева?
Притъмня, звезди не светят,
идва малко тъжна вечерта.
Но Луната тихичко изплува, ...
  1150 
Да се събудя сутрин рано
с лице бодро и засмяно.
Със вятъра да тичам вънка,
макар студен да свири звънко.
След чаша със кафе горещо ...
  275 
Кой ли пее с мелодичен глас
и заглъхва нейде в тишината,
че нощта отдавна е при нас.
Пее сякаш плаче му душата.
И въздишам с песента му аз. ...
  254 
Птиците заминаха далече.
Ако можех с тях да отлетя…
Тук е тъжно, много глухо вече.
Исках нещо в мен да променя.
Как да го направя аз не зная, ...
  293 
„Когато си на дъното на пъкъла…“
Д. Дамянов
Когато съм потънала във мъката
изписана на моето лице,
когато не ми стига даже въздухът ...
  377 
Край блатото видях в очите
на щъркел трогваща тъга,
че всички птици ще отлитат,
а той остава тука сам.
Погалих счупено крачето, ...
  404 
Толкова е хубаво да зная,
че винаги си някъде край мен.
Дали е изгрев или вече залез
изминал е един прекрасен ден!
Толкова е хубаво, когато ...
  1119 
На улицата някой чака,
кого ли той това не знам,
но спрях и нещо в мен заплака,
че някога аз чаках там…
Отдавна е било, но ето ...
  957 
Слънцето с червена риза
се показа рано сутринта
и зад облаче излиза
весело, засмяно.
После в жълто се облече ...
  322 
Лято спри! Ще те рисува
внучката ми със бои,
че в душата ѝ бушува
слънце - с огън то гори.
В чашка смесва си боите, ...
  333 
Седнах близо до реката,
а увиснала върба
клончетата във водата
мие ги за хладина.
През надвесените клони ...
  243 
Пътечка тясна през гората
обрасла в дъхави цветя,
по нея да вървим ни маха
и ни повежда към върха.
А той гигантът отвисоко ...
  813 
Късна нощ – сънят избяга,
скри се някъде във мрака.
Вечно будните ми мисли
те въздишат тук на листа.
Ровя в миналото – страшно! ...
  215 
Светкавица раздра небето.
Гърми, и светка, и вали.
От тези, малките парчета
потекоха порой сълзи…
Дали ще бъде утре синьо ...
  732 
На И. Лечев -
Честит празник!
Вечер. Огнена китара
свири с твоята душа.
Сякаш струните ги няма - ...
  230 
Огнени петна играят
по зелената трева.
Слънцето с лъчи изгрява
в ярко жълта светлина.
Лято топло ходи босо ...
  493 
Дивите цветя в гората
цяло лято все цъфтят.
С тях гордее се тревата,
шаренее с пъстър цвят.
А пък билките са скрити ...
  492 
Слънцето в морето влезе
рано, рано сутринта.
И окъпано излезе,
във червено заблестя.
Може би се позасрами ...
  544 
Една безкрайна синева,
а слънцето – парà от злато.
И птица, литнала сама,
от ярките лъчи огрята.
Един прекрасен слънчев ден, ...
  288 
Сложих сламената шапка
със букетче от цветя.
Тръгнах рано към гората,
а над мене - синева.
И светът объркан вече ...
  1569 
Рано, рано сутринта
слънцето едва жълтее.
Синьо с жълто в резеда
сменя свойте акварели.
И в оранжев ореол ...
  527 
Задъхвам се! Горещо!
От где е този огън!
Напомня ми за нещо
от миналото – спомен…
Горещата жарава ...
  284 
Една сълза – едничка се търкулва
изгаряща по моето лице.
Тя слива се със твоята и тръгва
по нашите протегнати ръце.
Протегнати, останали те вечно ...
  236 
Облаци вълнисти
цяла нощ не спят.
Сипят се мъниста
едри и без цвят.
Чукат по стъклата ...
  411 
Сутрин спала – недоспала аз,
вземам листа скъсан нощем
и изливам в този ранен час
болката в мен жива още,
дето е изгонила съня ...
  352 
Синее планината
полазена с мъгла.
Заспали езерата,
с мастилена вода.
И синьо е небето ...
  282 
Зеленее гъстата гора,
цвят обръща към небето.
Вятърът полъхва с аромат
на салкъмени дървета.
И макар че прецъфтяват те, ...
  294 
Понякога се питам аз ли
светът го виждам променен
или животът ми поднася
все болки някакви на мен.
Понякога съвсем различна - ...
  234 
Random works
: ??:??