Прострях я вън да съхне на простира -
от много сълзи, май че ще мухляса.
Любов ли бе, или бездомна зима -
не искам и да знам, че разпилях се...
Да бъда кръстопът и все... погрешният, ...
Аз няма да те дам на старостта -
вратата под носа ù ще заключа.
Не искам да угасне тая жар,
която нестинарките измъчи.
Не искам да бледнее лудостта ...
Знам, ти си съвършеният... За мене.
За много други - просто непознат.
Пребродих настоящето си време,
за бъдещето не помислих... Не посмях.
От тялото ти лъха на целувки ...
Ухая на любов и пълнолуние,
в косите ми липа е нацъфтяла.
Не си до мен, а някъде в мечтите ми
и вдишваш аромата ми незнаен.
В ливадите, изплели равеници, ...
Забрави ли ме?... Толкова е лесно -
едни очи, разтапящи се устни
в целувки, изтънели от умора
... и вкопчени за сбогом пръсти...
Забрави ли ме?... Няма да съм първата, ...
Ще си отидеш... Знам, че ще си тръгнеш,
но вече тъмно е - при мене остани...
Във тъмното очите ми се губят
и пътят е осеян с празноти...
Ще си отидеш... Даже да заключа, ...
След тебе живата вода ще замълчи,
земята ще прилича на стърнище...
Иди, при новата любов иди
щом аз съм никоя и нищо...
Опитай устните и - не горчат, ...
Обичам те, защото си любов...
Обичам те - измъчена и сприхава...
Създадена от нужда за живот,
одумвана от хора неразбиращи...
Обичам те незряща... никой... нищо ...
Аз съм само една тишина...
Виж сърцето ми - даже не плаче.
Стана тихо и пусто, съвсем онемя...
Виж очите ми - твойте палачи...
Ти си само един послеслов... ...
Прибра се в къщи и заключи.
На топло си, а аз съм вън.
Студеното отдавна е безцветно,
натрапчиво като кошмарен сън.
По пръстите ми влага се прокрадва. ...
Във Ада се обадих: Резерве!
И без това тежат ми греховете.
Във Рая ще е скучно... и без теб
не ще усетя сладостта на плодовете.
Не ме е страх, аз свикнах да горя ...
Когато утре няма да те има
и само светлината ще показва,
че пак е ден и има слънце,
очи ще имам ли да срещна и луната?...
Когато утре пак до себе си те търся ...
Ръцете ти единствени не галеха,
а исках топлината им да взема.
От мен ги пазеше като от Дявол -
душата ти не е за мене...
От устните ти търсех да живея, ...
Аз не идвам във храма ти често,
но нали уж те нося в сърцето си...
Не познаваш ни всичките, Господи,
нямаш време дори и за себе си.
И молитви не зная... Очите ми ...
Аз нямам тишината на душата ти -
във мен се вплитат само урагани...
Спокоен си, море си посред лято,
утихнало, от вятъра забравено.
Аз нямам смелостта ти във очите - ...
Уморих се от думата "моля те" ...
Да виси като труп на бесило -
невъзможна, по детски безпомощна,
по-нечута, та чак неприлична...
Що не можеш и ти да я кажеш - ...
И сякаш нищо в мен не е останало,
и сякаш никога не е боляло,
но раменете уморени ме издаваха,
че всъщност всичко е по старому...
Далечното присъствие не стига ми, ...
Не може да си толкова безгрешен, Господи,
че да наказваш и да ме обричаш...
Не може да си толкова безчувствен, Господи,
създал си ни различно да обичаме...
Не може да си глух и за молитвите, ...
